Въпрос: Защо ни е нужен външния разум, ако възприятието на реалността се извършва вътре в нас?

Отговор: Истинското възприемане на реалността се строи само отвън – в разума на обкръжението, т.е. във висшето, в Твореца, а не в моя сегашен разум.

Предвижвайки се в духовното, аз се включвам в това обкръжение като в Малхут света на Безкрайността – в мястото на своя корен от който се е родила моята душа и се е спуснала в този свят по дългия път през всички светове.

В този свят аз съм откъснат от своя корен, в мен е останала само искра – „точка в сърцето”. И за сметка на обкръжението, което ми представя сега системата на света на Безкрайността, заедно с тях аз се предвижвам обратно към същото това безкрайно състояние. Когато обкръжението ми, групата постепенно се присъединят на този път към цялото човечество, ние разкриваме, че всички достигат до един свят на Безкрайността.

И затова все повече ми се разкрива, че включването в обкръжение, струващо ми се днес изкуствено, нежелано, ненужно и нереално – всъщност е моето проникновение в собствения ми корен. Връщам се обратно именно в тази точка от която някога съм излязъл, за да дойда в този свят.

Тогава откривам, че се намирам заедно със своята група в системата на света на Безкрайността, която е запълнена със светлината Хохма. Постепенно получавам тази светлина вече по пътя, който се нарича „свят на разума” (Хохма означава „мъдрост”). И аз се ползвам от тази светлина на разума, от тази мъдрост (Хохма) заедно със всички! Това е наш общ разум, един на всички!

Тази обща мъдрост, цялата тази висша мисъл, светлината – се нарича Творец (Бо-ре – т.е. „ела и виж”).

От урока по статия „Свобода на волята“, 19.11.2010

[27037]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Науката кабала ни е дадена, за да поправим своето състояние. След спускане от света на Безкрайността (Ейн Соф) в този свят, ние възползвалите се от кабала, можем да се издигнем обратно в света на Безкрайността. Кога? Когато най-накрая я приложим по предназначението ѝ.

В Безкрайността всички сме слети като един човек с едно сърце. Слети именно в сърцата си, независимо от телата. Под „сърца” се има предвид желания, намерения и дори помисли. Тъй като мисълта е призвана да усили и подреди желанието, тя е средство за работа с него.

И после, не е казано: „като един човек с едно сърце и един разум” – достатъчно е с едно сърце. Длъжни сме да обединим своите желания, за да станат като едно.

Какви желания? Тези, които са устремени към целта на творенията. Точно тях трябва да споим заедно. Те произтичат от Безкрайността, за да ги обединим и поправим.

Целият наш проблем е предизвикан от разбитите келим(съсъди) и разделянето, отделянето на тези желания, на тези искри, една от друга. Съответно, поправянето е тяхното сближаване и съединение.

То се осъществява посредством нашите старания, когато искаме да се обединим, четейки истински кабалистични първоизточници – трудове, написани от кабалистите, които са пребивавали в постижение на единство и поправяне.

С тези намерения ние трябва да се обръщаме към книгата „Зоар“.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 181.2010

[26932]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Добрите и лошите състояния не се определят от това, доколко приятни ги усещам за себе си.

Състоянията могат да бъдат добри и лоши – или относно усещането, или от гледната точка на истината и лъжата.

И всеки човек, който започва да развива своя духовен ген ( искрата, „решимо”) усеща всяко състояние двояко.

Относно своето желание, той го усеща като „сладко” или като „горчиво”, тъй като желанието – това е животно, просто материал. Но, относно духовната искра, усеща своето състояние като истина или лъжа.

По-нататък всичко зависи от това, доколко за нас е по-важна истината или горчивината, едното – повече, другото – по-малко. Ние се издигаме в зависимост от това  – доколкото можем да изтърпим горчивината заради истината.

Да допуснем, че днес може да ми дадат 10 кг. горчивина, а аз все пак ще се държа за истината – означава, че съм готов да отида. А утре ще бъда готов да изтърпя дори 15 кг. горчивина.

Горчивината – това означава, че тя е против моята природа, желанието да се насладя, както се случи на последния конгрес, когато опитахме да се съединим и се изплашихме: „Само не това!”.

Но ако знаем, че в това съединяване е истината и искаме да се издигнем над своята горчивина, то следващия път това ще се получи при нас! Ние вече ще можем да направим равносметката съгласно истината и лъжата.

И макар, че не съм готов да се съединя, и ми е болно и страшно да разбия своето его и да се издигна над него, но аз виждам, че то е лъжа и го ненавиждам. Аз повече не мога да оставам в него!

Сега нямаме още тази ненавист, но тя ще се появи – и тогава ние ще разбием нечистата черупка („клипа” ) и ще преминем нататък. За това е необходимо само време.

От урока по статията ”Същността на религията и нейната цел”, 17.11.2010

[26837]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Само групата може да ти даде желанието да измениш своята природа, и само светлината може да я измени. И само тогава ти наистина ще разбереш какво означава отдаване!

Днес ти се струва, че отдаването – това просто е да отдаваш на другите. Това е съвършено неправилно!

Как е възможно да отдаваш на другите щом в духовното ние сме обединени като едно цяло без всякакво различие между нас? В такъв случай на кого отдавам аз – на другите или на самия мен?

Затова сега ние изобщо не разбираме какво значи отдаване, това понятие в духовното някак се губи.

Ако аз се издигна на някое духовно ниво и виждам, че на него всичко се обединява заедно,  в такъв случай аз няма на кого да отдавам – навсякъде съм все аз!

Това ние не можем да разберем, докато не дойде светлината и не ни даде това духовно зрение. Тъй като сме егоисти и считаме че отдаването е, когато отдадем на другия, пресилвайки се въпреки своето нежелание.

От урока по статията „Същността на религията и нейната цел“, 18.11.2010

[26944]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако се занимавам с вътрешна работа и помоля за помощ, как да разпозная отговора?

Отговор: За да ни даде ясни отговори, и като цяло, за да говори с нас и да поддържа непрекъснато общуване, което да може да се провери, идентифицира и почувства, Творецът ни е дал група и Той се намира в нея. Ако се свържеш с групата, ще Го намериш там. Един ден, когато Го срещнеш, ще видиш, че можеш да Го откриеш само в сърцето на връзката с групата.

Творецът се крие зад всички тях и сякаш ти казва: „Добре, сега си се  свързал с всички, а това означава, че си се свързал с Мен.” Той е разбил кли (съсъда), така че като съберем отново парчетата да Го открием. Събирайки разбития съсъд, ние отново сглобяваме и съставяме образа на Твореца пред нас.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 12.11.2010

[26550]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Хиляди пъти съм избирал в мен да властва свойството на милосърдието и неизменно съм падал в свойството на съда. Вече ми омръзна. Какъв е проблемът?

Отговор: Проблемът е в това, че ти не работиш чрез група, искаш сам да се справяш със себе си. Иначе казано, искаш самолично да властваш в мястото на своя свободен избор.

Но това не е възможно, защото ти самият се намираш под властта на една от двете сили: Бина или Малхут, а като правило – на Малхут.

Средната третина Тиферет е мястото на нашия избор, но не и на нашата власт. Тук аз решавам, кой ще властва над мен. Във всеки случай, това няма да съм аз самият, а нещо външно. А отвън имам само един избор – обкръжението.

Около мен може да има „събрание от присмехулници”, както е казано в Псалмите или събрание на кабалисти, т.е. хора, устремени право към Твореца.

Именно в това се състои моят избор. Укрепявайки се в правилното обкръжение, аз привличам от него сили, за да напредвам.

Такава е ограничената площадка за избор на едно от двете възможни обкръжения. Точно тук се решава всичко – при това не еднократно, а постоянно.

От урок по статия на Рабаш, 19.11.2010

[27018]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да възобновим стремежа към духовното след Конгреса?

Отговор: На Конгреса вие почувствахте препятствие, което ви пречи – фараона.

Вие за първи път се срещнахте с него и разбрахте какво е това 10 наказания: искаме да се промъкнем към връзката с другите, но сме отблъснати назад.

Сега трябва да разберем, че в отговор на получения удар е необходимо да развием собствено желание, равносилно на силата на отхвърляне.

Това ще дойде само от обединението с другарите в процеса на учението, което ще стане молба за обединяване на желанията.

Сега вече имаме потребност, впечатление от сблъскването с егоизма-фараон, с егоизма, отделящ ме от духовното.

Аз буквално съм стигнал до стената между мен и духовното и тя е тази потенциална отрицателна сила, която ме е отблъснала назад.

Получил съм удар, но трябва да различа, че аз – това е егоизмът. И ако съумея да се издигна над този удар чрез вяра над знанието и да развия противоположната сила, то ще се придвижа вътре в тази структура, вътре в стената.

След това идва следващият удар, още и още – така аз ще премина махом, който, както във всяко явление в духовното, има пет нива на дълбочина (авиют) или 10 сфирот.

Ние вече сме започнали тази атака и всеки път ще ни бъде по-разбираемо и по-ясно какво сме длъжни да постигнем и против какво да се борим.

Сега е необходимо да отделим в себе си разочарованието, болката, удара, отхвърлянето и да ги отнесем не към себе си, а към фараона в мен. Аз се намирам извън удара, над отблъскването и разочарованието, ако се слея с групата.

Това ми помага да отделя в себе си това ”Аз”, което се стреми към Твореца и това ”Аз”, което се явява фараона.

А какво да правя с това разочарование и безсилие? – Да моля помощ от Твореца! Именно сега аз се нуждая от Него, а не преди.

По-рано ние мислехме, че можем да достигнем обединението с групата, поръчителството и разкриването със собствени сили.

Ние никога не сме приемали Твореца като третата, главна сила, която изпълнява цялата работа. Тя така и се нарича: работа на Твореца (аводат ашем). А ние само я предизвикваме.

От програмата ”Кабала за начинаещи”, 15.11.2010

[26782]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Материалът на творението, т.е. самите ние сме желание за наслаждаване. Не можем да извършим нито едно действие, ако то не ни е необходимо, за да се наслаждаваме.

Ние действаме само според потребността на желанието, което се нарича „място“ (макóм).

Казано е: „Човек се учи само на това място, където желае сърцето му“ – тоест той учи от потребност, от стремеж.

В такъв случай, каква полза от това, че седя и се опитвам да изградя някакво  специално намерение в себе си? Та всичко това е лъжа. Сърцето ми желае своето, а аз  дори не знам, какво е то.

Така че, не е ли по–добре  просто да чета текста, без да се надявам да стигна до сърцето? Как да променим желанието, след като самите ние сме това желание?

В отговор, кабалистите казват: вие трябва да се обедините, да се включите един в друг, да потърсите общото за всички желание и да го усилите, да го промените,  да промените вашите намерения и цели с помощта на обкръжението.

Останалото не зависи от нас. В статията „Свобода на волята“, Баал а-Сулам обяснява, че, включвайки се в група, ние „течем“ заедно с нея и във всяко едно отношение сме подложени на нейното влияние. Обаче сме постигнали своето, тъй като сега действаме по волята на новото желание, постигнато в групата.

Всеки път, човек се старае да се съедини с групата и неговото желание се променя. Благодарение на това, той ще идва на на учебните занятия с друго изискване и ще привлича постоянно обновяващата се висша светлина, която ще го промени и ще го притегли към по-ясна цел и към по- високо стъпало.

Нека моето желание да е егоистично – аз искам всички блага от този и от бъдещия свят и нямам никакво отношение към другите и към Твореца.  В същото време обаче, групата около мен говори за възвишени неща.

От духовна гледна точка, може всички мои другари да са лъжци и измамници, но говорят красиво и аз се вдъхновявам от думите им.

В резултат, заедно със своето просто егоистично желание, аз волю-неволю възприемам от групата новата посока на отдаване, искам да се включа и започвам да ценя обединяването.

Искам или не, аз приемам в себе си ценностите на групата. Другарите стават част от мен и моето намерение се променя.

И сега, когато на учебните занятия желая въздействието на светлината, то, разбира се идва в зависимост от „вируса“, който съм получил от обкръжението.

В мен има вече нещо друго, освен собственото его – ново насочване към цел, за която преди не исках и не можех дори да си помисля.

Групата задължава. Тъй като в своя корен,  ние сме свързани в една душа, в мен проникват желанията на другарите и ми въздействат.

От урок по книгата „Зоар”. Предговор, 17.11.2010

[26798]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Човек се развива подобно на ябълка, зрееща на дървото, докато не достигне крайното, желано състояние.

И безусловно на този път той преминава през съвършено противоположни състояния, усещайки себе си като стипчива, кисела, незряла ябълка – но може ли той да върви не по пътя на страданието, а по пътя на светлината, чувствайки как през цялото време се приближава към доброто?

Ако върви по пътя на страданието, то желание му за наслаждение непрекъснато получава удари – става все повече и не получава напълване.

Но ако вървим по пътя на светлината, то тя ни превежда през тези състояния осъзнато и ние живеем не вътре в своите желания – а вътре в намерението, чрез което разкриваме противоположния свят – светът на отдаването!

Аз се наслаждавам в него от отдаването на Твореца! (Егоистичното кли – желанието, алтруистичното кли – отразената светлина, намерението за отдаване, О“Х).

Аз не само ускорявам развитието си с помощта на светлината, но и усещам този път като наслаждение от това, че идвам към желаната цел, съгласявам се с Неговия замисъл, и всеки миг се приближавам все повече.

Но колкото повече се приближавам към целта,толкова по-противоположен на нея се усещам! Тъй като през цялото време повишавам чувствителността си към различието между нас и Твореца, както е казано, че „Твореца е придирчив към праведника на дебелината на косъма”.

На първа степен ми се струва, че нашето различие не е чак толкова страшно – но като помислиш, аз получавам, а Той отдава.

След това се повдигам от 1 на 2 степен и макар и да заприличвам повече на Него, но именно от това аз усещам  разликата вече не като „-10”, а като „-100”.

Повдигнал съм се – т.е. получил съм поправяне и то работи като увеличително стъкло, в което виждам своите недостатъци  100 пъти повече!

Нека съм се приближил към Твореца на височината на една степен, но съм станал 100 пъти по-чувствителен, и ако по-рано не ми е пречела разлика с размер на теглич на каруца, то сега ме мъчи даже тънко косъмче.

И единственото, което може да бъде изменено от тези 4 фактора на развитие (основа, път на развитие на основата, обкръжение и път на развитие на обкръжението), които действат на растящата ябълка или на човека, на неговия духовен ген – това е влиянието на обкръжението.

Защото само то определя, ще има ли благоприятни условия за растежа на ябълката: достатъчно слънце и влага. И същото се отнася до душата – ако получим добри условия за растеж, няма да са ни нужни страдания и войни.

Ако искаме нашата ябълка (душа) да израсте – на нея ще ѝ е нужно да расте в равновесие с обкръжаващата среда.

И затова трябва да установим връзка с тази среда и чрез нея да достигнем висшата сила, Твореца, който се облича в обкръжението и го поправя така, че да можем аз и обкръжението и Твореца да се съединим в едно цяло.

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел“, 17.11.2010

[26843]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво се иска от нас, за да се устремим към високото състояние на единство, съществуващо в „Зоар“?

Отговор: Това идва от разочарованието. Независимо колко ви говоря сега – това няма да помогне, докато у вас не се появи настоятелна потребност, стремеж, жизнена необходимост. Едва тогава ще се обърнеш към групата!

Ако знаеш, че имаш голям проблем, опасност за живота, болест – ти трескаво търсиш помощ. А ако не се чувстваш болен, не усещаш проблем или не виждаш, че това може да ти помогне, оставаш в покой.

Затова ние имаме нужда от потребност. Тази потребност ни я дава или Творецът, който ни тласка отзад чрез силата на страданието, или ние самите, изпреварвайки страданията, установяваме връзка с обкръжението и се стараем да получим от него обратна реакция.

Аз достигам до обкръжението, без да изпитвам потребност от него, а съобразявайки се със съветите на кабалистите. Те са мъдри и аз ги слушам.

Това означава, че Творецът поставя ръката на човек върху добрата съдба и казва: „Вземи си това!” Вземи го! Защо да страдаш?…

Тогава ние получаваме от групата добавка на желание. Така работи това. Този, който има късмет, слуша, обръща се към групата, организира за себе си този усилвател на желанието – и тогава чрез групата идва при Твореца.

Защото в крайна сметка, групата е длъжна да го насочва към Твореца. Връзката с групата и цялата наша работа е подготовка на желанието/кли. И тогава ние идваме при Твореца.

От урока по книгата „Зоар“, 17.11.2010

[26820]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→