Въпрос: Когато започнем да изпитваме натиск върху своя егоизъм, удари по него, като правило, към групата ли трябва да се насочим? Върху какво да се съсредоточим?

Отговор: Ако в човека я няма вътрешната необходимост от група – какво ще й каже? Каквото и да правим, го правим според желанието. Ако човек още не вижда защо да се обръща към групата, той няма да се обърне към нея.

Обръщам се към групата, ако се чувствам безпомощен, ако виждам, че никакви налични средства няма да ми помогнат, че нямам сили да се поправя и да постигна нещо. Цялата ми премъдрост и потенциал няма да ми дадат нищо.

Само тогава съм готов да помоля другарите за помощ. Необходимостта се проявява в мен от търсенето, когато искам да се спася от това ужасно състояние. Именно тогава откривам, че мога да се обърна само към групата.

Обръщам се към нея външно или вътрешно. Дори другарите да не чувстват това, аз вече искам да получа от тях подкрепа, сили. И тогава се обръщам с молба.

А иначе, дали мога да се вслушам в съвета и да помоля групата за помощ? Защото тогава, празното красноречие не помага – то е просто раздвижване на въздуха. Само, когато в мен е съзряло истинско желание, се обръщам към другарите. Не е важно дали те чувстват това или не, защото в моето обръщение е заложена силата на желанието, която го прави истинско.

От урок по статия на Рабаш, 23.02.2011

[36148]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво да направя ако имам усещане, че всичко ми е наред, а не намирам желание да се издигна на по-висока степен?

Отговор: Да вземем за пример конгреса, след който усетихме падение. Оттук можем да преминем към истинска молба, искане, вик, молитва. Може би не ни достигат подобни действия. Мисли за това преди сън и сутрин, когато ставаш за урок: „Защо? За какво? Как?“

Кабалистите, с цялата сериозност ни препоръчват да се готвим за урока, понякога дори с часове. Подготовката отнема повече отколкото урока. На светлината не ѝ трябва много време, човек не трябва да се учи цял ден, достатъчни са час-два. Ако през деня той строи намерение и готви себе си за среща със светлината, то главното се случва за няколко минути.

От урока по статията на Рабаш, 23.02.2011

[36145]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - Няма коментари→

(Като подготовка за конгреса на Мъртво море)

Въпрос: След четири дни специален конгрес ще се състои на Мъртво море. Как трябва да се подготвим за него, за да постигнем възможно най-голям напредък за цялата ни група, нашето единно голямо семейство?

Отговор: Скоро ще се съберем на конгреса на Мъртво море и да се надяваме, че от това място, най-ниската точка на земята, ще можем да се издигнем до най-голямата висота.

Щастлив съм, че организираме много срещи като тази, и се надявам, че ще дадем на целия свят нашата вътрешна концентрация и силата на нашия съюз. Нека останем заедно!

От урока по статията „Предисловие към Паним Мериот”, 20.02.2011

[35847]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как да ускоря разкриването корена на моята душа?

Отговор: Включвайки се в групата, човек възбужда върху себе си светлината, която му показва доколко той е противоположен на връзката, колко далеч е от другите, как ги пренебрегва, ненавижда и отблъсква.

А какво е това корен на душата? Това е моето местоположение в системата от общо желание, създадена от Твореца. Да го разкрия аз мога единствено при условие на пълно съединение с всичките останали души защото само тогава ще осъзная собствената си функция в този общ организъм.

Затова нашето поправяне се състои в пробуждането на светлината, която ще съедини нас с цялата система. И тогава дори и отблъскване от обединението помага да разкрием своето място.

Процесът на изясняване на собственото отношение към другите души е постепенен и дълъг, тъй като своето истинско местоположение и функция в общата система, човекът разкрива само след придобиване на постижение и включване във всички, т.е. отдаването става повече от получаването. Това се случва благодарение, на това, че светлината е подействала на човека в достатъчно количество.

Така че разреши на светлината да действа и се съгласи да получиш свойството отдаване!

От урока по статията на Рабаш, 18.02.2011

[36032]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Когато отделни клетки в общия организъм на групата не съзнават важността на целта, тогава откъде ще се появи тази важност между тях?

Отговор: Преди всичко, аз се обръщам към групата отвън, за да пробудя своите другари. Това е моят дълг. Но ответното въодушевление, което получавам от тях, идва във външна, „показна” форма. Въобще кабалистите са имали традиция да не проявяват своите чувства чрез изкуствена любов, красиви думи и пр. Всичко, което има значение, е вътре.

А отвън аз трябва да съдя своите другари положително. Аз ги ценя, защото Творецът ги е събрал и им е дал осъзнаването на важността на целта. Не е важно до колко те разбират целта, тъй като те все още са малки. Но Творецът е между тях, Той ги пробужда и обединява един с друг. Имено Той ги е обединил в една голяма световна група. Затова те са дотолкова важни за мен, доколкото и Творецът. Той ги желае, приближава ги и се грижи за тях. За Него те са синове.

Това означава, че аз трябва да се отнасям с тях подобаващ. Аз не гледам на това, как те изглеждат, а на тяхната вътрешна сила. Там, вътре, Творецът ги поправя и ги поддържа и аз искам да се присъединя към тази връзка между тях, която Той осъществява, реализира и поддържа. Аз искам да се свържа с нея.

Възможно е моите другари да не разбират и чувстват това, но аз сериозно искам да се присъединя към това чрез своето собствено решение и желание. Когато се присъединя към тяхната връзка, там където Творецът ги поддържа, то това означава, че аз поправям групата. Това е групата, а не някакво външно изражение. От там аз получавам силата на Твореца, който поддържа моите другари и пребивава в тях. Имено там аз получавам въодушевление за важността на целта и придобивам силата винаги да се стремя към тях.

И всичко това зависи от мен.

От урока по статия на Рабаш, 17.02.2011

[35577]

Filed under: Вътрешна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Нашият духовен път започва от състоянието на този свят. От тук ние постепенно започваме да постигаме неговата същност, същността на творението – желанието за наслаждение заради себе си. Ние придобиваме една част от това желание посредством естественото развитие в материалния егоизъм от поколение на поколение.

След това се изправяме пред необходимостта да придобием желание за самонаслаждение на човешко ниво. Ние преминаваме през неживото, растителното и животинското ниво в техните рамки, но единствения начин да придобием човешката степен е противопоставяйки се на Твореца.

Именно тук започва духовната работа: съобразно светлината и нейните свойства ние трябва да превърнем нашите естествени свойства, желанието за наслаждение, чрез принципа „преимуществото на светлината е постигнато от тъмнината”. Тези две свойства се развиват наравно в нас – първо едното, после другото, чрез подеми и падения.

Това се случва по следния начин: в началото човек получава желание или импулс за нещо неизвестно. След това той е доведен до групата и учението, където започва да прави действия, чийто значение дори сам той не разбира. Но те предизвикват малко осветяване върху него. И тогава той напредва.

На този етап съществува и духовната конструкция АВАЯ и човек се развива вътре в нея на неживо, растително, животинско и човешко ниво на човешкото стъпало. С времето той започва да мисли за това, а по-късно е възможно даже да се вслушва в думите, чрез които е необходимо да се постигне свойството отдаване. Той започва да играе тази игра, правейки го усърдно, като дете. Въпреки че това е само игра, тя се нарича „вяра над разума”. Това е така сякаш човек се издига на своя разум и иска да отдава – поне той твърди, че се стреми към любов към ближния.

Дори ако се случи „сякаш”, той все пак действа заедно с групата и е вдъхновен от своите другари, благодарение на завист, голямо желания и честолюбие. Той говори за свойството отдаване и се пропива от тази идея. Така той предизвиква светлината, възвръщаща към източника. Човек не знае цялата истина за духовното развитие, но светлината му въздейства и така, постепенно, той се променя.

От урока по статия на Рабаш, 22.02.2011

[36053]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Работата в група отнема много време, затова човек може примерно да отчита, доколко желанието за отдаване му става по-близко, по-разбираемо, реално и необходимо.

Малко по малко човек разбира, че в крайна сметка трябва да стигне до това, че именно отдаването е духовно, че Творецът е силата на отдаване и любов. Очевидно, алтруистичното намерение лишма, откъсването от себе си – точно това е целта.

Човек все още не знае какво е това – още не осъзнава, че действително е способен да го постигне. Разбира се, той не го иска и все пак играта изгражда в него още по-сериозно отношение към отдаването.

Именно по този начин растем – подобно на децата. Първо, детето играе на възрастен, а после постепенно съзрява – и ето, че трябва да се отнасяме към него като към голям, като към изградена личност с оформени желания, като към човек.

И така, от естественото желание за наслаждение, преминаваме към игра на отдаване – забавлявайки се, привличаме светлината, връщаща към Източника. Той ни води към реализацията, към желанието за отдаване и тогава разбираме, че целият този процес се осъществява чрез няколко фактора.

Не осъзнаваме достатъчно тяхната сила – и това също е направено нарочно, за да не избягаме то тях.

Всъщност, обкръжението е Малхут на света на Безкрайността, системата от души. Колкото по-високо ценим обкръжението, толкова по-ясно проявяваме своето включване в тази система. Ние участваме в живота на другарите с всички сили, защото никога няма да се издигнем поединично – това ще направи само силата отвън, силата на светлината, която човек привлича чрез обкъжението.

Светлината ми въздейства дотолкова, доколкото извисявам в очите си ценността на обкръжението. При това, самото обкръжение няма нищо свое. Другарите просто говорят за отдаване, нямайки зад душата нищо, освен думи. Но ако човек приема техните разговори като истински – това е достатъчно. Играта на „сякаш” привлича върху него светлината, връщаща към Източника, свойството отдаване, Твореца.

Като цяло, ние преминаваме през три състояния:

1. Егоистичното намерение ло-лишма, в което постигаме своя егоизъм. Доста сложно състояние, което вече не е откъснато от духовното. Защото можеш да разпознаеш егоиста в себе си, само в светлината на отдаването.

2. Процесът на преход към алтруистично намерение, в хода на който играем важността на духовния свят.

3. Духовното състояние лишма, когато свойството отдаване вече царства в нас над свойството получаване.

От урока по статия на Рабаш, 22.02.2011

[36049]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Когато се чувствам откъснат от групата, трябва ли да запазя търпение и да не осъждам другарите?

Отговор: Трябва да съдим себе си, а не тях – възприемам ги отрицателно, защото така ги вижда моят егоизъм. Но тези различни хора са събрани в групата от Твореца, който иска да се съединя с тях. Той извиква в мен неприязън към тях и моето егоистично желание ме отблъсква от обединението. Това означава, че съм разкрил злото в себе си, както е казано: „Аз създадох злото начало и създадох Тора за неговото поправяне”.

Сега трябва да привлека светлината по време на учебните занятия само с една цел: да се обединя с хората в групата, които отхвърлям. Нищо друго не е необходимо. Ако в резултат на учебните занятия, моето отношение към тях се промени, значи ми е подействала светлината на Тора и съм придобил свойството отдаване.

Тоест целта се състои не в това, да се обединя с другаря или да поправя своя егоизъм – това са само средства. Целта е, чрез привличането на светлината да придобия свойството на Твореца, Неговия образ.

Затова е направено така, че отблъсквайки другарите, за мен да стане необходимо въздействието на светлината, която ще ми даде свойството на Твореца. А иначе, нямам необходимост за това. Тоест ние трябва да мислим не за необходимостта нещо да поправим, а че за сметка на поправянето, ще постигнем целта.

От урок по статия на Рабаш, 18.02.2011

[36029]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Когато четем „Зоар”, трябва да се съсредоточим върху връзката между душите, защото именно там е станало разбиването, и да си представяме поправеното състояние, в което постигаме единението между душите.

Душите се наричат стремеж за разкриване на Твореца. Всеки, който има този стремеж, трябва да иска да го усили чрез съединяването си с другите. Тогава, той получава от тях същия стремеж – и така расте.

Известно е, че с помощта на завистта, страстта, жаждата за слава, можем да се впечатлим от стремежа на другарите за сливане с Твореца, за разкриване на Твореца. Именно това искаме „да купим” от тях.

Затова, по време на учебните занятия, всеки от нас иска да присъедини към себе си целия стремеж на групата за разкриване на Твореца. Това е възможно само, чрез съединяването помежду ни. Защото, не мога да открадна стремежа на другаря. Но ако се съединя с него, то всеки от нас вече ще притежава общата сила. И тогава всеки, съединявайки достатъчно сили, може да постигне разкриването на Твореца.

Връзката между нас не може да възникне само от желанието ми да се съединя със стремежа на другаря. Аз нямам сили да се съединя с него. Нуждая се от светлината, която да извърши това действие.

Намираме се в разбито състояние и между нас няма връзка. Аз искам да възникне тази връзка – и тогава, с общата сила, постигам разкриването. За това трябва да мислим, четейки книгата „Зоар”. И всичко, което изучаваме в нея, са само поправените форми на връзката между нас.

От урок по книгата „Зоар”. Предисловие, 22.02.2011

[36068]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Какъв е основният принцип, който трябва децата ни да усвоят?

Отговор: Децата трябва разберат, че в човека и в света всичко непрестанно се изменя – неизменен е само подхода: няма никаква друга сила, с помощта на която човек да е способен да напредва в живота, освен силата, получавана от обкръжението.

Нито неговото его, нито влиянието на средствата за масова информация, нито въздействието на странична чужда среда, а само групата хора, която му насажда определена скала от ценности, разбирането за важността на Твореца, му дава сили за напредване.

Тъй като, за да постигне Твореца, свойството отдаване, човек трябва винаги да върви с вяра над разума, получавайки от обкръжението си желание, стремеж, разбиране за важността на тази цел, чувство на безпокойство за нейното постигане.

Всъщност, човек през цялото време приема формата на своето обкръжение, т.е. попива неговата система от ценности, неговата представа за бъдещето, самата негова същност. С други думи, той се включва във външното кли/желание, придобива свойството любов, движи се към обединение на всички души – Малхут на света Ацилут.

Само като се включва правилно в своето обкръжение, човек може да достигне до Твореца. Защото вътрешното единение, което присъства там, понеже Творецът е избрал тези хора и ги е съединил по между им – това е самата Малхут, на света Ацилут, Шхина, където човек веднага намира Твореца.

Затова новото поколение, нашите деца, трябва добре да усвоят, че ние именно така напредваме, че това е нашият път. Падение няма, има само подеми, няма никакво объркване, а всичко случващо се, е нужно за новите изяснения.

От беседата за възпитанието, 18.02.2010

[36026]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→