Учението на кабала притежава особено свойство. Светлината, тоест силата на поправяне, която се съдържа в кабалистичните текстове, възвръща човек към Източника.

Светлината е вътрешната същност на метода и затова науката кабала се нарича вътрешната част на Тора. Когато я изучваме, ние пробуждаме вътрешната светлина, скрита в учението, в групата и в нашите взаимовръзки. Тази сила наистина изгражда връзката между нас, носейки желани промени за всеки човек. В резултат, намерението за отдаване идва да замести егоистичното намерение над всички желания на човек.

Заедно с групата човек непрекъснато мисли за състоянието, в което се намира по време на подготовката за ученето, а по време на самото учене той изисква промени посредством поправящата светлина. Това е всичко, което му е необходимо. Само такъв вид подготовка се докосва до неговия свободен избор, единственото свободно действие в живота му в този свят и по цялата стълба от духовните стъпала.

Затова най-добре е да се фокусираш върху това възможно най-много, да говориш за това със себе си възможно най-много и по този начин да разграничиш всички детайли, за да станат по-ясни и прочувствени. Така те най-накрая ще ни позволят да се отделим от думите и да преминем към чувствата и вътрешното разбиране. Тогава всичко това ще заживее вътре в нас като изключително важна основа на битието, единственото нещо, за което трябва да се грижим. Всичко друго само ще си дойде на мястото.

Тогава аз ще видя, че целият ми живот и целият живот на света се върти около тази ос, за да доведе всеки към този решителен момент – всеки човек в съответствие с корена на неговата душа, с повече или с по-малко мощ. Целта на Твореца е да доведе всеки един до тази точка.

Без значение какво съм получил от раждането или какво съм постигнал до сега, това ми е било дадено свише. Но сега, бидейки в група, аз трябва да издигна важността на целта – отдаване и сливане с Твореца. Това се прави посредством учене в правилното обкръжение, където аз изисквам светлината, „чудесното свойство”. Ако човек не спира да мисли за това, тогава той осъзнава, че неговият живот е максимално ефективен.

От урок по статия на Рабаш, 24.02.2011

[36261]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Какво в нашето развитие зависи от самите нас?

Наследили сме определени качества – още от детските години ни въздейства обкръжението. Е, каквото било – било. Отсега нататък, можем ли да определяме реда на нашето развитие? Какво трябва да направим?

От своя страна Творецът е направил онова, което е в неговите ръце: прокарал е нашия път чрез вътрешните и външните келим – чрез собствената ни природа и обкръжение. И ето, накрая, Висшата сила ни предоставя свобода на избора.

Разбира се това е много тясна област, защото вече сме получили множество детайли на възприятието в своето вътрешно развитие, и освен това се намираме в определена среда.

Както е казано в статията „Свобода на волята” и в „Предисловие към ТЕС”, Творецът довежда човека до определено състояние, в определена група, в определено обкръжение и казва: „Вземи това за себе си”. И тогава, човекът трябва се укрепи в онова, което взема. А той взема връзката с обкръжението.

И ето, ако укрепи тази връзка, тогава с нейна помощ придобива „свръхестествени” ценности. Именно по този начин човек може да получи принципи, които сам никога не би започнал да уважава. Обкръжението е способно да му въздейства и да промени скалата на неговите приоритети до такава степен, че напълно да промени своите ценности и дори да бъде готов на такива неща, които са противни на неговото естество.

Ето защо, говорейки за подготовката към урока, на първо място имаме предвид обкръжението. Човек се подготвя в правилното обкръжение – участвайки в неговия живот, той разкрива истинските ценности: отдаване, любов към ближния, сливане с Твореца, алтруистичното намерение лишма. Тези неща могат да бъдат наречени по различен начин, но като цяло, природата на Твореца трябва да бъде за човека несравнимо по-висока и по-важна от природата на творението.

Човекът получава осъзнаването на тази важност от групата: „Желателно е това да бъде така”. Не е по силите на групата да му даде повече от това – тя само издига важността на целта в нашите очи. Колко е важна целта, зависи от нивото на групата и от това, до каква степен той е готов да се преклони пред нея.

Но, това все още не се явява реализация. Човекът само изгражда за себе си ценностите – ако Творецът е моята цел, тогава вървя към нея, т.е променям се съобразно нея.

Но кой преобразява човека? Кой извършва измененията в него? Защото той, по природа, по рождение е потопен в желанието за наслаждения. Самото желание ще си остане такова. Кой ще смени неговото намерение за получаване с намерение за отдаване?

Именно за това е предназначена кабалистичната методика.

От урока по статия на Рабаш, 24.02.2011

[36267]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Предстоящият конгрес на Мъртво море е предназначен да предаде на света методиката за поправяне, т.е. необходимостта да се отдаде предпочитание на вътрешното пред външното.

Баал а-Сулам пише, че това се явява лост и наш принцип в разпространението на науката Кабала.

Ако ние, преди всичко, разпространим важността на вътрешното пред външното между нас, то от нас това ще се прелее в целия свят, и светът също ще послуша и ще започне да отдава предимство на вътрешното пред външното. Така ние ще можем още повече да възвисим тези неща, които ни сближават с Твореца, да ги обединим, и да дойдем до поправянето на света.

Аз смятам, че ние сме близо до това и добре се придвижваме. Така, че хайде да съединим най-високата точка, която се явява Бней Барух, с най-ниската точка на Земята – Мъртво море!

От лекцията в аудиторията „Кабала за народа“, 22.02.2011

[36249]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Ние трябва да се изменим, за да постигнем Твореца, защото Го постигаме в новите келим/свойства на възприятие, в новите желания. Разбира се, самите тези желания не са нови, но те се съединяват в нас по нов начин.

В нас има желание за наслаждение и желание за отдаване. За да разкрием Твореца, ние трябва да създадем в нас такава връзка между тези желания, че да Го разпознаем.

Творецът има 125 форми за разкриване, следващи една след друга, когато Той ни се разкрива все по-близо и по-близо, все по-ясно и по-ясно. Това са 125 стъпала, издигайки се по които, ние можем да Го видим и усетим все по-добре.

Как разкриваме Твореца? В момента, в който създадем между нашето желание за наслаждение и желанието ни за отдаване такава връзка, че на първото стъпало – желанието  за отдаване да властва над желанието за наслаждение, придавайки му форма, подобна на Твореца, ние на мига виждаме през тези желания, през техните съединения – Твореца.

Тоест, аз трябва да създам в себе си общото свойство между желанието за наслаждение и желанието за отдаване, за да бъде то тъждествено, равно, подобно на Твореца на първото, най-ниско стъпало на Неговото разкриване. Тогава аз ще видя, ще разбера и ще почувствам Него.

В нашия свят също съществуват различни явления, за възприемането на които аз трябва да поумнея, да придобия допълнително усещане, да се науча на още нещо – и тогава ще започна да усещам, какво става, по какъв начин и какво представлява това явление.

Така и в науката кабала. За да предизвикам съчетаването, взаимното проникване на желанието за наслаждение и желанието за отдаване във всеки от нас, по правилен начин, на първото стъпало и по-нататък на всички 125 стъпала, ми трябва светлината, която би извършила в мен това изменение. Сам, аз не съм способен на това, защото се намирам на най-ниското стъпало и нямам никаква представа за това, какъв трябва да стана на следващото стъпало – подобно на детето, което не знае как трябва да изглежда след година. По-нататък…

Затова ни е дадено ученето. Ние трябва да седим и да учим от първоизточниците, а най-силният първоизточник за привличане на светлината, това е Книгата „Зоар”. Когато ние заедно изучаваме тази книга, и всеки при това мисли как да се съедини с другите, защото в съединяването между нас, ние създаваме формата на Твореца, правилното съчетание между желанието за наслаждение и желанието за отдаване, за да може желанието за отдаване да властва над желанието за наслаждение, придавайки му правилната форма – това се нарича „вяра над знанието”.

Ако по време на учението аз искам да се случи така – това е достатъчно, няма по-големи заповеди, и няма нищо по-важно. Тогава аз привличам светлината, за да може тя правилно да подреди в мен тези желания. А светлината вече върши това. Повече от това не ми трябва да знам. Така малкото дете иска да се развива – и затова бяга, играе и прави всичко. Така и аз, като детето, правя всичко – само за да дойде светлината и да ме върне към източника, към Твореца.

От урок по Книгата „Зоар”. Предисловие, 18.02.2011

[35681]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Целта на създаването на човека е да се измени от противоположност към подобие на Твореца, т.е. да придобие, вместо свойството да действа само заради себе си, свойството да действа заради другите.

Това изменение на природата се постига чрез изучаване на Книгата „Зоар”, защото според степента на искането, при нейното четене се разкрива силата, поправяща природата на човека.

Макар че, човек изобщо не иска да се измени, той мисли само за собственото си благо, но под въздействието на обкръжението, постепенно се съгласява с това, да придобие свойството отдаване – това е най-важната придобивка в неговия живот. И да се учи заедно с групата, за да усили своя стремеж за поправяне.

Ако приятелите се представят, че са като едно цяло, то тяхното учене ще предизвика такова въздействие на скритата сила, че тя ще се прояви като взаимно отдаване и любов.

И макар че в началото никой не е мислил сериозно за своето изменение, то постепенно, под влияние на обкръжението и силата, скрита в съвместното изучаване на книгата ”Зоар”, във всеки стават истински изменения – всеки придобива природата на Твореца и усеща висшия свят.

От урок по Книгата ”Зоар”. Предисловие, 24.02.2011

[36281]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Ние се раждаме в особени, специфични условия – в егоистично желание, което се явява наша природа. То пронизва сърцето и разума ни, т.е. желанията и мислите, произлизайки като цяло от решимот, които сме получили по рождение.

Те се въплъщават в материалните свойства, наследени от нашите родители и залагат в нас зародишите на духовните свойства.

Тук се крият много детайли, до разбирането на които ще стигнем едва по-късно, когато се развием и разберем какво е душата, как се преражда и какви промени настъпват с нея от стъпало на стъпало.

И така, по рождение получаваме „комплект” вътрешни и външни данни. Да се спори за това е безполезно. По аналогичен начин, не избираме обкръжението, в което се раждаме и ще растем до зряла възраст. Така, към вече унаследените свойства, получаваме външно допълнение.

Това прилича на развитието на душата, което изучаваме в „Учение за Десетте Сфирот”. На стадия на зараждането, душата минава през период от „девет месеца”, но още не достига зряло състояние. Всичко останало, тя получава отвън, но чак след това, когато се е родила от висшия и се намира редом с него.

Раждайки се в долната третина на Тиферет, която се нарича „матка”, „утроба”, душата се издига към горната третина на Тиферет, която се нарича „гръд” (хазе). И после, всички светлини, които не е получила в майчината утроба през „деветмесечния” период, тя получава по време на „двете години” кърмачество. Може да се каже, че кърменето е също зараждане, само че продължаващо вече във външни условия.

После настъпва нов етап на външно развитие – години на възпитание, малкото състояние (катнут), чак до зрелостта, която се придобива напълно на „20 години”.

По време на всички тези етапи, душата разкрива светлините и келим, развивайки се принудително чрез обкръжението, което я принуждава да се развива без нейния свободен избор. А изборът, в пълния смисъл на тази дума, започва с поправянето на душата от „20 години” и нагоре.

Така кабалистите описват нашето духовно развитие, аналог на което наблюдавваме и в материалния свят.

От урока по статия на Рабаш, 24.02.2011

[36270]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

По духовния път аз си задавам въпрос, който изглежда неразрешим, за това, как да преодолея моето зло начало, егоизма. Кабалистите ти казват „Ти трябва да опиташ”. Разбери това: Творецът наистина е противоположен на твоята природа; свойството отдаване ти е крайно омразно; ти дори не можеш да мислиш за любов към приятеля, а да не говорим за нейното осъществяване.

Какво трябва да направя? Движи се постепенно. Прави действия, които ще те доведат до молитва. Прибягвай към всички възможни средства и трикове, за да усетиш, въпреки всичко, важността на свойството отдаване и да го поставиш над свойството получаване. Дори ако е отблъскващо за твоята природа, дори ако усещаш, че не искаш да отдаваш, защото отдаването ти дава много горчив вкус, тогава поне с разума си, въпреки всичко, ще започнеш да цениш това свойство, заради неговата висота и величие, заради факта, че това е свойството на Твореца. То управлява света и е уважавано от обкръжението, в което си влязъл.

Използвайки различни трикове, ти ще извикаш променящата светлина. С други думи, като учиш, работиш в групата и разпространяваш, ти ще подготвиш своето намерение: „Аз искам влиянието на светлината. Аз искам светлината, силата на отдаване, която е създала моето желание, тоест силата на получаване  да ми повлияе, да повлияе на моето желание и да добави намерението за отдаване към нея.”

Ти не знаеш точно за какво молиш, но все пак опитай. В крайна сметка, искаш да разкриеш Твореца, тоест свойството отдаване. Искаш да почувстваш висшия свят, да живееш в свойството отдаване. Искаш да разкриеш общото кли, общата душа, тоест да живееш с грижата за всички други желания, което ще ти се разкрие под формата на системата на една душа. Постепенно, благодарение на намерението преди и по време на ученето, заедно с приятелите  ще постигнеш нещо наречено „чудо”, и ще започнеш да чувстваш, че повече и повече ти наистина уважаваш и цениш свойството отдаване.

Изведнъж то става много важно за теб. То царува в целия свят, защото отдаването не трябва да бъде изразявано. То е първично; всъщност, то е цялата животворяща сила в цялата реалност. Това свойство поддържа неживото ниво, пораства растителното, дава жизнена сила на животинското ниво и дава на човек съединение и връзка с Твореца.

Когато това „чудо” се случи на човек, той изведнъж чувства любов и връзка с това свойство. Специално чувство се появява в него по отношение на свойството отдаване. Той е готов да получи от него всичко, което то иска да даде, да направи всичко само за да стане подобен на него и да му даде наслаждение. Човек чувства, че е способен да направи това и че по този начин дава благо на свойството отдаване, Твореца.

Всичко това се случва вътре в мен под влиянието на светлината. Но се случва само до степента на моите усилия, в съответствие с тяхното качество и количество. Преди учене, аз се подготвям с въпросите: За какво уча? Защо отварям книгата? Отговорът е, че това е само за да добия свойството отдаване, да разкрия силата на отдаване, да разкрия Твореца и да се слея с Него. С други думи, това е, за да се съединя със силата на отдаване, така че тя да управлява вътре в мен, за да се превърне тя в моето намерение над желанието.

Така човек напредва, докато цялото егоистично желание не се разкрие в него, а силата на отдаване ще стане намерение за него, отдаващото желание над получаващото. Тогава получаващото желание и намерението заради отдаване ще бъдат заедно и човек ще достигне сливане с Твореца. Така ние реализираме себе си правилно. Написано е за това „Исраел изпълнява волята на Твореца”.

От урока по статия на Рабаш, 23.02.2011

[36156]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Кабалистите ни учат на пътя на корените, така че всеки от нас да постигне корена на своята душа. Те ни казват, че най-важното нещо е намерението. На върха има сила, предназначена да ни поправи и да ни преведе през всички стадии до крайното, възвишено състояние. Но ние трябва да предшестваме подемите със собствените си усилия, очаквайки ги с нашето искане или желание.

В края ние трябва да почувстваме нещо, което сега не можем да възприемем. Ние нямаме за какво да се задържим, нямаме възможност. Това „нещо” изглежда незначително и безсмислено. Защо? Защото явлението, което трябва да почувстваме е отдаване и любов към ближния. Това е силата на Твореца, свойството, наречено „Творец”, което обгръща и изпълва цялата реалност.

Ние не го разбираме или чувстваме и сме неспособни да се приближим към него. Ние умишлено сме били създадени противоположни, за да видим светлината от тъмнината, а след това да я разберем, почувстваме и разкрием.

Светлината, просто каквато е, би ни заслепила. Затова ние съществуваме и се развиваме в свойството получаване, постепенно придобивайки все повече и повече детайли от реалността. След това идва момента, когато се отчайваме от получаване и придобиваме стремеж към свойството отдаване. Тази искра, която се пробужда в нас, се нарича „точка в сърцето”.

Тогава ние сме доближени до нейното осъществяване. Ние сме доведени до учител, книги и обкръжение. Сега можем да развием тази искра в истинското свойство на отдаване и любов към ближния. Нашата работа се състои във всевъзможни действия, благодарение на които да ценим повече нашия учител, първоизточниците и обкръжението. Когато ги издигнем над нашия егоизъм, над свойството получаване, свойството отдаване става по-важно за нас и ние започваме да чувстваме по-голямо уважение към светлината, отколкото към тъмнината, повече към Твореца, отколкото към творението.

Аз чета за това в първоизточниците, а това означава, че трябва да се потрудя. Но когато се срещна лице в лице с нея, когато съставя план, за да започна да уважавам и издигам в своите очи отдаването над получаването, това, което разкривам вътре, е безсилие и липсва на всякакъв интерес към предмета. Аз чувствам, че ни най-малко ме интересува учителя, групата или книгите. Всичко губи своя вкус.

Защо? Защото моят егоизъм, моето желание за наслаждение не вижда никаква полза тук. Напротив, от този момент той чувства, че това, което лежи напред, са само загуби.

Как мога да предизвикам нещо лошо на себе си, ако съм напълно желание за наслаждение? Аз просто съм неспособен на това. Възможността да нараня себе си не е присъща на мен.

Какво трябва да направя? Излиза, че моят напредък към Твореца лежи в непрекъснатото отделяне от това, което ми изглежда като „добро”. Нещо повече, то се приближава към „злото”. Възможно ли е това?

Отговорът на този въпрос може единствено да бъде получен от науката кабала.

От урока по статия на Рабаш, 23.02.2011

[36160]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Явява ли се понятието “сгула“/”чудодейното свойство“ основа в интегралното възпитание?

Отговор: “Сгула“ е основата, с нея започват. Защото духовния свят е противоположен на нашия свят и затова и напълно откъснат от него. В духовния свят няма никаква връзка с материалния. Ти не можеш нищо да направиш с духовния свят – нито да привлечеш оттам сили, нито да му въздействаш. Нито карти, нито “чудеса“, нито червени конци не могат да ти помогнат да преодолееш това абсолютно разделение между световете.

Контактът, по който ти можеш да предизвикаш върху себе си духовното въздействие, става само чрез правилното ти съединение с учителя, учебника, групата, – ако ги използваш, за да пробудиш в себе си намерение, настоятелна потребност, разбиране, какво именно искаш ти от ученето.

И тогава ученето с истинския учител, с правилната група, с истинските книги, те довежда до реализиране на намерението. А ако го няма това – нищо няма да ти помогне. Ако в този свят човек не притежаваше “сгула“, той би си останал животно.

Затова за нас е така важно да изясним какви трябва да бъдат тези три съставни – учител, книги, група – как заедно те трябва да ми въздействат – в поръчителството.

Това всичко е концентрирано в необходимостта да се постигне духовното. А духовното постигаме за сметка на ученето, в което има скрита сила. И тази сила трябва да ми въздейства, ако аз се обръщам към нея.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 23.02.2011

[36185]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Задачата ни е да се издигнем заедно по духовните стъпала, за да съединим в себе си поправените желания, напълнени със светлината. И когато световната група на „стремящите се към Твореца” (Исра-ел) се напълни с Неговото знание, то „ще се излее зад границите на Израел” и ще напълни „народите на света” .

Тоест всички наши групи по света, всички онези, които притежават точка в сърцето и се стремят към разкриване на духовното, трябва да се съединят помежду си и да постигнат състояние, при което духовните им постижения ще станат толкова мощни, че ще препълнят техния съсъд (желание) и ще се разплискат в желанията на „народите на света”. Това се нарича „да донесат светлина на всички народи” и да станат „свещенослужители на Твореца” (мамлехет коаним).

Разбира се, светът трябва да бъде подготвен за това чрез разпространяване на знанието кабала в такъв вид, в какъвто хората са готови да го приемат. Но най-важното „разпространяване на кабала в народа” става отвътре – неосъзнато за самите хора. Защото те нямат възможност да я усвоят осъзнато, както го правят онези, които активно я изучават.

Но хората ще започнат да усещат отвътре влиянието на светлината, която ни напълва. Ще почувстват, че в нас има някакво напълване, от което те също ще започнат да получават макар и малко осветяване – и тогава ще се присъединят към нашата група. По този повод, пророците са казали, че „народите на света ще вземат синовете и дъщерите на Исраел на своите плещи и ще ги пренесат в Йерусалим” („ира шлема”, тоест „съвършеният град”, „съвършеният трепет” пред Твореца).

Затова, заради разпространението на кабала, трябва преди всичко да се погрижим за своето собствено поправяне и напълване. И не защото на нас самите ни се иска да го получим, а защото тогава ще можем да донесем светлина на целия свят и по този начин ще доставим удоволствие на Твореца.

Формулата е такава: необходимо е да поправим себе си, за да прокараме светлината към всички останали души и да ги доведем до окончателното поправяне, като по този начин изпълняваме своята мисия с цел да доставим наслаждение на Твореца.

Всички останали души не са способни сами да се поправят, а само с помощта на душите „Исра-ел”, в които се пробужда желанието за поправяне. Само такива души са способни самостоятелно да се поправят и след това да станат проводници на светлината за всички други народи. Тоест те трябва да присъединят към себе си всички останали души – както Галгалта ве-Ейнаим присъединява АХА“П. И когато се образува такъв пълен, цялостен съсъд (желание, кли), в него може да се засели Творецът – висшата светлина да напълни тези желания.

Точно по този начин трябва да разглеждаме собственото си поправяне – не да го желаем за самите себе си, а чрез поправянето на народите на света, да се стремим да доставим удоволствие на Твореца.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 22.02.2011

[36091]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→