Конгрес в Мецукей Даргот, урок 1

Въпрос: За да разкрием Висшата сила, ние трябва да излезем от себе си, от егоизма си. Но всъщност правим това заради самите себе си, за да получим вечното наслаждение. Не е ли това най-егоистичното, което може да съществува?

Отговор: Вярно! Разбира се, че всички наши действия ние извършваме само заради себе си. И колкото и да се самозалъгвам, че искам да се съединя с другите, да достигна любовта към ближния – това всичко, в който и да е случай е заради самонаслаждението.

Но по средата става нещо много особено, което ние дори и не осъзнаваме. Когато ние се призоваваме един друг: “Хайде да се обединим! Хайде да пеем, да танцуваме! Заедно да се учим!“, по този начин, ние привличаме към себе си висшата сила. Тя въздейства на нас, и дори и без нашето намерение тя ни изменя. Това се нарича “сгула“ – “чудодейното свойство“ на висшата светлина.

Тогава изведнъж аз чувствам: Истина ли е?! Нима аз наистина искам да се изменя? Как така стана това?! Аз какво – полудях ли?! Да ставам отдаващ? Да обичам наистина ? Да мисля за ближните? А с мен какво ще стане?..“

Изведнъж аз започвам да усещам, че да мисля за ближния за мен е станало по-важно. Още не съм в това свойство, но вече започвам да искам това да се случи. По-рано аз отхвърлях дори мисълта за това, а сега постепенно достигам до такова състояние, че наистина желая да придобия свойството отдаване и любов към ближния.

Как така изведнъж?! – Светлината е подействала на мен. Това се нарича чудото, за което е казано: “Приходящата светлина възвръща  към източника“.

Същата светлина, която ни е създала по такъв начин, че ние мислим само за себе си – тя ни изменя. И това е чудото, което се нарича “чудото при изхода от Египет“.

Когато това се случва, ние чувстваме, как вътре в нас нещо се променя, преобръща се. Това променя изцяло моите основи, моето отношение към света, моя поглед над света и цялото човечество, моите мисли за всички. Аз изведнъж се превръщам в своята пълна противоположност.

Това е действието на сътворението, деяние на Твореца. Усещайки в себе си този вътрешен преврат, ние виждаме действията на Твореца. И затова целия този процес, който преминаваме ние се нарича работа на Твореца. Защото ние само предизвикваме това действие, а го извършва Творецът.

Така че не се бойте да бъдете правдиви: ние наистина не искаме нищо друго, освен да се насладим и да мислим единствено за себе си, и колкото и красиво да говорим, отвътре ние сме все още егоисти. Но за сметка на всички наши действия – в ученето, разпространението, обединението – идва светлината и ни променя.

Дайте на светлината да работи!

От 1-я урок на конгреса в Мецукей Даргот, 24.02.2011

[36809]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Когато се подготвям за урока, аз трябва да си представя, че отивам на среща с Твореца, за да се приближа до Него и да навляза в Неговото поле на полезрение. Това е защото аз идвам в групата, мястото, където Творецът се разкрива. Той няма да се разкрие извън групата.

В Писанията за това е написано: „Аз живея сред своя народ”. До степента на величието и силата на групата, тоест количеството и качеството на нейните усилия, аз ще мога да се наслаждавам на светлината, която получавам чрез нея.

Групата е Шхина, Малхут на света на Безкрайността. Групата е моят ковчег, майчината утроба и моя душа в истинския смисъл. Това е защото това е събирането на всички желания, които не ми достигат, за да ги поправя, и да постигна поправяне.

Затова аз трябва да си представя, че Исраел, Тора и Творецът са едно, че аз съм едно цяло, едно кли заедно с групата, като един човек с едно сърце, в което царува взаимно поръчителство. Това кли постига единната светлина.

Дали има една светлина или няколко светлини, зависи от това, колко близко сме свързани ние. Ако сме свързани, тогава светлината ни въздейства и нейната сила се повишава в съответствие с нашето съединение, което също става по-силно. Тогава достигаме поправяне.

В какво се заключва поправянето? То се заключва в самото съединяване. Щом постигнем свързване, светлината идва и ни поправя и напълва.

От урок по статия на Рабаш, 01.03.2011

[36718]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво представлява самата групова подготовка за урока и пробужда ли тя в по-голяма степен обкръжаващата светлина?

Отговор: Груповата подготовка към урока се състои в отговорност за цялата група.

Какво означава принципа “ако не аз на себе си, то кой“? Този принцип означава, че аз отговарям за пробуждането на групата и по този начин скланям себе си и целия свят към оправдаване.

Аз се грижа за това, другарите ми нито за миг да не забравят за целта: защо сме тук? Какво ниво трябва да постигнем? Нивото „човек” (адам), подобно на Твореца. То трябва да бъде пределно важно за нас, тогава на урока ние няма да забравяме за главното и няма да ни посещават странични мисли нито за секунда дори.

Грижа се така да бъде с всички приятели. Чрез своята грижа за всички аз помагам на всеки да държи този курс. Ако цялата група е построена по такъв начин, то нас ни чака достатъчно кратък процес на пътя на успеха.

Човек може да преуспее, само ако е избран, ако е особена душа. А нас ще ни спаси само обединението. Аз не виждам тук избраници. Всеки си мисли, че му е открит индивидуален път, но това изобщо не е така. И особено в наши дни, когато няма нужда от избраници.

Напротив, днес в процеса на поправяне трябва да се влеят масите.

От урока по статия на Рабаш, 01.03.2011

[36715]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какви изменения предизвикваме днес в света със своята работа? Как ще трябва да поправя душата си човек, който ще се роди след 30 години, в сравнение с този, който живее в наши дни?

Отговор: Ще се промени целия интернет и този процес вече започна. Ще се даде на човека възможност да почувства, че съществува отговор на неговия въпрос: „В какво се състои смисълът на моя живот?”

Няма съмнение, че ще му бъде по-лесно да намери информация за науката кабала и всички обяснения ще бъдат по-разбираеми: що за наука е това, в какво се състои нейната методика, целта на творението, висшата сила, съединението между всички, глобалният свят и т.н. Вече ще бъде създадена правилната обвивка на цялата тази информация, кабалистична среда във виртуалния свят, всевъзможни курсове.

Това няма да се различава от днешната методика, защото всичко вече е програмирано вътре в душата и се определя от нейната неизправност, от изходното състояние и от поправеното, което е необходимо да постигне – тоест всички средства, които са й необходими за да измине този път.

Просто тези средства ще бъдат по-добре организирани и обяснени, намиращи се по-близо до човека. Тоест за всеки ще съществува среда, в която ще може по-лесно да се реализира.

Тази среда се създава не само отвън, в интернет, но и вътре в нас, между системите на нашите души, които свързваме заедно в нашата световна група. И по тези свързващи канали започва да протича светлината – към всички останали души в света.

И тогава вече не толкова малка, особена част от общата душа, която се нарича Исраел, ще бъде напълнена със светлина – както някога в древността.

Днес, непрекъснато разкриваме нови части на общата душа във всички места по света и ги съединяваме помежду им – това са нашите групи. А между тях се намират отделни души, също свързани някак си с другите. Цялата тази система е пронизана от връзки.

И вътре в свързаната система неочаквано възникват духовните системи, през които започва да протича светлината. В резултат, желаем или не, в света започват малко по малко да разбират и усещат, че съществува такова явление – връзката между хората, целта да разкриеш другата, висша реалност, усещането, издигащо ни над материалния свят.

Хората започват да мислят по нов начин – откъде се появяват внезапно и идват към тях такива мисли? Причината е, че цялата тази система започва да действа. Хората, без сами да подозират, неочаквано започват да говорят, използвайки думите на кабалистите – за глобалността на света, за поправянията и съединението. Това е резултат от нашето вътрешно разпространение.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 28.02.2011

[36618]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

В нашия свят ние сме привикнали да действаме самостоятелно. Аз използвам цялата си сила, знание, енергия, потенциал да бъда свързан със своето обкръжение, своите вродени качества, а също и с навиците, установени от възпитанието и образованието. Аз съм източникът, аз съм центърът. Изхождайки от себе си, аз действам и прокарвам своя път в света.

На всяка крачка по пътя виждам колко ефективен е този подход. В крайна сметка, ние всички сме родени от силата на егоизма, желанието за наслада. И след като вече използваме това желание за „успех” и постигаме полза за себе си, ние и затова използваме всичко, което имаме: вътрешните ни способности и външните средства.

Аз имам сила, ум, напор, дързост – всички неща, които са заложени в мен, и ги приемам в посока от себе си навън. Но това не се случва по време на поправянето на душата. Ако си поставя за цел успех не в този свят, а в духовния, ако искам да пробия в него и да го придобия, тогава разкривам, че от самото начало не съм подходящ за него. Аз нямам силите, разбирането или свойствата, които ми позволяват сам да се приближа и да атакувам, да пробия и да завладея висшия свят.

Изисква се време, докато се осъзнае това. Но след това, виждайки, че моите обичайни „инструменти” са безсилни тук, аз изпитвам слабост, отпускам ръце и не искам да го правя. Това обикновено довежда човек до голямо падение. В крайна сметка, той няма никакви средства да постигне това, което желае. Какво тогава да направи той?

Има два скрити момента, които трябва да осъзнаем:

1. Аз по никакъв начин не принадлежа или не съответствам на духовния свят. Сега това ми е напълно ясно. Този момент на слабост е добро начало. В крайна сметка, това говори за осъзнаването на моята собствена природа, която е отделена от духовната природа, и не ще ми помогне по никакъв начин. Аз нямам никакви заложби, средства, инструменти или възможности да намеря своя път към мястото, в което искам да бъда. Както се казва, аз нямам нито глава, нито опашка. Аз съм духовно неподвижен и недостъпен.

2. Аз съм способен да придобия сила, която да ми помогне, и разум, който да ме насочи към постигане на висшия свят, благодарение на обкръжението.  Обкръжението е средството за постигане на висшия свят и то се намира точно пред мен. Това е групата, в която съм доведен от висшето и чрез която мога да получа висшите сили, за да ми повлияят.

Аз не постигам духовния свят, стремейки се от себе си навън. Аз не го купувам, не го поемам, не влизам в него. За да завоювам висшия свят, аз трябва само да адаптирам себе си към него. Тогава ще разкрия, че съм в него.

Така подходът към работата и нейният резултат, а също и съпоставянето на себе си и на висшия свят са напълно противоположни на това, с което ние работим в нашия свят. Тук аз трябва да достигна, да придобия или да завладея това, което желая, докато в духовния свят, напротив, изначално е готово за мен. Аз вече съм в него и всичко, което трябва да направя, е да се променя, за да се прояви това.

От урока по статия на Рабаш, 28.02.2011

[36574]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Нашата духовна работа се нарича „работа на Твореца”. Защо това е така, ако ние трябва да я извършим? Тази работа е трудна, объркваща и изисква огромни усилия. Ние отделяме толкова много време и усилия за нея, всъщност целия си живот… И все пак се нарича „работа на Твореца”, защото извършвайки нашата работа, ние вземаме пример от Него, от Природата.

Всичко се движи напред и се връща към своя корен, включително и неживото, растителното и животинското ниво. Но тези степени се развиват чрез унаследената в тях програма. Невъзможно е да променим тази програма, а и не е необходимо. Освен това, няма никой, който да е в състояние да я промени, защото тези степени нямат свобода на избор. Те са лишени от разбиране и възприемане на това, което се случва с тях, и на това, кой ги управлява.

Но след тези степени се развива човекът. Това не е просто същество на два крака, а създание, което може да поеме в своите ръце закона на развитието и да го осъществи самостоятелно. Това е „човешкото” стъпало (Адам). За да осъществи своята цел, то трябва да вземе за пример Твореца, без да чака Творецът да го развие както неживото, растителното и животинското ниво. Човек е този, който иска сам да се развива, в ускорен темп.

Затова той съблюдава работата на Твореца: Какво е направил Той на творението? На къде Той го води? Какво иска Той да направи от нас? Ние искаме да се развием сами, по-бързо.

Баал а-Сулам илюстрира това със следния пример: Човек не чака от яйцата под кокошката да се появи пиленце, а създава промишлени производства от яйца в необходимото количество и качество, за да задоволи своите нужди. Той не пита кокошката какво е способна или неспособна тя да направи, а изгражда инкубатор, който му дава пилета в зависимост от темпа на развитие, който е взел в своите ръце.

Същото важи и за духовния път. Ако човек не иска да седи и да чака „пресата за развитие” да го тласка към целта, тогава той определя целта и средствата за нейното постигане, за да вземе в свои ръце тези средства. Той също изгражда „инкубатор” или „оранжерия”, в която може да помести себе си, за да бъде под влиянието на законите, които ускоряват неговото развитие.

Търсейки подобие с Твореца, човек се учи как Творецът работи върху него и прави обкръжение за себе си, „оранжерия”, за да ускорим процеса на своето развитие, така че същите сили на развитие ще действат в неговите ръце. Това вече е „пътят на Тора”, пътят на светлината, която е развиващата сила. И съответно, тогава човек се нуждае от светлината, която е по-мощна отколкото тази, която той получава по време на естествения начин на развитие.

По духовния път ние се наричаме „работници на Твореца”, защото ние Го взимаме като пример и реализираме този пример върху самите себе си. Изграждаме специално обкръжение, „оранжерия”, която ни позволява да поемем по-голяма сила на развитие и да понесем нейното влияние, за да се развием.

От урока по статия на Рабаш, 27.02.2011

[36474]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Без съмнение, нашето състояние е най-незначителното, няма по-лошо от него – тук няма какво да обсъждаме, защото това е реалността, дадена ни свише и колкото и да говорим, този факт не може да се игнорира.

Творецът казва: „Да, аз създадох егоизма, целия този свят – вярно е, но това е само началната точка. Стига сте седели и плакали – започнете вече да действате, както трябва! Защото Аз съм подготвил за това всички средства – използвайте ги!”

Но, на никого не му се иска да слуша за някакви поправяния, за работа, за усилия, за изменения – обикновено умеем само да седим и да се оплакваме колко ни е зле.

От всяко състояние, в което се намираме, има два пътя. И на практика, нашето състояние не е толкова лошо, както ни се струва, а просто е ужасно, защото не виждаме онова, което губим, в сравнение със света на Безкрайността, където бихме могли да се намираме.

Не ни показват това безкрайно състояние, защото бихме се хвърлили егоистично там. И за да ни спрат, това светло състояние е скрито, което ни позволява спокойно да работим и да се развиваме, като използваме силата на групата и напредваме към отдаването. Вместо да се превърнем в егоистични паразити (в клипа) и да преследваме наслаждението, нямайки сили да се откажем от него.

От това най-ниско и лошо състояние има два пътя – сами да се опитаме да напреднем, като станем инициатори на своето развитие. А ако не го искаме, тогава има машина, програма на природата, тласкаща ни към развитие, съгласно записаната там поредица от състояния: отношението между светлината и желанието, стоящи едно срещу друго.

От урок по статията „Предисловие към Паним Меирот”, 28.02.2011

[36593]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да си представим нашето общо кли? Какво представлява групата вътре в мен?

Отговор: Групата вътре в мен е място, в което се намира Твореца. Той е организирал в мен такова място. Затова аз идвам в група, уж при другари, а всъщност във вътрешното ми усещане за „място”. И ако бъда свързан с него, то ще ми послужи като майчина утроба, ковчег, място за укритие, спасение, защита.

Тази група се намира вътре в мен. И аз само погрешно я възприемам извън себе си, както и цялото възприемане на реалността. За да започна да усещам явно истинската реалност, аз съм длъжен да подтисна гордостта си, независимостта си, величието, за да се разтворя в групата, в ковчега, в майчината утроба. И тогава ще разкрия Твореца – на своето първо духовно стъпало като духовен зародиш.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 27.02.2011

[36480]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как се прави „вътрешно разпространение“ и какво трябва да прави човек през деня за него?

Отговор: Поправянето се прави за сметка на действие, което се нарича „молитва”. Молитвата е разкриване на истинско желание, търсещо напълване.

Тази работа се нарича „моля се”, което се превежда като „осъждам сам себе си”, да изясня своята вътрешна същност: кой съм аз, какво искам, правилни ли са желанията ми или не и кога действията ми ще бъдат подобни на действията на праотците, т.е. моите желания да бъдат подобни на тези, които кабалистите са описали в молитвеника.

Това съвсем не е просто. Молитвеника е бил създаден от кабалистите, мъдреците от Великото Събрание, които са се намирали на най-високото духовно стъпало. Те са ни оставили молитвеника, за да ни служи като пример – какво трябва да постигнем в своите желания.

Молитвата може да бъде само за съединение, така наречената „обществена молитва”, „молитва на мнозинството”. Няма за какво друго да се молим, защото всички негативни събития и въобще всички проблеми, които се разкриват в света, ако се разкрие истинската им причина, става ясно, че се случват поради недостиг на съединение. Тъй като съединението – е Твореца, това е Неговото свойство. Затова ние трябва да мислим само за съединение.

Съединението се отнася до всички хора в света, и мъжете и жените. В крайна сметка всички трябва да се обединят заедно в една глобална система – обща душа Адам Ришон. И когато се уча, съдя, мисля, питам, отговарям – в действителност аз решавам едно единствено нещо: Ще преведа ли аз тази система към съединение. Тъй като чрез такова съединение ние поправяме всичко.

А освен тези мисли по време на обучение и желанието това да се случи – няма никакви други средства за поправяне. Всичко останало – само разваля. Или едното или другото – по средата няма нищо. Всички наши действия носят или поправяне или вреда. Дори ако ти за няколко мига си седял, без да правиш нищо, то през тези мигове е изминало време, което си пропуснал и не си го използвал за поправяне – а значи, че си повлякъл разрушение!

Затова в нас постоянно трябва да живее желание за всеобщо съединение – нашето „вътрешно разпространение”.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 27.02.2011

[36515]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Как може да се  ускори темпа на  развитие на групата?

Отговор: Яйцето, например, не може да се излюпи по-рано от необходимото време. То се отнася към животинската природа и се подчинява на строгите закони на нейното развитие. Навремето хората наблюдавали кокошката и се научили да създават оптимални условия за отглеждането и в инкубатор.

За разлика от това, ние трябва не само да вземаме пример от природата, а с помощта на нейните сили  да можем да ускоряваме развитието си и да променяме качеството му. С други думи, става въпрос за това как възприемаме.

Защото нашето развитие не се ограничава с прокарване на коловоз: усилвам няколко пъти собствените свойства и толкова. Работата е там, че трябва да променя себе си, да се преобразя в противоположност.

И за това са ми нужни вспомагателни сили, които, за начало, ще ми дадат да осъзная важността на тези промени. Ако в процеса на духовното израстване от нас не се изискваше да се променяме – кой щеше да е против? Кой не иска да расте? Даже яйцето иска да стане пиле, а пилето иска да стане голямо. Това е закон.

Но ако се променям от свойството на получаване към свойство на отдаване, получаването няма да ми помогне да достигна отдаването, то само ще сформира в мен отрицателно отношение към мен самия. Тогава в получаването ще усещам зло, ще го възненавидя и ще поискам да се променя в противоположност.

Излиза, че за да се развивам, аз съм длъжен да си създам среда, тоест такива условия, които ще ми помагат постоянно да осъзнавам текущото си вътрешно състояние като лошо за мен, за да поискам да изляза от него, да се променя.

Моето развитие се състои не в това, че раста, а в това, че се променям. Аз не съм длъжен от малък да стана голям, длъжен съм да стана подобен на Твореца, да приема противоположна форма. И затова се уча от Твореца на онези свойства, които трябва да придобия. А след това изграждам обкръжение, което ще ми помогне да възприема тези свойства като желателни, а текущите ми свойства като нежелателни, лоши и вредни. Постъпвайки по този начин, аз действително създавам „парник”, който ще ме отглежда правилно.

По този начин, аз работя с двете противоположни форми на природата: с природата на получаването, свойствена на този свят и с природата на отдаването, силата на светлината, свойствена на бъдещия свят. Аз формирам такава среда, която ми помага да променя ценностите, да осъзная, че моите днешни ценности са лоши сравнени с духовните ценности, които ще придобия утре. Само в такава степен аз ще мога да се развивам.

Тук е необходимо не просто да „подгрявам” текущото състояние, a то трябва постоянно да застава пред мен в контраста на днешните и утрешните свойства, показвайки направлението, към което трябва да се променям и да повишавам важността на тези промени. Тогава ще поискам да стана „голям” не в получаването, а в отдаването. Осъзнавайки текущото състояние като лошо и вредно, аз ще се радвам да се разделя с него.

Накратко казано, трябва да си създадеш всички условия. Ние трябва да работим не над себе си, а над обкръжението, над „парника”, над „инкубатора” и той ще ускори нашето развитие. Тогава ние ще достигнем желателното състояние не в края на зададения ни период от шест хиляди години, преминавайки през пътя на страданията под въздействието на силите на природата, на „валяка на развитието”, а ще стигнем по-рано – по лесния, приятен, желателен път, в най-кратки срокове.

От урока по статията на Рабаша, 27.02.2011

[36461]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→