Всичко зависи от това, до колко сме способни да устоим на желанията, които ни се разкриват. На духовния път човек разкрива лоши, не поправени желания в себе си, показвайки му колко далеч е от целта и колко противоположен е той на нея. Но ако неговото обкръжение действа правилно, тогава той веднага разкрива, че всичко това е за негово собствено добро.

Така моята готовност да търпя означава, че се подготвям да приема всякакво разкритие на злото и да го превърна в добро. Но ако не съм готов за това, тогава всяко ново разкритие на злото ме препъва и аз не желая да се повдигна – попадам в отчаяние или просто не знам какво да правя – и така унищожавам шанса, който съм получил.

Влиянието на обкръжението, което подържа връзката с целта, непрекъснато насочва човек към тази цел. Това е правилната подготовка, готовността да търпим. Ако трябва да подготвя тази сила, тогава злото се разкрива съобразно нея и аз го виждам като лост за повдигане към доброто.

От урока по статия на Рабаш, 02.03.2011

[36822]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да придобием увереност на материално ниво – в икономически, в медицински, в социален план?

Отговор: Тези проблеми могат да се решат само с отдаване, с помощта на светлината. Ако искаш да си здрав, ако искаш да получиш имунитет за предстоящите проблеми, тогава трябва  да живееш в общество, в което съществува силата на поръчителството.

Струва ти се, че това особено нещо го има в твоите приятели? Банкови сметки в Швейцария? Собствени фирми? Стабилен бизнес? А може би, всички те са лекари, адвокати, счетоводители и въобще, големи специалисти? Нищо такова. Но, ако между  тях се осъществява правилна, добра връзка, тогава няма да бъдат надвити. Те имат пълна сигурност, защото свише получават такова „захранване”, че никой не може да ги използва за своите интереси или да успее, повече от тях. Защото в тях има напълване, за разлика от всички останали. Увереността се проявява само в единството.

Виждаме това дори в нашия свят: на какво е способен човек, когато е сам? Дори да доведеш Шварценегер, да събереш двама, трима, хиляди, да им поставиш броня – чувстваш ли сигурност сега? Днес не сме сигурни в нищо, в това число и в силата. Колко оръжия можем да произведем? Колко отбранителни средства? Колкото и да се въоръжаваме, това не може да ни обещае никаква сигурност. Само населението е по-спокойно.

Например, в Израел на всички периодично раздават и сменят противогазите. Наистина, казват, че този път не искат особено да ги получават. Всички, вече са се уморили от това. На хората трябва да се дава увереност от друг род.

Каква полза има от милионите в банката? Днес това има някакво значение, но бъдещото общество ще трябва да се грижи за себе си на други основи, по закона за отдаването. Пълното отдаване между членовете му, ще направи материалната грижа за утрешния ден повеля на духовните закони, защото хората няма да имат никакво вътрешно усещане за това. Грижата за насъщния хляб ще стане за човека изпълнение на задължение, наложено свише – „спазване на заповед”.

От урок на темата „Усещането за увереност”, 03.03.2011

[36965]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Аз трябва да се променя в съответствие с висшия свят. За да направя това, аз привличам сили от този свят чрез групата и се променям посредством тези сили. По този начин се изкачвам по 125-те стъпала и разкривам висшия свят. Така той ми се отваря и става все по-ясен.

В процеса аз не работя върху нещо външно, а върху онова, което е вътре в мен. Аз привличам силите на промяна към себе си вместо да прилагам своите сили към нещо, което е извън – както правим в нашия свят.

Това определя моите взаимодействия с обкръжението: аз не искам да го променям, да премахвам нещо в него или да го завладявам, както завладявам хората около мен в този свят, управлявайки ги, подчинявайки ги на моята сила и използвайки ги, за да постигна моите собствени цели. Това е особено ясно сред политиците в нашия свят.

В духовното, обаче, всичко е обратно: аз работя в обкръжението от приятелите тихо, често дори без да имаме някакви особени дискусии. Ако всички те са избрани от висшата сила да постигнат духовния свят, тогава прекланяйки се пред тях, аз поемам техните сили. Тези сили се натрупват в мен и се присъединяват към точката в сърцето и тогава аз се променям.

По този начин моят критерий за придвижване не са външните завоевания, а вътрешните промени, които се проявяват като нови свойства и усещания, ново разбиране по отношение на ученето и предметите, описани в науката кабала. Не е лесно да се преориентираш и да преминеш към подход, който съответства на духовния свят. Отнема много време за човек да достигне отчаяние и да открие, че няма друг начин, да разбере, че трябва да действа по различен начин, да започне да чува и да осъзнава какво чува, и да изгради всичко в правилен ред, поставяйки себе си под въздействието на обкръжението.

По същество, това е най-важното нещо. Който е предприел тези стъпки и е формирал правилното отношение към групата вече е преминал през първото и най-опасно състояние по пътя без да става жертва на собствения си егоизъм. Изключително важно е да поставиш себе си пред обкръжението по правилен начин. Рабаш специално подчертава това в своите статии.

Дори можем да кажем, че следващите стъпки са по-лесни, защото аз вече имам правилния подход и фокус. Аз разбирам, че светлината е първична, че тя е единственото нещо, което действа в реалността, и ние трябва да и дадем възможност да прави това, вместо да и пречим с нашия егоизъм сякаш ние имаме силата и разума да направим нещо сами. Всъщност, единствената възможност, която имаме, е да склоним глава пред обкръжението и тогава да получим силите за промяна и поправяне.

От урок по статия на Рабаш, 28.02.2011

[36570]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Колкото повече усилия влагаме заради успеха на групата, толкова повече се чувства, че ние работим за своя егоизъм…

Отговор: Трябва да се радвате – защото това е разкриването на злото. Без да разкрием злото, няма да дойдем до доброто.

И така, аз виждам, че от своите действия заради групата, в крайна сметка искам да извлека само лична изгода. После какво?

Работата е там, че само тази „точка на прозрение” е недостатъчна, с нея нищо не можеш да направиш. Моето действие трябва да бъде насочено, то трябва да има вектор. А иначе моята вътрешна сила остава само потенциална, подобно на заглушен двигател. Нека това и да е хубав двигател с мощност 200 к.с. – но какво по-нататък?

Аз трябва да „заведа” своето желание, да го насоча към определено действие. А, означава, че на мен ми трябват две точки, от които се състои вектора. Това насочване на моята сила придава разум. Ето защо, силата и разумът се „сработват” добре помежду си. Това е закономерно.

И така, макар и да съм се отчаял от своето отношение към групата, това все още не ми дава възможност за действие. Сега трябва да свържа своето състояние с целта.

Аз току що съм почувствал, че съм противен сам на себе си. В моите действия или в някое действие се е появил егоизъм: аз съм направил това заради себе си, не съм могъл да го обърна към другарите.

Преди всичко, трябва да си спомня, че няма никой освен Него. Работата не е в това, че при мен не се е получило, а в това, че Творецът е организирал за мен тази ситуация и нейния анализ. Изяснява се, че аз нищо не съм могъл да направя от своя егоизъм, от това, на което Творецът е пожелал да ме научи, да ми покаже, че се намирам под неговата власт.

Какво трябва да направя? Какво е поискал Той, за да усетя това? За да му благодаря за  това, аз осъзнавам важността на целта – свойството за отдаване, противоположно на това, което ми се е разкрило сега.

Откъде ще взема тази важност? От това същото състояние. Защото няма светлина без съсъд, няма усещане, в което да не се съчетават двете: светлината и кли. В сравнение с какво аз се усещам лош? В сравнение с това как аз разбирам отдаването, представяйки си, че бих могъл да постъпя и по-добре и да се отнеса към другарите по друг начин.

Това вече са двете точки!

Как сега да се пренеса от точката на собственото презрение и отвращение към точката на отдаване? Какво не ми достига? Не ми достигат сили. Тях трябва да изискам.

Но това все още не е всичко. За какво да ги искам? За да се облагодетелствам? За да не храня повече презрение към себе си? Защото моят егоизъм страда от неотдавнашното „откровение”. Тогава излиза, че аз по предишному съм егоист, само че след втората „навивка”, на следващата степен на самолюбие.

Не, аз не искам моята работа или нейните резултати да преследват лична изгода. Искам да извърша такова действие, в което да разкрия удоволствието за Твореца. Той ме поправя, и аз искам това да Му доставя наслаждение.

С това аз се опитвам да премина още мъничко напред, и още, доколкото е възможно. Такива са моите първи проби, които аз трябва буквално да „сдъвкам”, да „дегустирам” върху езика, а още по-вярно – да „смеля” със зъби.

От урок по статия на Рабаш, 28.02.2011

[36595]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Има състояния, през които преминава цялата група, включително и детските групи. Ние чувстваме, че сме достигнали определено ниво на единство, а след това егоизма нараства, всичко се разваля и ние губим увереност. Как да придобием тази увереност отново?

Отговор: Това е добро състояние. Ние вървим заедно по духовния път, обединяваме се, за да достигнем духовния свят. С други думи, ние обединяваме егоистичните си сили, с намерение да достигнем духовното и да се доберем до Твореца. Струва ни се, че това е наше начинание, че ние „водим играта”.

А след това започваме да разкриваме между себе си ненавист, отблъскване, проблеми. Тъй като трябва да осъзнаем, че не сме способни да отдаваме, че всички сме егоисти, които не желаят да се обединят, ако пред тях стои цел, неясна на егоизма ни.

Пристъпвайки към обединение, ние сме мислили и сме говорили за духовното, изучавали сме го на уроците. И с това всъщност сме „развалили” себе си. Защото от тук сме привлекли светлината направо в нашето егоистично обединение – поради дисбаланса, различието в свойствата между нас то, разбира се, че се разваля. Ние сякаш сме разкрили разбиването.

Тук трябва да разберем: ние сме открили истината, издигнали сме се от материално ниво на стъпалото на разбиване. Ако сега на това стъпало започнем да се обединяваме между себе си посредством същата тази светлина, то задействаме методиката на поправяне и тогава в поправените келим ще разкрием духовната реалност. Именно сега ние пристъпваме към поправяне, а до сега не е имало какво да поправяме, тъй като сме се обединили със своя егоизъм, радвайки се на това, колко е хубаво.

Всеки, който достига до разбиването и действа против своя егоизъм, трябва независимо от отблъскването, да се сплоти с другарите си. А това може да се случи само с помощта на висшата светлина. Тя ме отделя от другите, а сега трябва да почувствам, че тя ме съединява с тях. И веднага щом тя го направи дори в най-малката степен, аз започвам да усещам духовния свят. Тъй като връзката между нас – това вече е духовното.

От урока на тема „Усещане на увереност“, 03.03.2011

[36957]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Голям етап по нашия път е етапът на придобиване на свойството вяра, или с други думи, свойството отдаване. До степента, в която го придобием, ние се повдигаме над нашата природа и се обличаме в свойството отдаване над нашето свойство получаване.

В резултат ние получаваме пълно обличане на всички свои желания, на всички техни аспекти, на всички възможни видове смесвания. След това ние продължаваме своя подем, но вече към пълна вяра. Това означава, че преминаваме от проста вяра към втория етап на поправяне и придобиваме свойството любов. Тогава ние поправяме своите желания, напълваме ги със светлината Хохма, наслаждение, и посредством това постигаме отдаване.

Това е първият стадий – хафец хесед, степента Бина – в който ние само поправяме получаващото желание чрез алтруистичното намерение, което облича върху него свойството вяра, отдаване. Така ние придобиваме първите три Сфирот на Бина.

А след това преминаваме към нейните седем нисши сфирот, придобивайки способността да привлечем към себе си чужди келим, чужди желания, и така да ги поправим и напълним. Подобно на Бина, която напълва нисшите, ние можем също да напълним останалите келим.

Как, ако те са външни за сега и аз не мога да направя това? Аз ги напълвам, когато ги присъединя към себе си, така че те да се намират вътре в мен като на стадия на зачеване или кърмене, или възрастно състояние (мохин). Такова е моето отношение към тях.

Това вече се нарича вяра, светлината Хасадим с напълването на светлината Хохма.

От урока по статия на Рабаш, 01.03.2011

[36726]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Конгресът в Мецукей Даргот, урок 1

Въпрос: Каква е връзката между корена на душата на човек и неговата способност или неспособност да се съедини с другите души, според степента на неговото желание към съединение?

Отговор: Всеки човек в света има корен на душата – духовна искра, точка в сърцето. Тази точка може да се развие дотолкова, че човек да усети влечение към нещо по-висше, което е зад пределите на този свят – и тогава стига до науката кабала, влиза в група.

Има и такива хора, в които тази точка още не се е развила и всеки от тях живее своя частен материален живот.

Но дори ако в човека „гори” тази вътрешна точка и той страстно желае да постигне духовното, Твореца, целта на своя живот, неговия смисъл – това е само точка и нищо повече.

Какво да прави понататък? Необходимо е да се разбере, че душата на човека се образува от онези духовни искри, които присъединява към своята точка на душата – от всеки от седемте милиарда човека. Защото душата на всеки човек е съвкупното съединяване на всички тези точки заедно.

Затова, ако сега се съединя с всички, които се намират тук, на този конгрес, ако присъединя към себе си тези 600 духовни искри, ще постигна мощта на съединението на всичките 600 точки заедно.

Как е възможно това? Как мога да се съединя с техните желания и да постигна духовното? Само с помощта на „възлюби ближния като самия себе си”, за да станем „като един човек с едно сърце”, както е написано в статията „Даряването на Тора”.

Ако по този начин се съединя с тях, в мен ще се образува плоскост на съединението – желание, състоящо се от множество искри. Ние сякаш ставаме „като един човек” – и в това желание мога да разкрия духовното.

Това желание се нарича съсъд/кли на моята душа, защото Аз съм присъединил към себе си всички тези точки. Ако някой друг, една от тези точки, които съм присъединил към себе си, също присъедини към себе си всички останали – това се нарича негова душа. Тоест неговата точка е изходна и той я присъединява към другите точки. Това е неговата душа.

Всеки присъединява към себе си всички точки, които са извън него – така се образува неговата душа. А ако не ги е присъединил към себе си, той няма душа, а само точка – корен на душата му.

Съгласно силата на съединяването на тези точки в мен, тяхното количество и сила на единение помежду им, аз разкривам в тях светлината, живота и съществуването. Свързвайки се помежду си, те започват да се съединяват и разкриват във вид на единна система – подобно на животинското тяло, в което тече кръв и лимфа, преминават нервни импулси, стават всевъзможни действия. Там започвам да усещам живота.

Присъединяването на точките към мен става поетапно. Съединявайки се с тях, започвам да усещам, как в мен се формира малко устройство – зародиш. След това то расте, развивайки се в продължение на девет месеца. Чувствам как присъединявам към него все повече точки – и така, той през цялото време расте.

В него вече се извършват различни вътрешни действия, възниква някакъв живот. Започвам да разпознавам всевъзможните процеси в него – докато накрая се роди. Да се роди означава, да започне да живее свой собствен живот. Тогава се откъсва от висшата сила и живее сам по себе си. Именно това е душата. Така, всеки от нас изгражда своята душа.

От 1-вия урок на конгреса в Мецукей Даргот, 24.02.2011

[36701]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Ако човек изпитва влечение да стане Човек и правилно проявява това влечение, той се нарича „Исраел“, което означава: „направо към Твореца“ (яшар-Ел).

Той иска да контролира всички свои действия, всички обстоятелства, с които се сблъсква, по такъв начин, за да се свържат с Твореца. И тогава във всяка ситуация, във всеки миг от живота той иска да се намира под въздействие на светлината, възвръщаща към Източника.

Чрез правилното построяване на тези неща, човек открива, какво стои пред светлината, пред Твореца, и че цялата негова работа се заключава само в това, да се устреми към търсене, насочено към тази поправяща Сила. Тъй като най-общо, в света се намират само те двамата.

В такъв случай, човек правилно построява и своето обкръжение. Защото другарите му са част от неговата душа, отнасяща се към същото това желание. Според степента, в която той ги присъединява към себе си, идва светлината и поправя това обединение, придавайки му вместо форма на получаване, форма на взаимно отдаване. Тогава всички творения, обкръжаващи човек стават негови части и посредством светлината всичко се слива в едно цяло.

Така достигаме до изучаване и използване на кабалистичната методика и към целта на творението. Като се старае да вземе правилно направление преди обучение, а и не само, човек определя темпа на своето напредване.

От урока по статия на Рабаш, 02.03.2011

[36826]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Преди всички заедно да дойдем на урок, всеки трябва да се подготви за това.

Сега аз смятам да се поставя под въздействие на обкръжението. В приятелите ми се крият огромни сили – силите на Твореца и аз искам да се намирам под тяхното въздействие. Само това може да ме промени.

Обкръжението е като реактор, като голям механизъм, като терапевтично отделение или цяла болница. То променя, изцелява, формира ме в съответствие с първото духовно стъпало.

По този начин трябва да се отнасям към него – като неотложна помощ, от която постоянно се нуждая. Аз идвам отново и отново, за да получа терапевтични сеанси и постепенно оздравявам.Все повече чувам, все повече разбирам, все повече се съгласявам, все повече чувствам.

Виждам как в мен се проявяват основи, които не са съществували по-рано и в тях ставам все по-чуствителен към обкръжението като цяло. Започвам да усещам  произлизащите от него особени явления, свидетелства за присъствие на Висшата сила в него.

По малко това се проявява в усещанията ми, а после и в разбирането. Новите впечатления се отпечатват върху чувствата и промените в тях ми носят нови мисли, които се обединяват и съчетават в разбиране. Така аз установявам все по-силна връзка с Висшата сила, която вече ми се разкрива.

Ето защо е необходимо да се изгражда правилно отношение към обкръжението, особено по време на обучението. Това е най-важно за човека, защото по този начин той все едно посещава единствената лечебна процедура, извършва единственото действие по поправянето, което може да се осъществи в него и да го доведе до завоюване на духовния свят. Именно по този начин човек го „покорява” – променяйки себе си. Затова е казано: „Герой е този, който покорява своето зло начало” – тоест променя го съобразно с духовното си желание.

Не е по силите ни да излезем навън без вътрешни промени. Само в нашия свят това някак си проработва, макар после винаги да виждаме, че това не е донесло истинска полза, която да е останала с нас завинаги. Това се случва всеки път, а после се връща обратно като бумеранг на поредния провал – за да се научим на едно просто правило: всяко използване на егоизма е вредно за нас.

От урока по статията на Рабаш, 28.02.2011

[36567]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да съвместя  и правилно да подредя помежду им трите вида желания, които усещам сега на урока:

1.изкуственото желание, предизвикано от необходимостта да искам поправяне за обкръжението,

2. изкуственото желание да се поставя в поле, което ще ми въздейства,

3. истинското ми желание да се избавя от дребните ми земни проблеми, които ми се струват големи?

Отговор: Длъжни сме да вярваме на мъдреците, които говорят, че ако човек действа систематично и упорно, неговите усилия се натрупват в голям капитал.

Няма друг избор освен да продължаваш да полагаш усилия. Резултатите, които ще дойдат в последствие, ще ти обяснят и ще ти покажат всичко. Друг отговор по пътя няма, когато не усещаш, не разбираш и не можеш да свържеш нищо. Трябва просто да продължиш.

Сега не можеш да свържеш своите отношения със света, с групата – с успеха си и всичко случващо се, а Твореца и науката кабала – със своето желание да се избавиш от страданията и проблемите. Още повече, че кабалистите не дават големи обещания, че по този начин ще се освободиш от бедите и проблемите.

Всъщност, глобално погледнато, ние няма какво да отговорим на човека, изучаващ кабала, освен с помощта на групата да го доведем до осъзнаване на целта. И когато дойде светлината и го поправи, той ще види целта.

Защото с егоистични очи не е възможно да видиш в духовното нищо приятно и добро за егоизма си. И макар че можеш да си казваш, че така ще се избавиш от всички проблеми, ще придобиеш целия свят, но не по този начин ще се върви напред.

Във всеки миг от живота ти, в съответствие със силите си, се свържи колкото може по-силно със своето обкръжение, за да ти влияе то възможно най-силно и да си задължен още повече да се свързваш с него. Чрез него ще получиш сили.

От урока по Книгата Зоар. Предговор, 01.03.2011

[36736]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→