Въпрос: Служат ли конгресите за равносметка на практическата работа, и какво можете да кажете за предстоящия конгрес в Северна Америка?

Отговор: Аз много положително се отнасям към такива срещи и мисля, че те ни дават възможност за сериозно напредване. Виждам как с всеки следващ път ми се удава да давам все по прости обяснения, близки до хората. Мен все по-добре ме разбират и ние все повече се приближаваме едни към други.

Всяка такава среща е скок нагоре. Едно присъствие на такъв конгрес е равно на месец регулярно обучение. Това дава на човек и вътрешно и външно впечатление, множество положителни последствия.

Един път в годината ние провеждаме конгрес в Северна Америка и се постарайте да не пропуснете тази възможност. Ако вие принципно я имате, но ви се струва, че нямате време и средства – това е преграда, която нарочно се слага на човека свише.

И трябва честно да се изясниш със самия себе си, разбирайки, че стоиш пред много важно решение. Този, който има такава възможност един път в годината, а той не дойде – ще загуби много, той престава да е свързан с този път.

Разбира се има и обективни причини, които не позволяват да отидеш, все едно те държат в затвор. Но ако човек може, но просто му е трудно – това вече не е оправдание. Това е проверка свише и трябва да прескочиш през поставеното ти препятствие.

Събират се много различни групи и отделни хора. Това е абсолютно друга мощност. И оттам ние се включваме към целия свят. Аз ще се постарая да предам вътрешния заряд на хората, намиращи се в този момент пред мен, толкова близо. И хората после ще усетят това след конгреса, сравнено с тези, които са могли да дойдат, но не са дошли.

Вероятно, дори няма голяма разлика как ще се учиш всеки ден – във виртуална група или във физическа. Това зависи от човека и от отношенията в групата. Но нито физическата, нито виртуалнато група биха могли да заменят тази обща среща, каквато е конгреса, където се събират стотици или хиляди души и се съединяват заедно.

Има хора, които са оставили групата по някакви причини, но конгреса – това е нещо друго, там всеки идва без всякакви сметки за определени взаимоотношения в групата и за каквото и да било друго. Той идва да се съедини със световното кли – и с това да се издигне на духовно стъпало.

От урока по статията на Рабаш, 04.03.2011

[37079]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

В материалния свят някой постоянно работи над нашето съзнание: всичките медии, кино, телевизия, вестници. Ние получаваме примери за живота в училище, в семейството, от заобикалящото ни общество, от приятелите, от целия свят.

Ние постоянно се намираме под това влияние, без да осъзнаваме, колко сме зависими от него и следваме тези внушени ни ценности.

Излиза, че в нашия материален свят аз изпълнявам нечии чужди желания. Но в духовното – в мен остава абсолютно незапълнена празнота, с която не знам какво да правя: къде да отида и какво се случва? И това е много тежко.

Но от друга страна, трябва да се разбере, че в нашия свят ние не извършваме никакви самостоятелни действия и никога не изпълняваме собствените си желания – не избираме как да се обличаме, какво да ядем, как да мислим, как да изберем професия и спътник в живота.

Вече сме свикнали да живеем така и затова се чувстваме в такова затруднение ако изведнъж ни се даде свобода – а ние не знаем какво да правим с нея?! Именно това се случва с нашето духовно развитие – в него ни се предоставя пълна свобода. И какво да правим с нея, откъде да вземем примери?

Но ако ти се дадат примери, ти няма да се развиеш като свободен човек, притежаващ свобода на избора! Няма да намериш, няма да разкриеш душата си. И все пак, човек се спира в недоумение и не знае как да продължи.

Затова кабалистите ни съветват да се учим от природата, тоест от обкръжението. Природата, нейната обща, висша сила- това е Твореца. От Него трябва да се учим и Него сме длъжни да разкрием. Той трябва да стане нашето обкръжение и от Него сме длъжни да вземаме примери.

От урока по статията на Рабаш, 04.03.2011

[37018]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Ако аз имам всичко, освен това, което в момента ми се струва важно и скъпоценно, то – аз нямам нищо. Това е правилното желание, което съществува в жената и, което не достига на мъжа.

Изобщо, ако не беше женското желание, мъжете не биха успели да напредват по духовния път. И затова в работата между жената и мъжа във всеки от нас ние трябва да уравновесяваме женската и мъжка части на човечеството като цяло.

Ние трябва да сме загрижени за жените, които идват в науката кабала, – така, че те да получат всичко, което им се полага, за целите на поправянето на общата душа. Без тях ние няма да успеем да напредваме. Мъжете няма да се разминат без желанията на жените, без техния натиск, без техните искания за това мъжът да привлече и да ѝ даде светлината, възвръщаща към Източника. Защото тя сама – не е способна на това.

Точно към женското желание мъжете могат да привлекат светлината. И затова без женската част – няма напредване.

Въпрос: Въпреки, че женското желание е по-силно, това е само на външен вид, защото като правило мъжете са навсякъде: като глави на правителствата, генерални директори и т.н. Мъжете сякаш управляват света. Изучаването на кабала също ли се изгражда по аналогичен образ?

Отговор: Да, разбира се! Жената не е задължена да се учи наравно с мъжете – тъй като тя не е способна да привлича светлината. На мъжът е възложено ученето, обединението в група и намерението за привличане на светлината, възвръщаща към Източника. А жената, трябва повече или по-малко само да разбира общото положение, в процеса, който преминава творението, но не е задължена да се учи систематично, ежедневно. За нея са достатъчни общите материали, статиите, блогът ми, телевизионния канал.

Нейният главен принос е – вътрешната загриженост относно работата на мъжете и всемирната помощ, така че те да привличат светлината, възвръщаща към Източника. Натиск над мъжете в изискването на светлината – ето какво трябва да обезпечат жените. Без това мъжете няма да успеят да привлекат светлината и да извършат поправянето.

От беседи за жената, 06.03.2011

[37189]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Ако аз в този свят през цялото време построявам себе си по тези стандарти, които ми внушава обществото, уговаряйки ме нещо да купя или направя – то в духовния свят трябва да вземам пример от Твореца.

Но проблемът е в това, че ако Той се разкрие напълно, ние  напълно бихме попаднали под Неговото влияние и бихме зависили от Него милиарди пъти повече, отколкото днес зависим от обкръжението.

Бихме се превърнали изцяло в роби, просто като нежива, растителна и животинска форма на живот, изпълнявайки заповедите на природата и следващи точно своите инстинкти. Тогава ние не бихме чувствали дори себе си живеещи някакъв самостоятелен живот.

Но Творецът, тази обща сила на природата на творението, желае ние да сме независими и равни с него – а не да сем роботи, изпълняващи Неговите заповеди. Нямаше да има смисъл да се създава такова творение, което изпълнява автоматично заповедите на своята природа, и това, което ще се получи да е ясно още от преди това.

Творецът е замислил да създаде човека свободен, така че човекът сам да избере да се издигне на нивото на Твореца – да познае своя Творец и да поиска да стане такъв като Него! И както всеки човек в света иска да го обичат такъв, какъвто е – така и Творецът, желае ние да се запознаем с Него, да го опознаем и да видим, че неговото състояние, свойство, сила – са най-съвършените, които могат да бъдат!

Ето затова Той не може да ни се разкрие – за да не се превърнем в негови роби и, за да не почнем да следваме Неговите заповеди автоматично. Той поражда в нас желание към развитие и стремеж към Него – но скрива Себе си. Обаче, в такъв случай ние как да Му станем подобни?!

И той измисля просто решение. Създава творение което се нарича Адам, човек – духовната сила, свойство, подобно на Себе си и разбива това творение на милиарди части! И сега творението трябва само, заедно с Твореца, да събере за себе си обкръжение, точно както от парченцата лего, такова – както той си представя Твореца, какъвто ще го узнае.

Човек напредва и сам гради за себе си обкръжение, което би му влияло в обратната страна и би го развивало. Излиза, че ние сами строим Твореца, затова и Той така се нарича “Бо-ре“ – “ела и виж“! Ние строим своето обкръжение – и по този начин сами градим себе си.

Аз не мога да създам сам себе си, да си повлия сам. Аз вече съм готов продукт на своето обкръжение. Но с това, че през цялото време изграждам за себе си среда, обвивка, която ще влияе на мен – аз косвено влияя на себе си. И се получава, че всъщност аз строя система за своето собствено възпитание.

И тогава аз като че съм отделен от Твореца и изграждам себе си свободно с това, че създавам за себе си обкръжение, съгласно с тези ценности, които искам да внуша на себе си. Сам не мога да изменя себе си – но мога по изкуствен път да построя общество така, че то да ми внуши тези ценности, с които сега съм несъгласен. Това общество ще ме убеди, че си струва да се стремиш към отдаване!

И тъй като аз самия съм си построил такова обкръжение – така че, все едно, че съм построил сам себе си. Тоест аз през цялото време  изграждам вътре в себе си образа на Твореца и така напредвам. В тези три форми за сега: аз, обкръжение и Творец дотолкова се сближаваме един с друг, че ставаме като едно цяло.

Това е действително свободното развитие, защото аз сам правя всичко, през цялото време мисля и решавам – как да вървя напред. Изследвам този свят, който сега се разкрива пред мен и проверявам себе си, как по-правилно да напредвам.

От урока по статията на Рабаш, 04.03.2011

[37015]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Вчера прекарах целия ден в мисли за това световното кли да бъде насочено към целта. Това помага ли да засилим взаимното поръчителство между нас?

Отговор: Ние не можем да видим резултатите от нашите сегашни случайни действия. Всичко, което правим, „се поглъща” от общата система. Човек трябва да прекара много години в работа и тогава изведнъж придобива резултат. Защо е така? Той е поправял неща, които са много далеч от него, но се отнасят към една и съща душа, към неговата душа. И той няма да може да усети душата си дори и в най-малка степен, докато тя не стане поправена напълно поне на нейния най-нисш, малък слой.

И затова отнема време да свържем всички части на душата си в нашето възприятие. Само тогава ще ги възприемем като система.

Вчера си мислил за целта и не си получил резултат. При това, и цял месец с такива мисли може да завърши по същия начин. Но може би правилният резултат е точно чувството на липсата му, която извиква в теб нов силен импулс.

Ние просто трябва да не спираме да работим. Общата система е велика и скрита от нас. Ние влагаме нашите усилия в нея без да знаем скоростта на идващия резултат и какъв точно ще бъде той. А разкритието идва изведнъж!

От урок по статия на Рабаш, 02.03.2011

[36812]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Конгресът в Мецукей Даргот, урок 1

Въпрос: По време на конгреса много е лесно да се обединим, тъй като ни се струва много естествено да отменим себе си, „да загубим главата си“, да се стараем да се съединим с другите, да се включим в тях.

А да го направим в групата, след като се върнем от конгреса е много тежко. Възникват множество проблеми и е много трудно да усетим вътрешната същност на групата, изведнъж всичко изчезва. Как да преодолеем това?

Отговор: Хайде да направим упражнение: да дойдем в групата, да седнем в кръг, да се погледнем в очите и да помислим: „Какво прави Твореца с нас?“ Искаме да се обединим, да работим в групата, да отворим център по кабала, да се съберем заедно, да подготвим място за срещата – но никой не иска да дойде тук…

Погледнете какво прави Той! Ние не сме виновни за това, ние нямаме свобода на волята. Погледнете, как Той ни пробужда! Защо? Защо Му е нужно това – на Него? Какво печели Той от това?…

Вие не напредвате само поради това, че забравяте че има още една съставна, пребиваваща сред нас – висшата сила, Твореца, който устройва и подготвя всичко.

Внесете Го вътре! Встъпете в партньорство с Него! И тогава ще ви бъде ясно какво трябва да правите, как да напредвате във връзката между вас и заедно с Него. Включете Го в списъка на групата. Казвам това напълно сериозно, защото Той присъства между вас! Започнете да провеждате именно такива събрания на другарите, такива обсъждания на случващото се между вас – и тогава всичко ще се проясни!

От 1-я урок на конгреса в Мецукей Даргот, 24.02.2011

[37006]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес в Мецукей Даргот, урок 2

Нашият свят е започнал с това – малка искра светлина се е разбила в празното пространство и е започнала да се развива.

Така светлината е направила, произвела, създала, сътворила (четирите стадия, съответстващи на неживото, растителното, животинското и човешко ниво) – всичко, което е в нашата Вселена.

А по-нататъшното развитие предполага, че човекът – тоест ние с вас, трябва да достигнем до този корен, от който някога – се е образувала тази искра. И сега ние се намираме на този последен етап на развитие, така че да се издигнем всички заедно към тази искра и да проникнем през малкия отвор от  нашата система в това място, от където произлиза и коренът ни.

Но това завръщане е възможно само за сметка на обединението – ние трябва толкова тясно да се съединим заедно, че да станем толкова малки, колкото е тази искра. Затова хората постигащи духовния свят, са се стремили да разкажат за необходимостта да достигнат обединение,  да съединят искрите, намиращи се във всеки, в една искра.

Такова развитие продължава от времената на Адам Ришон и Авраам в древен Вавилон, а след това при изхода от Египет и все по-нататък, докато две хиляди години назад ние не сме достигнали до доста недобро състояние, тъй като кабалистите, съществуващи през цялото това време, започвайки от Авраам са загубили своето духовно ниво и са изпаднали от братска любов в безпричинна ненавист. Такова падение е станало във времето на раби Акива.

Тук, в района на Мъртво море, в Курман и околността, са избягали хората, които не били готови да се съгласят с това падение, което станало в Йерусалим, когато дори и длъжността на Главния Първосвещеник са започнали да продават за пари, и всичко е приело най-низкия, презрян характер. А това отделено място останало последното свято място, където отивали хора, желаещи да съхранят съединението между тях и любовта, за да не загубят духовната връзка един с друг.

Затова те побягнали тук, тъй като чувствали, че тук ще могат да останат заедно и по-далеч от онези отношения, които набирали сила в Йерусалим.

И затова ние след почти две хиляди години сме се събрали тук, затова – да продължим този процес – защото в духовното няма време! Ние сме излезли от това свято състояние, в което сме били свързани, и сме усещали висшия свят, духовния живот и другото измерение – изгубили сме съзнание, сякаш сме получили удар по главата, и сме престанали да усещаме този свят, в който сме живели, а днес искаме да се върнем в тази реалност.

Затова е нужно просто да организираме такова общество, като съществуващото някога,  защото духовните закони не са се променили. Както това е било тогава, така и днес ние трябва отново да станем като един човек с едно сърце, и да достигнем братската любов и съединение – по тези същите закони, по които съществуват светлината и желанието в духовния свят. И тогава ние ще се окажем в него!

А нашите физически тела ще ни съпровождат, до времето, когато напълно ще постигнем духовния свят. До тогава ще ни се наложи да се намираме в тези тела, защото докато ние не получим правото  постоянно да живеем в духовния свят –  ще си останем постоянни жители на този материален свят. А в духовното усещане ние ще се издигаме и спускаме, докато не се закрепим там постоянно.

Тогава вече няма да ни се налага да чувстваме тези физически тела и те ще изчезнат от нашето усещане. Целият този свят, наричан “въображаем свят“ също ще изчезне, и ние ще започнем да живеем в новата реалност завинаги.

От 2-я урок на конгреса в Мецукей Даргот, 25.02.2011

[36916]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

От Конгреса в Мецукей Даргот, урок 2

Вече сега, даже още преди, като започнем да живеем там постоянно, ние можем навреме да се издигнем и да влезем в духовната реалност – всичко зависи само от силата на връзката между нас.

Ако ние постигнем някакво минимално, първо ниво, което се изисква за усещането на духовния свят, то ще почувстваме как се приближаваме натам и влизаме в него.

И за да не бродим в тъмнината, с пипане, в търсене на правилното съединение, което  ни позволява да достигнем духовния свят (защото ние за сега не го чувстваме и не го разбираме, а се водим от своя егоизъм) – кабалистите ни дават точни съвети, какво трябва да се прави.

Ние събираме всички тези съвети и се опитваме да формулираме на тяхна основа методика, по-подходяща за нашето време, за нашите условия и свойства. В духовното е невъзможно да се проникне със свои сили.

Самата тази искра от светлината, която се е промъкнала от духовния свят, създала цялата наша Вселена и нас в нея – тя и трябва да ни измени. Тя ражда духовен съсъд от нашата „точка в сърцето”, от духовната искра, поставена във всеки от нас.

Тази голяма искра се е разделила на множество малки искри, и във всеки от нас има нейна част – нея е нужно да отгледаме.

На нас ни е необходимо светлината да е повлияла върху нас и развила, отгледала, както от капката на семето израства цялото тяло – отначало зародиш, после малък човек, а след това възрастен. Но проблемът е в това, че ние не знаем какво трябва да правим, за да може светлината да започне да ни действа.

Затова ни е необходимо колкото се може по-внимателно да съблюдаваме съветите на кабалистите – в това е цялата тайна на успеха. Просто, следвайки инструкциите, да напредваме точка след точка – и тогава в крайна сметка, аз стигам до такъв момент, когато „включвам” този механизъм, и той започва да работи!

От 2-ия урок на конгреса в Мецукей Даргот, 25.02.2011

[36913]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Отначало ние се развиваме за сметка на това, че попиваме желанията на всички останали – завиждайки на тяхното вдъхновение, на техните усилия и работа.

Но постепенно, под влияние на съвместното учене, нашите желания започват да се променят, и ние започваме да чувстваме, че съединяването, грижата за другите и проникването в техните желания – това е съвсем особено състояние.

Такива промени прави в нас светлината, ние сами не сме способни да се изменим. И на нас ни се струва, сякаш правим едно и също, преминаваме все същите състояния, и ден след ден, сякаш нищо не се променя! Но желанията се развиват по четирите стадия, и намирайки се под влияние на светлината, те започват да се променят! Работата е в това, че вътре в светлината е заложена крайната цел, състоянието, вече съществуващо в замисъла на творението.

Затова светлината, която идва от най-първия, коренен стадий и оттук въздейства на нашето желание, пробужда в него всички тези изменения, които вече са заложени вътре в желанието, създадено от тази светлина. И затова, не е нужно да се отчайваме! Трябва само да помним за това.

А след това, придобивайки опит, всеки започва да чувства, че се намира в поле на постоянно въздействие, и даже, когато ни се струва, че сякаш нищо не се променя, то в крайна сметка предизвиква в нас някакви процеси и изменения на нашите желания по четирите стадия на АВАЯ.

Затова, отначало ние идваме в кабалистичната група като потребители, желаейки да я използваме за своите егоистични цели – да вземаме решения, да властваме, да удовлетворяваме амбициите си. И трябва да използваме този етап за развитие и да дадем на хората да напредват до определена граница, докато това не вреди на обществото. Защото ние започваме егоистически, а от егоизма („ло лишма”) стигаме до отдаването („лишма”).

А след това човек преминава на следващия етап и започва да разбира, че особената ценност е заключена в самото съединяване, и това е много повече от просто използване на останалите. Защото, ако той мисли за благото на другите – това ще го придвижи много по-близо до Твореца. Така работи в нас светлината, предизвиквайки в нас такива изменения.

И в крайна сметка човек започва да работи с обществото само за това, да достави удоволствие на Твореца. Защото това е единствената ни възможност да извършим някакво действие за отдаване. Нямаме какво да дадем на Твореца, но ние можем да се възползваме от Неговата любов към творенията и да отдаваме на тях, реализирайки Неговата любов.

Ако човек моли милост, тоест за отдаване, и желае сам да отдава на другите – с това той дава на Твореца възможността, да отдава на тях.

От урок по статия на Рабаш, 03.03.2011

[36934]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: От кого трябва да произлиза моята сигурност в утрешния ден: от обществото или от Твореца?

Отговор: Сигурността произлиза и се разкрива само във връзката между хората. Материалната сигурност се проявява в материалното общество, а духовната – в духовното.

Духовната сигурност не означава, че не се нуждая от нищо. Нейния смисъл е друг: сигурен съм, че няма да имам недостиг от сили, за да отдавам на другите и на Твореца.

Моята сигурност е насочена не към мен, а към целта. И аз съм сигурен, че обкръжението ще ме поддържа в това, на принципа на поръчителството. И каква друга сигурност да очаквам от тях след като се намирам в духовния свят?

От друга страна, в този свят аз искам да съм убеден в това, че никога няма да имам недостиг от егоистично напълване.

Въпрос: И все пак аз не мога да се огранича с духовната сигурност? Нужна ми е също така и сигурност и на материално ниво?

Отговор: Пребивавайки в този свят ти си длъжен да се грижиш за неговите насъщни нужди. Намирайки се в обществото, си длъжен да се грижиш за него. Колкото и високо духовно да е то, докато материалния свят не изчезне от възприятието на хората, те са длъжни да се грижат за своите днешни и утрешни потребности. Необходими са стоки и продукти, необходими са складове и т.н.

Това, обаче, ще вършиш под въздействието на духовния закон. Издигайки се по духовните стъпала, ти все пак си длъжен да се осигуряваш материално, защото още не си поправил онези свои келим, в които не можеш да правиш равносметка – „каменното си сърце”.

И така, важно е да се прави разлика между материалната и духовната сигурност. В материалното аз се грижа за себе си, за своите близки и даже за цялото човешко общество. А духовната сигурност е на по-горно ниво – това е сигурност, че сме способни на максимално отдаване  във всеки миг от живота си.

От урока на тема „Усещане за сигурност“, 03.03.2011

[36961]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→