Книгата „Зоар”. Главата „Трума”, п.585: „Онзи, който се прилепва към Малхут долу по отношение на буквите, тя издига нагоре, тъй като оттам, тя се изгражда за зивуга „паним бе-паним” със Зеир Анпин. … Тъй като тя – това е всичко, т.е. тя включва всички горе, долу и по средата.”

Оттук виждаме, че няма за какво друго да се безпокоим, освен за това, как можем да се включим в Малхут. Според степента, в която включваме в Малхут нашите желания, нейните части се съединяват помежду си и деветте първи сфирот започват да въздействат върху нея.

Малхут – това са точките на съединяване между душите в свързващата ги обща мрежа. Малхут е връзката между душите. Ако включим вътре в тази връзка нашите желания, получени един от друг, тогава те се съединяват помежду си в Малхут. И в зависимост от наличните в тях общи желания, в тях се проявяват свойствата на деветте първи сфирот или свойствата на Твореца, на З”А – и в тази връзка се разкрива светлината.

Затова, не е необходимо да се безпокоим за първите девет сфирот, за Зеир Анпин, за всички свойства на Твореца, а само за това, нашите желания да се съединят. Колкото повече човек обсъжда това, прониква се с него, мисли и слуша, толкова повече в него се образува новото желание към единство. Той разбира, че не само от гледна точка на духовното, но и в материален план, днес светът се нуждае от това съединяване и се приближава към него.

Именно това трябва да видим във всичко, което ни заобикаля – не ни достига само обединяването. То е единственото средство за поправяне на всички недостатъци.

От урока по  книгата „Зоар”, 14.07.2011

[48144]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да се работи ”на тъмно”?

Отговор: Да се окажеш ”на тъмно” е, когато не можеш да станеш сутринта за урок, тъй като нямаш никаква мотивация и сила, да те тласка напред, никаква перспектива и надежда за бъдещето. Това пълно отчаяние и безсилие, загуба на интерес за каквото и да било.

Нашето желание е нашето гориво. Ако има желание, ако то се разкрива, то ние ще искаме да го реализираме. А ако желанието не се разкрива, то ти се превръщаш в мъртво тяло.

До такава степен, че днес виждаме по света, че ако новото желание не се разкрие на много хора, то те няма да разберат за какво живеят, и ще са готови да се самоубиват с наркотици и антидепресанти. Всичко това е следствие от недостиг на желание, тъй като то вече е достигнало своето насищане на това ниво, до което трябваше да се развием в този свят.

По-нататък няма накъде, затова човек усеща, че в материалните придобивки вече няма смисъл. Казано е, колко му трябва на човек? Ти виждаш, че в случая всичко пропада и се отлага, и нямаш никаква увереност в утрешния ден за нищо. Дори Земното кълбо сякаш се движи към своя край. Всъщност човек винаги е имал някаква представа за вечността. Той винаги си е представял, че неговият живот е безкраен. Или той се е залъгвал с помощта на религиите, с някакви си вярвания, или просто в него е живяла някаква вътрешна инстинктивна вяра, че има още нещо и че с това животът не приключва.

Но сега всички тези кризи и разбивания дават пример, как всичко завършва. Едно завършва, друго, трето… Не остана нито образованието, нито културата, нито желанието за създаване на семейство и за раждането на деца, нито желание за печелене на пари, когато виждаш как се разпада всичко натрупано за един живот. От ден на ден нарастват отчаянието и безсилието, а също и неувереността и загубата на надежда за бъдещето.

И човек вижда в това пример, как пропада надеждата за вечност, която някъде се е таила в него – защото той не е животно, което не може да мисли. Той е човек и в него има такава точка, която се отнася към човешкото ниво – а тази точка е вечна. И затова той е имал някаква надежда, че съществува вечността и той ще продължи да живее!

Той се старае да не мисли за смъртта, не желае да пробужда в себе си такива мисли, тъй като това поражда такива въпроси, на които той няма отговор. С това, той само се лишава от спокойствие и равновесие. Но все пак някъде там, в неговото подсъзнание се е таило, че има вечност.

И изведнъж сега, той идва до извода, че всичко се руши. Цялото Земно кълбо е готово да се разцепи. И това пробужда в него въпрос: ”Че бъдеще, няма?! Всичко се разрушава? Всичко си има край? За какво живея?”

И тук той се предава и изпада в отчаяние, не виждайки смисъл да се движи и без достатъчна мотивация. И това е най-големия проблем на нашето време.

От урока от статия от книгата ”Шамати”, 14.07.2011

[48133]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

”Даряване на Тора”, т.е. методиката за поправяне, е невъзможна без поръчителство, което е като модел за реализирането на тази методика. Ти разкриваш Тора, работиш с нея и реализираш това учение в поръчителството.

Днес, като четем статията ”Поръчителството” на Баал а-Сулам, ние се стремим да намираме все повече нови средства за реализирането на целите на творението. Ние пребиваваме в егоистично желание и трябва да го превърнем във форма за отдаване. Вместо царящият в нас егоизъм, който приема формата на нараснало получаващо желание, ние трябва да осъзнаем злото на тази форма.

Осъзнаване на злото може да дойде или посредством беди, или с помощта на разума. Възможен е и комбиниран вариант. Зависи от това, доколко ще успеем да задействаме разума, за да усилим осъзнаването на злото, без да дочакваме нещастията. Защото ударите свиват времето и по пътя на страданието ни докарват до конфликти, войни и смърт, до трагически състояния.

Така или иначе, ние сме длъжни да осъзнаем злото напълно. Това означава: да осъзнаем, че се намираме в егоизма, в своето получаващо желание, и всеки се стреми само към собствена изгода, нанасяйки зло на ближния. Ако сега не осъзнаем това, представете си колко още ще трябва да работим само за осъзнаване на злото.

Това е ужасно състояние. В писанията е казано: че ”милосърдните жени са варили своите деца”. Ето до какво води осъзнаването на злото. Ние не знаем какво е това.

За да не стигат нещата до крайност, за да съкратим времето и да се опазим от огромните страдания, ние можем да се възползваме от науката кабала, от светлината, възвръщаща ни към Източника, от работата в групата. Затова са ни дали това средство. И тогава в съчетание на страданията и светлината, възвръщаща ни към Източника, ние бързо осъзнаваме злото.

А освен това осъзнаване, друго не ни трябва. Баал а-Сулам пише за това в статията ”Същност на кабала и нейната цел”. За какво сме я получили? За да ускори осъзнаването на злото в нас. Ако аз използвам правилно нейната мощ при всяка възможност, която ми се представя, за да се придвижа до състоянието на анализа – аз ще направя съответния анализ и изводите от него. Затова Баал а-Сулам пише, че отчитайки възможностите, които са ни предоставени, ние живеем в епохата на Месията. Затова започвайте да действате!

Всичко зависи от нас, от това в каква степен ние ще привлечем върху себе си светлината, възвръщаща ни към Източника. Но първо, тя трябва да ни донесе осъзнаване на злото. А да се запознаеш със своето зло е неприятно. Тук трябва подкрепата на обкръжението, трябва вътрешно укрепване, за да се изнесе това разкриващо се зло. Важното е, че то се разкрива, благодарение на това аз непременно ще напредна към целта.

Ако отхвърлям разкриването на злото, защото не ми е приятно, тогава то ще дойде при мен ”през черния вход” и ще ми донесе по настояще трагично състояние.

Човечеството може да напредва по прекрасния път, без почти да усеща злото. От капката отрова, от малкото зрънце зло аз ще изграждам огромното здание на анализа. В групата аз веднага виждам как ми пречи това зло, за да се обединя с другарите. Ако максимално използвам мъничко от злото, то повече от това не ми трябва. Стига само една черна точка – и аз вече разбирам какво означава тя.

Всичко това ние достигаме само със силата на поръчителството, когато искаме всички заедно да построим система за взаимно отдаване, да се обединим като един човек с едно сърце и с това да си помогнем един на друг. В такъв случай ние осъзнаваме злото.

А сега си представи, че светът днес осъзнава мъничко от злото. Погледни развитието на събитията: революции, демонстрации, безредици. От ден на ден ситуацията се усложнява и все повече се придвижва към Израел. Няма друга страна, намираща се под такъв външен натиск. Да, и вътрешен натиск ще се появи.

И затова трябва да разберем, че поръчителството, обединяването, анализът, водещ към осъзнаване на злото – това за нас е въпрос на живот и смърт. На нас не ни трябва друго освен осъзнаване на злото – според степента на това осъзнаване ти ще поискаш да се избавиш от него и не ще забравиш вече светлината, възвръщаща те към Източника. Така тежко болният мисли за лекарството, което може да го спаси. Осъзнатото зло само те възпрепятства да го използваш и те подтиква към търсенето на вярното приложение.

Ако днес държавите и всички видове организации осъзнаят злото, те веднага биха превърнали света в Райска градина. Нима биха извършвали онези глупости, които вършат днес? Днешните събития в света ясно показват, че се приближаваме към критични състояния.

От урока от статията ”Поръчителство”, 13.07.2011

[48023]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Даряването на Тора“: По принцип за човек, който още пребивава в природата на творението, няма абсолютно никаква разлика между любовта към Твореца и любовта към ближния, тъй като всичко, което се намира извън него, за него е нереално.

Ако човек наистина желае да отдава, той не усеща никаква разлика между това да отдава на Твореца и да отдава на другаря. За него и Творецът, и който и да е друг човек са външната същност отсреща. И ако говорим за истинско отдаване, то във външния свят няма близки и далечни, там всичко е единно.

Ако пък в отдаването си правя сметки да получа, тогава разделям ближните по близост – с други думи, по изгодата, която ми носят.

Същото се отнася и за всички другари като цяло: в идеалния вариант, ако всички стигнем до истинско отдаване към ближния, то всички хора, както и неживата, растителната и животинската природа, ще станат едно цяло без никакви различия, включвайки Твореца. Всичко, което е извън човека, остава неосезаемо за него, той не може да дава оценки на външните фактори, разпределяйки ги по степен на близост, не може да измерва разстояние.

Всичко външно сякаш не съществува. А ако наистина ми се иска да изпълнявам отдаване, това външното съществува, но вече без допълнителни „забележки“ от страна на моето желание. Възможно е после, след като направя съкращаване, да реша на кого е по-добре да извършвам отдаване, кого мога да напълня, а кого няма да мога. Иначе казано: с какви желания съм способен да работя сега, а с какви – още не.

Защото „другар“ – това е образ на моето желание, проектиран навън. Избирайки на кого да извършвам отдаване, избирам желания в себе си, с които си струва да се работи. Другарят и моето желание всъщност са едно и също. Всичко се намира вътре.

Друга възможност нямам. Никога няма да мога да работя пред Твореца, ориентирайки се на Твореца, тъй като Него го няма извън мен. Ако той съществува, то е само в моите поправени свойства. Затова няма никакъв външен ориентир, докато не разбера, че и другарят, и Творецът, и цялата реалност трябва да се съберат в моето желание по такъв начин, че да мога да се отнасям към тях по закона на отдаването.

Все пак на кого извършвам отдаване? На собствените си желания?

Ето защо те ми се струват нещо външно, затова ми се представят като „ближни“. Това ми дава възможност да работя с тях така, сякаш стоят срещу мен. Ако ги усещах вътре, щях ли да мога да си представя отдаване? На кого да отавам? На крака си ли? На реброто си ли?

От тук произлиза илюзията, че всичките ми органи са извън мен. Вече съм забравил, че са мои и не вярвам в това, потънал в противоположните си усещания. И сега трябва да работя, въпреки тази противоположност: да ги събирам едно по едно и да ги внасям вътре, откривайки колко са близки и че са мои, докато всичките се съберат в мен и не станат мен.

Такова състояние представлява Малхут на Безкрайността, пребиваваща в пълно сливане. Всичко е в нея: всички съсъди, цялата светлина и даже Даващият – исконният корен, чието състояние Тя е постигнала, като е присъединила към себе си всички части, намиращи се отвън.

От урока по статията „Даряване на Тора“, 10.07.2011

[47684]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние започваме да се развиваме правилно , започвайки от момента, когато разбираме, че трябва да си осигурим ново желание за своето развитие. И затова ни трябва група, учение.

Групата ни пробужда и ни дава желание. А с учението привличаме светлината, възвръщаща ни към източника, за да може Той да превърне това желание, получено от групата, от обкръжението – в отдаване. Така ние започваме да се развиваме духовно.

От сега нататък юздите, насочващи развитието, са предадени в ръцете на човека и той трябва да започне да управлява с помощта на обкръжението и обкръжаващата светлина.

Човек, който е получил покана да се извиси, трябва да се погрижи желанието му постоянно да се обновява. На нас ни трябва обичайното, изходното желание, ”материала”, но към него ние самите трябва да добавим и духовен стремеж – т.е. в каква форма ние искаме да използваме своето природно желание: за получаване или за отдаване?

Затова, трябва да се стремим през цялото време да сме в подем – в търсене, изисквайки помощ от групата и обкръжаващата светлина. Ако човек усеща, че в него няма желание и изисквания към светлината, значи той още не е получил това допълнително желание от групата и затова не усеща потребност да моли за своето поправяне.

Не само човек, активно търсещ и изучаващ кабала, но и цялото човечество днес се намира в такава преходна точка и нарича това криза.

И това е наистина истинска криза и ще ни се наложи да преразгледаме цялото си досегашно отношение към живота. Досега се придвижвахме в задължителен ред, принудително, гонени от своя растящ егоизъм. Светлината е въздействала на желанието за наслаждаване и е развивал неговата линия постъпателно. Но изведнъж в тази функция се прибавя още един, нов коефициент – ”катализатор на придвижването”. Благодарение на него, ние променяме своето развитие и количествено, т.е. по сила, и качествено. Отдавна не се развиваме вече по наклона, а по правата линия – и качествено се повдигаме към Твореца и затова започваме да израстваме като хора, наричайки се Адам – Човек.

От урока по книга Шамати, 13.07.2011

[48000]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Даряването на Тора”: „Работата, извършваща се между човека и Твореца е постоянна и неизменна, за нея няма ищци и човекът лесно привиква към нея. А както е известно, всичко, което се прави по навик, не може да донесе полза.

От друга страна, работата, извършваща се между човека и другите хора, е непостоянна и променлива, и ищците го заобикалят накъдето и да се обърне. И затова, такава работа е по-надеждна и по-близо до целта.”

Това е критичен момент. Никъде, нито в една методика, групата не играе такава роля, както в науката кабала. Тук тя е задължителна. Казано е: „или групата, или смъртта”. Ако искаш да влезеш в духовния свят, да постигнеш Твореца, да Го разкриеш, тогава си задължен да се приобщиш към учителя, групата, книгите.

Нямаш друг изход – длъжен си да се отречеш от себе си пред тях, длъжен си да работиш свързан с тях, да станеш едно цяло. Между вас не може да има никакви различия. А ако различията все пак се проявят, значи още не си създал точката на единство – и тогава не може да има никакво разкриване – не можеш да постигнеш свойството отдаване.

Именно по това методиката за поправяне на човека се отличава от всички религии, вярвания и духовни практики. Ти извършваш практическа работа с наставника, с групата и с онези средства, които в групата ще ти донесат светлината, връщаща към Източника. И тогава постигаш Твореца вътре в онова, което си изградил заедно с групата, с наставника, с душите, които разкриваш и които са формирали за теб това състояние. Всичко едновременно.

И затова за хората, които не желаят да се поправят, понятието група е чуждо. Ние виждаме това във всевъзможните форми на егоистично обединяване. В тях човекът търси изгода, а не единство, не сплотяване, което да му покаже действително ли върви към свойството отдаване, т.е. към разкриването на Твореца в себе си или не.

Трябва много ясно да разберем, че този принцип изисква практическа реализация. Ако не го прилагаш, просто не знаеш къде се намираш, висиш във въздуха и на нищо не си способен. Възможно е теоретично да си добре подготвен и да знаеш наизуст всичко, което е написано в книгите – но няма да успееш да се придвижваш от състояние в състояние, ако не реализираш своя духовен стремеж във връзката с подобните на теб, ако вие заедно не изпълнявате поставените условия.

Казано е: „Мен ме оставете, а изпълнявайте Моята Тора, защото криещата се в нея светлина връща към Източника”. Тази светлина въздейства на злото начало, на взаимното отчуждаване, съпроводено с объркване и лични сметки.

Ако човек разбира и чувства тези проблеми, ако не се страхува да ги разкрива, ако се старае да не бяга от тях, макар да е много трудно, ако не се крие зад някаква длъжност или поредното поръчение, успокоявайки себе си с привидното напредване, ако се старае да изкарва наяве всички проблеми, които възникват в него спрямо обкръжението и му пречат по пътя към крайното сливане, тогава, той работи на правилното място

От урока по статията „Даряването на Тора“, 10.07.2011

[47715]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Тъй като по начало нямаме стремеж към отдаване и трябва да го сглобим, формираме, да го организираме сами,  за тази цел ни е дадена работата в група – с други хора, които така да се каже, се намират пред нас – като „помощ от противоположната страна”.

И всъщност, аз работя не с някакви хора, желания, които ми се струват чужди – а над своето отношение към тях. Защото трябва да се науча да се отнасям към тях като към самия себе си.

И виждайки обратните отношения – отхвърляне, ненавист, отдалечаване, но от другата страна, вместо това трябва да постигна привличане, любов близост – се издигам над животинското стъпало – на стъпалото на Твореца.

Защото съществуват само два типа отношения: отношение на получаване и отношение на отдаване, които са противоположни едно на друго. И затова, само по отношението си към ближния мога да проверя себе си и да се постарая да изградя, да формирам в себе си потребност да се приближа към него, потребност от любов – над цялата ненавист и отхвърляне, които ми се разкриват по отношение на другите.

Разкриването на злото става само в отношението към ближния. И това вече е сериозно обучение, което е възможно при условие, че искам да се приближа към него, използвайки за тази цел всичките си сили и възможности. Именно тогава откривам, че се движа в абсолютно противоположната посока – отдалечавайки се, отблъсквайки и ненавиждайки.

Именно тези свойства наричам „зло начало”, тъй като разбирам, че съединяването, сближаването, връзката, любовта – това е „доброто начало”, свойството на Твореца (ако ми се открие).

Всичко се изяснява в отношението към ближния. И затова, този свят е устроен така, че в него има много други хора. Ако започна да разглеждам целия свят и всички намиращи се в него – човечеството, неживата, растителната, животинската природа, своя живот, отношенията с хората: купуването и продаването, в семейството, с роднините и чуждите хора, близки и далечни – да разглеждам всичко като средство за постигане на свойството отдаване – това значи правилно да използвам този свят.

Тогава ще мога да кажа, че всички са ми дадени, за да ми служат и помагат, а аз – да служа на Създателя. Целият свят е създаден заради мен.

Ако човек се съгласи, че свише целият свят е изграден правилно и всичко е организирано така, че точно да му подхожда и да му помогне да се въоръжи със стремеж, да положи усилия, за да може с тяхна помощ да придобие желание за отдаване над желанието за наслаждение, създадено от Твореца, тогава той ще успее.

Законът: „Положил е усилия и е намерил” или „Не вярвай, че е положил усилия и не е намерил” – говори за това, че всичко вече се намира пред теб, всичко е дадено, а останалото зависи само от теб!

От урока по статия от книгата „Шамати“, 12.07.2011

[47899]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Хората в света, се отнасят към всички части на Малхут, която е създадена от Твореца. В нея всеки има своя част. А в самата Малхут, има пет нива на получаващото желание, които се различават по своето развитие, характер, по способността да се поправят, по своите естествени качества.

Тези качества са обусловени от духовната структура, състояща се от десет сфирот на височина и ширина, от три линии, дванайсет парцуфим и от много други части, които се включват една в друга.

Като следствие, всеки човек има свое собствено съчетание на свойствата, своя подготвителна системна основа. Тук всичко зависи от неговото място в общата система. Светлината, един вид, въздейства върху нея отвън, последователно, една след друга, пробуждайки отделните части според реда на нарастването на авиюта от коренната (нулева) степен до четвъртата.

Принадлежността към една или друга част на общата система не зависи от нас. Но всички ние сме свързани помежду си и когато се пробуждат душите, отнасящи се към нулевата степен на авиюта, те теглят след себе си нулевата степен на всички останали категории. След това се пробужда първата степен и също събужда всички свои „дъщерни филиали” в останалите категории.

В „Предисловие към книгата „Зоар””, обяснявайки как се издигаме в поправянията, Баал а-Сулам описва реда на този подем. Първо, в света Асия, окончателно поправяме светлината нефеш, и предварително – светлините руах и нешама. По този начин, пълното поправяне на стъпалото нефеш позволява в някаква степен да поправим светлината нефеш на всички стъпала.

Като цяло, това е много сложна система, всички части на която са взаимно свързани. По същия начин са свързани ключовите системи на органите: кръвоносна, лимфна и другите. Те обхващат всички части на тялото и затова, засягайки някоя тяхна част, въздействаш върху целия организъм.

И така, ние нямаме власт над това кой и кога трябва да се пробуди в общата система на човечеството. Всеки влиза в процеса на поправяне съгласно своето желание. Но безусловно има части, които се поправят първи, заради силата на своята чистота – такива като праотците. И има части, които ще бъдат поправени по-късно. Съответно частта, поправяща се първа, се нарича „Исраел”, тоест „право към Твореца” (яшар-Ел).

Затова, както и по времето на Авраам, ти имаш група. Кабалистите от всички поколения са се събирали в група, тъй като в нея събуждаш за живот част от общата система и извършваш поправяне. Групата е събрана от различни сектори на Малхут, но за нас това не е важно. Достатъчно е, че другарите са се събрали заедно и искат поправянето.

Групата е необходима винаги, защото общата система не е еднородна – тя е изградена според степените на желанията и разбиванията. Безусловно, целият свят ще напредва към поправянето поетапно. Така, както след сериозна катастрофа, лекарят се занимава с вички повредени органи и части на тялото подред – защото те зависят една от друга и се различават по своята важност за организма.

Трябва да спазваме този принцип, носейки на света поправянето.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 12.07.2011

[47921]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Ще разбера ли някога за какво говори кабала? Защото това ми се струва толкова високо и неразбираемо.

Отговор: Кабалистите описват онова, което виждат. Ти го четеш, но нито веднъж не си почувствал нещо такова, никога не си виждал такава реалност, и тези думи нищо не ти говорят. И не трябва да си представяш някакви материални образи – те съвсем не са онова, което виждат кабалистите.

Но защо тогава описват такива неизвестни за теб състояния, които не можеш да си представиш и е абсолютно забранено да си представяш, защото ще започнеш да си представяш материалното?

Кабалистите пишат за тях, за да поискаш да узнаеш: за какво пишат, какво искат да разкажат? Те казват, че всичко това се намира вътре в мен – и аз започвам да се интересувам: къде се случва това – в стомаха или в сърцето, или някъде отвън?

Необходимо е, едновременно с четенето, всеки път да се стремя да опозная прочетеното – тоест да вляза в тази картина. Или, по-правилно е да се каже, че тази картина трябва да влезе в мен, защото всяко усещане е вътрешно – както усещам този свят сега. Трябва през цялото време да се стремя да се съединя с формата, за която пишат те. Не трябва да си я представям, защото това ще бъде фантазия, а да поискам да живея вътре в онази форма, която кабалистите описват.

Те ми описват формата на отдаване между мен и другарите. На това е посветена цялата наука кабала: как в отдаването помежду ни, в нашите усилия да отдаваме един на друг, разкриваме свойството отдаване – Твореца („ела и виж”).

И ако през цялата време си представям правилно състоянието, за което пишат, тогава, то става достатъчно осезаемо – миг след миг: съществувам аз и моята група, която учи заедно, и между нас е поправеното състояние. Така че, нека поискаме да се осъществи онова, за които пишат кабалистите!

Ако полагаме такива усилия, тогава това състояние започва да се разкрива. И ако нашето взаимно състояние е сериозно и настойчиво, то за неговото разкриване не се изисква много време.

Повече от това, не е възможно да обясня.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 11.07.2011

[47820]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Светлината, възвръщаща към Източника, е единственото средство, единственият инструмент, чрез който поправям желанието. Аз имам само желание и светлина, наричаща се „възвръщаща към Източника“ – тъй като точно това аз искам от нея.

Ние наричаме светлината с различни имена: „вътрешна“, „обкръжаваща“, НаРаНХаЙ и т.н. Но по принцип аз искам от нея тя да ме върне към Източника, към доброто. За нищо друго не мога да се обърна към нея. Моето обръщане към нея може да бъде само такова. Не мога да искам светлината нефеш или светлината руах – това ще е вече резултат от моето състояния. А за да го изменя, трябва да се обърна към светлината, да предизвикам нейното действие и светлината, възвръщаща към Източника, осъществява това действие над мен.

Аз имам инструкции, обясняващи как да действаме, как да работим в група, да се учим, да разпространяваме. Тези инструкции като цяло се наричат „Тора“, т.е. учение (ораа), ръководство за действие.  Съгласно програмата Тора, аз преминавам през всички етапи на пътя, които са описани в нея.

По такъв начин, става дума за прости неща. Аз имам егоистично желание и светлина, която може да го измени. А самият аз стоя по средата, в средната третина на Тиферет и решавам: да се изменя или не. При това този избор се прави не индивидуално, а в обкръжение, в група.

В крайна сметка аз завися от твърде „повърхностни“, „механични“ действия. Постъпвам в група и скланям пред нея глава. Правя всичко, което искат другарите ми и от тях получавам желание да се поправя – благодарение на завистта, страстта и честолюбието. С тези желания, получени от групата, аз се обръщам към светлината, за да ме поправи. Тогава тя идва и ме поправя. А в следващото ново състояние – всичко започва пак отначало.

От тук е ясно, че и желанието и поправянето (екрана) аз получавам от страни – от групата и светлината. Самият аз съм тази единствена, базисна точка, която се нарича: „нещо от нищото“.

От урока по статията „Дарованието на Тора“, 11.07.2011

[47814]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→