Въпрос: Защо разкривам в себе си ненавист към другаря си? За да не получавам от Твореца наслаждение лично за себе си?

Отговор: Към другаря си ти изпитваш, не толкова ненавист, колкото откъсване, неприязън по различни причини. В същото време, ти безусловно, отхвърляш и Твореца, ненавиждаш Го, не Го приемаш.

Ето защо науката кабала така рязко се отличава от всички останали методики. Струва ни се, че тя ни запознава с високите материи, с някакви зад облачни сфери, а всъщност в кабала няма нищо друго, освен работа в групата, с другарите, работа – обикновена и реална.

Човечеството също се приближава към тази необходимост. Всичките народи ще трябва да станат една ”група”, иначе няма да имат право на съществувание. Висшата светлина със своето въздействие постоянно ни води към това, а днес тя осветява желанието на такава дълбочина, че ние трябва да разберем, че без обединение за нас няма живот. От сега нататък нашият живот ще зависи не само от икономиката и търговията, както през последните 50 години – ние все повече и повече ще зависим от човешките взаимоотношения, ние трябва да се обединим с душите си.

Така светлините въздействат на съсъдите, прониквайки в тях все по-дълбоко и осветяват тази необходимост. Искаме ли това или не – не е важно. Двигателят на генератора набира скорост, осветителят увеличава яркостта на прожекторите и тяхното сияние постъпва в дебелината на нашето желание.

От урока по статията ”Даряване на Тора”, 10.07.2011

[47707]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Проблемът е в това, че постоянно забравяме за Твореца! Разбира се, ние работим в група, защото е написано, че всичко зависи от нея и само там имаме свобода на волята. Само там аз мога да направя това, което зависи от мен.

Другото средство е разпространението. Ние разбираме, че ако разпространяваме нашироко, то се проникваме със стремежа на всички останали, предавайки един на друг желанията.

Но за всички тези действия: в ученето, в разпространението, в групата, ние забравяме, че ги извършваме само заради това, за да доставим удоволствие на Твореца. Ние губим това разбиране в нас. Не Го усещаме и затова сякаш Той не съществува за нас.

Понякога се сещаме за Него и си мислим:”Е, добре, все някой ден ще стигна до това”. Но това не е правилно – аз вече не съм насочен като стрела, право в целта! Всяко мое лично, най-малко усилие, трябва да бъде съпроводено с такова намерение, когато ”крайната цел се състои в първоначалния замисъл”, и аз всичко правя за това, за да доставя удоволствие на Твореца, макар и отначало да не Го усещам и не знам, какво всъщност е Той.

Но през цялото време аз търся, както е казано в Псалмите:”Нощем в леглото си” – лежа на широката страна, в състояние, когато ”главата” и ”краката”(всички сфирот) са на едно ниво и няма нищо, нито чувства, нито разум, в пълен мрак. И въпреки всичко,”търся любов в душата си”.

И макар че аз не знам къде да търся и какво е това, но всеки път си нареждам нарочно да търся, отново и отново, и постепенно започвам да получавам някакво впечатление. И това започва да работи.

Необходимо е да се привлича обкръжаващата светлина имено за това, за да се насочат всички действия за радост на Твореца. Иначе това ще се счита, че си предприел някакво действие и сякаш не си го завършил. То не ти дава нужния резултат.

От урока по статия по книгата „Шамати“, 05.07.2011

[47208]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес „UNIDOS”, Мадрид, урок №2

Как трябва да работим в група, за да постигнем обединението между нас? Кабалистите казват, че всеки, който иска да се обедини с другарите, трябва да анулира себе си пред тях.

Ако човек анулира себе си пред другите, получава от тях усещане за важността на целта и със силата, получена от тях, се устремява напред – това означава, че напредва със своите сили, защото ги е получил, благодарение на това, че е анулирал себе си пред групата!

Затова, именно с тази сила, с въодушевлението, с разпалеността и топлотата, получени от групата, той иска да напредне и прави стъпка напред. Излиза, че нашата работа се осъществява в две плоскости: ние се анулираме пред групата, получаваме от обкръжението величието на целта и с тази сила се движим напред.

А каква е нашата цел? Нашата цел е да постигнем единството, да се съединим помежду си по такъв начин, че да станем единна маса, едно цяло.

Аз трябва да напредвам, като през цялото време се анулирам пред групата. Но знаем, че от една страна има 125 порции постоянно растящ егоизъм. Когато получа поредната порция егоизъм, трябва да анулирам себе си и тогава, от другата страна ще получа порция светлина – положителната сила, силата на отдаването. При правилно съединяване между тези две сили, напредвам с една стъпка.

Трябва да направя 125 стъпки от пълното откъсване от другите до сто процентовото съединяване с тях, което се нарича край на поправянето.

Според степента на моето придвижване по 125-те стъпала и сближаването с другите, от една страна усещам по-голямо желание, а от друга – по-силна светлина. Когато светлината се разпространява в моето желание, започвам да усещам реалността, намираща се по-високо от този свят, извън моя егоизъм – тоест в тези 125 стъпала разкривам висшия свят.

От 2-рия урок на конгреса „UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011

[45120]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Не си въобразявай, че Творецът е някъде далече, в някакви далечни светове и съществува отделно от теб. Всичко се намира само вътре в нашето желание, всичко се разкрива в нас.

На нас само ни се струва, че цялата реалност, като изключим нас самите, съществува някъде навън и се разделя на различни пластове: нежив, растителен,  животински, човешки, кой по-близък, кой по-далечен. Но всичко това се намира вътре в нашето желание.

На човек само му се струва, че това не е негово, а е чуждо, и тази бъркотия му е дадена нарочно, като резултат от разбиването. Но ако той започне да работи за достигане на отдаване, то постепенно, според готовността си да отдава и да се откаже от егоизма си, ще започне да усеща частите на сътвореното, които преди му са се стрували чужди и външни: неживата природа, растенията, животните, хората.

Оказва се, че всичко му принадлежи, но само заради изкривените му възприятия му се е струвало непринадлежащо му.

Така чрез призиви и убождания при всеки удобен случай Творецът пробужда човека, който все по-отзивчиво отговаря на отдаването. Трябва само точно да се изпълняват напътствията. Затова Тора се нарича „инструкция“ (ораа), за да бъдат използвани всички дадени ни на този свят средства: учителя, учението, групата, от които да се издигнем нагоре.

И нека човек не разбира какво прави, а просто да се старае, като малко дете, което играе. Но ако много иска да достигне духовното и е готов да пренебрегне себе си пред учителя, групата, учението, че с тяхна помощ да се промени, да стане послушна глина в ръцете им, то той започва да усеща протичащите в него изменения.

Човек не знае откъде идват тези изменения. Кабалистите говорят, че те идват от обкръжаващата ни светлина. Но ние не чувстваме обкръжаващата ни светлина, защото тя не става вътрешна и забелязваме въздействието й само по резултатите й. Изведнъж започваме все повече да разбираме и да чувстваме, че сме готови да бъдем близо до отдаването, до учителя, до групата.

Така работи обкръжаващата светлина и всичко зависи от чувствителността ни към тези изменения, които трябва да получим. Аз трябва да искам те да се случат направо в мен, вътре в моето желание, така че в мен да се въплъти образът на Твореца, образът на даващия, а моето желание за наслаждение да приеме форма на отдаване!

И така ще достигна сливане: вътре в себе си ще усещам, че се сливам с Твореца. Не аз попадам при Твореца и се намирам в Него, а Творецът се намира в мен. Затова Той се нарича Творец (Бо-Рэ) – „ела и виж“.

От урока по статията на Рабаш, 08.07.2011

[47541]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

На духовния път аз самият предизвиквам измененията като се старая да се включа в група, да склоня пред нея глава и да се обединя, да се слея с другарите. Всички изменения се усещат в големината на моето желание, която му придава яснота. Аз чувствам как всичко в мен се съпротивлява на обединението.

Ако двама човека просто седят на урок заедно – това съвсем не означава придвижване. В бара хората също стоят заедно и дори беседват на чашка и пушат от една цигара.

Единствено когато се сближим истински, откриваме отвращение един от друг. Тъй като си допадаме не като случайни пътници, движещи се към поредната егоистична цел. Ние не сме приятели от бара и не сме фенове на един и същ отбор.

Нашата цел е посредством обединение да постигнем Твореца, а това е възможно само по пътя на взаимните отстъпки. Ние не усилваме егоизма си, радвайки се на възможността да се възползваме един от друг, за да се самонасладим. Не, ние искаме да разкрием между нас Твореца – и в тази степен се разделяме, откривайки, че не е по силите ни да се обединим помежду си.

Тук възниква въпрос. Да допуснем, че по-рано сме били най-добри приятели, заедно сме поддържали любимия футболен отбор, ходили сме на бар, заедно сме прекарвали отпуските си, въобще винаги сме живели като душа в душа: всяка вечер аз съм ходел в неговия дом или той е идвал в моя. Какво ще стане сега, когато трябва да пристъпим към съвместна духовна работа заради постигането на Твореца?

Внезапно откриваме ненавист и отблъскване. Защо? Защото между нас е Творецът. Отсега нататък вместо да купуваме един на друг наслаждения, всеки от нас трябва да се отказва от тези придобивки и да се стреми не към приятеля си, а към Твореца.

Аз вече не работя с егоистични желания, изведнъж ми се налага да им сложа кръст. Няма значение дали ми е добре с другаря ми, не е важно дали сме от един отбор, не е важно ходим ли заедно на бар. Длъжен съм да се откажа от всички наслаждения, които бих могъл да получа от него.

Сега съм длъжен да създам с него абсолютно друга връзка – такава, чрез която да мога само да отдавам на Твореца, без да вземам нищо за себе си. Но ако не получавам нищо от приятеля си – що за приятел е той? За какво ми е нужен? Такива „приятели“ – има цели тълпи по улиците.

Сега в мен има друг критерий, друга оценка: ние сме другари, защото сме „фенове“ на Твореца и се разделяме един от друг със силата на отдаване. Ние оставяме зад гърба си всичко, което е било по-рано и преминаваме към съвършено други разчети, към друго ниво на взаимоотношения.

От урока по статията „“Дарование на Тора“, 10.07.2011

[47710]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Казано е: „Аз създадох злото начало, и създадох Тора като добавка, тъй като Светлината, заложена в нея, връща човека към Източника“. Така че, преди всичко трябва да разкрием злото начало и след това, според степента, в която сме го усетили, ще поискаме да намерим „добавка“, „лекарство“, което ще го превърне в добро начало.

Как можем да разкрием злото начало? За да направи това, човек трябва да намери правилното обкръжение. Ако иска да се включи в това обкръжение така, че всички да станат като един човек с едно сърце, ако иска взаимно поръчителство и интегрално единство с всеки без никакво разграничение, когато всеки е отговорен за всички, подобно на клетките в живия организъм, ако не съди другите, но го е грижа за тях, за да могат те да го пробудят, ако основното нещо за него е личната вътрешна работа, ако се опитва да бъде сред другарите и скланя глава пред тях, за да получи осъзнаване за важността на целта и отменя себе си отново така, че важността на другарите го зарежда с дори още по-голямо осъзнаване на целта и обкръжението, ако е постоянно в този кръг и работи в него, тогава получава от другарите тяхното общо, интегрално осъзнаване за важността на целта.

Това вече не е неговия съсъд, неговите желания, а желанията на общността. Това вече е Малхут. Човек, който се е старал да извиси своята молба към групата, към Малхут на света Ацилут, сега е в нея само, ако се свърже с другарите, пробужда ги и работи заедно с тях. В отговор, те пробуждат него – и заедно стават едно цяло, едно желание. Техните лични искания се свързват и се превръщат в Малхут на света Ацилут, която е близо до нас.

И ако между тях има единство, това влияе на по-високите стъпала, към които не се отнасяме. Нашите чувства, усещания и нашата реалност са само в Малхут.

Така че, работата ни трябва да бъде насочена към Малхут на света Ацилут, към връзката с всички останали – и заедно с всички да се съединим с Източника на светлината, с Твореца. Тази работа се разделя на две части, които всъщност трябва да са споени една с друга:

• взаимоотношенията на човек с групата;

• взаимоотношенията на човека с Твореца.

Ако действаме правилно, ще постигнем първото разкриване. Това зависи само от степента, в която свързваме исканията си в една единствена молитва. И тогава, всеки с неговото лично желание ще открие, че е включен в Малхут. Сама по себе си, Малхут е точка, но ние я „разширяваме“, изграждаме чрез нашите желания. Деветте долни Сфирот се намират в световете БЕА (Брия, Ецира, Асия) в разбито състояние.

От урока по „Даряването на Тора“, 06.07.2011

[47310]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Мислите за духовното предизвикват в мен мъка и страдания, защото не усещам Твореца. Какво може да се направи в този случай?

Отговор: Ако човек чувства в живота си истински страдания, тогава тази болка скрива Твореца от него. Това е направено специално – за да не повредим отношенията си с Твореца и въпреки всичко да имаме връзка с Него, а не да Го ненавиждаме и отхвърляме.

Има различни състояния, но в степента, в която човек се чувства зле – Творецът му се разкрива. Затова, трябва да стигнем до състояние на взаимна подкрепа и поръчителство с нашето обкръжение. В този случай, дори при големи неприятности, обкръжението ще ни помогне да се издигнем над лошото усещане – към неговата причина. И тогава ще разбера, че усещането за зло идва не от Твореца, не от висшата сила, а от силите на собствения ми егоизъм.

И тогава, ще започна да разделям усещанията си на две части: 1) на собствените си желания, които не са поправени и именно затова се чувствам зле в тях и 2) на Твореца, висшата светлина, която излъчва върху мен добро.

Но именно защото Творецът ми свети чрез доброто, а аз съм Му противоположен, усещам доброто като зло – тоест Неговото добро се превръща за мен в противоположност. Затова, Творецът не може да ми се разкрие още повече – защото тогава ще се почувствам толкова зле, че няма да мога да издържа това.

Докато оставаме непоправени и усещаме Твореца в обратната Му форма, в степента, в която нашето его обръща светлината в тъмнина – Творецът ни се разкрива само толкова, колкото можем да понесем. А в степента, в която не можем да понесем – Той се скрива.

Той само малко Се разкрива, за да ни покаже едва, едва злото – за да не ни се изключи разума и да можем да анализираме чувствата си. Тогава, започвам да проверявам откъде идва злото, от какво е причинено?

И като резултат от това, намирам някаква група, някакви книги и учител, които ми обясняват, че злото си го предизвиквам сам, тъй като природата ми е противоположна на Твореца.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 24.06.2011

[46330]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всъщност, в кабала изучаваме процеса, през който трябва да преминем. Науката кабала ни обяснява какво е света, защо съществува, как съществуваме ние в него и осъществяваме целта на творението.

Кабала посочва онази част, която трябва да реализираме сами, отделяйки я от всичко останало, което не зависи от нас. Именно в областта, която зависи от нас, трябва да съсредоточим всички сили, да осъществим победния пробив и да постигнем успех по пътя към целта.

В това се състои цялата кабалистична методика: да покаже на човека онази точка – малкия бутон сред хилядите всевъзможни бутони и превключватели, които не са свързани към нищо. Ти, сякаш стоиш пред огромен панел за управление на света, но в действителност – това е макет.

Със системата е съединен само един бутон, загубен сред големите прекъсвачи, лампи и цветни табла. Цял живот натискаш бутона, щракаш ключове, дърпаш лостове, движиш плъзгачи, въртиш колела, настройваш регулатори, но резултати няма – и умираш, сякаш нищо не си завъртял.

Става обратното – всички твои усилия се натрупват в един голям отрицателен заряд, който ще ти се наложи да поправиш по-нататък. Защото егоизмът нараства във всяко поколение.

Така че, в крайна сметка, науката кабала ни обяснява къде се намира този ценен бутон, който не можем да различим, да разпознаем сред хилядите други. Именно него трябва постоянно да натискаме, за да напредваме.

Благодарение на него, започваме да разбираме системата, да предугаждаме онова, което става зад панела, да се досещаме как ни объркват останалите бутони и защо действа само един от тях. Казано накратко: при нас идва разбирането кои сме, кой се намира от другата страна на механизма и как действа самият механизъм за връзка на Твореца с творението и на творението с Твореца.

От всичко, което съществува в този свят, трябва да натиснем един бутон, наречен „любов към ближния”. Само чрез него, можем да приведем системата в действие. Всички останали бутони са бутафория, лъжа. Заедно с милиардите си съвременници, можеш да натискаш, въртиш, дърпаш тези фалшификати – така, както са го правили и предишните поколения, отишли си от този свят след напразни опити.

И затова, трябва да разберем, как да намерим този особен бутон и как да го натиснем, как да използваме своята свобода на избора, за да действаме правилно, без нищо да пропускаме. Трябва да обясним това на себе си и на другите, за да ни стане ясно всичко: останалите действия, които не са свързани с натискането на този бутон, с трансформирането на любовта към творенията в любов към Твореца, са напразни и безполезни. Нещо повече – само увеличават минуса в твоята сметка и пак ще трябва да се върнеш към тях.

Ако твоите действия водят към целта, те ти се записват като актив. Благодарение на него напредваш, като все повече разбираш и чувстваш. Ако пък действията ти са погрешни, тогава ще ти се наложи да осъзнаеш тази лъжа, да осъзнаеш грешката и щетата, която си нанесъл – за да я поправиш и след това, вече да продължиш напред. Оказва се, че сме натрупали доста нежелателна добавка, и затова, трябва да се пазим от действия, характерни за „поправящите света”.

Всички поправяния, които трябва да осъществим – т.е. натискането на правилния бутон – се наричат „прилагане на Тора и заповедите”. Аз се състоя от 613 желания, и натискайки бутона привличам някаква сила, която чрез своето въздействие ме поправя – превръща моите 613 желания в действия по отдаването.

Ако съкратя желанието, създавайки над него екран и отразена светлина чрез правилно действие заради отдаване, тогава това желание, от нарушение се превръща в заповед. По този начин съм длъжен да поправя всичките си желания на всичките пет нива на авиют на всяко от тях. Именно това е работата, която сме длъжни да извършим, натискайки правилния бутон, т.е. изграждайки правилната връзка с ближните.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 07.07.2011

[47431]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→

Въпрос: Какво значи човек да стане „готов за поправяне”?

Отговор: Готов за поправяне означава, че е стигнал до това състояние и, в зависимост от своите свойства и закона за съответствието, е способен да усети някакво ново, особено явление. Когато му е ясно, че то не е могло да дойде по естествен, природен начин, а само като резултат от взаимодействието между двамата – между висшия и низшия.

Трябва да се разбере, че съществуват Творец и творение, които са разделени от пропаст! Между тях няма никаква връзка. И само доколкото вътре в творението се проявява готовността да стане като Твореца –  дотолкова той ще усети Твореца в себе си.

Тази готовност се дава като особен успех, щастлива съдба, в зависимост от това, доколко е съгласен да отмени себе си и да се преклони. При положение, че човекът желае да продължи по този път, независимо какво ще се случи. Той може да проверява, не се ли е отклонил от правилния път и подходяща ли е за него тази група (макар, че доколко е подходяща – също зависи от него). Но ако не изостави своите усилия и продължи, тогава в него се разкрива духовното.

Но той не знае, откъде ще се разкрие. Ние, никога не можем да знаем със своя земен ум и сърце за следващите състояния. Те винаги се разкриват толкова внезапно и в такава непредсказуема форма, че не е възможно предварително да ги очакваме. Тъй като придобиваме нова природа. Затова, само онзи, който продължава с вярност и упоритост – само той ще стигне. Ако върви, скланяйки глава и цени величието на духовното.

Сега, ти нямаш такова чувство и разум, за да разбереш казаното – но ще получиш и чувства, и разум за сметка на това, че ще вървиш „като вол под ярем и магаре под товар”. Защото от нас, повече не се изисква! Всичко останало, целият съсъд, получаваме свише.

Цялата трудност на нашата работа се състои в това, че трябва да работим на едно място, а разкриването получаваме на друго място. Не в моите днешни, егоистични желания, в земните чувства и разум, нито дори вече в духовните, с които се намирам на някакво стъпало от духовната стълба – аз няма да получа следващото стъпало.

Постигам го само за сметка на това, че се прилепвам към Него и отменям себе си – за да мога аз, големият и силният, да се превърна в мъничка капка семе и да се включа във висшето стъпало! Затова, ако питаш, за сметка на какво можеш да постигнеш разкриването на духовното – за сметка на това, че се превръщаш в точка…

Затова, „щастлива съдба” не означава да спечелиш това като на лотария – а онова, което се нарича: „Положил е усилия и е намерил!” Така се случва във всеки миг – аз полагам усилия, а „находката” внезапно се разкрива на съвсем друго място. Тя, действително сякаш пада върху мен отгоре – като подарък. Точно това се нарича „щастлива съдба”, която не очакваш предварително. Може и да очакваш нещо такова, но съвсем не в тази форма, в която ще го получиш.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 06.07.2011

[47340]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как е възможно да си спомняш за Твореца през целия ден? Как е възможно да Го внесеш във всеки миг?

Отговор: Ние се намираме в Малхут на света на Безкрайността, изцяло изпълнен със Светлина. Но вместо това вечно и съвършено състояние, виждаме и чувстваме собствените си свойства, рисуващи ни материалния свят. Затова, ако искаме да се насочим към целта, към усещането за света на Безкрайността, имаме нужда от поръчителство от страна на обкръжението. Другарите трябва да ни дадат сили, желание, постоянство, усърдие и осъзнаване на важността на целта.

В края на краищата, имам само една цел – да придобия правилното желание и нищо повече. Нека постоянно чувствам, че не се грижа достатъчно за това, да давам благо на Твореца, както Той го прави за мен.

Може да възразиш: „Но аз не знам какво ми дава Той. Съдейки по живота си, понякога мога да кажа, че е по-добре, ако не ми дава нищо“. Това е вярно. Очевидно, всеки човек отрича нещата според собствените си недостатъци. Затова, моето отношение към Твореца може да бъде описано по следния начин: искам да стигна до състояние, в което ще имам желание да Му отдавам.

И самият резултат ще дойде, благодарение на въздействието на светлината и на усилията, които полагаме непрестанно. Светлината се излива върху нас отново и отново – и внезапно тези светения създават желание в човека.

Ние не знаем какво е Лишма, пробуждането свише. Но когато се появи, човекът може да каже: „Сега знам, сега разбирам“. Той трябва да полага усилия като малко дете и от тези усилия усещането ще се появи. Но не и преди това.

От урок по книгата „Шамати“, 05.07.2011

[47199]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→