Има много просто правило. Ако егоисти с големи желания се обединяват в група, във взаимно поръчителство и  мислят един за друг, тогава всеки от тях ще усеща сигурност и автоматично престава да мисли за себе си.

Това е заложено в природата на нещата и се случва от само себе си. Човекът повече не се притеснява за себе си и сякаш лети в небесата, освободен от личните си грижи. Ако другите наистина мислят за него в затворена интегрална система, той престава да мисли за себе си. Нещо повече, в този случай другарите го задължават да мисли за тях. Така обкръжението въздействат на човека и като резултат всички те пребивават във взаимно поръчителство – така трябва да изглежда съвършеното състояние.

Ако само един от тях изведнъж изгуби поръчителството, то страдат всички. Защото в съвършената система най-малкият дефект се отразява във всичките части като в холограмно изображение. Достатъчно е само един да се спъне и eто че всички усещат, че поръчителството започва да им липсва. Веднага при тях се появяват тревогите и проблемите, те се отклоняват от курса и усещат липса във всичко.

Затова на първо място по важост е групата да бъде голяма, както е казано: „В многочислеността на народа е величието на царя“. В това е смисълът на определението „600 хиляди души“. А на второ място– групата трябва да бъде пълноценна и да се грижи за поръчителството. Ако другарите се грижат само за това, да царува между тях законът за поръчителството, то всичко останало се случва от само себе си, благодарение на силата на групата, сила, присъща на това ниво на поръчителството. Такава сила се нарича „сгула“: от духовното стъпало, на което са се издигнали другарите, нейното въздействие достига материалното стъпало. Защото поръчителството вече представлява духовност, взаимно отдаване, изход от самия себе си към общата система.

По този начин другарите постигат тази обща извънтелесна система – постигат Твореца, намиращ се между тях. Взаимовръзката, която те постигат, се нарича „Малхут“ и в съответствие с нея те все по-силно се обединяват един с друг, все повече постигат Твореца.

Тук е уместно да се зададе въпрос: накъде още може? Нали поръчителството като определение е на сто процента? Така е, то винаги достига пълен обем, но всеки път на нова дълбочина на желанието. Човекът разкрива все нови пластове в собствената си природа и анулира тази природа, за да се присъедини към взаимното поръчителство чрез желанието си. Ето защо неговият съсъд от една страна става  „по-плътен“, а от друга страна – по-чист, благодарение на екрана и на единството.

Като резултат всеки път според новата дълбочина на желанието в неговия съсъд се разкрива нова светлина и Творецът се проявява все повече и повече. Благодарение на това всички другари се напълват, достигат своето духовно състояние, все повече и повече се изключват от материалното, което отстъпва все по-далече на втори план, и така достигат края на поправянето.

От урока по статията ”Поръчителство”, 14.04.2011

[48242]

Filed under: Без категория, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как се проверява доколко самоотричаш себе си?

Отговор: Самоотричането може да бъде вътрешно и външно. И аз трябва да проверя себе си мога ли да отменя егоизма си само външно: тоест да съм готов да услужа на другия, да помогна, да направя това, което той говори – независимо от това, че бих го направил по друг начин.

Това се нарича външно самоотричане, когато аз се възпирам и сдържам вътрешното си желание, собствения си разум и начина, по който виждам ситуацията, и правя онова, което казва другия. Точно както добрият слуга, изпълняващ желанието на стопанина. Макар той сам да би го направил по друг начин и може би 100 пъти по-добре, но отменя желанието си пред стопанина. Но това самоотричане се отнася до самото действие – той просто изпълнява заповед както в армията.

Но има по-висша степен, когато ти се самоотричаш и вътрешно – в разума си и приемаш чуждия разум над своя. Тоест ти считаш неговите мисли и решения по-добри и по-правилни от твоите собствени.

И това е след като си ги проверил и си сравнил своите разчети с неговите и виждаш, че той не е прав и е много по-лош от теб в своите разчети и замисли. Но ти приемаш неговите решения, защото за теб те са най-важните. Ти го цениш повече от себе си и затова съзнателно избираш неговите решения.

Защото ти разбираш, че твоите разчети си ги правил в своя егоизъм. И затова ти решаваш, че той е важен и приемаш неговите решения с вяра над знанието. Оттук нататък неговите желания, разчети и действия ти служат като образец и ти се присъединяваш към тях с цялото си сърце и душа.

Ти нямаш никакви доказателства за това, никаква поддръжка, но ти правиш така, че прилепвайки се по такъв начин към групата, към другаря си, към учителя, ти придобиваш желание, над което ще можеш да работиш за отдаване. Ти вече ще имаш желание за отдаване и действие, и мисъл.

Но всичко това не се отнася до нашата работа по разпространение – веднъж завинаги трябва да я отделим от работата в групата. Разпространението е като работа в предприятие и не се отнася към вътрешната работа.

Когато бях със своя учител Рабаш, аз често го съветвах как да постъпи по-добре що се отнася до обичайния живот: къде да отидем и как. И тогава ние разговаряхме като двама обикновени души, извършващи някакво просто, обикновено действие. Когато става дума за самоотричане се има предвид положение от духовна степен и отношението към него.

От урока по статия на Рабаш, 17.07.2011

[48401]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Съвременната култура пропагандира индивидуализма. Може да се разбере, че светът се обединява от отчаяние, страдание или под заплахата от беда. Но как да минем без това? Тъй като всички примери от разрушаването на Храма до колхозите и кибуците свидетелстват против обединението.

Отговор: Вие размишлявате за света преди самите вие да сте реализирали поръчителството! Отначало проверете по себе си въз основа на собствения си опит, а след това с този опит се обърнете към хората.

Осъществете единството на дело и тогава ще получите отговорите за света. Обсъдете помежду си, как да направите това първо сами, без да се бавите, още сега, в рамките на цялото ваше световно кли, сред всички другари, които толкова много са се наслушали на това. Започнете и след това ще разберете как да се обръщате към света. Не ме питайте какво да правите и как да го правите. Напред, топката е у вас.

Говоря не за вашето поправяне, или на групата, а за света, за разпространението в света, защото дойде време за това. Що се отнася до вас, до групата, то вие според степента на осъзнаване на необходимостта трябва да реализирате поправянето на себе си. Аз не мога да ви насилвам, но вие поверете методиката за поправяне преди всичко въху себе си.

Въпрос: За това трябва да се измени отношението към обединението, а аз не чувствам, че за мен то е важно…

Отговор: Ако чакаш в тебе да дойде желание за обединение, значи ли че се отказваш от лично поправяне? В такъв случай в Твореца / Природата има възможност да ти предаде желание за развитие посредством страдания.

Реши: поправяне по пътя на страданията или чрез въздействието на светлината – изборът е в твоите ръце.

Помислете за това заедно, почетете заедно статии. За какво говори Рабаш в статиите за групата, ако не за поръчителство? За какво е предназначена цялата наука кабала? За да се постараем да се обединим и посредством обучение да привлечем светлината на поправянето.

Не искаш – но групата може да ти даде желание, а светлината на поправянето ще превърне твоето зло в добро. И тогава ще разбереш какво трябва да направиш за човечеството.

Ако напредвате по този път, вашето поръчителство ще се излее върху целия свят. А докато не направите това аз ще ви използвам за обръщение към хората. Вие не се грижите за себе си, а аз още по-малко мога да се грижа за вас, защото по този начин ще ви отнема свободата на избора. Така в крайна сметка, с ваша помощ аз ще продължа своята работа – ще обясня на света възможността за пътя на доброто – може те да поискат да го реализират.

От урока по статията „Поръчителство“, 14.07.2011

[48316]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

В наше време физическите действия не определят нищо. Природата изисква от нас правилно отношение. И това е проблемът. Не е нужно да помагаме безвъзмездно на хората или да смъкваме последната дреха от гърба си. От нас се изисква различно отношение. Ти трябва да промениш себе си, а не начина, по който се държиш.

До сега действахме физически, по начина, по който искаше нашият егоизъм или фалшив алтруизъм. Раздавахме хляб на бедните и общо казано, се опитвахме да променим света както искаме. Но вече стига. Резултатите говорят сами за себе си. От сега нататък, ние сме тези, които трябва да се променят.

Вместо да променяме света, ние искаме да променим себе си с помощта на външни сили. Това е новата тенденция. По този път ще видим как всичко, което сме забъркали, се поправя.

Но за човек е трудно да разбере това. Той си мисли: „Какво, трябва да се променя? Защо просто не вземат 10% повече данъци от мен, вместо това?”. Следователно, за това е нужно общественото мнение. То ще направи лесно онова, което сега изглежда трудно. И тогава то вече няма да е толкова трудно. Ако всеки започне да мисли за това, тогава аз с радост ще се включа. В крайна сметка, влиянието на хората около мен работи само. То не зависи от мен, аз не определям нищо. Аз завися от другите.

И затова, не е нужно да се обръщаме към всеки човек по отделно. Най-важното нещо е да променим обкръжението, общия начин на мислене на света. И всичко друго ще си дойде.

От урока по статията „Поръчителство”, 14.07.2011

[48152]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как да проверим, прилагаш ли ти своето относително, 100%-во усилие към общия център в групата, за да получиш правилен ”кръг”?

Отговор: 100 процентното усилие в групата може да се провери по това, ако на тебе не ти остане нито една мисъл за самия теб. Защото ти разбираш, че всички твои постижения, дори още егоистични (ло лишма) – са само в нейния център!

Няма друго място, където ти би могъл да разкриеш нещо повече от земния, материален живот – освен централната точка на групата. А ето сега, всички заедно, както това правят децата в градината – постарайте се да направите ”кръг”!

Но къде е този център, как да го намерим? Няма никакъв център – това е въображаема точка. Първо трябва да се направи ”кръг”, а после да намерим неговия център. Такъв подход е приет в духовното пространство.

В материалния свят – ти първо избираш центъра, а след това в кръг около него чертаеш окръжността с пергел. А в духовния свят, ние разкриваме централната точка в която се намира Твореца, именно с това, че правим кръг. И тогава ние Го разкриваме. Ние вървим ”отдолу нагоре” в своето разкритие.

Вътре в човека няма какво да се прави – той така и ще си остане на ниво животинско желание. Но ако той строи кръг с останалите хора, то се получава формата на човека, Адам – т.е.” подобен” на Твореца. Ако всичко се намира в равновесие, в хармония, всички са обединени – тази форма е подобна на Твореца, нарича се Адам, човек.

Как да построим с общи усилия ”кръг” помежду си? За това се разказва във всички статии на Рабаш, посветени на групата. Всеки е длъжен да отмени себе си по отношение на другите, за да получи от тях величието на целта. А целта – е постигане на взаимно отдаване.

Всички заедно прилагат едно общо усилие по отношение на останалите, и всички заедно – по отношение на Твореца. Това се нарича” Исраел, Тората и Твореца са едно цяло ”. Понеже всички ние искаме между нас да изградим такава мрежа от взаимни връзки, която покрива и запълва целия този построен от нас кръг. И когато ние привършваме, то в центъра на построения кръг разкриваме Твореца.

Ние го усещаме в цялата мрежа, покриваща този кръг и простираща се между нас, но Неговият корен се намира в самия център.

От урока ”Учение за Десетте Сфирот”, 27.06. 2011

[48229]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всичко се разкрива вътре във връзката между мен и другите. Някога сме се намирали в света на Безкрайността, където не съм съществувал аз и другите души – всичко е било едно цяло.

След това е възникнало усещането, че съществувам аз и другите, външният свят: неживото, растителното, животните, хората, множество различни обекти, съединяващи се, взаимодействащи си един с друг и създаващи тази жизнена суета.

Но защо ми е дадено такова усещане, вместо спокойствието и съвършенството на Малхут на Безкрайността? За да започна сега, да се ориентирам в целия този панаир от усещания и да съединя всичко заедно, както е кзано: „Той и Името Му са едно цяло” – като Малхут на Безкрайността.

Такова съединение може да се направи само с помощта на свойството на отдаването, на любовта обединяваща всички тези различни неща обратно в едно. Защото любовта съединява!

Силата на отдаването отменя нашето зло егоистично начало, разкриващо се между разхвърляните и отдалечени части, разделени от силата на ненавистта, на разбиването. А аз, трябва именно противодействайки на тази сила на ненавистта и отдалечаването, да я преодолея – нея и нейните ограничения, и да изградя връзката между нас. И тогава ще изградя система, съединяваща всички тези части.

Преди това, не е съществувала никаква система. Просто, те са били слети в едно монолитно цяло. И изведнъж, получаваме множество части, съединени с всевъзможни видове различни връзки. Като електронна схема, натъпкана със съпротивления, индукционни бобини, кондензатори, транзистори, създаващи различни условия за съединяване.

Ето такава система трябва да сглобя сам! Сега, моето его ми рисува всичките тези резистори, индукционни бобини – елементи, пречещи на съединяването. Те не правят късо съединение в схемата ми, но внасят някакво съпротивление: понякога „магнитно”, понякога във вид на „кондензатор”, понякога в съвсем други параметри. И от всичко това се изгражда системата.

И човешката система, и електронната, и биологичната – всички работят на такъв принцип. По тази схема изучавам съзидателната сила, действаща вътре в създаденото. Аз разкривам вътре в тези системни връзки Твореца! Нямам друга възможност да Го разкрия, а само благодарение на това, че започвам да изграждам такава система вътре в егоистичното си желание.

Включвам я, и я принуждавам да работи, защото в нея се разкрива светлината, ако съм съединил всички части правилно! Светлината започва да протича по тази система като електричество, и тогава се разкрива взаимната работа на нейните елементи, тяхното взаимодействие, програмата. Разкрива се Творецът!

И кой е направил всичко това? Аз! И сега разбирам кой е Той и какво е. Ето, такава е нашата работа!

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 31.05.2011

[46793]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Ако ние искаме да създадем връзка с духовното, то тази връзка е възможна само чрез съсъд / кли / желание. Духовно се нарича светлината. Светлината се разкрива вътре в съсъда. Съсъдът, това са работните части, които се съединяват помежду си. Когато той се съединява, преодолявайки своето съпротивление на ниво ”шореш/ 0“, те разкриват в себе си малка светлинка ”светлината нефеш”.

Ако те се съединяват с голяма сила, ”наричаща се” алеф / 1”, то разкриват мощ на съединението на светлината, на взаимното отдаване, поръчителството, наричано ”светлина руах”.

Ако те се съединяват още по силно, то разкриват светлината „нешама”, след това” хая” и ”ехида” – докато между тях не се образува безгранично съединение, и тогава светлината в тях се нарича светлината на Безкрайността.

Ние не трябва да се тревожим за светлината, та нали тя винаги присъства. Но ние не можем да разкрием тази светлина, да я усетим, доколкото съществуват условия за нейното разкриване – закон за подобие по свойствата. Ако в съсъда, който изграждаме, съединявайки се помежду си, достигнем такова свойство, каквото притежава светлината, то ще го усетим вътре в нашия съсъд.

Затова нямаме никаква нова цел в нашата работа – само да се грижим за съединението на нашия съд. Правилното съединяване в съда се нарича” поръчителство”, ”отдаване”, любов. За това трябва да се безпокоим. С мярката на достиженията и единението между нас ние ще разкрием нашия живот в основното състояние.

Днешния живот в човешкото общество вече ни тласка към такова обединение. Светът стана интегрален, всичките му части са свързани помежду си. Хората не желаят да бъдат в тази взаимна връзка, но цялото общество, цялата обкръжаваща среда, цялата вселена, цялата природа така съществува. А ние не желаем. И затова целият този материален свят е длъжен да подтикне човечеството към духовното.

Същото се случва и с нас, в нашия път към постигане на духовното. Ние се намираме помежду си в интегрална връзка, но не желаем това да го осъзнаем. И затова страдаме.

Затова, според степента на това, как ще продължим да се обединяваме помежду си в правилна връзка, ние ще предаваме на света способността правилно да се съединяват помежду си на тяхното ниво. И така всички ще поемат правилното направление към обединение, докато не разкрият всичката светлина, цялата НаРаНХаЙ вътре в обединението, вътре в поръчителството.

От урока по книгата „Зоар”, 14.07.2011

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Какво да направи човек, ако не му се отдава да превъзмогне себе си, ако в групата започнат сплетни и инсинуации?

Отговор: В това е и проблемът. Ако ние сме свързани, макар и само с една буква от кабала, то отсега и нататък, всичко, което се случва с нас, е свързано само с другарите, само с постигането на Твореца в групата. За събитията в живота ни няма друга причина. Каквото и да се е случва с теб, всичко хубаво и лошо е свързано с целта. Излязъл си на духовния път.

Хората по цял свят все още се намират в етап на ръст на егоистичното желание, докато не стигнат до тази точка, където ще им се открие проблемът: или обща световна криза на интегралната връзка, или точката в сърцето.

Обаче неуспехите с нас произлизат само от небрежната работа в обкръжението. И отново по този начин само в обкръжението, само във взаимната връзка с другарите, ти ще съумееш да поправиш всички проблеми. Защо? Защото ти самият пробуждаш светлината, която изпълнява цялата работа. Имено тя създава и определя всичко в твоя живот, от физическото до духовното здраве. Всичко зависи от това – има ли я или не достига.

По такъв начин работата в групата е универсално средство, позволяващо да се достигне успех във всичко.

Въпрос: Как да проследя за себе си, че групата е единствената територия на нашата работа? Как да се задържа на този път?

Отговор: Необходима е обща настройка и поръчителство, за да може всеки да помни това и да му придава значение. Аз съм длъжен да не забравям, че целият ми живот, на всички нива и във всички детайли зависи само от благополучието на групата, от нейното съвършенство.

От урок по статия „Даряване на Тора“, 10.07.2011

[47703]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Защо не реализираме поръчителството между нас, за да повлияем след това на целия свят? Какво искаме от останалите?

Отговор: Вярно е, първо ние трябва да преминем. Казано е в статията „Любов към Твореца и творенията“:

Колкото синовете на Израел се сплотяват, изпълнявайки Тора, толкова те ще предадат своята сила на останалите народи.

Затова сме посветили много години, целият си живот, в организирането на групи и привърженици по целия свят. И сме длъжни да продължим започнатото. От една страна това ще ни доведе до поръчителство, а от друга – разпространението трябва да бъде не само вътрешно, но и външно. Едното не отменя другото.

Но разбира се, основният акцент лежи на нашата вътрешна работа.

От урока по статията „Поръчителството“, 14.07.2011

[48158]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Ако продължим да работим над вътрешното единство и съединение между нас, то и във външния свят ли ще се обичаме?

Отговор: Не само ние, но и целият свят. Тъй като всичко това е една система. И ако ние на нашето ниво сме по-високо, отколкото останалия свят – ще се постараем да приближим нашите части към съединение като по този начин ще приведем и материалните части, т.е. хората към обединение един с друг.

Тъй като не съществуват хора и не съществува съединение или разрив между нас. Това са същите тези души, само че те самите и връзките между тях ни се представят като такива от гледна точка, която се нарича „този свят“. Всичко, което виждаш – това са същите тези души, в същата тази мрежа, само че те така усещат себе си и мрежата от връзки между нас – като наш въображаем свят.

И затова ако се стремим да построим тази връзка, намирайки се заедно с тях вътре в обща система, но на по-високо ниво в осъзнаване и разбиране – разбира се, че това ще въздейства на всички останали хора.

От урока по  книгата Зоар, 14.07.2011

[48141]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Разпространение на методиката - Няма коментари→