Съществува мрежа от връзки между всички другари на световната ни група и има 125 стъпала на тази връзка. Засега се намираме на стъпало, на което висшата сила ни е свързала помежду ни, съединявайки ни с различни форми на връзката, когато вътре в тази мрежа един се намира близко, а друг далеко, не географически, а душевно. И така съществуваме вътре в свързващата мрежа, но тази висша сила ни е съединила заедно.

Сега трябва да се стараем да се съединим сами със собствени сили. В отговор на тези усилия ще ни подейства светлината и ще разкрием съединението между нас. Това съединяване трябва да достигне такива нива, че четейки Зоар да се намираме в тези състояния, за които се говори в нея.

Да кажем, ние четем: ”Слушай Исраел!”. Това е голямото състояние (гадлут) на Зеир Анпин на света Ацилут. А ние се намираме в него, това е степента на връзката между нас. Защото сам по себе си З”А се намира в малкото състояние (катнут), а всичко, допълващо го до голямото състояние идва от Малхут, от душите, желаещи да се съединят в него.

З”А получава желания от душите и им носи светлина, която ги съединява и цари между тях. Казва се, че З”А се възцарява в Малхут. Защото Малхут е само точка, нейните девет долни сфирот се намират долу, вътре в света БЕ”А, в разбитите души.

Всичко се случва тук, между нас. Ти започваш да усещаш, че ние сме построили тази връзка. Ако ние сами сме я построили, а не да ни заставя Творецът да бъдем свързани, то това вече е духовно стъпало, което сме постигнали със собствени усилия, желаейки да създадем единство, поръчителство.

Тогава започваме да усещаме, че говори Зоар. Но къде? Между нас, във всевъзможни действия, в разнообразни форми на връзките, променящи се между нас. Затова усещаш в групата сегашните материални отношения на този свят, а измененията на взаимното отдаване между вас – големи или малки, подеми и падения.

Тези отношения вече образуват море от Шхина (Малхут се нарича море) – общи духовни усещания между другарите, взаимно отдаване, в което усещаш присъствието на Твореца, царящото между нас море от отдаване.

Но всичко това се разкрива между нас при условие, че ни се удава да притеглим светлината, възвръщаща ни към Източника, когато не заспиваме на урока.

От урока по книгата „Зоар“

[48464]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Казвали сте, че онзи, който идва на урок без желание, пренебрегва Тора. Обикновено идвам на урок без особено желание, искам да спя, освен ако не получа много силно впечатление от другарите. Какво трябва да направя?

Отговор: Да се стараеш да избягваш такива състояния по време на урока. Преди всичко по този начин отслабваш останалите. Намираш се сред всички, но не внасяш своя дял нито във външното материално действие, нито във вътрешната духовна сила. При това, ти не само че не участваш заедно с всички, но и ги ограбваш, защото в духовното за крадец се смята онзи, който не добавя от себе си. Според този принцип трябва да оценяваш другарите.

Разбира се, ние сме готови да те приемем във всякакво състояние: вместо да останеш в дома си, по-добре ела на урока и спи. Знаете, че никого не будя дори ако виждам, че човекът спи.

Но при всички случаи трябва да се стараем. Именно това са усилията. Изпий още чаша кафе, направи още нещо, за да се събудиш. Аз също съм минал през такива състояния, занимавайки се в групата при Рабаш. Тогава реших, че ще записвам всичко, което казва Рабаш, тъй като от студентските години съм свикнал да конспектирам лекциите. Затова на урока през цялото време пишех и подреждах текста. Освен това правех кафе или чай на Рабаш, записвах на магнитофон всички негови уроци.

Накратко казано, през цялото време се грижех чрез различни действия да оставам бодър – иначе също бих заспал. Макар много да обичам науката, но едното не е свързано с другото. Затова трябва да се измислят различни хитрини.

Но трябва да разбереш, че с вътрешното си участие въздействаш на групата и в степента на съединяване с нея разкриваш написаното в „Зоар”. Защото там се говори за онова, което се случва между нас, само че на различни стъпала.

От урока по  книгата „Зоар”, 18.07.2011

[48469]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Кога светлината ни обединява? Как можем заедно да напредваме, ако пребиваваме в злото?

Отговор: Ние работим по преодоляването му. Ние разбираме своето състояние, изучаваме го, ние трябва да се подкрепяме един друг в поръчителството – и тогава светлината ще се настани между нас.

Тя и сега ни помага. Ако светлината не ни напълваше в минимална степен, ние нямаше да усещаме онези желания, които все пак се появяват в нас.

Тъй като се намираме в съвършена система – всички хора, цялата действителност. И ето, в някои от нас вече се проявява мъничък проблясък и те започват да се усещат, къде се намират, защо и за какво? Те започват да получават светлина – във връзка с обкръжението, в лицето на наставника започват да усещат светлината в своите съсъди – с една дума, като по книга в групата … Всичко това ”като че ли”, та нали материалното не съществува. А всъщност това всичкото е разкриване на светлината. Няма група, няма наставник, няма книга. В такава форма се разкрива светлината, представяща ти се като вид средство за напредване в духовното.

От урока по статията ”Поръчителство”, 17.07.20.11

[48380]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Какво да правя, ако мислено мога да отменя себе си, а на практика – много трудно?

Отговор: Такова нещо не може да бъде! Ако аз действително отменям себе си мислено, то го прилагам и като действие. Действието отразява намерението.

Но ако аз не съм вземал окончателно решение да отменя себе си, то при мен не се стига до такова действие и аз заблуждавам себе си, че се отменям в мислите си.

Ако ние виждаме, че след кавга групата не идва до обединение – до следващата кавга, това е знак, че нейните членове не отменят себе си един пред друг и нямат никакъв шанс да достигнат духовното.

С това, че се занимаваме с вътрешен самоанализ и се опитваме да отменим своя егоизъм пред другарите си външно и вътрешно – ние вече изпълняваме духовна работа. Духовният свят на практика може да се разкрие в нас само при условие, че ние напълно отменим своя егоизъм съгласно нивото на своето настоящо стъпало.

Постигни сега истинска самоотмяна спрямо случайно избран човек и ще се убедиш, че ще се усетиш в духовната реалност, в свойството отдаване и в някаква степен слят с Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 17.07.2011

[48394]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В какво се проявява сплотеността в групата? Къде лежи нашето единство?

Отговор: Навсякъде, но основно – вътре. Ние сме задължени през цялото време, от сутрин до вечер, да мислим само за нашето обединение. В това обединение ние ще станем подобни на Твореца и с единството между нас ще пробудим целия свят да се обедини.

За какво? За да станем подобни на Твореца. Защо? Защото с това ние доставяме удоволствие на Твореца. Ние не знаем какво означава това и все пак мислим в това направление. Става дума за особено средство, което се нарича сгула. Ти не разбираш как сработва това, но ти го привеждаш в действие.

Активизирай системата. На теб са ти поставили няколко условия – тогава действай. Ти не знаеш какво става зад пулта за управление. Пред теб бутони – натискай ги. Не чакай докато изучиш цялата система – така ти няма да я научиш никога. Тя ще ти се открие след като ти я задействаш. Понеже в следствие на това ти се променяш – и тогава започваш да я разбираш.

Какво знаят хората, започващи да се учат на кормуване? Волан, скоростен лост, педал за газта, спирачка – ето това е всичко. С останалите детайли се запознават по-късно, а за устройството на двигателя да не говорим. Ето и ти трябва да знаеш само как да управляваш духовната машина, за да се движи. Работейки с нея ти ще я изучиш, както е казано: „По твоите действия ще Те познаем”.

От урока по статията ”Поръчителство”, 18.07.2011

[48482]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Поръчителство”: Ако част от народа не иска да съблюдава поръчителството и остава потънала в себелюбие, заради нея и останалият народ остава потънал в мръсотия и низост, не намирайки никакъв изход.

Въпрос: Кой може да поправи влечението ми към мръсотията и низостта?

Отговор: Аз действам по отношение на другарите, а те по отношение на мен.

Значи, те ме поправят? Да. А, аз поправям тях? Да. По какъв начин аз поправям себе си? Посредством това, че поправям тях.

Такова поръчителство никой не достига без другите и във всички свои действия зависи от тях и в позитивен, и в негативен смисъл, и в радост, и в беда. Той зависи и от добрите, и от лошите им действия, а те зависят от неговите.

Сега това става реалност, която се проявява в нашия свят по много неприятен начин. В някоя страна се случва нещо лошо и това веднага се усеща в другите държави. От друга страна, ако някъде се случи нещо хубаво, то и с другите ще настъпят промени към по-добро.

Това е истинско ”разбиване” за егоизма ми: аз искам на другите да им е лошо, а на мен да ми е добре, за да може в сравнение с тях аз да съм на печалба, че на тях им е по-зле отколкото на мен – сега вече ми се стопля сърцето. А сега виждаме как интегралността на Природата ни кара да мислим по друг начин. Тя ни учи на това, че никой не може да извлича полза за сметка на другия. Ако на един ще му бъде добре, то така ще им бъде и на другите. Не може да бъде така, че на някой да му е добре, а на друг – зле.

Постепенно се доближаваме до такава картина на света. Виждайки това, което се случва на развитите страни. Една се срутва – останалите не знаят какво да правят и падат с нея. Ние достигнахме до такъв икономически ред, т.е. до такъв егоизъм, че всичко зависи от всички. Това е поръчителство, така се проявява то.

Аз не съм си и мислил, че ще завися, да речем, от Франция. Каква работа имам с Франция? Но сега съм длъжен да се грижа за това, да не се случи там банкрут. Ако Франция банкрутира, то вън от всяко съмнение, след два дни това ще се отрази на моя джоб. При това ще се отрази негативно. Ето, ако аз бях получил изгода – нека да банкрутирам. Но не, това е в моя вреда.

По-рано чуждите беди носеха изгода. Докато светът не се затвори в интегрална система, всички ще действат в собствен интерес, без да се съобразяват с другия. Всяка страна ще се грижи за собствената полза, всеки път сме правили здрава, егоистична сметка за печалба на гърба на другите. Нека дори да призовем на война против тях и да разрушим до основи противниковата страна до основи – толкова по-добре за мен.

Сега бихме искали да продължим в този дух, но не можем. Скоро ще стане ясно, че и война не можем да разпалим. До такава степен зависим един от друг, че нищо не мога да обезпеча за себе си сам. Няма да ми достига това, което руша в другите.

Ето до какво стигнахме. Желаейки доброто на себе си, на народа си, на страната си, с нейните структури и институции, аз съм длъжен да се грижа за благото на всички. Само тогава и на мен самият ще ми бъде добре.

Такъв механизъм действа в отдаване в парцуфим, между хората, между човека и Твореца. Аз съм длъжен да взема желанието на ближния с цел да го напълня и да го поставя в служба като мое желание. Само при условие, че аз го напълвам, грижа се за него, всички изобилия ще дойдат чрез мен и ще се разкрият в мен 620 пъти по-силни.

Светът все още не разбира в каква система влиза. И за да разбере, ние трябва колкото е възможно по-бързо да разкажем на хората за това. Иначе в отчаянието си те все пак ще достигнат до война. Просто няма да имат друг изход.

От урока по статията „Поръчителство“, 17.07.2011

[48384]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Баал а-Сулам пише, че народът на Исраел е достигнал поръчителството, когато всички са се съгласили с това. За да влезе в глобалната ера на поръчителството, трябва ли целият свят да е съгласен с това?

Отговор: Не. Не за всички хора става въпрос и не за всички желания на човека. Тук не се отнасят всички жени, деца и старци, иначе казано, такива желания, които засега не могат по мъжки да се превъзмогнат. Защото мъжът (гевер) – това е този, който преодолява (митгабер) егоизма си.

Условието за поръчителство не е още краят на поправянето, а едва началното съгласие, не повече. „Съгласете се и ще получите Тора. Ако вие по принцип сте съгласни на такова обединение, то Аз ще ви дам средство, с помощта на което на практика ще пристъпите към него”.

При получаването на Тора синовете на Исраел още не са поправени, те само усещат злото на текущото състояние и разбрат, че посредством поръчителството ще могат да се издигнат над него. Обаче те не знаят какво означава да са даващи, още не са в отдаване. По-нататък те ще започнат да използват Тора по предназначение; на първи етап – отдавайки заради отдаване, т.е. не причинявай на другите това, което ненавиждаш.

Всичко това е само първото малко поправяне по духовния път, обаче поръчителството е необходимо още по-рано. В първоначален етап то не е тотално, не се простра по целия свят, не прониква в дълбочина и не е предназначено за всеки. И съответно във всеки обхваща само „мъжките“ желания, а останалите вече не. ”Женските”, ”детските” и ”старческите” желания само оказват поддръжка, те сякаш са неутрални и ”не възразяват”.

По такъв начин трябва да се разбере, че поръчителството е достатъчно близо до нас. То съвсем не изисква от нас нечовешки усилия. Не, ние идваме към него, още не бидейки ”народ”, т.е. не сме се обединили помежду си. Все още ни предстои веднага след получаването на Тора да направим златен телец. Такива са етапите по пътя и човечеството вече пристъпва към тях.

Необходима е вътрешна агитация в групата, за да може решително да пристъпим към това. В световната ни група няма никакъв проблем да се реализира поръчителство.

От урок по статията „Поръчителство“, 14.07.2011

[48239]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как да не се възгордеем от отдаването си на Твореца?

Отговор: Да се гордееш може само с това, че си получил поддръжка свише и с нейна помощ си преодолял трудностите и егоизма си. Трябва да се гордееш с Твореца, със светлината, с Неговата помощ, а не със себе си!

Защото какво има у нас самите – нищо! Нито собствени желания, нито светлина, нито действие. Даже и своя молитва си нямаме, ние я получаваме от обкръжението. Затова, колкото по-надалеч се придвижва човек, толкова по-малко получава  и повече благодари!

А когато се върне обратно към Малхут в света на Безкрайността, той получава всичко това от светлината Нефеш де-Нефеш, която е била в Малхут в най-първоначалното ù състояние, но човек увеличава в нейното светене ”613” пъти благодарността си, постигането на доброто, усещането за величието на Даващия.

Но самата светлина не се променя, тя няма никакви граници. Самата светлина така си и остава Нефеш де-Нефеш, само не голямо светене. А човек го увеличава до огромен пламък.

От урок по статия на Рабаш, 15.07.2011

[48251]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Когато човек се приближава към свойството отдаване, как това се отразява на неговата работа в групата?

Отговор: Той се старае през цялото време да поддържа чувството за поръчителство, за да не лишава другарите си от нищо, да не изпитват никакъв недостатък, да се укрепват в единно намерение за отдаване, да не забравят за това и да не забравят усилията нито за секунда. Тогава те също ще въздействат на него и между тях ще се възцари усещането за величието на целта, топлото сърце.

Ето какво тревожи човека. Тъй като помислите за другаря са много по-действени, отколкото мислите за себе си. Грижата за лично предвижване ще донесе някаква мизерна поправка, предизвикана от страха и други странични разчети. От друга страна, ако той включва усилия в другите, то безусловно държи верния курс.

Мислите, разчетите, намеренията са насочени не към обединението на групата, не към единство с другарите, насочени са към духовното. Те не привличат светлина, завръщаща ни към Източника. Важно е само онова, което възнамеряваш да направиш в групата. Ако ти се грижиш за сплотяването на другарите, за тяхното бъдеще – в това се състои духовната работа, която ще донесе плодове. Всичко друго е безсмислено. Гилел е формулирал това много кратко: ”Не прави на другаря си това, което е ненавистно за теб”. С други думи, няма за какво друго да се грижиш в живота си освен за това, как да не причиниш зло на другаря си. За сега това е достатъчно за твоя егоизъм. Опитай се да се поправиш така, че всеки миг, във всичките разкриващи се желания ти да мислиш единствено и само за това, как да не навредиш на другаря си.

Направи това и ще постигнеш успех: когато ти пожелаеш да действаш не във вреда на другаря, на теб изведнъж ще ти се разкрие доброто отношение към него.

От урока по статията ”Даряването на Тора”, 10. 07.2011

[48313]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да оправдаеш приятеля си, който е паднал и е загубил правилното намерение?

Отговор: Тоест въпросът звучи така: как да оправдая себе си, защото ми се струва, че приятелят ми вероятно е загубил намерението си?

Към това трябва да се отнесем по два начина. Във външните, практически действия аз трябва да му помогна. А вътре в себе си трябва да го оправдая и да смятам, че на негово място бих паднал значително по-ниско.

А още по-дълбоко навътре си казвам, че го виждам паднал само защото Творецът ми е изпратил такава гледна точка. И всичко това е, за да се издигна над тази мисъл и да смятам, че той е окончателно поправен, а аз не съм, щом го виждам в падение. Както е казано: „Всеки съди в степента на собствените си недостатъци”.

Най-важно е да се разбере, че ние се намираме като в кристална решетка, в силовото поле на Твореца, който управлява всичките ни състояния. И затова трябва да разглеждаш другаря си като представител на Твореца, показващ ти Неговото отношение към теб. По същия начин трябва да видиш групата – дори света и самия себе си.

Дадена ти е площадка, на която си длъжен през цялото време да въвеждаш ред и да я доведеш до окончателно поправеното състояние. Длъжен си така да коригираш своето зрение, че да видиш целия свят в края на поправянето му /Гмар тикун/ – така ще постигнеш и края на своето поправяне.

Защото в духовното не се се случват никакви промени – ти и сега се намираш в абсолютно съвършено състояние. Защо тогава виждаш неговата пълна противоположност – този развален свят и всички като непоправени?

Но ако разпространиш в света методиката за поправянето и пожелаеш да го постигнеш заедно с всички, доколкото е възможно – по този начин ще поправиш себе си и ще трансформираш онези части, които ти се струват външни във вътрешните.

Когато започнеш да се молиш, ще съдиш самия себе си и ще искаш да се промениш. В крайна сметка ще постигнеш състояние, в което всички ще се съединят заедно и в тези съединени части ще се разкрие висшата светлина. И тогава външното и вътрешното ще станат равни.

От урока по статия на Рабаш, 17.07.2011

[48397]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→