Въпрос: Как да изградим скриване през периода на подготовката и как самите ние да скриваме Твореца, ако изобщо не Го чувстваме?

Отговор: Ще отговоря кратко: цялата работа се извършва само с другарите, в групата. Другарят също е скрит от нас и никой от нас не знае истинското ниво на другия. И учителят, и групата в нейния истински вид – също са скрити.

А нашата задача е да изградим скриване, тоест да започна най-накрая да си изяснявам, че виждам всички в степента на своята непоправеност.

Затова е необходимо да направя съкращаване на своя егоизъм и да си представям всички като велики хора на поколението, намиращи се в недостъпно за мен състояние. Трябва да постигна такова състояние, в което ще започна много да уважавам скриването – за да се превърне то в мое отношение към всички останали.

Върху този екран на скриването трябва да изградя новата картина на света! И цялата тази картина ще бъде нарисувана, слепена от важността, която придавам на това явление.

Ако правя така, постепенно ще започна да работя срещу своето его и ще се уча да възприемам духовното – тоест да рисувам картината на духовния свят. Защото отвън го няма – намира се само вътре в мен.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 21.07.2011

[48820]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Учение за десетте Сфирот”, ч.1, Въпроси и отговори за смисъла на термините.

Въпрос 93: В какво е коренът на цялото несъвършенство? – В разликата на свойствата на желанието да се насладим от Твореца.

Ние винаги проверяваме себе си спрямо Твореца, нямаме друг еталон. Защото отначало в творението, създадено ”от нищото” – в тази пустота, няма никаква система на отброяване. Това творение, родило се ”от нищото”, може да провери себе си само спрямо ”съществуващият от съществуващото”, спрямо светлината.

Нямаме никаква друга възможност да определим какво е добро и какво лошо. А всички качества, които намираме в себе си, са измамни, докато съществуват сами по себе си и се определят единствено по това, как ние самите си ги представяме.

Истинската оценка е възможна само при сравняването на две противоположности, имащи обратна природа. И затова, докато творението не разкрие Твореца, не застане насреща и не измери себе си спрямо Него, няма да има никаква възможност да разбере кой е той, къде се намира и в какво състояние.

Всички измервания се провеждат спрямо образа на Твореца, образа на Даващия, който сме способни да създадем вътре в себе си. А този образ в себе си можем да построим само при условие, че направим съкращаване и пребиваваме в отдаване и скриване спрямо ближния.

Затова ни е дадена групата, в качеството на система на отброяване, където можем да направим всичко това. И тогава ние, в крайна сметка, ще знаем през какви състояния минаваме всеки миг. Така, както ми се иска всеки път да оценявам групата: по-голям ли съм от тях или по-малък, какви искам да видя нашите отношения и търся ли Твореца между нас или извън – това се определя от моето собствено състояние.

Именно по отношението ми към другарите аз трябва да оценявам текущото си състояние!

От урока по статията ”Учение за десетте Сфирот“ , 21.07.2011

[48837]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Хората идват в Кабала с много илюзии и неправилни идеи относно тази наука, представяйки си я така, както тяхното егоистично желание им я изобразява, основана на всякакви видове слухове. Хората я представят като мистика и мислят, че е свързана с астрология, изцеление, благословии, чудеса, светена вода и червени конци, и че може да бъде използвана за разкриване на миналото и бъдещето. В крайна сметка, нашето его търси някакъв специален вид напълване за себе си.

Ето защо, в началото на всеки му е трудно да възприеме кабалистичния принцип „Обичай ближния като себе си”. Дори ако е съгласен с него, той подхожда егоистично. Това е основата на всички видове „духовни” методи.

Въпреки това, за да достигнат по-близо до истинската реализация на метода на Кабала, са нужни особени хора. Това изисква голяма издръжливост, много усилия и взаимна подкрепа от група от хора, които са готови за това и които разбират, че в противен случай нямат никакъв шанс да реализират себе си. Само чрез това взаимно желание, „общ съсъд”, могат да получат възможност да станат хора и да направят нещо със себе си, за да се издигнат от материалното, животинско съществуване на „човешкото” ниво.

Духовното действие, което трябва да извършим, е изразено в изпълнението на „613 заповеди”, тоест действия на обединение между хората, които са решили, че трябва да се обединят.

Това е, което се е случило по времето на Авраам и също по времето на Мойсей. И това същото е и в наши дни. Принципът е все същият. Ако частите на разбитата душа, която е била създадена от Твореца, са готови да се обединят заедно, за да възстановят общия съсъд, тогава той става голям сбор за Тора – съсъда за Светлината. Светлината се разкрива вътре в това общо желание, общо усилие, взаимна подкрепа и поръчителство.

Ето защо е безсмислено човек да мисли за духовно постижение и за своята самореализация, освен ако не възприеме всичко това чрез обединението с другите, с „ближния”, тоест с  хора като него, които също желаят да се обединят и които разбират, че само чрез обединение те ще придобият втора природа.

От урок по статия на Рабаш, 20.07.2011

[48720]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Разкриването на кабалистическата методика пред света изисква да бъдат изпълнени четири условия.

Първо условие – методиката на поправяне трябва да бъде предадена на целия народ, а не само на един човек. Днес все повече хора по света осъзнават, че трябва да променят себе си, да постигат равновесие с природата. Ако по-рано сме смятали, че господстваме над природата и нашият егоизъм е призован да я управлява, то сега разбираме до каква степен той е пагубен за нас.

Това усещане се проявява в масите благодарение на това, че ние отговаряме на първото условие за разкриване на кабала, при което по методиката на духовното поправяне се занимават 600 хиляди души. „600 хиляди души“ е условно понятие, символизиращо събранието на хора, способни да постигнат взаимна връзка помежду си, наречена поръчителство.

Второ условие – излизане на народа от египетското робство, т.е.осъзнаване на злото на собствения егоизъм.

Трето условие – всеки от 600-те хиляди трябва да бъде съгласен да работи заради отдаване.

Четвърто условие – готовност за изпълняване на всякакви действия, които биха довели човека до връзка с останалите.

Поръчителство – това е грижата да се напълнят желанията един на друг. Към това трябва да са устремени човешките мисли. На нас ни е необходимо да произведем революция вътре в себе си. В света има всичко необходимо за благополучно съществуване на жителите на планетата, но не стига само едно – обща мисъл, насочена към тази цел. Ако ние вътрешно се устремим към това, то изобилието ще бъде достъпно за всички.

Всичко зависи от нашата взаимовръзка. Колкото по-тясна е връзката помежду ни, толкова по-интензивно е въздействието на висшата светлина, която ще подреди състоянието на по-ниските стъпала на сътворението. Съгласи ли се веднъж групата от 600 хиляди души с четвъртото условие за поръчителството, взаимовръзката и любовта, тя веднага ще получи огромна подкрепа отгоре.

От нас се изисква само желание да възстановим взаимовръзката и намерението да работим за отдаване. Именно намерението, а не техническият прогрес, ще произведе преврат в света. Ние постепенно ще достигнем до това, че най-новите технологии ще се създават и управляват с помощта на мисълта, т.е. с помощта на намерението и желанието, което е поправено с помощта на това намерение.

Задължение на всеки е грижата за цялото човечество. Защото целият свят е включен в системата на поръчителството, но на първо място с него трябва да се занимават тези, които имат разбиране и желание да се издигнат на най-високото стъпало и да разкрият помежду си Твореца. Груповото желание постепенно ще премине в желание на света.

Човекът постепенно ще изменя своето отношение към себе си, към обществото, към природата и ще получава удовлетворение от това, че се намира в система на обща взаимовръзка. Той ще бъде „захранен“ с висшата светлина, която го изпълва и наслаждава.

Така ще преминем към икономика на разумно потребление, понеже ще се задоволяваме само от насъщно необходимото. Когато започнем да работим според принципа „всичко за всички“, ние ще стигнем до състоянието на поръчителство. Вътрешните промени в човека ще бъдат последвани от преустройство на целия свят.

От виртуалния урок, 17.07.2011

[48694]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Ние говорим за любов към ближния като към себе си. Но как е възможно да видиш приятелите като по-висши от теб, когато си сигурен и ясно виждаш, че си по-добър от тях?

Отговор: Всеки човек е сигурен, че той е по-добър от другите. Дори ако не го осъзнава, това е така при всеки случай. Няма никакво съмнение, че всеки счита себе си за по-добър от другите, мислейки си, че разбира повече и е по-поправен.

Така се разкрива силата на разбиване между нас, принуждавайки всеки човек да се смята за по-висш от останалите. Човек забравя, че в ръцете на Твореца той е като безформен, нежив материал, като парче глина и че всичко в него, в неговите желания и мисли, идва при него от Твореца.

Единственото нещо, което може да бъде изразено в този материал като лично действие, е стремежът за връзка с „ближния”. В този случай безформената маса приема „Човешка” форма – форма, която е подобна на Твореца.

Само този вид стремеж към подобие с Твореца може да съществува в „глината” като неин собствен стремеж. Кога той става личен, при какво условие? При условие, че това „парче глина” действа, за да се обедини с другите „парчета” в особена форма, наречена „Човек” – във формата на взаимно отдаване, където всички те, желаейки да изваят Човек от себе си, приемат тази форма – определена част от общата скулптура.

А освен това, всичко, което се пробужда в тях и между тях, им е било дадено отгоре, според условията и проблемите, които те трябва да решат. Затова всичко, което се случва в момента и което ще се случва в бъдеще, се дава отгоре. И само едно малко влияние е възможно от страната на материала – постепенно, като се обедини с други като него, да приеме формата на Твореца, да стане „Човек”.

От урок по книгата „Зоар”, 20.07.2011

[48717]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво е истинското усещане за светлината?

Отговор: Аз нямам какво да дам на друг човек, но когато наистина искам да му дам нещо, тогава вътре в мен, в моето отношение към него, в стремежа към отдаване и любов, особен „поток” се разкрива, което се нарича „светлина”.

За да възприемеш каквото и да е външно явление, е нужно да достигнеш подобие с него. Като радио, което е настроено на определена вълна – аз пораждам вълната, свойството, което е извън мен. Вътре в мен аз създавам пример или модел на свойството отдаване, което е отвън.

Ако аз действително се отнасям към друг човек по закона за отдаване, тогава изведнъж в моето отношение към него аз развивам определено напълване, което като че ли идва отвън, въпреки че всъщност то изплува на повърхността от вътре. Отговорът, който усещам в моя стремеж към отдаване  е светлината.

От урок по статията „Поръчителство”, 20.07.2011

[48724]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Казано е, че „Няма никого освен Него“, т.е. висшата светлина се намира в абсолютен покой и винаги ни въздейства с добро. Но от друга страна, е казано: „Погълне го чудовището и го върне“, и ние виждаме, че каквито и усилия да прилагаш, всичко се оказва напразно. Минава месец след месец, ние работим, прилагаме намерение колкото сили имаме, а файда няма.

Но не може в природата да има такова явление, което да няма никакъв резултат – нито добър, нито лош. Определено той винаги съществува и никъде не изчезва. Само че за нас тези резултати сякаш изчезват, миналите действия и мисли се забравят и всеки миг аз съм като нов човек.

Обаче къде се запазва всичко това? В нашето желание, в същинската му дълбочина! Ако ние извършваме някакво действие със своето желание, намерение, усилие, с цялата правдивост, която желанието ни изобразява – било то правилно или грешно, то това действие вече не изчезва.

Всичко, което прави всеки човек, всеки елемент на творението, всяка негова частица: нежива, растителна, животинска, човешка съгласно нивото си, всичко се поглъща дълбоко в недрата на Малхут, именно на това желание, което съществува в творението.

А ако човекът има стремеж да достигне отдаване, то неговите действия стават специални. Дори ако той все още действа заради себе си (ло лишма) и забравя, че трябва да доставя радост на Твореца и не е известно кога ще достигне това.

Всички действия на човека (в групата, в неговите отношения към ученето), които все още са напълно егоистични, поглъщат „нечиста сила“ (клипа), т.е. неговите егоистични желания, от които той в този миг е изхождал. Те са били насочени към личната изгода и действието е придобило егоистичен характер, и все пак всичко се запазва и нищо не се губи. Защото, въпреки всичко, човек прилага усилия в това състояние, което му е дадено, и трябва постепенно да расте.

А когато той достига такова състояние, при което сумата на приложените усилия, неговите старания и групата, която той е организирал за себе си, дават резултат, тогава всичките натрупвания, пазени в нечистите желания, дори без той да знае, изведнъж се изявяват и се появяват като поправени желания. И тогава той ги получава и с тях продължава придвижването си напред.

Това се случва през цялото време и това е много важен принцип. Необходимо е да разберем, че всяко действие все пак има полза дори ако е егоистично. И всичките ни действия, които реализираме в рамките на много месеци, в края се събират заедно, за да ни се разкрият.

А когато на човека понякога  му се отдаде да стигне до по-силен стремеж към отдаването, дори все още да е „ло лишма“, макар и по-близо до „лишма“, той винаги започва по-добре да разбира и усеща миналото и да осъзнава през какво е минал и какво се е случило с него.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 19.07.2011

[48589]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В Малхут на света на Безкрайността, в творението, което е създал Твореца, има различни желания, разпределящи се по петте нива на дълбочина на авиюта. По-нататък тези нива се проявяват в петте свята, в петте парцуфим на всеки свят и в петте сфирот на всеки парцуф.

И затова в един парцуф на Малхут на Безкрайността има десет сфирот ХаБаД – ХаГаТ – НеХИ, подразделящи се в зависимост от своята близост с Кетер или Малхут, или съгласно своята отдалеченост от една от тях.

С други думи те се градуират по линия. В термините за постигане на свойството отдаване тези сфирот на Малхут на Безкрайността помежду си се намират в линейно съотношение. Те са по-близо до получаващото желание на Малхут или до отдаващото желание на Кетер.

Като следствие, желанията на Малхут стоят на различни места в общата последователност на поправянето. Тъй като поправянето винаги започва от лекото към трудното. Отначало поправяме леките елементи, а след това те ни помагат за поправянето на по-тежките елементи.

Онези детайли на Малхут на Безкрайността, които идват при поправката първи, се наричат „Исраел”, което означава: ”Направо към Твореца” (яшар Ел). Те си имат съответно насоченост, тенденция, те са сякаш прозрачни, тъй като другите желания имат по-голяма дълбочина.

Казано иначе, отначало в Малхут на Безкрайността се проявяват елементи, отнасящи се към частта ХаБаД, след това  – елементи на ХаГаТ и чак тогава – елементите на НеХИ. Както знаем, елементите на ХаБаД и ХаГаТ се наричат ”праотци” и ”синове” и се отнасят към Галгалта ве Ейнаим, до хазе (гърди). ХаБаД е Рош (глава), а ХаГаТ е главата на тялото. Е, а самото тяло е ТаНХИ.

В различните периоди се пробуждат различни души. Първите се наричат ”праотци” – това е Авраам, Ицхак и Яков. Души, поправящи се в периода на влизане в Египет и изхода от него, се наричат ”синове”. По време на египетското изгнание умира Яков. С други думи, приключено е със стъпалото на Яков и е извършен преход между етапите.

Етапът ”синове” е завършен по времето на разрушаването на Първия и Втория храм, когато потомците на праотците са паднали на стъпалото ”народите на света” и се слели с тях. Това смесване е станало по времето на четирите изгнания, но основно при последното изгнание.

Сега, при неговия завършек, може да се пристъпи към поправяне на стъпалото НеХИ – завършека на общия парцуф на Малхут на Безкрайността. Понеже към това време е приключило включването към нея на частите ХаБаД – ХаГаТ, осъществено посредством разбиването. Днес се намираме точно в края на това включване и в началото на поправянето на НеХИ – частта, завършваща всичките стъпала. Нашите поправки също така текат бавно, в съответствие с дебелината на стъпалото, на което се намираме. Необходими са ни многобройни средства, за да се поправим.

Праотците са имали друга методика, те се поправяли дори без да работят с ”Тора и заповедите”, защото се намирали на нивото на коренното развитие на желанието. За тях е било достатъчно да отменят себе си, докато ”Тора и заповедите” е работа с получаващото желание и с привличане на светлината, възвръщаща ни към Източника. По нататък, синовете получили методиката ”Тора и заповедите” – все още на базата на праотците. За разлика от тях, ние днес сме откъснати от всичко това и пристъпяме към реализацията на голямото егоистично желание.

Обаче и на нашето стъпало ТаНХИМ, в завършека на общия парцуф, който се разделя на три части от по 2000 години, както ни обяснява Баал а-Сулам в предисловието към книгата „Зоар“, дори тук има разделяне на нещата на ХаБаД – ХаГаТ – НеХИМ. И НеХИ на свой ред също се разделя на три части, в които се запазва същият ред на поправяне от лекото към трудното.

И затова когато съсъдите (желанията) излизат от разбиването и пристъпват към поправяне, те започват от онези души, които се стремят към духовното. Те се наричат ”Исраел”. Понеже в изгнание всички са отделени от светлината и затова онези от общността, които първи се пробуждат и разкриват Твореца, се нарича ”Исраел”. Те образуват група, която трябва да поведе след себе си останалите хора (човечеството).

Тази група на дадения етап се явява групата на ”праотците” в НеХИ. Праотците са действали за благото на обществото, Авраам е искал да осъществи поправянето на цял Древен Вавилон – ето така трябва и ние да действаме, разбирайки каква отговорност ни е възложена.

От урока по статията ”Поръчителство”, 19.07.2011

[48612]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Казано е, че „общото и частното са равни“, и затова всяка група и всеки човек трябва да си отговорят на следния въпрос: имат ли те висша цел в живота – да се повдигнат от животинско на човешко ниво, на нивото на Адам, „подобния“ на Твореца?  Да придобият свойството отдаване, в което ще усещат живота в отдаване – висшия живот.

В началото човекът се стреми към това просто защото не му се умира. Той си представя духовния живот също като материален, само че малко по-добър и, най-важното, без смърт. Това е максимумът, до който можем да си представим духовния живот.

Така се получава, че аз уча и мисля, че получавам някакво лекарство, което ще ми донесе вечен живот, а също така и изпълнен и съвършен, без всички насъщни проблеми. И затова човек продължава. Защото само така можем да си представяме живот, който е по-високо от нашия свят.

Но дори и само под такава форма човек да започва да се придвижва напред, той решава, че трябва да използва средствата, които са на негово разположение: учителя, който обяснява какво трябва да се прави, изпълнявайки съветите му в групата с помощта на книгите.

Учителят само ми показва какво трябва да се прави, а аз трябва да изпълнявам, защото нямам на какво друго да се опра. А цялата реализация протича в групата и ученето. И така постепенно разривам в себе си стремежа към свойството отдаване, което се превръща в моя цел, съдържаща се в единството, съединението, взаимното поръчителство като един човек с едно серце.

Това значи да достигнеш вярата, за която е казано: „Праведникът ще живее със своята вяра“ – разкриването на свойството отдаване в сърцето на човека, във всичките му желания.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 18.07.2011

[48448]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Поръчителство”: Задачата на Исраел по отношение на народите по света е подобна на задачата на праотците по отношение на народа на Исраел.

Ако не са били праотците, не би възникнал народът на Исраел, т.е. групата, стремяща се към Твореца и поправяща себе си. Точно по този начин и ние трябва да се грижим за света, защото без помощта ни хората няма да успеят да се поправят сами. Желанията им са неспособни за самостоятелен подем, няма възможност даже да си помислят за поправяне заради отдаване.

Сега виждаме това в работата на учените и на видни деятели в различни области. Те пишат много правилни неща за света, но за решение не могат да кажат и дума. Защото в тях няма стремеж ”право към Твореца”, няма духовна искра и затова те не разбират, че това е единствената възможност. Безпомощни са пред необходимостта от поправяне, те даже нямат никакво средство.

И затова в търсенията и дискусиите си, те вече започват да увъртат отговора, не им е по силите да гледат в тази посока. Виждат случващото се, разбират необходимостта от създаване на интегрален свят и спират дотук. Като следствие, разсъжденията им се размиват и не завършват с нищо или се свиват до съвършено нереални предложения.

Аз не ги укорявам, това съвсем не свидетелства за ограничеността им, просто без добавката на духовната искра в желанията на човека в този свят е невъзможно да се види по-нататъшното, единствено възможно развитие.

От урока по статията ”Поръчителство”

[48609]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→