Въпрос: Защо това силно желание, което е било в самото начало, постепенно изчезва? И ти продължаваш, преживявайки ту хубави, ту лоши усещания, но понякога чувстваш и пълна липса на усещания и безразличие?

Отговор: Това също е част от ”играта” и от скриването. Или човек скрива сам желанието си за наслаждение и действа извън него, или свише му създават скриване. И тогава това вече няма да е скриване на егоизма му, защото него човек трябва да го скрие сам. А свише от него скриват това, от което той трябва да скрива себе си!

И тогава се получава, че той губи връзка с висшето светене, това неголямо светене, което са му давали свише, и се чувства съвсем откъснат, сякаш в него няма нищо. Понякога той осъзнава, че е загубил всичко, а понякога даже и това не чувства и започва да живее като обикновено животно. Откъсването от висшия източник означава животинско съществуване.

Ако има усещане, че съществува нещо висше, това вече е пробуждане на човека в нас. А когато започваме да търсим нещо висше, човекът вътре в нас започва да расте като ”растение.” Когато започнем да извършваме активни действия – работа в група, с другарите, то можем да се издигнем от ”животинско ниво” на човешко стъпало. А когато вече реализираме формата на взаимно отдаване, означава че сме достигнали на по-дълбоко човешко стъпало.

От пълния отрив, който става заради това, че свише са скрили от човека висшия източник – той достига до това, че сам започва да скрива този висш източник от желанието си за наслаждение и израства като човек над това скриване.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 25.07.2011

[49202]

Filed under: Без категория, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Поръчителство”: Принципът на любовта към ближния, както към себе си, е невъзможно да се изпълни в самота. Затова е необходимо предварителното съгласие на целия народ. И затова делото е продължило до излизането от Египет, когато те станали достойни да изпълнят този принцип.

Необходимо е в човека да се прояви докрай цялото му желание и докрай неприемането на другите. Величината на желанието му – това е Фараонът, степента на отблъскването му – това е планината Синай, границата на стремежа му направо към Твореца – това е Моше. Така в душата на човека се очертава целият библейски сюжет за изхода от Египет.

А до този момент той не се нуждае от кабалистична методика, не се нуждае от поправяне. Не се стреми към реализация, не е готов да стане заедно с всички като един човек, с едно сърце, не се нуждае от помощта на Твореца.

Този вик още не се е родил в групата и ние сме длъжни да стигнем до него. Тогава ще забележим, че пред нас действително има методика, средство за поправяне на желанията.

Отначало ги попитали: съгласен ли е всеки от народа да приеме за себе си този принцип? А после, когато се съгласили, им била дадена методиката.

Що за въпрос е това, обръщение към всеки? Защото Творецът ги пита. И що за съгласие е това?

Казано иначе, в човека трябва да се яви желание, потребност, насочена имено към поправянето. ”Искаш ли да поправиш природата си за отдаване или не? Уверен ли си, че искаш това? Готов ли си да се обединиш с другарите? Не си способен на това, но искаш ли единство или не?”

Тук е необходимо усещането за бягството от егоизма, от Фараона, на всяка цена, даже ако се изисква от нас да пресечем  Червено море. Само да избягам – ето какво трябва да усеща всеки. Ако това е така, тогава ние ще бъдем готови да се обединим и да получим силата на обединение под надслов ”светлина, възвръщаща към Източника”. Това е и даряването на методиката, даряването на Тора на Синайската планина.

От урока по статията „Поръчителство“, 24.07.2011

[49114]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Вътре в желанието ни за наслаждение има различни нива – такива желания, които още не са окончателно оформени за егоистично получаване на последната четвърта степен и се намират на стъпалата 0-1-2-3. В тях ние усещаме различни възможности с нещо да се насладим – това са нашите егоистични ”първи девет сфирот”. А след това, последната степен – това съм аз, желаещ да се насладя чрез тях, Малхут.

Но в желанието си да отдавам, пред мен се разкриват други възможности – за отдаване, а не за получаване. Ако аз направя съкращаване на моето желание да се насладя и започна да мисля как да отдам на ближния, то виждам пред себе си различни възможни варианти за отдаване, относно моето съкращаване на егоистичното ми желание.

И затова аз усещам, че съм изграден от ”първите 9 сфирот” и Малхут и практически започвам да работя, за да реализирам себе си чрез разкрилата се възможност за отдаване. Това означава, че Малхут работи с 9–те първи сфирот.

А ако разглеждаме връзката между нас, то всеки от нас – това е Малхут, а 9–те първи сфирот е онова, което ме свързва с останалите. Разстоянието между мен и другаря ми ми се разкрива като 9–те първи сфирот, ако аз искам да му отдавам. И доколкото успея да ги реализирам вътре в себе си, за да им предам тези девет сфирот със силата на отдаването, доколкото присъединявам към тях своята Малхут – с това аз обръщам разстоянието между нас от ”главата” ( рош ”парцуфа“ – от предвиденото) в неговата вътрешна част (”тох”, където се разкрива светлината).

Това определя доколко аз съм могъл да повдигна желанието си и да го присъединя към връзката между нас, за да реализирам на практика тези първи 9 сфирот. И сега между нас се образува ”вътрешно тяло” на моя духовен парцуф. А неговото ”окончание” – това са моите желания, оставащи под съкращение, което аз за сега не мога да използвам.

А след това условията се променят и аз отново работя както преди – и така изминавам 125–те стъпала, докато не използвам всичкото си желание по цялата дълбочина. Основното е в това, че работи само моето желание. А деветте първи сфирот се променят съответно на него.

От урока по статията ”Въведение в науката кабала”( Птиха), 25.07.2011

[49227]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В този свят ние нямаме никаква свободна воля – той е свят на следствието. И в това е неговата огромна разлика от духовния свят. Когато човек се издига в духовното, достигайки духовно стъпало, той получава свободен избор в мислите си, в решенията и действията си. Защото там се намират всичките сили, а в нашия свят са единствено следствията.

Тука вече ние получаваме готови картини и не можем нищо да променим в тях. Ако искаме да действаме сами, то трябва да се издигнем на духовно ниво – на стъпалото на свободния избор, на стъпалото на силите. И когато разкриваме в себе си тези сили и ги усетим (всичко се разкрива само вътре в човека), то тогава може да действаме със своя свободен избор и сами да решаваме какви сили да задействаме: тези или други.

Такава работа се нарича работа на Твореца. С това, че човек получава възможност за правилен избор за всички действия, той постепенно замества Твореца в управлението на силите на природата. И така постепенно той стига до това, че цялата реалност минава под негова власт.

На него през цялото време му се откриват нови сили, като че ли в свободна форма. Понеже има само две власти: властта на отдаването или на получаването. Тези две сили идват от Твореца, но къде е тук човекът?

А човекът стои между тези две сили, които му действат съвършено балансирано. Той се озовава в неутралната зона, независещ нито от силите за отдаване, нито от силите за получаване. Силата за отдаване се нарича ”святост”, а силата за получаване – нечистота, защото тя е егоистична. А неутралната част не се отнася към никоя от тях и се нарича Клипа нога. В това състояние, където човек точно не знае ”с кого е истината”:  с егоистичната сила (клипа) или със светостта (отдаването) , и открива себе си точно по средата между тях – той получава свободен избор.

Но се пита как може да се избере, ако се намираш точно по средата, ако имаш равен шанс: 50 / 50 и това е точният и верен разчет? Тъй като човек не усеща, че е някак си подкупен или че се самозаблуждава. И как да избере по кой път да поеме, за сметка на какво да се предвижва в живота: за да се старае да получи за себе си все повече и повече или все пак да постигне някаква духовна форма на отдаване.

Този избор го изясняваме, работейки над своето обкръжение. Защото човек сам не знае какво да избере и си остава с този въпрос. Но ако той действително иска да направи правилния избор, то е задължен да си подсигури вярното обкръжение. И тогава обкръжението ще му помогне да открие истината.

От урока от статия на Рабаш, 22.07.2011

[48980]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Виждаме на екрана нашите приятели от Лос Анжелос – представители на различни народи. Доколко разбират библейския ни език?

Отговор: И ние, и те трябва да интерпретираме този език според термините на желанията, да го трактуваме във вътрешния ни прочит.

Аз си имам своя вътрешна правда. Да допуснем, в този свят аз по произход съм евреин, а редом с мен седи моят китайски другар. Аз съм отделен от своята истина с объркване от първи порядък, а той с объркване от втори порядък.

Хайде да се абстрахираме от този материален свят. И в него, и в мен има определено егоистично желание. Съгласно неговото ниво на желание той се нарича „китаец“, а аз съгласно моето ниво на желание се наричам „евреин“.

По такъв начин и той, и аз трябва да извършим определен обем работа, за да се доберем до истината. За това говори и понятието „70 народа“. Всеки един от тях има своя работа, но в част от нея тя е абсолютно еднаква за всички.

На нас ни се струва, че това не е така, а в действителност, работата е само малко по-различна по своя външен характер, но е напълно идентична по вътрешната специфика, по относителната дълбочина и по етапите на пътя. Всички ние имаме една и съща работа.

На мен ми се струва, че на някой му е много тежко, трети въобще не се справя, а четвърти сякаш се е родил ангелче и както си върви достига до целта. Но в действителност аз нищо не знам, аз не виждам общата картина, в която всички работят по равно.

И така, голямото егоистично желание е разделено на „70 народа на света“ и Израел. Не си мисли, че на Израел му е по-лесно от другите. Просто всеки прилага усилия според своя пласт на общото желание.

А истинската работа на Израел се състои в това, да излезе от всички „70 народа“ към истината. Защото той е включен в тях посредством разбиването. За това е и казано: „Вие ще бъдете за Мен царство на свещенослужители и свят народ“. И затова към него идват представители  на разни народи – желания, устремили се направо към Твореца от общото желание за получаване. Те се проявяват като Израел и сега се наричат именно така.

Всички останали, които не се пробуждат, се наричат „70 народа на света“ и трябва да се поправят в последствие. Но така или иначе, всички свойства и възможности на всеки са точно „оптимизирани“. В духовното няма отдаване на предпочитание към нито един народ.

Тук ти можеш да възразиш: но нали в общото „тяло“ Адам Ришон има по-важни и по-малко важни органи?

Вярно е, но това се отнася до порядъка на поправянето: отначало към него пристъпват по-чистите желания, а след това – „по-грубите“. Но съвършенството изтрива всякакви диспропорции. И затова е достатъчно малка раничка, отсъствие само на една клетка – и цялото тяло е лишено от съвършенство. В този смисъл – всички са равни, според принципа на общото и частното.

От урок по статията „Поръчителство“, 24.07.2011

[49103]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: В материалния свят знаем как да измерваме ускорението. Но как можем да го направим в своя духовен прогрес, с помощта на какво?

Отговор: Ти измерваш ускорението, определяйки своята връзка с групата. Ти с нищо друго не разполагаш. Затова една обща душа е била разбита на много души – за да имаш средства да я промениш, място за работа и за усилия, за да определиш колко далеч или близо си до тях – не просто до хората, а до техните желания да разкрият духовното, Твореца. Ти проверяваш дали си между тези желания, заедно с тях, така че в правилната връзка, в поръчителството между вас, ще разкриеш Твореца.

Затова можеш да оцениш своето духовно състояние само по отношение на желанията на своите другари – колко близо си заедно с тях до висшия свят.

Въпрос: Но къде е ускорението тук? Как може да бъде измерено?

Отговор: От ден на ден, от минута на минута ти оценяваш тази връзка. Съществува дистанция между теб и останалите и ти определяш дали се съкращава или не, с постоянна скорост или с постоянно ускорение. Ускорението е скорост, която нараства във всеки момент.

От урока по книгата „Зоар”, 22.07.2011
[48922]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Групата работи по същия начин като всеки един човек, използвайки „чудесната сила” на светлината (сгула). Затова тя трябва да слуша указанията на наставника и да ги изпълнява вътре в себе си. Но най-важното е обединението и съединението, „кръгът”, който създават другарите помежду си. Там те всички са равни, никой не е голям или малък нито по отношение на някакви определени качества, нито по преимущество един пред друг.

Малкият и големият, начинаещият и ветеранът са равни. Групата трябва напълно да бъде равна и хомогена. Тя трябва да се стреми към обединение и поръчителство.

Когато преодолеят всички проблеми и трудности и желаят да изградят себе си в такава форма, че наистина да почувстват възвърналото се свойството отдаване, то тази връзка се нарича Шхина, общото желание, възникващо от чужди, отделени части, желаещи да се съединят. В степента на тяхното желание и потребност за съединение, те притеглят към себе си светлината, възвръщаща към източника.

След това към тях идва светлината АБ-САГ и изяснява и поправя техните желания. Така те напредват, докато не видят, че започват практически да изграждат духовен съсъд вътре в групата. Малхут на света Ацилут е между тях в това общо желание, което изграждат чрез общото отдаване един на друг. Този съсъд се изпълва със свойството отдаване и неговото напълване, което се нарича висша светлина или Творец, се възцарява между тях.

Тази работа е лична за всеки човек и обща за цялата група. А така също и за цялото човечество, което влиза в това състояние против своето желание. На него само му липсва изначалната искра, която се пробужда в сърцето и която притегля човек към себе си – той просто е подтикнат от страданията.

Ние трябва да станем тази съблазняваща искра за тях. Още повече, общественото мнение ще изясни много бързо основните принципи на този път и ще напредне. Нашата задача е да осигурим на човечеството метода на поправяне, преди то да е готово да направи стъпка напред. До сега проблемът беше, че те напредват по-бързо отколкото ние можем да ги обезпечим с този метод.

Ние си мислим, че напредваме, докато всички останали остават някъде отзад, но това не е така. Те всъщност напредват много бързо и са готови да приемат метода на поправяне от нас. Ние закъсняваме с обръщението към тях. Това е голям проблем и ние наистина трябва да побързаме.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 18.07.2011
[48445]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Сега е настъпил нещо като преходен период, „безвремие“ между конгресите. Как да увеличим поръчителството, за да се предвижим напред?

Отговор: Имаме нужда от постоянна работа. Каква е разликата провеждаме ли сега конгрес или не? Човек не знае кога ще събере изискваната от него мярка усилие. Той трябва да се стреми всеки нов ден да бъде в очакване на момента, да бъде в състояние на себеотдаване към приятелите, а чрез тях и към целия свят, а чрез него – към Твореца.

Необходимо е да анализираме своите вътрешни състояния: какви са моите мисли и намерения, до каква степен през деня се опитвам да проявя целта, изпълва ли  това желание сърцето ми, събужда ли се то, мога ли да се посветя на това, мога ли  да запазя тази идея на фона на всичко останало, каквото и да правя? От тук виждам доколко напредвам.

Ние имаме само един възможност да достигнем духовния свят – непрекъснато да обработваме желанията си, доближавайки ги към усещането какво е себеотдаването. Промените трябва да стават именно в нас, в нашите желания. И за това всеки един момент, посветен на това, ни тласка по пътя.

А по-нататък, всичко зависи от човека. Какво, според него, трябва да е движението напред: лично или всемирно? Ако той иска да върви към целта на създаването, то това движение е възможно само в световен мащаб. Всичко под тази летва в наши дни не работи.

Някога е било достатъчно да има група или учител, а днес сме във връзка със целия света. Този, който чрез действията си, ден след ден, тласка нашата глобална група и целия свят към поправяне, поне в някои отношения, той може да види, че това стимулира и неговото предвижване напред. В действителност личният напредък е принос към другите.

А освен това трябва да се опитваме всеки ден да добавяме по малко качеството на това, което даваме на другите – в кореспонденцията си, в блогове, в работата си в интернет ширините. Ние можем да даваме на ближния, само когато сме сляти с него, когато го разбираме, а не се опитваме да му натрапваме това, което ни харесва на нас самите. В обръщението си към хората ние раздаваме, разпространяваме това, което е максимално близо до тях. Ние трябва да се въплътим в тях.

Любов е, когато взимаме желанието на другия и  го напълваме в съответствие с това, което той иска. В противен случай, до никого не можем да достигнем.

От урока по статията ”Поръчителство”,21.07.2011

[48817]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Поръчителство”: Степените, които човек достига със своите дела, по-големи или по-малки, се присъединяват към оправдаване на целия свят, тъй като неговият дял е бил вложен в това общо оправдание.

Всеки човек трябва да изпълнява собствените си задължения и така всеки работи не за себе си, а за  другите. Това е нашата взаимовръзка. Човек няма свое собствено желание. Неговото желание е във всички останали. Той няма своя лична работа, която може да завърши сам. Той работи, докато поправи своето включване във всички останали.

Така ние разкриваме определена „холографска картина”: аз съм включен във всекиго и всеки един е включен в мен. Сега това е скрито от нас, защото иначе не бихме помръднали от своето място. Действително, какво мога да дам на другите? Аз не искам да се занимавам с техните проблеми и не искам да правя нищо за тях. Аз не мога да изпълнявам никаква работа, ако всичките и плодове се поглъщат от останалите.

Затова сякаш има воал пред очите ни и ние живеем в лъжа: като че ли всеки действа заради своите собствени интереси и се грижи за себе си. Благодарение на това, на дадения етап можем поне да се движим в егоистичното намерение ло лишма. Но след това, в алтруистичното намерение лишма ние ще разкрием, че няма нищо лично тук и всичко принадлежи на цялото общество. Всеки е включен в другия и работата на всеки преминава към останалите, към тяхната обща сметка.

Затова без значение какви може да бъдат изчисленията, положителни или отрицателни, ние ги правим само по отношение на общото и оценяваме човешките действия само по отношение на другите. Невъзможно е да кажем, че той е направил добро или зло освен ако не оценим резултата по въздействието върху останалите: приближил ли ги е към целта на творението или, напротив, отделил ги е.

От урока по статията „Поръчителство”, 21.07.2011

[48843]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: В какво се състои принципът на взаимното поръчителство и къде е това място на равновесие, за което говорите.

Отговор: Взаимното поръчителство е принцип, който действа на всичките нива на неживата, растителната и животинска природа, и трябва да я осъществява също така и на човешка – във връзката между нас.

Изследвайки природата, ние виждаме, че всичките и части са свързани помежду си с правилото, наричано поръчителство. Ако едната и част не се погрижи за другата, организмът няма да живее. Всичко се намира във взаимно съединение, във взаимна връзка, в обмяната на вещества и информация.

Както в нашето тяло – сърце, бели дробове, бъбреци, всичките му органи работят за целия организъм. Нито един орган не работи сам за себе си, а заради другите и взема от общия организъм толкова, колкото му е необходимо, за да работи цялото тяло. Освен това, нищо не му трябва за себе си.

Т.е. доколкото получавам калории, информации, получавам и някакви си способности? – Само за да извлека всичко от себе си, всичко, на което съм способен да дам на организма в особена присъща на мен форма, и да му дам това, от което се нуждае. Всичко, което влиза в мен, се умножава по моите способности да служа на цялото тяло – и аз давам това от себе си. За себе си не оставям нищо, всичко използвам за изпълняването на моята мисия за цялата система.

Но каква е моята полза от това? След като всички ние съществуваме на такова ниво, в пълна хармония, в съвършена интегрална форма – всеки от нас се удостоява да принадлежи към по-високо стъпало, към съвършено друго ниво на съществуване. Тогава ние достигаме такова състояние, че не просто пребиваваме вътре в биологичното белтъчно тяло, а също усещаме чувства и разум от човешкото стъпало.

Защо? При животните тялото работи инстинктивно, в равновесие с природата, понеже на неживото, растителното и животинско ниво всичко действа във взаимна връзка. Но ако човек влиза в същата тази картина на неживата, растителна и животинска природа, също в такава хармонична интегрална форма – но го прави против своето желание, с помощта на изяснявания, изследвания, опити, самопознание. Той издига себе си на интегрално ниво, а издига също и разума си и чувствата си. И тогава той наблюдава цялата тази система отгоре, доколкото я постига. Тъй като без нейното постижение той не може да съществува като интегрална част заедно с останалите хора.

Тогава аз излизам извън себе си, навън – и започвам да усещам самата тази система. Аз не се възприемам отделно от другите, а възприемам всички заедно и това вече е висшата система, наричана ”Адам” – Човекоподобен на всеобхващащата природа. Тогава ние се издигаме на това стъпало, не всеки сам за себе си, а всички заедно, в нашата обща система. Ние виждаме доколко сме свързани заедно и разкриваме ново измерение, наречено ”Човек”. А днес все още не сме достигнали стъпалото човек, тъй като все още ни управлява егото, заложено в нас от природата, и затова ние се смятаме животни. Днес още не можем да се наречем хора, понеже откъде ще се вземе в нас нещо свое? Ние съществуваме инстинктивно и действаме вътре в себе си, вътре в нашето желание за наслаждаване.

Но когато вървим срещу своето желание и изграждаме взаимни връзки, поръчителство, тогава се издигаме на нивото на интегралната система на всеобхватната Природа, а днес ние действаме на по-ниско ниво от нея.

От беседата за новата книга, 11.07.2011

[48805]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация - Няма коментари→