Баал а-Сулам, „Поръчителството“: „Святият народ“ – това е финалната форма на награда за слияването с Твореца, включваща цялото възнаграждение, което може да бъде описано.

В човечеството има част, която получава духовно пробуждане, група Бней Барух (ББ). Тези хора са задължени сами да реализират в себе си поправянето, да придобият силата на поръчителството и благодарение на тази сила да пристъпят към отдаване на останалите.

Освен това те са длъжни да спазват закон, за който е казано: „Вие ще Ми бъдете царство от свещенослужители“. С други думи, става въпрос за състоянието хафец хесед (Х“Х): свещенослужителите нямат собствено владение, те, подобно на Бина, са устремени само към отдаването. Такова свойство трябва да придобием и ние.

Що се отнася до свойството „светия народ“, това вече е получаващо желание, което използваме и го повдигаме на стъпалото на святостта. По такъв начин то придобива намерение заради отаване и достига до сливането.

Това единство, тази сила, такова състояние трябва трябва да царят в групата. Тук няма никакви варианти, става въпрос за природен закон. Не поискаме ли да го изпълняваме доброволно, ще ни накарат да го изпълняваме с лошо – със страдания. Компромис тук няма, а има реализираща се програма с единствен параметър за свободен избор: можеш да ускориш развитието си преди да се е наложило специална системна сила да те принуждава да го правиш.

На всеки етап тази задължаваща сила се спуска до нас и започва да ни придвижва напред. Обаче е възможно да се движим по-бързо от нея – и тогава ще тръгнем към целта по добрия и краткия път, без удари отзад.

Така че имаме две възможности при избора на средствата за напредване. А самото напредване е неизбежно, понеже във финалното състояние програмата за напредък вече съществува напълно реализирана. Има два етапа на тази реализация – „царството на свещенослужителите“ и „светия народ“. Те изискват да достигнем взаимно отдаване, любов към ближния като към себе си – и чрез това – сливане с висшата светлина, с Твореца.

От урока по статията „Поръчителството“, 26.07.2011

[49347]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Глава „Трума”, п. 759: След като Нуква се украсила, т.е. била изградена от парцуфа Аба ве-Има и се върнали Зеир Анпин и Нуква в състоянието „паним ве-паним”, тогава в този образ Адам, т.е. Зеир Анпин влиза в стремежа си към Нуква и там, в Нуква, получава очертания и се формира Адам Шени (втори) свят Брия по негов образ. За него е казано: ”И сътворил той своето подобие по свой образ”.

В книгата „Зоар” се говори само за ставащото в мрежата на връзки между душите. Цялата съвкупност от тези връзки между нас се нарича ”Висш свят”, чиито картини описва „Зоар”: сили, светлина, различни форми и образи. Повече няма какво да си представим, защото живеем в това.

Всеки от нас отделно представлява сам по себе си желание за наслаждение, а вътре в него, във връзките между нас – напълване със светлината на Висшия свят. Затова трябва да ”обвия” желанието си за наслаждение, да го прикрия, буквално като сянка, да направя съкращаване на него, да създам екран и отразена светлина и да пребивавам извън него – в своите отношенията с другите.

Имено за това говори „Зоар” – за формата и образа, които приемам спрямо другите. Ако аз правя това, разкривам всичко, което четем в „Зоар”. В противен случай се намирам вътре в себе си, в желанието си за наслаждение и усещам само този свят.

Ние можем да усещаме или вътре в себе си, или над нас, извън нас. ”Извън нас” – това значи в отношенията към ближния. Ближният, това са хората, с които искаме да построим свързваща ни връзка и това се нарича ”група”. А ако по такъв начин се обръщам към целия свят, то групата е целият свят.

Ако поправяйки свойствата си, искам да разкрия силата, основала всичко, то я разкривам съгласно закона за подобие на свойствата. И когато моята връзка с другите придобие духовна форма, духовна същност – дълбоко, взаимно отдаване, степен на поръчителство даже на първи етап, то аз веднага ще усетя в нея Твореца.

От урок по книгата „Зоар“, 25.07.2011

[49184]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Главното за нас е играта. Затова, четейки „Зоар“, трябва да играем ролите на великите кабалисти, да си представяме, че се намираме в същото състояние като авторите на книгата „Зоар“, които отначало разкриват отблъскване един от друг, достигащо до ненавист, а след това се обединяват помежду си.

Отначало те се ненавиждат и затова не усещат нищо освен животинското състояние – този свят. От такова голямо падение те започват да се издигат на духовното ниво на взаимно отдаване и поръчителство – и тогава връзката между тях става толкова силна, че разкриват това, което описват в „Зоар“.

Затова ние също трябва да се стараем, чувствайки отсъствието на връзка между нас, да достигнем толкова силно единство, че да разкрием написаното в „Зоар“ – да достигнем стъпалото на авторите на тази книга. Ако те започват с ненавист, буквално желаейки да се убият един друг, то макар и да не сме достигнали толкова дълбоко осъзнаване на злото, но въпреки това, доколкото го разкрием и поправим – дотолкова ще постигнем поне частично разбиране за това, което са написали, ще се озовем на същото стъпало, което те са разкрили.

Въпрос: Как е свързана играта с привличането на обкръжаващата светлина?

Отговор: Играта е всичко. Това е единственото действие, което извършваме. Играта означава, че се стремя към това, което искам да постигна. В какво е разликата между играта и което и да е съзидателно действие в нашия свят –  нали с него ние също искаме да постигнем нещо? Така е. Но в играта ние не знаем точно какво да правим. В нея има елемент на късмет, свобода на волята, има нещо, което не мога да предвидя. Затова и се нарича игра.

В тази игра завися от другите, като че ли се намираме в истинско състояние и играем на нещо въображаемо. Но в крайна сметка това въображаемото се оказва истинско, когато го постигнем. Затова играта се нарича сериозна работа.

От урока по книгата „Зоар”, 25.07.2011

[49187]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да обясним на хората различието между „особените средства” (сгула) и мистиката?

Отговор: Под „особени средства” се подразбира точно насочени, много ясни действия. Сгула – това е формулата, в която има един неразбираем за мен коефициент, но все пак, зная при какви условия действа той.

Резултатната функция се съставя от всевъзможни променливи, които са свързани с различни връзки. В тази формула за мен е разбираемо всичко освен един хикс. Обаче той трябва да присъства и аз го вземам в сметката. Зная, че при спазване на другите условия, той също ще се реализира и ще даде резултат.

Аз не съм свързан с този хикс, не го чувствам, както всички останали елементи. Но след като изпълня своята част, той се появява и се реализира. Като че ли той е скрит зад параван, но аз зная как да го активизирам. Дали са ми група и методика, уча се и организирам всички условия – и ако работя правилно, то ще приведа в действие това неизвестно.

Нямам никакви съмнения, то не може да не сработи, ако наистина инициирам пускането му. Това е безотказен механизъм: натискайки правилния бутон, аз го активизирам. От негова страна няма никакви задръжки, провали – той е в моите ръце при условие, че и всички останали елементи също съм взел в свои ръце.

Този хикс нищо не прибавя освен шаблон за приемане: „Ти си направил всичко вярно, установил си правилната връзка с другите”. Печатът му е гаранция за това, че в нагласената връзка ще разкрия Висшата сила. По този начин, хиксът в моята формула е финалната проверка, доказателството за това, че съм създал духовен съсъд.

От урок по статията „Поръчителство”, 25.07.2011

[49233]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Периодът на подготовката се нарича период на „прегрешения и престъпления”. Може да се възмутите: как това ще бъде престъпление, ако нищо не съм разбрал и знаел?

Да, ти не знаеше, но действаше. И въпреки че опита да следваш инструкциите на кабала, учеше се и беше в група, ти всичко направи заради себе си. Затова не знаейки, ти изпълняваше действията в групата и учеше егоистически, вместо да действаш заради отдаване. Ти се опита да използваш своите приятели и кабала заради себе си и тези прегрешения се наричат или „умишлени престъпления” или „несъзнателни грешки, небрежност”.

Когато се изкачим на духовното стъпало и придобием сила да действаме заради отдаване, ние поправяме това прегрешение. Първо поправяме „грешката” и така се издигаме до стъпалото Бина, отдаване заради отдаване, трепет. А след това поправяме „прегрешението” за отдаване и придобиваме нивото на любов, пълна вяра.

Откъде идват престъпленията и небрежността, които поправяме на отдаване и любов на стъпалата Бина и Кетер? Те са се съхранили в нашето егоистично желания, както е написано: „Чудовището ще погълне и ще изригне.” Така трябва да натрупаме запас от престъпления, които сега можем да поправим.

Но човек, който не влиза в групата и не започва да учи, да постига целта с каквото и да е намерение, не извършва „престъпление” или не прави „грешки”. Той няма какво да поправи: на него му липсва „злото начало”.

Това „егоистично начало”, за което разказва кабала, е особено свойство. Ние го формираме, докато сме в групата, когато учим, когато се стремим да отдаваме (лишма), когато сме сигурни, че сега съществуваме в егоизма (ло лишма) и когато извършваме страшни престъпления, искайки да постигнем духовното заради себе си и да получаваме награди във всички светове.

По този начин натрупваме прегрешения и грешки вътре в себе си. И докато не съберем пълна мяра от „400 години на Египетско робство”, ние не ще можем да ги избегнем и да започнем поправяне.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 19.07.2011

[48586]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всички кабалистични текстове са предназначени за Кабалистите, за да предадат въодушевление и впечатление помежду им, а така също и знания за свързващата мрежа между душите, в които те съществуват. Целта е да се разкрие по-бързо висшата сила, Творецът, и да се приближат останалите души по-близо до поправяне.

Ние можем също да използваме тези книги без дори да знаем или разбираме какво са писали  кабалистите един на друг, защото всеки един от тях пише на своето собствено ниво. Но когато ги четем като малките деца, стремящи се да разберат какво е написано в тях, какво искат те да предадат един на друг и какво искат да ни опишат, когато отворим тези книги, писани от великите кабалисти, желаейки да станем подобни на тях в обединение и поръчителство, т.е. да се присъединим към тях, към системата на душите, в която те са свързани един с друг, да намерим своето място между тях, да се съберем в същия кръг, тогава, с помощта на тези писания, ние се удостояваме с доближаване до тях.

Това е така, защото текстовете, писани от кабалистите, съдържат тяхната сила, техните мисли. И ако желаем да се прилепим към тях, тогава, опитвайки се да се обединим един с друг и четейки заедно техните текстове, ние пожелаваме да влезем в тази система и да се присъединим към състоянието, в което са те.

Затова докато четем „Зоар”, не трябва да забравяме, че с помощта на този текст искаме да се поправим и да се включим в същата система, която вече съдържа техните души и ние сме единствените липсващи там, в нашето общо обединение. Ние стигаме там след като веднъж се обединим един с друг, желаейки да влезем в същата система, в която вече се намират всички велики кабалисти. Всъщност това състояние вече съществува и ние сме единствените, които го търсим. В крайна сметка „Зоар” разказва за нашето бъдещо състояние, което достигаме и присъединяваме.

Така че нека си представим себе си в общата система от души, сред тези велики кабалисти – и нека помолим за нея!

От урока по книгата „Зоар”, 24.07.2011

[49097]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Често говорим, че трябва да играем на правилни отношения в групата. Що за игра е това?

Отговор: Играта е стимулатор за напредване. Затова отнасяме играта към децата, тъй като те растат и се намират на етап на развитие. А тези, които престават да играят – вече не се развиват.

Всеки път, когато се определям в своето текущо състояние, проверявам го и рисувам пред себе си някаква картина, образ на бъдещето, в което бих искал да попадна, то преходът от едно състояние в друго се нарича игра. Тъй като аз играя на този бъдещ образ и искам да се намирам в него, да придобия такава форма.

В играта ние обикновено изобразяваме как можем да преуспеем, да спечелим, нещо да постигнем. Има външна игра – как да постигнем някои външни достижения и игра по-вътрешна, когато постигам изменение на самия себе си. Но и това и другото – са игра.

Във всяко нещо, което се развива винаги има желано състояние и действително, представа за бъдещата цел и стремеж към нея. Така става и на растително и на животинско ниво, а не само на човешко. В растението протича игра вътре в неговите клетки, животното играе само или с други животни, по същия начин действа и човек на нивото на неговата физиология.

А човек, който се нарича „Адам“ и желае да се уподоби на Твореца – играе именно на тази игра: как да стане подобен на Него. За това е нужно през цялото време да си представя тази форма: какво означава да бъде подобен на висшия, равен на Него, сливане, тъждественост по свойства – и да играе в тази група.

Това означава, че ние заедно трябва да си представяме такова състояние, когато във връзката между нас изобразяваме Твореца – вътре в нашия общ съсъд. И за това в него трябва да има пълно равенство, приятелство. Думата „другар“ (хавер) произлиза от думата „съединение“ (хибур), а съединение е възможно само между равни, при условие на взаимно отдаване и любов, в условие на поръчителство.

И нека ние да не сме съвсем такива, но ако играем с другарите на такива взаимоотношения, в нашата бъдеща форма, то през цялото време се стремим към това, че нашата връзка, нашето общо желание е придобило формата на взаимно отдаване. И в този миг, когато то получава тази форма на отдаване, ние ще почувстваме сякаш в него се запалва светлина, поради това, че най-накрая ние сме сключили нашата връзка! И тогава светлината се включва! Това е разкриването на Твореца.

И така всеки път ние я запалваме все повече и повече, въпреки всички пречки. Защото няма игри без препятствия.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 25.07.2011

[49206]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е взаимно поръчителство?

Отговор: Взаимно поръчителство означава, че аз действам според това как разбирам и чувствам своето отношение към другите, моята взаимосвързаност и взаимозависимост с тях в една система, където ние сме като органи в едно тяло. Има много етапи на нашата близост един с друг вътре в тази система, докато постигнем етапа  където започваме да действаме като клетки в едно тяло, когато от това, което идва до мен, аз взимам всичко необходимо, за да реализирам себе си за благото на обществото.

Мъдростта на кабала казва, че има 125 стъпки на нашето свързване едни с друг преди да достигнем съвършена система. Така, ние поправяме себе си, нашето его и придобиваме свойството отдаване и любов към ближния в пълния ú размер. Това се нарича пълно поправяне на човек, когато той става глобален и интегрален в природата.

Така, след като е изградил сам себе и се е свързвал вътре в себе си с природата и по този начин въздейства на всички по-ниски нива (неживо, растително и животинско), човек постига нивото на цялата природа. Можем да я наречем Висшата сила или Природата – с главна буква. Тогава човек се чувства безкраен и съвършен като цялата природа, която няма нито начало, нито край, нито време, движение или пространство. Неговото възприятие за реалността се променя, защото той се възприема по различен начин: той разкрива зрение и възприятие на ново ниво.

Взаимното поръчителство може да се обясни с примера за взаимодействието между всички части на природата: между неживото и растителното, растителното и животинското – как те взаимно се хранят и подкрепят. Има множество примери за взаимна помощ в природата: как пчелите и птиците помагат на растенията да се размножават, как цялата природа е взаимосвързана. Това е особена, много интересна наука. Просто е удивително как всички части на природата зависят една от друга, взаимосвързани са и се нуждаят една от друга.

Най-лесният начин да обясним взаимното поръчителство е с примера за работата на нашите части на тялото. Когато не се чувствам добре и отивам на лекар, той проверява дали съм в баланс или не, каква част от тялото ми не е в баланс и не работи правилно. Това се нарича „болест”. Ако една част не може да изпълни своята работа спрямо всички други части, например, бъбреците не могат да премахват токсините, черният дроб не може да пречиства кръвта или белите дробове не могат да дадат достатъчно кислород, това е „болест”. Според това ние проверяваме дали хората са здрави или не.

Така трябва да проверим дали човешкото общество е здраво или не, според това, колко всеки получава и дава, до каква степен е във връзка с другите части, защото той трябва да бъде свързан заради другите. И това е мисия на всеки един.

Тоест всеки се отказва от егоизма си, който е насочен към себе си, и използва всичките си таланти заради другите. Какво получава той от това? Той придобива възприятие за по-висша реалност, вечна и съвършена, издигайки се до стъпало, което е много по-високо от сегашното, животинско ниво.

От беседа по новата книга, 11.07.2011
[48797]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Каква е причината за това, че когато четем книгата „Зоар” и държим много осезаемо намерение, то изведнъж изчезва и разбираме, че е изчезнало едва когато си спомним за него?

Отговор: Това е очевидно! Това ни е дадено, за да изискваме усещането. Ние не сме способни да мислим за две неща. Какво може да бъде по-добро от това да настроя себе си правилно преди четенето на „Зоар” заедно с приятелите, в кръг, и в него да желаем да разкрием какво четем?

Обаче това, което се случва е, че  настройвам себе си и започвам да чета и изведнъж се потапям в текста малко по-дълбоко. Тогава аз вече не използвам „сгула” – особеното свойство на светлината, желаейки да я разкрия във връзката между нас. Вместо това, аз насочвам своето внимание към самия текст, стремейки се да го разбера и да го постигна така както чета обикновени книги, искайки да разбера за какво се говори. Аз не възприемам това, което е написано там като нещо, което се случва в мен, между нас, в нас, а като нещо, което съществува извън мен. Веднага преминавам към външната картина.

След това всякакви чужди мисли идват при мен и аз започвам „да пътувам” в тези фантазии и разчети.

Това се случва, докато човек не види, че не може да излезе от това и че то го лишава от правилния подход, където буквално би бил способен „да се захване със зъби”, за да се задържи за правилното отношение към четенето.

Какво трябва да направи той? Накрая той достига изискване, че се нуждае от усещане – не да опознае текста или да го чуе, а да влезе в тази картина, да я постигне. Той иска това да се случи, тази картина да му се изясни. Точно както сега той е в тази земна реалност, така той трябва да се открие вътре в тази духовна реалност.

Затова цялото това объркване, всички тези състояния трябва да ни доведат до такова отчаяние, че да желаем единствено усещането, докато ясно осъзнаваме, че не сме способни на нищо сами, дори на това да запазим намерението.

Тогава, от една страна, ти разбираш, че няма нищо, което можеш да направиш и няма никакъв смисъл дори да отваряш книгата. Ти достигаш пълно отчаяние. Но от друга страна, ти знаеш, че не можеш да изоставиш този път, защото целият ти живот е в него. И тогава го получаваш…

Тази точка е наистина критична, защото от нея ти можеш да влезеш в духовния свят. И това наистина се случва.

От урок по книгата „Зоар”, 24.07.2011

[49094]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Човекът е създаден с желание за наслаждение, което се стреми да се напълни, чувства се незавършено, ако не е напълнено, и вижда в напълването смисъла на съществуването си. Освен това, то няма никакви усещания. Всички наши усещания идват само от наслажденията, които виждаме пред нас – от тях е построен нашият свят. Цялата наша реалност се състои от представящите ни се образи на всевъзможни наслаждения.

Ние виждаме около нас неживия, растителния, животинския свят, както и други хора, защото желанието ни се състои от 4 нива, на които чувстваме различните изображения на възможните наслаждения. Но ако не искаме да живеем сред тези илюзии, а искаме да видим истинския свят, трябва да го направим не с желанието да се наслаждаваме, а с желанието да отдаваме. Защото така откриваме нашите корени и връзката ни с тях – замисълът на творението, неговата програма и цел. А егоистичното ни желание ни отдалечава от всичко това – от истинското знание, усещане и цел.

Ние имаме една единствена възможност да се доближим до истинската картина – да направим скриване на картината, която ни показва нашият егоизъм. И не става въпрос да престанем да я виждаме напълно, а да не и отдаваме толкова голямо значение, както правим днес. Да търсим зад нея картината на корените, която възниква в същите наши желания, ако те променят посоката си от тях самите към отдаване.

Желанието е едно и също, но всичките му части: неживата, растителната, животинската и човешката трябва да бъдат пренесени в употреба на отдаването. И тогава ще видим корените на същата тази картина, която ни се представя в желанието ни за наслаждение заради самите себе си.

Това става за сметка на „светата сянка.“ Защото когато човек се стреми към такава сянка, той се опитва сам да я направи. Но скоро става ясно, че той не е способен на това и целият му опит за бягство от желанието за наслаждение, създадената сянка върху него: правенето на екран, съкращението, работата над него са невъзможни без външна помощ. За това е нужно чудо!

Чудото е това, което не е в ръцете на самия човек и не е достъпно за него директно като очевидно средство. И постепенно той стига до решението, че самият корен, висшата сила, която той иска да разкрие, именно тя трябва да му помогне и да му донесе скриването.

Но тъй като човек моли за него, то то се присмята към сметката на човека, като че ли той е направил тази сянка. И така, той крие желанието си за наслаждение все повече и повече, което се нарича „не прави на ближния това, което не искаш да ти бъде сторено“ и придобива свойството Бина, отдаване заради самото отдаване (хафец хесед).

И когато свърши работата си и се издигне над всичките си егоистични желания – на планината Синай, той започва да работи, дори получава заради отдаването в „изпитването на любов към ближния си като към самия себе си.“ Постепенно всички желания се превръщат в отдаване – и така до пълното поправяне.

И всичко това се осъществява за сметка на скриването или така наречената ”скромност”. За сметка на тази работа, когато човек търси как да се скрие от желанието за наслаждение, да не го използва директно, егоистично и със сигурност да не да го използва инстинктивно, без да се замисли, а само след обстоен анализ и проверка. Това е първият етап от нашата работа.
Ако човекът в нас успява да се скрие от желанието за наслаждение в нас, то той се отделя от това желание и се повдига над екрана. И от този момент той е свързан с корена и прави изчисления над знанието. Така той върви и се развива.

От урока по статията от книгата ”Шамати”, 25.07.2011

[49209]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→