Между хората съществува далеч по-тясна и взаимообвързваща връзка отколкото тази, която ни се вижда или която, при цялото наше желание, можем да разкрием. От гледна точка на природата тя представлява  единен организъм, който постепенно ни се разкрива.

Излиза, че цялата природа е единна. Тя е започнала да се развива от точка, в резултат на Големия взрив, и макар че се разделя в нашите представи на много различни части: нежива, растителна, животинска, човешка, на физически, химически, биологични, етични, морални и други закони, ние не виждаме всичко това заедно. Не виждаме как всичко си взаимодейства и е взаимосвързано, как моите мисли и чувства влияят на взрива на звездите или взрива на звездите влияе, да допуснем, на растенията в моята градина. Не виждаме всичко, но това не означава, че го няма.

Природата е глобална! И това, че днес все повече разкриваме нейната глобалност – това просто ние го разкриваме. Всъщност, всичко съществува в нея и се разкрива според степента на нашето развитие. Тъй като онова, което разкривам днес, а не съм могъл да разкрия вчера, става поради това, че съм се развил днес малко повече и затова съм го разкрил, а не защото в природата се появяват някакви нови функции, които по-рано не са съществували. То се появява в мен, защото аз се развивам.

Аз съм най-активният развиващ се елемент на природата. Развивам се като човек все повече, по-бързо, от всичко останало – в своите знания, в постиженията, усещанията, във всичко. И когато се развивам, започвам да виждам по – далеч, по – високо, по -дълбоко.

Нима Америка не е съществувала до момента, когато са я открили? Съществувала е! Или не са съществували някакви звезди, галактики, които не сме видели вчера, а днес виждаме? Съществували са! Всичко съществува, само че не сме го наблюдавали, защото не сме били достатъчно развити за това.

Започваме да разкриваме, че всички сме взаимосвързани на такива нива, които не усещаме. Тоест, не усещам тези взаимовръзки тактилно, зрително, чрез звук и аромат, но те съществуват извън моите усещания: в някакви мисли, в системите за връзка между нас.  И аз – правейки, мислейки, преживявайки нещо, влияя на теб.

От беседата за глобалното възпитание, 07.09.2011

[56672]

Filed under: Възприемане на реалността, Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Виждаме, че не можем да успеем в този свят! Изведнъж нещо започва да ми пречи. Искам да сключа договор с разни бизнесмени, правителства; искам да доставям и да купувам стоки, да произвеждам и да продавам. Искам да работя с пари, с механизми и изведнъж виждам, че съм попаднал в някаква мрежа от взаимоотношения, които не разбирам. Сякаш зад гърба ми се наговарят и някой ми пречи, сякаш съществува някаква тайна мрежа, някакъв заговор.

Чувстваме, че не можем да успеем! Работя според старите закони, които съм изучавал в Института: какво е икономика, взаимовръзка, търговия, промишленост, технология, държавни връзки, управление. Мога да бъда човек, който знае целия съвременен свят, всички достъпни за човешкия разум науки, който знае всички подходи и все едно – няма да преуспея! Независимо от това, аз не знам какво да правя! Днес не мога да сключа и един договор, да играя на борсата, да създам каквото и да е предприятие и да бъда при все това уверен, че то утре ще е успешно. Няма да бъде! Просто всичко върви на провал.

Възниква въпросът: „Какво още не знаем за нашия свят?“. При това, не знаем не за самата природа, не за всевъзможните селскостопански науки, не за биологията, географията и т.н. За нас изведнъж се оказва загадка именно нашето човешко общуване. То не работи така, както е работело по-рано – при това, не работи на едно много ясно ниво: пари, промишленост, производство, продажба, покупка, тоест обмен и т.н. Нещо не достига, все още не знаем някои допълнителни данни: някои коефициенти, неизвесни са ни формулите. Икономиката не работи, а икономиката е всичко.

Изхождайки от това, че сме взаимосвързани, нека направим изводите, какви трябва да бъдем, за да можем да използваме правилно тази взаимовръзка? Ако говорим за всеобща зависимост, то трябва да намерим помежду си нови, реални формули за връзки, за да могат нашите договори, планове – да се сбъдват.

От беседата за глобалното възпитание, 07.09.2011

[56779]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Съвременната икономика се измерва с реални показатели и индекси. Ще има ли икономиката през  преходния период свой показател – индекс на поръчителство? И как да го измерваме?

Отговор: Също с пари. Тъй като ”парите” (кесеф) – това е покритие (кисуф), екран.

Въпрос: Кой ще определя този индекс?

Отговор: Единният управляващ орган, действащ съобразно потребностите и доколкото всички те са способни да се присъединят към него според подобието по свойства. Не е изключено, тази формула да може да се изведе дори сега. Защото ние не говорим за някакви отвлечени работи.

Като начало, трябва да намерим простички слова, да напишем няколко статии за това, какво представлява сегашната икономика, да разкажем за нейната история, за нейната база, на каква основа се изгражда взаимната връзка между хората.

Тъй като икономиката е израз на нашите връзки, на егоизма ни. Но заедно с това, в нея се проявяват симпатията и ненавистта, тя е свързана с политиката и с чувствата, с рекламата и лъжата на съвременния свят.

По такъв начин икономическата наука не е точна, доколкото в нея са включени човешките преживявания и връзките между хората.

Ако в нея не е било заложено нашето усещане, ако само отразяваше разходите и приходите, ние никога нямаше да се сблъскаме с кризата и нямаше да имаме никакви проблеми. Обаче както пише Баал а-Сулам в статията си ”Мир в Света”, ние не можем да измерваме с пари усилията, успеха, удовлетворението, човешките взаимоотношения. …

Да речем, че аз не желая да работя с някой човек дори за 1000 $ на ден, а с друг съм готов да работя и за 50$.

Ние не сме машини, и затова икономиката не е точна наука, а нещо промеждутъчно: измерваме каквото можем, но егоизмът честичко ни разваля ”железните” разчетите и ние нямаме сили да се справим с това.

Това е направено преднамерено, Творецът изначално ни е ”подложил крак”: Ние всички сме създадени различни и затова не можем да се оценяваме един друг по стандартни критерии. От тук са и проблемите с икономиката.

Кога ще можем да изградим ”идеалната” икономика? Кога ще се научим да измерваме желанията и страстите – всичките ъгълчета на вътрешния ни свят. Ето, че излиза така – днешният икономист без кабалиста е безсилен. Сам, само разваля нещата.

Ние трябва да покажем на хората, че може да се разработи нова система за измерване. И преди всичко ще ни помогнат серия от статии за икономиката като огледало на нашите взаимоотношения, в това число и чувствените. Тази психологическа подготовка ще ни позволи гладко да присъединим читателя към кабалата.

Неслучайно икономическата криза стана своего рода ”врата” към новия Свят. Именно тя най-пълно отразява картината на нашия свят, и в него ние ще усетим, какво не ни достига за да оживеем и да се спасим.

А не ни достига поръчителство. Какво е това? Поръчителството попълва между нас тъкмо онези фактори, които икономиката не може да вземе под внимание. Тях не можеш да ги измериш с пари, но ние отрано компенсираме тяхното разминаване. Да кажем, защо един трябва да получи килограм напълване, а друг – 500 грама, а третия 700 грама? Икономическата наука няма да даде отговор, но ние компенсираме нейните пропуски с помощта на духовните сили. Издигайки се над всичките ни желания, такива различни ние ги напълваме с много по- висок разчет, който ще стане ”визитка” на бъдещата икономика.

По такъв начин, към паричната икономика добавяме гематрическата икономика. Съгласно нея, ако човек влага толкова, колкото му позволяват свойствата, получени от Твореца, то той се намира с всички в една система, в края на поправянето. Искаш или не, но по друг начин няма да направиш правилния разчет. Ще усещаш кризата до самия край на поправянето, докато чувствената компенсация, базираща се на взаимното обединение не запълни без остатък всичките икономически разлики.

Единият ми съсед получава повече от мен, другият – по-малко, трети получава нещо друго. Гледайки ги аз ще трябва да компенсирам разликите със своето отношение. Така ще се допълват един друг с материалната икономика и икономиката на екраните, икономиката на интегралните взаимоотношения. Два разчета: материален и духовен – за мен те ще се слеят в едно и ще се компенсират един друг напълно на всичките 100%.

Ето защо именно икономическата криза ще се окаже за човечеството непоносима. И работата не е в насъщния – тук се проявява разликата между хората. То ни се представя във вид на противопоставянето на магнатите и нямащите, но всъщност тук се появява потребността от допълване, от примирие между хората. Ние търсим възможност да компенсираме своите вродени разлики, така че всеки да може да е равен на останалите. Ето какво ни разкрива икономическата криза.

От урока по статия от книгата” Шамати”, 02.10.2011

[56782]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Икономическата система е своего рода егоистически печат на онзи разчет, който правим в ”тялото” на душата, когато я приготвяме за духовно действие. В икономиката ние се ориентираме към максималната печалба, с минимални вложения и риск. Това са практически егоистически разчети. Всичко е явно.

Даже, ако формално егоизмът е туширан, то е само за да не можем да го характеризираме количествен, тъй като той се отнася към чувствата, към роднинските връзки, интересите на страната, народа и т.н. Но всъщност всичко може да бъде изчислено, и ако умеехме да правим това, то бихме се озовали в подготвена система, аналогична на онази, която действа в духовния свят.

Само там разчетът се води в ”тялото” на парцуфа, устремено към отдаване. Вземайки курс към отдаване, ти правиш точен разчет, както при идеалната икономика: колко съм длъжен да извлека от всяко едно желание, от всяка ситуация, от всеки фактор в даденото действие или маневра, за да получа максимална полза – разбира се, с безкористен характер.

Тук разчитаме на получаване, а там на отдаване, но разчетът си е разчет. Въпросът е в това, как да превключа от единия на другия. Да се обясни финалното състояние също не е лесно, но на него му е свойствена математическа точност. Сегашните икономически бедствия, всъщност разкриват чертите на нашия егоизъм, които не са ни достигали за най-точните разчети.

”Този го обичам”. ”Този го ненавиждам”. ”Този ми е противен”. ”Този е далечен за мен”. ”Този ми е приближен”. ”Този е по-важен в общата система”. ”Този е по-малко важен” …

Как да отчетем всичките тези параметри? И как всеки лично ще действа в съответствие с тях, ежесекундно обновявайки своите разчети? Това е то истинската икономика, която ще ни се наложи да въведем. С други думи, трябва да се запознаем с поправената, здрава система, в която егоизмът правилно работи, използвайки двете сили.

Днес икономическият комплекс се базира само на една егоистическа съставна, и затова без да знаем втората половина, ние не можем да я овладеем. Но когато към силите на получаване прибавим силите за отдаване, ще започнем по друг начин да взаимодействаме с обкръжаващите, уравновесявайки отдаването и получаването съобразно собственото стъпало и нивото на обществото. Това ще бъде истинския разчет.

Ще трябва да измерваме и отчитаме взаимните ни връзки – което днес не сме в състояние да направим. Ще трябва да вземаме под внимание всевъзможни връзки и положения между нас в мислите и в чувствата, в степента на нашата близост и  в ”коефициент за отдаване” – внасяйки всичко това в икономическия разчет в чисто математически характер.

Ако добавим към неговите параметри количествените изменения, отразяващи чувствата и състоянието на човечеството като цяло, ние ще получим надежден и неоспорим резултат. Такъв разчет се произвежда в главата на парцуфа: аз отчитам вътрешната и обкръжаваща светлина, решимот, ТАНТОТ, своите вътрешни и външни желания и методите на работа с тях… Това е то икономиката.

Само духовните разчети се въвеждат в желанието, а за това всичките числа са точни и достоверни. В желанието си аз мога да класифицирам фактори и мога да  им присвоявам значения, извличайки ги от ТАНТОТ. По същество книгите на кабалистите – това е икономика на вселената. Светлините – са парите, т.е. живота, а съсъдите са желанията, екраните ни позволяват да придобиваме напълване, печалба. Вътрешната печалба – е вътрешната светлина, бъдещата печалба – е обкръжаваща светлина. Ние правим взаимни услуги: например висшия отдава на нисшия в първи тип на гадлут. А в гадлут от втори тип, нисшият получава светлина от висшия, за да я предаде нататък …

Неслучайно основният удар от кризата премина през икономиката – тъй като за нас тя е най-важната. Не разрушаването на семействата, не краха във възпитанието, не екологията, а именно икономическите проблеми ни накараха сериозно да заговорим за кризата – и това съответства на духовния процес.

С времето ние ще изградим здрава икономика, ще започнем да я обновяваме в съответствие с духовната система и да налучкваме пътя към нея. Този преход ще бъде възможен само при условие, че внесем в разчет компонентата поръчителство, ако го измерим, притеглим, обозначим числено. Ние ще го отчитаме в борсовите разчети – тъй като без това не е възможно. Утрешният успех зависи от това, доколко компонента поръчителство ще нараства в икономическата ни формула.

От урока от книга ”Шамати”, 02.10.2011

[56665]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Баал а-Сулам, вестника ”Народ”: Да вземем за пример Земното кълбо. В течение на периоди на страшни схватки на две сили, заключени в Земното кълбо – позитивна и негативна – охлаждащата сила победила силата на слабия пламък, охладила тънката обвивка около кълбото и се укрепила там. Но не утихнала борбата на силите и по някое време отново взела връх силата на слабия пламък.

И отново започнал период на битки, докато, в крайна сметка, охлаждащата сила отново не победила силата на огъня. И повторно охладила твърдата и студена обвивка около Земното кълбо. Но този път тя била по-дебела и устойчива на изригването на течности от недрата на кълбото и силите й били достатъчни за дълго време.

И все пак, в края на краищата, течностите отново придобили сила и изригнали от недрата на кълбото и разбили обвивката на парчета и отново се разрушило всичко и кълбото станало течно. Така се сменяли един след друг периодите.

И всеки път, когато охлаждащата сила удържала върха, извоюваната от нея обвивка ставала все по-дебела, докато в края на краищата, позитивните сили удържали върха над негативните и достигнали до пълна хармония: течностите заели мястото си в дълбините на земята, а студената обвивка намерила около тях окончателната си дебелина – и тогава от нея станало възможно образуването на органичния живот.

Тези противоположни сили могат да се наблюдават на всички нива на природата. И главното е, че посредством войните между тях, са достигнали до равновесие. В това е цялата работа. Където и да се срещнат тези сили, те се сражават една с друга. Но само отвън изглежда като борба, а вътре е помирение.

Помирявайки се, те всеки път създават по-развити форми. Отначало, по пътя на противоборството, тези сили се свързват една с друга и произвеждат атоми, молекули, съединения, всевъзможни видове нежива материя във Вселената. Затова тези две сили, позитивната и негативната, се обединяват вече за създаване на живот, започвайки от примитивното ниво до висшето. По такъв начин, тяхната война съвсем не е война, а връзка. Но можем да я разгледаме единствено в рамките на тази дълбочина, до която прониква погледът ни.

И затова днес можем да потънем в противопоставянето на тези сили, действащи в човешкото общество и да разпалим война по света. Обаче има и друга възможност: да разберем, че противоборстващите сили са призвани, в крайна сметка, да се помирят помежду си. И този път нека да направим това предварително, да не се обременяваме с кръвопролития, които в крайна сметка ще ни покажат самото място на обединение. Можем да направим всичко това своевременно.

Обаче тук няма да помогнат преразпределението на парите и ресурсите от богатите към бедните. Справедливото разпределение за всеки е справедливо по своему и затова води към война и силово съперничество. Така че хайде да разберем какъв ще бъде следващият етап от развитието, каква форма ще приеме общото ни единство. Създавайки го предварително, сега вече ще избегнем войната, която пламти на пътя. Ще ”прескочим” над нея, за да се окажем веднага на добър етап на единението.

От урока по вестника ”Народ”, 20.09.2011

[55196]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Цялото мироздание се дели на вътрешна и външна част.

За да стигне творението до съвършенство, е необходимо:

– от една страна, понеже творението било изцяло откъснато от Твореца, да стане самостоятелно;

– от друга страна, за да бъде самостоятелно, то било в състояние да се измени до подобие с Твореца. Тоест в творението трябва да се съдържат основните свойства на Твореца, за да може то да разбере какво в него е негово, а какво от друг, защото освен творението и Творецът, нищо друго не съществува.

То трябва да погълне в себе си свойството на Твореца, да разбере, че тук е по-важно да сортира, да избере, да се възползва от свободната воля ненасилствено и да премине към състояние, когато променя себе си: егоистичните си свойства, свойствата на получаване, свойството на Твореца, свойството отдаване. В такъв случай то достига до равенство, до подобие с Твореца, изкачва се на нивото на вечността, на съвършенството.

Това се постига за сметка на разделянето на едно голямо желание на огромно количество лични желания, подобно на лего, където картинката на картона е разрязана на парчета. Тези парчета сами по себе си представляват частите на едно творение, които се отделят една от друга, не усещат връзката си и затова всяка оценява състоянието си по отделянето от останалите, усеща само своя личен живот.

Такова усещане за личен живот има у всеки от нас. Не обръщайки внимание на това, че около нас съществуват много други хора, т. е. елементи на тази обща картина, която не усещаме, заради липсата на връзка между нас, не усещаме истинското мироздание – това огромно цяло, неговия живот.

Да допуснем, че ако тялото на човек бъде разделено на множество части и всяка от тях може да съществува поотделно, то всяка част би усещала съществуването си като процес на поглъщане на полезните елементи и отделяне на ненужните, и би съществувала на растително ниво.

Когато такива части се съединяват заедно и започват да си взаимодействат една с друга като едно общо цяло, те вече стават не растително ниво, а животинско, повдигат се на следващото ниво на състояние и усещат общото движение на всички части. Тоест връзката на всеки орган с другите осигурява на всеки усещането за съществуване на животинско ниво.

(още…)

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Трябва да обясним на хората, в какво се състоят решенията на сегашните проблеми. Нека да не се размине без бедствия, но все пак те ще ни чуят. Няма да имат друг избор.

Когато кризата се задълбочи, когато предприятията бъдат затворени, а банките опустошени, тогава ще започнат масовите вълнения. Народът ще излезе с искания, без да разбира доколко те са изпълними. Правителството може редовно да се оправдава, но на хората няма да им е до това: ”Вие сте на власт отговорността е ваша” !

Ето в такива мигове или в промеждутъка им, те ще ни чуят нас. При това и народът ще чуе и особено власт имащите. Магнатите сами ще искат да изградят система за възпитанието, за която ние говорим – за да успокоят народа и да го издигнат над чертата на бедността. Иначе ще им отмъкнат всичко, както това вече се е случвало не веднъж в историята. Опасността ще ги принуди да се погрижат за агитацията и обясненията и ще устреми хората към взаимното обединение, към глобална интегрална система, която Природата изисква от нас да създадем.

Тъй като това не е нечия прищявка, а заповед от Природата, от която мърдане няма. Колкото повече направим в това направление, толкова по-малко беди и проблеми ще имаме.

Разбира се, ние не говорим за бързо и справедливо разпределение. Задача номер едно е да компенсираме хората с такава сума, която да им е от полза, за да се задържат на крака. А в отговор на това от тях ще се изисква да приложат старание в учението.

Когато безработицата нарасне, море от хора ще се окажат без работа. Ще се наложи да се разпределя времето, човек да се труди половин работен ден или поне една трета от деня, а останалите часове да посвещава на учението. Всъщност това ще е истинската работа – човек ще работи над себе си. За да се направи от пшеницата хляб, ще бъде необходимо да се пробуди такава сила, която да отгледа пшеницата.

Още от тази година ще видим, как това не е толкова просто: да се произвежда хляб по време на икономическа и екологическа криза. И ученето, съпроводено с усилия по създаването на обкръжението – е част от нашата работа в този свят. С това ние пробуждаме в него онова, което е необходимо за нашето материално съществуване.

Човек ще се учи да извършва отдаване на другите, за да им подсигури насъщния. Както пише Баал а-Сулам, отдаване на ближния и на Твореца – е едно и също. Така народът ще дойде в духовното – без страдания и без да изучава науката кабала.

От урока по статия ”Мир в Света”, 04.10.2011

[56420]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Трябва да създадем наша собствена образователна медийна агенция: телевизия, радио, вестници и интернет. Трябва да изградим система за възпитание на децата, както и женска организация. Жените са готови да работят. Те усещат разкриващите се проблеми повече от мъжете. И имат огромна сила на влияние, от която не се възползваме правилно. Това е много важно.

Трябва да се обърнем към правителствата. Нашите контакти с ООН, ЮНЕСКО и други организации не са достатъчни. Нужна е масова дейност, осланяйки се на думите на учените.

Има много планове, но не можем да ги реализираме, защото съзидателните ни сили са ограничени. Трябва да пишем ежедневни статии и да ги пускаме в интернет. Трябва да създаваме кратки клипове с привлекателна анимация, която да обяснява различни аспекти на нашето послание по прост начин. Но това не съществува. Нуждаем се от много хора, всеки от които да създава определено влияние навън.

От урок по статията „Една заповед“, 23.09.2011
[55494]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Конгресът в Торонто. Урок №3

Светът се пробужда. При това  – пробужда го тъмнината: егоистичното желание повече не получава напълване и чувства, че се е оказало в мултикризис. Женя се – и после се развеждам. Раждам деца – а те ме оставят и без грош. Аз желая да им дам добро образование – но кой знае какво ще излезе.

Искам просто най-обикновените радости от живота – а вместо това се потапям в депресия. Желая да икономисам малко пари – но съдбата ми нанася удар и оставам съвсем без нищо. През целия си живот съм заделял за пенсия – а тя се изпарява заедно с фалиралите банкови активи. Търся успокоение в природата – а тя ми отвръща с климатични катастрофи.

Във всичко това важното е усещането, че светът се потапя в тъмнина: самият аз няма за какво да живея, няма за какво и да раждам деца… Програмата за развитие се е заела с човечеството и все по-явно му демонстрира липсата на напълване, мрака.

Абсолютно същото се случва и с нас, но ние, сблъсквайки се с подобни симптоми, много бързо намираме точка за поддръжка и прескачаме през това състояние. Защото в нас е методиката, ръководството за действие, помагащо ни да вървим напред.

Но свътът няма нищо подобно. Хората не разбират какъв мрак се е спуснал над тях и защо. В резултат, на където и да се обърне човек, отникъде той не чувства напълване, нищо не го радва истински.

По такъв начин светът също върви към решаващото състояние, когато с цената на големи усилия, ще му се наложи да признае, че е дошло времето да промени жизненото отношение. Иначе тази тъмнота няма да се разсея, тъй като тя е обратната страна на светлината. Тя предвещава светлината, свойството отдаване, което се приближава към нас. Но с нейното приближаване се чувстваме все по-зле, защото не желаем това отдаване, не желаем да живеем с него – а точно обратното, искаме да продължаваме да удовлетворяваме своите егоистични желания.

Но няма друг изход. Виждаме как Природата се изявява пред човечеството: “Аз ви нося свойството отдаване, а вие ще страдате докато не пожелаете да го приемете като най-хубавото, което може да съществува“.

А от кого човечеството ще получи обяснение за случващото се: от нас. Ние трябва да му обясним същността на промените. И колкото повече закъсняваме с тези обяснения, толкова повече ще ни мразят. Тъй като, от една страна, хората не искат свойството отдаване, но от друга страна, чувстват, че у нас има решение на проблема и ние ги препятстваме по пътя към доброто. Те трябва да получат обяснение за това, което се случва в света и какво да правят със струпалата им се тъмнина.

За сега ние сами им се “натрапваме“ със своите послания: “Погледнете, ние можем да обясним всички световни събития. Време е за промяна на курса, трябва да се промени човекът, а не светът. Защото глобалната интегрална криза изобщо не е криза. Обратното, към нас се приближава свойството отдаване…“ Но за сега те не чуват.

Ще минат още няколко месеца, ще гръмнат още няколко беди – и те ще започнат да се вслушват, да разбират в какво е причината за тъмнината, безпомощността, смущенията, невъзможността да се управлява светът както по старому. Защото в края на краищата нищо не работи, всички системи достигат до упадък.

А ние, от своя страна, трябва да ускорим разпространението. Над земята все едно е надвиснала армада от летящи чинии, включили своите излъчватели на пълна мощност – ето такова е въздействието на свойството отдаване върху нас. И само достигайки до съответствие с това свойство, ще разпознаем в него светлина, толпота, радост, надежда за бъдещето, вечност, съвършенство…

Трудно е да обясниш истината на света. Необходимо е да се пренапишат материали, да се обясни по различни начини и от различни ъгли. Действително, на хората им е много трудно да превключат своето възприятие,  да го преведат в новото русло.

Точно за това нашето време е особено. Поколения кабалисти са мечтали за него, но именно на нас се е паднало не само да живеем в този период, но и да разбираме случващото се.

Много хора сега преживяват криза в своя живот, вътрешен крах, семейни драми, проблеми с наркотиците… Това не зависи от материално нивото: да имаш петдесет милиона и да останеш с пет – това е също беда, въпреки че ни е трудно да си го представим. Хората не знаят, че ударяте идват целенасочено – и това е ужасното. Човек е способен да изтърпи всичко, ако знае, че върви към целта, че страданията ще му се възвърнат и ще се обърнат в победи. Но какво, ако напред нищо не свети?

Ние с вас знаем за програмата на творението и неговата цел, за това, че всичко лошо ни води към добро – и това е подарък свише. Милиарди хора в света бедстват без всякакъв проблясък. И ние трябва да им обясним, че в случващото се има причина и цел, че има повече възнаграждение и има възможност да обръщаш всеки удар в хубав подарък.

Необходимо е тази вест да се доведе до света. Времето настъпи. Даже и хората да не искат да слушат, оглушали от бедите, защото в края на краищата, след ударите усещаш само болка. И все пак, изчаквайки нужния момент на успокоение, можеш да влееш в човек капка обяснение. А след това още веднъж и още… Така усещанията ще се редуват с информацията. Трябва да следим за вълните, пробягващи по света, и да запълваме промеждутъците между тях със сведения за причините и същността на събитията.

Тогава всеки нов удар хората ще приемат с по-голямо разбиране, докато това разбиране не уравновеси бедите и им принесе усещане за причинност и следственост, а после и изгода. Вместо болка, човек изведнъж ще изпита желаното облекчение – тъй като сега той получава отплата. А когато за тежкия труд на мен веднага ми причислят възнаграждение, то аз не чувствам усилията.

Когато е виден резултат, усилията се записват не в разходи, а в актив – защото те носят печалба. И повече от това – те и носят вкус и тежест, защото благодарение на тях, съм сформирал потребност в себе си, съсъд, апетит, който ми позволява да се насладя на прекрасната трапеза.

От 3-я урок на конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54959]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Следващият световен обществен строй се нарича взаимно поръчителство.

Обикновените хора искат просто да живеят, да се радват на живота, да имат гаранции за бъдещето, гаранции за своите деца, прилична култура, занимания, свобода, права, работа, развитие.

Но тези добри обичайни хора не искат да чуват за единение.

Как да им се обясни, че ако не се движат в посока към обединение, което се явява следващият етап от развитието на човечеството, те вървят към кризи, глад и гибел?

Макар да започнахме да говорим за кризата в устройството на обществото, всичко, което е направено от човека през изминалите години, това се разбира и не се разбира от управляващите, а и от обикновените хора. Нито парите, нито силата, нито миналите технологии на управление работят. Казват, че светът е стигнал до задънена улица, но в задънена улица е нашата минала представа за него.

Ние се развиваме под натиска на проявяващите се в нас желания – този процес наричаме еволюция. И макар да ни е неприятно да признаем, че в него, водени от природата, се явяваме следствие от възникващите в нас желания и мисли, то това е така.

Ние дотолкова сме управлявани от природата, дотолкова сме нейни роби, дотолкова се подчиняваме на заповедите и, че го не осъзнаваме и се считаме за свободни. Но това не е свобода, а пълно подчинение, дотолкова, че не го усещаме като подчинение, защото от наша страна отсъства съпротивление към изпълняването на заповедите на природата – ние ги считаме за свои желания.

В нашето общество, водени от природата, направихме силата и парите средство за управление, богатството на избраните стана смисъл на ставащото в обществото, а демокрацията се яви дума успокояваща масите. Цялата планета се самоизяжда, без да се замисли как ще живее, когато свършат природните ресурси. Колко прекрасно е, че кризата започна преди те да са се изчерпали!

Ние насила се вкарахме в свят на съревнование и конкуренция, измисляйки си призрачни цели и ценности. Колко е прекрасно, че кризата започна преди да усетим отчаяние от безизходността на нашето съществуване, преди да изпаднем в безсилна ярост, усещайки задънената улица и собствената си нищожност, унищожавайки себе си и планетата!

Кризата ни показва навреме, преди напълно да сме фалирали, безизходицата на нашето егоистично  развитие и по неволя ни тласка към обединение в единна система, към взаимно поръчителство. В планът на природата е да ни доведе до пълно подобие със самата нея. Но именно този процес на уподобяване трябва да преминем съзнателно, тоест осъзнавайки неговата желателност. Като резултат, ние достигаме пълно знание за цялата система на природата, за живота на нивото на нейната вечност и съвършенство.

Взаимното поръчителство се достига само съзнателно, чрез принуда неговото достигане е невъзможно. Интегралният свят изисква интегрално взаимодействие, без оглед на каквито и да било различия /расови, национални, религиозни, политически, класови и др./. Това е доброволен съюз на всички и затова е възможен като резултат от всеобщото интегрално възпитание.

Обществото на взаимното поръчителство се задължава да предостави на всеки полагащото му се необходимо за достойно съществуване – жилище, пособия, социално осигуряване, здравеопазване, възпитание на децата и т.н..

Тъй като светът повече няма да препуска към увеличаване на ненужната производителност, а ще се насочи само към производството на необходимото, работният ден ще се ограничи, а останалото свободно време ще се посвети на обучение и възпитание, а крайният резултат на всички усилия ще бъде в постигането на висшия свят, в разкриването на интегралното обединение.

Вследствие на това изчезва основата на конкуренцията, а като цел на материалното съществуване се обявява общото равно благосъстояние на всички. Обществото не си поставя за задача да създава работни места за всеки един, обучението се счита за не по-малко полезно от работата, тъй като разкрива благите сили на природата. Няма необходимост производството да бъде стимулирано, а само да бъде доведено до необходимото ниво.

Всяко техническо нововъведение се оценява по необходимостта му от внедряване, по обществената му необходимост – и само след това се внедрява. Тази оценка не е следствие от увличането по прогреса, а по скоро е продиктувана от опазването на околната среда, икономията на енергия, време, здраве.

Затова е възможно напълно отсъствие на технически прогрес, удовлетворяване със съществуващото материално обкръжение и ниво и устремяване в над материалното.

Развиват се само жизнено перспективните направления в науката и техниката, водещи към по-голяма икономия на природните ресурси. Отсъствието на конкуренция, изпълняването на работния план едва за част от работния ден, в степен на необходимост за съществуването  на обществото, довежда човечеството до равновесие с природата. Защото човек добавя необходимото към своя човешки бит по законите на природата.

Човешката общност представлява единно тяло и функционира по принципите на животинското тяло, което не произвежда нищо излишно, а се грижи само за постигане на хомеостаза. Както и във всяко животинско тяло за всичко отговаря главата, съвета на мъдреците, а останалите приемат техните решения не автоматично, а възпитанието и образованието създават в тях необходимите свойства да разберат и приемат решенията на мъдреците.

Необходимостта от образование и възпитание е в това, че образование се придобива именно в степента на възпитаване към обединение, към достигане на свойството на отдаване, единство и любов – само в степента на достигане на тези свойства, човек започва да разбира и осъзнава нивото “човек”, което той трябва да достигне по замисъла на природата, еволюцията, и да разбира и приема решението на мъдреците.

Разликата между изминалите стадии на еволюцията и съвременния е в това, че на този стадий на нашето развитие ние трябва да постигнем смисъла на нашето развитие, неговата желателност и да се устремяване към него самостоятелно, не принуждавани от природата.

Отпада потребността от реклама, за разлика от съвременното производство, при което за реклама се харчат до 50% от разходите. Цялото счетоводство се извършва по неналична сметка, без парични знаци, а всеки получава необходимото по талони, от единен аналитичен център, основно с доставка по домовете.

Снабдяването на всеки не зависи от това, къде работи той и дали работи въобще.

Промишлеността и снабдяването /не търговията/ работят само на ниво осигуряване с необходимото, по плана на разумното потребление, влагайки големи усилия във възстановяването на природата, унищожена от предишните поколения. Не съществува понятието “доброволни усилия”, тъй като всяка работа се възприема като доброволна. Голямо внимание се отделя на местата за масов отдих.

Обществото не се притеснява от огромната маса безработни – организират се почиствания на природните масиви, довеждане на природата до естествения и вид. Смисъла не е в труда, а в грижата, трудът да стане по-малко, а времето на земния живот качествено да се доближи към духовното време.

Държавата на взаимното поръчителство – това е строй на социалната справедливост – всеки човек трябва да е на своето място, на което е най-полезен на обществото. Властта е длъжна да се състои от събрания на хора, постигащи следващото ниво на развитието на обществото, за да водят цялото общество към целта на природата.

Религията и вярата по никакъв начин не се отнасят към държавата – това са различни същности.

Последният социално-икономически строй в света – Арвут /Обединение/, се изгражда по правилото “Възлюби ближния, като себе си”. Преходът към такова обществено устройство е възможен само със съгласието на основната маса участници, без свалянето на предишния строй, доброволно.

[55932]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→