Въпрос: В Израел се опитват да намерят отговор на поставените искания, вследствие на социалния протест. Какви са вашите препоръки?

Отговор: С цялото си уважение към председателя на комисията г-н Трахтенберг, аз препоръчвам да създадем такава организация, която преди всичко, ще знае какъв път държим. Нашата крайна цел – единството на народа и страната.

Вземайки това направление, дайте да видим, откъде да започнем. Разбира се, като начало трябва да издигнем нишите над чертата на бедността. А след това да се заемем с оздравителната програма – да създадем за всяка сфера на действие програма, която ще позволи поетапно да се пренесе промишлеността, търговията, системата за управление, здравеопазването, банковата система и т.н. Етап след етап, трябва да се реорганизираме в единен интегрален комплекс.

За това трябва да се обучат и възпитат хората, задействайки обкръжението, за да разберат те с какво сме се сблъскали, пред каква криза сме изправени и как можем да облекчим ситуацията. Трябва да им се обясни в какво се състои решението – лекарството за болестта, която сме диагностирали, как и в какви дози да се приема, и колко време. Трябва те самите да поискат де се възползват от това лекарство.

Затова трябва да има система за агитация, отваряща очите на хората, за онова, което става. Аз искам да стана утре сутринта и да се почувствам с целия народ в едно общо разбиране за света, в който живеем. Аз излизам на улицата, пътувам с маршрутката, разговарям с колеги по работа, слушам радио и гледам телевизия – и навсякъде хората говорят по същество, всички са адекватни и не са слепи като някои в своето непробиваемо неведение, можещи само да крещят за поредните катастрофи.

Икономистите днес заплашват хората с глад, а докторите, вместо да лекуват, карат ни в уплахата си да изчисляваме колко живота ще струва тяхната стачка. Достатъчно! Дайте да се разберем в ситуацията. Дайте да разберем защо е недоволен медицинският персонал, защо се паникьосват финансистите, защо хората не могат да дочакат заплатата. Дайте да погледнем общата картина, а не отделните и фрагменти, с каквито и тревожни окраски да пулсират.

За да се реши проблемът, трябва да се приповдигнем над него. А между това хората излизат на улицата, без да знаят те самите за какво го правят. В повечето случаи те нямат ясни искания и ясна програма, а имат само една болка или отделен повод за недоволство. Дайте да обхванем света с безпристрастно око. Това не е просто, странично, кратковременно явление, това не са частни проблеми на една държава или отделните сектори на обществото – това е общочовешки проблем. Цялата цивилизация навлиза в ново състояние – защо да не го използваме и да проявим зряло и разумно отношение?

Европа е на ръба на краха!

Обаче вместо това ние крещим :”Борсата пада! Европа е на ръба на краха!”. Ето такива ”впечатлителности” вместо нормален конструктивен подход. Ясно е, че хората на това не са способни, но като добавка към това те не могат да си дадат отчет за собствената си несъстоятелност. Опитвайки се да се борят със симптомите на болестта, те само преместват мебелите в каютата на потъващия кораб. Та ето какво трябва да се направи, да се пазим от необмислени решения.

От урока по статията ”Мир в Света”,11.10.2011

[57226]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Мир в света”: Как може да се убеди индивида с обещание за равенство на всички членове на обществото? Защото няма нищо по-далечно от човешката природа. Всички копнежи на индивида, напротив, се състоят в това да се издигне над цялото общество.

Дори да сме придобили ”справедливо” разпределение и социална ”справедливост” – нима ще ме заболи сърцето от всяка потребност да се извися над другите? Защо трябва да съм като всички? Може ли да се търпи това?

Справедливото разпределение само по себе си е противоположно на основата ни, на нашето естество. Защото във всеки от нас се таи усещането за собствената изключителност. За нас няма нищо по-ненавистно от това да приличаме един на друг, да сме еднакви. Просто ми е необходимо с нещо да се различавам, в нещо да противореча на другите, да се издигам над тях. Иначе не се усещам човек.

Животните могат да бъдат еднакви, неразвитите хора също. Обаче това вече го израснахме. Не е проста работа, че зад гърбовете ни останаха хиляди години на развитие на човешката степен от нейното неживо, растително и животинско ниво. Днес се добрахме до ”човека в човека” и затова никой не може да бъде удовлетворен от общото еднообразие. В епохата на робството или феодализма това беше възможно, но съвременният свят се промени. Загледайте се във всеки негов ъгъл, погледнете китайците и индийците, които по-рано естествено се влачеха в общите редици. Днес вече не е така.

И значи, не е възможно да се установи социална справедливост, доколкото нито един човек, по своята природа, не може да бъде равен с другите. В нашия свят вече няма никаква възможност да се изравни обществото със собствени сили. Когато сме живеели с племената в пещерите, всичко е било наред, но днес нямаме дори малък шанс да достигнем света, доволството, общото съгласие, които самите ние да не пожелаем да нарушим за миг.

Това е много голям проблем, който ни избутва от нашата изключителност. Творецът ”коварно” е заложил именно такова ”провокативно” свойство – уникалността, която разбива социалните ни начинания, не ни позволява да се укротим, да се успокоим и да се съгласим с това, както всички.

Макар да изяснихме, че в изключителността е заложен голям, прекрасен и величествен смисъл, доколкото това свойство ни е дадено направо от Твореца – единственият корен на всички творения, но заедно с това, когато това усещане за изключителност се е загнездило в тесногръдия ни егоизъм, действието му е станало разрушително. В крайна сметка е станало източник на всички нещастия по света, както на миналите, така и на бъдещите.

И затова, независимо от всички усилия на демонстрантите, на искрените борци и на подстрекателите,  нищо няма да ни помогне. След едни ”поправители”, винаги ще последват други и конфликтите никога няма да позволят да преминем към съгласие на кръглата маса. Всеки договор ще повлече след себе си нови поправки и забележки, и нито една конструкция не ще се задържи за миг.

Не стига това, че хората не могат да бъдат равни помежду си, но днес от тях се изисква и взаимно обединение, доколкото същите тези са привели себе си в съответствие с Природата. Това вече е вторият голям проблем: как да достигнем единство над всички противоречия, над всички желания, над цялата наша изключителност?

Своята изключителност трябва да я ”издухаме”, ”да я отстраним”, иначе как да се обединим. Или трябва да използваме същата тази изключителност за обединение.

Настана много краен момент: пред нас е природата с всичките й противоречия и изключителност, която кара човекът да използва другите. А срещу него – необходимостта от единство…

От урок по статия ”Мир в света”, 10.10.2011

[57100]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Трябва да създадем гигантска система на агитация, преди всичко в Израел. Трябва с всички сили да разпространяваме нашите материали, трябва да положим здрава основа под понятието поръчителство в интернет и СМИ. Трябва да влезем в света с тези понятия, а в Израел да го направим ”велика държава” на нашия малък ивритоговорящ виртуален свят.

Скоро много европейски страни ще бъдат обхванати от сериозни безредици. Процесите се развиват стремително и това изисква действия от нас. Обаче, освен обяснението на причините и задачите, трябва да говорим за икономиката на отминаващия период. Световната система стана глобална, обаче специалистите по остарял начин я описват с термините на егоистичната, потребителска икономика. Така че трябва да зададем новия формат, описващ текущата ситуация в новия свят.

И затова ще осъществим същия този нов възглед в описанието на крайното състояние – балансираната икономика на базовите потребности, в която хората получават излишък вече на ”човешка” степен на развитие. На ”животинско” ниво обезпечаваме всичко необходимо: жилище, храна, лечение и пр. Човек живее в изобилие, не се грижи за нищо – това е базовото ниво. А в същото време ”човешките” му желания са преминали към духовно напълване.

По такъв начин обозначаваме целевото състояние и прокарваме ”мост” към него – формулираме процеса на прехода. Преходът не е елементарен и не можем да го осъществим сами. Обаче има специалисти, разбиращи, че друг изход няма. Постепенно те се съгласяват да се присъединят към нас, да разберат смисъла на обясненията ни, а ние на свой ред ще разберем техните формулировки. Така ще работим заедно, описвайки етап след етап.

Отначало формулираме общата задача, после ще я уточним в детайли, ще преминем към поетапна реализация, ще създадем блок-схема, ще разясним отделните места, и в крайна сметка ясно ще въведем какво трябва да се прави, в качеството на първата крачка.

Така ще изменим пронизващата света взаимовръзка, целия ред от конци, минаващи между хората. Защото икономиката е система от връзки между нас. Казано е в Тора: ”Идете и печелете един от друг”. С други думи: обединявайки се един с друг, ще достигнете напълване. Това вече е науката кабала в действие. Защото тя говори за това, как да се поправи светът, тоест да се поправят връзките между нас – от материалната, егоистична, потребителска връзка, прокарана чрез ”американската мечта”, до дълбоката връзка, която води към мечта от друг вид. В това и се състои работата ни.

Обаче не трябва изведнъж да се хвърляме напред. Единственото, което трябва да направим веднага е да помогнем на тези, които умират от глад. Това е необходимо. А всичко останало трябва да се върши осмислено. Тук е и проблемът: хората засега не могат да разберат, че е достатъчно да започне придвижването в правилната посока, даже ако още нищо не си осъществил на практика, и светът изведнъж ще се окаже на твое разположение.

Вече не си враждебен към Природата, не противоречиш с дискретността си и обособеността си на интегралната система. Напротив, обръщаш се към промените в себе си, твоето желание, мисли, вече са устремени към тях и това е достатъчно. Светът започва да работи над теб, и ето че все повече разбираш, повече желаеш да се промениш, все повече съответстваш на необходимите промени.

Представи си, какво ще бъде, когато огромна маса от хора се съгласи с това, че друг изход няма и трябва да осъществим тези промени. Тогава ще наберем огромна сила и ще осъществим замисленото.

От урок по статия ”Мир в света”, 11.10.2011

[57222]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Целият проблем е в подхода. Ако се опитвам да поправя тази криза, използвайки старите си методи, търсейки решения и опитвайки се да поправя икономическата система, която съм изградил, това се нарича Амалек (най-голямото, най-жестоко желание за получаване в нас) – нашият основен враг.

Но трябва да осъзная, че това разкриване идва при мен от природата. Нищо не може да се направи, като използваме старите методи, тъй като тази промяна се случва вътре в човешката природа. Промяната не е във всеки от нас по отделно, а в нашите отношения, във връзките между хората. Не съм искал това да се случва, но то се случи.

Трябва да започнем да виждаме това и да разберем, че всеки от нас е егоист и ще си остане такъв. В същото време, връзката между нас е станала по-силна и е различна от преди. Няма да мога да изградя тази връзка според изискванията на моето его.

А ние сме като твърди топчета вътре в една система и всяко топче е егоист. Обаче връзките между нас вече не са егоистични. Не са такива, каквито сме ги построили в старата икономическа система, която е била директен отпечатък  на старото ни его, точна демонстрация на егоистичните връзки.

Но днес се разкрива различен вид връзка и затова не можем да контролираме мрежата, която сме изградили. Това се нарича разкриване на Твореца и ние не се отнасяме правилно към него. Не разбираме, че трябва да се включим в новата природа.

Ние сме егоисти, но връзките между нас не са егоистични; те се променят. Трябва да бъдем по-чувствителни към тези промени и винаги да се приспособяваме към тях, да се съгласяваме с тази нова връзка. Правейки това, „ще заличим спомена за Амалек“, нашият най-лош враг.

По този начин премахваме нашето безразличие, пренебрежение и безгрижие. Превъзмогваме безгрижното си отношение към промените и започваме да изследваме какво се случва тук. Тогава ще имаме нужда от мъдростта на кабала, защото иначе не можем да вложим всички сили, които имаме, всички учени и всички средства в света в анализ и пак няма да направим и едно правилно заключение.

Това е защото бихме останали като непроницаеми топчета – всеки вътре в стария си егоизъм. Сега трябва да получим инструкцията (думата „Тора“ идва от думата „Ораа“  – инструкция), която ще ни научи как да действаме правилно, за да извършваме такива действия тук долу и това ще даде тласък на промени горе.

Самият Творец разкрива тази мрежа, новата връзка между нас. За нас обаче това означава криза, защото сме изградили определена система, а Той отпечатва различна върху нея.

Няма какво да правим с тази нова система. Можем само да променим себе си според тази новоразкрита система, да настроим тези топчета към новата връзка между нас. Това означава, че трябва да издигна молитва, тоест трябва да помоля за промяна в мен, за нещо, което липсва в мен, което ми пречи да се свържа с тази нова мрежа правилно.

Тази нова мрежа ще продължи да се разкрива все повече и повече; този облак ще продължи да се спуска по-ниско и по-ниско. Нашата работа е да се опитаме да разпознаем тази мрежа и да пожелаем да се настроим към нея с практически действия. Така ще призовем влияние свише, което ще реализира това вътре в нас.

Промяната няма да бъде в системата, а в нас. Ние ще се променим в съответствие с нея.

От урок по статия на Рабаш, 02.09.2011

[54349]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Александър Демидов, театрален и кино актьор, мой отдавнашен ученик

Преди милиарди години най-разнообразни едноклетъчни отрганизми са населявали планетата ни. Но обкръжаващата среда започнала да се променя и те започнали да се обединяват в по-сложни структури, за да оцелеят. Сега американски учени достигнали до извода, че заплахата от глада е заставила едноклетъчните да се съберат заедно.

И се появили живи образувания, включващи в себе си множество клетки, т.е. възникнали многоклетъчните организми, които се оказали в равновесие с околната среда. Едноклетъчните организми, сякаш „разбрали“ , че е по-добре да живеят заедно, че е по-добре да се обединят в един организъм, който ще им даде възможност да оцелеят, влизайки в по-хармонични отношения с природата.

И така стъпка по стъпка, с изменението на обкръжаващата среда, се изменял и развивал животът на земята. Възникнали високоразвити форми на живот. И накрая се появил човека.

Сега обаче, преживяваме такъв етап, когато хората трябва да образуват още по-високо развит единен организъм. За да постигнат равновесие с обкръжаващата среда, която се изменила по своята природа. Станала е качествено друга.

И затова хората сега, както и едноклетъчните организми преди половин милиард години, трябва да образуват друга, по-високо развита структура, съединявайки се в едно по-съвършено същество.

Това ще позволи на човечеството да оцелее в изменящия се свят, който днес често се проявява като враждебен.

Но той е враждебен само по отношение на нас разединените, отделно живеещи днес индивиди. А ако се обединим, ще можем не просто да оцелеем, но и да разкрием друго ниво на съществуване. Да навлезем в друга среда, която след раждането на по-съвършения организъм ще се окаже благоприятна за него.

Ние сме високоразвити разумни същества. Но по отношение на това, което трябва да разкрием, сме като тези древни едноклетъчни. Дотогава, докато сме разделени.

Съществуват такива най-прости организми, в които има само две измерения – дължина и ширина, а липсва трето измерение – „дълбочина“. Е, за да разкрием новия свят, ние трябва да придобием „дълбочина“, т.е. това ново, засега неизвестно качество, което се придобива само при обединение с другите.

[56475]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Не можем по никакъв начин да се оценим един друг, защото няма истински критерии за сравнение. Да предположим, че произвеждаш 50 продукта на ден, а аз само 30. В следствие твоята заплата е по-висока от моята и аз, чувствайки безпомощност, съм ти ядосан, защото оценявам нас двамата по един и същ критерий. По настояще ние двамата преценяваме нещата по този начин.

Трябва да разберем, че всеки човек има своя собствена точка на душата и нямаме право да съдим другите. Само трябва да си помагаме, така че всеки един да реализира себе си по най-добрия начин. Освен това, няма никакъв друг начин, отношение или стандарт, който определя правилната взаимна връзка. Мога само да оценявам себе си и останалите в отдаване. Никога не ще бъдем равни и прави в получаване. Дори ако чувстваме, че „работим добре заедно”, другите ще започнат да гледат на нас с подозрение.

Светът никога няма да стане добър според законите на егоизма. Оставете надеждата, че може да постигнете нещо справедливо чрез получаване. Дори най-добрият човешки разчет няма да задоволи останалите.

Затова не трябва да се сравняваме по сила, успех, менталност, усещане, семейство, образование. Нека просто пренебрегнем това. Светът трябва да разбере, че ако изискваме хората да дават или да получават нещо, то никога не ще създадем нещо стабилно и продължително. Всяка една теория ще бъде опровергана.

Затова трябва да преминем към отдаване.

От урока по статията „Мир в света”, 06.10.2011

[56709]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Не разбирам хората, които излизат по улиците и изискват нещо да им бъде дадено. Защо да го заслужават? Ако те бяха мои деца, то нещата биха били различни. Но аз не съм ги родил, за какво тогава трябва да се грижа за тях?

Даже и да съм магнат, какво от това? Аз съм си изкарал парите, а ти защо идваш при мен? Какво несправедливо има тук? Какво нелегално има? Защо искаш нещо от мен? Защо трябва да се чувствам засрамен от заработеното, от общественото си положение?

Например, един атлет, който тренира 20 години вдигане на тежести, сега има мускули като на Арнолд Шварценегер и се гордее с това. Изведнъж при него идват някакви демонстранти и искат от него „да свали” няколко мускула от себе си. Как ще реагира той?

Ако един магнат работи усилено и получава много пари, той също има свои собствени „мускули”, които са отразени в неговата банкова сметка. Какво право имаш да се докосваш до тях?

Още един пример: един музикант свири от години по 15 часа на ден. Трябва ли да се откаже от постигнатото заради теб?

Защо гледаме на богатия по различен начин? Той не е ли работил толкова, колкото и атлетът или музикантът? А какво значение има, ако той е припечелил в резултат на усилията на бащата си? Ако мислите, че има социална несправедливост – променете обществото, направете нещо. Но е напълно погрешно да излезете и да искате нещо. А освен това, ако сломите магната, вие ще разрушите обществото. Кой ще даде работа на хората? Кой ще им осигури живота?

Докато светът е егоистичен, не можем да го променим към добро. Видяхме какво се случи в Русия. Вместо да поправяме нещата, ще създадем още по-голяма лъжа и нови пътища за крадене. В едно егоистично общество всяка организация и всеки един действа в зависимост от своите собствени интереси и тук нищо не можем да направим. Не можем да изградим по-справедливо общество, отколкото настоящето, основаващо се на базата на същите желания, на същото егоистично „гориво”.

Няма друг избор освен да променим двигателя.

От урока по вестника „Народ”, 28.09.2011

[56036]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Много хора по света пропагандират за сплотяване и грижа за ближния. Как да се обединим с тях?

Отговор: С тях не се обединяваме. Има немалко „прекрасни души“, които доброволно работят в болниците, помагат на нуждаещите се, участват в дейности на благотворителни организации и фондове. Помагат на хората и е много хубаво. Както пише Баал а-Сулам и както потвърждават социологическите изследвания, до 10% от човечеството е проникнато от алтруистически желания.

Но днес за първи път в историята е настъпил преломен момент, и човекът трябва да се обучава по законите на този свят, в който встъпва. Защото нашата задача не е поредното егоистично подслаждане, не е подаръци за бедните, не е козметично преразпределение на ресурсите  в полза на нямащите.

Не, човечеството стои на прага на качествено ново измерение, в което сме длъжни да достигнем към глобално, интегрално единство. Природата вече ни подчертава какво има пред нас, сякаш говори: „Така трябва да изглеждате – органично свързани, както един човек с едно сърце, подобно на всички останали мои части. Достатъчно се разраства в мен раково образуване“.

Никой, освен нас, не разбира същността на произтичащото. И затова трябва да учим хората, ние – просветителската организация, обучаваща по законите на глобалния свят.

Взаимовръзката се проявява повсеместно, няма да се разединим, дори да поискаме. Единствената възможност да се скъса нашата връзка е  война, но и тя няма да помогне, защото вътрешните връзки никъде не изчезват. Войната бързо ще свърши, и отново ще бъдем принудени да продължим обединението, само че в по-тежки условия.

Днес кризата разрушава всички сфери на човешката дейност. И в това състояние трябва да видим трамплин, точка за скок към следващата степен. Еволюцията на природата ни задължава да преминем към нов етап.

Каква ще бъде нашата полза? Ние ще спечелим тази нова система. Работейки заедно над взаимното обединение, постигаме вътрешната сила на природата, нейния вътрешен механизъм – и се изкачваме на новата степен на битието. Преди всичко, се избавяме от днешните беди и проблеми, и освен тях, достигаме следващото измерение.

Друг изход няма, към това ни задължава природата. И затова не раздаваме подаръци на празници, оставяйки го на други организации, и се занимаваме само с новото, интегрално възпитание. Точно така, както яслите и училищата подготвят децата за живота в нашия свят, сега трябва да подготвим цялото човечество за живота в света, който се е открил пред нас, и в който всички са обединени в глобална взаимовръзка.

Висшата, единна, интегрална система се приближава към нашата, човешката система, разрушена от егоизъм, и ако се сблъскат, ще се случи ужасен взрив.

От урока по статия „Една заповед“, 07.10.2011

[56861]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как да обясним на масите нашия поглед за кризата и за справедливо разпределение? Защото  за тях това е нещо утопично.

Отговор: Няма да ни се наложи да чакаме много. Хората, разбиращи от икономика и водещите в международно отношение, изпитват дълбока тревога от произтичащото. Виждайки, какво става, те вътрешно треперят. Ако обикновеният човек се окаже в такова състояние, то би изменило хода на неговите мисли.

Приближаваме се към безизходно положение. Две кризи – икономическа и екологична – ни подгонват в капан. Висшето управление изобщо не ни оставя свобода на избор. Страданията довеждат човека с точка в сърцето до науката кабала, и само тогава той започва да избира. От друга страна масите постоянно ги движат беди.

Затова цялата работа е в теб. Само когато започнеш да реализираш това, което ти е възложено, бедите ще отстъпят и ще започнем да преминаваме към равновесие с Природата. Тогава и екологията ще ти поднесе приятни сюрпризи – нали ще разкриеш в Природата нови сили.

Разбира се, искаме да ускорим процеса. И  съм настроен оптимистично, защото ден след ден наблюдавам, как специалистите по икономика и финанси, а също и учени все по-грамотно описват ситуацията.

Изоставаме от темповете на развитие именно ние – тези, които са длъжни да разпространяват по света вестта за единство. И нашето изоставане е много голямо. Само това ме плаши.

От урока по статия „Мир в света“, 06.10.2011

[56785]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

В работата над обкръжението има два подхода: обучение и възпитание.

Обучавайки човека, му разказваме за ”кръглия”, взаимосвързан свят, който трябва да пребивава в равновесие с природата, за мрежата, свързваща нашето общество, в което всички сме длъжни да се включим. Обясняваме какво е това глобален, интегрален свят и в какво се състои кризата, разгръщаща се между нас и общата мрежа. Учим хората на тази наука – за всеки в рамките на способностите му, в подходяща за него форма. Говорим за природата, за нейните закони и това се нарича образование.

Второто съставящо глобалното просвещение е възпитанието. В неговите рамки привличаме хората към дейност в групите, в различните социални системи. Обясняваме как правилно да уредим връзката, привличаме психолози, провеждаме колективни мероприятия. Тук също е необходимо учене, но главното е именно практическата част. Човекът трябва да възприема, да усвоява, вътрешно да откликва на различните форми на отдаване и обединение, демонстрирани по телевизията и  радиото, по вестниците и др.

А по-нататък, благодарение на всички тези усилия на обществото, към нас приближава светлината, възвръщаща към Източника и ни променя помалко. Двойното въздействие на обучението и възпитанието активира силата на масите – особеният ефект на ”множеството”, както е казано: ”В многочислеността на народа е величието на царя” (Мишлей). Това не просто е множество, това е болшинство, в което се разкрива по-високо измерение.

В самота без другарите, със своята точка в сърцето, ти си нула. Така до никъде няма да стигнеш. Но ако заедно прилагате усилия на духовния път, то, независимо колко нищожни биха били те, ще достигнете до успеха, благодарение на ефекта на масите. Ако човечеството би се включило в тази работа, промените биха последвали незабавно, още на следващия ден.

От урок по статия ”Мир в света”, 06.10.2011

[56787]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→