Личен достъп до висшите сфери.

При настъпването на 21-ви век, а също така и сега не
малко хора са увлечени от идеята за канала на свързване с висшата реалност. Спиритическите сеанси отстъпиха място на „контактьорството“ и други „свръхестествени“ комуникации.

Някои предприемачи не сключват сделки, докато не се посъветват със своя личен „медиум“ или „гадател“ и тем подобни. Хората, които твърдо стоят на краката си, въртящи милиарди, имащи икономическа или военна власт, занимаващи се с научни изследвания, независимо от това, вярват във възможността за свързване с висшите сили, за да разберат бъдещето си и въобще да получат някаква информация от „проверени“ източници.

Поддаваме се на тази надежда, защото наистина нищо не знаем и не разбираме света в който живеем.

И ето тук науката кабала ни дава възможност да разберем скритата част на духовния свят. Да го разберем, значи да създадем нови сетивни органи, идентични с петте телесни. Като допълнение към тези „животински“ осезания, мога да създам в себе си качествено нови органи на зрението, слуха, вкуса, обонянието и усещането, наричащи се: Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин и Малхут.

С тяхна помощ започвам да усещам действителността по друг начин, а не като телесен образ и усещанията, които ще изпитам с тях, ще станат за мен това, което се нарича „душа“.

Да промениш вектора

Въпрос: Коя именно част от мен ще възприема новата реалност?

Отговор: Тази част още я няма, тя трябва да се създаде.

Днес обрисуват картината на света, обкръжението ми, както и самия мен, като желание за наслаждение. Този непроменим стремеж за наслада е „вграден“ в мен първоначално и в мен няма нищо друго. Иска ми се да получавам удоволствие от всичко, което моето желание може да разпознае.

Със своите пет сетивни органа аз възприемам материалния живот: Вселената, Земята, семейството, приятелите, колегите и т.н. Всичко това се проявява в мен сега.

Въпреки това мога да изградя нещо ново – пет допълнителни сетивни органа, които вече действат не като сила на получаване, не като желание за наслаждение, а като желание за отдаване на наслада, като обич, като даване, като грижа за ближния.

Ако придобия такова желание и започна да го развивам, то изведнъж ще се забележи, че и то, подобно на материалното желание, се базира на пет сетивни органа. Само че всички те са адресирани навън от мен, към любов и отдаване, докато сегашните усещания работят за приемане навътре в мен.

Същността тук е, че новите ориентирани навън усещания, не са свързани с мен посредством обратна връзка и чрез вектора на отдаване, чрез движението от мен навън, аз усещам, откривам висшия, духовен свят. Това е и моята душа.

Ако посредством петте егоистични сетивни органа възприемам материалния, телесен живот, то при стремежа за отдаване и любов, започвам да възприемам духовното битие.

[153539]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Виртуални хранилища

Въпрос: В последно време слушаме все повече за начините на комуникация с висшите сили, с информационното поле на Вселената.

Един от съвременните подходи, обещаващи такъв комуникационен канал, се нарича „ченълинг“. По дефиниция, в основата му е заложено понятието за по-висша реалност, с която влизаме във връзка.

Аналогично, може да се даде пример с виртуалното съхраняване на данни тип облак, предоставящо дистанционен достъп до своето съдържание.

Тук се открива богато поле за фантазията, истинска „девствена земя“, която се облагородява пред очите ни. На тази тема, която предизвиква жив интерес, са написани десетки книги. Дали в нея има зрънце истина? Съществуват ли „облаци“ от по-висок порядък? Може ли да се въведе парола и да се влезе в някаква система от общото световно знание?

Отговор: Мястото, в което съществуваме, несъмнено съдържа огромно количество знания. Според степента на своето развитие, се включваме към това „хранилище“, захранваме се оттам и напредваме в живота.

При това, откриваме нещо ново за себе си, за което не сме знаели преди. Но от обективна гледна точка, тези явления не трябва да се наричат нови. Те са съществували в природата от момента на образуване на Вселената или от по-късни етапи на развитие. Не измисляме новости, а постигаме съществуващото.

Ето защо, Нютон е сравнил себе си с дете, играещо на морския бряг, „което от време на време намира, по-гладко камъче или раковина, по-пъстра от другите, в същото време, когато великият океан на истината се разстила пред него неизследван“. Такава е степента на нашите знания за Вселената. Цялата ни наука представлява такива точкови опити за комуникация с океана от мъдрост.

В плен на старите догми

Всъщност, почти нищо не знаем за себе си, не ни е известен механизмът на нашето възприемане на реалността. Разбираме само картината, представяща се пред очите ни, изключително ограничена от нашите сетивни органи.

Този диапазон е толкова ограничен, че даже не можем да си представим друго качествено усещане. Би ни се искало да разширим хоризонта, но според своята природа просто не се нуждаем от „добавки“, както кучето не се нуждае от пети крак.

Зрението, слухът, вкусът , обонянието и осезанието ме ограничават със своята, така изглеждаща достатъчност. Вследствие на това, виждам само трохичка от величествена картина, пронизана от безкрайни честоти и безкрайна информация. Да, и този фрагмент се изкривява от многобройните „завеси“, преди да се очертае в усещането ми.

Всъщност, изобщо не става въпрос за външната действителност. Когато виждам пред себе си дърво, очите ми възприемат не него, а вълните, данните, които преминават в мен чрез електрически и химически „преобразуватели“, докато не се очертаят във вида на тази форма, която се нарича „дърво“. Нямам представа какво се намира отвън, извън мен и изобщо, има ли там нещо или „дървото“ е част от мен.

Темата за комуникация с някакви сили или явления е пълна с въпроси без отговор. Проблемът е в това, че тук няма какво да се изследва, даже да се дискутира, тъй като нямаме възможност да се намираме извън своите сетивни органи.

Ето защо, „ченълинг“ е това, което се нарича „дива територия“, където всеки може да декларира, каквото му хрумне и ничия правота не е доказуема, „по дефиниция“.

В историята има много хора, търсещи канали за връзка с висшите сили. В сравнение с миналите периоди на разцвет, днес тази сфера изглежда доста скромно, но все още носи доход.

От 514-та беседа за нов живот, 29.01.2015

[153489]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Ако променя себе си, така че да „се настроя на вълната“ на духовния свят, каква информация мога да получа от там?

Отговор: Там получавам информация за реалността, намираща се извън мен.

Контактувайки с нея, на принципа на отдаването, откривам колко съм ограничен в своята предишна материална действителност. Tук, в крайна сметка, аз получавам мизерна информация в много тесен спектър, който в допълнение, се занулява със смъртта на материалното тяло.

От друга страна, в духовното излизам извън себе си, не завися от тялото си, и усещам вечния, неограничен, съвършен живот.

Преди всичко, цялата реалност, включвайки нашия свят, за мен става „кръгла“, интегрална, глобално взаимосвързана във всички свои части, без каквито и да е отклонения. От тук започвам движение към единството на света, покоя, съвършенството на цялата действителност, на всички хора.

По такъв начин, именно постигането на духовния свят ни води към мира на Земята.

Въпрос: Какво разбирате под „духовен свят“?

Отговор: Системата от нашите взаимовръзки, в която всички ние сме съединени помежду си. Духовният свят е общата мрежа, проникната от абсолютна взаимност. Всички хора се намират в нея, във възловите ѝ точки, и всеки зависи от всички, и всички – от всеки. Това откритие създава в мен съвсем друго отношение към живота.

От 514- та беседа за новия живот, 29.01.2015

[150634]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Криза, глобализация - Няма коментари→

Началото е в постинга: Връзката между съдбата и звездите

Въпрос: Съдбата, това е пътят, който предварително ми е предначертан, по който трябва да стигна от точка А до точка Б?

Отговор: Ти си длъжен! Дори ако поискаш да тръгнеш в друго направление, съдбата ще те тласка към нужното място. Ако ти не се отправяш натам, получаваш удар. Тогава казваш, че това е „зла съдба“. Всъщност, самият ти не се насочваш в нужната посока.

А може би не разбираш случващото се, хвърляш се от една страна на друга и отново при теб идват „признаците на успеха“ един след друг, и отново си подложен на удари – тъй като не разбираш как да установиш отношения с тази сила, която те тласка и развива, и е задължена да те преведе към поставената пред тебе цел – към тази форма, която трябва да приемеш в края на развитието. Защото това са силите на нашето развитие във всичките еволюционни процеси, през които преминаваме.

Сега се намираме в много особена точка на нашата еволюция, когато тези въздействащи ни „признаци на успеха“ се отнасят вече към човешкото ниво, към степента Човек.

Днес всеки от нас и всички заедно можем да се въоръжим със знание, в кое направление да се обърнем, за какво идват тези сили, на какво иска да ни научи всеки детайл от живота ни, как мога да се организирам по отношение на заобикалящото ме общество, във всеки миг, когато нещо ме притиска, принуждава ме да действам, нещо ми пречи или помага. Мога да събера всички тези сили заедно и да изградя от тях карта на моя живот.

Съществувайки в природата и поемайки въздействието на различните сили – на топлината и студа, налягането, дъжда и слънцето, различните пречки от неживото, растителното и животинско ниво, аз мога да използвам тези сили, за да напредвам. Но най-важното е да се задействат силите, които нормално не усещам – тези същите „капки на успеха“.

Можем ли да изменим съдбата?

Въпрос: Не мога да променя съдбата, а успеха – да?

Отговор: Съдбата също може да се промени. Съдбата това е качеството на моето развитие: как виждам пътя. Могат да бъдат страдания, войни, живот и смърт и отново живот и смърт – и така стотици години. Или пък мога да премина всичко това много бързо.

Само трябва да зная към каква крайна форма, към какъв образ да се развивам, какво да променя в себе си и какво – не, в какво да влагам сили и в какво – не, какво обкръжение да организирам, което е в ръцете ми, а кое – не. Защото „ капките на успеха“ действат на човека целеустремено.

Какво е това съдба?

Въпрос: Какво е това съдба?

Отговор: Обикновено възприемаме съдбата като нещо предопределено, на което е невъзможно да се повлияе. В този смисъл съдбата е това, как бих преминал пътя, ако сам не съм взел участие в това.

Това е пътя „беито“ – „в своето време“, когато не участвам в него, просто живея – хвърлят ме от една страна на друга, аз съм болен или здрав, хващат ме, бият ме или убиват, и изведнъж печеля милион или го губя, живея, умирам и отново се раждам. Така от кръгооборот в кръгооборот, се намирам в ръцете на сляпата съдба.

Връзката между звездите, съдбата и „признаците на успеха“.

Въпрос: Каква е връзката между звездите, съдбата и „признаците на съдбата“?

Отговор: Това са символи. Всъщност, ние трябва да знаем каква е крайната ни цел и как постоянно да се движим към нея. Тогава силите на нашето развитие ще дойдат за наше добро. Затова трябва да изучаваме науката кабала, която ни обяснява какво да правим, за да напредваме по добрия път.

Следва продължение……

От 484- та беседа за новия живот, 08.01.2015

[152323]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Кой получава пропуск до пулта за управление на съдбата?

Отговор: Тези хора се наричат кабалисти. Те получават възможността за управление на съдбата, защото са се поправили и желаят на творението само добро.

Въпрос: Човекът, получил пропуск до пулта за управление на съдбата, вижда ли цялата програма на развитие на света: всички бъдещи събития и всички мисли на хората?

Отговор: На него му се открива това, което е необходимо за работата. А това, което не се изисква – остава скрито. За неговото участие в общата програма му се отварят и затварят различни „прозорци“.

Въпрос: От какво зависят тези „прозорци“? От степента на неговата любов към всички?

Отговор: Това вече зависи не само от него, защото освен него има други хора, изпълняващи своите различни мисии. А той действа в бъдещия свят по отношение на останалите, както директора по отношение към другите работници.

Въпрос: „Бъдещия свят, света който попадаме след смъртта ли е?

Отговор: Бъдещия свят е света, намиращ се над нашия свят. Влизаме там още през живота си в този свят. Няма отношение към живота и смъртта на биологичното тяло.

Въпрос: Попадаме в бъдещия свят в съня си или наяве?

Отговор: Физическият сън няма никакво отношение. Бъдещият свят не се отнася към нашето животинско тяло – в него влизаш само при пълно съзнание. Тъй като в съня си човек става като животно.

А когато бодърства, то действа със всичките сили на своята душа за благото на цялото мироздание, за реализация на общата програма, помагайки ѝ да се реализира по-бързо и по добър път, за да доведе цялото човечество до съвършено състояние.

В това се състои разгадаването на всички сънища, да се издигнеш нагоре към пулта за управление и да разрешиш всички въпроси, всеки път стараейки се да приведеш двигателя на света на по-висока предавка.

Въпрос: Може ли да узнаем къде отиваме всички?

Отговор: Отиваме към съвършенството!

От 497-та беседа за нов жизни, 11.01.2015

[152913]

Filed under: Възприемане на реалността, Душа и тяло, Кабала и другите науки - Няма коментари→

Добрият ангел

Въпрос: Мога ли да си „организирам“ „добър ангел“, който ще ме охранява?

Отговор: Да, ако започнеш да се променяш, прониквайки се с благожелателно отношение към другите. В такъв случай, ти задействаш „добрите ангели“, които ще бъдат около теб и ще ти станат защитна стена.

Въпрос: Мога ли да контактувам с тези „ангели“?

Отговор: Това са твоите собствени сили. Ти ги разкриваш в себе си вместо вродения негатив по отношение на обкръжаващите.

Всеки от нас произлиза от разбит съсъд, от разбиването, от „греха от Дървото на познанието“. Затова във всеки има 613 непоправени желания, насочени единствено към собственото благо. И човек трябва според силите си да поправи тези желания така, че те да бъдат колкото се може по-добри.

Засега не можем да ги разпознаем, да ги изброим, да укажем всяко базово егоистично желание поотделно. Но с помощта на науката кабала можем да се научим на добро, дружелюбно отношение към хората.

Как да попадна в рая

По този начин променям реалността. С други думи, откривам и започвам да усещам, в какъв прекрасен свят живея – направо в рая. Изобщо не трябва да умираш, за да попаднеш там. Това въобще не се отнася към живота или смъртта на моето тяло. За да попадна в райската градина, трябва да си я създам за себе си, и това го може всеки.

Всички свои лоши егоистични сили обръщам в отдаване, или поне да не вредя на ближните. Дори все още да не им давам любов, но даже „позитивният неутралитет“ вече ми позволява да се издигна на стъпалото на райската градина, което в кабала се нарича стъпало на Бина, „желание за милосърдие“ (хафец хесед): на мен не ми е необходимо нищо от никой и на никой не искам да навредя.

Така трансформирам своите лоши „ангели“ в добри. Тъй като съм пълен с желания и мисли, които постоянно изплуват и се сменят. И трябва през цялото време да поддържам в себе си главния стремеж – да ги обръщам от лоши в благи. При това, скалата на доброто и злото се отмерва според моето отношение към ближния.

За да преправя своите лоши „ангели“ в доби, т.е. да преориентирам своите егоистични позиви в полза на другите, трябва да привлека Висшата сила, работейки в особена група от кабалисти, която взаимодейства със светлината. Защото именно тя променя нашите начала от негатив към позитив.

Духовна защитна стена

Въпрос: Можеш ли да управляваш общата система от сили – „мрежата от ангели“?

Отговор: Има такива хора, слушайки които ти попадаш под тяхното влияние и изпитваш предизвиканите от тях отклици. Те са способни да те изплашат или да те задействат по определен начин.

В крайна сметка, така въздействат силите на общата система, където сме взаимосвързани в едно цяло. Именно това позволява на човека да указва въздействие върху другите.

Както учителят в училище влияе на малките ученици, предизвиквайки в тях най-различни чувства, развълнува ги или ги успокоява. Това зависи от разликата в нивото, създаваща психологическо преимущество за едни пред другите. В крайна сметка говорим за материалистическа психология, продължение на която е науката кабала.

Въпрос: Значи, все пак има от какво да се опасявам? Някой е способен да въздейства на тези зли общи системи, които пряко са свързани с мен?

Отговор: Разбира се, в системата има хора, по природа притежаващи по-големи сили. Особено се набиват на очи негативните примери като Хитлер или Сталин. Освен това, някои действително са способни да предсказват бъдещето. Чрез такива хора Висшата сила, силата на светлината привежда в действие общия исторически процес на развитие. Те не действат сами. Още повече, понякога те даже чувстват как ги задействат, без свобода на избора.

А от друга страна, аз мога да се защитя срещу всичко лошо, ако задействам в себе си добрата сила. В такъв случай формирам наоколо „защитна обвивка“. Колкото благо нося на другите, толкова съм защитен. Колкото и наоколо да има „отрова“, ненавист, „мръсотия“ – те няма да достигнат до мен. Защото аз съм се издигнал на нивото „хафец хесед“ и на никой не желая зло, искам само да нося отдаване. Това е и моята „защитна стена“.

От 503-та беседа за новия живот, 18.01.2015

[152674]

Filed under: Възпитание, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Как да придобием власт над късмета? Може ли да превърнем лошия късмет в добър жребий?

Отговор: Хората си мислят, че могат да правят всякакви манипулации със своята съдба, със ситуациите, през които трябва да минат в своя живот. И дори нещо да им е предначертано, те си мислят, че могат да променят това на основата на своята свободна, случайна, ежеминутна воля. Приискало ми се е и го променям в една или друга посока.

Това не се нарича власт над късмета. Преди всичко, такава няма. Виждаме в нашия живот, че даже силните в света, най-богатите и влиятелни хора, управляващи промишлеността, армията и всичко друго, също действат, изхождайки от определена система от закони. Не е възможно по друг начин. Те не могат да правят каквото им се иска. Всички са с достатъчно вързани ръце.

Необходимо е да се разбере, че да владееш късмета е възможно, но съгласно условието записано в Тора: „Исраел е над звездите и знаците на късмета“. Под понятието Исраел се има предвид не националността записана в паспорта, а стремежът на човека към целта, предопределена предварително („Исра-Ел“ – в превод „Право към Твореца“).

Ако той всеки път проверява посоката си към целта и е готов целеустремено да се предвижва напред, всеки път, на всяка крачка, тогава идващата към него сила на късмета, „капка на късмета“, (късмет – на иврит „мазал“, от думата „нозел“ – „стичам“), ще го направлява в правилната посока, съобразявайки се с неговото и нейно добро желание, т.е. посоката на човека и посоката на тази сила ще е една и съща. И тогава той ще напредва леко.

Исраел е този, който изяснява за себе си целта на творението и извършва всички действия, за да я приеме със цялото си сърце и душа. Той започва да вижда, че да я желае е най-доброто за него, дори и срещу неговата природа, срещу възпитанието получено в детството му, срещу общия егоизъм в него.

Целта на творението е да постигне всеобхватна любов, отдаване на ближния, обединение с цялата реалност, с цялото човечество за благото на всички. Тази цел е пълно отдаване и любов на принципа „възлюби ближния като себе си“, а от „любовта към ближния – към любовта към Твореца“, и за това тя е противоположна на нашата природа.

Това са достатъчно отдалечени от нас категории, неразбираеми за нас, и за това сме длъжни да си ги изясняваме. Но най-важното е да изясним целта. И тогава, във всеки миг от нашето съществуване, ще усещаме как получаваме пулсациите на някаква сила от различни страни. Ако правилно се насочвам към целта, те идват и ме побутват с добро към целта. Ако не съм се насочил правилно към целта, то ще разпозная под какъв ъгъл съм спрямо действащата върху мен сила, и съгласно това мога да коригирам своята посока.

Тогава моят живот става подобен на този на летец в кабината на самолета. Той през цялото време управлява и насочва самолета съобразявайки се с данните които вижда на контролното табло и по указанията на диспечера, като постоянно проверява своята посока.

Това много прилича на начина по който напредваме, ако искаме да напредваме правилно, възприемаме всички сили идващи свише – „капките на късмета“ и целта, като идващи за наше добро. За добро, защото всеки път ние променяме себе си, за да получим направляващо въздействие за постигане на тази цел.

Затова е казано „Исраел е над звездите и знаците на късмета“ – това е този, който всеки миг се устремява „право към Твореца“, т.е право към това свойство, което е присъщо на висшата сила, на общата сила на природата – добрата и творяща добрини, към силата на отдаване и любов.

[153122]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Как да получа пропуск до пулта за управление  на „филма на живота“?

Отговор: За това е необходимо да се издигнем над своя егоизъм, там където се намират твоите мисли, желания, сили, действия, насочени към отдаване, а не в своя полза.

Живот на такава висота изисква от теб да направиш съкращение на своя егоизъм и да имаш антиегоистичен екран, да се покриеш с щит, гарантиращ, че никога няма да помислиш за някакво действие заради себе си.

Ако бъдеш защитен срещу егоистичните намерения, то ще ти позволят да влезеш там.

Въпрос: За чия полза ще мисля, ако не за своята?

Отговор: Ще мислиш за ползата на общата програма, за нейната правилна, добра и бърза реализация за доброто на всички творения. Ако мечтаеш именно за това, то ще можеш да стигнеш до него. Понеже тогава ще се присъединиш към силите, които се наричат „ангели“, за да участваш активно в тяхната работа.

Въпрос: Страшно ли е да разкриеш ангелите?

Отговор: Няма нищо страшно в това. Просто ангелите са сили, като всички сили на този свят. Ти се учиш да ги използваш и те започват да те слушат. Силите на природата се наричат ангели. Силата на гравитацията също е ангел.

Влизаш в контролната кабина за управление на цялото творение, за участие в неговото управление, заедно с всички други сили на природата, в полза на човечеството, придвижвайки го  към желаната цел. Защото влизайки там, си задължен да се въоръжиш със силата на любовта. Тогава ще използваш всички намиращи се там сили, за благото на цялото човечество.

Въпрос: Аз получавам власт не само над своята съдба, но и над съдбата на всички други ли?

Отговор: Теб няма вече да те интересува твоята лична съдба. Ще се грижиш за цялото човечество, за всички души. Ще получиш контрола над цялата програма на творението, за да напредва по пътя на светлината, тоест да се насочва към добро развитие.

От 497-ма беседа за нов живот, 11.01.2015

[152906]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Началото е в постинга: От къде идват сънищата?

Въпрос: Има ли някакво особено значение в нашите сънища?

Отговор: Обикновено сънищата са свързани с наши преживявания в миналото или с тайните ни, неосъзнати желания и цели, за които самите ние не се досещаме. Но има и такива сънища, които ни открехват бъдещето.

Помня, как преди един от изпитите ми се присъни в пълни детайли ситуация, която след това се случи. И по-рано ми се е отдавало понякога да пробуждам в себе си такива предвиждания на бъдещето. Но такова пасивно разкриване с нищо не помага, тъй като не си способен да използваш тази информация и не можеш никому да разкажеш за нея.

Нямаш каквито и да е сили и желание да говориш за нея, сякаш тя е заключена вътре в тебе. Някога знаех какво ще се случи с хората, които са близо до мен, все едно че това е сценарий на пиеса, но не можех на никого да кажа. След това точно така се случи.

Но кабала не се занимава с разгадаване на сънища, тъй като те се отнасят до материалния живот на човека. Тялото ни – е просто животно. Всички животни също сънуват. На малките деца през цялото време нещо им се присънва – това помага на човека да се развива.

Обикновено животът ни се състои от доста повърхностни, ясни, обичайни ситуации, в които няма нищо ново. Всички дни си приличат. И затова човекът вижда такива сънища, които го насочват към неговата истинска, възвишена, бъдеща роля, развиват неговите чувства и разум и го подготвят за следващия етап.

Това му помага да се справи със състоянията, които го очакват в бъдеще – към духовен подем. А без такива сънища, животът ни би бил твърде еднообразен, като при животните, разпределен по график: сутринта се събуждаш, отиваш на работа, връщаш се, вечеряш, гледаш за кратко някакво безсмислено предаване по телевизора и лягаш да спиш. И нищо повече от това.

Може да се каже, че в сънищата си хората се свързват с обща за тях мисъл, сила, желание, макар и на тяхното материално ниво, но именно така те се развиват.

Затова малките примитивни същества не спят и могат да бодърстват през деня и нощта, денонощно. Те имат само сезонни цикли, свързани с годишните времена. Но по-развитите и сложни животни трябва вече да спят подобно на хората.

Неслучайно човекът не може да живее без сън. След няколко безсънни нощи човекът започва да губи разсъдъка си, мозъкът не е способен да функционира без почивки за сън.

Защо?

Работата е в това, че нямаме други възможности за преминаване от състояние в състояние, без тези състояния да са разделени от сън. Ако трябва да го обясним с термините от науката кабала, то самото състояние се нарича ГА”Р (връхната част на стъпалото), в което човекът бодърства и действа активно, получава и отдава, обменя чувствителна и интелектуална информация с обкръжението.

Но за смяната на едно активно състояние с друго е необходим сън. Сънят – е подобно на долната част на стъпалото (ВА”К), изчезване на светлината хохма. Тя е част от голямото състояние. Не трябва да казваме, че докато спи, човекът става като животно – той е спящ човек. И не е важно дали сънува докато спи или не – главното е, че той – сънят преминава през него – човека.

Затова той се пробужда, готов за новия ден. По време на съня, природата е подготвила в него всички инструменти, необходими за изпълнение на новото задание.

Ненапразно хората спят по 8-10 часа в денонощие. Този, който спи по-малко от 7-8 часа, вече се чувства зле. Това може да бъде дори духовна пречка. Но самият сън и сънуването – са чисто материални явления, които се отнасят към егоизма ни. В тях няма нищо духовно.

Въпрос: Дори и по време на сън ли се намираме под властта на егоизма?

Отговор: Разбира се, а под каква друга власт бихме могли да бъдем? Цялото ни тяло и всички негови системи са егоистични. Фактът че спим, не ни премества в духовния свят. Няма как внезапно по време на сън да придобием свойството отдаване и любов към ближния. Ако това го няма в нас, значи оставаме в материалния свят. Разликата между материалния и духовния свят е само в това – дали намерението е заради себе си или за да отдаваме.

Следва продължение…

От 496 -та беседа за новия живот, 11.01.2015

152337

Filed under: Възприемане на реалността, Здраве - Няма коментари→

Мнение: Самата наука е предоставила прогресивни доводи в полза на съществуването на Бог (на висша управляваща сила). Значението на четирите фундаментални взаимодействия на природата: гравитационно, електромагнитно, силно и слабо ядрено взаимодействие – са били установени във време по-малко от милионна част от секундата след „големия взрив“.

Ако се измени даже едно единствено значение в тези явления – и вселената няма да може да съществува. Вселената е велико чудо. Това чудо насочва към съществуването на Висш Разум – някой друг, освен самата вселена.

Реплика: Има много статии на тази тема. Достигнахме до логичния извод за необходимостта да се обоснове съществуването на извън природен разум (замисъл). Но науката спира до тук – опира се в невидима стена. Тъй като да проникнем зад нея с нашите данни – е невъзможно, а да изменим собствената си природа – ние не сме в състояние.

Науката кабала ни обяснява как можем да направим това – да придобием свойствата на света „от другата страна“, и благодарение на тези нови свойства да проникнем „там“.

[152771]

Filed under: Възприемане на реалността, Творец - Няма коментари→