Въпрос: Какво означава ”да се възпитава детето в Тора и заповедите, в намерение за отдаване на Твореца, а не в любов към самия себе си?”

Отговор: ”Заповедите” – това е поетапно поправяне на нашето егоистично желание, желание да се насладя, което на всяка степен се разкрива все повече сякаш бъркайки любовта между нас.

Но когато ние поправяме този оттласкващ ни егоизъм на отдаване, именно с него се проявява повече любов, тоест той става наш съюзник.

Това и се нарича ”С Тора и със заповедите”. ”Тора” – това е светлината, връщаща към източника, за отдаване и за любов, а ”заповедите” – действията за поправянето на желанията на човека за отдаване, любовта.

Тора се нарича методиката, позволяваща ни да постигнем любовта, свързването, отдаването, защото в нея се съдържа светлината – силата за поправяне.

Тази светлина е създала желание и само тя може да го поправи. Но има условие: ние трябва да пожелаем поправянето, да повикаме действието на светлината. В това е ролята на човека.

Детето го възпитават не бащата и майката и не учителката в училище. Дори и да бъдеш най-великият кабалист, ти не можеш да го възпиташ – това може само правилното общество.

Колкото и родителите да са влагали в детето, то не взима нищо от тях, попадайки под влиянието на своята среда – на двора, в училище и оттам получава всички модели на поведение и ценностите на живота. Бащата и майката то възприема като система, а не като свое обкръжение.

Обкръжението е това, което е близо до детето, говори на разбираемия за него език и го разбира, намира се на неговото ниво. Потребността от обкръжение възниква на 3-4 години и е необходимо да го поместим в подобаваща рамка.

В кабала ние учим, че усещаме само равен на нашия парцуф или висшия, който се е спуснал към нас.

По-високо от равното на нас ние не възприемаме. Затова детето възприема бащата и майката като такива, които са задължени да го обслужват.

Затова възпитанието е възможно само за сметка на обкръжението. Създайте правилното обкръжение за своите деца и тогава вие ще можете да им повлияете!

От урока по статията ”Любов към Твореца и творенията”, 10.10.2010

[23110]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок - Няма коментари→

В Книгата с притчата на цар Соломон (Мишлей) е казано: ”Щадящият пръчката си ненавижда своя син”.

Възпитанието се изгражда със строгост и милосърдие. Точно така и нас ни управляват свише – чрез строгост и милосърдие.

Тук няма място за абсолютна любов. Детето трябва да изпитва балансирано въздействие на две сили.

По такъв начин му показваме, че е свободно в избора си. Нека всеки път да избира само, но нека знае, че неверният избор поражда отрицателен отклик.

Според възрастта, детето ще намира все по-голяма свобода за самостоятелни действия, а ответният негатив, тоест ”пръчката”, все повече ще се скрива.

В крайна сметка отглеждаме човек, който живее по широкия свят и знае, че с всяка крачка той трябва да реализира свобода на волята, намирайки се между наказанието и възнаграждението, за да отиде на правия път.

Отношението към всички деца, започвайки от най-малките до големите като нас, трябва да изхожда от въздействието и контрола на строгостта и милосърдието, постепенно анулирайки ги, съгласно нивото на възпитание.

Ние предоставяме на детето все по-голяма свобода и му предаваме управлението, докато то не излезе в света, приемайки от нас тези ”юзди” на строгостта и милосърдието, за да стане самостоятелен човек, владеещ оптималното им съчетаване в средната линия.

На това го възпитаваме – от нас приема дясната и лявата линия, възнаграждението и наказанието и продължава с тях да изгражда себе си.

От беседа за възпитанието, 29.09.2010

[22507]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как, работейки с децата можем да проверим, дали избрания от нас подход е правилен?

Отговор: Преди всичко, трябва да се следи дали децата от групата преминават през всички състояния заедно.

Ако през нея преминават общи вълни, които обхващат всички деца в класа, тогава е необходимо на децата да се дава нещо отпускащо, занимания със спорт. Тоест да им се помогне по-леко да преминат през трудните състояния.

Но, разбира се, на всяко стъпало са неизбежни скок на егоизма и неразбирането, а след това изясняването и постигането на още по-голямо разбиране. Трябва да научим децата как да преодоляват състоянията на неяснота в чувствата и разума.

Няма такива състояния, както във възрастния човек, така и в детето, което е също човек  (душата не старее), при които да не му е оставен „края на връвта”, хващайки се за който да може да се измъкне от всякакво объркване, падение, безсилие, мъгла.

Едновременно с привидно „обективните причини” за лошото самочувствие, ние винаги имаме възможност да се издигнем от това състояние. Необходимо е да научим децата на тази техника – по този начин ще им дадем инструменти, помагащи им да устоят на живота.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 04.10.2010

[#22543]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: За целите на възпитанието е прието да очовечаваме персонажи на животни. Доколко е оправдан този подход?

Отговор: Никога в живота си не съм виждал слон да разговаря с лисица, куче да пее песен, а мишка да се разправя с нещастен котак.

Не виждам никаква възпитателна ценност в подобни методи. В сравнение с реалния поглед върху живота, в тях се крие много голяма лъжа. Не виждам в тях пример, показващ на малкото човече как да се отнася към живота.

Вместо това, в тях виждам изкривена картина на света. Натрапвайки на детето , истории, които не са действителни,  ние осакатяваме разума му и изкривяваме логиката, без да подозираме, че тези илюзии като отношение към света, ще останат в него през целия му живот.

Разбира се, трябва да запознаем децата с неживия, растителен и животински свят, но само в истинския му вид.

Към малкото дете трябва да се отнасяме именно като към малък човек, а не като към обитател на мнима реалност, където животните разговарят и се намират в приказни отношения помежду си.

Този подход е следствие от нашия престорено благочестив свят и всевъзможните нелепости, които човечеството си въобразява вече хилядолетия. Науката кабала има напълно различен поглед върху нещата.

Нима само така можем да възпитаваме децата? Нима в примерите и обясненията не можем да минем и без животните, по-голямата част от които децата дори не са виждали?

Излиза, че ние натрапваме на детето „виртуални” персонажи. По същия начин можем да му разказваме за духове и привидения.

Моят внук има представа за мобилен телефон, за самолет, кола, за кучето и котката в двора. Защо ми е да му пълня главата с небивалици?

„Знаеш ли, някъде там, извън града има гора, а в нея живеят зверове, които разговарят един с друг…” . До този момент той е живял в истинския свят, а аз съм внесъл в него лъжа.

Защо? Какво възпитателно има в това? Аз, просто съм пробутал на детето фалшив театър, който то приема като факт.

Слушайки тези басни, то остава за цял живот с изкривени представи. Струва ли си да се удивляваме, че хората скачат в клетки с мечки, които му се струват мили и добри.

Трябва да обучаваме детето не на небивалици, а на притчи и игри, където измислиците не се представят като реалност. Престанете да подхранвате децата с басни – оставете в менюто им само истината.

Всяка лъжа се отлага в подсъзнанието, става част от вътрешната програма и извращава погледа върху живота.

Нужна е само истината, която да бъде разкривана все повече, съобразно нивото на развитие. Истината ще измени подхода на детето към живота и то ще расте „направо”.

От беседи за възпитанието, 29.09.2010

[22509]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да обясним на децата закона: “възлюби ближния, като самия себе си”?

Отговор: Образованието за децата и за възрастните трябва да бъде еднакво. Само че, на детето, ти разкриваш всичко в по-малка степен, привеждаш му разбираеми, но не измислени примери, а такива, които са “смалени” до неговото детско ниво. Но във всичко да се казва истината!

Трябва само да се погрижим детето да ни разбере правилно, за неговото ниво. Точно така, както адаптираме езика на кабалистите, за да го приближим към съвременните хора и да го направим понятен за всички.

За да обясним на детето и само част от един урок за възрастни, са ни нужни множество уроци.

Аз проверявам, дали всички предходни уроци са усвоени и разкривам нов проблем, който да се разрешава в детската група, все едно им давам първо половин “лъжичка”, за да “я опитат”.

Но след това, детето трябва само да започне да пита, да не разбира и да се съмнява, да обсъжда с приятелите, да се опитват заедно да разберат, за какво всъщност се говори, каква точно е задачата и какъв отговорът.

А учителят, заедно с децата се включва в това обсъждане, само че отдалеч ги напътства, да се движат на правилния път.

Отначало, изцяло разясняваме самия въпрос, а след това се опитваме да го разрешим. И чрез този процес, учителят оценява напредъка на децата – всяка предишна степен, със своята долна част се включва в следващата степен.

А оценки не се поставят – всички са равни, оценява се само съвместното решение на даден проблем.

От урока по статията «Любов към Твореца и творенията», 04.10.2010

[22545]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок - Няма коментари→