Правилото „възпитавай  отрока си според неговия път“ съвсем не означава задоволяване във всичко. Напротив, този подход е много строг. „Съгласно неговия път“ означава съгласно наклонносттите му.

Ако детето има способности в математиката, то аз го изпращам в математическа школа и по всякакъв начин го заставям да се учи, без всякакво облажване.

А този, който е способен в танците, нека се учи в балетен кръжок според съответния режим. „Съгласно неговия път“ съвсем не означава „това, което му се иска“. А къде „се възпитава отрокът“?

На децата трябва да се дават само положителни примери. Тъй като се раждаме в егоистична природа, както е казано от Твореца: „Аз създадох злото начало“, срещу което не е създадено добро начало, а само светлината на поправянето, която се предизвиква от занятия по кабала.

Затова, когато показваме на човека нещо лошо и казваме, че така не трябва да се постъпва, той не се съгласява: това е лошо, но аз искам! Той не свързва думите с постъпките:  казва, че това е лошо, но го прави.

Затова не си струва да се показват на децата отрицателни примери, наред с положителните примери, за да направят избор. Те никога няма да изберат доброто, защото съгласно своята природа, винаги ще ги влече лошият пример и действие, въпреки многочислените поучения.

А чрез това, че те виждат само положителни примери и ги обсъждат под различна форма, ние постепенно ги водим към добро. Навикът става втора натура.

Какво се смята за положителен пример? – Доколко всеки е свързан с групата, въодушевява своите другари, действа заедно с тях – в това той е пример. И децата трябва да знаят, как да измерят себе си по отношение на групата и своите действия.

За това трябва да им дадем скала на постижението, иначе детето не знае как се оценяват постъпките му. При отдаването в групата трябва да има външен израз, който може да се използва като инструмент за измерване.

От беседа за възпитанието, 03.12.2010

[29217]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок - Няма коментари→

Защо трябва да се отнасяме добре един с друг? Трябва да го правим само, за да постигнем сливане с Твореца. Защо идвам в групата? Само заради Твореца.

Ако имам други причини, тогава аз съм същия като комунистите в Русия, които изградиха обществото на бъдещето заради себе си. Затова и до днес си носят последствията. Единственият начин да ги поправим е чрез „огън с огън”, тоест с правилния вид комунизъм – кабала.

Творецът трябва да бъде нашата цел! Иначе ни очакват ужасни удари. Пример за това е Русия, която вложи огромни усилия, средства и пари, и го направи тема за дискусия навсякъде: по радиото, по телевизията, в детските градини, училищата, песни, пиеси и всичко останало, което хората направиха. Всичко призоваваше хората да правят само едно нещо: нека се обединим и да бъдем приятели!

Но вижте какво се случи. Хората не приеха нищо от това и всичко веднага се обърна в егоизъм, въпреки че изглеждаше като нещо добро, правилно възпитание, което учеше всички: нека всички живеем в мир, заедно, като едно семейство.

Ако Творецът не стои на чело на всичко това, като източник на светлината, която променя човек, тогава каква е ползата от празни думи? Те не отговарят на истинските факти!

В резултат става необходимо да караш човек да ги следва принудително чрез наказания, потискане и сила. Трябва да си направим изводи от това –  какво е правилното възпитание, и как то се прилага до най-малките детайли.

Единственият начин да възпиташ някого е чрез пример. И ти не просто показваш твоят личен пример, защото, ако детето се учи да се държи като теб, това няма да бъде вътрешно поправяне; той просто ще те имитира. Утре ще види лош пример и също ще го копира.

От друга страна, ако той се е поправил и го е разбрал, тогава той е вече защитен до това ниво.

От урока по статията „Тяло и душа”, 29.11.2010

[28083]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние слушаме съветите на кабалистите за това, как трябва да организираме себе си в различни ситуации и състояния, за да получим максимално въздействие от заобикалящата ни светлина, която ни връща към източника.

За тази цел изпълняваме всевъзможни изкуствени, материални, егоистични действия според принципа „Ще направим и ще чуем!” и тук, тези съвети работят.

Но кабалистите не могат да ни задължат да извършваме действия насочени към отдаване. Следвайки техните съвети в работата със своя егоистичен материал, ние искаме да привлечем към себе си неизвестната за нас сила на заобикалящата ни светлина, за да може тя да ни подейства и да ни доведе до ново състояние.

А в мига, в който се променям, аз вече започвам да действам по друг начин – с нов разум и ново сърце. Ние работим  в следната последователност: „Съвет -> чудесно средство -> нова равносметка”.

Затова, по време на работа с учениците (и възрастни, и деца), трябва да се търсят такива занимания, които максимално ще привлекат заобикалящата ни светлина. И в крайна сметка ще се получи това, което трябва. А ако не се получи – тук вече нищо не може да се направи. Ние можем единствено да молим за поправяне, да отправяме МА“Н: аз искам вътрешно поправяне!

А всичко, което идва след това, е следствие от въздействието на висшата светлина, която не бива да засягаме, защото това касае „тайните на висшето управление”.

Ние привличаме заобикалящата ни светлина, изучавайки първоизточниците. И ако възрастните четат текстовете на Баал аСулам, то за децата е достатъчно да се проведе обсъждане по тези статии – например, на тема ”Тяло и душа”, „Възприемане на реалността”, „Свобода на волята”. Да се обсъди по забавен начин, под формата на игра, връзката с някои физически или химически закони на нашия свят. Така, ние привличаме към себе си същата тази светлина.

Трябва да се обясни на децата механиката на промяната на човека, а те приемат това като факти и започват да го използват. Постепенно всичко това се натрупва в тях.

Работата с децата се отличава от работата с възрастните. Казано е, че обучавайки детето, ти все едно „пишеш на чист лист”. В детския материал всичко естествено се усвоява така, че те приемат чутото от възрастния като истина.

Това отразява връзката на корена с клона. Ако  общуваме с някой, който е по-възрастен от нас, то възприемаме думите му като очевидни факти. И трябва да се възползваме от това детско свойство, за да ги напълним с правилни понятия, вместо тези, с които ги натъпква нашия егоистичен свят.

От урока по статията „Тяло и душа“, 29.11.2010

[28086]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Новото поколение – това не са само нашите деца, но и ние, тъй като за да дадем на децата ново възпитание, ние самите трябва да бъдем нови -иначе какво ще дадем на тях?

Само големите могат да дадат на малките, а не да се надяват, че те сами нещо ще постигнат – това никога няма да се случи.

За приемствеността на поколенията е необходима вярната цел, която никой няма да може да опровергае. Тогава децата ще последват родителите, а родителите ще има какво да предадат на децата си, за разлика от днешната ситуация, когато всяко ново поколение опровергава предходното.

Правилното възпитание трябва да започне да се дава на младото поколение от момента, когато то започне възприема света. Тъй като душата няма възраст, то човек може да се включи в духовното развитие веднага – още преди предварително да се е покварил от егоизма. Да не ги залъгваме с приказки.

Затова на децата можем да обясняваме всичко което става, без да се колебаем от възрастта им, а да се обръщаме направо към душата. Те могат да изучават същия материал, който и възрастните, същите книги, дори и книгата Зоар.

Само по този начин младото поколение ще успее да израсне със знание за доброто и злото, без да се разваля и покваря, за да трябва да се поправя след това.

От 5-ят урок на конгреса, 10.11.2010

[27007]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития - Няма коментари→

Днешните деца значително се различават от предишните поколения. Те имат друго възприятие за света, което преди това не е съществувало – не плоскостно, а по дълбоко.

Това поколение е готово за духовно развитие и трябва да го получи. А ако ние не го дадем, получаваме такива реакции като хиперактивност, грубост и непослушание, защото на тях не им е достатъчно онова, което го има в нашия свят.

На тях им трябва правдиво знание за това, в какъв свят живеем, каква цел и по какъв начин трябва да я постигнат. Те възприемат информацията за духовния свят лесно и естествено.

Дори, ако в началото просто повтарят след нас, което е нормално за децата, то после проверяват – истина ли е това или не? Проверявайки, те откриват факти, които потвърждават верността на тези думи значително по-лесно, отколкото го правим ние.

Давайки им такова възпитание, ние преди всичко възпитаваме себе си, показвайки пример за връзката помежду ни, към която те трябва да се стремят. Тъй като деца и родители са устремени към една цел, те преминават през същите състояния, етапи на развитие, намират се в същия свят, живеят по същия начин.

Нашите деца са пълноправни участници във всички действия, организирани от възрастните. Те знаят за какво живеят, какъв е смисълът на живота, какви са природните и обществените закони, как да живеят според тях.

Изучават системата, в която живеят и започват да чувстват действащите в нея сили, защото вече са изначално готови за разкриването на тези сили.

В тях, промените се проявяват много бързо – за няколко месеца. Те са умни, знаят и могат да използват потенциала си. Показването на постиженията им пред света, ще послужи като най-доброто разпространение на методиката, защото за проблемите на възпитанието е загрижено цялото човечество.

Да се надяваме, че виртуалното училище, която планираме да създадем в най-близко бъдеще, ще се заеме с формирането на новия Човек.

От 5-тия урок на конгреса, 10.11.2010

[27004]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: В днешните времена има семейства, които не приемат хомосексуалността на децата си. Децата са отхвърлени от семейството.

След терористичният акт в „Бар Ноар” в Тел-Авив, родителите на едно от децата дори не са отишли да го видят.

Вие нееднократно подчертавате, че трябва да се отнасяме с децата в съответствие с потребностите им. Как родителите трябва да възприемат хомосексуалната ориентация?

Отговор: Аз не мога да давам указания на родителите как да се отнасят към децата си, но мисля, че над всичко трябва да царства любовта и разбирането!

Нито обществото, нито средствата за масова комуникация не провеждат разяснителна работа, независимо от това, че именно в кръговете на средствата за масова комуникация има много разбиращи този проблем.

[26116]

Filed under: Възпитание на децата, Въпрос-отговор, Мъжът и жената - Няма коментари→

Ако днес светът се погрижи за възпитанието на подрастващото поколение, то след 15 – 20 години бихме живели сред други хора, в друго човечество.

Тогава нямаше да ни се налага да мислим какво ще правим с порасналите. От 3 – 4 годишна възраст щяхме да обучаваме детето на напълно ново възприятие, насочено към отдаването

До разрушаването на Храма, целият народ на Исраел е бил възпитаван по този начин, живял е с това. Казано е, че от Дан на север до Беер – Шева на юг, тоест в цялата страна, не е имало малко дете, което да не знае какво е „заради получаване” и какво „заради отдаване”. Тогава е действала методиката, получена още от Авраам при излизането от Вавилон.

С времето, на нас също ще ни се наложи да направим това, но и днес, вече има такава възможност. В крайна сметка, ние ще научим децата как да живеят едно с друго, как да формират  връзката помежду си, как да дружат, да си взаимодействат и обичат.

При сегашните условия, това е много трудно, защото децата се намират в съвременната система на обучение с всички нейни проблеми. И все пак, ние се стараем да им обясним, че любовта към ближния, като към себе си, се явява универсален закон на природата.

От него не можеш да избягаш. Колкото и да се съпротивляваш, колкото и да противодействаш, като резултат само ще си навредиш. Историята ни дава примери с паднали империи и народи победители, оказали се в беда след своите победи.

На заблудения егоизъм му се струва, че успешното съперничество ще му донесе изгода, плячка, власт: „Вижте какъв съм герой!” Но ако погледне дори в близка в перспектива, ще разбере, че това не работи. Ние сме взаимно свързани по природа и взаимността ни е необходима.

И затова добавяме към съвременното профилирано обучение принципа за любовта към ближния, като към себе си. Затова използваме различни форми на преподаване: игри, песни, беседи, обсъждания, дискусии – всичко, което ще отведе детето до новото възприемане на реалността.

Намираме се в самото начало на пътя. Надяваме се, че тази година ще ни се отдаде възможност да организираме международна просветителска мрежа, която да обхване всички наши групи по света.

Ще пускаме филми, книги, разяснителни брошури. Ще работим с психолози и други специалисти и за няколко години ще видим каква полза ще донесе това на нашите деца.

Днес е просто необходимо да се разработи и разшири здравото възпитание, за да не растат децата според вълчите закони и да не станат човеконенавистници, както е сега.

Израствайки, нашите деца ще успяват на всички поприща – и в естествознанието, и в професионалната подготовка, и в поведението, и в отношението към обществото и света. Защото вътрешно ще съответстват на Твореца.

От урок по статия на Рабаш, 05.11.2010

[26040]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Ако създадем виртуална духовна среда за деца във всички учебни групи в света, това ще окаже ли влияние на ускоряването на времето, както е казано: „Израел ускорява времето”?

Отговор: Това ни се струва нещо странично, но всъщност е най-важното.

Защото с примера за правилното възпитание, когато децата ще цъфтят като цветя, ще растат преуспяващи във всичко: във възпитанието, в поведението, във възможността за възприятие и самореализация, ще можем да покажем на света, какво е това „ново човечество”. И срещу този пример никой не ще може да устои.

Ще покажем, че такава система за възпитание може да се организира не само на едно място, а че има възможност това да се направи във виртуална форма на много места по целия свят. Т.е. да се създаде ново поколение от хора.

В сегашното поколение проблема е в това, че в него няма продължение, няма следващо поколение. Всички тези страдания, които родителите усещат, и дори тези хора, които нямат деца и семейства, се натрупват заедно.

А ако в близко бъдеще положим началото на такава верига със система за телевизионно обучение на основните езици, ще съумеем да укрепим обществените връзки между децата, да организираме особени детски лагери и много други, то никой не ще може да противопостави нещо по-добро на това. Тъй като държавната система за възпитание продължава да търпи крах.

Това е този коз, благодарение на който ние ще спечелим! Когато видят, че всяко дете, получаващо възпитание в такава мрежа, постига успех по всички предмети, отличава се с добро поведение, правилно отношение към живота, а също и нейното разбиране и е физически здраво, то несъмнено, с това всичко ще бъде казано.

Такава система не може да бъде копирана, а само може да се присъединят, тъй като нейната основа е всеобщото обединение, а копиране означава разединение и затова в отделно взета група или страна не дава такъв резултат.

Тъй като може да бъде организирана само на основата на принципите за единство: глобален свят, интегрална връзка, необходимост от обединение, всички хора да са като братя. Излиза, че светът ще бъде принуден да приеме нашата методика, която ще придобие систематична, научна форма.

Нашата мрежа трябва да бъде разнообразна, включваща в себе си деца от различни страни. И трябва да ни покажат, че всички те се учат по един първоизточник, по една методика, и че всички те са съединени заедно, представяйки новото човечество, с универсални ценности, което всъщност иска от нас еволюцията.

От беседи за възпитанието, 31.10.2010

[25758]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок - Няма коментари→

В последно време хората изпращат много въпроси, свързани с възпитателната ни система. Ние изграждаме нова възпитателна система и трябва да я използваме заради отдаване, с разпространителна цел. Това ще осигури нейното успешно развитите, поддръжка и признание. Нашите деца ще станат част от процеса, който е насочен към помощ на всички деца по света. Ние използваме това, което ни е най-скъпо, нашите деца, с цел разпространение като пример за правилно възпитание.

Това е ключът към успеха: ние не сме просто загрижени за благото на своите деца, а за благото на целия свят. Това означава, че основната ни цел е не в създаването на наше собствено училище, а в организирането на виртуални, образцови класове, които да послужат като пример за формирането на децата във възрастни.

Ще използваме тази база за създаваното на възпитателни видео програми, така че децата по света да могат да ги използват, за да се обучават след училище, по интернет или местната телевизия. Динамични програми в различни формати, адаптирани по възрастови групи, ще ни представят сериозна възпитателна организация, която действително се грижи за възпитанието. Ние ще предоставим на света систематично средство от възпитателни програми на различни езици. Разбира се, ние ще го направим без да споменаваме мъдростта кабала, а само като използваме нейния глобален, интегрален подход за разкриване на света.

Тази система не влиза в конфликт с учебната програма, а напротив, тя формира децата във възрастни. Постепенно ще въведем всички учебни предмети в нашите програми, прекарани през призмата на глобалния мироглед за реалността и нашия свят.

Трябва да научим децата да разбират, че тяхното възприятие за света е относително и да им покажем, че е възможно да почувстваме и разберем света по различен начин – без да се вглъбяваме в закостенели предубеждения. Когато разказваме на децата за природата, ние трябва да ги учим за относителното възприятие, да пробуждаме въпроси в тях, да ги приближим до реалността и да разкрием света пред тях.

По-горе казаното не са безпочвени фантазии, а реални резултати, които вече наблюдаваме върху стотици от нашите деца през последните няколко години.

От беседа за възпитанието, 01.10.2010

[22613]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да бъде правилното обкръжение за детето?

Отговор: Детето при всички случаи израства, копирайки своето обкръжение. Затова грижата за обкръжението – това е грижа за детето.

Помислете как може да повлияете на обкръжението му и косвено да го управлявате, като поставяте игри, книги, видео, носещи на детето, избраната от вас информация, но по интересен за него начин.

Научете детето на защита от лошото външно влияние, а също така го научете само да му се съпротивлява, дайте му сили да отстоява принципите си. Защото ценностната система се изгражда при стълкновението на доброто и злото.

Не би могло да има проблеми за изграждането на добро обкръжение за детето, ако родителите се разберат за това. Едно дете лесно може да се подкупи с играчки и лакомства – и така постепенно да го обвържете в правилното обкръжение. А след това то само ще започне да влияе на обкръжението си.

Възпитателите са задължени да придобият способност да слизат на нивото на детето, за да ги почувства то по-близки – не като възрастни, а като свои връстници: учителите трябва да владеят способността да се приобщават с децата, да играят на техните игри, да говорят като тях.

Нужно е възпитателят да е като таен агент, който се е внедрил между тях и ги обработва. Тогава той ще съумее да им предаде своя дух и постепенно да ги повдигне.

Но ако възпитателите се държат като по-висши от децата, те ще ги вземат за мебел… бягайки из краката на такива възрастни, децата ще опитват да ги отстранят, за да не им пречат. Те си имат свой собствен свят.

Така че, всичко трябва да е организирано само със стремеж към една единствена цел – да бъде възпитано детето в любов към ближния, а чрез нея то да достигне и до любов към Твореца.

И такова намерение трябва да има още в началото на неговия живот, то трябва да стои зад всяко негово действие. Точно в такава възраст това е лесно и възможно.

Ако в детството се привикне към това, то вие осигурявате на своето дете висша безопасност и успех.

От урока по статията „Любов към Твореца и творенията”, 10.10.2010

[23106]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок - Няма коментари→