Природата ни принуждава да се издигнем от животинското ниво на нивоto човек. Причината, поради която човек не получава всички блага, а се лута в страдания и търсене с какво да се напълни, е в това, че нашите свойства се различават от свойствата на природата. Тя дава благо, а ние желаем да го захапем, всеки за себе си и за сметка на другия. С тази противоположност на свойствата сме противоположни на природата. А цялото ни поправяне се свежда до постигане на подобие с нея.

Затова сме се събрали в група, в която всеки от нас ще се стреми към подобие с природата. Но за да го постигнем, трябва отначало да се научим да доставяме удоволствие, да отдаваме на човека, т.е. трябва да се научим да обичаме ближния. Само по пътя на потискане на своя егоизъм можем да стигнем изпълняване закона за любов към ближния.

Това означава, че от една страна, трябва да се нивелираме спрямо другите членове на групата, а от друга страна, трябва да се гордеем с това, че ни е предоставена възможност да встъпим в тази група, членовете на която имат само една цел – да постигнат разкриване на всички свойства на природата в нас.

[72609]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - Няма коментари→

Задължително трябва да има ред на събранието. Всеки член на групата, съгласно своите възможности, трябва да говори за важността на групата, т.е. каква полза му донася групата, че той се надява с помощта на групата да получи извънредно важни желания и свойства, които сам не може да получи. Затова той цени това, че се явява член на групата.

И така, отначало трябва да се осъзнае и да се изкаже важността на групата, за необходимостта на нейното съществуване. Изобщо, ако искам нещо от някого, е нужно:

–  Този, от когото го искам, да има това, което искам;

– Този, от когото го искам, да има добро желание да даде на другите.

Затова е необходимо в самото начало да се възвеличи всеки от другарите. Според степента на величието на групата, се усеща уважението към нея.

След това всеки член на групата трябва да провери себе си, колко сили той влага в групата. А ако вижда, че няма сили да прави нещо заради групата, тогава трябва да моли общата сила на групата, да се появят у него сили и желание да обича ближния и да си представя себе си заедно с групата като единен организъм. По същия начин, както тялото желае да се чувства добре във всичките си органи, така и човекът сега желае на всичките му другари да им е добре.

Затова след всички тези действия идва време за веселба и радост от това, че любовта към другарите се е появила. И тогава всеки трябва да усеща, че е щастлив, сякаш заедно те са спечелили много пари.

А в подобен случай хората обикновено правят трапеза за другарите, които са им помогнали да постигнат желаното. Затова всеки член от групата трябва да организира трапеза, за да пият и да се веселят другарите му. По тази причина по време на събранието трябва да бъдем в приповдигнато настроение и веселие.

[72605]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - Няма коментари→

Необходимо е да се различават връзките:

– човек – Природа,

– човек – другари от групата,

– човек – останалите заобикалящи,

– човек – останалите.

Има няколко начина да се сближиш с хората, които условно наричаме:

– създай си Учител,

– купи си другар,

– оправдавай всеки човек.

Тези три похвата трябва да помогнат на човек да премине от пътя на получаването към пътя на отдаването. Защото всичките ни действия могат да бъдат сведени към две: заради себе си (получаване) или заради другите (отдаване).

В нас възникват съмнения дали работата върху себе си е изгодна за мен, за да достигна свойството отдаване, дали тя ще изпълни моите очаквания?

Другарят в групата – това е този, с който се устремявам да постигна свойството отдаване и обич. Групата – това е група хора, между които се изграждат отношения на отдаване и любов, които ги довеждат до обединяване в едно цяло.

Несъмнено, за тази цел в групата се подбират хора, които или не се съпротивляват на тази цел – обединяване в единно цяло, или дори са убедени в ползата и необходимостта на групата и целта. Но не съпротивляващи се на целта. И след подбор на хората в групата, в нея, под ръководството на Учител, започва работата върху себе си. Върху себе си в пряк и в преносен смисъл: с егоизма си, за издигане от стъпалото „животно“ на стъпалото „човек“, за създаване на общото свойство отдаване и любов, над нас.

Установяване на отношенията между човека и природата. Порядък на работата върху себе си: да осъзнаем, че Природа е разумна, че ни води във всичко, независимо дали го осъзнаваме или не, че има план и програма, реализацията на която ще доведе теб и цялото човечество до равновесие. Затова е необходимо да се осъзнаят нейните закони чак до трепет, докато не постигнеш чрез издигане над своя егоизъм, пълно равновесие и сливане с нея. Да се осъзнае, че свойството на природата – отдаването и любовта – е противоположно на свойството егоизъм в нас. Ако човек разкрива в себе си слабост да се издигне над себе си, това значи, че още не е осъзнал величието и всесилието на природата и необходимостта от пълно изпълняване на нейните закони.

Установяване на отношенията между човека и другарите. Порядък на работата върху себе си: да провериш другия човек, дали наистина си струва да се обединиш с него още преди да го приемеш за свой другар, като използваш целия си ум, за да провериш, дали той ти подхожда за другар по верността на постигането на целта. И ако виждаш, че си струва да се обединиш с него, трябва чрез отказване от егоизма си да получиш любов към другаря. Тогава може да се надяваш да достигнеш свойството на любов към човечеството и природата.

Установяване на отношенията между човека и групата. Порядък на работата върху себе си: отначало да провериш хората, след това да направиш всичко възможно, за да постигнеш сближаване с тях, след което да ги възвеличиш над себе си, за да имаш възможност да получаваш от тях енергия за отдаване и любов. За обединяване с групата на устремените да постигнат такава обич, за получаване на сили за отдаване и любов, е необходимо да се възвеличава всеки член от групата, да го смяташ за по-голям от теб, тъй като само по-малкият може да получава от по-големия.

Установяване на отношенията между човека и останалите хора. Тук е необходимо да достигнем до оправдаване на всеки човек в света, защото той е такъв от природа и всички в своя час и ред ще постигнат хармония и подобие с нея.

(основано на статията на Рабаш „Направи си Учител и придобий приятел (2)„, 1985 г., статия 8, част 2)

[72616]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - Няма коментари→

Възлюби ближния както себе си – това е основният закон на интегралната природа на човешкото общество. Спазвайки го, изпълняваме всички закони на природата или, казано по друг начин, всички закони на природата са включени в този закон. Излиза, че няма какво повече да правим?

Целта на природата е да приведем всички нейни части в пълна хармония и равновесие. С това човек постига максимално комфортно състояние. А различните събития, през които трябва да преминем, се реализират само затова, човек съзнателно да достигне такова състояние.

Целта на природата и нейният път към постигането на тази цел – тях трябва да изследваме и да следваме. В това е залогът за успешен живот. Постоянната подкрепа на този принцип от науката ще ни даде сигурност в пътя, убеденост в това, че в него сме подсигурени от подкрепата на законите на природата. Осъзнаване на успеха, когато изпълняваме закона на природата, или на нещастията, когато не го спазваме, трябва да се усеща от нас като трепет и страх. В това е гаранцията за нашия добър път.

Затова трябва да осъзнаваме законите на природата като обективни и определящи, за това да ги спазваме съзнателно. Именно в тяхното съзнателно изпълняване се съдържа особеността на развитието на нивото „Човек“ от нивото „Животно“. Всички предишни стъпала на нашето развитие сме преминавали неосъзнато, гонени напред от развитието на егоизма в нас. А днес природата ни принуждава да се развиваме самостоятелно, осъзнато, над егоизма, овладявайки противоположните на него свойства: отдаването и любовта.

Как все пак човек може да получи това ново свойство – желанието да отдава, като едновременно с това разбере, че желанието да получава за себе си много му вреди? Това противоречи на човешката природа – той не може да прави нищо, от което да няма собствено изгода.

Съществува само един изход – няколко човека, които имат стремеж да избягат от властта на егоизма да се съберат заедно в една група. Всеки член на тази група трябва да нивелира себе си спрямо другите. Тъй като всеки член на тази група има стремеж да достигне свойството отдаване и любов и на тях им липсва само силата да го реализират, тогава, обединени в група и потиснали егоизма си спрямо другарите, те ще създадат новата същност. Защото ако, например, в групата има десет члена, то тази същност ще има сила 10 пъти по-голяма, отколкото на всеки поотделно.

Но това ще се случи само при условие, че тези, които са се събрали в група, мислят за това, как да потиснат егоизма си, а не за това, как да го напълнят. А от любовта към другарите всеки ще може да усети стремеж да изпълни закона на природата, защото чрез това той привежда цялата природа в равновесие и хармония.

[72521]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - Няма коментари→

Да изясним няколко въпроса, свързани с понятието “обич към другарите”:

1. С какво се обосновава необходимостта от постигане на любов към другарите?

2. Трябва ли да избирам другарите и те да избират мен?

3. Трябва ли всеки от другарите открито да изявява чувствата си спрямо останалите членове на групата или е достатъчно това, че той усеща любовта към тях в сърцето си, без да демонстрира това чувство външно, а да остане скромен и да не се хвали с постижението си?

Без съмнение, всеки трябва открито да показва към другарите любовта, която се намира в сърцето му, защото откровената изява на това чувство може да събуди сърцата на другарите към същото. В резултат на това, другарите се съединяват в общо чувство, което ще бъде много по-голямо, отколкото аритметичната сума на чувствата им.

По този начин всеки член от групата ще усети силно чувство на обич към другарите и ще усети необходимост в разширяване на това чувство. Ако членове на групата не показват открито чувствата си, тогава те няма да могат да се проникнат от общата колективна сила и да преодолеят личния си егоизъм.

В този случай е много трудно да оцениш положително другаря и всеки мисли, че именно той е праведник и че само той обича другарите си, а те не му се отплащат с взаимност. Получава се, че човек има прекалено малко сили, за да може да достигне любов към другаря, явно да прояви чувствата си, а не да ги крие.

Необходимо е постоянно да си напомняме за целта на съществуването на групата, в противен случай егоизмът на човек ще се постарае да замъгли целта, защото винаги се грижи само за собствената изгода.

Групата е необходима на човек за това, да достигне такова свойство, при което той е погълнат от мисълта за доставяне на удоволствие на другарите си, без да иска нищо в замяна, а не за това, групата да му помага, да напълва неговите егоистични желания. Защото ако всеки член на групата разчита само на помощта на другите, тогава такава група се основава на егоизма и само го увеличава. Тогава човек вижда в групата само средство за удовлетворяване на своите егоистични потребности.

Затова трябва да се помни, че групата трябва да се гради върху любов към ближния. Всеки член на групата трябва да получи от нея любовта към ближния и омразата към своя егоизъм. При положение, че човек вижда, че другарят му се старае да потисне своя егоизъм, това ще му даде допълнителни сили за борба със собствения егоизъм. Намеренията на всички другари ще се слеят в едно цяло. И ако в дадената група има 10 човека, тогава всеки от тях получава силите на всичките десет другари, които потискат егоизма си и се стремят към любовта към ближния.

А ако членовете на групата, в резултат на лъжлива скромност, не изявяват своите чувства един към друг, тогава няма да се получи усилване на техните чувства и постепенно всеки от тях губи желанието да върви към любов към ближния и се връща към любов към себе си.

[72489]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - Няма коментари→

Човек в този свят прилича на някого, който се заблудил в полето. В наше време по същия начин можем да видим цялото човечество като една голяма маса хора, които блуждаят в мрака по огромното поле на живота, загубили всякакви ориентири.

Изходът от кризисното състояние, създало се в резултат на егоистичното ни развитие, е в създаването на интегрално общество, т.е. в търсене на хора, осъзнали сегашната ситуация като задънена улица, и това, че единственото нейно решение се намира в установяване на интегрални връзки между хората.

В този случай полето на живота от диво, пусто поле се превръща в благословено поле, тъй като в него хората желаят, чрез работа над своя егоизъм, да достигнат свойствата на взаимно отдаване, тоест подобие s Природата. Техният път в този случай се нарича „Пътят на отдаване“.

А тъй като егоистичната ни природа се намира в пълно противоречие с този път, има само един начин да вървим по него – да бъдем в група за интегрално възпитание, в която се развива „любов към другарите“ и където всеки може да помогне на другаря си да се движи напред именно по този път.

[72484]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - Няма коментари→

Въпрос: Трябва ли всеки член на групата точно да знае какво именно липсва на всеки конкретен другар и с какво е възможно да му се помогне, или е достатъчно да се ограничим с общото понятие „любов към другаря“?

Отговор: В стандартното общество човек може да помогне на другия само там, където има богати и бедни, умни и глупави, силни и слаби и т.н. Но ако всички са равни, то как можем да си помогнем взаимно?

Но има нещо, което не достига на всички – доброто настроение. Ако настроението е лошо, то няма да помогнат нито богатство, нито мъдрост. Само друг човек може да повдигне настроението, за да усети другарят отново прилив на жизнени сили и да почувства, че целта да се обединим е близка.

Излиза, че всеки член на групата трябва да обръща внимание на настроението на своя другар, и в случай на необходимост – да го повдига. Защото именно настроението е винаги това, което всеки може да допълни в другия.

[72516]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - Няма коментари→

Известно е, че ако човек със стремеж да достигне свойството отдаване и любов постоянно се намира сред хора, игнориращи закона на интегралното развитие на обществото и дори активно противящи се на него и на хората, които реализират егото си, тогава той постепенно ще се съгласи с мнението им, тъй като обкръжението влияе върху него с това, че техните мисли, при взаимното им общуване, се смесват с неговите мисли.

Затова няма друг път, освен да създаде собствена група с определени рамки, т.е. отделен колектив, в който да няма хора с идеи, различни от идеите на тази група. Освен това, членовете на този колектив трябва всеки път да си припомнят целите на тази група, за да не се влекат след другите хора, т.к. природата на човека е такава, че той обича да върви след мнозинството.

Ако такава група се отдели от останалите хора, т.е. няма никаква свързаност с другите хора в техния път, а всички контакти се ограничават само до материални въпроси, тогава чуждите идеи и мнения няма да оказват влияние върху групата.

Но ако човек, вървящ по пътя на интегралното възпитание, се намира сред хора, не приемащи този път, и започва да разговаря и да спори с тях, тогава неговите възгледи веднага се смесват с техните и, независимо от волята му, подсъзнателно, техните идеи проникват в неговото съзнание до степен, че човекът престава да си дава сметка, че това вече не са неговите, а чужди възгледи.

Ако той не се отдели от чуждите мнения, то ще забрави за пътя към свойството отдаване и отново ще падне под властта на егоизма. И само в група, където господстват принципите на любовта към ближния, човекът може да черпи сили за борба срещу идеите и мнението на целия свят. Затова е необходимо щателно да се пазим от егоистичното обкръжение, чак до промяна на местоживеене, месторабота и т.н., за да не попаднем под чуждо влияние.

От горепосоченото можем да осъзнаем ползата от група, която може да създаде абсолютно различна атмосфера, в която е възможно постигане на свойството отдаване.

[72584]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - Няма коментари→

Как да се оценява важността на другарите от групата, как да се отнасяме към тях? Ако някой вижда другаря си като стоящ на по-ниско стъпало и иска да го поучава как да се държи по-добре, т.е. да изглежда по-добре, отколкото е в действителност, в този случай стоящият на по-ниското стъпало не може да бъде негов другар, а ученик. Ако вижда другаря си по-висок от себе си, че има на какво да се научи от него, т.е. да вземе добрите му качества, в този случай той го възприема като Учител, а не като другар. И само когато вижда другаря на същото ниво със себе си, тогава го възприема като другар и е готов да се обедини с него. Т.е. другарите са тези, които се намират в еднакво положение, имат близки възгледи, идеи, решени са да се обединят в устремяване към общата цел.

Да предположим, че двама другари, чиито идеи си приличат, вършат заедно някаква печеливша работа. Ако те чувстват, че силите им са равни, то тогава всичко е наред, те делят печалбата по равно. Но ако един от тях чувства, че той е по-добър от другия, че носи по-голяма полза, тогава той иска да получи по-голямата част от печалбата.

Но нещата стоят напълно различно, ако говорим за любовта между другарите, когато те се обединяват в името на това да има пълно единство между тях, т.е. когато и двамата са равни – това се нарича единство. Ако вършат заедно някаква работа, а резултатите не делят поравно – това не е единство.

Когато става дума за любовта между другарите, то разбира се, всичко, което ще спечелят заедно, ще делят поравно, и тогава ще имат любов, мир и съгласие.

Всеки от групата трябва да смята, че той е най-незначителен от всички, тогава ще може внимателно да се вслушва в мнението на останалите. Ако човек се смята за по-голям от другите, тогава няма да може да взима нищо то тях, тъй като в дълбочината на неговата душа ще се загнезди мисълта, че той все едно знае по-добре от другите. Освен това членът на групата трябва да се отнася към своя другар така, все едно той е най-великият човек в своето поколение. И тогава групата ще оказва на човека благоприятно въздействие, и той ще се движи към общата цел.

Но как е възможно да смятам, че моят другар е по-добър от мене, когато ясно виждам, че е обратното – по-талантлив съм от него, имам по-добри качества от него? За да се надвият подобни мисли, съществуват два начина на отношение към тях:

– ако вече съм си избрал другар, то, независимо от това, какво виждам в него, вярвам, че той е много по-добър от това, което ми се струва.

– ако съм избрал другар, то се старая да виждам в него само добри качества и да не забелязвам лошите, както се казва: „Всичките прегрешения ще покрие любовта“. Както е известно, лесно виждаме недостатъците на съседските деца и не ги забелязваме у собствените, тъй като нашата обич към тях скрива недостатъците на нашите деца. Опитайте се да кажете на човека нещо лошо за децата му, той веднага ще започне да възразява и да разказва за добрите черти на своите деца.

В действителност, всеки човек има и добрите, и лоши черти. Затова и съседът, и бащата на децата казват истина. Но съседът не усеща обичта към чуждите деца, която има техният баща, чиито очи са затворени от любовта и който иска да вижда само хубавите качества на своите деца. Въпреки всичко, бащата също вижда истината, макар и не цялата, просто защото не забелязва лошите качества на децата си, тъй като това не му носи удоволствие.

Така и обичта към другарите изисква ние да виждаме само добрите качества на другаря и да не забелязваме недостатъците. Затова, ако виждаш някакъв недостатък у другаря, това означава в действителност, че този недостатък не е негов, а е твой, и недостатъкът се проявява в това, че нямаш истинска обич към другаря, и затова виждаш лошите му качества.

[72589]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - Няма коментари→

В това известно на всички правило са включени поправянията на всички желания (сърцето) и мисли (размислите, разумът) на човек. И обратно, само след като поправи всичките си желания и мисли, човек достига свойството на обичта към хората, към цялото човечество и към природата.

Тъй като у всеки човек любовта към ближния е много слаба и затова не се проявява в явен вид, ако няколко човека се обединят заедно в група, и всеки потисне егоизма си спрямо другите, тогава всеки ще получи сили от всички останали – в този случай ще се случи увеличаване на отделните сили на членовете на групата в една голяма сила и ще се появи възможност да се изпълни законът на природата „възлюби ближния“.

Възниква противоречие: за постигане на любовта към ближния е необходимо да се поправят всички егоистични свойства или за постигане на любовта към ближния е нужна само любов към другарите в групата?

Обикновено хората се обединяват в компании, за да подобрят с нещо своето положение, и всеки прави сметка колко дава на другите и колко получава, т.е. такава група се основава на егоизма. И ако член на такава група усеща, че вън от групата може да получи повече, отколкото в рамките на групата, той се разкайва за това, че се намира в нея. Такова общество отдалечава човека от издигане на нивото „Човек“.

Действително, да постигнем любовта е възможно само след поправяне на всичките ни егоистични желания и мисли. Но ако се обединят заедно малките желания за любов на всички, на всеки, тогава при обединяване заедно, те ще създадат нова, обща, голяма сила – от нея може да се възползва всеки от членовете на групата за постигане на любов към другарите, а после ще може да достигне обич към човечеството и към Природата.

Но всичко това при задължителното условие: всеки потиска егоизма си спрямо другия. Ако човек все пак е отделен с егоизма си от другаря, няма да може да получи от него неговата сила на любов към ближния. Тоест само според степента на своето самоанулиране пред другарите е възможно да получим от тях силата на любовта.

Това прилича на написването на цифрите: ако първо напишем 1, а после 0, тогава ще имаме 10, т.е. 10 пъти повече, а ако след единица напишем две нули, тогава ще имаме 100, т.е. 100 пъти повече. Това означава, че ако неговият другар е единица, а той е нула, тогава човекът получава от другаря си 10 пъти повече. А ако казва, че е две нули спрямо другаря, ще получи от него 100 пъти повече.

И обратно, той е единица, а другарят му е нула, тогава имаме 0,1 и той е 10 пъти по-малък от другаря. А ако може да каже, че той е единица и има двама другари, които са две нули спрямо него, тогава той е 0,01 в сравнение с тях. По този начин, колкото е по-голямо количество нули, с които той оценява другарите си, толкова по-малък е той.

И все пак, дори да имаш вече сили, за да обичаш ближния и можеш да го проявиш реално, вече чувстваш, че личната изгода само ти вреди, въпреки всичко, не си вярвай и се бой, че можеш да спреш по средата на пътя и да паднеш в егоизъм. Трябва да се боиш, че ще ти дадат такива егоистични удоволствия, пред които няма да можеш да устоиш и ще се насладиш от тях вместо от любовта към ближния. Именно страхът да се срине в егоизма дава на човек сили да спазва закона на природата – закона на отдаването и любовта.

[72525]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - Няма коментари→