Изучавайки анатомията на човешкото тяло, все още не сме наясно с връзката между всички негови системи. Да вземем например мозъка: из целия организъм има негови „посланици“, без които той не би могъл да знае какво и как трябва да прави. Така, както и главата на държавата има институт от пълномощни представители и те са нужни за пълноценната му дейност.

Освен това, погрешно вярваме, че „централният микропроцесор“ се намира в главата ни. Но ако се вгледаме, можем да видим че той въобще не съществува в телата ни. При по-внимателно вглеждане човек става „по-ефимерен“: не е ясно, от къде той получава командите, къде е заложена програмата.

В действителност, решаващите данни постъпват от обкръжението – именно то ни води към действие. Надявам се, че в близко бъдеще ще открием това: животът на човек зависи от неговата връзка и готовност за взаимодействие с обкръжението. От тук мозъкът получава команди, които са резултат от това, доколко дадена личност е необходима на общността. И обратно, не получава, ако няма такава необходимост. В тялото ни всяка секунда умират клетки и на тяхно място идват нови.  Така е и в обществото: докато има нужда от теб – си жив, а когато няма – мозъкът получава команда и започват процеси, в резултат на които човек се разделя със своята материална роля.

От 80-та беседа за новия живот, 10.10.2012

[90171]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве - Няма коментари→

Въпрос: Външният свят, който наблюдаваме, връща обратно в главата на човек изображения във вид на определeна когнитивна структура. И тази структура, образувана чрез нашите пет органа на чувствата не съответства на истинската картина на света. Получава се, че вътрешната картина на света е построена с изкривявания.

При предаването на знания става устен или вербален процес. Удивителното е, че давайки описание на n-мерни модели, се създава модел по едномерно пространство, т.е.стават множество изкривявания.

На времето Аристотел е казал: “Глупав е и този, който възнамерява да запечата в писмен вид знанията си, и този, който се надява после да ги използва непокътнати и годни за употреба“.

Защо в природата е създадена толкова неудобна и сложна система за връщане на изображенията от истинската картина на света? Защо за предаване на знания ни е даден такъв дефектен апарат?

Отговор: Природата създава всичко съвършено. Но човек иска с помощта на малките си глупави възможности да използва това на своето неизменно, егоистично ниво, като маймунка, играеща си с компютър.

Никога няма да успеем да разберем този свят, съществуващ извън нас, ако не придобием същите свойства, които притежава той.

И Аристотел, и Платон са знаели това прекрасно, и са го описвали в трудовете си. Те са считали, че това направление, което се развива егоистично, като съвременните науки е  “гол в собствената врата“.

В течение на хилядолетия сме се развивали само за да достигнем до задънена улица и в края на краищата да осъзнаем, че ние сме малки, глупави същества, които поради своята ограниченост са имали прекалено добро мнение за самите себе си и сега трябва да се обърнат в друга посока.

Но никой не осъзнава това! Осъзнават го само няколко особени личности, в които възниква съвършено ясно усещане не само за задънената улица, в която са намира науката, а разбиране, че всичко ще бъде и трябва да стане чрез изменението на човек.

Човекът – това е най-низшето, а не най-висшето стъпало в природата, в това е проблемът! И това най-ниско стъпало на природата може единствено да започне да се издига, да се катери обратно.

По мярата на това, как човек ще се издига, т.е. ще изменя своите свойства от егоистични, към алтруистични, от линейни, индивидуални към глобални, интегрални – само тогава той ще придобива нови възможности за анализ, синтез, осъзнаване. И тогава ще създава в себе си нови инструменти, нов понятен апарат, нов език.

В него всичко ще започне да се променя. Ще започне сякаш всеки път да се ражда наново, да се усъвършенства. Ще се променят и неговите желания, и разум – тези два компонента, от които той се състои. При това, кардиналното отличие е, че желанията са първичните, а разумът – вторичен.

И затова, ако искаме да обясним на човек какво е това “светът, в който живеем“, какво е това “извън него“, то трябва да го променим, защото иначе той няма да ни разбере! Той ще възприема само от егоисти, които описват света в такава квадратна система, както и самият той, и нищо повече. А истинския свят никой от тях не чувства.

И единствено тази задънена улица, в която сме навлезли, е способна да ни разтресе и отрезви, и на края да ни принуди с големи страдания да започнем да мислим по съвършено друг начин: тоест да не променяме всичко около нас, а  да променим себе си; да не считаме, че всичко наоколо е непоправено, вместо да поправяме себе си, а да започнем да мислим само за това, всички поправяния да стават в човека и от неговите промени вече да се промени и обществото.

Когато човекът и човешкото общество започнат да се променят, ще започнат да разкриват и всичко останало: неживото, растителното и животинското – всичко, което съществува около тях – като нов, висш свят.

От предаването “Интегрален свят. Формулата на интегралното общество“, 3.07.2012г.

[89701]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Когато говорим за каквито и да са сложни системи, дори за най-простите, например, кораловите рифове, то трябва да има някакъв системообразуващ фактор, който започва да притегля, да събира заедно, да обединява някакви частички, образуващи рифовете, атолите. Сега ние сме разединени. Какъв системообразуващ фактор ще ни обедини в интегралното общество?

Отговор: Страданията. Те ще ни принудят да се обединим. Това е принуждаващата сила, която постоянно ни е гонела напред, за да се развиваме. Единствено, само усещането за недостиг ни е принудило да се спуснем от дърветата, заставило ни е да се развиваме и да развиваме технологията, семейството, обществото и т.н.

Реплика: Системообразуващият фактор се разглежда от два елемента: първият, това е преходната част от нашето общество към бъдещото; и вторият – когато обществото вече е изградено и се държи на нещо. Ако съм разбрал правилно, казахте само за първия стартов етап.

Отговор: Да, това е стартовият етап. Именно това  днес тегне над човечеството – огромната криза, която едва започва да се разкрива. Всеобщата интегрална криза, пронизваща абсолютно всичко!

Под въздействието на развиващия се в нас егоизъм, в продължение на десетки хиляди години еволюция сме стигнали до състоянието, когато егоизмът, вместо да се развива по-нататък във всеки от нас линейно, е станал кръгъл, интегрално свързан. Ние откриваме между нас свързаност, зависимост, светът е станал кръгъл и в това е нашият проблем.

Тоест, това страдание, усещането за принудителни по-нататъшни действия е особено. То не е онова, което ни е тласкало по-рано към революция, към изменение, към търсенето на технологически решения – не! Сега този натиск е от съвсем ново качество – интегрално. Днес откриваме, че вече не можем да разрешим никакви проблеми! Не можем да разкрием нищо ново, защото природата изведнъж се представя пред нас в напълно различен вид.

Тази интегралност, която е срещу нашите егоистични, индивидуални подходи не се улавя от нас. И в това е кризата.

Страданието е “стимулът”, палката с остър край, която подгонва животните. Но този стимул, подгонващ ни напред, сега е от друг тип.

Ние мислим, че сме както преди, че както и по-рано ще можем да развиваме различните структури и при това да се придвижваме напред – не. Дори нашият стимул е станал интегрален. Тоест, показват ни, че имаме голям проблем.

Изведнъж сме стигнали такова състояние, на такова ниво, в такова “влагане”, където всичко работи на интегралния принцип, а ние участваме в него посредством предишния вид. В това е проблемът между нас и тази картина от природата, която сега ни се разкрива – тази единна система. Бих казал, че тази картина е в нещо застрашаваща. В какво? С помощта на какъв системообразуващ фактор можем да се придвижваме напред? Къде е тази положителна централна част, около която всичко ще се групира?

Тази част, с този център на кристализация се явява висшата интегрална сила на природата. Ние трябва да я привлечем. А, как?

Ако ние, самите се устремяваме към тази интегралност, към тази аналогова система, към нашата пълна зависимост, ако се опитваме да правим това, да изучаваме и разумно да вървим напред, с помощта на интегралното възпитание и образование, то тогава ще предизвикаме върху себе си тази сила по всички физически закони. Доколкото се стремя напред, дотолкова предизвиквам върху себе си въздействието на тази сила – по напрегнатост, по нейното развитие.

И тогава тази сила ще ни въздейства по положителен начин, движейки към себе си, напред. Така постепенно ще се избавим от острия стимул отзад и страданията постепенно ще се сменят с положително движение, с устремяване напред. Това се явява, на практика, изборът на човечеството – как да премине от движението напред с дълги страдания към придвижване по добър път, с добра сила.

От предаването “Интегрален свят. Формула на интегралното общество”, 01.07.2012

[89086]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Ако съм поправен, виждам един съвършен свят. Но ако виждам около себе си страдания, как трябва да се отнасям към тях?

Отговор: Нашето битие е дуалистично. От една страна, телесно ние се отнасяме към животинското ниво, а от друга, желанието, което развиваме, е от по-високото, човешко ниво.

За света, който виждаме около нас, заявяват: „Всички са подобни на животни“. Човекът в нашия свят не само е подобен на животните, той е още по-лош. Защото животните, по своята природа, инстинктивно се грижат за собственото си съществуване. Те нямат прекомерна склонност да ядат, да измислят лакомства за себе си, сладкиши, деликатеси и пр. На магарето му стига слама или трева. Дай му вместо това хляб – то няма да иска. Също така, в животните няма импулс за прекомерно наслаждаване със секс – те действат по инстинкт, размножавайки се в определени от природата сезони. Не се нуждаят от дворци – те отлично ценят даровете. Такова е животинското съществуване.

За разлика от това, човекът има прекомерни желания – за да може, в резултат на развитието, да открие, че те са го отвели в задънена улица. Това е, което разкриваме днес.

Така че, виждайки страдащи хора, трябва мислено да разделяме тяхното съществуване на две части. Какво е необходимо на човек на животинско ниво, за да живее здравословен, нормален живот? Жилище, храна, дрехи, семейство и други необходими – но единствено рационални условия. Разбира се, не можем да живеем като хиляди поколения назад. За всеки човек по света трябва да се желаят приемливи условия – но не повече от това. Все пак, общият закон на природата гласи: на животинско ниво трябва да осигуриш съществуването си, а всички останали свои желания, мисли, способности, всичко, което имаш в допълнение, да превръщаш в духовен подем.

И затова, ако говорим за бъдещия свят, за живота чак до края на поправянето, когато този свят ще изчезне от усещанията ни – ще предоставим на всички хора разумен набор, необходим за материалното съществуване, а всичко останало ще устремяваме към духовното развитие.

Ако бихме организирали още днес живота си по такъв начин, бихме открили, че в нашия свят има всичко, за да осигурим нормални материални условия за всеки един от седемте милиарда души. През по-голямата част от деня щяхме да сме свободни от материална работа – за да се учим и да преживяваме своята вътрешна, духовна работа, за да променяме себе си. Ето към това трябва да се стремим.

Още не знам как ще се осъществи това на практика, но се надявам, че ще можем да обясним на хората: това е правилният начин на живот в света. Чрез кризата и обяснения стигаме до средната линия, до това състояние, в което светът ще приеме това.

От 2-рия урок на конгреса в Италия, 30.09.2012

[89263]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какви са предпочитаните разговори в групата по интегрално обучение и кои не?

Отговор: Образно казано, говорим само за дружба и любов.

Не изследваме нашите състояния, защото всички те се намират на животинско ниво.

Първо трябва да се издигнем на ниво ”Човек”, да създадем неговия обществен образ, нашето общо свойство на отдаване и любов, отношението ни един към друг. Можем да разсъждаваме само на нивото на тази мрежа от правилни взаимоотношения между нас и само за това, което укрепва нашето съвместно състояние.

Защо? Защото укрепвайки се в него, започваме да генерираме или да освещаваме сегашното си животинско състояние и то също започва да се променя. Само и единствено чрез висшето състояние можем да променим сегашното си нищожно състояние. Всички конфликти или постепенно ще започнат да изчезват, или да се изострят, преди да изчезнат, и на този фон само развиваме нашето съвместяване.

От беседата за интегрално възпитание, 04.03.2012

[88484]

Filed under: Възпитание на децата, Практическо обединение - Няма коментари→

Въпрос: Сега около 30% от активните жени и мъже на възраст от 30 до 40 години на въпроса „Трябва ли да се създават семейства?“ отговарят „А защо?“. Това означава, че те дори не разбират защо е необходимо това.

Казваме, че природата ни въвежда в интегрална част на нивото „Човек“. Жизнена необходимост ли е семейството на това ниво?

Отговор: Когато сме макар и малко по-назад в интегралната схема, чувстваме, че се връщаме назад към природата, а следователно и към факта, че отново има нужда от семейство.

На въпроса „А защо?“ – отговаряме, че природата все пак ще ни доведе до това състояние с ударите на съдбата. Ако можем правилно да разпределим отговорностите, в съответствие с интегралните закони за преминаването между всички членове на обществото, ще дойдем до такова състояние, където децата, взаимните отговорности, семейните задължения, няма да се усещат като огромна тежест от мъжете и жените.

За това можем да говорим, но не в началото на обучението, а по степента, до която хората са пропити с живота в групата, издигат се над себе си, усещат интегралността. Тогава можем да обсъдим какво е възможно  да се добави към тази интегралност, не просто теоретизиране, фантазиране в групата, а от нашия живот. Може би отношенията ни с непознати по време на работа? А къде още и в какво? Какво ще стане, ако помислим за интегрално семейство?

И тогава започваме да фантазираме в области, които са ни подвластни. Какво означава семейство? Защо то е в основата на цялото човешко общество? И не само на човешкото, но и на животинското, тъй като всички животни действат инстинктивно в това отношение: те нямат никакви претенции едно към друго, без недомлъвки, без разводи. Те ясно разбират чрез определени, по принцип хормонални параметри, кои от тях си подхождат едно на друго. Така трябва да бъде и при нас.

В това отношение не трябва да се различаваме от животните. Веднага щом изключим от нашето ежедневие влиянието на Холивуд, модата на някои невероятни стандарти, които не са необходими на никого, освен на тези, които ги предписват, за да печелят от това, човек постепенно, особено под влияние на интегралното образование и възпитание, започва да чувства своите лични, физически нужди, искания.

Той започва да чувства това, което лично му харесва, а не това, което му налагат холивудските канони. Той има различен поглед върху жените, на това, как ще се чувства удобно и добре с тях. Той се спуска от неудържимото пиене, от безцелната смяна на партньорите, към по-естествено ниво и става просто природен, естествен, но не и примитивен човек.

Сега можете да говорите с човека за това, че ако използваш вътрешните си инстинкти като животно, предизвикваш ги още повече в себе си, ще видиш какво в действителност ти харесва на теб, а не на някой друг – не това, което някъде, по някакъв начин си изкопирал от някакви герои и героини. Нека да изберем от теб именно тази субстанция – този образ, с който си се представяш отстрани.

Тогава за мъжа това ще бъде образ на жена: подобна по нещо на майка, по нещо – на съпруга, по нещо – на някаква подкрепа, на нещо удобно, меко, надеждно, грижовно, символизиращо домашното огнище.

Като говорим на тези теми в мъжка, а може би и в смесена група, постепенно предизвикваме в мъжа такива дремещи, заспали чувства, такива вътрешни инстинктивни, животински пориви, когато определяш по миризмата дали  този партньор е подходящ или не.

Когато по този начин пробуждаме естествените чувства във всеки мъж и жена, а не ограбени от рекламата, от модата и всичко останало, тогава те започват да осъзнават колко те трябва да бъдат различни. Те виждат, че в действителност преследват съвсем ненужни образи, предписани от Холивуд или нещо още, просто за престиж, да покажем себе си чрез специални партньори и т.н. Това означава, че е абсолютно погрешно.

Освен това, ако говорим за общество на разумно потребление, за общество на почти равни доходи, то тогава изчезва стълбата на конкуренцията от всякакъв вид и остава само биологичният компонент – как хората могат да се обърнат един към друг като нормални, естествени, природни партньори.

В това отношение ще ни бъде относително лесно да ги обединим заедно. Особено ако те се намират постоянно в групата и всеки ден общуват помежду си по метода на интегралното възпитание, след това остава само един единствен въпрос – за биологичната съвместимост.

От беседата за интегралното възпитание, 05.03.2012

[88571]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Ако можехме да постигнем истинското величие на природата, съвсем нямаше да ни е трудно да се откажем от егоизма си и да станем също толкова отдаващи и любящи като нея.

Трудността се състои в това, че оценката за величието на природата, която поражда и управлява всичко, зависи не от самия човек, а от неговото обкръжение. Ако неговото обкръжение е проникнато от усещане за величието на природните сили, той усеща достатъчно сили в себе си да преодолее своя егоизъм.

Но когато човек вижда колко лекомислено се отнася към природата обкръжението му, към нейните закони и целта й да доведе човека до подобие с нея, той също пренебрегва това знание и престава да го усеща като важно и после изобщо престава да го усеща.

Затова получаването на усещане за величието на целта (постигане на подобие с природата в свойството на отдаване и любов) от обкръжението, представлява необходимо условие за напредването. За целта човек трябва:

– винаги да се вслушва и напълно да цени обкръжението – затова той трябва да се усеща като най-малък от всичките другари, защото само малкият получава от по-големия;

– да се стреми да увеличава обкръжението, количествено или качествено, в своите очи, за да се впечатли чрез него от величието на целта – затова трябва да превъзнася достойнствата на другарите и да ги почита като най-великите в поколението. Тогава обкръжението ще въздейства като голямо, защото качеството е по-важно от количество.

[78520]

Filed under: Баал Сулам, Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - Няма коментари→

Ако свикваме с лъжата и измамата, то вече не можем да не лъжем нито другите, нито дори себе си, дори насаме, и вече не можем да определим къде е правдата, а къде – лъжата.

И макар че ни се струва, че лъжем другаря, в действителност лъжем природата, защото ние винаги се намираме в нея, в нейната сфера и взаимодействаме само с нейните сили. Само че го забравяме и не го осъзнаваме. Но системата от природните сили реагира на лъжата ни и затова получаваме обратни отрицателни реакции.

Природата нарочно е създала в нас илюзията, че не съществува нейното абсолютно управление, за да се усещаме съществуващи отделно от нея, в противен случай бихме напълно се подчинявали на нея и не бихме могли да станем самостоятелни. Но в действителност, тя винаги и във всичко ни управлява.

И затова, лъжейки другаря, сякаш лъжем системата на природното управление, а натъжавайки другаря, натъжаваме нея. И обратно, ако човек е свикнал да казва истина това му донася полза в отношенията със системата, която го управлява, и той постепенно ще започне да я усеща, да влиза с нея в двустранни усилия и действия, чак до пълното осъзнато сливане.

[78627]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - Няма коментари→

Другарската любов притежава множество чудесни свойства:

1. Помага ни да излезем от любовта към себе си и да възлюбим ближния.

Трябва да знаем, че любовта към ближния и работата за благото на ближния не е цел, както го разбират еснафите, а е необходима само за поправяне на егоизма и за получаване на свойството отдаване и за издигане на нивото „човек“, за да усетим царуващото на това ниво добро и наслаждение в своя съвършен вид, без недостатъка и срама.

2. Обединявайки се в групата, другарите получават сила, даваща им възможност да осъзнаят важността на издигането над своя егоизъм – от егоистичната любов към себе си към безкористната любов.

Масите са възпитавани първо да се устремяват към обединението заради страха и наградите, но после започват да разбират, че в самата любов към ближния е скрито особено висше състояние. Затова е необходимо постепенно да бъдат възпитавани в посока единение, а след това, самото единение ще им донесе осъзнаване на ценността на свойството отдаване и любов.

Законът на Природата е такъв, че индивидите по естествен начин подчиняват своето мнение на мнението на болшинството. Затова е необходимо да създадем свой отделен неголям единен колектив, свое общество, което чрез мнението си да държи всеки другар в мнението на това общество, и да го защитава от масовите егоистични мнения. В такъв случай те ще могат да работят в посока получаване на любовта към другарите, с намерението след това да стигнат и към общата любов, което представлява главната цел.

Следователно този, който се стреми да достигне безкористното намерение в своите желания, трябва с предпазливост да избира своите връзки. Трябва да се старае да се обединява само с тези, които вече разбират, че намерението като цяло трябва да бъде заради подобието с природата, заради общо отдаване и любов, а не заради собствената изгода, и че любовта към ближния е само средство за постигане на общата любов.

Ако човек не се намира постоянно в съединение със своите другари, тогава му е много трудно да се удържа в стремлението към отдаване. Защото той може изведнъж да се зарази от мисълта, че има смисъл да върви по пътя на болшинството и не си струва да се откроява от общата маса, макар че докато е бил съединен с другарите си, е мислел по друг начин. В момента, в който човек губи връзка с малката си група, той веднага попада под влияние на общата маса и приема мнението им, мнението на болшинството хора по света.

Всеобщата многостранна криза ни подтиква към промяната на нашето отношение към света, което ни довежда до решение да променим егоистичната си природа, която може да бъде променена само в групата, с цел да постигнем съответствие с природата, с нейното свойство на отдаване и любов.

3. Има особено предимство в сливането на другарите. При сливане, мненията и мислите преминават от единия към другия, затова всеки включва в себе си силата на другия. И по този начин всеки разполага със силата на цялата група. Тоест, всеки човек, представлявайки единица, все пак, обладава всичките сили на групата.

[73439]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Принципи за работа в група - Няма коментари→

Въпрос: Какво се разбира под образа „Адам“: мисълта или визуалния образ?

Отговор: Под образа „Адам“ се разбират две части: желанията и мислите, т.к. ние се състоим от сърце и разум.

Трябва да се разбере, че желанията ни са първични, те диктуват хода на нашите мисли. А мислите в нас се развиват според желанията.

Както се казва в поговорката „колкото повече те бият, толкова по-умен ставаш“, защото желанието да се измъкнеш от страданията развиват човека и той става по-находчив, по-умен, търси възможност или по някакъв начин да се избави от страданията, или да се напълни с желаното. Затова разумът, колкото и да е висок и уважаван от нас, е само слуга на желанията и е предназначен само да ги обслужва.

Но ако е така, значи трябва да си поставим някакви по-високи желания. Тогава и нашият разум ще се приповдигне, за да ги достигне. Да предположим, че в група от десет човека искаме да се издигнем до такова ниво, че да имаме едни и същи желания – над телесните и материалните.

Материалните желания, всичко, отнасящо се до нашия живот, оставяме вкъщи. В момента, в който групата се събере, влезе в помещението, студиото, класната стая, които могат да се нарекат лаборатория – край. Вратата се затваря, няма никакъв външен свят, има ни само нас, сякаш летящи с някакъв звездолет неизвестно накъде и за колко дълго време. За нас сега не съществуват понятия нито за време, нито за проблемите от този живот – нищо.

Задаваме си друга цел – как да извадим от всички нас онази структура, която се нарича „Адам“.

Какви желания можем да имаме? – За сливане, за всеобщо съединяване, защото се стремим да се превърнем в едно цяло.

Тъй че разбираме, че тази структура ще бъде подобна на Природата, която днес все повече и повече ни се явява като нещо интегрално, цялостно, единно. Тъй че ще се чувстваме по-добре и по-комфортно.

Ще започнем да разбираме тази Природа. Ще започнем да я четем. Тогава, ако ще гледаме на природата, изхождайки от тази единна, интегрална система, която създаваме, ще започнем естествено да я възприемаме, инстинктивно да я следваме, и ще видим, че трябва да се организираме по съвсем друг начин дори на своето еснафско, материално ниво.

Нека да си зададем такива желания, т.е. да поискаме да се издигнем над себе си, въпреки всичките ни земни пориви и надежди.

Трябва да се извисим, да увеличим нашето общо интегрално „нещо“ над всичко останало и земно. В това трябва изцяло да се подкрепяме взаимно.

Oт беседата за интегрално възпитание, 02.03.2012

[87850]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Общата душа "Адам", Практическо обединение - Няма коментари→