В изследване на Journal of Personality and Social Psychology пише: „Да делим света на „добри – наши“ и „лоши – чужди“ е вкоренено в човешката природа и се явява източник на много конфликти.

Маймуните съдят за чуждите представители от своя вид със същата степен на предубеждение, както и хората за непознатите. Маймунските популации образуват вътре в себе си различни социални общества. След миграция, маймуните са били по-чувствителни към формите на „свой“ или „чужд“, отколкото коренното население на групата. Маймуните, както и хората, са склонни към спонтанна положителна оценка на членовете на своите социални групи и на спонтанна отрицателна оценка на „чужденците“, т.е. те са склонни към предразсъдъци.

Изглежда, че коренът на предразсъдъците е по-стар от историята на цивилизацията ни и културата ни и затова не е възможно да се избавим от превзетото мислене, апелирайки към култура от страна на човека! Реалната причина за нетърпимостта лежи извън културните (националните, религиозните, политическите и т.н.) различия, а много по-дълбоко: в предразсъдъците, в нашият общ с животните поведенчески, инстинктивен стереотип, а не е следствие на културната еволюция на човешкия род.“ – край на цитата.

Реплика: Тези изводи показват още веднъж, че нито един проблем в обществото не може да бъде решен на нашето ниво, а само с издигане на следващата степен на развитие, което е възможно само посредством интегрално възпитание, защото то привлича висшата енергия на развитието (или светлина) от нашето бъдещо ниво, наречено „ЧОВЕК“, на нашето днешно ниво, което се нарича „животинско“.

Само подемът на следващото ниво на развитие ще ни избави от всички животински предразсъдъци, а всички останали опити да стигнем до съгласие, разбиране, равенство, ще са безполезни! Затова, нека по-добре трезво да погледнем на себе си, приятели.

[71476]

Filed under: Възпитание на децата, Кабалистични източници, Криза, глобализация - Няма коментари→

ТВ програма „Нов живот”

Предаване №39

25 юли 2012 г.

Въпрос: Да допуснем, че съпружески двойки са решили да преминат нашия курс по интегрална методика. Двойките са най-различни, някои са се оженили наскоро, други са женени вече 20-30 години. Едни имат деца, други още не. Някои преживяват конфликт, а други искат просто да подобрят своите взаимоотношения. Всички те сякаш влизат в лунапарк и виждат на входа карта на маршрута. На нея е отбелязана изходната точка, в която се намират, финалната точка и всички „аткракциони” по пътя. Какъв е този път?

Отговор: Преди всичко трябва да се разбере, че съпружеството е същностният източник на обединиие между хората и на цялото човешко общество. Адам и Ева – това са своеобразни прототипи, те олицетворяват базата, основата на човечеството. И ако ние започнем оздравявянето именно от тази основа, ще обезпечим всеобщото поправяне. Та в крайна сметка става дума не за това просто да подобрим нечий семеен живот. Ако разберем методиката, по която съпружеската двойка се поправя, ще разберем и това, как може да се поправи целия свят. Независимо от икономическите проблеми, различните култури и възпитание, в крайна сметка всичко започва, израства от взаимоотношенията между съпрузите – и там приключва.

Трябва да се осъзнае също, че съвременната криза, обхващаща икономиката, финансите, психологията, културата, възпитанието и останалите сфери, произтича от същата тази криза в семейството. Изглежда, че семейната институция е далече от много външни проблеми, но егоизмът, подтикващ съпрузите към борба, към противопоставяне, не остава „недокоснат”, а се излива и разпространява над всичко останало. Това е фундаменталният и най-важен момент.

Тук, разбира се, изниква въпросът: как е бил устроен семейният живот в предишните времена?

По-рано егоизмът още не е бил толкова развит, колкото днес. Освен това, социалните догми са оказвали силен натиск върху всички: „Нима е възможно да не встъпиш в брак? Може ли да се разведеш? Нима е възможно да не пазиш семейството?” Освен това хората са разбирали, че поотделно живеят много тежко, – така, както сега, точно обратното, да живееш сам е понякога много по-лесно. Даже майката може да отгледа детето си без баща, благодарение на социалната подкрепа. А главното – това е нашият егоизъм, на който му е трудно да понесе, някой да го подтиска, да се съобразява с още някого.

И затова, преди всичко, сме длъжни да отговорим на въпроса: „Защо си струва?” Да отговорим посредством общественото мнение, което е необходимо да сформираме. То не може да остане такова, каквото е сега. Само ако обкръжението поощрява правилно, благоприятствайки съпружеския живот, у партньорите се появяват сили да продължат съвместния път и да изградят правилно семейство.

(още…)

Filed under: Възпитание на децата, Интервюта, Мъжът и жената - Няма коментари→

Човечеството не може да върви към бъдещето, докато не разруши старото.

Голяма част от старото се руши само – семейството, културата и прочее, но това, което е изгодно на управляващия елит, не си отива само, а се задържа, въпреки че дърпа назад, с всички възможни средства.

Ако необходимостта от преход се осъзнае от елита, то ще се формира и идеята за преход към бъдещето.

В миналото, като правило, преходите се осъществявали чрез революции, чрез социална борба.

Това се дължало на липсата на разбиране на новото състояние, липса на виждане за него, на причините и силите на движение към него.

За да се придвижим – трябва да знаем накъде вървим, трябва да имаме исторически поглед, който е в съответствие със законите на социалното развитие, правата на човека и нашето мислене.

За да унищожим – не е необходима никаква историческа или логична гледна точка, не е нужен ум – напротив, за това трябва да си невеж, сляп, да не си представяш бъдещето.

Ако няма обществено съзнание, ако всеки разсъждава по своему – ние разрушаваме, не  създаваме бъдещето.

Ако признаем, че имаме нужда от нов светоглед, какво трябва да достигнем, нашето бъдещо състояние и как да се развиваме към него – ние признаваме необходимостта от нови знания.

Всяка нова социално-икономическа историческа степен в развитието на човечеството се базира на предходната, на „бащите“, защото всички степени се различавали с все по-голямо егоистично развитие.

Състоянието ни е специално – следващата степен от развитието ни е интегралното човечество. Тъй като това състояние ни е напълно непознато, ни е дадена наука за следващата степен от нашето развитие. След всичко, ние се издигаме от степента на неосъзнатото развитие (неживото, растително, животинско социално развитие) към развитие на ниво „човек“. Дадена ни е науката кабала – за това, как да преминем към следващата степен. Този преход трябва да бъде в разрез с предходните преходи, не автоматично, инстинктивно, а съзнателно. Ще го изминем само до степента на нашето осъзнаване, разбиране, майсторство и контрол над тях.

[102195]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Каква е ролята на икономистите в условията на световна криза? Защото и те, като всички, са платени чрез средствата на крупния капитал.

Отговор: Като цяло съществуват две нива на икономиката:

Икономика за „големия свят” – с други думи глабалната програма, позволяваща да се властва над света. В нея влизат армии, държави, средствата за масова информация, ресурсите и т.н. Като цяло става дума за „властническо планиране”. Тъй като в основата си икономиката – е власт.

• А към низините се спуска друга икономика, изтъкана от известните ни системи и учреждения, предназначена за „играта” на обикновените икономисти.

Що се касае до върховете, аз не съм уверен, че те вече са осъзнали своята безпомощност пред лицето на кризата. В тази връзка си струва да се приведат два цитата. Единият от тях принаделжи на нобеловия лауреат по икономика Джоузеф Стиглиц, който заяви: „Стандартните макроикономически модели претърпяха крах по всички най-важни критерии на научната теория. Те не предсказаха финансовата криза, а когато тя започна, те не дооцениха нейние ефекти”.

А ето какво каза главата на Израелската централна банка Стенли Фишер: „Неразбориите сега са повече, отколкото по-рано. Ние сме в затруднено положение. Сега се случва не това, което е описано в книгите, и не това, което сме очаквали… При така създадените обстоятелства стъпките се предприемат под давление, а теориите изобщо не е задължително да бъдат способни правилно да укажат, как следва да се постъпва в подобни ситуации”.

Малко преди кризата в беседа с един от нобеловите лауреати аз го предупредих за това, че бедата вече е на прага. Отговорът беше снизходително изказване на професионалист, срещнал се с дилетант. Разбира се, той беше вежлив и говори искрено. Смисълът на думите му се свеждаше до това, че е смешно да се отива против мнението на авторитетните специалисти, които смятат, че криза няма и не може да има.

Сега, когато водещите експерти изказват противоположни съждения, изниква въпросът: какво от техните думи си струва? Възможно ли е те да искат да подготвят човечеството за трудни времена? Защото икономиката – е същата тази политика, само че с повишена квинтесенция, и „големите хора” нищо не говорят просто така. Друго нещо са политиците: те имат по-голяма възможност да маневрират и лесно сменят маските. Но на икономиката ние приписваме някаква сериозност, солидност – тъй като все пак става дума за пари, за финансово планиране, за строги математически разчети и опитни професионалисти. И затова икономистите не могат да си позволят случайни изказвания, техните думи са обмислени и се отнасят до „висшата политика”. Видно е, че със своите познания те искат да подготвят публиката към по-сериозни проблеми и несгоди. Така или иначе всичко се дава в умерени „порции” в подходящо време. „Пламенни революционери” в тези среди няма. Тук цари жесток ред.

Но не по-маловажно е, че машината на световната икономика днес все по-малко слуша кормилото. И естествено, елитът търси възможност да закрепи юздите на управлението.

(още…)

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Втори принцип за изграждане на семейния живот: Когато между хората възниква истинско обединение, сърцето се изпълва с усещане за най-висше щастие – дотолкова, че изглежда така сякаш не съществува нищо, освен нашето единство.

Въпрос: Защо обединението носи със себе си такова възвишено чувство?

Отговор: Трябва да се основаваме на това, което ни демонстрира самата Природа. А тя ни показва вредата от делението и разединението. Всичките ни беди са предизвикани от отсъствието на единство. И след като е така, то, разбира се, обединението – това е ключът към успеха. Как е възможно която и да е част от цялото да се преизпълни с щастие, ако не е свързана с останалите части? Ние можем да получим удоволствие само с помощта на ближните и никога – сами.

Аз получавам всичко от природата – нежива, растителна, животинска – или от човешкото общество. Винаги внасям нещо отвън вътре. Някои неща аз внасям физически – например храна, други възприемам благодарение на общуването с някого, чрез използване на ближния. А освен това, мога да се напълня чрез отдаване на ближния. По този начин, аз съм свързан с другите, за да обезпеча своя живот. Макар да не забелязвам това, аз съм не по-малко свързан с обкръжението чрез огромна система от „нерви” и „кръвоносни съдове”. Както дървото се храни от земята посредством коренова система, така и аз чрез малки „тръбички” извличам от обркръжението всичката своя храна- материална, душевна, духовна.

И съответно, ако моята свързаност с обкръжението е изградена неправилно, аз съм в беда.

Изобщо, тази взаимовръзка може да бъде естествена, както при животните, които инстинктивно знаят как да си обезпечават всичко необходимо. От друга страна, нашата взаимна свързаност със света има ярко изразен патологичен характер. Например, замърсяваме въздуха, от който зависи нашият живот. Най-малкото, признавайки, че след 20 години това ще доведе до масови заболявания със смъртен изход, ние продължаваме да увеличаваме замърсяването.

Друг пример – това е изчерпването на водните ресурси, за което, по същия начин, никой не го е грижа.

Така, прекъсването на връзката не ни позволява да осъзнаем заплахите, които сами предизвикваме. Тази разединеност помежду ни, в действителност, се явява причина за всички беди в момента, като не говоря вече за отсъствието на щастие, радост, увереност, умиротворение… Ние занемаряваме даже базовите потребности, необходими ни за оцеляване.

(още…)

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Ако рисуваме картина на светлото бъдеще, то как бихме го осъществили? Както се казва „Искаш да бъдеш щастлив – бъди щастлив!“

Отговор: По принцип, това е вярно, защото мислите работят. Ако култивираме в себе си положителни мисли, тогава естествено, че ще създаваме в интегралните кръгове, и въобще навсякъде положително поле и ще задействаме положителните сили на природата.

От друга страна, това поле също ще ни възпитава. Затова е желателно да бъдем винаги в добро настроение, с добра поддръжка и тогава ни е гарантиран сравнително лесен живот.

Нали живеем в абсолюта на природата и вътре в нас протичат всякакви данни, а ние ги възприемаме като течението на живота. Ето защо, ако погледнем по друг начин същите тези данни, които се вливат в нас, тогава животът ще изглежда съвсем различно. Оказва се, че ние сами регулираме качеството на живота си – какъв е той: добър или лош, целенасочен или безсмислен.

Вие не може да си представите как си влияем един на друг! Дори ако човек не излиза от дома, той все едно влияе на останалите! Та това е едно единно поле!

От ТВ програмата „Персонални тайни“, 10.02.2013

[101836]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Духовна работа в група, Практическо обединение - Няма коментари→

Становище: Днес в обществото на разведени майки, институтът на бащинството се изражда! Всеки втори брак завършва с развод, а „неделните“ татковци са често срещано явление. Понякога те притичват за няколко часа при детето или го вземат за уикенда веднъж месечно.

Преди сто и петдесет години въпросът за ролята на бащата в семейството не е стоял. Мъжът – основен източник на доходи, а жената – домакиня. Мама се грижи, а тате насърчава или наказва.

Съвременните бащи се оплакват, че нямат достатъчно подкрепа – много от тях са отгледани от разведени майки, а за бащи синовете не са и чували.

Майката не може да научи сина си да бъде баща.

Сега може да видите мъже, които придружават жените си на женска консултация, посещават занятия по подготовка за раждането.

За него каменната стена е била майка му, а сега той очаква това от жена си…

Има твърдения за настъпване епохата на матриархата, загуба на връзката с мъжкото, с бащиното начало. Ерата на матриархата е ера на женския подход в организацията на живота. Тук няма място за мъжа, активно насърчаващ и инициативен. Да, именно в тази ера може да се говори за криза на бащинството.

Коментар: Мъжете намират себе си в усвояването на духовната степен, като пионери, а жените ще тръгнат след тях, защото такъв е духовният порядък и той ще възстанови истинската йерархия – равноправие с участие на всеки в своето свойство и в правилното им съчетание до пълно сливане, с поява на хармонично потомство – точно според висшите закони за развитие на природата. Докато не постигнем това, кризата в семейството ще се задълбочава, за да ни принуди да се поправим.

[101793]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Здраве, Мъжът и жената - Няма коментари→

Първият принцип за изграждане на семеен живот: Струва си да се положат усилия, за да се обединим повече и повече, защото единството може да реши всичките ни проблеми.

Въпрос: Защо, всъщност, единството решава всички проблеми между съпрузите? Какво представлява то? И как точно трябва да се полагат усилията?

Отговор: За да разберем принципа на обединение, нека не се ограничаваме със семейната единица. От примери на природата виждаме, че с напредъка нараства и сложността. В началото на своето развитие ние също сме били малки, примитивни същества с ниско ниво на сложност и дори най-прости организми. И след това постепенно сложността нараствала: желатиновите тела на амебите отдали палмата на първенството на специализирани образования с различни функции, а те се обединили в тела, всеки орган на които внася свой конкретен принос в цялостната работа.

Живият организъм се състои от много взаимодействащи си системи и ние виждаме, че според степента на развитие, телата стават все по-сложни, издигат се на все по-високи нива на сближаване, съединение, конфронтация и обединение. Същото се отнася и до създадените от нас изкуствени системи – например, електронните.

По този начин развитието изисква наличието на различни, противоположни части, всяка от които има своя програма, собствена задача. Всяка част – било то сърце, черен дроб, бъбреци или бели дробове – е затворена в себе си и всяка изпълнява своята работа. Въпреки това, цялата тази работа е насочена в полза на общото тяло. И според това в каква степен всички части са правилно взаимосвързани помежду си, измерваме нивото на здравето на организма.

С други думи, не е достатъчно ако всяка част по отделно е здрава – негодната връзка ще развили цялата работа. Така че здравата връзка е по-важна от здравето на всяка от частите. Те се допълват взаимно, взаимодействат помежду си – по принцип системата трябва да поддържа вътрешно равновесие, което измерваме с помощта на лабораторни изследвания и други медицински тестове.

Оттук следва, че и в човешкото общество, което също е система, трябва да има големи части с различна специализация. Неслучайно във всяка страна има държавни ведомства и агенции, както и много сродни организации. Но има ли правилна комуникация между тях? Големи, силни части, обособени и противоположни една на друга – добре е, ако те се свързват правилно помежду си. От това зависи развитието.

Същото важи и за малките системи, включително семейството. Ясно ми е, че живея против своя спътник в живота и ние сме две объркани, заплетени, много сложни системи. Ние не познаваме и не разбираме сами себе си, камо ли да познаваме и разбираме партньора си. Така че на каква основа да градим съвместния си живот? (още…)

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Мнение: Съществуването на алтруизма, тоест безкористната и, бих казал, немотивираната помощ към ближния, дълго време поставяше учените в безизходица. Ако и на самия индивид не винаги стига ядене, храна и други ресурси, защо да ги дели с приятелите си? А дори и да стигат, защо да не се запаси за в бъдеще? Еволюционистите предполагаха, че помощта към ближния се е оказала полезна за груповото оцеляване на хората, и затова е започнала да се одобрява социално.

Но, може би, алтруизмът е заложен в мозъка на ниво рефлекси. Оказа се, че в нас има „център за помощ на ближния”, помощта на другите едва ли не е потребна на организма. Психолозите забелязаха, че хората обичат да се чувстват щедри и добри, и затова поддържането на ближните физически удовлетворява тяхната собствена потребност „да бъдат добри”. Неврофизиолозите откриха, че по време на алтруистични постъпки в мозъка се активира система, отговаряща за удоволствието.

„Алтруистичните” неврони не забраняват да се получава удоволствие от собствената полза – само предоставят алтернативен източник на това удоволствие във вид на добри постъпки.

За алтруизма несъзнателно допринасят мислите за смъртта. В близост до гробището желаещите да помогнат на другите са с 40% повече, близостта на гробище подсъзнателно настройва хората към съчувствие и помощ на ближния.

Реплика: Разбира се, това е само егоистичен „алтруизъм”, а не истински, когато човек въобще не взема предвид ползата, а действа въпреки нея. Това не е възможно, нашата природа не може да се измени освен с помощта на висшата алтруистична сила – светлината, свойството отдаване. То може да се привлече чрез специална методика, наречена кабала.

Тъй като свойството отдаване се явява основно свойство и сила на мирозданието, подхранва всички неща, ние не го откриваме явно, то се нарича Творец и е скрито за нас. Да бъде разкрито може само в тази степен, в която започва да се проявява в самите нас. Това се и нарича разкриване на Твореца.

В наше време това свойство все по-силно се изявява в нашия свят и затова се чувстваме изгубени, в депресия, не умеещи да управляваме живота. По този начин това свойство на отдаване ни подтиква към неговото разкриване.

[101428]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Предисловие към книгата Зоар“, п.1: Гледайки себе си, ние се чувстваме толкова порочни и нищожни, че никой не е така заклеймен, като нас. Когато гледаме Онзи, който ни е създал, излиза, че ние трябва да се намираме на върха на стълбата, която е достойна за прослава, като нищо друго. Тъй като от съвършен Създател трябва да произлизат и съвършени действия.

Наистина виждаме, че Природата е съвършена и всичко в нея е подредено много добре, по-добре, отколкото при нас. Отношението на човек към ближния се състои в това, да го принуждава, убива, граби, експлоатира, да го побеждава във всичко. И виждаме, че този подход е вреден. За нормален живот щеше да е по-добре, ако съществувахме на принципа на взаимната помощ и доброто, пазейки природата и себе си. Така учим и децата да не се бият, да не са алчни, а да играят заедно. Но става ясно, че децата не са способни на това, дори и възрастните не са. Излиза, че природата ни е несъвършена. Ето какво откриваме, гледайки самите себе си.

От друга страна, в природата всичко е изградено съвършено. Множество изследвания все по-добре ни обрисуват картината на хармоничното равновесие и взаимодействие. В крайна сметка, Природата е създала живота, което изисква координирани действия на сложни и деликатни механизми. Виждаме колко многолик и сложен е светът, колко мъдро е устроен. От къде се е появило всичко това? От някаква си мъничка ”точица”, създала Големия взрив?

Така или иначе, това сложно, хармонично многообразие, което виждаме, не може да не ни впечатли. Но когато погледнем човека, ”венеца на природата”, пред нас се открива само една наклонност – да разрушаваме всичко.

Това ни кара да се замислим, как е възможно това? Най-сложната и качествена част – и в същото време най-лошата?

Нищо и никаква си мравка или бръмбар не причинява зло на никого, действа съгласно законите на Природата и помага на другите в общата взаимосвързана система. В нея всеки живее само за да подсигури останалите, всеки си има своя ниша и честно ”отработва” своите взаимни връзки с хилядите останали създания. Всички те образуват съвършена мозайка, неразделно сплетените щрихи на общата картина. Махни само един детайл – и веднага всичко се изкривява, разрушава се цялостта.

А между другото, тъкмо с това се занимава човек като правило. Неговата дейност е противоположна на природното съвършенство. Всички животни и растения, всичко съществуващо е пропито от пълно съгласие, и главното – от взаимно напълване. Всички са взаимносвързани, взаимозависими и се нуждаят един от друг. Всичко в природата е изградено на основата на равновесието, където на нито едно ниво не може да се добави или отнеме каквото и да е – това е един ”пъзел”. Но идва човекът и го разрушава, и то по малко се приближава към катастрофа. Досега не сме осъзнавали, че цялата природа около нас е съвършена, а нещата, които ни се струват несъвършени, са свидетелство за ”кривото огледало” на нашето възприятие или за резултатите от нашата разрушителна дейност.

Човек не е способен да се включи в съвършенството, защото той е непоправен. Това е единственото създание, което е противоположно на Природата. А това означава, че ключът за поправянето на ситуацията се намира в нас самите.

От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 26.02.2013 

 [101422]

Filed under: Без категория, Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→