Въпрос: Известно е, че мислите се предават на разстояние. Според науката, достатъчни са само 10% от общия брой хора, които мислят и се усещат по определен начин, за да започне това да се разпространява като вирус между останалите.

Отговор: Става дума за егоистичните мисли. Естествено, може да се направи така, че в хората да се появи усещане за онова, за което вие си говорите във вашите кръгове, дори те изобщо да не са запознати с онова, което ще чуят. Те просто започват да чуват.

Така се случва обикновено с всички мисли – хората започват сами да се досещат. Онова, за което сега ние говорим, след няколко месеца те започват да чуват от различните медии или от хората на улицата.

Това се случва, защото се намираме в единна система. Но това не означава, че хората ще се заинтересуват от това, което са чули. Те постепенно ще свикват с това, като напредват активно. Това ще им отнеме доста време, това е дълъг период на развитие – тъкмо това и наблюдаваме сега. Разпространяването на мисли в света, дори от егоистични подбуди – това е естествен процес, който всъщност винаги е имал своето място.

От ТВ програмата ”Мъдростта на тълпата”, 06.05.2013 

[107477]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Нужно е да се подготви специална инструкция за разпространение на интегралната методика за хора с различни заболявания. На основата на кои източници трябва да се създаде тази инструкция?

Отговор: Инструкциите за взаимодействие между хората трябва да изхождат от усещането/ постижението на интегралността на света, на интегралността на човешкото общество вътре в света.

Неживата, растителната, животинската и човешката природа представляват сфери, сякаш вкарани една в друга. Човешката сфера е най вътрешната. Тя зависи от всички и в същото време, влияе на всички обкръжаващи я отвътре навън.

Да допуснем, че сме десет човека и през цялото време се опитваме да играем на интегралност, на всеобщо взаимно свързване, на аналогова система, подобна на общ организъм. „Хайде да се разделим между нас: ти си десният палец, а ти – левият, ти си десният крак, а ти – левият и т.н. А сега трябва да се съберем в единен организъм. Как ще взаимодействаме помежду си?”

Разбираме, че всичко се управлява от единен източник, затова трябва да се чувстваме помежду си: аз не мога да мръдна ръката си в една посока, а ти – в друга, тъй като всичко произтича от една мисъл и трябва да бъде съгласувано. Това трябва да постигнем.

Постигаме съгласуваност като се обединяваме един с друг, и сме доброжелателни един към друг, всеки трябва да се принизява съгласно общия организъм, защото всеки един орган се подчинява на цялата система. Няма такъв орган, който да не действа в унисон с останалите. Дори мозъкът, който управлява всичко, се намира под подчинението на останалите органи тъкмо затова, че е задължен да се грижи за всички и да взема всичко под внимание.

Така обясняваме на болните хора какво означава взаимна връзка. Както обясняват на децата нещо нагледно, конкретно, така и ние им обясняваме всичко, давайки им за пример техния организъм, който те познават добре, защото в повечето случаи са заинтересувани от нюансите на заболяванията си. По такъв начин, ние изграждаме от всички болни един единен здрав организъм.

Тъй като ако те бъдат правилно свързани помежду си, то всеки от тях ще оздравее за сметка на правилната връзка. Тоест тази обща система, този един единен организъм, едно единно тяло, представено в такъв вид, ще излекува всяка една своя част.

От ТВ предаването ”Медицината на бъдещето”, 07.04.2013

[106579]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Здраве - Няма коментари→

Яж и пий само тогава, когато ти се иска. Отстрани шлаките при първия зов на организма” (Рамбам).

Всички шлаки – слюнка, пот, естественните отделяния – е необходимо постоянно да се отстраняват от организма на човека, затова не трябва да има задържане при порива на организма да ги отстрани от себе си.

Освен това от човека трябва да излезе и нервното напрежение и другите емоционални изблици: не можеш да седиш – не седи, не можеш да стоиш – не стой, трябва да бягаш – бягай. Тоест не натрупвай в себе си никакво напрежение, никакви шлаки: духовни, морални, физически, ментални и т.н.

Това говори за много неща, защото човек трябва да работи над себе си, за да се уравновеси напълно. По принцип, ако сериозно мисли за собственото си равновесие, той мисли за сливане с Твореца, за това, как правилно да се свърже с обкръжаващия го свят.

Необходимо ни е да съответстваме на общото равновесие на цялата световна система, целия свят и Вселена. Но за това трябва първо да получим особени знания. Рамбам, разбира се, е бил на това ниво, а съвременният човек нищо не знае за тях.

При хората, живели преди стотици години, този механизъм се е регулирал автоматично, и автоматично е предизвиквал в тях пробуждане към тези или други действия, уравновесяващи ги с природата.

Те са лягали в определена поза, в определени часове: ако са имали запек, са ядели лечебни треви, т.е. с натурални методи са влизали в естествено равновесно състояние. При тях това е ставало инстинктивно, вътрешно, както при животните.

Но в степента на растеж на егоизма, човек е започнал да се отделя от своето природно животинско състояние, построил е около себе си изкуствена среда и е престанал да усеща естественото равновесие с природата, с обкръжаващите, със себе си, вътре в себе си, пропускайки големи вътрешни напрежения през организма и задържайки всички отделяния: ментални, морални, физически, физиологически. Това води до задръстване с шлаки и отравяне на организма, възникват всевъзможни ”отрови” във вид на лоши мисли, неправилно отношение, на междуклетъчно ниво и т.н. И всичко това е една система.

От ТВ програмата ”Медицина на бъдещето”, част 3, 07.04.2013

[106239]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Здраве - Няма коментари→

Въпрос: Как ще коментирате постулата на Рамбам: ”Никога не яж, когато си ядосан”?

Отговор: Ако човек е ядосан при приемането на храна, в неговия организъм се включват такива вътрешни системи, които изгарят всичко, заключват се в него, и храната не се преработва. Счита се, че човек внася в процеса на храносмилане допълнителни трудности. Ако той се ядосва по време на хранене, то тази пречка, гневът се разтваря в кръвта и човек изгаря храната, вместо да я усвоява правилно.

Освен това, в такова състояние той не може правилно да дъвче и гълта храната. Трудно му е да поддържа необходимото количество сдъвквания. Средно човек трябва да извърши 32 дъвквателни движения, за да смели храната, а ако не, то поне 14.

Кой от нас нормално, съсредоточено извършва 14 дъвквателни движения, преди да преглътне храната? Но ако не го правим, ние гълтаме отрова. Всичко е взаимосвързано.

При това за старците, жените, децата и мъжете храната трябва да бъде с различна консистенция в зависимост от тяхното здравословно състояние, от характера, от вътрешното състояние.

Ако съм старец и имам слаби зъби, ми е необходима съответстваща храна, защото със своите зъби не мога да смеля дори зелени листа. Значи аз трябва да ги настържа или да поема нещо друго. Съгласно природата, при старите хора изобщо не трябва да има протези. На тях им е необходима приемлива храна, т.е. техният стомах и цялата система на организма трябва да приема съвършено различна храна. Тъй като на стареца не се дава парче месо, ако той няма зъби. Затова му е необходима по-мека, щадяща, преварена, смелена храна, неговият стомах не може да приема нищо друго.

Любопитно е, че първобитните племена са използвали преди всичко преварена храна. Съвременният цивилизован човек смята, че всичко трябва да бъде сочно, зелено, натурално, непреработено, направо от градината, в същото време  представителите на различните племена основно всичко са преработвали. При това те варят храната така, че сякаш изхвърлят от нея всички полезни елементи, а живеят дълго – ето кое е интересното!

От ТВ програмата ”Медицина на бъдещето”, т.3  07.04.2013

[106326]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Здраве - Няма коментари→

Въпрос: Родени сме, за да бъдем щастливи и за да се стремим към това. Но системата, в която живеем, е егоистична. Около нас раздухаха ”американската мечта”, която всъщност е непостижима, тъй като за да я осъществим, трябва да печелим пари. А за да спечелим пари, трябва да работим. Коренът на думата ”работа” е ”раб”. Тоест от нас са направили роби, за да изглеждаме щастливи. Но въпреки това сме нещастни.

Как може да бъде премахната горната надстройка и да дадем щастие на човека без нея? Как бихте описали това щастие?

Отговор: Смятам, че щастието е постижимо само ако има равновесие. Когато между хората се прояви правилно взаимно съчетание, когато се почувстват в правилния социум и изчезнат всичките проблеми, когато обкръжаващата среда започне да ни поддържа в хемостаза, когато човек започне да усеща, че сякаш плува, намирайки се в състояние на вътрешен и външен покой – всичко това предизвиква щастие в него.

С други думи, усещането за щастие не възниква от това, че всяка следваща минута се самонапълвам егоистично, а какво ще се случи по-нататък – не зная, защото освен мен съществуват и други егоисти, които искат да усетят щастие за моя сметка. Усещането за щастие възниква за сметка на всеобщото обединение, чувството за равновесие, така, както в здрав организъм се усеща пълноценен живот, когато той функционира правилно и се самобалансира. Така и в човешкото общество трябва да взимаме пример от природата и да се стремим към същото, и тогава ще видим какво се явява цел на нашия живот. Усещането в това състояние ще бъде нашето щастие.

От ТВ програмата ”Медицината на бъдещето”, 07.04.2013

[106494]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Здраве - 1 коментар →

Въпрос: Известният мислител и лекар Рамбам е въвел кодекс от постулати, един от които гласи: „Здравият живот е духовна необходимост“. Бихте ли коментирали?

Отговор: Нашето здраве е едно от условията за общо равновесие на човека с природата, равновесие на самия човек и сливането му с Твореца. Затова балансът на всички нива – ментално, морално, физическо, етично, духовно, физиологично – се явява една и съща система от пълното равновесие. Несъмнено, че човек, който в бъдеще, заедно с целия свят достига до пълно поправяне, ще получава от всички страни само положително въздействие и това общо равновесие ще предизвика в него абсолютно здраве.

Тук можем да поговорим за вечността, за безкрайността, за вечния живот, но всичко това сега не е за нас, тъй като не разбираме всички тези прекрасни изменения, които могат да се случат на човек, доколкото според днешните представи материалното тяло не може да съществува вечно. Но проблемът не е дори в това.

Работата е в това, че то е възможно само тогава, когато човек бъде включен в общата система, когато всички хора ще са толкова правилно свързани помежду си и ще се допълват и уравновесяват един с друг, че здравето на всеки ще се определя от правилното здраве на всички.

Въпрос: Когато Рамбам казва, че физическото здраве е духовна необходимост, какво се има предвид под думата „духовна“?

Отговор: Под духовно се разбира бъдещето духовно състояние на човека, когато се издига над животинската си част и започва да заздравява духовната си част, която в настоящият момент не се усеща от никого, освен от кабалистите. Във всички хора тя се намира в определено вътрешно латентно състояние, зародишно състояние, така, както в малкото бебе потенциално съществува бъдещото дете – т.е. абсолютно не се проявява.

От ТВ програмата „Медицина на бъдещето“, ч.3, 07.04.2013

[106151]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве - Няма коментари→

Въпрос: В съзнанието на хората днес става разделяне между психологическото благополучие и реалния живот. Помня, че при нашите баба и дядо не е имало такава несъгласуваност. А при съвременния човек дори в семейството добрият психологически климат е отделен от материалното благополучие. Как да се убедим, че все пак те са взаимосвързани?

Отговор: Също както между чужди хора. Семейството се нуждае от същите семинари, от същите обяснения, от същото издигане над егоизма у всеки.

По-рано не е имало такъв егоизъм! Живели някога дядо и баба и помежду им “пъстра кокошчица”, тоест свое стопанство, свой дом, своя зеленчукова градина. Дядото ходел на работа, бабата се занимавала със стопанството. Домакинство. В центъра на домакинството бил домът, общността, децата и всичко друго.

А днес това го няма. Днес работим за някакъв си чичо, за някакво си общество, за нещо непонятно. Сутрин бързичко водим децата в детската градина или в яслата, ние самите – на работа, от работа – в супермаркета. От супермаркета – у дома, за да стоплим нещо набързо, да нахраним всички, да се измием и да спим. И утре – същото. Нима прилича на това устройство, което е било по-рано? По-рано е било дом, домакинство. Днес това само се нарича домакинство. У всеки всичко е свое, дори сметката в банката на мъжа и на жената често пъти са отделни.

Затова трябва на първо място, да учим хората с помощта на семинарите да се издигат над своя егоизъм и да се съединяват, именно над него. Иначе няма да го има семейството, защото егоизмът у всеки ни отделя един от друг, разделя ни, а ние не предприемаме в отговор никакви действия. И държавата нищо не може да направи. Не можете да накарате двама егоисти да съществуват съвместно на една площ.

За какво ми е семейство? – Спокойно отивам на работа, спечелвам своите пари, никой не ми е необходим. Вечер, ако е необходимо, ще доведа някой у дома. Ще отида в супермаркета, ще купя полуфабрикати, ще ги стопля в микровълновата печка и ще вечерям. Всичко е на самообслужване. Всичко е създадено нарочно, за да живее сам човек.

За производителите на стоки е много изгодно, ако сте сам в едно домакинство, а не двама. Защото за две домакинства двама самотници ще купят повече от всичко: и хладилник, и телевизор, и перална машина.

От беседа за интегралното възпитание, 02.04.2013

[105212]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - Няма коментари→

Изследване: Коткоподобните маймуни решават колективни задачи без бой и спорове. Зоолозите са научили маймуна да отваря кутия с голямо количество храна само в случай, че маймуните от по-висок ранг се намират на определено разстояние, зад забранения кръг.

От всеки член на стадото се изисквало разбиране и издържливост: дори високопоставените индивиди е трябвало да изчакват встрани, докато негов подчинен се приближи и отвори кутията. Обаче на тези  правила е била обучавана само една маймуна, намираща  се  по средата на йерархичната стълбица в стадото. Останалите е трябвало сами да разберат същността на процеса въз основа на поведението на другите, по метода на чуждите и своите проби и грешки. След като изследователите обучили на правилата една маймуна, те не се намесвали в последствие в хода на експеримента.

И у маймунките всичко се получило! На тях им е било напълно достатъчно просто да се наблюдават взаимно, за да схванат принципа на това, което се случва. Нямало е никакво специално общуване или принуждаване, нито ругатни. Зелените морски котки (гриветки) се оказали рядко срещано търпеливи и снизходителни една към друга. При това доминантните индивиди усвоявали правилата на играта по-рано от останалите.

Ето как се случвал опитът: маймуна, стояща ниско в йерархията доближавала куфара с лакомствата и преценявала колко далече се намират доминантните индивиди. Ако те се намирали прекалено близо, маймуната-откривател не предприемала нищо. Ако „началството“ било разположено достатъчно далече, тя отваряла куфара. След това към гощавката са могли да пристъпят и останалите. Още един път да отбележим, че социалният статут не е пречил на маймуните да схванат  абсолютно демократичните правила и тяхното усвояване минавало без сбивания и спорове.

Получените резултати свидетелстват за това, че висшите когнитивни способности, като например, способността за  разбиране на чуждите мотиви и чувства, не задължително трябва да са свързани с решаване на сложните задачи, изискващи високоразвита социална структура или речевите навици. В социалното устройство на стадото на зелените мармозетки няма нищо особено, както и в задачата, която им беше предлагана. Въпреки всичко маймуните са съумеели да се организират, без дори да общуват, а само чрез взаимното наблюдение.

Реплика: Как в такава ситуация ще се държат възрастните хора, децата? Егоизмът ни отличава от приматите, той ни  заслепява! Колко страдания трябва да понесем, преди да приемем указанието на Висшата природа…

[104271]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: В психологията нуждите на хората се делят на осмислящи житейски ценности: приятелство, хубава професия и т.н., и инструментални ценности или ценности-средства: прецизност, радост от живота, чувство за хумор, изпълнителност, желязна воля, търпимост към ценностите на другите, широки възгледи и т.н.

Излиза, че сега основните конфликти, например, между децата, се случват заради това, че те не искат да бъдат вежливи или не им се получава. Във всеки случай, основната криза, освен житейските ценности, е очевидна именно в инструменталните.

Отговор: Виждам това като отсъствие на възможност да се създаде връзка между хората. Тоест да се принизиш  относно другия, да го разбереш, да го почувстваш по-голям или по-малък от теб, да се позиционираш относно другите – когато трябва да бъдеш мек спрямо тях, за да ги усетиш, малко да поприбереш своето „аз“, да погледнеш на себе си и на останалите отстрани – това, разбира се, е инструмент.

Но защо да отделяме и да изброяваме десетки, а може би, стотици различни нюанси на свойствата и качествата, когато всички те се базират само на „единия“ егоизъм?

Ако мога да принизя егоизма си, да се наведа и да поставя другиго по-горе от себе си, то тогава всички тези качества: чувствителност, разбиране, внимание, търпимост, вежливост и т.н. – възникват естествено.

Защото относно другия ние имаме само един поглед: когато съм по-горе или по-долу от някого. Когато съм му равен, не мога да кажа относително какво е това равенство, относително какви параметри? А по-горе или по-долу – това го възприемам много остро.

Значи, трябва да тренираме човека, така че той да се научи обективно да се отнася към другите: „Нека да погледнем другия човек отстрани. Ето го пред теб: хубав, не хубав, бял, черен – какъвто и да е. Всеки път относно всяко негово качество пробвай да се поставиш и по-високо, и по-ниско от него – при това максимално, колкото можеш“.

В случая под понятието „по-високо/по-ниско“ не се подразбира презрение, а само допълване или обучение. Тоест, ако поставям себе си по-високо от другия, го правя, за да му предам нещо, за да го науча на нещо. Използвам себе си както инструмент, напълващ го с някакви чувства, знания и т.н. Отнасям се към него както към дете, при това съм възрастен, но доброжелателен възрастен, който се отнася към него с добро. И в същото време мога да се направя малък спрямо него, а него – велик във всичко. В този случай ще бъда както дете относно възрастен или ученик относно учителя, и ще мога да получа всичко от него. По този начин мога да се обогатя от всеки човек.

При това, тук е моментът да се обясни, че никога не виждам обективната, действителна картина на света, а само тази, която ми рисува моят егоизъм, и затова тази картина наистина е изкривена. След време, когато поглеждам назад в миналото, виждам до каква степен съм грешал. А как бих могъл да не греша?

Може да не грешиш, т.е. да виждаш света в неговия истински вид, спрямо това, как се изграждаш относно този свят, относно всеки човек, всяко събитие: по-високо, по-ниско и какво на края мога да получа от това. По този начин създавам в себе си огромни възможности за изучаване, обучаване, напълване, комуникация, защото както съм готов да слушам, готов съм и да еманирам, да излъчвам.

Този похват е най-често използван и най-действен. Той ни позволява в следствие на постоянното позициониране, когато всеки вижда другите ту отвисоко, ту от ниско, да ставаме гъвкави, меки, управляващи себе си. И тогава, в резултат на подобно общуване, стигаме до осреднената позиция, когато ставаме равни, намираме обективната  точка на равновесие. Към такъв извод трябва да подкараме хората, като им покажем, че това е възможно, за да  използват този похват при най-различни общувания.

От беседа за интегралното възпитание, 23.05.2012

[81048]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Учени извършили следния експеримент: сложили пет маймуни в една клетка със стълба, като върху стълбата поставили няколко банана. Когато една от тях се опитала да си вземе от бананите, веднага пуснали студена вода и облели с нея всичките 5 маймуни. Същото направили и при опита на друга маймуна да си вземе от бананите. Но когато трета маймуна започнала да се приближава към бананите, останалите маймуни започнали да я възпрепятстват.

След това започнали една по една да сменят маймуните с нови, които по-рано не са били обливани със студена вода. Но в момента, в който те се опитали да се приближат до стълбата, всички останали маймуни започнали да ги възпрепятстват. Най-интересното обаче е, че след като сменили всички маймуни с нови, те също не давали на току що добавените нови маймуни да стигнат до бананите, като при това най-активната от тях била първата маймуна, която не е била обляна със студена вода. Какво се е случило?

Отговор: Тази маймуна е преминала от ниво на „знание“ на ниво „вяра“. Тя е приела всичко, което е станало, само вярвайки, и затова в нея то е преминало на по-високо ниво. За нея забраната е станала догма. Ако реакцията на първите маймуни е зависела от страха пред студената вода, то в нея тя вече не зависи от нищо. Нейната нагласа е станала „Забранено е!“. Това е над каквото и да е било знание, над всякакви съмнения. Фанатично отрицание!

Това е нивото на фанатизма, на религията.

Въпрос: Излиза, че така е по-лесно да бъдат управлявани сътрудници? Но да допуснем, ние възпитаваме децата не чрез догми, а се стараем да им обясним как да постъпват по-добре. А със сътрудниците?

Отговор: От тук можем да видим два различни подхода във възпитанието на сътрудниците. Или възпитават човека плавно, постепенно довеждайки го до необходимото културно ниво.

Или, и това е най-лесното, го възпитават според догми: „Забранено е! Така е написано в свещените писания. Иначе ще има божие наказание“, и т.н. Естествено, това догматично възпитание се поддържа от общественото мнение и вече влиза в областта на заповедите. С него идва край на какъвто и да е процес на обучение, човек става фанатик, точно както маймуните в примера по-горе. За никакво по-нататъшно развитие не може да става дума.

Това в частност е било наблюдавано при съветската власт. Вместо да издигат културното ниво на населението, да обучават всички и да им показват как колективизмът е нещо полезно, хората били заставяни насила да приемат тези идеи, под натиск, със страх: Сибир, глад и т.н. Независимо от това, виждаме до какво е довело всичко това, тъй като независимо от това хората се изменят, менят се поколенията – нищо не може да се направи. Но за кратко време това влиза в категорията на религията.

А ако  религията се поддържа от масите, и още повече, когато им обещава бъдещо възнаграждение, тогава тя живее с векове, въпреки че няма под себе си никаква реална основа.

Реплика: Да, но работодателят също се опитва интуитивно да използва това: в компаниите се създават своеобразни „библии“: кодекси, канони, устави от правила и норми…

Отговор: На определен, неголям етап това е напълно възможно. Но ние все пак не сме маймуни, не сме затворени в клетка и затова хората ще поискат по всякакъв начин да получат този „банан“ в най-надежден вид.

Не мисля, че в наше време страхът е начин за управление. Първо, в днешния отворен свят ние сме пред „лицето“ на всички: веднага ще започне обсъждане и осъждане. И след това в човек възникват вече абсолютно други нива на желания – трудно е да го объркаш. Затова без интегрално възпитание няма да ни се размине.

В добавка, защо забраната трябва да е изгодна за стопанина? Тъй като, ако човек стане по-творчески, той сам ще разбере, че не си струва да прави така и да превърне забраната в нещо полезно.

От ТВ програмата „Кадрови тайни“, 07.02.2013

[100749]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→