Въпрос: Ученият А. Д. Панов в своята работа „Кризата на планетарния цикъл на Универсалната история“ по пътя на интерполация на времето на цивилизованите революции, идва до извода, че поредната и най-значителна криза в развитието на природата и човека трябва да бъде в 2027 година (вертикала на Снукс-Панов), след която, цялото развитие на човешката цивилизация трябва коренно да промени своя облик. Вашето мнение за това предвиждане, а именно, че това е 2027 г, а не 2239?

Отговор: Има много догадки за кризата. Предчувствията са оправдани. Но има ли разбиране за причините за кризата, нейното протичане и нейните цели? Дати да се предсказват е неоснователно, защото ние не можем да съобразим нашето участие в осъзнаването на процеса и съзнателното ни изправяне, – а това веднага предизвиква положителни изменения в процеса и ускорява целия процес.
Нали „кризата“ е процес на възстановяване на нашето равновесие (подобие) с Природата (относно свойството отдаване и любов). Откакто излязохме на нивото на глобалния егоизъм, започна да ни действа общата сила на природата (глобалната взаимовръзка между всички части в нея), принуждавайки ни да и се уподобим (като части на едно тяло, да бъдем всички в хармония). Ако осъзнаем това изискване на Природата, и се устремим към съответствие с него, ние, според нашия стремеж да станем хармонична част от общата система на природата, не се нуждаем от нейните отрицателни коригиращи въздействия, усещани от нас като страдания (войни, глад, унищожения).
Тъй като е невъзможно да преценим, доколко ние самите вземаме участие в своето изправяне, не можем да предскажем протичането на целия процес. Пророците, кабалистите от древността, описват този процес, не включвайки в него човешката съставка. Затова процесът е пълен с ужасни страдания в световен мащаб. В нашите възможности е да изменим неговото протичане. Затова ни е дадена и Кабала. Затова до наши дни тя е била скрита. И затова сега тя се разкрива за всички.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Глобализацията представлява разкриване на ново ниво на връзка между нас. Тя трябва да бъде полезна, но ние виждаме, че тя ни носи все по-големи проблеми.

Защо става така? Защото ние използваме глобалната интегрална система обратно – за да използваме един друг, вместо, за да се учим да работим заедно. През цялото време се опитваме да победим един другиго, да унижаваме, да превъзхождаме останалите.

Дори ако бихме желали да съхраним правилна взаимовръзка – търговия по принципа „ти на мен, аз на теб“ – въпреки това днес това би ни довело до днешната криза. Дори ако не лъжехме един другиго, а продължавахме с честна търговия. Защото днес ние сме взаимосвързани един с друг, както в едно тяло. В тези условия е безполезно да бъдем егоистично честни, безполезно е да създаваме световно правителство или световна банка, да търсим общ регулатор.

Световните политически и икономически лидери искат да устроят провеждането на съвместна среща на 20-те председатели на водещите държави за обсъждане на съвместното управление на света. Това няма да ни помогне да излезем от кризата, защото се намираме в противопоставяне с Природата, с нейния общ закон. Тоест системата е длъжна не просто да се базира на правилна взаимовръзка, на договори и честност, а да работи съгласно вътрешната връзка между елементите в тази единна система, в основата на която стои отношението към ближния, както към самия себе си.
Проблема е именно в това. Кабала предупреждава човечеството: ако започнем да се опитваме да строим взаимовръзките между нас съгласно материалните егоистични закони, дори най-правите и честните, според принципа „моето си е мое, твоето си е твое“ – системата няма да може да работи и ще причиним още по-голям взрив.

От началото на разкриването ни като глобална единна система, ние сме длъжни да стигнем до извода, че всичко е общо, и всеки е длъжен да се грижи за останалите. Личното – това е само необходимото за съществуване, а всичко останало е обществена световна собственост. Това се касае за полезните изкопаеми, произвежданите продукти, образованието, здравеопазването и т.н. Всичко е длъжно да бъде всеобщо, световно достояние. В противен случай кризите няма да се прекратят и колкото и да въвеждаме правилен ред в съответствие с нашата егоистична логика, ние ще получаваме непрекъснато криза след криза.

Затова Кабала предупреждава, че природата вече ни е издигнала в развитието ни на нивото на единна интегрална система, в която действа законът на пълното взаимодействие между всички нейни части. И никой не може да се освободи от него. Всъщност, това е древният библейски принцип: „Възлюби ближния си, като себе си“. Ние сме длъжни да използваме своето его, за да установим правилна връзка с ближния.

Тоест дори ако ние създадем рационална система за взаимодействие между страните, съгласно егоистичния принцип „моето е мое, твоето е твое“, това е свойство на Сдом и то ще доведе до още по-голяма криза. Защото ние искаме да използваме взаимовръзката между хората, за да издигнем използването на егоизма още по-високо, вместо да го изправим. В такъв случай ще възникне криза, съответстваща на псевдо-изправянето, за да ни покаже грешката. Тя ще бъде по-силна, по изострена, за да ни даде урок, какво не трябва да се прави.

Какво предлага Кабала? Още отсега да вземем предвид бъдещата форма, функционирането на интегралната система, като единно тяло според принципа „Края на действието – в първоначалния замисъл“ и според нашите сили да започнем да реализираме постепенно, на части това крайно състояние още от сега.

Дали да се реализира сега означава „справедливо разпределение“? Не. Но дори ако отначало приемем разпределението „моето е мое, а твоето твое“, но едновременно с това започнем интензивно да обучаваме цялото човечество законите на глобалното общежитие, основани на разкриването на обществото ни като единен организъм, на правилни закони на поведение и на разпределение – тогава вече ще сме на правилния път. Ще тръгнем по пътя на изправянето и ще престанем да бъдем противоположни на Природата. И затова веднага ще почувстваме облекчение в страданията.

Според притчата на Баал Сулам, ние сме като заблудили се в пустиня и не знаем, накъде да вървим. Сега, когато сме останали без сили, става ясно, че това блуждаене в пустинята е било неизбежно. А сега ни се разкрива пътя, който трябва да извървим. А в края на пътя се намира дворец, пълен с всички блага. Ние сме се отчаяли и сме готови да се потопим в депресия и наркотици. Изведнъж в такова състояние, ние получаваме система за глобално позициониране (GPS карта, GPS навигатор) от тези, които виждат отгоре. Ако човек се съгласява и променя отношението си към света, той разкрива, че целия свят е създаден за този път, и това му дава сили да постигне целта.

Как да се осъществи тази промяна? Чрез разкриване на целта и методиката за постижението й. Методиката е дошла до нас от Древният Вавилон, където за първи път се е проявил този проблем на цивилизацията: затворена цивилизация, която е подобна на единно тяло и която е длъжна да функционира като единен организъм. По това време също се е разкрила Кабала, за да промени използването на егоизма в полза на обществото. Но тогава хората не пожелали да я използват и решили проблема по друг начин – разпръснали се по цялото земно кълбо и глобализацията се отложила.

А сега отново се стигна до същата ситуация, но ние сме длъжни да се възползваме от нея, защото вече не можем да „избягаме“ един от друг. И не е възможно да разрушим взаимовръзката между нас. А ако Америка, Русия и Европа пожелаят да се изолират едни от други, тогава ще се изправят пред проявата на нацизма в страните си и ще доведат света до Трета световна война.

Какво най-практично решение може да се предложи на човека? Той трябва да знае за света, в който живее днес. Днес ние трябва да се научим отново как да живеем в интегралната система, когато всички заедно сме като в една лодка, където спасението на всички зависи от всеки един от нас. На това сме длъжни да учим и децата ни. Ние имаме работа с Природата: глобалната екология, глобалното човешко общество. И е необходимо да обучим себе си и нашите деца как да се включим в тази система, където всеки е длъжен да се грижи за другия.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: По време на моето пътешествие и духовно търсене, се сблъсках с различни форми на развитие, дори и с различни занимания и видове Кабала. Все още не съм намерил лек за душата си. Съществува ли изобщо такъв лек?

Отговор: Само ти, без никакво влияние и „помощ“ отвън, без да поглеждаш никого, ще успееш да намериш пътя си – така и всеки човек. Тъй като Кабала е предназначена само за тези, които се питат „Какъв е смисъла на живота“ и само тези, които си задават и се занимават с този въпрос, откриват в себе си истинската Кабала. Всички останали се задоволяват с всичко, намиращо се около Кабала, всякакви спекулации – с психология, с религии, с мистика. Всички те могат да се поднесат под етикета „Кабала“.

Въпрос: Индуизмът ни поучава да намаляваме егоизма си максимално. Възможно ли е в това състояние да получим екран и да почувстваме духовния свят?

Отговор: Екрана може да се появи само над материалното желание, докато всички останали религии и методики минимализират егоизма. Как тогава може да се появи екран на подтиснатия егоизъм?

Въпрос: Кабала отрича ли Дуализма? До колкото разбирам, според Кабала не съществува нищо друго освен съзнание. Не човека, не егото, дори не и материалният свят. Разбираме съзнанието като понятие за нашето „Аз“, което си дава сметка за всичко случващо се по света, като едновременно „Азът“ няма никаква свобода на избора.

Отговор: Всичко може да се изследва и провери, чрез опит, но само съзнанието е доказателство, а не някакви фикции. Кабала не отрича и не твърди нищо. Тя е просто практична методика за разширяване на нашето възприемане. По-малко философия и повече собствено преживяване, което може да се докаже чрез факти, без да прибавяш теории. Според принципа „По делата им, ще ги познаете“.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Ако целият наш свят не е нищо повече от „Нер Дакик„, тогава хората, които вече не получават наслаждение от него губят ли този „Нер Дакик„? Или обратно – той излъчва към тях толкова малко светлина, че те просто престават да го чувстват?

Отговор: Губят го и затова са готови на всичко, за да не се чувстват празни – дори смъртта усещат като избавление от основното ненапълнено желание. Нали животът всъщност е усещането за напълване от желание. И колкото желанието е по-необходимо, толкова повече дава усещане за живот. Нали освен желанието не е създадено нищо друго. Всичко неживо, растително, животинско, човекът и духовното се състоят само от желание и напълване.

Въпрос: Кое намерение е правилно:

• Поправяне на своята природа (душа) заради (за) сливане с Твореца – пътя на страданието.
• Сливане с Твореца заради поправяне на своята природа (душа) – пътя на Светлината, на Милосърдието.

Въпросът е поставен неправилно. Отговор: Единственото намерение е как да доставим удоволствие на Твореца? То включва в себе си всичко останало (желанията намеренията, средствата, целите по пътя…)!

Въпрос: Каква е разликата между наслаждението от отдаване и наслаждението от получаване, ако и в двата случая правим това, за да получим наслаждение?

Отговор: Полученото от отдаване наслаждение, трябва да бъде заради отдаването, иначе то се определя като „отдаване заради получаване“.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Ако всички мисли и желания на човек се изпращат от Твореца, това значи ли, че избора на обкръжение е също от Твореца?

Отговор: Да, така е казано в Предговора на ТЕС п.4.

Въпрос: Къде е тази точка на избора?

Отговор:  – „В укрепване на това място, където си доведен отгоре“ – така е казано в статията „Свободата на волята„. А свободата е само в това, там правилно да се укрепиш, за да ти подейства групата така, че благодарение на нейното Поръчителство, ти да получиш разкриването на Твореца.

Въпрос: Вие говорите, че ние ще тръгнем или по пътя на страданието, или по пътя на  Кабала (на светлината). Но нима Висшата Сила / Твореца не ни е определил този път? Вие казвате, че на този отрязък от пътя ние имаме свобода на волята (и аз напълно съм съгласен), но нима Творецът, даващ ни днес свободно да избираме, не знае, как ние ще постъпим?

Отговор: Творецът знае, но ние не знаем това и при избора на пътя на светлината пред страданията осъществяваме нашето духовно развитие. Този въпрос се разглежда в материала  „жертвоприношението на Ицхак“ – виж материалите на тази тема. Не Творецът, а Авраам трябва да се издигне над противоречията, за да достигне следващата степен. А когато реши да върви по-нагоре, отпада необходимостта да убива и се появява възможност да използва желанието (на Ицхак) заради отдаване.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Къде е било творението до момента, в който Творецът го е създал? Хората възприемат усещането за съществуване като вечна реалност: възможно ли е преди Творецът да създаде душите, да не сме чувствали себе си? Да не сме чувствали нищо? Усещането изобщо да не е съществувало? Или сме били самият Творец и затова сме се чувствали като Него? Това е много объркващо…

Отговор: Вижте новороденото бебе – какво усеща то? Какво е усещало дo раждането си, в различните стадии на развитие – когато е било зародиш, или още по-рано, когато не е било създадено от родителите си? От къде започва всичко, от кой миг можем да започнем отброяването? А знаем ли къде съществуваме днес? Възможно е нашият свят също да се намира в нещо подобно на матка във висшата материя – Бина…

Въпрос: Когато говорите за Твореца и творението, Вие имате предвид усещането за живот, което се издига и спуска на определена степен. Когато усещането за живот се спуска на дадена степен, се нарича творение, а когато се издига – се нарича Творец. Получава се, че всъщност Творецът и творението са едно и също нещо. Просто творението е висшата действителност (Творецът), която се е спуснала долу?

Отговор: Абсолютно вярно. Тези понятия са относителни, както и всичко в нашето осъзнаване. Те се постигат само вътре в нас – в материята и формата, която приемат. Извън нашия съсъд (кли), ние нищо не можем да възприемем. Усещам – означава вътре в органа на усещане. Затова Творец на иврит е БОРЕ – от думите БО – ела и РЕ – виж, тоест, повдигни се и постигни в СЕБЕ СИ.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Като че ли се използват всички възможности за разпространение: вестници, книги, Интернет, телевизия. Какво още трябва да се направи, за да ни последва светът? Ако достигнем така наречената критична маса, ще успеем ли да привлечем към нашата кауза целия свят?

Отговор: Това без съмнение е по силите ни и както се казва, човек ясно трябва да си дава сметка, че всеки миг той може да променя света към добро или лошо, със силата на своето намерение. Нали системата на цялостно взаимосвързаните души, се подчинява на действието на закона за общото и частното въздействие, на тяхното взаимно влияние. От своя страна ние сме задължени, чрез нашето обединение, да постигнем намерението, което ще промени системата на душите към подобие с Природата, към отдаване и любов. А Природата от своя страна ще добави силата на принудата (страданията), които заедно с нашите усилия ще ни доведат до целта. Баал Сулам пише, че има път на страданията – под въздействието на Природата, път на светлината – самостоятелното поправяне, но има и среден път – подбутващите ни отзад удари на Природата, съчетани с привличащото ни отпред бъдеще, което ние сме длъжни да разясним на света.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Без да искам влязох в спор по отношение на Кабала, с един религиозен човек и тази грешка прерасна в тема за преплитането на пръстите на ръцете. Този религиозен човек ми каза с голяма увереност, че Ари е писал за забраната човек да преплита пръстите си, защото в този жест има смесване на осъждането и милосърдието и че всеки начинаещ кабалист знае за тази забрана. Мъдреците са ни оставили заръка, да не се обучаваме при човек, който пренебрегва тази заповед. Що се касае до овладяването на малките неща, то всеки голям човек знае, че дреболии няма и всяко дребно нещо разкрива някаква вътрешна истина. Човек, който се занимава с Кабала и не съблюдава и най-малката дреболия в нея – това е човек без трепет пред Небесата, без истинска вяра в светостта на Тора. Човек, който чете думите на Ари, забраняващи преплитането на пръстите, но стои пред публиката и въпреки това го прави – това е човек, у когото отсъства благоговение пред Небесата. Какво толкова има в това скръстване на ръцете или пръстите, че толкова развълнува този религиозен човек ?

Отговор: Действително, понякога аз забравям и преплитам пръстите си. Това нещо много ядосва религиозните хора. Рабаш също се контролираше, за да не прави подобно нещо пред публика. Кабалистичните книги са написани на езика на клоните: взимат се думи от нашия свят, а се говори за духовния. Използвайки названията на частите на тялото и действия от нашия свят, правим описание на частите на духовното тяло, свойствата на душата и нейните действия. Ако е казано, че не трябва да се преплитат пръстите – значи се има предвид, че не трябва да се съединяват дясната и лявата страна, свойствата на отдаване и получаване. Хора, които не разбират, че в Тора се говори за коригиране на човешките качества, а не за физически действия, изцяло концентрират своето внимание на състоянието на своите животински тела. Разбира се, не трябва да изучаваш Кабала от човек, който съединява дясната и лявата линии в себе си, без да има екран. Та нали именно формирането на екран между тях, представлява цялата наша духовна работа.
Има и обичай да не се отпускат ръцете под нивото на пояса, защото под пояса на духовния парцуф се намира областта на клипот (нечистите желания). Има хора, които цял живот не излизат от Йерусалим, защото духовният Йерусалим – това е свойството на отдаване, от което не бива да се слиза до свойството на получаване. Въобще, всички традиции в облеклото и поведението, които религиозните хора наричат Заповеди – всъщност не са заповеди, а ритуали. Заповедите касаят само поправянето на 613-те егоистични желания на душата от „безпричинна омраза“ до „възлюби ближния си“. За това ни е дадена Тора и както е казано: „Аз сътворих егоизма и Тора – за неговото поправяне“. Казано е също: „Творецът не се интересува как е заклано животното (кашерно или не), а заповедите са дадени за поправянето (на егоизма)“ – т.е. не за тяхното физическо, а за духовното им изпълнение. Но днес ние сме още в изгнание (от духовното) и затова религиите още съществуват, и диктуват външното изпълнение, а не вътрешното. Затова моят съвет е: не говорете с вярващи, на тях още не им е дошло времето за изправяне! Но външното изпълнение на обичаите се поощрява, доколкото по този начин човек, макар и да не поправя себе си, спазва житейските норми на поведение.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: В сутрешния урок (25.08.08) вие обяснявате, че трябва да стигнем до заповедта „обичай ближния като себе си“ в група с помощта на Твореца. Какъв е пътят на жената, който ще доведе до тази заповед?

Отговор: Помощта на мъжката част на групата. Както и в нашия свят, от всичко, до което достигат мъжете, жената получава своята част и заедно двете половини участват в живота.

Въпрос: Занимавам се и участвам в разпространяването от няколко години. Аз съм общителен човек, но загубих повечето от приятелите си, които имах преди започването на занятията, понеже вече нямаме нищо общо. Днес, въпреки ежедневната телефонна връзка с другите жени, които също се занимават (връзка на основата на избрания път и разпространението), аз усещам голяма самота, от която не мога да се избавя и това много ме потиска. Как да се измъкна от това положение?

Отговор: Надявам се, че в тази виртуална среда на общуване, която създаваме за всички нас, ще се чувстваме като на непрекъснато протичащ конгрес.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Има ли начин да спрем мислите, които постоянно се появяват в нас? Можем ли да се научим да ги контролираме?

Отговор: Разбира се! Често мислим за нещата, за които не желаем да мислим. Често се опитваме да удържаме мислите си, да ги променим и заменим с други. Когато не успеем да го направим се чувстваме глупави и слаби, сякаш сме загубили контрол върху себе си.

Всъщност мислите не идват „от никъде“. Първо желанието възниква в нас, дори и да не го чувстваме. След това от него се появява мисъл. Желанието предизвиква мисълта. Всъщност ние мислим само за нещата, които искаме: как можем да придобием, задържим и развием онова, което желаем; или как да оставим по-голяма дистанция между нас и нещата, които не желаем.

Мисълта не може да промени желанието, а само неговия размер, увеличавайки или намалявайки го. Също така, не можем да подменим една мисъл с друга.

Можем да контролираме мислите си, контролирайки желанията си. Така че, въпросът всъщност е: Как мога да променя желанията си? Отговорът е: чрез средата – групата, книгите и учителя!

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→