Въпрос: Когато говорите за природата, какъв смисъл влагате? Придавате ли на тази дума особено значение, пишейки я с главна буква?

Отговор: Нашият велик Учител Баал Сулам пише така (Статията „Свят“, главата „Задължително е внимателното отношение към законите на Природата“):

„Всички разбираме, че извън обществото човекът не може да си набави средства за съществуване. И ако някой се отдели от обществото и живее в страдания, тъй като не може да обезпечи своите потребности, той не трябва да обвинява за това съдбата си и Твореца, защото Висшето управление му е приготвило удобно място в обществото. По тази причина не е достоен за съжаление, тъй като върви срещу природата.

Мога да формулирам това и на религиозна основа: доколкото Творецът управлява творенията и във всички Негови действия има цел, то този, който нарушава един от законите на Природата, се отклонява от целта, към която всички се движим. А тя ще бъде постигната само ако изпълняваме всички закони на Природата, без изключение. Човекът е длъжен да не отнема или добавя нищо, към действията, които са задължителни за постигането на целта. В противен случай ще бъде наказан за нарушаването дори на един закон, тъй като това ще го отклони от набелязаната от Твореца цел. Затова и ние, създадените от Твореца не трябва да го съжаляваме, тъй като нарушава законите на Природата и принизява целта на Твореца.

И не е важна външната форма на изразяване на същността на закона – дали ще наречем Управляващия – Природа, отричайки това, че знае как да управлява и е наясно с целта, или ще го наречем Велик мъдрец, който знае, чувства и преследва целта си с всяко свое действие. Длъжни сме да признаем и да се съгласим с това, че трябва да изпълняваме „Заповедите на Висшето Управление“ или „Законите на Природата“. И всички ще признаят, че този, който нарушава Заповедта на Висшето управление (или Законът на Природата) е достоен за наказание от Природата, и няма защо да бъде съжаляван.

Т.е., същността на закона е една, разликата е само във формулировките и в това как ще го приемем:

– като нещо задължително, което по неволя ще изпълняваме;
– целенасочено, като нещо, което ни води към целта.

За да не се объркваме, ще приемем, че наименованията Природа и Творец са еднозначни. Именно затова числовото изразяване на думата „Природа“ и „Йелоким“ (името на Твореца) е еднакво и образува 86. И тогава можем да наречем Законите на Твореца, Заповеди на Природата, и обратно, тъй като са едно и също.

Ако разберете казаното, ще можете да отговорите и разсеете заблужденията на хората с различни вярвания, религии, действия и намерения, лутането на човека между нашия и духовните светове.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Аз получавам голямо удоволствие от Вашите уроци, но ме измъчва въпросът: Защо Вие определяте религиозните хора, които не изучават кабала, като „балабайти“ (чорбаджии, домовладелци), работещи само с външната част на Тора, заради себе си? Аз съм учил в йешива (религиозно училище) и знам, че акцента в метода на изучаване, в края на краищата, се слага върху привеждане на човека към сливане с Твореца (а не да се задоволява човешкото его). В какво се състои разликата, в края на краищата, в сравнение с пътя, по който кабала води човека?

Отговор: Балабайт – домовладетел, означава, че се грижи за себе си. Въпреки, че се говори за целта, за сливането с Твореца, за това, да му се достави радост, както Той на нас, но не се проумява, че това е възможно само чрез изправяне с „вяра над разума“, която се придобива само чрез въздействието на Висшата Светлина, която ни влияе само при изучаването на кабалистичните текстове, в група, с явното намерение да се издигнем над егоизма, като цел в живота. Ако целият живот на религиозния човек би била само за достигане на свойството „Възлюби ближния си като себе си“, в желание и в действие, тогава вие бихте били прави. Но понеже по време на изгнанието от духовното, тази цел не се е поставяла, а само са говорили за нея външно, то религиозният път не е път, а просто намиране в състояние на изгнание.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос : Вие твърдите, че Кабала няма нищо общо с религиите. Защо тогава християните, мюсюлманите и представителите на другите вероизповедания нямат книги по Кабала ? Всички те са произлезли от еврейската религия.

Отговор : Баал Сулам пише, че цялото човечество може да съхрани своите религии, дори когато достигне своето пълно духовно поправяне, сливането си с Твореца. И това е признак, до каква степен външните действия не засягат духовното, макар и някои да им приписват такова нещо. Кабала е била открита от Авраам , във Вавилон преди 4000 години. Известната ни понастоящем юдейска религия, е възникнала след падането на еврейския народ от духовните нива, преди 2000 години. Тогава Кабала е била скрита /след написването на книгата “ Зоар „/ , а останалото от нея е земен отпечатък в егоизма, от предишното духовно съществуване и става основата на юдейската религия, в нейния сегашен вид. След това от нея произлизат християнската и мюсюлманска религии.
Юдейската религия се дели на ортодоксално, консервативно и реформистко направление. Но всички те се различават помежду си, само по по-малките или по-големите граници при механичното изпълнение на заповедите и затова взаимно се зачитат, стоят от една и съща страна на егоистичното съществуване, съхранявайки го – т.е. целта на действията се намира в човека, в намерението „за себе си“. В същото време Кабала призовава да бъде използвано намерението „за отдаване“ /в полза на ближния, на Твореца – т.е. „извън себе си“/, а не действие, намиращо се на противоположната страна извършвано от всички религии, т.е. да се извършва вътрешна работа, а не външна – вж. “ Предисловие към книгата “ Зоар „, поз.61. Поради това всички религии се примиряват една с друга и считат Кабала за нещо абсолютно неприемливо. Човечеството ще изпита още много удари, преди да се разкрие замисълът на Твореца за сближаване с Него в НАМЕРЕНИЕТО.
Днес Кабала отново се връща към използване – за поправяне на човечеството. Ние сме задължени да я направим част от себе си и нашия живот, като започнем поправянето си. Мястото на религиите е да останат като част от културата. Защото Кабала разкрива на хората Твореца и Висшия свят, като не оставя място за предположения спрямо тях. От религиите ще се запазят само обредите и традициите. Причината за борбата на религиите с Кабала е в това, че Кабала обяснява на всеки човек как да разкрие за себе си Твореца и по такъв начин да премахне необходимостта от религия. Като довежда човека до личен контакт с Твореца, Кабала лишава религиозните служители от властта им над хората. Но кабалистите не желаят отпадането на религиите като традиции и култура, рамка и начин на живот на народите, а желаят допълването на този начин на живот с постигането на Твореца, каквато е целта на сътворяването на човека и за неговото съвършенство.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Съобщение: Световната икономическа криза, която предизвика банкрути и масови уволнения, възроди в Европа интереса към идеите на Карл Маркс. Книгоиздатели от Берлин казват, че трудът на основоположника на научния комунизъм „Капиталът“ буквално се разграбва от книжните рафтове. Наскоро бе забелязан да чете томче на Маркс президента на Франция Никола Саркози, похвално за книгата се отзова и министъра на финансите на Германия Пеер Штейнбрюк, и дори римския Папа я похвали за „дълбокия анализ“. Колкото повече продължава икономическата криза, толкова повече хората ги обхваща недоумението: защо това се случи с мен?

Отговор: Нека да се надяваме, че по такъв начин хората ще стигнат по-бързо и до идеите на Кабала. Всеобщото равенство, на всекиго да се полага според необходимите му потребности, от всекиго да се изисква според неговите природни способности, поръчителство, братство – всичко това е хубаво… но само в качеството на средство, а не на цел. Средствата са за достигане на подобие с Твореца, сближаване и сливане с Него, иначе тези идеи при тяхното обикновено използване отново ще завършат с терор и световна война.
Причината за неуспеха при претворяване на комунистическите идеи в живота, се корени в това, че теоретически всичко е красиво и вярно, но не е възможно да се измени егоистичната природа на човека в алтруистична (виж Вестник „Аума“). Това „ще препъне“ цялото човечество. Кризите и глобализацията ще ни разкрият, че всички сме твърдо взаимосвързани, което означава, че сме задължени да съблюдаваме закона „Възлюби ближния си както самия себе си“. Но нашата природата не ни го позволява. Ние сме готови да се унищожим един друг и целият свят, но не и да бъдем в състояние на взаимна поддръжка (виж статията „Поръчителство“).
Затова само методиката Кабала за изправяне на човешката природа от егоизъм в алтруизъм, привличаща върху човек Висшата Светлина, която ни е създала, и която е в състояние да ни измени, ще ни помогне да оцелеем.
Кабала ще промени човека, както това се вижда на практика и ще може да ни приведе към изпълнение на закона за братското общежитие в глобалната затворена система на човечеството.
Затова, интереса към Маркс е естествен, но неговата теория е неизпълнима на практика – тук се изисква Висша Сила за изправяне на човека, която само Кабала може да ни осигури. Нека се надяваме, че хората бързо ще осъзнаят това и ще пожелаят да го реализират по пътя на доброто, а не причинявайки си още много страдания.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Общи - Няма коментари→

Въпрос: От статиите „Поръчителство“ и „Последното поколение“ следва, че от гледна точка на икономиката кабалистичното общество е колективизъм (или комунизъм, не правя разлика) и това е необходимо условие за всеобщото получаване на Тората и разкриването на Твореца (тъй като чак тогава възниква възможност въобще да не мислим за себе си). Планират ли се някакви икономически отношения в рамките на „Виртуалната Държава Кабала“? Или още не е дошло времето? Може би трябва да се реализират някакви преходни икономически схеми, включени в съвременната световна капиталистическа икономика? Как мислите, как изобщо ще се развива световната икономика по пътя към идеалното състояние?

Отговор: Ние трябва не изкуствено да променяме обществото и неговите структури, а да поправяме връзката си един с друг с висша светлина от егоистична към алтруистична. Изучавайки Кабала, която ни учи как да станем подобни на природата, ние привличаме върху себе си светлината на поправянето (Обкръжаващата светлина, Ор макиф ОМ) и тя ни променя, дава ни желания, мисли и сили да променим всичко в себе си и между нас. Ако не се променяме под въздействие на светлината, ще започнем да се променяме без нея и отново ще „оплескаме нещата“, както със социализма в Русия и с кибуците в Израел. Америка, принудително национализирайки предприятията се превръща от капиталистическа в социалистическа. Това не е този социализъм (и комунизъм), за който говори Кабала.
Ние, членовете на Международната Академия по Кабала (или на групата Бней Барух) трябва:
1. да си осигуряваме необходимото ниво на съществуване
2. да се поправяме чрез изучаване на Кабала в правилно (собствено) обкръжение. (Виж статията „Свобода на волята“ какво е по силите ни да направим) Останалото го прави светлината.
Нашата задача е създаването на виртулно общество, което ще може да служи за пример на целия свят.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос от flaxmann: Искам да принадлежа към избрания от бог народ. Достатъчно ли е да приема юдейската религия? Какви възможности имам? Моите родители са християни.

Отговор: Избраните са тези, на които Творецът дава желание за сближаване с Него, а те приемат неговия призив и се устремят към Него. Това не зависи от никакви земни параметри. Никой и нищо не Ви пречи и Вие да бъдете такъв.

Въпрос: Имате ли ученици, които не са евреи и вече са в духовния свят и как е възможно това, ако те не са евреи?

Отговор: Евреин – ехуди, от думата ихуд – единение (с Твореца), не е националност, а стремеж към духовното. В историята е имало много велики кабалисти, които не са напуснали Вавилон заедно с Авраам, а са се присъединили към неговата група, която след време, по-късно станала народ. Такива като Ункилос, раби Акива и пр. Ако човекът се е устремил към Твореца, се нарича ехуди (евреин) – от думата ихуд – единение. Ако иска да премине от Вавилон, егоистичната земя (земя = Ерец, от думата рацон = желание) в святата земя (свойството отдаване и любов), тогава той се нарича евреин – от думата лаавор, евер – преминава. Така наричали Авраам – Авраам-аиври. (Баал Сулам пише, че Авраам произхождал от малкия древен народ Иври, от който днес не е останал никой). Сталин правилно е казал, че „евреин – това не е националност“, а нещо, космическо (по принцип космополитите са извън рамките на народите и цивилизациите). Днес все повече хора се устремяват към разкриване на Твореца – вавилоняни, различни народи и раси. Както в миналото, така и сега, този, който се стреми към Твореца, който се отдалечава от Вавилон се нарича „Право към Твореца“ – „Изра – Ел“.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Отначало Адам имал само една жена, Ева. Ще се завърнем ли към моногамията, когато се изправим? Или тогава това няма да ни интересува?

Отговор: Сексуалното съединяване в нашия свят е следствие от духовното съединяване между Висшата Светлина и душата, наречено „Зивуг де Акаа„, което е възможно с помощта на екран. В това духовно съчетание Творецът (или Светлината) е мъжката част, която отдава, а душата (или Кли) е женската, която получава. В този процес на изправяне, душата (Кли) придобива качеството на отдаване, и тогава тя е способна да получава Светлина, за да наслади желанието на Твореца „да отдава“.

Процесът на съединяване (сливане, Зивуг – духовно свързване) се случва в общите желания на двамата „да изпълнят другия с наслада“, да почувстват наслада само в степента, която ще даде наслада на другия партньор. Следователно онова, което се случва е постоянно уподобяване на общи желания и намерения (в Рош – главата на духовния Парцуф, преди получаването вътре в неговото тяло – Тох). Това се изразява в нашата психология с тенденциите за сексуално общуване, предшестващи изливането на Светлината Хохма (Ор Пними, семето) в душата (Кли, от Рош в Тох на Парцуфа).

Тези редуващи се и увеличаващи се, взаимни предвижвания са предназначени да допълнят желанието във всеки от духовните партньори чрез прекъсване и възобновяване на контакта. Това създава възможност за благотворно удоволствие: когато тази степен е постигната, Светлината преминава от Пе в Тох – удоволствието влиза в желанието, както е описано в Петокнижието: „Като стрела порази желаната цел, в желаното време, в желаната жена, на желаното място“.

Следователно, когато душата постигне пълно поправяне, човек ще разглежда секса като психологически израз на духовно обвързване. А ако няма духовна връзка, тогава няма и стремеж или причина за телесно обвързване.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпроси относно духовния напредък:

Въпрос: Уча с вас от три години чрез Интернет. Посещавах една местна група и дори присъствах на един от уроците ви. Откакто започнах да уча Кабала, станах мрачен и необщителен. Стана ми много трудно да комуникирам с хората, включително и с вас. Приятелката ми ме напусна и нищо в живота не изглежда да върви в правилната посока. Вече от няколко години планирам да ви напиша писмо. От друга страна, се справям по-добре: регистрирах се във форума и ви пиша писмо. Надявам се, че ще мога да поддържам поне виртуална връзка с вас. Много пъти ми се е искало да поговорим.

Отговор: Ако се давите трябва да се спасите. А ако нямате приятели кой ще ви спаси? Следователно успехът може да дойде само чрез включването в група, дори ако трябва да се насилите, за да го направите. Тогава приятелите ще ви подкрепят и тласкат към целта.

Въпрос: В една от лекциите виe казахте, че не бива да забравяме, че има подеми спадове, които водят човека към целта, само ако те произтичат от правилния стремеж. Какъв е правилният стремеж? Как да узная дали се стремя към правилната цел? Моите желания и стремежи зависят ли от мен?

Отговор: Ако стремежът ви се появява в резултат на обединяването с групата, тогава е правилен.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

В статията „Мирът“, раздел „Необходимоста да се вслушваме в предупрежденията, спазвайки законите на природата“ Баал Сулам пише:

Жизнено необходимо ни е да изучим заповедите на Природата и да узнаем какво иска тя от нас, за да не ни накаже. Природата задължава човек да води социален живот. Ние трябва да изследваме заповедите, които природата ни задължава да спазваме в обществото. Всъщност има само две правила за съблюдаване: „получаване“ и „отдаване“.

Природата задължава всеки член на обществото:

1. Да получава необходимото от обществото;
2. Да допринася със работата си за благополучието на обществото.

Той е задължен да спазва и двете заповеди, в противен случай ще бъде безмилостно наказан.

Когато човек наруши първото правило, наказанието се прилага незабавно. Това предотвратява всяко пренебрегване и ни заставя да го спазваме. Но при другата заповед, за отдаване на обществото, не само че наказанието не идва веднага, но дори бива налагано индиректно. Затова второто правило не се спазва както трябва.

Природата, като достоен съдник, ни наказва съобразно нашето развитие, за да можем да видим от степента, на която е развито човечеството, че всъщност увеличаването на болката и страданията осигурява нашето съществуване. И страданието ще продължи да се увеличава, докато Световната криза ни покаже, че Висшето присъствие на Твореца ни е управлявало, за да спазваме, с цялата си мощ и със съвършена прецизност, заповедта за отдаване на другите.

И колкото повече бездействаме в прилагането на този закон в неговата пълнота, Природата няма да спре да ни наказва. И разбира се, Природата ще ни победи и ще сме принудени да се обединим – като един човек – в следването на заповедите, с всичките необходими действия.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Вопрос: …Lieber Rav Leithman. Das Lied welches zum Todestag des Rabash komponiert wurde habe ich gehört und war sehr gerührt, ja ich fühlte eine sehr große Verbundenheit, so, dass es fast schmerzte… Ewald Heinz Feuerstein. – …Уважаеми Рав Лайтман. Чух песента, която прозвуча в деня в който се честваше годишнината от смъртта на Рабаш и бях много впечатлен от нея. Почувствах много тясна връзка, почти до болка… Евалд Фоиерштайн

Отговор: Скъпи приятелю! Радвам се, случайно я намерих и мога да сложа тази древна кабалистична мелодия, която ние изпълняваме по време на една от трапезите.

[audio:https://www.kabbalah.info/bulg/blog/wp-content/uploads/2008/10/heb_o_rav_2006-04-12_shiron_bb_mordhei_yossef_96k.mp3]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Музика - Няма коментари→