Колко щастливо бихме живели, ако можехме да видим как всъщност ни влияе отношението ни към хората и света около нас. Както негативното, така и позитивното.

Но по някаква причина е скрито от нас. И продължаваме да се държим безразлично към другите без да разбираме, защо изведнъж светът стана толкова враждебен.

А работата е там, че намирайки се в затворената система на природата, ние сме нейната основна част. И природата реагира на нас по съответния начин. Ако човек разпространява негативизъм около себе си, той получава отговор от системата. Например коронавирусът, който ако изчезне, ще се смени с друга беда.

Все пак системата е фокусирана върху нас и затова няма шанс да се откупим от нея с малко кръв. Все пак ще трябва вътрешно да пораснем, за да отговаряме на нейните изисквания, да бъдем нейна интегрална част, съзидаваща, а не разрушаваща и внасяща дисбаланс с поведението си. Затова ако не се вземем в ръце, може да заплатим ужасна цена.

Абсолютът не приема оправдания

В крайна сметка природата по своята същност е абсолют, неизменност. Ако човек стъпи на покрива, тя няма да се смили и да отмени за секунда закона за гравитацията. И въпреки, че отчита нашето развитие и нашия избор, тя изобщо не ги отчита по начина, по който си представяме.

Природата не приема оправдания. Тя съди не по това, което сме, а по това, на което сме способни със съзнателното усилие, което отличава човека от животното. И няма да ни позволи да се върнем в миналото.

Старият свят приближи своя залез, имам предвид края на егоистичните отношения между нас. Можем да опитаме да продължим да ги практикуваме, но в системен смисъл те приключиха. Сега ни носят само вреда, само разрушение, само болка. С други думи, те увеличават дисбаланса в природата с тежки последици. И ако днес не извлечем уроците с желание за промяна, то утре ще ги научим с горчиви сълзи.

Отлагането е като смърт

В крайна сметка всичко зависи от нашия стремеж към единство, към добра взаимосвързаност. Когато го приемем и започнем да го реализираме, цялата система ще ни помогне. Но не по-рано. Отлагането само влошава нещата, оправданията са безполезни.

Обаче това изобщо не означава, че сега трябва да се побратимявам с някого, да тичам на помощ на някого, да жертвам, да утешавам. Не. В крайна сметка аз съм човек, короната на творението.

Аз влияя на системата с моето отношение, с мисълта ми за другите. А физическото действие вече е следствие, резултат от моята вътрешна работа.

Сега гледам света, хората около мен и малко от тях харесвам наистина. Някои са ми противни, отвратителни, някои тайно или явно мразя. Или да кажем, че не мога да понасям. Като цяло милиардите хора нищо не значат за мен, не предизвикват нищо в мен, освен сметки за полза или вреда. И сега какво?

Сега има над какво да работя. Сега мога да се хвана за тези мисли, за негатива към другите и да не го пускам в системата. Разбира се, аз изобщо не съм ангел и все още не съм станал по-добър, но спирам посланието си на изхода. Вече не съм готов да заразявам системата с моя „вирус“.

В кабала това вътрешно действие се нарича „съкращаване“ и е много трудно. Ако полагам подобни усилия, разбирайки моята роля в общата мрежа, вече е стъпка напред, заявка за зрялост. Защото започвам от себе си, а не от другите, започвам от корена, а не от следствието. Вече не съм дете и системата реагира положително на това. Особено, ако не съм единствен.

Системен ефект

Разбира се, това не е просто. Не мога просто да започна да се отнасям добре с другите. Не мога да се убедя, че грешните са прави. Природата ми е по-силна от мен и ще надделее. Но когато осъзная, че работата не е в тях, а в мен, получавам помощ от самата система. Моят мъничък положителен импулс се връща към мен стократно, точно както  негативът се връща с  коронавируса.

Системата е обвързана с човека. Той върви в неравновесие – тя върви в неравновесие. И обратното, когато той се устремява към равновесие, тя се устремява заедно с него на всичките си нива.

Затова най-важни са мисълта, намерението, отношението. Самата мисъл за отдаване вече е действие, а практическото действие просто го завършва, когато е необходимо. Така преминавайки от отрицателни към положителни мисли, спасяваме всички, целия свят от цялото зло.

Това изобщо не е преувеличение, а системен ефект, резултатите от който ще видим много бързо, само ако започнем да действаме вътрешно. Няма нужда да търсим възможности, ресурси, гръмки лозунги, демонстрации. Трябва само да разбираме общата картина и да намерим в себе си точката на прилагане на усилията.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Криза, глобализация - Няма коментари→

От незапомнени времена човечеството иска да погледне „отвъд хоризонта“, да разкрие тайната на произхода на живота. Най-добрите умове на човечество се отдавали на това, изразходвани са огромни средства и усилия, но тайната за произхода на Вселената остава неразкрита.

Съвременните технологии многократно разшириха възможностите на човека в познаването на света около нас и опитите за разгадаване на битието стават все по-чести. Един от тях е създаването на космическия телескоп от ново поколение „Джеймс Уеб“, наречен така в чест на втория ръководител на НАСА.

Разработването на новия телескоп отне 24 години, бяха изразходвани 10 милиарда долара и накрая той беше изстрелян в космоса. НАСА планира да замени остарелия телескоп „Хъбъл“, който е в космоса вече 30 години.

Историческо откритие

Новият телескоп е 100 пъти по-мощен от „Хъбъл“ и предаваните от него снимки са много по-ясни от всички, получени преди него. „Уеб“ вече направи откритие, което научната общественост определи като историческо. Той откри най-старата галактика във Вселената, която е на 13,5 милиарда години. Тоест е възникнала само 300 милиона години след Големия взрив.

За учените това беше повод за огромна радост. „Уеб“ е специално проектиран да ни покаже първите галактики, образувани след Големия взрив. „Написахме историята на Вселената за 14 милиарда глави, но тази първа глава липсваше“, каза астрофизикът на НАСА Амбър Стоун.

Телескоп от нов тип

Не се съмнявам, че снимките на новия телескоп наистина изглеждат потресаващо и новите открития са точно зад ъгъла. Но колкото и мощни да са инструментите на „Уеб“, те не могат да открият силите, създали Вселената и нас. Дори ако успеем да стигнем до началния момент на Големия взрив.

За да открием силите, създали материалната вселена, се нуждаем от съвсем различен тип телескоп. И неговото действие не е основано на получаване, а на отдаване.

В космическия телескоп входящата светлина се отразява от огледала и се фокусира в централна точка, създаваща изображение. По подобен начин силите, създали Вселената, също могат да бъдат открити чрез обединение, но само обединение на силите на отдаване, а не на получаване.

Тези сили идват от по-висш от нашия, материален свят, ограничен в рамките на личните интереси. И именно тези сили, лишени от егоистични намерения, пораждат живота.

Силите, действащи въз основа на егоистични мотиви не могат да създадат нищо положително. Те могат само да поглъщат, като черна дупка. Животът се създава само от силите на любовта, силите на отдаване. Вижте как силата на любовта на майката вдъхва живот на още нероденото бебе.

По същия начин духовните сили, силите на любовта и отдаването, в които няма дори намек за егоистичен стремеж, създават и поддържат живота във Вселената и самата Вселена.

Честотата на безкористната любов

Ние още не усещаме тези сили. Нашият егоизъм не ни позволява да го направим. В крайна сметка цялото ни възприятие е изградено според закона за подобие по свойствата. И нашите сетивни органи възприемат само онова, което съответства на диапазона на тяхното възприятие. А силите на отдаване са абсолютно противоположни на егоизма и затова не сме способни да ги почувстваме.

Но ако създадем отношения между нас на основата на отдаване и безкористна любов, ще съответстваме на силите, създали Вселената и ще можем да ги открием. Както радиоприемника приема радиовълни, настройвайки се на съответните им честоти.

Така че само след като се издигнем над личния егоизъм, създавайки правилна „честота“, веднага ще открием силите, съществуващи на тази „дължина на вълната“ и ще можем да започнем да взаимодействаме с тях, да изучаваме тяхната природа, посока, свойства…

Тогава ще разкрием, че всички тези сили идват от един източник, от Твореца. И придобивайки ги, ставаме подобни на него. Но можем да го направим само заедно, обединявайки се над разединяващия ни егоизъм.

Тогава ще разберем как можем да поправим грешките и да приведем живота си в съответствие със силите, които го създават. И ще можем да изградим нашето общество така, че да бъде стабилно, безопасно и благоприятно за всички.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш заяви, че човечеството е на ръба на колективно самоубийство. Както съобщава The Guardian, Гутериш се обърна със заявление към министрите от 40 държави, събрани за обсъждане на климатичната криза.

В това заявление той казва: „Половината човечество е в опасна зона поради наводнения, суша, разрушителни бури и горски пожари. Нито една държава не е застрахована от подобни бедствия. Ние обаче продължаваме да сме зависими от изкопаемите горива“.

Г-н Гутериш добави: „Ние имаме избор. Колективно действие или колективно самоубийство. Всичко е в нашите ръце“.

Нашият избор
Всъщност не бих се изненадал, ако човечеството загине в катаклизъм. Нашето его не ни позволява да мислим за никого, освен за себе си. С нашето отношение и безразсъдно потребление на продукти и ресурси, „защото утре ще умрем“, гибелта ни е неизбежна.

Но преди да дойде нашият край, човечеството го очакват много катаклизми. През почивните дни в Европа, Северна Америка и Южна Америка бушуваха горски пожари. Рекордна жега обхвана целия континент от Португалия до Великобритания.

Сушата в Африка, горещата вълна в Индия и Южна Азия и безброй едновременни бедствия, за които The Guardian не съобщава, едва ли са прелюдия към това, което предстои.

Ще видим как Земята се обръща отвътре навън. Хората ще търсят подслон, но няма да има къде да избягат, освен да се заровят в земята. Ако не се обединим и не се издигнем над нашето его, гибелта на човечеството ще бъде неизбежна.

Г-н Гутериш също добави, че според него решението е в насърчаването на възобновяемите енергийни източници. Той заяви, че „развитите страни трябва да изискват незабавно предоставяне на инвестиции и помощи. Те са необходими за разширяване на използването на възобновяеми енергийни източници“.

Генералният секретар на ООН поиска банките „да променят остарелите си принципи и политики, за да поемат повече рискове“ и да инвестират във възобновяеми енергийни източници“.

Игра на една врата
Тук нашите мнения се разминават диаметрално. Не съм виждал нито едно доказателство, че възобновяемите енергийни източници подобряват климата. Доколкото разбирам, програмата на деня по отношение на  климатичните промени има за цел да привлече финансите на световните играчи и да ги разпредели между техните поддръжници.

Освен прехвърляне на пари на борците за промяна на климата, не виждам никакви реални действия. По принцип те казват така: „Дайте ни пари, ние знаем какво да правим с тях“. Това е уговорена игра, игра на една врата и нищо добро няма да излезе от нея.

Можем да преминем на електомобили и да се откажем от бензина, да използваме слънчеви батерии за получаване на електричество и да забраним въглищата, но това няма да спре климатичните промени.

ООН е арена за гръмки думи, празно разклащане на въздуха и нищо друго. Тя е сборище от тайни агенти от цял свят, а не място за реални позитивни действия, подобряващи света. Затова, ако някой възлага надежди на ООН или нейните представители, не се залъгвайте, няма да има полза от тях.

Единствената надежда
Ако не искаме да се върнем в каменния век, единствената ни надежда е да си помогнем един на друг да се издигнем над нашето его. Не можем да се контролираме сами, но можем да си помогнем взаимно.

Егоизмът е основата на човешката природа, в нас няма по-могъща сила. Заради егоизма хората предпочитат да умрат, вместо да признаят поражение. И тези хора наистина могат да устроят колективно самоубийство за всички нас.

Ако обаче успеем да  насочим гнева си не един към друг, а към собственото си его, което ни настройва един срещу друг, тогава имаме шанс.

Трябва да нарисуваме ясна картина на нашето бъдеще, без никакви филтри, разкрасявания и самозаблуда. Трябва да осъзнаем какво подготвяме за нас и за нашите деца и да гледаме трезво към бъдещето. Тогава може би ще се появи решимостта да се издигнем нагоре.

Можем да избегнем предстоящия апокалипсис и да стигнем до едно по-здраво, грижовно и в резултат на това щастливо човешко общество.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Мисъл и желание – дисбалансът между тези две системи създава много проблеми. Човек, който е неспособен да ги контролира, в крайна сметка се откъсва от реалността. Изчезва в алкохола, наркотиците, затваря се в себе си. Опитвайки се да контактува възможно най-малко с външния свят, той развива защитни модели на поведение, ограждайки се от околните със стена от безразличие, лицемерие, презрение…

Как да се научим да съчетаваме правилно мисълта и желанието така, че да не си противоречат, а де се допълват?

Силата на мисълта
Човечеството се развива в продължение на десетки хиляди години и главното в нашето развитие е силата на мисълта. Точно способността да се мисли, основно отличава човека от останалите нива на природата: неживо, растително и животинско.

Като цяло умственото ни развитие трябва да съответства на физическото. Ако интелектът надвишава физическите възможности, тялото е болно от нещо. И обратното, ако човекът е физически развит, но няма съответните умствени способности, той може да представлява опасност за обществото. Представете си какво може да се случи, ако възрастен спортист е с разум на двегодишно дете.

Следователно мисълта и желанието винаги трябва да съвпадат, да се съпоставят. Силата на мисълта не трябва да надвишава физическите възможности, а физическите възможности не трябва да надвишават силата на мисълта. Ако това условие е изпълнено, човек е в хармония със себе си. Той може да реализира своите желания и в същото време да разбира кои от тях си заслужава да реализира, а кои не.

По този начин зад силата на мисълта стои разбирането: какво искам, кои желания мога да реализирам и кои не мога, а кои изобщо не си струва да реализирам. Тоест мисълта обслужва желанията, които формират основата на моето Аз.

Именно мисълта разкрива какво искам. Тя сортира желанията, проверява ги и дава резултат: „Това са желанията, които трябва да реализирам. Някои веднага, други по-късно, а останалите в по-далечно бъдеще“. Мисълта също и отхвърля някои желания: „Това е много опасно. Не си струва да се заемаш с него, ще си навлечеш нещастие, срам и други проблеми, чак до болести и смърт“.

Мисълта сортира всичко: тези желания са лесни, а тези трудни, тези са дългосрочни, а другите краткосрочни, тези зависят само от мен, а тези и от обкръжението.

С една дума, мисълта не действа сама по себе си, тя сякаш се издига над желанията и ме насочва към правилна реализация на тяхната полезна част. Невъзможно е мисълта да се разглежда самостоятелно, изолирана от реалността. Мисълта е предназначена просто да ми помогне да управлявам желанията си.

С помощта на мисълта мога да култивирам някакво желание така, че то да се засили, да изпъкне, да придобие важност, да ме притисне. И обратното, мога да отслабя, да „умъртвя“ желанието ако се убедя, че е непродуктивно.

По този начин, въпреки че мисълта е продукт на желанието, когато управлявам мисълта, мога да управлявам желанието. Но именно желанията са моето вътрешно Аз. И всъщност да научиш човека правилно да използва желанията и мислите, означава да го формираш. В крайна сметка всичко останало е само резултат от дейността на този механизъм.

Управление чрез мисълта
Това разбиране има дългосрочни последствия. Например, ако искам да откажа тютюнопушенето, мога със силата на мисълта да се убедя, че този навик е изключително вреден за мен. Разглеждам различни илюстрации, чета статистики за болестите и смъртните случаи от тютюнопушене, давам на моето желание такива доказателства, които вместо с удоволствие да го напълнят със страх. И постепенно обезсилвам желанието си да пуша.

По същия начин мога да управлявам всичко области на живота. Има много случаи, когато хора, които мислено се настройват за положителни промени, наистина ги получават.

Разбира се, ще бъде трудно да се пренастроим сами. Човек се нуждае от група съмишленици. Все пак всички си влияем, независимо дали искаме или не. Следователно много зависим от обкръжението, което избираме.

Организирайки за себе си група хора, които искат да се научат как правилно да използват силата на мисълта, човек всъщност придобива власт. Понеже силата на мисълта е силата на властта. Властта на човека над себе си, на човека над човека…

Кабала отива още по-далеч в това отношение утвърждавайки, че чрез силата на мисълта можем да придобием сила, контрол над нашата взаимовръзка с универсалните, духовни сили на природата. Те са тези, които ни водят през живота. Следователно след като се научим с помощта на мислите да управляваме желанията си, можем коренно да променим живота си и да заживеем в абсолютна хармония със себе си и света около нас.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Генът е единица за наследственост в живия организъм, а геномът е съвкупността от цялата ДНК, която носи цялата информация за живия организъм. Какво представлява геномът на душата?

Отговор: Нашият свят се състои от всякакви физически сили, работещи по такъв начин, че всяка иска да доминира над другата. Мрежата от тези сили, преплетени на ниво нежива, растителна, животинска и дори човешка природа, тоест мислите и чувствата, е егоистична, в която всяка иска да подчини другите.

А има сили, които действат в обратен ред, само че ние не ги забелязваме, не ги виждаме, не ги усещаме. Те действат в обратна посока и са готови не да се състезават помежду си, а да спазват определени взаимодействия, да си помагат. Ние обикновено наричаме тези сили духовни, защото не наблюдаваме такива сили в материалния свят.

Ние виждаме плюс и минус, но това са материални сили. Но отношенията между хората могат да бъдат положителни и отрицателни.

Нашият свят е съвкупност от отрицателни сили, защото го възприемаме по този начин. А ако поискаме да усетим неговата втора, положителна половина, тоест, положителните отношения на силите и мислите един към друг, тогава би трябвало да се променим.

Науката кабала обяснява как да се променим, за да започнем да чувстваме положителните сили, тоест силите на доброто, правилното отношение един към друг, обединението на един с друг. Това е целта на изследванията в кабала: как го правим, изучаваме, как достигаме до това и се развиваме в него.

[300360]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Дебатът на учените какво ни очаква – глобално затопляне или не по-малко захлаждане – не само че не отслабва, но и набира сила.

Проучване след проучване дават противоречиви резултати, оставайки без отговор въпроса: къде в крайна сметка трябва да се преместим, на север или на юг?

Затопляне или захлаждане?

Както знаем, вулканичните изригвания са придружени от отделянето на горещи газове в атмосферата, които я нагряват. Но в същото време огромно количество пепел попада в атмосферата, което блокира преминаването на слънчевите лъчи. В резултат на това планетата се охлажда. А моделирането на климата въз основа на вулканичната дейност не дава еднозначен отговор дали вулканите затоплят Земята или я охлаждат.

Не е ясно и как влияе на климата замърсяването на атмосферата с вредни промишлени емисии. Няма съмнение, че мръсният въздух е вреден. Но изследване, проведено от Националната океанска и атмосферна  администрация на САЩ, дава много интересни резултати.

През последните две десетилетия в Европа и САЩ броят на замърсяващите частици и капчици е намалял с 50%. И това е довело до увеличаване с 33% на броя на бурите в Атлантическия океан. А в Тихоокеанския регион се случило обратното. Поради аерозолното замърсяване на въздуха в Китай и Индия, в Тихия океан има по-малко урагани.

Как да се справим с климатичните промени? Да пречистим въздуха и да загреем планетата или да продължаваме да замърсяваме атмосферата, за да охладим Земята? Или може все пак да се опитаме по някакъв начин да пречистим атмосферата, съкращавайки емисиите на въглероден диоксид, но по такъв начин, че да не предизвикаме глобално затопляне?

Всички тези въпроси изглеждат неразрешими, но само защото са зададени неправилно. Задавайки ги се опитваме да „лекуваме“ симптомите, а не болестта. Но както това не работи в медицината, така не работи и с климата.

Какво казва науката кабала

Науката кабала казва, че основната „болест“, която предизвиква тези проблеми, е поведението на човека. Опитвайки се да получим максимална полза, ние безпощадно експлоатираме природните ресурси. Съревновавайки се кой ще може да експлоатира планетата по-ефективно и по-бързо, напълно игнорираме факта, че с това режем клона, на който седим.

За да излезе от климатичната криза, човечеството трябва да проведе дискусия на кръгла маса и съвместно да приоритизира дейността си. Заедно да решим от какво има и от какво няма нужда всеки човек и да осигурим на  всеки само необходимото за нормалното съществуване .

Трябва да се научим да живеем така, както живее цялата природа. Нещо повече, да се научим сами, по собствено желание. Защото ако природата  започне да ни учи, което вече на практика започна да прави със зачестилите земетресения, цунами, масови пожари, урагани и така нататък, обучението ще бъде много болезнено за нас.

Основната ни грешка

Основната ни грешка при решаването на глобалните проблеми, включително и на проблемите с климата е, че се опитваме да намерим решение поотделно. Отнасяме се към проблема като към частен. Но днес няма нито един проблем, който да не засяга целия свят.

Вижте недостига на храна в целия свят, предизвикан от войната в Украйна. Вижте глобалните прекъсвания на доставките на стоки поради факта, че товарен кораб е преградил Суецкия канал. Ръстът на инфлацията в развитите страни предизвиква скок на цените в целия свят. Появяването на вирус в една страна и мигновеното му разпространение във всички страни. Намаляването на производството на компютърни чипове в Тайван води до спиране на фабриките за електроника в целия свят. Този списък може да продължи много дълго.

Нито един от тези проблеми не можем да решим, защото всеки се опитва да  спаси себе си, вместо да се опитва да спаси всички.

Обаче ако започнем да мислим заедно, ще намерим решение на всичките си проблеми. Защото това не са климатични проблеми, епидемии или инфлация, а са проблеми на връзката между нас.

Ако в общуването си престанем да се използваме егоистично и започнем да се отнасяме към другия с братска любов, колкото и високопарно да звучи, ще открием, че нямаме никакви проблеми.

Ще можем максимално да съкратим производството и пак ще имаме достатъчно от всичко, за да задоволим потребностите на всеки. Ако спрем да се конкурираме, няма да има причина да разрушаваме планетата. Ще можем да намалим емисиите въглероден диоксид, отпадъците и да намалим аерозолното замърсяване на атмосферата без да се страхуваме, че това ще доведе до глобално затопляне или охлаждане.

Единна система и единен закон

Науката кабала казва, че цялата природа е единна, интегрална система. И нейният единен закон гласи, че всички нейни системи трябва да бъдат в равновесие.

А ние, човечеството, сме главната част от тази система, И затова именно от нас зависят всички нейни останали части: нежива, растителна и животинска.

Всички тези части функционират, ръководени от предварително зададена програма на ниво инстинкти. Само човека има свобода на волята да се отнася към другите по собствен избор. А както виждаме, този избор е направен неправилно. И системата реагира строго на внесеното несъответствие.

Ако спрем да внасяме дисбаланс в системата, тя няма да има нужда да ни подтиква към поправяне със своите катаклизми.

Ето защо не трябва да се тревожим за намаляване на замърсяването, а за подобряване на нашите взаимоотношения. Ако установим добри връзки  в целия свят, всички проблеми ще изчезнат, сякаш никога не са съществували.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Криза, глобализация - Няма коментари→

Има мнение, че любовта, бурята от чувства и други подобни са за младите. Че хората на средна възраст вече не трябва да се занимават с подобни „глупости“. Но това изобщо не е така.

На четиридесет години дори е по-лесно да се намери истински партньор в живота, отколкото например на двадесет, защото има по-голяма вътрешна готовност за брак. Изглежда, че в зряла възраст е по-трудно човек да реши да пусне непознат в своя вече установен живот, но всъщност е обратното.

В крайна сметка младите хора са по-податливи на натиска на обществото, а с годините човек се освобождава от него. Той вече не се интересува от мнението на заобикалящите го: какво ще помислят, какво ще кажат за него. Той, разбира се, има свои навици, но те са свързани с обикновения живот.

Когато дойде прозрението

Най-важното тук е да се освободим от натиска на обществото, от наложените ни стандарти и ценности.  За възрастният човек е много по-лесно да го направи. Той вече разбира, че всички тези „ценности“ са пълна измама. Докато младите хора се опитват да бъдат в съответствие със стандартите на средата.

Точно в зряла възраст човек иска да коригира в живота си това, което не е успял в младостта си, да подреди живота си по-правилно. Неслучайно в наше време продължителността на живота се удвои. Само преди сто години средната продължителност на живота беше около четиридесет години, а днес е около осемдесет. Точно затова са ни дадени тези години, за да започнем живота си отново и да имаме време да направим корекции.

В младостта си мъжът вярва, че ако е сам, ще успее да си осигури комфортен живот по най-простия, най-бърз и надежден начин. Дългосрочната връзка с жена, когато ще бъде принуден да се съобразява с нея, ще му създаде много допълнителни проблеми. Затова предпочита леки краткотрайни връзки, които не го задължават с нищо.

Има едно но

Всичко в неговите сметки би било правилно, ако не беше едно нещо – нашата природа е желание да се наслаждаваме. И с течение на времето човек открива, че самотата не може да му осигури удоволствието от живота, на което е разчитал. И тогава той започва да усеща огромна празнота в себе си, която не може да запълни, когато е сам.

Той трябва да напълни някой друг и да получи наслаждение от това, а този друг да напълни него и с това също да се наслади. С други думи, човек има нужда от любов, от вътрешна, духовна близост с другия човек. Когато всеки сякаш живее в другия.

И ако човек осъзнае всичко това, всичко останало ще се подреди. Той няма да се интересува дали жената има деца от друг брак, дали е по-възрастна от него с десет години или по-млада с двадесет, всичко това няма да има никакво значение. Способността да напълни най-вътрешната му потребност, макар и засега по най-егоистичния начин, ще бъде толкова решаваща за него, че той ще избере само тази жена.

А фактът, че съдбата ще му донесе заедно с нея чужди деца и някакви други трудности, очевидно самата ситуацията му дава  възможност най-добре да се напълни. Следователно, наслаждавайки се на връзката с жената, човек ще приеме всички съпътстващи фактори като естествен ход на нещата.

Освен това доброто му отношение към децата на неговата избраница ще му достави допълнително удоволствие. А когато обичаш, точно към това се стремиш. И жената на свой ред ще иска да достави удоволствие на съпруга си. Това взаимно желание ще създаде синергията, която в крайна сметка многократно ще засили любовта.

Любовта ще покрие всички прегрешения

И тогава, както е казано от кабалистите, любовта ще покрие всички прегрешения. Всички проблеми, неудовлетвореност и недоразумения отминават, когато между хората възникне любов. И на каквато и възраст да е човек, влюбвайки се става тийнейджърът, който е бил когато се е влюбил за първи път. И зрелите хора ще предприемат тази стъпка дори по-лесно, отколкото младите. Всъщност те дори са по-големи деца от самите деца.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание, Възприемане на реалността, Мъжът и жената - Няма коментари→

Учените не за първи път прогнозират световен глад и планетарни катастрофи. Можем ли само пасивно да чакаме  ужасните им прогнози да се сбъднат? Или е по силите ни да променим нещо?

През 1972 година група учени от отдела за системна динамика на MIT Sloan School of Management на Масачузетския технологичен институт под ръководството на Денис Медоуз направили компютърни изчисления за граинците на растежа на световната икономика и населението на Земята.

Изводът, който прави Медоуз:

След като населението и глобалната икономика надхвърлят физическите  възможности на Земята, ни остават само два пътя: или неизбежният колапс, причинен от ескалацията на дефицити и кризи, или доброволният социален избор на контролиран спад в производството.

След 30 години, през 2002 година, направили повторно тези изчисления, отчитайки новите данни, базирани на по-съвършени математически модели и с помощта на по-мощни компютри. Но резултатите на практика останали  същите.

Изчисленията показали, че приблизително през 2025 г. човечеството ще влезе в най-мащабната криза в своята история. В същото време не само промишленото производство, но и хранителните ресурси ще започнат рязко да намаляват. С други думи, човечеството е застрашено от глад.

Замърсяването на околната среда ще расте експоненциално. В резултат на това, населението на планетата рязко ще намалее. В действителност това означава глад, епидемии, бедствия, войни и революции.

И това вече не са смътните предсказания на ясновидците и абстрактните разсъждения на Малтус. Това е ясна и задълбочена научна прогноза, която не може да бъде пренебрегната. Въпреки това през последните 50 години човечеството успява да игнорира наближаващата изчислена катастрофа.

Неизбежна ли е катастрофата?

През последните 30 години използвахме една трета от всички природни ресурси, загубихме 80% от всички гори и броят им продължава да намалява. От 15-те океански рибни зони в 13-те на практика няма риба.

Слушаме тази информация и не я чуваме. Повечето просто не мислят за нея, не искат да слушат „депресивни предположения“. И дори когато някои проблеми достигнат до хората, те са склонни да обвиняват правителствата или някакви външни сили за тях.

Те не подозират и не искат да чуят, че кризисните явления изразяват само законите на природата и за да се справим с тях, трябва поне да знаем тези закони.

Разбира се, в това имат вина и транснационалните корпорации, които с помощта на рекламата пропагандират идеологията на потреблението. Те се водят единствено от желанието да получат максимална печалба. И оправдават щетите, които причиняват, като казват, че осигуряват на света електричество, храна и работни места за милиони хора.

В същото време мълчат, че с подобни технологии и качеството на продуктите нашите деца и внуци просто нямат шанс да оцелеят.

И така, на кого са нужни такива индустрии и техните продукти, ако те застрашават самото съществуване на човечеството?

Премълчаването на проблема обаче се обяснява не само с ползите от транснационалните корпорации. Нито политиците, нито обществените личности, нито дори мнозинството учени виждат реален изход от създалата се ситуация. Така че защо, мислят те, напразно да плашим хората?

Но има много сериозна причина за безпокойство. Нашият общ кораб почти потъва. Глобалната икономическа криза обхваща все повече нови сфери. И нито политиците, нито икономистите бяха готови за това.

Дори нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц признава:

Ясно е, че страните са обречени на катастрофа, ако намалят разходите, а също и ако не го направят.

Светът се промени

Колкото повече се приближаваме до колапса на световната икономическа и социална система, толкова по-силно усещаме общата зависимост един от друг.

Както се посочва в доклада на Експертната комисия на ООН, „… провалът на икономиката на една държава сега води до глобална рецесия или депресия“. Светът се промени.

Вече няма външни работи“, пише Хавиер Солана, бивш генерален секретар на НАТО, „всичко стана национално, дори лично. Проблемите на другите вече са наши проблеми, вече не можем да ги гледаме с безразличие или да се надяваме да извлечем полза от тях.

Откъде да вземем енергийни източници?

Развитието на световната криза е особено силно повлияно от ограничените запаси от въглеводороди и в резултат на това постоянното покачване на цената на енергията.

Според МВФ увеличението на цената на барел петрол с 10 долара намалява световния БВП с 0,6% годишно. И въпреки, че петролът в близко бъдеще няма да свърши, ограничеността и трудния достъп до останалите запаси вече намаляват световния БВП, което забавя растежа му.

Академик Ибрахим Гулиев казва:

Времето на абсолютна хегемония на въглеводородите в историята на цивилизацията изтича. Оптимистите уверяват, че няма за какво да се притеснявате през следващите 30-40 години, но хората, които са по-осведомени и следователно по-предпазливи, дават срок от 10-15 години, не повече.

Според Международната агенция по енергетика производството на петрол в света непрекъснато намалява в 580 от 800-те големи петролни находища. През последното десетилетие в света са произведени повече от два пъти  въглеводороди, отколкото се съдържат в новооткритите находища. А откриването на нови находища се случва все по-рядко и стават все по-малки.

Алтернативните източници на енергия също не решават проблема. Възвръщаемостта на енергията при използването им варира само от 1,3 до 1,9. Освен това някои видове алтернативна енергия са вредни за околната среда не по-малко от традиционното изгаряне на въглеводороди.

Вече се вижда дъното

Изчерпват се не само запасите от петрол, но и всички други земни ресурси. По данни на организацията Global Footprint Network днес човечеството изразходва 50% повече ресурси, отколкото Земята е в състояние да възпроизведе.

Това се отнася за плодородна земя, горски ресурси, вода, която се напълва естествено във водоемите, трева в пасищата, морски и сладководни рибни запаси. Човечеството изсмуква всички сокове от Земята и дъното вече се вижда.

Превърнахме се в крадци, които крадат от бъдещите поколения, но идва моментът, в който няма да има от кого да крадем. Мотото на Мичурин „Ние не можем да чакаме ласки от природата, наша задача е да й ги вземем“ ни доведе до ръба на пропастта.

Изведнъж се оказа, че не може безкрайно да вземаме всичко, от което се нуждаем, че човекът изобщо не е цар на природата и не властва над нея, въпреки че се намира на върха.

Продължавайки да действа по старата схема, човечеството рискува да остане на отровена планета без никакви ресурси, с гладни тълпи от хора, въоръжени с ядрени оръжия. Малко вероятно е ползите от модернизацията да оправдаят този риск.

Екология и глад

Но ако изчерпването на петролните запаси може да ни лиши от енергия, то екологичните проблеми могат да ни лишат от храна и дори от въздух. И следователно, екологичната опасност е не по-малко страшна от проблема с ресурсите.

Учените все още не са стигнали до консенсус дали глобалното затопляне е следствие от човешката дейност. Но този спор не променя нищо в ужасяващата статистика на природните бедствия. По данни на ООН в сравнение с 1970 г. броят на природните бедствия се е увеличил пет пъти. Това свързват с промяната на климата.

Броят цунамита, земетресения, вулканични изригвания, торнадо и други природни бедствия също нараства. И тъй като всички екологични проблеми са взаимосвързани, в крайна сметка това ще доведе до хранителна криза по веригата, тоест до глад.

Има изход!

И все пак има изход от създалото се положение. Трябва да създадем възможно най-бързо широка мрежа от образователни институции, в които цялото население на Земята да се обучава на принципите на живота в глобалния, интегрален, взаимозависим свят. Свят, в който вместо омраза и ожесточена конкуренция има любов към ближния и взаимопомощ.

За да се направи това, също така е необходимо да създадете подходяща среда, включително медии, виртуална среда, култура, театър, музика, филми, песни, книги и т.н. Всичко трябва да разказва на човека за новия свят. И въпреки, че все още не живеем в него, трябва да започнем да играем, както играем с децата си.

И макар да звучи утопично, но именно така ще се издигнем на по-високо, по-зряло, по-сериозно ниво и от там ще изградим система, която ще ни влияе.

Ние знаем каква власт има околната среда над човека. Виждайки добри примери навсякъде, постепенно ще започнем да ги следваме. Навикът става втора природа и вече ще се държим по различен от сега начин  в името на децата ни, в името на безопасността и доброто бъдеще.

Така постепенно целият свят ще се превърне в едно голямо, дружно семейство. И животът ще бъде наистина проспериращ и безопасен.

Да, човешката общност е изключително многостранна. Има много различни религии и вярвания, навици и поведенчески модели, нрави и обичаи. Но въпреки това можем да започнем да се отнасяме към всички сектори на човешкото общество с уважение и разбиране, давайки на всеки човек възможност да живее достойно и по начина, по който е живял преди.

Възпитателният процес, който трябва да започнем, ще ни позволи да не слагаме всички под общ знаменател, като насила изглаждаме различията и насилствено насаждаме хомогенна култура. Начинът на живот, с който човек е свикнал днес, ще остане и утре. Нужно е просто да установим добронамерени отношения помежду си.

А поетапното образование ще промени човека и ще доведе до фундаментални промени в социалната и държавна структура, до сътрудничество между народите, до премахване на границите между държавите, а след това до премахване на самите държави и образуване на единно, „кръгло“ човечество на земното кълбо.

Междувременно не е нужно да въвеждаме никакви нови рамки и закони, с изключение на едно: всичко, което правим, трябва да бъде в полза на интегралното човечество. В такъв свободен формат ще градим бъдещето си само благодарение на влиянието на добро обкръжение, което носи  на човека чувство за ангажираност, готовност за отстъпки и грижа за другите, до появата на любов към ближния.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възпитание, Възприемане на реалността, Криза, глобализация - Няма коментари→

Разводът днес се превърна в много разпространена и обикновена процедура. Повечето бракове се разпадат още през първата или втората година от съвместния живот.

Има дори мнение, че бракът може би вече се е изчерпал, защото животът е пълен с изкушения и е много трудно да устоиш на опитите да започнеш живот с нов партньор.

Жена, която има проспериращо семейство – любящ съпруг, деца – изведнъж чувства, че вече не обича съпруга си. Той е прекрасен съпруг, забележителен баща, но това не е важно, тя просто не го обича.

Това никога не е било характерно за жената. Преди, живеейки с мъж, жената се привързваше към него, чувстваше, че той е нейната защита и опора. Но днес всичко свърши и не можем да обвиняваме жената за това, такъв е естественият резултат от нашето развитие.

И тъй като това е природен феномен, първо трябва да го изучим, а след това да видим какво трябва да се направи в тази ситуация.

От частното към общото
Днес човечеството достигна до такъв етап на развитие, на който се прекъсват всички частни, лични връзки. Природата е глобална и извеждайки ни от частната рамка на семейството, тя иска отново да намерим семейни връзки, но вече на друго ниво.

Всеки помни усещането от първата любов, предизвикващо необикновено силни чувства. Заради любимия човек сме готови на всичко и единственото ни желание е винаги да сме с него. Така се създават семействата. Обаче по-късно това усещане за любов, като правило, изчезва. И винаги със съжаление си спомняме времето, когато любовта на своите криле ни издигаше нагоре.

Защо в природата има състояние на влюбеност, което изчезва, карайки ни след това да го търсим до края на живота си?

Природата иска да постигнем истинската любов като се изключим от егоистичната, която не е способна на дълго съществуване. Трябва да заменим този инстинктивен контакт, постигнат чрез естествения стремеж към противоположния пол с по-дълбока връзка.

В обикновения живот когато любовта си тръгва, остават уважението, привързаността, грижата за децата, за общия дом. Освен това е удобно да бъдем заедно, защото можем да си помагаме в живота, да се подкрепяме в старостта.

Но днес тези стимули вече не са достатъчни. За да запазим семейството, имаме нужда от висш стимул, точно както трябва да постигнем мир и съгласие в целия свят, в противен случай просто няма да оцелеем.

Основната печалба
И установявайки добри връзки в целия свят, изведнъж ще открием, че основната печалба изобщо не е в материалното благополучие, то е било само повод да ни подтикне към установяване на добри отношения.

Всъщност откриваме, че в тази връзка има съвсем ново усещане, което ни отключва от материалния живот. Разкрива ни се такова напълване, каквото никога досега не сме изпитвали. Сякаш започваме да се реем във въздуха, усещаме необикновена лекота на битието и не усещаме смъртта.

Трудно е да си го представим, защото никога досега не сме се чувствали така. Затова природата просто ни тласка един към друг със страдания, принуждава ни да променим нашите отношения, докато не сме унищожили себе си и нея. И ние се обединяваме от безизходица, но в крайна сметка ще разкрием цялата красота на тази нова връзка.

Същото се случва и в семейството. Сега се мразим, не искаме да общуваме и искаме да се разведем. Но когато всеки от нас усети, че в света не достига точно любов, в него възниква потребност и желание да обича. Човек ще почувства какво висше, никога не усещано до сега от тях напълване носи любовта и ще изгради такива отношения в семейството си.

Тогава за нас вече няма да има значение, че след години ще остареем и че няма да бъдем толкова красиви, както преди. Няма да ни интересува какъв характер и какви навици има половинката ни. Просто няма да го забелязваме. Ще изпитваме тази първоначална влюбеност, но по различен начин…

Всичко това обаче става само след като се научим да изграждаме взаимоотношенията си, свързвайки се с целия свят за това.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността, Мъжът и жената - Няма коментари→

В психологията съществува понятието вътрешен диалог със себе си. В същото време някои смятат, че разговорът със себе си  е нещо като полезна процедура, в която може да изясним някои важни неща за себе си. А други мислят, че вътрешният диалог е отклонение и дори признак за лудост.

Кое е повече в разговора със себе си – позлата или вредата?

Ако отхвърлим наистина патологичните случаи, разговорът със себе си не е нищо друго, освен самозаблуда. Аз винаги съм вътре в егоизма си, затова оценявам всичко само от неговата позиция и не мога да направя друго.

Аз лъжа също и себе си. Културата и възпитанието,  получени от моето обкръжение, по същество са фалшиви ценности. Заради тях се отнасям към себе си като към враг, защото другите през цялото време ме учат как трябва да изглеждам.

Защо ми е диета? Защо трябва да изглеждам красиво? Защо правя усилия в работата? За да умират другите от завист, защото имам вила и хубава кола и почивам на Малдивите?

Кой съм всъщност?
Използвам целия си живот, за да служа на другите. През цялото време се самозалъгвам, защото не знам какво наистина е добро за мен. Живея по чужди заповеди, вместо да разбера за какво трябва да живея и да се насоча към истинската цел на моя живот, наистина важна и скъпа, която ще изпълни сърцето и желанията. В противен случай, както пишат кабалистите, човек стига до края на живота си без да е реализирал и половината от своите желания.

На практика животът, който живея, не е моят живот. Другите си играят с мен от сутрин до вечер и от вечер до сутрин. Всъщност аз съм просто техен роб. Дори сам със себе си съм принуден да служа на тези ценности, да изпълнявам тези закони и указания, които другите са вградили в мен.

В същото време дори не зная кой съм всъщност. Не познавам себе си. Възпитанието, културата, навиците съм получил от предишните поколения, от родителите, училището и те са създали в мен лъжлива личност. И всъщност не знам кой съм аз.

Всички желания, които усещам, са на така нареченото животинско ниво, те обслужват само животинското ми тяло. Дори стремежът към богатство, власт и знания е предназначен, в крайна сметка да осигури комфортно съществуване на тялото ми. Не чувствам в себе си желания от нивото Човек, защото не знам какво е това. Аз съм просто биологична машина, програмирана от обкръжението през целия си живот да извършва определени действия.

При такива условия мога ли да имам връзка с истинското си Аз? Разбира се, че не. Въпреки че във всеки човек тази точка съществува. Но тя е скрита под слой от нагласи, получени от другите. Нагласи, които ме карат да разбирам отношенията с други хора, докато аз все още не съм разбрал себе си.

Раждането на Човека

 В резултат на това през цялото време се оглеждам в другите. Но какво виждам? Много разочаровани от живота, депресирани хора. За да забравят, те се обръщат към наркотиците, влизат „в обувките на Сатаната“, опитват се да се задържат на повърхността, но нима някой от тях наистина е доволен от живота си?

Милиард фанатици искат да поробят целия свят, милиард други искат да го унищожат с война, а трети милиард искат да подчинят всички с помощта на парите. До какво ще ни доведе това, ако не осъзнаем злото в нас, което ни заставя да извършваме всички ужаси, които виждаме днес в света и не започнем да търсим в себе си Човека?

Разбира се, няма да е лесно. Защото Човекът още не се е родил във всеки от нас. В нас живее само неговият зародиш, така наречената малка точка в сърцето. Човекът се появява само при съединяването на тази точка с други такива точки. Съединение въпреки омразата, завистта, желание да потискаме, да подчиняваме другите – всичко, което е нашето зло начало. Просто трябва да се отърсим от тази повърхностна обвивка.

И тогава съединяването на нашите сърца ще създаде съвсем различна реалност. Истинска, а не лъжлива, рисувана днес от нашето зло начало, от нашия егоизъм.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - Няма коментари→