”Проказа” означава ”затваряне”. Сякаш той Затваря висшите светове и не ги отваря. А когато Той ги затваря и не ги отваря, това се нарича ”язва”.

Както е казано: ”язвата на проказата, ако бъде в човек”. Именно  ”в човека” – на Зеир Апин. И от тук се спуска надолу в човека, който е доведен до това и го прикрива светлината, и се проявява язвата на всичко закривано от светлините.  (“Книга Зоар с коментар на Сулам”. Глава “Тазрия”, п.91)

Всичко зависи от това, доколко ние можем да издигнем своите правилни стремежи, молби и молитви за поправяне към Зеир Анпин.

Обединявайки се ние се повдигаме в Малхут, от където можем да издигнем нашата молба към Зеир Анпин – към следващото стъпало, много по-високия парцуф, на по-висшата система. Включвайки се към нея, ние предизвикваме спускането върху нас на Висшата светлина.

Но интензивността на неговото спускане зависи от това, доколко правилно ние я призоваваме, тъй като ние се намираме долу, в нечистите егоистически светове БЕА. Егоизмът в нас през цялото време работи, бушува, придърпва във всички посоки и накрая се получава, че във всеки момент от времето ние рискуваме да прекъснем нашата молитва за придвижване и да паднем.

В този случай между Малхут и Зеир Анпин се случват неуверени, неясни, неточни контакти и затова сме виновни ние. Възниква заплаха за абортиране: прекъсване на развитието на зародиша.

Въпрос: Какво означава подем към Малхут и по-нататъшния подем от нея към Зеир Анпин?

Отговор: Подемът в Малхут осъществява връзката между другарите. Ако ние правилно се съединяваме между нас, ние образуваме Малхут, от която издигаме в Зеир Анпин своето общо желание, като единно цяло.

Зеир Анпин – това е Творецът. Изкачване от Малхут в Зеир Анпин – това е уподобяване на Твореца, сливането с Него, когато ставайки едно общо цяло в своето обединение, ние отиваме към обединение с Твореца.

Относно тези хора, които са се събрали заедно и образували помежду си единно цяло или обща душа, образът на Твореца се нарича ”Адам”.

Реплика: С други думи, отначало от нашите желания се създава светът и в него се ражда човекът?

Отговор: Не. Когато нашите желания при взаимното включване един в друг стават едно единно цяло така че между тях изчезва каквато и да е разлика, тогава това общо желание се издига по-високо в своята молба да се уподоби на Твореца, за да стане човек или синове на човека (”Бней Адам”).

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014 

[138703]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Общата душа "Адам", Тора - No Comments→

 „Ако жената зачене (тазриа) и роди момченце.” Жената – това е Малхут, раждащата душите. „И роди момченце” – т.е. мъжкото и женско начало не са включени едно в друго, както се случва в онзи свят, където душите се раждат с мъжко и женско начало.

Защото низсиште със своите грехове довеждат Малхут до това, че мъжкото и женско начало на душите не могат да се обединят в онзи вид, в който те се спускат отгоре по двойки, мъжкото начало с женското.

Затова е казано: ”И роди момченце” – понеже в този свят е разкрито само мъжкото начало, невключено в женското. („Книга Зоар с коментар на Сулам“. Глава „Тазрия“, п.23)

В духовния свят мъжкото и женско начало – свойството отдаване и свойството получаване – се намират в правилни състояния. Те са взаимно свързани помежду си и се допълват едно друго, т.е. зачеват и раждат новия живот от своята лява и дясна линия. Но доколкото зачеването и раждането не се случват едновременно, поправянето се осъществява сменяйки се. Затова жената ражда и мъжката, и женската страна.

Жената – това е висше стъпало, което побира в себе си решимото (духовните гени) и ги развива в себе си. По такъв начин се ражда душата, но само при условие, че нашето тяло, т.е. нашите желания съпътстват целия духовен процес.

В хората от нашия свят души няма, на материално ниво – това е животинска субстанция. Ако искаме в нас да има нещо човешко, ние трябва да развием своята душа, тогава ще се наричаме „човек”.

Във всеки от нас има духовни гени и ние можем да способстваме за тяхното девет-месечно вътре-утробно развитие в Малхут, издигайки там нашите желания и въжделения и правейки всичко, за да се развиват нормално духовните гени. В крайна сметка, от така нареченият девет-месечен духовен период – девет последователни процеса, които преминават над тях – се образува душата.

Затова на животинско (материално) ниво ние трябва да съществуваме в онзи вид, в който ни кара да функционираме природата, историята, обществото и т.н., а всичко останало да се пренасочва над това, заради развиването на духовния ген.

Въпрос: В духовния свят мъжкото и женското начало са свързани, а в нашия свят всичко е разпиляно, разбито, разделено, ражда се отделно. Това означава ли, че ние трябва да съединим тези две начала и да се върнем към духовното състояние?

Отговор: Всички духовни сили са устремени към това, да се реализират духовните гени на всеки човек и от тях да се създаде един единствен организъм, една единна душа. В нея няма никакво разделяне – тя е една и е подобна на Твореца!

Във висшия свят няма понятие „женска душа”, „мъжка душа”, защото там цари пълна хармония на взаимно допълване.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014 

[138672]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

Не осквернявайте душите си с никакви пълзящи и не се осквернявайте с тях, защото ще станете нечисти. Тъй като Аз съм Бог, Всесилен ваш, освещавайте се и ще бъдете свети, тъй като Аз съм свят и не осквернявайте душите си с никакви гадове, пълзящи по земята. Тъй като Аз съм Бог, който ви изведе от страната египетска, за да съм Всемогъщ. Бъдете свети, тъй като свят съм Аз. (Тора, “Левит”, “Шмини”, 11:43-11:45) 

Ако използваме всичките си желания, поправяме ги правилно, ще достигнем стъпалото на светостта – пълното отдаване и любов към ближния.

В Тора постоянно се повтаря: ”Аз ви изведох от Египет”, защото да излезеш от собствения си егоизъм може само под въздействието на Висшата светлина. От нас се иска само желание.

Всички глави на Тора оповестяват за служене на Твореца, за духовните закони, за проявата на егоизма във всичките му форми и тяхното последващо поправяне. Егоизмът може да се изразява на всеки език: с езика на музиката, на думите, картина, танц – с каквото поискаш.

Главното е да го разберем правилно, да го поправим с помощта на Висшата светлина и да го употребим в правилния му вид – за отдаване и любов. Тогава ще станем като Твореца: ”Тъй като Аз съм Бог ваш, освещавайте се и ще бъдете свети”.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014 

[138346]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

И всяка гад, която пълзи по земята, това е мерзост и не трябва да се яде. Всичко пълзящо по корем и всичко, което ходи на четири крака, и всякакви многокраки от пълзящите по земята не яжте, защото това е мерзост. (Тора, “Левит”, “Шмини”, 11:41-11:42)

Пълзенето по земята по корем – това е най-ниското стъпало на егоистичните желания. Невъзможно е да бъдат повдигнати до ниво за ползване – употребявани за храна.

Понеже какво означава храна, прехрана? Ти взимаш желание от животинско ниво и го използваш за оживяване на човешкото ниво. А този вид желание дори не се откъсва от земята (от егоизма). Но всичко това са алегорични картини. Всъщност, трябва просто да откриваш в себе си такива желания и да ги сортираш.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014 

[138344]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

Само източникът и кладенецът, вместилището с вода, остават чисти, а онзи, който се докосне до трупа в тях, е нечист. (Тора, “Левит”, “Шмини”, 11:36)

Ако трупът падне в източник на вода, тя все едно остава чиста.

Между другото, водата, в която се намира трупът, по-рано се е смятала за лечебна. Някога на гробищата, където е погребан Ари, имало кладенец за измиване – яма, пълна с вода, където преди погребение измивали труповете. Хората специално ходили там и се потапяли в тази вода, за да оздравеят. След това тази яма била заровена.

Съществувало народно поверие, че е полезно да се миеш с онзи сапун, с който са къпели покойника. Тоест това са онези средства, които поправят даже мъртвия, т.е. дори мъртвото желание.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014 

[138342]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

А от птиците, ето от тези трябва да се гнусите, не трябва да ги ядете, това е мерзост, това са: орел, грифон и морски орел. И коршун, и сокол по неговия род. И щраус, и сови, чайки и ястреб и неговия род. И кукумявка, и корморан, ибис, бухал, пеликан, и сипка, и щъркел, чапла и нейния род, прилеп, папуняк.

И всяко летящо насекомо, придвижващо се на четири крака – това за вас да е мерзост. Но ето тези вие може да ядете от всякакви летящи насекоми, придвижващи се на четири крака, които имат колене над стъпалата, за да скачат… (Тора, “Левит”, “Шмини”, 11:13-11:21)

Тук се изброява цялата градация на човешките желания. Постепенно, според степента на напредъка, аз започвам да проявявам в себе си своята вътрешна същност и да виждам тези наименования над себе си. Те са като надписи. На мен ми става ясно каква е гематрията (числовото значение) на даденото желание, неговото наименование, неговите свойства. Изведнъж започвам да усещам, че разбирам описаната в Тора биология, зоология, ботаника. Тя е в мен.

А всеки, който нещо е носил от трупа им, трябва да изпере дрехите си и да бъде нечист до вечерта. (Тора, “Левит”, “Шмини”, 11:25) 

Одежда – това е външният екран. Ако се докосна до непоправено желание, то падам и губя екрана. Затова трябва да поправя това желание – да го измия с вода, със светлината на милосърдието.

Ако не мога да го поправя, защото то изведнъж е отслабнало и аз сега не съм в състояние да работя с него за отдаване, то трябва да се отдалеча от източника на съблазън, т.е. да изляза зад пределите на стана.

Когато започна да постигам това, всички текстове на Тора изплуват в мен, дори и ако не ги зная. Те оживяват и ми стават понятни. Защото как авторът е писал Тора? – От това, което е разкрил в себе си.

Той не е бил нито биолог, нито зоолог, не се е разхождал по полята, горите и планините. Нима е видял тези свойства, особено щрауса и другите животни, които по тези краища никога не са обитавали? Всичко това се разкрива в човека.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014 

[138338]  

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

От всичко, което e във водата, може да ядете, всичко, което има плавници и люспи във водата, моретата или реките – могат да се консумират. Все пак, онези, които нямат плавници и люспи, в моретата или в реките, от всички гадове водни, от всички живи същества, които са във водата – те са мерзост за вас. И тъй както те са мерзост за вас, не яжте месото им и до труповете им се не допирайте – гнусете се. (Тора, “Левит”, “Шмини”, 11:9-11:11)

Плавник (снапир – от думата “снеор”) символизира екрана, който отразява светлината, не желаейки да я получава за себе си. А люспите (каскасет) – това е екранът, който се намира над желанието, около тялото. Той не само отразява светлината, но и я превръща от получаваща в отдаваща.

Този вид желание по своето ниво и по мощ е по-малко, отколкото животинското желание, затова те могат да се използват. Във връзка с това те не се нуждаят в допълнителни пояснения, как трябва да бъдат убивани, как да бъде изпускана тяхната кръв, да се приготвят за храна. Рибата може да се яде и с мляко. Тя не се брои за месо. Затова се казва ”нито риба, нито месо”. Тъй като това е друго състояние в човека – много по-ниско, отколкото 4-я стадий (месо).

А желанието, наречено ”животно” – това е много сложна система и трябва да се знае, как то трябва да бъде убито, как да се приготви, за да се употреби за ядене, т.е. да се извиси до ниво ”човек”. Всички желания, неживи, растителни, животински – трябва да бъдат издигнати от нас до такова ниво.

С неживото ниво всичко е много просто: взимаш и определяш става ли за консумация, например, солта, водата, и т. н. Водата може да се опита с помощта на куче: ако кучето я пие, това означава, че и човека може да пие от нея.

С растителната храна трябва да се знае, какво е растението и дали посадените плодни дървета и храсти са навършили три години, след което може да се събират техните плодове.

А ако това е риба, то трябва да има плавници и люспи. При това рибата не трябва да се убива: хванал си я, хвърли я на брега, тя сама умира. Не е задължително да се удря по главата, да се стреля по нея или да се коли. Без значение е как тя ще умре.

Но с животните е по-сложно, защото скокът е огромен – от нивото на риби и птици към нивото на животното. Трябва ясно да се определи, способно ли е твоето желание от това ниво да бъде поправено на отдаване.

Животните се убиват по особен начин – с прекъсване на сънната артерия. Изключение правят само елените. Еленът може да бъде убит и със стрела и пак да се смята, че е (кашерен), годен за ядене. Това е такова свойство.

А всички останали домашни животни се връзват, разрязват им сънната артерия, за да се изтече по-бързо кръвта. След което ги одират, премахват сухожилията (жилите) от задните крака, които е забранено да се използват, отделят горната от долната част, месото нарязват на парчета, осоляват ги, слагат ги под наклон, за да се отстрани кръвта и само след това го варят.

При това, трябва точно да се знае, колко време да се вари месото, за да не остане несварено – това е задължително условие. Такава е процедурата за ползване на животните за храна, те олицетворяват много силни егоистични желания в нас, които се нуждаят от последователно поправяне.

Тези закони са много сложни и детайлно договорени. Ако вземете Вавилонския Талмуд, в него има посветени много трактати, обясняващи приготвянето на храни. Но всички те обясняват как трябва да работим с нашите вътрешни желания, а не как (кашерно) да приготвяме храната, да допуснем в къщи или в ресторанта. Онова, което правим всекидневно – това вече е традиция.

Всички тези правила са написани изключително, за да постигнем нивото ”Човек”.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014 

[138327]  

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

Въпрос: Ако всички сме съединени в една интегрална система, ако сме включени един в друг, то може ли да се окаже, че моята болест съвсем не е моя?

Отговор: Разбира се, всички ние боледуваме за някого, само че не ни е известно за кого, защо и как?

Дори повече от това, да допуснем, че теб те боли крака. Нека изолираме кракът от главата, която се явява център за усещане на болката. Ти ще престанеш да усещаш болката, дори ако ти пилят и режат крака. Всичко се усеща в главата, а не в другите части на тялото.

Затова нито един човек никога не боледува заради себе си. На него му се струва, че чувства болка в тялото си, а всъщност така се проявява в него усещането за лошата връзка между него и останалите.

Реплика: В Тора е казано, в такива случаи трябва да се обръщате към коена. Да допуснем, че аз имам язва и отивам не при специалист, а при коена.

Отговор: Коенът гледа: ”Какво сте нарушили, татенце? Да, тук при вас нещо не е наред!”.

Тоест той вижда нарушаване на равновесието. Това е като алопатията, само че не народна медицина, а природна – енергийно затворена по конструкция и мисъл, по вътрешната взаимовръзка, по течението на всички сили. Тъй като тялото на човек включва в себе си целия космос.

Истинският лекар (коенът) разбира всичко това. Коен – това е висше стъпало от развитието на човека и затова може да вижда всички несъответствия, които възникват вътре в човек, да разпознае на какво ниво се намират и в какво се състои лечението.

Първоначално, лечението се състои в това, болният да се отдели от другите, защото е невъзможно да се поправи неговата връзка с останалите от стана, с останалата група от хора, ако той се намира в такова повредено състояние.

Седем дни – Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах, Ход, Есод, Малхут – това е пълното откъсване от хората, в течение на което изолираната област (сила), се поправя от екрана. След това тя може отново да се върне към правилно общуване с останалите. Така се отстранява корена на болестта и всичко минава.

Така трябва да се лекува всичко, до най-малкия проблем, до заключението, че ”всичко е от нервите”. Нищо друго няма. Поправи взаимоотношенията си с останалите хора и ще видиш, че всички болести ще изчезнат! Това се повтаря на всички нива, но една част се проявява на нивото на нервната система, част в кръвоносната система, лимфната система и т.н., докато не се разруши целият организъм. Всичко това е отражение, копие на външните взаимоотношения. И науката говори вече за това.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 18.02.2014

[140179]

Filed under: Духовна работа, Здраве, Тора - No Comments→

Само тези не яжте от преживните и имащи раздвоени копита: камила, която е преживно, но няма раздвоено копито – тя не е чиста за вас. И заек не яжте, независимо че е преживно, но няма раздвоени копита – не е чист за вас.

И свиня не яжте: независимо, че копитата ѝ са раздвоени и сцепени, но не е преживно – нечиста е за вас. Месото им не яжте и до трупа им не се докосвайте – нечисти са за вас. (Тора, “Левит”, “Шмини”, 11:4; 11:6-11:8)

Това е точно изброяване на онези желания, които не могат да бъдат поправени до Крайното поправяне.

От една страна, те имат много от признаците, годни за използване на желанието за отдаване. От друга страна, е невъзможно да бъдат поправени, защото е необходима твърде голяма светлина, която за сега не можем да получим.

Това ще може да стане едва след като поправим всички останали желания на неживата, растителната и животинската природа вътре в нас. Тогава в поправено състояние ще можем да използваме желанията, наричащи се камила, свиня и т.н.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014

[138107]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

И говорил Бог, обръщайки се към Моше и Аарон, казвайки им: ”Така кажете на синовете на Израел: това са животните, които можете да ядете от всички животни на земята. Всяко живо същество с раздвоени копита, с разцепени копита и преживящи – можете да ядете. (Тора, “Левит”, “Шмини”, 11:1-11:3)

Животните се наричат ”кашерни”, тъй като са годни за ядене, ако копитата им са раздвоени и  храносмилателната система е обратна (преживен). Тези явления символизират свойствата на духовния свят.

Когато искаме да поправим нашите желания, то първо правим съкращение на тях, а след това разделяме на Галгалта ве-Ейнаим и АХАП – на желание за отдаване и на желание за получаване. Това разделяне се нарича ”парса”, олицетворяваща раздвоените копита на животните. При това, Галгалта ве-Ейнаим се намира над парса, а АХАП – под парса.

Процесът на хранене и преживяне говори за това, че между Малхут и Бина през цялото време съществува връзка, протича постоянно взаимодействие: издигане на желанието в Бина с цел поправяне, и обратно завръщане в Малхут.

Човешкият организъм е създаден на същия принцип. От животните най-типичен представител за правилно храносмилане е кравата. За разлика от хищниците, които гълтат храната, кравата постоянно преживя и се оригва.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014

[138103]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

Във Вселената не е създадено нищо освен желание, което постепенно преминава през осъзнаване на злото. В това желание има експертна точка, явяваща се като основа за броенето, откъдето човек гледа на самия себе си сякаш отстрани и вижда, че е съставен от многобройни желания, свойства, мисли. Той започва да ги сортира, да оправя всичкия ”боклук”, намиращ се вътре в него.

И когато започне да ги сортира, се сблъсква с много неприятни открития, защото всички се явяваме абсолютно порочни, дребнави егоисти. Но ако той прави това специално, за да може после да сортира всичките си пороци и да започне да ги поправя, то тогава тази работа му доставя радост. Тъй като той вече предвкусва как по-нататък ще ги поправи и ще се издигне над тях.

Така ние преминаваме през етапите на духовното поправяне: първо, разкриваме всички наши желания и ги разпределяме по нивата на неживата, растителната  и животинската природа, а след това постепенно ги поправяме по тези нива.

Когато в Тора се говори какво можем да консумираме и какво не, то се има в предвид, какви желания и в какъв вид можем да ги преобразуваме, така че с тяхна помощ, в поправен вид (не заради себе си, а за отдаване и любов) да се издигнем първо към ближния, а след това към Твореца.

Тези желания се явяват инструментите, степените, с които ако работим правилно, ние ще се издигнем над тях.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.20.14

[138029]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

И казал Моше на Аарон, Елазар и Итамар, и на останалите негови синове: “Защо вие не сте изяли тази грехоочистваща жертва (месото) на святото място? Тъй като тя е Светия Светих и тя ви е дадена, за да поемате вината на себе си, вината на обществото за изкупление пред Бога. (Тора, “Левит”, “Шмини”, 10:17)

Употребата на месо – това е много високо ниво, което е разрешено да постигнат дори не от всички коени.

В духовния парцуф се различават пет нива: мозък, кости, сухожилия, месо и кожа. Достигане на състоянието, когато започвам да изяснявам четвъртото ниво на егоистичното желание на нивото на коен, се нарича изяждане на месото на онези жертви, които се носили в Шатрата на Завета. Това е поправяне на много високо ниво – работа със свойствата за получаване заради Твореца.

На синовете на Аарон – Елазар и Итамар, им било разрешено да направят това, т.е. да се повдигнат на много по-висока степен благодарение на падението на техните братя Надав и Авиу, които въпреки че са паднали, изявили онези желания, с помощта на които може да се извършват такива действия.

Трябва да се отбележи, че Тора е написана, за да се върви по нея постепенно. А тук се говори за такива високи степени на човешкия дух, за които ние изобщо си нямаме никаква представа, понеже не можем да излезем от своя егоизъм. Тук работи чистото свойство отдаване.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.20.14

[137134]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

И казал Бог, обръщайки се към Аарон, така: “Вино и опияняващи не пий, ти и твоите синове, когато влизате в шатрата на откровението, за да не умрете. Това е вечно постановление за всички ваши поколения, за да можете да различите свещеното от несвещеното и чистото от нечистото, и да научите синовете на Израел на всички отстъпки, които им е предал Бог чрез Моше. (Тора, “Левит”, “Шмини”, 10:10-10:11)

Виното олицетворява светлината хохма.

Всичко зависи от това, как го възприемаме. Ако го приемам в съсъд, подготвен за отдаване, то тогава светлината хохма става за мен светлина на живот. Ако я приемам в неподготвен съсъд, т.е. заради себе си, тогава аз се ”опивам” и се спускам на ниво животно, напълно до ”изгаряне на одеждите” – до мъртво състояние.

Този принцип можем да разберем и на нашето земно ниво, когато обичащият да пие загубва човешкия си облик и лежи мъртво пиян.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.20.14

[137132]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

Въпрос: Творецът заповядал на синовете на Аарон да не оплакват загиналите си братя, а на народа на Израeл –  да ги оплакват. Какво означава тази разлика?

Отговор: В духовната работа има категории баща, майка, брат, мъж, жена, деца и само след това идва общата маса – народ.

Народ – това са онези състояния на нашата душа, които относително всички семейни обстоятелства се намират на неживо ниво и затова при тях отсъства каквото и да е разбиране за случващото се.

А в желанията, намиращи се на следващото ниво – на нивото на близките, скъпите един на друг хора – вече съществува някаква определена зависимост. И затова те не трябва да седят в траур и да не правят нищо. Тъкмо обратното.

Има такива желания, които трябва да съблюдават това, защото тъкмо така те за седемте дни на траур се спускатна онази дълбочина, която им се е разкрила, да допуснем, в егоистичното желание ”Надав и Авиу”, и постигайки го, започват да поправят тези свойства.

Въпрос: Тоест народът на Израел трябва да се спусне на тази дълбочина, да я почисти и да започне да се повдига?

Отговор: Народът се намира в такова състояние, че не може да разбере нищо и нищо не може да направи. Затова в нашите желания, наречени ”народ”, които се намират на такова мъничко егоистично ниво, че нищо не могат осъзнаят. Те автоматично се поправят до тогава, докато не започнат да разбират, кои сме ние, за какво и за къде.

Така както във всякакви случаи от живота ние извършваме милиони всевъзможни случайни, ненужни, действия и постепенно с тяхна помощ достигаме до някакви по-осмислени състояния, започвайки да разбираме, по какъв начин трябва се движим напред. Тоест ние вече не просто изпълняваме някакви действия без намерение, а нашите намерения започват да определят действията.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014

[137126]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

И казал Моше на Аарон, Елазар и Итамар, на неговите синове: “Коси на главите си не оставяйте да израстат и одеждите си не разкъсвайте, за да не умрете и да не се разгневи Той на цялата общност.    

Вашите братя, целият Израилев дом, нека да оплакват изгорените, които изгори Бог. И от входа на шатрата за откровение не се отдалечавайте, а то ще умрете, тъй като маслото на Бога за помазване е върху вас”. И направиха те както им каза Моше. (Тора, “Левит”, “Шмини”, 10:6-10:7)

Въпрос: Как да обясним, че им е бил забранен траура?

Отговор: Това не се отнася за хора, които са се държали невнимателно и са се изгорили на нещо, че са изгорели, а за души. Когато за духовни поправяния се говори в алегорична форма, това често се изразява много своеобразно.

Съществува състояние, когато ти трябва да се намираш в траур, защото траурът се явява не нещо друго, а поправяне. Това не означава, че трябва да седиш и да плачеш – тук няма за кого да плачеш. Става дума не за земното понятие траур, спазван на материално ниво.

Седем дни траур означава, че в течение на седем дни (седем сфирот): хесед, гвура, тиферет, нецах, ход, есод, малхут – ти постепенно осъзнаваш цялата дълбочина на своето падение и причините за това.

И така след седем дни на траур, в които си разбрал същината на своето падение, ти си готов да започнеш поправянето – да възродиш за живот онова желание, което е ”умряло” не по твоя воля. Така, както не по своя воля Надав и Авиу запалили огъня, разпали ли го, влезли сякаш в светилището и се опитали да произведат някакво действие.

За да се поправи нещо, трябва първо да се спуснеш до цялата тъмна дълбочина на своето желание и напълно да осъзнаеш силата и количеството на разбиването, разединението между всички души. Само след като разбереш колко си разбит, тогава от дълбочината на това състояние и разбиране, че не ти си направил това, а Творецът, можеш да се обърнеш към Него.

Тъкмо в най-голямата дълбочината на падението, когато усещаш, че това е краят, ти започваш да усещаш, че това специално ти е било направено, за да потърсиш контакт с Твореца. Тъй като разбиването и поправянето – всичко това не е важно! Важното е, че благодарение на всички тези състояния, ти намираш контакт с Него.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014

[137122] 

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

И извикал Моше Мишаел и Элцафан, синовете на Узиел, чичото на Аарон и им казал: ”Елате и изнесете вашите братя от Светилището извън стана”. И приближиха се те, и ги изнесоха за ризите извън стана, както каза Моше. (Тора, “Левит”, “Шмини”, 10:4-10:5)

Мишаел и Елцафан нямали право да влизат в Светия Светих. Затова, за да извлекат мъртвите тела на Надав и Авиу, те се възползвали от железните пръти. (М. Вейсман, “Мидраш разказва”, глава “Шмини”)

Ако се намирам на някаква степен, аз не мога да се повдигна на следващата или да се спусна на по-долната (да извърша духовно повишаване или понижаване), преди да съм произвел някакви действия.

Надав и Авиу се озовали в светилището на ниво сливане на душите с Твореца, на ниво отдаване (светилище, светии – означава свойството отдаване). За да се издигнат до там, те трябвало да се възползват от големия си егоизъм и да го осветят – да го преведат от получаване на отдаване. А когато се озовали в светилището и се опитали да произведат това действие, не са се справили. Затова, вместо светият огън (проявата на светлината хохма за отдаване), се получило обратното.

Затова двата съсъда, двете свойства (Надав и Авиу) паднали, т.е. останали на същото стъпало в качеството на мъртво ниво. Във всяко желание има нежива, растителна, животинска и човешка същност. В дадения случай и двете свойства паднали от нивото ”човек” на ниво нежива природа и трябва сега да ги поправяме.

Какво означава ”Да изведеш мъртвите тела зад пределите на стана”? Стан се нарича постепенното обединение на душите. И двете свойства, Надав и Авиу, са паднали на такова ниво, когато не са съединени с нищо, затова се наричат мъртви. Трябва отново да се поправят, изхождайки от тяхното състояние. Затова ги изваждат от там.

Но това не е първият случай, когато някакви свойства се отделят от определено ниво. Например, умиращият Велик Коен, когото измъкнали по време на Съдния Ден (Йом Кипур) от светилището, предварително завързвайки го с въже за единия му крак. Тъй като било точно известно, че неговите помисли ще бъдат нечисти, но той нямал сили да се спре, дотолкова искал да види проявлението на Твореца, и направил това.

В Съдния Ден той влязъл в Светия Светих, т.е. издигал се е на такова високо духовно ниво, че после неговото мъртво тяло трябвало да бъде извличано от там с помощта на въже, завързано за единия му крак. А Надав и Авиу изтеглят от светилището с помощта на железни пръти.

Желязото, медта, среброто и златото – това са четирите вида материал от нашия свят, съотнасящи се с духовните събития. На това съотнасяне е посветен цял трактат.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014

[137119]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

Когато Аарон разбрал, че наказанието на синовете му е било особен знак, небивала до сега почет, той престанал да плаче и в сърцето си приел съда на Твореца. А Творецът го възнаградил за величието на духа, заговаряйки го, независимо, че обичайно Той се обръщал само към Моше ( М. Вейсман, ”Мидраш разказва”, глава Шмини”).

Съществуват няколко вида духовен контакт: мисъл, получена от разстояние, беседа (обмяна на информация), взаимно действие. Тук се говори за подема на Аарон на следващото ниво благодарение на синовете си.

По принцип, трябва да се разбере, че синовете и Аарон – това са действия, произлизащи от едно единно желание.  На мен ми е много трудно да говоря за това, защото през цялото време трябва да превеждам своите обяснения на дискретни състояния: на различни души, на различни хора. Като цяло няма нищо от това! Говори се само за изясняване в едно единствено желание на един единствен Творец.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014

[137117]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

Въпрос: Творецът заповядал на Моше да предаде на Аарон, че неговите синове, Авиу и Надав, ще се издигнат на такова ниво, на което той не се е намирал. Това означава, че трябва да се радва, че сега те са паднали?

Отговор: Да. Надав и Авиу – това са много високи души, по високи от душите на Аарон и Моше, т.е. много по дълбоки желания, с много сериозни изходни данни (решимо), които в последствие задължително ще се проявят.

Ние ще видим проявлението на нашия общ егоизъм във всичките му метаморфози, свойства, видове, стилове, имена и всички ще се допълват взаимно.

Именно с помощта на такава пълна връзка между тях ще бъде постигнато състоянието на всеобщото поправяне. Не може да бъде, някоя душа да не може да участва в това. Ако ти не поправиш даже една душа, ти няма да поправиш и останалите. Това е абсолютна взаимовръзка, интегрална система!

Всички души до толкова са взаимно включени една към друга, че когато се занимаваш с нещо, то веднага се нуждаеш и от още нещо. В единната система едното придърпва другото.

Сега не само учените, но и журналистите пишат за единството на света. Хората вече са наясно за това и започват да разбират, че Природата е единна, светът е единен и цялото човечество представлява единна мрежа.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014

[137115]

Filed under: Духовна работа, Общата душа "Адам", Тора - No Comments→

Има само един начин да се постигне близост с Твореца – пълна и абсолютна покорност на Неговата воля.

Казал Творецът на Моше: ”Предай на своя брат Аарон, че Аз съм му оказал голяма чест. Кажи му: мястото за пребиваване на твоите синове ще бъде в най-съкровената част на Шхина, т.е.  място, където се проявява Творецът, неговото Божествено присъствие. Дори ти и твоят брат Моше няма да постигнете такива висоти.” [М. Вейсман, “Мидраш  разказва”, глава “Шмини”]

Ние говорим за състояние, което творенията не могат да постигнат до края на пълното поправяне. То се проявява след степените “Аарон” и “Моше”.

Работата е там, че Моше е погребан на планината Нево, от другата страна на Йордан, и мястото на погребението е неизвестно и до днес. Оказва се, че той е постигнал такова ниво, което още никой не е разкрил. Но въпреки това, то е ниво на не пълното обединение, в това число и с народа на Тора, т.е. с всички останали части на общата душа.

Въпреки това, в края на всеобщото поправяне, всички нива ще бъдат разкрити и ще се изясни така наречената алегорична картина – гробницата на Моше. Принципно, няма никаква гробница, защото той сам се е изкачил на планината и е умрял там.

По-късно състоянието ”Моше” ще се прояви отново, но вече на такова ниво, когато отдолу нагоре към него започнат да се издигат всички останали души и се съединят с него, и се отправят по-нататък към пълното поправяне. Тогава, наистина, ние ще се издигнем на ниво, за което е казано, че ”дори ти и твоят брат Моше не ще постигнете такива висоти”.

Тора разказва за онази подготовка, която нашето егоистично желание преминава до встъпването си в така наречената земя на Израел, т.е. до пълното усвояване на нашия егоизъм на отдаване и любов.

В нея се разказва само за периода, когато излизаме от Египет и достигаме границите на земята на Израел, изминавайки 40 духовни степени – 40 години страдания из пустинята (повдигане на Малхут в Бина). След спускането на Бина в Малхут, когато започваме постепенно да усвояваме Малхут, да я издигаме в Бина и по такъв начин да се издигаме от Бина към Кетер.

След като цялата маса бъде поправена с постепенен подем, възниква така нареченото действие ”рав паалим у–мекабциел” – особена сила, обединяваща всички поправени части на общата душа (“мекабциел” – съединяване, свиващо всичко в една единна сила).

Това е допълнително поправяне. Когато то се случи, тогава ще възникне подем до нивото на короната (Кетер) и истински ще се прояви стъпалото Моше, но не в онзи вид, в който е описано тук, а на следващото стъпало, когато всички стъпала се слеят заедно и се изкачат на нивото на короната.

След това ще бъде открита ”могилата” на Моше, т.е. състоянието, когато постигнем нивото на ”Моше” и започнем заедно с него да се издигаме по-нататък към пълно поправяне.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014

[137111]

Filed under: Духовна работа, Общата душа "Адам", Тора - No Comments→

Надав и Авиу се лишили от живот, защото постъпили съвсем лекомислено към закона на Светилището. Народът бил потресен от суровостта на наказанието. То показало, че Творецът няма да позволи да се внесат и най-малките промени или нововъведения в обряда предназначен да Му служат. [М. Вейсман, “Мидраш разказва”, глава “Шмини”]

Всичко се случва по законите на Природата и естествено, дори онзи, който греши, даже в добрата посока, желаейки да служи на Твореца, стараейки се да увеличи някакви действия, особено на високите стъпала, извършва такова прегрешение, че на практика веднага изхвърча от това ниво.

При това, неговото падение е тъждествено на възхода му. И настъпва духовна смърт: пълно изключване от предходното ниво, сриване на много ниско ниво, от което започва разбиването и отново поправяне и обединение.

Това всъщност е нашето духовно желание ”Надав и Авиу” – желание за по-бързо придвижване и прескачане на всички степени.

Синовете на Аарон, ”Надав и Авиу”, трябвало да се повдигнат по-високо от него. И те направили това, но, както се казва, не навреме.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014

[137107]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→