Тора, „Левит“, 23:01 – 23:02: И заговорил Бог, обръщайки се към Моше: „Говори със синовете на Израел и им кажи: Божиите празници, които трябва да нарекат свещени събрания, това са Моите празници…“

 Свещени събрания на различни нива – това са празниците.

Преди да се съберат заедно, хората трябва сериозно да се занимават с духовна работа, опитвайки да се обединят. Този период се нарича разстояние между празниците. А периодът на обединяване на масите към ново по-високо ниво на единство между себе си олицетворява празника.

Тора описва какви жертви са направени, т.е. над какво ниво на егоизъм хората трябва да се издигнат, за да създадат определен стил на свещено събрание, което се нарича Песах, Шавуот, Сукот и т.н.

Въпрос: От духовна гледна точка, към какво водят човека веригата от празници?

Отговор: Към достигане на пълно съвършенство.

От всички празници има два най-незабележими: Шавуот и Пурим. Струва ни се, че има нещо особено в празникът Шавуот (получаването на Тора). Той продължава само един ден, през който се четат много малки откъси от молитви и се ядат млечни храни. Но получаването на Тора е огромен празник! Какво би могло да е по-важно от това?! Обичаят да се яде млечна храна на този ден произлиза от факта, че той символизира свойството отдаване, свойството разпространение на Тора.

А към Пурим ние се отнасяме като към някакъв детски празник. Това са двата най-скрити празника, защото трябва да бъдат достигнати чрез много сериозни вътрешни усилия. Като правило, колкото по-високи, по-дълбоки и духовно по-силни са някой състояния, толкова те са по-дискретни, скрити и скромни.

Реплика: Ние винаги говорим много за празника Песах, изходът от Египет, но това е само началото…

Отговор: Това е началото на всички духовни състояния. А също е и началото на годината, началото на месеца и началото на всяко изчисление в духовната работа.

От ТВ програмата „Тайната на Вечната Книга“, 28. 05. 2014

[154327]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

И казал Бог, обръщайки се към Моше: “Когато се роди бик или овца, или коза, то седем дни животното трябва да преживее под своята майка, а от осмия ден и нататък, ще бъде годно за жертвения огън към Бога. Но не колете бик или овен в един ден с потомството”. [Тора, “Левит”, “Емор”, 22:26 – 22:28]

Става дума за животинската част от желанието на човека, по какъв начин е възможно да я издигнем и поправим, във връзка с предишното стъпало.

Отначало става вътреутробно развитие, а после е периодът на отглеждане. За животното е достатъчна седмица, за да възприеме пълната степен ХАГАТ НЕХИМ, понеже животното преминава седем стъпала на развитие, а не десет като човека.

За седем дни (седем стъпала) животното възприема всичко от своята висша степен и се откъсва от нея. Неговият живот протича по инстинктивни закони, затова човек, намиращ се на “животинско” ниво, работи инстинктивно.

Погледнете целия свят – всички се учат от другите как да живеят и повтарят същото. Животните нямат трите горни сфирот, олицетворяващи главата, затова тяхната глава се намира на нивото на тялото и не се извисява над него.

Това същото, става и със света, който сега се намира на животинско ниво на развитие. Неговата “глава” е изпаднала преди няколко хиляди години, когато са изчезнали истински велики умове.

Човечеството се развива абсолютно автоматично, каквото и да говорят учените, философите, правителството, банкерите или народните маси. Те само прилагат своите мизерни колебания върху цялото движение на природата, но това съвсем не променя парадигмата на развитие.

Критичният момент е настъпил тогава, когато човекът е започнал да произвежда и да печели повече, отколкото му е необходимо. От тук нататък е започнал да се развива капитализмът, до възникването, на който всичко е било просто и натурално. Човекът е живял, изхождайки от необходимите потребности, не защото се е стремил към това, а защото тогава още не е имало нови технологии.

Но когато е изобретил плугът, даващ възможност дълбоко да оре земята, започнал да се занимава с грънчарство и с обработка на метали. Тогава се е появила възможност да печели повече от необходимото.

Добавената стойност е започнала да вдъхновява егоизма, а егоизмът е започнал да стимулира добавената стойност. И вместо вътрешно, морално-етично развитие на човека, светът се е обърнал по посока на технологичното развитие. Това е била и преломната точка, решаваща по какъв път да тръгне човечеството.

Но днес се намираме в края на този път, когато технологичното развитие търпи крах и ще останем с “пробито корито”. Трябва да разберем, че е нужно да намалим всички наши желания до нивото на достатъчното, но достойно съществуване, както в математиката:  необходимо и достатъчно условие. Това означава, всичко да се сведе до рационалното потребление, а цялата енергия и възможности да се насочат за достигането на висшата цел – цялото човечество да формира от себе си човека.

Реплика: Получава се, че изход няма, както е в приказката на Пушкин “За рибаря и рибката”. След лукса и дворците е трябвало да се спре, а старицата не е могла и в резултат е останала с “пробитото корито“. Така и ние, сега се намираме в тази точка…

Отговор: Но имаме възможност за плавен преход. Можем нормално, рационално, с помощта на разпространението на кабалистичната методика да покажем на човечеството какво ще се случи, ако не приемем тази методика. Понеже тогава, все едно, ще стигнем до нейната реализация, но по тежкия път на революции, войни, проблеми.

Виждаме как изведнъж, на пусто място избухват конфликти, става само с поднасяне на клечка кибрит. В света цари огромна ненавист на всички към всички. Затова най-малката искра предизвиква пожар.

По всякакви начини трябва да се постараем светът да разбере, че Тора говори за усъвършенстването на човека, за гладкия, добър, здрав, безопасен път на неговото хармонично развитие. Нима не се настрадахме достатъчно, за да пожелаем това? Или е необходимо хубавичко още да пострадаме, за да се устремим към положителния път на развитие? В това се и състои нашият проблем.

От ТВ програма “Тайната на вечната Книга“, 28.05.2014

[154220]

Filed under: Духовна работа, Развитие на егоизма, Тора - No Comments→

Да не допускат на главата си плешивост, да не бръснат края на своята брада, да не правят прорези по своето тяло. [Тора, “Левит”, “Емор”, 21:05]

Човек не трябва да променя своите желания, трябва само правилно да ги насочва. Казано с други думи, аз не трябва да се ограничавам в своите желания, да ги прекършвам и потискам, а само точно да ги направлявам посредством тяхната съвместимост към единната цел.

Преди всичко, взимам две желания и анализирам, как мога да ги обединя, така че те заедно да стигнат до следващото стъпало и на него да се обединят в едно цяло, а на следващото стъпало да намерят още желания с които могат също да се обединят, така че в своето единство да достигнат на по-следващото стъпало. И така по йерархията до най-висшето единно желание, което съединява в себе си всички останали така, че в него може да се прояви Твореца.

Независимо че желанията са свързани помежду си и са устремени към единство, то те са различни. Получава се мозайка от допълващи се едно друго до съвършенство желания. От една страна, в нея се проявява целостта, а от друга страна виждаме различните части, цветове, форми.

Можем да четем тази мозайка, разбирайки нейното единство, защото тя се състои от множество части. Ако това беше просто проява на единение, да допуснем само бял цвят, щеше да ни е много по-трудно. А когато мозайката на желанията проблясва в цялата палитра на цветовете, ние я възприемаме като мелодия.

Въпрос:  А нима това разноцветие не преминава по-нататък в един цвят?

Отговор: Възприема се като единно цяло, но именно защото се състои от много нюанси. В противен случай ние нищо няма да усещаме.

Ние усещаме хармонията в музиката, независимо че тя се състои от различни тонове и преходи. Но това се възприема от нас като обща хармония, като единство. А ако разкъсаме цялата партитура на съставните ѝ части, то няма да имаме никакво единство.

Именно затова хора от различни националности, с различни професии и различна менталност, събирайки се заедно, могат да достигнат единна цел, единно желание. И колкото по-високо се издигаме към обединението, толкова по-голямо разнообразие ще се проявява у нас, така че да го реализираме.

От ТВ програмата “Тайните на вечната Книга”, 21.05.2014

[153718]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

Мидраш, „Бешалах”: Защо евреите не продължили странстването си? Защо са лагерували в Питом, въпреки че това тяхно решение е било съпроводено с допълнителен риск? Отговорът е, че те са били блокирани, защото пред тях е било морето, а и не са могли да избягат в пустинята, тъй като дивите зверове са ги чакали.

Но народът на Египет не се съгласил с плана на фараона: неотдавнашните загуби са били още свежи в техните мисли. Затова фараонът е използвал всички средства за убеждение и различни трикове, за да принуди египтяните да се съгласят. „Знайте – казал им той – въпреки царските традиции, според които за да се предпазя аз трябва да бъда в задната част на армията, в тази битка ще стоя най-отпред!”

„Защо ще действаш по такъв необичаен начин?”, попитали фараона. „Защото тази война не е срещу евреите”, казал фараонът. „Тя е срещу техния Бог! Затова аз ще оглавявам битката!”

Става дума за много сериозна степен на отделяне от тези, които се занимават с Тора по религиозен начин, които го правят заради себе си, т.е. заради фараона.

Фараонът не е против Твореца, тъй като и двамата си помагат, за да се разкрият един друг. Това обяснява защо фараонът казва: „Благословен е Творецът, а аз съм грешник…“. Има много интересни стадии на развитие, които са противоположни на това състояние, но най-важният от тях е фараонът да попречи на човека да извършва алтруистични действия, като се отделя от егоистичното напълване.

Обичайните егоистични подбуди, които изначално са заложени в нас, не се взимат под внимание, тъй като са ни дадени по природа. Те не се считат за „Египет“. Взимат се под внимание само действията, споменати в Тора, в Петокнижието, които човек прави заради себе си.

Това обяснява, защото при излизането от Египет (при подем от егоистичното намерение), действията се анулират и египтяните умират в резултат на десетте египетски наказания. Желанията и хората, спазващи „заради себе си“ указанията на Тора, остават под властта на фараона, защото се стремят към тази власт. Те се занимават сериозно с Тора и се придържат силно към всички материални заповеди заради собствено удовлетворение. Именно те остават в Египет и преследват желаещите да избягат от тук.

Фараонът казва: „Аз ще оглавя армията“, т.е. в този момент се проявява тяхната противоположност: или заради себе си (ло лишма) или заради Твореца (лишма). „Заради себе си“ означава заради фараона; „заради Твореца“ са тези, които искат да излезнат от Египет. Така между тях възниква борба.

Обикновено фараонът следва войската, т.е. всички егоистични действия го подхранват. Когато започне противоречието му с Твореца, той оглавява армията, тъй като най-важното тук е идеологията: дали го правиш заради себе си или го правиш, напълно отделен от себе си, заради Твореца. Затова за фараонът това е свещена война, насочена „именно срещу техния Бог“.

Веднага след това Египет пресъхва, тъй като фараонът се подхранва не от египтяните, а от стремящите се да бъдат с Твореца, но които все още не са. Затова антисемитизмът се проявява. Но такова „презареждане“ е необходимо.

Фараонът става по-силен с помощта на желанията, които се „страхуват от Твореца и работят за фараона“, т.е., тези, които следват всичко, което им е заповядано, но правейки го заради себе си. Когато искат да изменят намерението си и започнат да работят заради Твореца, фараонът веднага започва да чувства, че това може да бъде краят му и започва да воюва с Бог.

Но тук егоизмът ни се сблъсква с огромен проблем: какво ще се случи, ако Творецът победи? Фактът че има хора, излезли от Египет, а след това върнали се обратно, раздразнило фараона, тъй като нашият егоизъм се страхува, че намерението заради отдаване може да победи. Егоизмът няма друг път, освен да се разкрие и да се опита да оцелее – в противен случай фараонът спира да бъде фараон, няма повече да бъде намерение „заради себе си“.

За да избягаме от фараона е достатъчно да избягаме някъде в тъмнината, без значение как. Най-важното е да се освободим от намерението „заради себе си“, защото то задушава народа и е невъзможно да останем в него.

Реплика: Но те се връщат и ядосват фараона.

Отговор: Те не се връщат в Египет! Това е вече различно ниво, въпреки че те са достигнали до градовете Питом и Рамсес, построени от фараона. В определен момент те са работили „заради него“, а сега се върнали на същото ниво, но с намерение „заради Твореца“. Затова фараонът (нашият егоизъм) не може да приеме, че хората се връщат свободни и нападат владенията на фараона, т.е. техния собствен егоизъм.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 23.04.2014

[151718]

Filed under: Духовна работа в група, Тора - No Comments→

М. Вайсман, „Бешалах“: Творецът заповядал на Мойсей: „Кажи на децата на Израел, че трябва да се обърнат назад и да се върнат в Египет.“

Заповедта да се обърнат назад към Египет е било изпитание за децата на Израел. Те се радвали на всяка крачка, отдалечаваща ги от техните мъчители. По-слабите късали косите и дрехите си, но Мойсей ги успокоил и казал: „Получих Божествено обещание, че ще останете свободни!“

Те тръгнали по обратния път и достигнали до място наречено Питом.

Ние сме се отделили от Египет и сме последвали Моисей (точката в сърцето) и изведнъж сме се върнали обратно. Това е необходимо, за да си изясним скритата форма на Фараона (егоизма), която ни помага да напреднем.

Човек, започващ да работи духовно, първо напредва и тогава изведнъж разкрива още по-големи вътрешни падения и негативни свойства, които преди не е забелязвал.

Но това не спира напредъка му, защото той се придвижва един сантиметър напред и два назад и тогава добавя още един сантиметър и напредва с три, но е отхвърлен на четири сантиметра назад. Той напредва зигзаговидно, но с постоянно нарастваща амплитуда.

Движението назад е много неприятно, защото човек започва да разкрива такива свойства в себе си, които преди не е подозирал. Когато излиза от Египет с желанието да стане по-общителен, по-дружелюбен и по-свързан с другите според принципа „не прави това, което е ненавистно на теб“ и „обичай ближния както себе си“, той изведнъж попада в ужасни усещания на омраза и злоба към другите.

Отначало всичко е добре и последователно вървиш по пътя, водещ към Твореца, но изведнъж настъпва такъв поврат! Човек не разбира какво се случва: нима тази методика е толкова жестока, че иска целенасочено да го обърка и да се възползва от него? А може би той не е готов за духовната работа или може би тя не е за него? Той може също да си мисли, че учителят му иска да го подведе и тогава започва да го мрази.

Той вижда, че нищо не се получава, че е отблъснат назад, където е бил и че сякаш политайки назад той не просто се връща в Египет, а се връща в много по-лошо състояние от преди.

Изплъзвайки се от егоистичните си желания и напредвайки към състояния на някакво озарение и предчувствие за изход от егоистичната тъмнина на затворения свят на малкото си желание към откритото пространство, той изведнъж се проваля, намирайки се на върха на най-добрите си усещания.

За това е написано: „Хиляди влизат в тъмната стая и само един излиза към светлината“, т.е. въпреки дълбоките падения, той продължава да напредва. Това означава, че се отдалечаваме от Египет и се връщаме обратно назад, за да напреднем.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 23.04.2014

[151637]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

Кабалистите разказват за духовния свят с думи от този свят и по този начин човек още повече се обърква. Той чете в текста на Тора, че Творецът е заповядал да се построи шатра и отива в магазина за строителни материали. Изпълнява всички указания в материален смисъл и се получава още по-голяма неразбория.

По-рано нищо не е знаел за духовния свят. А и сега нищо не знае за него, дори още по-лошо, защото сега той си представя материалния свят вместо духовния. Защо да се пише за него?

Но кабалистите казват, че в крайна сметка ще успеем да открием духовното, ако четем тези книги и с всички сили се опитваме да се доберем, какво всъщност се крие зад всяка дума.

Въпрос: Значи, Муше не е белобрад старец с брада и бастун?

Отговор: В никакъв случай! Моше е свойство. Става дума не за хора и предмети, а само за свойства. Не човекът е зъл, а злината, не е човекът алчен, а алчността. Духовният свят са свойства в чист вид.

Затова, четейки текста, трябва да си представям духовно състояние, висшия свят. Ако е написано, че е нужно да се построи „шатра на откровенията“, то трябва да си изясня що за духовен съсъд е това, в който се разкрива Творецът. Какви свойства в мен съответстват на това, което трябва да има в него: ковчегът на завета с херувими, свещенослужители – коени и левити, народът на Израел, стоящ наоколо.

Започвам да търся тези свойства само в себе си – всичко се случва вътре в човека. Целият свят се намира в мен, както е казано: „Човекът – това е малък свят“. Даже целият свят, който сега виждам около себе си, всъщност се намира в мен.

Нужно е през цялото време да се старая правилно да си го представя и накрая ще се извърши правилното преобръщане, когато ще започна да чувствам, че всичко действително се намира в мен. Тогава ще разбера как да построя шатрата на откровенията и в какво се заключва работата на коените и левитите и народът на Израел около тях, как да напредват моите дванайсет колена израелеви в пустинята.

Нужно ми е да изградя от своите свойства и желания всички детайли, споменати в Тора. Пред мен лежи купчина от мои желания и аз трябва да ги взема, да ги сортирам по сили и свойства, да разбера как да ги съединя помежду им, за да ги построя в тази форма, в която се говори в Тора.

От програмите „Глави от Тора с Шмуел Воложний“, 02.02.2015

[153608]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

Нито един човек в нашия свят не притежава душа. Душата е една за всички. Тя е това пространство между нас, което е запълнено с алтруистични отношения един към друг, изградени над предишните егоистични. Това е полето на взаимно привличане, в което ние усещаме Твореца, висшия свят…

[146962]

Filed under: Духовна работа, Клипове, Тора - No Comments→

Въпрос: Защо са необходими различни сили, чрез които една висша сила въздейства на човека под всевъзможни форми?

Отговор: Нужни са за нашето развитие. Трябва да се развиваме, в противен случай няма да можем да опознаем Твореца, тъй като Той се намира в друго измерение: над пространството, времето, над усещанията ни, над цялото възприятие, спектър, навици.

Трябва да се издигнем над тях и вместо тях да придобием съвършено друго възприятие, друго разбиране. Сякаш приемаме нов морал, друго отношение и тогава започваме да разбираме, да постигаме, да виждаме, да различаваме Твореца. Иначе не Го забелязваме.

Въпрос: Очевидно, това е ужасно трудно и сложно?

Отговор: Изобщо не е сложно. Висшата природа, която ни ръководи, е устроена така, че да ни помогне да напредваме. И ако искаме, ще се развиваме постепенно, последователно, без да правим резки движения, докато не започнем да разкриваме Твореца, да Го опознаваме, да чувстваме неговата работа вътре в нас.

Изведнъж започвам да чувствам как Той действа вътре в мен и иска да ми каже нещо, да ми обясни, да привлече вниманието ми към определени неща. Така се пробуждам и се устремявам след Него, за да може Той да извърши още някакви действия с мен. Аз искам да се уча от Него!

Въпрос: На какъв език Творецът разговаря с нас? Изразява ли се това чрез обичайните неща, които ни се случват всеки ден?

Отговор: Творецът разговаря всеки миг с нас. И обикновено Той ни напомня за Себе си в такива моменти, които по-рано изобщо не бихме сметнали като подходящи.

Не винаги осъзнаваме, че Творецът разговаря с нас. Но за да се ускори  развитието на тези взаимоотношения: от нас към Твореца и от Твореца към нас, ние изучаваме Танаха и други книги, които специално ни обясняват как се прави това. Такива книги се наричат кабалистични .

От 508-а беседа за новия живот, 22.01.2015

[153433]

Filed under: Духовна работа, Творец, Тора - No Comments→

За да стане първосвещеник, коенът трябва да притежава пет качества.

Какви качества трябва да притежава коенът, за да има право да изпълнява службата на първосвещеник?

1. Мъдростта е най-главното изискване.

Извършвайки служба, първосвещеникът представлявал целия народ. За изпълнението на тази задача, той трябва да бъде голям в Тора. [„Да бъде светлина“, Книга Ваикра, „Емор“]

Да бъдеш голям в Тора, означава да умееш да използваш висшата светлина за поправяне на егоизма. Когато човек получава светлината хохма (светлината на мъдростта) не за себе си, а за поправянето на всички останали души, тогава той се нарича мъдър.

2. Приятен външен вид

Независимо, че външната красота не се явява съществено и важно качество, подобава на първосвещеника, от уважение към Твореца и Храма, да бъде приятен на външен вид. [„Да бъде светлина“, Книга Ваикра, „Емор“]

„На външен вид“ се има предвид, всички външни свойства на човека, намиращи се на определено ниво, да са насочени за доброто на другите.

От духовна гледна точка „красив човек„ е човекът от когото сияе светлина. При това се има предвид не тялото, а свойството. Тъй като в Кабала се говори само за свойства, поправени или непоправени желания, както и за нивото, на което са направени подправянията.

От ТВ програмата “Тайната на вечната книга”

[153416]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

Въпрос: С каква цел кабалистите са написали святите книги: Тора, книга на Пророците, Писанията?

Отговор: Кабалистите са писали за своето разкритие на висшата сила. Но науката кабала обяснява, че те са зашифровали всичко с особен код, който се нарича „език на клоните“.

Книгата сякаш разказва за случващото се в нашия свят, за отношенията между мъжете и жените, човека и обществото или човека и природата, а всъщност това е само външната обвивка.

Струва ни се, че тази история се разиграва в нашия свят и затова ни се струва малко странна и необичайна. Но работата е в това, че това е само код, описващ духовни действия, които се случват между силите, които въздействат и управляват нашия свят.

Въпрос: Но независимо от това, тези събития действително ли са се случили?

Отговор: По никакъв начин не свързвам тази книга с историята. Историята за мен е напредък на човечеството към разкриването на Танаха, към разкриване на висшата сила, т.е. извисяване до нивото на тази сила.

Въпрос: Но всички тези персонажи, живели ли са в нашия свят: Авраам, Моисей? Реални ли са събитията, които са описани там?

Отговор: Разбира се, че всички тези хора са съществували. Или те сами са написали за това, или други са писали за тях. Ако се изкача на същата тази висота, където се намират праотците ни: Авраам, Ицхак, Яков, то ще мога да напиша за тях нещо, което не е описано в книгата.

Ако постигна всички действия на това духовно ниво, на което те са работили, ще узная това, което е говорил Авраам, Ицхак или другите духовни сили: Навуходоносор, цар Давид и другите. Ще мога да напиша днес за това, тъй като тази информация се намира в системата на висшето управление. Ако познавам тази система, разкривам всичко, което е там.

Днес можем да добавим още нови книги към Танаха. Аз се съединявам с тези хора, които са постигнали духовния свят и са писали за постиженията си и придобивам същата тази сила на осъзнаване на висшето управление и ще погледна на случващото се вече от съвсем друг, нов аспект. Тъй като гледам от своя гледна точка, след изминалите две хиляди години, т.е. последната дълга верига действия, случили се в развитието на човечеството.

Затова има много коментари на Танаха. Откъде се вземат те? Нима хората, които са написали Танаха са знаели по-малко от последователите си? Изобщо не! Но доколкото ние вече сме минали през допълнителни етапи на развитие,  можем да добавим към направените от тях открития.

От 507-а беседа за новият живот, 22.01.2015

[153067]

Filed under: Език на кабала, Тора - No Comments→

Освен това, за защита на синовете на Израел, Облак покри с тъмнина египетския лагер. Наказанието с тъмнина в Египет продължило само шест дни (а не седем, както останалите Наказания). Всевишният запазил седмия ден Тъмнина именно за този случай.

Когато египтяните продължили своя път в тъмнината, ругаейки и пускайки стрели, на тях им се явил във видение еврейският лагер, осветен от Облака на Твореца, и синовете на Израел, които ядели, пиели и възхвалявали Твореца. [“Мидраш разказва”, седмична глава “Бешалах”]

Целият този театър се намира вътре в човека. Всичко зависи от каква гледна точка той гледа: ако е от гледната точка на своите егоистични свойства, то той е крайно раздразнен; а ако е от гледна точка на алтруистичните свойства – то той яде, пие и всичко напред е нормално.

Но движението напред е основано именно на обединението на тези две противоположни начала – егоизма и алтруизма, не може да съществува едното без другото. И даже влизането в мъртво море (Ям Суф) все едно става под въздействието и на двете сили.

По същество, ние никога не се откъсваме от своите егоистични свойства, няма значение как ги наричаме: Египет, египтяни, фараон. И те, и другите свойства паралелно преминават всевъзможни метаморфози, както беше казано по горе: едни пируват, други беснеят. И двете свойства се намират в човека едното срещу другото.

Да избягаш от египтяните – означава да желаеш над теб да властват алтруистичните сили. Но те не могат да властват така, че ти да им се отдадеш и повече нищо да не искаш да знаеш. Не! Над всяко алтруистично свойство ти трябва да се намираш в своето егоистично свойство.

Те никога не се разделят. И даже ако се говори, че едни побягнали, а други потънали, то те остават, само в “мъртъв” вид, докато отново не започнат да се възбуждат в теб и да теглят на своя страна. Но те не могат да изчезнат и винаги са готови към действие.

Егоистичните желания не пропадат до последното крайно поправяне. А после те напълно се изменят, как е казано: “Ангелът на смъртта става ангел на живота”.

По такъв начин, израелтяните не съществуват без египтяните, тъй като едното не може без другото.

От ТВ програмата “Тайната на вечната Книга”, 30.04.2014

[152376]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

Моше започнал да се моли и Творецът отворил небесата. Озарение се дало на синовете на Израел и те видели войнство от ангели на тяхна страна. Моше продължил да се моли, но Творецът му казал: “Сега е неподходящо време за дълги молитви. Моите деца преживяват критичен момент.

Ти повече не трябва да се обръщаш към мен със своя глас, защото молитвите на Моите синове изпревариха твоите, и Аз ги чух. Кажи им, да влязат в морето, и аз ще извърша заради тях чудеса!” [“Мидраш разказва”, седмична глава “Бешалах”]

Реплика: За пръв път молитвата на народа изпреварила молитвата на Моше…

Отговор: Работата е в това, че ако искаш да предизвикаш висше действие, трябва да го поискаш от своето равнище и само след това Творецът започва да действа. Отначало трябва да има възбуждане отдолу (итарута де-летата), и тогава съответно с това идва възбуждане отгоре (итарута де-лиела).

Но народът се води от духовни ръководители, които му показват правилния път. Без тях хората не знаят какво да правят, затова те трябва да слушат своите духовни наставници и да изпълняват това, което те кажат.

В наше време ръководителите и политиците напълно зависят от народа. Ако народът поиска, той може да направи с тях всичко каквото си пожелае. Затова главното за съвременните ръководители е да не дадат на народа такава възможност. Те с всички средства се стараят да потиснат пробуждащите се в него желания, да заглушат, приспят неговите стремежи.

Но постепенно политиците ще започнат да се сменят с мъдреци. Ще настъпи възраждане на Синедриона, където мъдреците съвместно ще взимат решения, изхождайки само и единствено от своето единение в едно общо цяло. И тогава, вътре в тяхното единство, ще се прояви Висшата сила, която чрез тях ще се разпространи от Твореца към народа на Израел и чрез него към целия свят.

От ТВ програмата “Тайната на вечната Книга”, 30.04.2014

[152305]

Filed under: Духовна работа в група, Разпространение на методиката, Тора - No Comments→

Праведниците от народа възкликнали: “Нека търпеливо да носим волята на Твореца”. По-слабите се разделили на четири групи. Всяка считала за правилен своя план за действие.
Представителите на колената Рувейн, Шимон и Исахар се поддали на паника и решили, че те по-скоро ще се хвърлят в морето, отколкото да противостоят на египтяните. Моше ги успокоявал “Не се бойте, бъдете спокойни, и ще видите, че Творецът ще ви спаси!”
Колената на Зевулон, Бинямин и Нафтал считали, че е най-добре да се предадат и да се върнат в Египет. “Вие повече никога не ще се върнете в Египет”, обещал им Моше.
Колената на Иеуда и Йосеф възкликнали: “Нека излезем и завържем бой с египтяните”. Но Моше ги поправил: “За вас ще се сражава Творецът”. Колената на Дан, Гад и Ашер предложили да извършат набег на лагера на египтяните и да предизвикат паника. “Не, отговорил Моше. — Стойте тук и се откажете от този план”. [“Мидраш разказва”, седмична глава “Бешалах”]
Става дума за разделянето на израилтяните на дванадесет колена стремящи се към Твореца, които не могат да се обединят в един народ, защото олицетворяват трите линии: дясната, лявата и средната.
Тъй като във всяка от трите линии има по четири стадии на развитие, то три умножено по четири образува дванадесетте колена. Те не бива да се смесват по между си, затова се движат по пустинята в отделни колони в определен порядък.
Всички проблеми и разногласия, възникващи между тях, са нужни за това, за да разберат, че само Творецът може да им помогне. Затова те трябва да се прилепят към Него, а не да бягат напред, не да остават на място, не да нападат своите егоистични желания, опитвайки се да ги унищожат или да се отделят от тях.
С други думи, всичко, което става наоколо, е устроено от Твореца и поставено на мястото си – “Няма никой освен Него”. Единственото, което остава е връзката с Него, и Той всичко ще отрегулира. Всички проблеми ни се дават с цел постигане на единство.
Но при това всички наши свойства и мотиви ни разкъсват на части. Ние се боим, че ще останем в егоистично състояние, няма да можем да излезем от него, и затова изпадаме в паника.
Единственият изход е да се държим за състоянието, изпратено ни от Твореца, разбирайки, че паниката възниква не, за да боим от египтяните, независимо в каква форма ни се представят егоистичните желания, а да се боим от Твореца. Това вече е друг вид страх – трепет пред величието на Твореца. Ако ние имахме този страх от Твореца, тогава в никого не би възникнал страх пред египтяните – пред своя егоизъм.
Още повече, Моше през цялото време повтаря: “Не се бойте, бъдете спокойни. За вас ще се сражава Творецът. Той ще ви спаси”. Затова всички желания в човека трябва да се захванат за Твореца.
От ТВ програмата “Тайната на вечната Книга”, 30.04.2014
[152230]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

Началото е в постинга Свят, който няма място

Въпрос: Казват, че в буквите на Тора има особени сили. Една от силите, която свързват с буквите е изцеляващата сила. Как лекува тя?

Както разбрах, всички тези букви заедно съставляват части от код, който ме управлява (и всеки човек) във всеки миг, и определя всичко случващо се с мен, но в този код има промеждутъци. Ако съм достатъчно развит и умен, то ще мога да пиша сам в тези промеждутъци, и тогава ще изменя хода на процеса?

Отговор: Казано е за Тора:”Ще изцели всяка плът”. Сами по себе си тези букви са сили. Но става въпрос не за буквите, които пишеш на хартията. Със всяка буква, която възприемаш, се изменяш. Трябва да се измениш съгласно всяка буква, за да дадеш на тези букви да се отпечатат върху теб.

Целият ни проблем е в това, че ние пребиваваме в егоистично състояние, постоянно желаейки да получим за себе си. А това е обратно на материала, върху който Тора може да се отпечата. Тя може да се отпечата само на материала, който е напълно отдаващ, любящ, даряващ – противоположен на нашето его.

Всяка буква е символ, форма или способ за това как аз дарявам благо на другите. И формата на буквите, тяхното съчетание помежду им, говори за това, че ние вземаме материала – желанието за наслаждение, и правим от него желание за отдаване, работим с желанието за наслаждение във форма на желанието за отдаване. И тогава от желанието да се насладиш се образуват буквите.

Да кажем, имал си безформена купчина желание за наслаждение, като планина от пясък, и сега, добавяйки към този пясък вода и цимент, ще направиш планина от твърд материал. А от него вече можеш да направиш формата на буквите.

Но какво символизира всяка буква? – Че твоето желание, бидейки преди това егоистично, сега в такава форма желае да отдава на другите, да им донесе нещо, да им помогне в нещо, да организира нещо. Както и Творецът, с тази обща програма, за да може тя да се осъществи и на всички да бъде хубаво. Това правиш от своя природен материал.

Следва продължение…

От 479-та беседа за новия живот, 21.12.2014

[151315]

Filed under: Духовна работа, Език на кабала, Здраве, Тора - No Comments→

Книгата като средство за разкриване

Въпрос: От къде е дошла Тора? Някои хора считат, че тя е била спусната на Моисей свише.

Отговор: Това не е дори концепция, а липса на концепция.

Реплика: Други предполагат, че Моисей сам я е написал.

Отговор: Преди всичко не я е написал сам. Имало е хора, негови ученици, които са я писали в продължение на 40 години, прекарани в пустинята. Нищо тук не излиза извън рамките на обичайното, на известния за нас свят. С изключение на една добавка – разкриването на висшата сила, която обхваща този свят и управлява цялата природа.
Когато казваме, че Тора е била „дадена”, „предадена” на народа на Израел, става дума за постижение. Нямало е никаква ръка, която да е дала нещо свише. Висшата сила е именно сила, а не „небесна полиграфия“, подхвърляща на Моисей свитъци. Нима можем да си представим подобно нещо?

Не, Тора е била записана по обикновен начин. Висшата сила, както и силите в нашия свят, няма да те докоснат с ръце и няма да ти доставят пергамент или хартия. Хората, които са я постигали се запознавали с нейното въздействие, с предназначението и, с целта и – и по този начин с времето са се превърнали в „народ на Книгата”.

„Книга” в дадения случай – е разкриване, първоизточник, с помощта на който можем да проявим неговия автор: кой е той, защо я е написал, какво е искал от нас, отъждествяваме ли се с него или не. Ако живея в този свят, без да виждам или знам нещо повече от него, то Книгата, Тора, за мен е това, което ми е дадено като висш първоизточник, посредством който мога да позная Висшата сила. Ние нямаме каквато и да е връзка с нея, освен чрез Тора.

Ръководство за всички поколения Още…

Filed under: Тора - No Comments→

Въпрос: В устната Тора е казано, че фараонът изпраща на народа на Израел своите шпиони. Какво се подразбира под “шпиони”?

Отговор: Шпиони са всички мисли и желания, които започват да се пробуждат в човека в процеса на неговата духовна работа, напомняйки му за предишния живот: за житейските радости, грижата за собственото благополучие, за участието във всички действия на материалния свят. Всекидневната рутина изведнъж става много желана и ти се струва сладка, привлекателна, топла и надеждна.

Въпрос: Казано е, че народът все пак е издържал натиска на шпионите и част от тях убил, а част отблъснал назад. Какво в мен е това “убиване на шпионите”?

Отговор: Всички възникващи в нас егоистични намерения, желания и мисли трябва да се убиват, тоест да се разкъса връзката с тях, да се изхвърлят от главата, и тогава те умират. Колкото повече мислиш за нещо, толкова повече захранваш с енергия този обект и той няма да те напусне.

Още повече, не трябва даже да го ненавиждаш, така ти също го подхранваш, радвайки ненавистта. Например, когато двама човека се ненавиждат един друг, у тях възниква вътрешен подем, усещане за борба, живот. А когато ти просто “отрежеш” своята ненавист към някого, преставаш да я усещаш и така я спираш.

Ето защо, насочвайки се точно към целта, ти “убиваш” всички свои животински желания и мисли, които през цялото време ти идват, стараейки се да те отклонят от духовния път.

От ТВ програмата “Тайната на вечната Книга”, 23.04.2014

[151694]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

Тора, „Левит“, 19:35: Не извършвайте несправедливост на съда с измервания, тежести или течности.

Тора води човека до целта и всичко, което той прави е само за да напредне още малко по пътя. Неправилното равновесие между дясната и лявата линия се нарича „неправедност на съда“. Равновесието се измерва „с тежести или с измервания“, т.е. по вътрешните човешки свойства и по външните отношения между хората. Затова трябва винаги да следвате средната линия, златния път, съединявайки правилно дясната и лявата линия.

Тора, „Левит“, 19:36 – 19:37: Трябва да имаш верни везни, верни тежести, верни ефа и верни ин. Аз съм Господът твой, който те доведе до земята на Египет. Трябва да съблюдаваш всички Мои закони и всички Мои укази и трябва да ги изпълняваш. Аз съм Господа.

За да превърнем отрицателната егоистична сила в положителна, т.е. за да облечем лявата (егоистичната) сила на дясната (алтруистичната), за да могат те да действат заедно, трябва правилно да ги уравновесим. Тоест доколкото имаш в дясната ръка алтруизъм, свойството на любов и отдаване, дотолкова можеш да използваш егоизма, за да бъде присъединен към свойството отдаване. Това общо действие създава средната линия, която определя и служи като връзка на двете линии.

Колкото повече напредвате към съединяването, любовта и отдаването, толкова повече Творецът разкрива егото във вас, за да може да имате какво да балансирате. Затова егоизмът на всеки издигащ се нараства все повече и повече. Това напълно противоречи на логиката на нашия свят: ние вярваме, че ако сме поправени, ставаме по-добри.

В духовния свят човек напредва по две линии, укрепвайки средната линия с помощта на двете, постоянно ставайки все по-добър в дясната линия и по-лош в лявата. Той непрекъснато преминава от едната линия в другата и е ту прекрасен, ту ужасен, и всичко това е само за да се научим да работим в правилното съединение на двете свойства.

Казано е: „верни везни, верни тежести, верни ефа и верни ин.“ „Верни“ се отнася до средната линия, т.е. до правилното съчетаване на двете свойства.

Реплика: В нашия свят за верен човек, който е лоялен, се казва, че е „добър човек, който не е егоист и който непрекъснато отдава и винаги мисли за другите“!

Отговор: Такъв човек просто не се е развил достатъчно, и е наивен, подобно на малко дете. Той все още не е събрал и не е изкарал всичко, което е в него.

Хората, които следват духовния път поглъщат целия вселенски егоизъм. Те разкриват невероятен егоистичен потенциал вътре в себе си, но той се държи под капака на масаха (екрана) и това е причината за техния огромен духовен потенциал. Това е така, защото всички сили на егото са съсредоточени на отдаване в духовна посока.

Затова е много трудно да се изкачат духовните висоти. Егото непрекъснато притегля надолу, а вие трябва да се издигнете нагоре. Затова е казано, че всичко във вас трябва правилно да бъде отмерено.

Въпрос: Може ли състоянията, през които преминават кабалистите, да се видят с просто око?

Отговор: Кабалистите представят духовни и телесни състояния, които, следователно, не са очевидни за обичайния човек. Аз знам през колко много състояния преминаваше денем моя учител Рабаш, които обикновения човек не би ги разбрал.

Въпрос: Какво почувствахте от тях? Как, усещайки човека във всички негови проявления, може да не забравите, че пред вас стои велик учител?

Отговор: Това са двете страни на една монета: отношението към тялото и отношението към духа. Аз лесно мога да ги различа, защото тялото е физическото състояние и знам как мога да се справя с него, тъй като знам нещо от медицината и съм израснал в семейство на доктори. Но що се касае до духа, то тук се опитвам да не се намесвам.

От ТВ програмата „Тайната на вечната книга“, 16.04.2014

[150626]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

Въпрос: Не веднъж съм чувал приятелите да говорят: “Е, ще направя всичко възможно и ако не постигна нищо в този живот, то поне ще си отида по този начин.” Правилна психология ли е или не? Или човек е длъжен да каже: “В този живот ще постигна духовното!”

Отговор: В този живот – означава на тази степен. Защото онова, което не усещаме и ни се струва зад пределите на този живот – също е съществуване, но в друга област.

Да допуснем, сега аз съществувам в тяло и чрез него усещам своя живот. Ако покрай това, работейки над себе си, достигам до състояние, когато започвам да чувствам допълнителни усещания за живота: в нови свойства, в нови желания, в нови отношения, на по-високо ниво, на връзките си с другите, на свойството за отдаване – то тези свойства нямат отношение към моето изконно желание (не на тялото, а на желанието).

И така, просто, реализирам себе си на следващото ниво, построявайки от себе си същество на по-високо ниво. Ако съм го изградил, тогава желанията от моето ниво постепенно се трансформират във висши желания.

За какво ни е дадено тяло, което по принцип няма никакво отношение към желанията? Понеже бихме могли да се намираме в желанията извън тялото или да ги реализираме извън него.

Реплика: Не е толкова просто, за да си го представим…

Отговор: Защо? Нима е трудно да си представим, че се наслаждавам без това да си приготвя кафе, да го налея в чаша, а след това да го изпия, усещайки някакво наслаждаване? Това не са ли все сензори, външни съпътстващи елементи! Работата не е в питието!

Може да ми се постави електрод в мозъка или на главата да си сложим каска с електроди, и аз ще изпитвам абсолютно същите усещания. А в крайна сметка къде съм Аз?

Работата е, че в нас влизат различни възбуди, сили, които ни управляват и на нас ни се струва, че сякаш си движим ръцете, разговаряме един с друг. А на практика – не е така. Материята, дадена ни като усещане, не съществува.

Затова наша основна задача – да се избавим от илюзията и да се издигнем над нея. Тогава нашите движения ще станат рационални, а не като при малките деца, които ритат с краченца и ръчички, без да могат да контролират своето движение.

Ние започваме да работим направо с възбуждащите ни сили и ще знаем как да реагираме на тях, ще осъществим двустранна връзка и ще видим целта.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 12.02.2014 

[138717]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Тора - No Comments→

Казано е в книгата Зоар: ”Превъзходството на светлината се разкрива от тъмнината”. Тъй като благотворното въздействие на светлината се проявява единствено при изхода от тъмнината. За да се прояви свойството на бялото, е необходимо черно. Тъй като без черно няма да се постигне бялото. И благодарение на това, че съществува черното, се издига и възвеличава бялото.

Както в примера със сладкото и горчивото: човек не знае вкуса на сладкото, докато не опита горчивото. И позволила да усети сладостта, уви, горчивото, защото противоположностите се разкриват едно от друго. Така се случва и между бялото и черното, светлината и тъмнината, между болестта и здравето. Понеже ако в света нямаше болни, никой нямаше да знае, какво е това здраве.

Тъмнината олицетворява всичко отрицателно, което изпитваме в живота: отсъствието на увереност, страст, гордост, алчност, презрение. За какво Творецът е създал тъмнината като нещо много жестоко, мръсно, противоположно на Себе си? Именно за да се постигне светлината.

Ние, творенията, можем да определим всичко само от контрастта. Творецът – това е непрестанна светлина. В него няма две противоположни свойства, за да усети, да предпочете и да изучи едното чрез другото. А в нас съществува такава полярност. И затова трябва да разберем, че не можем да имаме едното свойство без другото.

Изкачвайки се нагоре, ние неизбежно се издигаме и по дясната, и по лявата страна, на двата си крака – на противоположните свойства, на противоположните си усещания и колкото светлината е повече, толкова по-естествено тя се усеща от контрастта с още по-голямата светлина. Това се случва постоянно и навсякъде: във всички усещания, мисли, решения.

Затова човек отрано трябва да се запаси с голямо търпение, за да може да преживее всичко това. Но да се направи това съвсем не е просто, тъй като духовният път – това е път за очистване на егоизма, основан на вътрешната борба. Само правилната поддръжка на обкръжението, неговото постоянно укрепване, способства да държи човека на повърхността, а самият той – никой и нищо. Затова, когато се събират 10 нищожества, осъзнаващи, че те са никой и нищо, но в същото това време опитвайки се със свръх сили да си помогнат един на друг, то върху тях се спуска Висшата светлина и ги превръща в герои.

Въпрос: Каква е психологията на това вътрешно движение на човека? Трябва ли да получи от него наслаждение?

Отговор: Наслаждението, което той получава – това не е мазохистично наслаждаване. То възниква от собственото поправяне.

Представете си десет човека, които с нищо не могат да си помогнат един на друг, но пък с всички сили се опитват да го направят. При това върху тях слиза огромната Висша сила, защото всеки се бори със своя егоизъм, за да помогне на другите. Получава се взаймна отговорност и Висшата сила ги свързва, укрепва и повдига на следващото ниво.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014 

[138713]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Тора - No Comments→

Хората, увлечени от духовното извисяване и смятащи, че трябва да се живее единствено и само за това, събирайки се заедно, поемат задължението на взаимно поръчителство: поддържайки се един друг и намирайки се във връзка помежду си.

Те се включват един в друг, работят заедно, помагат си, вдъхновяват се помежду си с величието на целта, опитват да се обединят помежду си в отдаване и любов, уподобявайки се на Твореца.

Работейки над величието на целта, те едновременно усещат своята ниска природа, но без да я принизяват, а наблягат на това, да се нивелират, без да потискат егоизма си, а само съкращавайки неговото използване.

Тук трябва много тънка работа: да не презират своята ниска природа, да не я убиват, тъй като тя е необходима като противодействие на висшата природа, защото при разликата на напрежение, се осъществява изграждането на мощта на душата.

В това духовният свят не е особено категоричен. Той е категоричен в друго: всичко, което е създадено, си има своя смисъл и право на съществуване. Дори онова, което ни се струва най-вредно, не трябва в никакъв случай да се унищожава.

По такъв начин, възниква голям проблем: как да се работи с това? От една страна ти си готов да унищожиш някакво не добро свойство, за да не съществува в света. А от друга страна, не можеш да направиш това, тъй като то има право на съществуване.

В Тора е казано: ”Онзи, който стане да те убие, изпревари го и го убий.” Но под тази фраза се подразбира не физическо унищожаване, а ”убий го в себе си”, за да не говори това свойство в теб. То трябва да съществува, но в мъртъв вид.

В нашия свят да умреш – означава да изчезнеш. В духовния свят – това означава, не да изчезнеш, а да бъдеш вечно мъртъв. Тора посочва, че егоистическите свойства трябва само да се анулират, за да не бъдат активни.

Тази тънка граница диктува цялата философия на живота. Тя отличава науката кабала от всички останали.

Затова в много от случаите поведението на кабалиста ни се струва много странно. Аз помня, как не можех да се съглася с моя учител: ”Как да разбирам това, та аз веднага ще потисна това свойство!” И получих отговор: ”Не може! Остави го, докато не позавехне до толкова, че да се превърне от живо в неживо.” Но това неживо свойство е задължено да съществува.

Въпрос: Какво имаме в предвид, когато казваме, че е необходимо да възненавидим своя егоизъм?

Отговор: Да ненавиждам – това означава да го изоставя, да не го ползвам. Напълно!

Ти не можеш да унищожиш егоистическото свойство. То възниква в теб, а ти трябва да решиш: ползваш ли го или не. Не го използваш – това означава, че го умъртвяваш. Повече нищо не можеш да направиш. А след това, това свойство може отново да се прояви в теб в най-неочаквания момент.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014 

[138706]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Тора - No Comments→