Въпрос: Как да водим разпространението, така че то да не предизвиква антагонизъм?

Отговор: Подходът е прост. Преди всичко, разкриваме кризата, без да плашим хората, показвайки им реалната ситуация.

А ситуацията е такава, че сме противоположни на глобалната и интегрална природа. От биологията, зоологията, кибернетиката, физиката, астрофизиката и другите научни дисциплини знаем, че природата е глобална и всички нейни части са взаимосвързани, всички се намират в хомеостаза, равновесие, хармония. Всички, освен човекът.

Човекът е бил насочен нарочно по егоистичния път на развитие, продължаващ до днешно време. И ето – сега се оказваме в криза по отношение на природата. В своето развитие човешкото общество само се превърна в глобална система и навлезе в пряк конфликт с природата.

Намирайки се в природата, ние ѝ се противопоставяме. В това се състои кризата: не съответстваме на природата. И докато не приведем себе си до съответствие с нея, ще ни бъде лошо. Така става при което и да е понижение на параметрите, било то температура, налягане или нещо друго. И затова, ако не се адаптираме към обкръжението, изпитваме криза.

Оттук следва да разберем какво можем да направим, как човешкото общество може да постигне съответствие с природата. Съответствието означава, че трябва да бъдем хармонично обединени помежду си и, също така и хармонично свързани  с природата. А хармонията изисква от нас балансирано да получаваме и отдаваме. Защото в природата действат само две сили: на получаване и на отдаване.

Ако реализираме такъв подход и в човешкото общество, и по отношение на външния свят, то ще заживеем добре. Хиляди научни статии го потвърждават. Трябва само да покажем и обясним това на хората. Ние не добавяме нищо от себе си, просто подреждаме материалите и ги предоставяме: “Вижте, ето в какво се заключава нашият проблем. Това казват учените, икономистите, социолозите. Така че, нека в съответствие с тяхната диагноза, да се погрижим за лекарството. Нека излекуваме себе си.“

За обяснение не прибягваме нито към науката кабала, нито към религията. Единствено подреждаме правилно притежаваните научни данни и ги показваме на хората.

Оттук възниква въпросът: как да поправим нашите взаимоотношения? Как да поправим човека? В отговор обясняваме това, което сме преминали в раздела “Свобода на волята“ и в едноименната статия на Баал а-Сулам: човекът е следствие на обкръжението, затова трябва да изменим обкръжението така, че то да въздейства по друг начин на всекиго. Трябва изкуствено, чрез игрови методи, да създаваме между нас правилната среда.

Аз изграждам обкръжението, въздействието на което променя самия мен. Да, аз играя и се преструвам , всъщност не желая да съм добър и отзивчив. Но все пак съм създал широко обкръжение, което ми влияе по различни начини и, благодарение на това, се променям.

Ето какво трябва да правим – подобно на това, как възпитават децата. Изграждайки обкръжението и усещайки промените в себе си, ще опозная своята природа и Природата като цяло. Ставам мъдър като Твореца и издигам себе си на Неговото стъпало. Точно в това е и целта – не в това да се справя с кризата и да заживея добре в нашия свят, а в това, поправяйки кризата, да издигна себе си на следващото стъпало.

От 1-я урок в Ню-Йорк, 11.09.2011

[54540]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката, Свобода на волята - No Comments→

За нас е необикновено сложно да изменим представите, които са се събирали в нас през целия преживян живот – просто е невъзможно. Така и оставаме със старото възприятие и макар да ни се струва, че вече се променяме, то нищо не се придвижва. А сега ни е необходимо да сменим стария възглед с нов – в целия свят. Но от къде да вземем това ново възприятие – интегралния възглед?

Да допуснем, че целият свят би поискал утре да се превърне в интегрална, свързана мрежа, за да работи всеки с пълна енергия за обществото. (Макар че днес никой не иска и не го чувства така, но хайде да помечтаем.) Но от къде да разберем как да построим такава система – как трябва да сме свързани и да взаимодействаме помежду си?

Как да построим такава държава и общество, промишленост, търговия – тъй като всичко това трябва да съществува, докато живеем в материалните тела. Затова трябва да организираме цялата система на отношения, обезпечаващи нашия живот на земята, за да удовлетворим потребностите на своето животинско тяло.

За това са ни необходими множество системи – и как да ги построим по законите на отдаване, когато всеки е свободен и свободно действа за максимално отдаване на другите? За да знае всеки какво да прави и работи в такава идеално организирана машина, където всички колела се въртят съгласувано? Това ни се струва като някаква утопия и как реално ще завърши такъв преход?

Може да се напише такъв роман, но как рационално да представим икономическата система, която е необходима в такова общество, структурата на държавата, правосъдието, целият този механизъм от големи елементи до най-малките винтчета? Обезпечаването със стоки, грижата за престарелите, семействата, децата, строителството, културата? Всичко това не е никак просто да се организира, защото всичко трябва да работи като „перпетуум-мобиле” без обикновеното за нас гориво!

Всичко трябва да работи с друга енергия – с любовта към ближния. Но откъде да се вземе тя? Ако просто ми я дадат свише, както днес любовта към собствените деца, то аз отново ще работя автоматично като машина – така че в какво е разликата? Вместо егоистичната любов ще ми действа любовта към ближния – какво ще се промени?

Тоест, необходимо ни е да построим едното над другото, за да работи за противодействие, за възвисяване, за да усещаме себе си между двата свята, двете желания, за да се повдига всеки през цялото време над своя егоизъм, теглещ го обратно към земята.

Не е лесно да се изгради такава система, за това не е достатъчна една революция, която да обърне всичко нагоре с краката и вместо едни роботи да направи от нас други – днес ни управлява егоистичното желание, а утре ще ни движи желанието за отдаване. Но тук няма голяма разлика, това се нарича да бъдете свети животни, които нямат избор как да действат.

Затова Баал а-Сулам пише, че е нужно да седим и да се учим, да придобиваме знание за това, как да изградим дори не себе си, а цялата тази система, целия свят и как това да се направи от всички заедно, съгласно това ново устройство! Именно такова строителство ни прави подобни на Твореца!

От урок по вестник „Народ”, 06.09.2011

[53827]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята - No Comments→

Преди всичко, трябва да разбираме особената ситуация, в която сме се оказали. Знаем от науката кабала, че някои действия се осъществяват отгоре, а другите трябва да изхождат отдолу, от страна на творението – иначе няма да бъдат творения. Не е възможно да родиш дете и да се отнасяш към него така, все едно че още се намира в корема на майка си. То е излязло навън, за да става все по самостоятелно, да се изявява, да проявява своите желания, свойства, действия, да се изгражда като човек.

Така е и в духовното развитие. При разпространяването на духовните светове, действията се осъществяват свише и всички те включвайки разбитите съсъди, са насочени натам, за да може творението отдолу от тъмнината, от подготвителния етап, противоположен на съвършенството, да проверява и сравнява своите състояния със съвършените състояния и да направи своя свободен избор.

Трябва още да изясним, какъв е този свободен избор, каква е тази ситуация, в кои случаи творението прави анализ и предпочита съвършенство за своето его. Това никак не са прости неща, свързани са с разнообразни прояви, разрези, детайли, възприятия, координатни оси и т.н.

Но като цяло, съществуват два подхода: Първият се осъществява свише, за да се подготви за човека всичко което е необходимо, духовните светове и парцуфите, а също така този свят с всичко, което се намира в него. Вторият подход се осъществява отдолу, когато човек го тласкат напред, за да се развива, докато изминавайки хиляди еволюционни години на развитие в качеството на социално създание, той не достига до повратната точка, която се ознаменува в кабалата като 1995 година. Тази дата е като жалон на върха на етапите, знак, че човек вече е задължен да разбира къде се намира и какво се изисква от него.

Тъй като реалността му не е случайна, и той не е хазяин в нея – съществува система, с която е длъжен да постигне съответствие. А затова трябва да я изучи, да я опознае.

Процесът се осъществява свише, отнел е хиляди години за развитие, включвайки изгнанието на еврейския народ и неговото завръщане в земята на Израел. Тези събития, изобщо всичко, което се е случвало до сега, е било подготовка, която дори не обсъждаме. Нашата задача е отсега нататък осъзнато да участваме в случващото се: да издигаме МАН, т.е. молитва за поправяне, с други думи казано, да издигаме сфирата Даат към висшия и т.н.

И така, свише са поставени определени условия, а ние от своя страна трябва да задействаме правилното желание за развитие, да искаме сили, да анализираме, да се учим – всичко. Тъй като няма какво да вземем нагоре, освен исканията си, но те трябва да са насочени към отдаване. И признак за това е – насочване към единство с ближния. В такъв случаи не допускам грешки и се устремявам към отдаване.

Този свят ми е даден – като външна, мнима картина. Но освен нея, нищо друго не ми е дадено. Ако с помощта на моята въображаема реалност мога да поема по верния курс към истинския свят, намиращ се от другата страна на тази илюзия – толкова по добре. Нека мъглата се разсее след това – важното е, че още отсега, промъквайки се през него, аз държа вярната посока към целта.

От урока от вестник „Народ“, 30.08.2011

[53094]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→

Експериментът на съответствието (подчинението на групата Соломон Еш): На доброволеца му съобщават, че той ще премине тест за визуално възприемане. Той не знае, че останалите участници са актьори, а той е единственият, който наистина участва в теста. Тестът e за съответствие с групата.

На участниците показват картинка с 4 линии. 2 от линиите са очевидно еднакви. Молят участниците да назоват само еднаквите линии. Всички актьори дават неправилен отговор.  Доброволецът е смутен, но дава правилен отговор, макар и не съответстващ на останалите.

Показва им се следващата картинка. Всички актьори пак дават еднакъв неправилен отговор. Но доброволецът следва тях и дава същия неправилен отговор. Резултатите от експеримента винаги са еднакви.

Експериментът на Еш

Извод: Винаги стигаме до съответствието с групата. Ние сме много обществени същества. Много чувствителни сме към това, какво хората около нас мислят. Искаме да им се харесваме. Не искаме да изглеждаме “други”, следваме групата дори и да не вярваме в това, което те казват. Груповата динамика – това е една от най-мощните сили в човешката психология.

Еш обяснява подчинението на групата от изкривяване, което се случва в доброволеца на 3 нива: възприятие, мисъл и действие. На ниво действие доброволецът мисли, че останалите грешат, но все пак се включва в групата. На ниво мисъл доброволецът чувства, че има конфликт, но отхвърля собствените си мисли, като смята, че мнозинството има право. На ниво възприятие, възприятието на доброволеца наистина бива изкривено от отговорите на мнозинството.

Във всеки  случай, това потвърждава указанието на кабала –  да създаваме около себе си или да се включим в такова общество, което да те изгради такъв, какъвто сега решаваш да бъдеш за в бъдеще. Обкръжението днес – това си ти утре.

[51273]

Filed under: Свобода на волята - No Comments→

Въпрос от английския блог: Отдаване – това е приемането на всичко, което се случва с мен, на всички мои мисли и желания, като най-добрия път в живота, като любовта на Твореца?

Отговор: Отдаване – това е приемането на всичко, което се случва с мен, както и необходимото условие да създам връзка между мен и всички обкръжаващи, чак до пълна любов, т.е. съединяване на всички желания в едно, което се стремя да напълня.

Въпрос от английския блог: Винаги ме е интересувал въпросът за ”свободната воля.” Мисля, че за болшинството хора днес свободата на волята е невъзможна, защото всяко ”свободно решение” трябва да има предварителна причина, която е неизвестна за човека, готвещ се да вземе решение. Могат ли кабалистите успешно да заобиколят тази трудност?

Отговор: Свободата – не е в свободата на избор на изходните ми състояния, а в подема над моя егоизъм към постоянно единение със света, заради благото му. Затова ми е необходимо обкръжение и затова свободата на избор се свежда към избор на обкръжение.

Въпрос от английския блог: Какво означава в кабала ”жертвоприношение”?

Отговор: Пренасяме в жертва своя егоизъм, неговото изменение към отдаване и любов към другите, т.е. използване на егото не ”за себе си”, а ”за другия” – в това е вашата жертва.

[50476]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: Какво означава, че ”свише винаги са съгласни с избора на човека: на какво стъпало иска да се издигне в духовното”?

Отговор: Свише винаги са съгласни, доколкото човек иска да се издигне, с какво желание и намерение да бъде. Творецът установява закона и повече не го променя, както е казано: ”Законът е даден и не се престъпва!”.

Той създава желанието за наслаждение и тези две сили: отдаване и получаване – започват да действат във вселената. А балансът между тях се установява от самото творение.

Тъй като силата на отдаване, идваща от страна на Твореца, е абсолютна, с нищо не се ограничава и не се променя. Абсолютът не може да се променя, той винаги е готов да ти служи. Колко? Колкото поискаш! Как? Както ти е угодно!

С други думи: ”висшият винаги е съгласен с нисшия”. Творецът не се бърка в нашите решения, независимо че всичко се решава на практика само от Него – защото ти Го задействаш! Всичко прави Той, но винаги по твоя поръчка. Ти сякаш през цялото време пишеш и Му изпращаш своите искания: да направи това и това за полза или във вреда – и така всяка секунда. А Той всичко изпълнява.

Затова е казано: ”Отворена е лавката и ръката записва” – т.е. ние влизаме в Неговия магазин и можем да си вземем каквото ни се иска сякаш вземаме на заем, независимо дали желаем да платим или не. Така Творецът е подредил вселената – от Негова страна действа законът за абсолютна любов и отдаване. А доколкото ти си ”за” или ”против” този закон – съответно ти ще усещаш себе си. И само това усещане ще те придвижва занапред.

Ако ти самият действаш да се приближиш към отдаването, то законът ще действа върху теб положително, тъй като ти ще усещаш все по-малко разлики между Него и теб. Но ако не искаш да се приближиш към Него или дори искаш да се отдалечиш, то съгласно това и ще се усещаш все по-зле и по-зле. Но това чувство все пак ще те подтиква да се върнеш обратно.

Но от страна на Твореца не се извършва никаква промяна. Защото ако Той се променяше, нямаше да се нарича Абсолют – би се получило, че Той би могъл да става ту добър, ту лош. И затова е казано: ”Аз своята представа за АВАЯ не съм променял!”, т.е. ”Законът е даден и не се престъпва!”.

От урока по статия от книгата ”Шамати”, 29.07.2011

[49759]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата от тези цитати на велики кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Свободата на обществото и свободата на личността – единни

В нашето поколение, благосъстоянието на всеки човек се обезпечава от всички страни по света и затова човек зависи от целия свят, подобно на брънка в машина.

Затова е невъзможно да се установи добър порядък по мирен път в една страна, докато това не се случи във всяка една страна на света и обратно. Доколкото в наше време страните са напълно свързани една с друга за обезпечаване на жизнените потребности, като членове на едно семейство, не трябва да искаме мир за една отделна страна, а трябва да искаме мир за целия свят. Тъй като благото на човека в света зависи от благото на всички в света.

Баал а-Сулам. Мир в света

[48373]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Свобода на волята - No Comments→

В този свят ние нямаме никаква свободна воля – той е свят на следствието. И в това е неговата огромна разлика от духовния свят. Когато човек се издига в духовното, достигайки духовно стъпало, той получава свободен избор в мислите си, в решенията и действията си. Защото там се намират всичките сили, а в нашия свят са единствено следствията.

Тука вече ние получаваме готови картини и не можем нищо да променим в тях. Ако искаме да действаме сами, то трябва да се издигнем на духовно ниво – на стъпалото на свободния избор, на стъпалото на силите. И когато разкриваме в себе си тези сили и ги усетим (всичко се разкрива само вътре в човека), то тогава може да действаме със своя свободен избор и сами да решаваме какви сили да задействаме: тези или други.

Такава работа се нарича работа на Твореца. С това, че човек получава възможност за правилен избор за всички действия, той постепенно замества Твореца в управлението на силите на природата. И така постепенно той стига до това, че цялата реалност минава под негова власт.

На него през цялото време му се откриват нови сили, като че ли в свободна форма. Понеже има само две власти: властта на отдаването или на получаването. Тези две сили идват от Твореца, но къде е тук човекът?

А човекът стои между тези две сили, които му действат съвършено балансирано. Той се озовава в неутралната зона, независещ нито от силите за отдаване, нито от силите за получаване. Силата за отдаване се нарича ”святост”, а силата за получаване – нечистота, защото тя е егоистична. А неутралната част не се отнася към никоя от тях и се нарича Клипа нога. В това състояние, където човек точно не знае ”с кого е истината”:  с егоистичната сила (клипа) или със светостта (отдаването) , и открива себе си точно по средата между тях – той получава свободен избор.

Но се пита как може да се избере, ако се намираш точно по средата, ако имаш равен шанс: 50 / 50 и това е точният и верен разчет? Тъй като човек не усеща, че е някак си подкупен или че се самозаблуждава. И как да избере по кой път да поеме, за сметка на какво да се предвижва в живота: за да се старае да получи за себе си все повече и повече или все пак да постигне някаква духовна форма на отдаване.

Този избор го изясняваме, работейки над своето обкръжение. Защото човек сам не знае какво да избере и си остава с този въпрос. Но ако той действително иска да направи правилния избор, то е задължен да си подсигури вярното обкръжение. И тогава обкръжението ще му помогне да открие истината.

От урока от статия на Рабаш, 22.07.2011

[48980]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→

Съобщение (К. Бангел, вестникът Die Zeit): „Нито един политик, дори опозицията, вече не защитава идеята за обединена Европа, не говори за нейното бъдеще. Ще им се наложи да се примирят с това, че скоро европейците ще съставляват едва малка част от населението на Земята, а проблемите на световната икономика ще се решават само на над-национално ниво.

Европейският съюз е единствената възможност за европейците да задържат статуса си на силен играч, за да имат възможност да участват в гласуванията. По данни от проучвания, новото поколение по-добре осъзнава ролята на Европа от предишните. Остава да се надяваме само на новото поколение политици.”

Реплика: Новото поколение се ражда вече със зачатъци на интегрално възприемане на света, на неговите връзки и взаимозависимости. То е по-способно да разбира силата на съюзите между страните и народите. Ако политиците бяха добавили към изучаването в обединена Европа интегралното възпитание на новите поколения европейци, то днес щяха да получат ново поколение, което мисли само в категориите на ЕС – като за единство, като за цялостна общност.

Разпадането на ЕС ще се превърне в край на Европа, защото цялата Природа ни води към обединение и всяко движение „срещу” е пагубно – на първо мяст за онези, които го предизвикват.

[49000]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→

Нашият път е съпроводен с развитие на желанието за наслаждаване. Всички заедно се намираме в това единно желание. В него са заложени четирите степени на разпространение на светлината, световете, парцуфим, стъпала… Всичко е вътре.

С други думи – това желание е съставно. Точно така е изградено и нашето тяло от различни органи и части.

Сред частите на желанието едни са развити повече, а други по-малко. От друга страна, те се различават по своята ”дебелина”, което се нарича авиют. Освен това, някои от тях по своето възприятие се намират по-близо до получаването, а други – до отдаването. Има и други градации. По такъв начин, ако разделим това голямо желание на съставни части, то всяка ще се окаже особена по своите детайли и съставки.

Сред тях има и чисти, по-малко егоистични части, които се пробуждат да посрещнат светлината по-рано от другите, защото са близо до нея. Те първи се устремяват към отдаване. Тези части са нашите другари от цял свят. Те имат устрем към отдаването, към светлината, към търсенето на причината на битието. Те искат свобода. А свобода от живота в този свят се проявява преди всичко във въпроса: Защо живея? Какво ми дава този живот? Каква е ползата?

Този въпрос е породен от проблемите и страданията. Но след това, в търсенето на причините, аз се устремявам към самата същност на живота. На мен вече не ми е до проблеми и страдания – какво да правя с тях. За мен сега е важно да се добера до тайната на живота.

Това означава, че съм се събудил и искам да се отърва от обичайната инерция, от регулярното преследване на егоистичните напълвания. Аз не мога повече като роб да служа на своето желание за наслаждаване. За мен това е смърт. Ден след ден ми се налага да влача, своето ”магаре”, да го храня и да го поя, докато то не умре. И тогава аз, верният му служител, ще умра заедно с него. Ето, хората, които започват да разбират, че това не е живот, а е смърт – те напредват. Ако ”магарето” иска да яде – нахрани го, нека то те тегли, а не ти него. В този живот, докато храниш своеро магаре, ти имаш възможност да го яхнеш и да достигнеш целта. Ако не го влачиш на раменете си, а го яздиш – това означава, чи ти си човек. Такъв е първият етап на освобождението от ангела на смъртта – от непрекъсната грижа за едното материално съществуване. Ако ти се грижиш за него да намериш решение – това вече е друга работа, това е то животът. Всъщност, по същество ти държиш курс към Източника на живота.

От урока по статията «Свобода на волята», 08.07.2011

[47554]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата от тези цитати на велики кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Свободата на обществото и свободата на личността – единни

В нашето поколение, благосъстоянието на всеки човек се обезпечава от всички страни по света и затова човек зависи от целия свят, подобно на брънка в машина.

Затова е невъзможно да се установи добър порядък по мирен път в една страна, докато това не се случи във всяка една страна на света и обратно. Доколкото в наше време страните са напълно свързани една с друга за обезпечаване на жизнените потребности, като членове на едно семейство, не трябва да искаме мир за една отделна страна, а трябва да искаме мир за целия свят. Тъй като благото на човека в света зависи от благото на всички в света.

Баал а-Сулам. Мир в света

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Свобода на волята - No Comments→

Скъпи приятели! Моля Ви да задавате въпроси по темата към тези цитати на великите кабалисти.

Бележките в скобите са мои.

Има ли човека свобода на избора?

Всеки от нас е един вид машина, създадена и действаща по указанието на двете външни сили – наслажденията и страданията, които ни теглят и подтикват към тяхното желание, там, където то иска. Така че не притежава въобще макар и някаква самостоятелност.

Баал а-Сулам. Свобода  на волята

Ако се проанализират действията на човека, ще видим, че всички те са били принудителни или са били извършени принудително. Защото Висшето управление го е поставило между наслаждението и страданието. И няма разлика между хората и животните, а ако е така, то не съществува свободен, разумен избор. С тези две сили Висшето управление никого не пита, води всеки, накъдето си иска.

И даже характерът на наслаждението (какво да ям и как да се облека) се избира не от човека, а в съответствие с желанието и вкусовете на обществото. И даже, въпреки моето желание, да се държа просто и да се обличам удобно. Къде е моята свобода на желанието?

Бала а-Сулам. Свобода на волята.

[47 406]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Свобода на волята - No Comments→

Човек,започващ да изучава науката кабала и използващ всички нейни средства, след известно време идва до преломната точка, където трябва да престане да се развива неосъзнато и по неволя. Първият етап е предназначен, за да се запознае със своето състояние и този етап е необходим.

Но след това той достига до „точката на бифуркация“, на прелом (на рязка смяна на по-рано устойчивото състояние), където трябва да изясни и преразгледа цялото свое отношение към развитието, към живота, към желанието си, към светлината, към всички средства, които има на разположение. Той напълно изменя цялата своя предишна парадигма, цялата жизнена философия и възприятие на системата, в която се намира.

По-рано тази система го е управлявала, тъй като той изцяло е действал вътре в природата и единствено по недоразумение си е представял самия себе си над нея. Но сега той разбира пълната си зависимост от природата, от нейната сила и законите й, и трябва да вземе управлението й в свои ръце. Както е казано: „Победиха Ме синовете Мои“.

И тогава човек разбира, в каква особена преломна точка се намира той. Тъй като по-рано му се е струвало, че той самият изменя нещо в живота си, а всъщност той послушно е изпълнявал заповедите на своята природа, без да има каквато и да е свобода на избора.

Но сега му се дава свобода. И светът започва да му се струва хаотичен без какъвто и да е порядък в него. Преднамерено му дават такова усещане, че той сам да пожелае да постави всичко в порядък, да съедини всичко заедно и да управлява света.

Тук, в него се появява възможност да моли свише за сила, за разбиране, за напредък чрез вяра над знанието. Защото той желае да се отнася към по-висши състояния и от тук да получи нов разум и нови свойства – и така да приведе в равновесие своя свят. Тъй като светът е отражение на вътрешния порядък на човека, съгласно вътрешното възприемане на реалността, а не външно.

От урока по статията от книгата “Шамати”, 13.07.2011

[48003]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→

Съобщение на списание Science: Учени (институт Вайцман, Израел) показаха как човешкия мозък заменя собствената си памет с “факти”, които са били наложени от социалната му група.

Подложените на изследването са гледали филм.  Пет дни по-късно всеки от тях отговоря на 400 въпроса върху съдържанието на филма, отбелязвайки и степента на сигурност в отговорите си.
След това от всеки са избрани 80 верни отговора с най-висока степен на сигурност – т.е. отговори, които отразяват достоверна информация, записана в паметта на всеки един.

След това на всеки му е предложено да отговори на същите 80 въпроса, но след като този път са му били показани грешни отговори уж на останалите членове на групата (тези фалшиви отговори са  подготвени от самите изследователи).

Станало ясно, че под натиска на “общественото мнение” подложените на изследването променили първоначалните си отговори, нагласяйки ги според « чуждите отговори» – и средно на 70 от 80 въпроса дават  грешни отговори.

Няколко дни по-късно на наблюдаваните им се предлага да отговорят на същите 80 въпроса отново. Показват им се и другите отговори, предупреждавайки ги, че те са произволно избрани от компютърна програма.
В резултат анкетираните дават същите грешни отговори на 40% от въпросите, които са били наложени върху тях от лъжливата “колективна памет” – т. е. фалшивите “спомени” са се закрепили  в съзнанието им като истински.

Коментар: Това още веднъж доказва колко много е зависим човек от заобикалящото го общество. Според Кабала само избирайки обкръжението си, можем да променим себе си, ставайки като него. Като изберем обкръжението си, можем да променяме себе си чак до пълно подобие с Твореца. Вижте статията на Баал а-Сулам ” Свободата на волята”.

[47456]

Filed under: Свобода на волята - No Comments→

Баал а-Сулам, “Свобода на волята“: Когато човек придобие алтруистично намерение и достави удоволствие на Твореца, тогава, обличайки се в това удоволствие той се удостоява с абсолютна вечност, подобно на Твореца и с това придобива свобода от ангела на смъртта.

Нищо не изчезва, нищо не умира и не се ражда, няма нищо ново, освен това – как ние ще използваме светлината и съсъда. Творението иска само да добави своето отношение, своя начин на приложение на светлината и съсъда – две основи, от които Творецът е направил света. Творението иска да ги управлява с помощта на две „юзди“: отляво – съсъда, отдясно – светлината. Като ги прилага заедно, то става подобно на Твореца, т.е. намира се в средната линия. Точно това е неговата „добавка“.

Към това е устремено цялото развитие на творението. Преди всичко то трябва да вземе в ръцете си тези „юзди“ – да се издигне над желанията за получаване и над светлината, отказвайки се от тяхното егоистично използване и да пожелае да премине към друг способ. Трябва още да разберем как да придобием този собствен, самостоятелен подход.

А след това, добило се до това в някаква мяра, творението започва да реализира своята нова форма, прилагайки я към желанието и всеки път решава, каква част от желанието то ще използва сега, колко светлина за него ще е нужна и как да допусне светлината в желанието.

По същия начин гостенина си взема малко от угощението, желаейки само да зарадва хазяина. Самото наслаждение не зависи от него. Мамещите ястия, които са поставени на масата също не зависят от неговия избор. Така те се възприемат от неговото желание, такава е взаимовръзката между желанието и светлината.

Човек определя само това, с какво намерение той допуска наслаждението в себе си, какво иска да добави с това действие. Той строи отношение и към съсъда и към наслажденията и в крайна сметка към Хазяина, към Твореца, от който изхождат тези две линии: линията на съсъда, желанието и линията на светлината, напълването.

По такъв начин, нашата „добавка“ – е намерение. И затова цялата кабала – е същност на науката за намерението, тя показва как се построява намерение заради отдаване на Твореца. И ако ние действително Му отдаваме, то строим в себе си образа на Даващия, такъв, какъвто е Той самия. Той – на мен, а аз – на Него.

Това е нашият път и по протежение на този път нищо не се изменя: нито съсъдите, нито светлината. Развитието се състои само от това, как ние ги използваме. Човек (Адам) е този, който самостоятелно решава, как той иска да използва тези начала в себе си. Нашето отношение, нашето намерение, нашата независимост – ето какво в крайна сметка придава форма на човека, подобен на Твореца.

От урока по статията “Свобода на волята”, 08.07.2011

[47534]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: Развиват ли човека страданията, които той усеща по пътя си?

Отговор: В нашия живот нищо не се случва просто така. Няма нищо случайно във Вселената. Ние се намираме във всеобхватна, затворена реалност – в Малхут на Безкрайността, където всичко се случва по изначално заложена програма – от началото на творението и до неговия край. Всичко се намира там предначертано и подписано, освен нашата свобода на избора и мярката на нашето лично участие.

Но от твоето участие или неучастие програмата не се променя, ти само можеш да я ускориш – за себе си и за останалите. Това е единственото, което можем да направим. Всъщност, само това може да се случи – или ние се придвижваме ”в своето време” (беито), или ускоряваме програмата – нарича се ”ахишена” (ускоряване на времето).

Всеки човек, който се старае да ускори тази програма със своето лично участие, съгласно Замисъла на творението, спомага за ускореното развитие на другите хора, защото всичките сме една душа.

Днешният свят се намира в криза, в състояние на осъзнаване на злото. Постепенно, ежедневно на хората им се разкрива защо сме такива, кое е това, което ни причинява зло, в какво се състои тази причина, защо ние нищо не можем да направим със самите себе си. Даже обикновеният човек в света започва да чува и усвоява тези неща, да говори за тях. Колкото повече се намесваме в този процес и обясняваме защо се случва това, процесът на развитие ще бъде ускорен.

Програмата си остава същата, само че има възможност за по-бързо развитие напред.

От урока по статия на Рабаш, 24.06.2011

[47040]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката, Свобода на волята - No Comments→

Баал Сулам, ”Свобода на волята”: Казано е: ”изсечено е на скрижалите”. Чети не ”изсечено” (харут), а ”свобода” (херут) – свобода от ангела на смъртта.

Казано е ”Аз създадох злото начало и създадох Тора като подправка”. Какво всъщност е „Тора”? Това е инструмент, в който е заключена светлината, възвръщаща ни към Източника.

По такъв начин, ние можем да привличаме висша светлина, и тя ни възвръща към Източника, за да обърнем злото начало в добро. С това, от желанието за получаване, което се нарича ”ангел на смъртта“, ние преминаваме към желание за отдаване, наречено ”ангел на живота”. Това е и да се освободиш от ”ангела на смъртта”.

Защото в своето желание за получаване ние можем да усещаме само този свят и нищо повече – това е животинското съществуване. Ние живеем, страдаме и накрая умираме. Ние дори не можем да си представим, колко ниско и оскъдно е това битие.

Докато ние не постигнем отдаване, целият ни живот тук е бягство от страданията, заради някакви мизерни удоволствия, които нямат място в духовното. Най-малката духовна степен е с милиард пъти по-голяма, по-пълна, целеустремена, отколкото всичките наслаждения на нашия свят във всички времена. Това е невъзможно да си го представиш.

За да задържиш толкова голямо духовно наслаждение трябва да приготвиш съд с намерение за отдаване. Каквото и да правим, само със свойството за отдаване ние ще можем да се издигнем над ”ангела на смъртта”.

От урока по статията “Свобода на волята”, 24.06.2011

[46362]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: Ако Творецът има определена програма за нашето развитие, защо трябва ние да се месим в нея и да се опитваме да я заобиколим?

Отговор: Има естествена програма на еволюция, която се нарича „природа”. Природата има двигател, който навива и развива цялото развитие, докато ние покорно го следваме стотици хиляди години и се развиваме така. И е било така през цялата човешка история на земята.

Но в същото време, програмата предвижда човек постепенно да постигне състояние, когато той самият ще започне да участва в нейната работа. Силата, която е в основата на природата, непрекъснато въздейства на желанието и го развива. А вътре в желанието, тя също развива точката, която произлиза от корена на душата. В определен момент, освен желанието да получаваме наслаждение, ние започваме да чуваме гласа на тази точка в сърцето. Идва времето, когато тя се проявява и изисква от човек да я реализира.

Реализацията на тази точка се случва над желанието. Така човек се чувства раздвоен и се намира пред избор: да следва своето его, което е неговото материално желание (за неща като храна, секс, семейство, богатство, власт и знание) или да развива тази духовна точка и да получи отговорите на въпросите: Кой съм аз? От къде започнах? Къде е висшата сила? За какво е целият този живот? Каква е целта на съществуването?

Точката в сърцето започва да задава тези въпроси и потапя човек в объркване. Тогава той някак открива мъдростта на кабала, която също е програмирана! Животът не е случаен; всичко, което се случва в този свят, се спуска при нас от висшия свят. Дали ще избереш втория път или не, дали ще получиш всички възможности да го реализираш – това също се определя от тази програма на сътворение.

Днес ти идваш да учиш не по своя воля. Просто е имало сили, които са работили върху теб и са те накрали да осъзнаеш, че трябва да дойдеш. Твоята свобода започва само там, където ти стоиш пред ясен избор: да влезеш в кабалистична група или не, и дори на най-дълбокото ниво в теб – готов ли си да пожертваш своето его, за да се включиш в нея или не.

Изборът лежи само между две желания: едното, насочено към себе си, а другото навън. Тук ти наистина имаш избор. Желание, насочено към себе си, е АХАП (долната част на парцуфа). Желание, обърнато навън, е Галгалта ве Ейнаим, горната част на парцуфа.  А между тях има място, наречено „клипат Нога”, където ти сякаш правиш този избор. И все пак се надига нов въпрос: На какво базираш своя избор и как те управляват свише, така че да вземеш това, а не друго решение?

Същата програма ни казва да разпространяваме кабала по целия свят. Без нея, той няма да се поправи, тъй като светът следва само естествената програма на развитие, точно както всички останали нива на природата. Ние трябва да използваме тези нива правилно, тоест трябва да използваме – в мисъл, действие и намерение – останалото човечество, както и животинското, растителното и неживото ниво на природата, за да ги присъединим към себе си и заедно, като едно творение, да се издигнем от нивото на този свят, към висшия свят.

От урок по статията „Общо въведение към книгата „Паним Мериот Масбирот”, 27.05.2011
[44147]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката, Свобода на волята - No Comments→

Желанието за наслаждение е създадено от светлината и е противоположно на светлината. Отначало това е просто материал, нямащ никаква форма и създаден “от нищото” (еш ми аин). А след това Творецът започва да го развива, докато не му придаде формата, която се нарича Малхут на света на Безкрайността.

Малхут на света на Безкрайността – това е съвършената форма на творението, получаващо всичко от Твореца. Но следващото развитие зависи вече от самото него, повече то няма да получи нищо от Твореца. И това трябва много добре да се разбира – като много важен момент в нашето отношение към вътрешната работа, към живота, към реалността.

Всичко е включено в състоянието на света на Безкрайността. А след него, Малхут прави съкращение върху себе си и решава, какво да прави по-нататък. Тя се съкращава, защото чувства срам, внезапно разкривайки, че тази висша светлина, Творецът, напълва нейното огромно желание за наслаждение до самия предел. Тя не разбира, как е могла да си разреши това – само защото отначало не е почувствала, докато Той не е направил това.

Но когато Малхут се усеща напълнена, тя вече не може да изтърпи това състояние от страшното несъответствие на своята форма, и усеща срам. И тогава тя започва да действа сама, точно като Твореца.

Но Творецът – е единственият, който действа. Така че, какво означава това, че Малхут извършва някакви действия – съкращава се, строи на себе си екран за намерение, заради отдаване, решава да получи повече или по-малко? Защото всички действия, започвайки с Първото съкращаване (цимцум Алеф) и нисхождането на световете надолу от света на Безкрайността – всичко това са действия на Малхут.

Защо се счита, че всичко се извършва от Твореца, ако всичко, което Той е направил – това са първите четири стадия на разпространение на пряката светлина?

Но работата е в това, че Той е внесъл вътре в Малхут цялата програма, и тя действа, само изпълнявайки всичко, което Той е замислил за нея. Ако погледнем от тази гледна точка, то така ние действаме до самия Край на поправянето – няма никой, освен Него, и Той единствен действа.

И странно, как може да бъде това – какво тогава означават всички тези съкращения и различни желания, защо аз трябва сам да се включа в групата, да се вдъхновявам от нея и да привличам светлината? Нима това се нарича, че няма никой, освен Него? Точно обратното, аз действам! На кого тогава е дадена свободата на избор, ако не на мен?

Но работата е в това, че всичко това вече е било приготвено и включено в Малхут на Безкрайността до съкращението. И всичко, което се случва – се случва в нея. А движението става тогава, когато Малхут усеща недостиг, неудобство в себе си, и трябва да компенсира това чувство, отношение, състояние.

Това са вътрешни движения, произтичащи от необходимостта да намери вътре в себе си оправдание и да компенсира всяка преживявана ситуация. И затова тя е принудена постоянно да работи със своето желание за наслаждение, разкривайки неговото зло, за да се постарае да го компенсира до последната капка.

От урока по “Учение за Десетте Сфирот””, 06.06.2011

[44978]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→

Реплика: Като правило, пророците говорят за два варианта на развитие: труден и лесен…

Отговор: Представи си, че синът ти е мързелив и упорит. Той е умен, но няма никакво желание да реализира своя потенциал правилно. Като какъв би искал да го видиш в бъдеще?

Реплика: Като известен футболен играч.

Отговор: Разбирам. Това е модерна мечта на еврейския баща.

Ами, ти го водиш до футболно училище, но той е мързелив и не иска да работи. От него се изисква да има дневен режим, да се упражнява редовно и да спи вечер добре без никакви купони. Животът на атлетите наистина е труден; той следва стриктен график. Хората жертват своите най-добри години, за да станат професионалисти. В този случай тялото става машина, която работи в пълен капацитет.

Така, твоят син не иска да се упражнява. Какво можеш да направиш? Ти си сигурен, че точно футболът е неговото бъдеще. Тогава взимаш колана в ръка. Тук възниква въпросът: Боят може ли да го направи футболен играч? Това движи ли го в правилната посока?

Реплика: Не, това само го наранява.

Отговор: Това значи, че коланът не помага. Но след тази „възпитателна работа” твоят син прави разчет: Какво  да направи? Той страда и от боя, и от тренировките. Къде страданието е по-голямо и къде по-малко? Неговото егоистично желание сравнява резултатите и той решава: Ако неговият баща го кара да страда повече от треньорът му, той отива на футболна тренировка.

Във футболния отбор среща други момчета и постепенно придобива вкус за играта. Ако не го направи, ти продължаваш да го наказваш, докато той не изпълни твоята програма.

От този пример виждаме, че страданието просто приближава човек до реализацията. Как можем да се справим без страдания? Ние сме мързеливи и упорити, всеки един от нас. Не става дума само за физически дейности; ние сме инати в разума и в сърцето, във възприятието и в усещанията. Всяка секунда подминаваме важни неща, взимаме си почивка да изпушим една цигара, спим с отворени очи.

Как можем да използваме всеки момент в живота си за духовна тренировка? За да направим това, ние непрекъснато трябва да се подпалваме от горящото желание на приятелите. Иначе Творецът ще ти нанася удари и ти ще излезеш от своята зашеметеност поради страх или болка, по един или друг начин. Но ти трябва да реализираш цялата програма, защото без това, ще ти липсват желания.

Следователно, имаш само една възможност: да изпълниш желанието на Твореца. Ти ще направиш това във всеки случай, но имаш два варианта, два пътя, които водят до това реализиране. Не можеш да избягаш от тренирането и от пробуждането, но можеш да поемеш по дългия път на страданието, по време на който си заспал (въпреки че не си като бебе); или можеш да поемеш по краткия път, където ти се дава шанс да реализираш себе си бързо, като получиш допълнително желание, допълнително пробуждане от обкръжението. Те възбуждат твоя ентусиазъм и ти бягаш на тренировка.

Няма значение по какъв начин идваш на тренировката: това е твой избор.

От урок по статията „Мирът”, 31.05.2011

[44466]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята - No Comments→