От статията на Рабаш “Не добавяй и не изваждай в работата“: Дясната линия означава вяра над знанието, т.е. човек трябва да си представя, че вече се е удостоил с усещане за Твореца и вижда само доброто управление на света от Твореца.

И дори ако разумът му казва, че всичко е на обратно, той трябва да работи с вяра над знанието, сякаш наистина вече усеща милосърдието на Твореца. От това той получава важността на целите и жизнеността, т.е. радост от приближаването си към Твореца, възможността да Го оправдае и да благодари.

А след това идва време да премине в лявата линия и да провери вътре в знанието как той действително възприема важността на Царя, наистина ли е готов да работи само за Негово добро? И когато види с разума си, че няма никакви сили за това и цялата важност на духовното усеща само с вяра над знанието, това предизвиква в него такава болка и съжаление от своята незначителност, че поражда в него молитва от дълбините на сърцето му за това, което му липсва.

Човек трябва да си представи две точки: как вижда всичко с разума си и над разума. Тогава той ще пожелае наистина да се издигне над разума, да се издигне до следващата степен и да стигне до молитва. Така ще може да напредва.

Той трябва да анализира своето текущо състояние и да се издигне над него с вяра над знанието, за да види доброто управление на Твореца във всичко, което има. Той проверява себе си абсолютно във всичко и оправдава Твореца над разума си.

А след това гледа би ли могъл и вътре в знанието да вземе същото това решение? И вижда, че не може. В крайна сметка, знанието му е основавано на това, което виждат очите му. И тогава от тази разлика между това, което вижда над знанието и вътре в знанието, израства молитва.

Но това е при условие, че човек пребивава в радост. Правилната молитва в духовното се състои от противоположни елементи. От една страна, трябва да се радвам, че имам връзка с Твореца и има към кого да се обърна. Уверен съм в Неговата помощ, че Той носи само добро и благо и всичко е прекрасно!

Никога не моля Твореца да подобри състоянието ми – моля Той да промени моето възприятие на състоянието ми. В края на краищата, сега съм в океан от абсолютно добро и освен това няма нищо друго, но само поради моята неизправност, виждам нещо друго. Ние никога не сме напускали света на Безкрайността, но трябва да установим своето правилно отношение към него.

Всеки път, когато ми се разкриват нови детайли, трябва да коригирам своето възприятие, т.е. намерение. Затова се обръщам с молитва, Творецът да ме поправи, позволявайки ми да видя Неговото разкрито милосърдие. Това е много важен момент: трябва да моля не за поправяне на състоянието ми, сякаш моля Твореца да поправи Своите действия, а да моля да поправи мен, за да видя Неговото творение такова, каквото е в действителност, т.е абсолютно добро.

От подготовката за урока, 01.01.2013

 [97281]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

От статията ”Неговото богатство е трепетът пред Твореца” (Шамати, №38): Казали мъдреците: ”Всичко е подвластно на небесата, освен трепета пред Твореца”, защото Творецът може да даде всичко на човек, всичко освен трепет. Та какво дава Творецът? Той добавя любов в техните отношения, но не страх.

Нашата цел е да достигнем до сливане с Твореца. Сливане се постига за сметка на подобието по свойства. А до подобието по свойства се достига за сметка на постигане от човека на такава любов към Твореца, с каквато Творецът се отнася към него.

Тоест ние трябва да постигнем любовта. Творецът през цялото време добавя от Себе си към тази любов и в резултат ние усещаме, че напредваме в нещо, по пътя на страданията, защото нищо не прибавяме от своя страна.

За да достигнем до любовта, човек трябва да построи свой духовен съсъд, който се нарича ”трепет”, страхувайки се от това, дали ще има такава любов към Твореца.

За да достигне до този страх, му е нужна Тора, светлината, която да ни възвърне към източника, заповедите и правилното намерение за тяхното изпълнение – иначе ще си остане на неживото стъпало. Нужно му е обкръжение, което да му напомня за правилното намерение по време на заниманията му с Тора и заповедите, за да го задържат останалите в желаното намерение и да не му позволяват да забрави за благото на Твореца. Затова Тора и заповедите са дадени не на един човек, а на много, и навсякъде е казано ”Вие”, а не ”Ти”.

Без намерението да се достигне до Твореца, до любовта към Него, не е възможно да напредваш. Това трябва да е причина, от която да започва всичко и която да задължава всички действия.

От подготовка към урока, 27.12.2012

[96577]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Новосибирски конгрес, урок 4

Въпрос: Как да построим правилно намерение по отношение на групата? В какво се изразява то? И как да разберем, че сме в правилно намерение?

Отговор: Намерението по отношение на групата трябва да бъде много просто: дошъл съм в групата, за да  избягам от егоизма си, да се издигна над него, за да се слея с Твореца, да разкрия следващата степен, да стана Човек. Така трябва да гледам на групата и в нея да правя всичко, което ме води към тази цел.

Необходимо е да помним това и да се придържаме именно към такава постановка. При това, не гледам нито лицата, нито характерите, нито нещо друго – не ме интересува, нека говорят каквото си искат. На първо място искам да изключа своето „аз“, искам просто да плувам с тях. А после вече ще продължим напред.

Мога активно да се включвам в работата на групата, която е вече над себеанулирането, едва след като съм успял в него. Обикновено хората започват да оказват натиск над егоизма си, започват да го променят с всякакви силови методи, както е прието в нашия свят. В групата няма място за такова нещо.

От 4-я урок на конгреса в Новосибирск, 07.12.2012

[95350]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - No Comments→

Новосибирски конгрес, урок 3

Въпрос: Какво да правим, ако на конгреса човек се намира твърде дълго в блажено състояние?

Отговор: “Твърде” не може да бъде , защото в това състояние трябва да бъдем безкрайно. То не може да бъде въпрос на време, защото всичко пропада: и времето, и разстоянието.

Въпрос: Как да направя така, че не просто да остана в това състояние, а да го използвам максимално ефективно? Разбирам, че трябва да се обърна към Твореца, но отнема прекалено дълго време, за да получа отговор.

Отговор: Факт е, че много хора имат същите оплаквания и претенции: „Няма отговор!“.

Духовният свят, от една страна, е интегрален, аналогов, а от друга страна – импулсен. Тоест, съществува известна двойнственост: електрон – това е частица или някаква мъгла; светлината – това е частичка или вълна, или и двете заедно? Все още не разбираме това. Физиците говорят за това, но не го чувстват, а просто изхождат от експерименталните изследвания.

От една страна, нашите чувства изглеждат да са непрекъснати, като поток, не импулсни. А от друга страна – те са импулсни, тоест десет сфирот или пет бхинот (стадия). Ако не ви достигне макар и един милиметър за първия стадий, се чувствате, като че ли не сте започнали работа – все още нямате контакт.

Ако трябва да бъде хиляда волта – означава хиляда волта. Или да кажем, имате хиляда лева – плащате и минавате границата, като при пътуване със самолет. Но ако не разполагате с достатъчно пари, каквото и да говорите, няма да ви пуснат.

Такива са свойствата във Висшия свят. Трябва да има определен потенциал желания във въпроса ви, за да заслужи отговор. А дотогава не го разкривате. Намирате се в море от светлина. Въпреки това, ако вашият съсъд не може да поеме отговорът, т.е. още не сте достигнали страданията си – по качество и по количество, по силата на този въпрос до определен обем, то не чувствате отговора. Тъй като въпросът ви още не е узрял и вие го виждате именно от незряло състояние.

Казвате: „Вече съм някъде на този свят, и какво нататък?“. Ако в днешното си състояние бихте достигнали до неговото последно, пълно усещане, то зад него бихте усетили следващата степен като ново желание. Така че, продължавайте да усещате, но по-осъзнато: защо, за какво, как. На лице е липса на анализ на състоянието.

От 3-тия урок на конгреса в Новосибирск, 07.12.2012

[95172]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - No Comments→

В книгата “Зоар”, както и в цялата Тора, се говори само за връзката между нас, веднага след като се обединим, връзката ни разкрива нова сила. Винаги, когато се стремим с цел да се обединим един с друг, сякаш се опитваме да проникнем в центъра на взаимната ни връзка със сила от няколко ,,килограма”. След като  създадем достатъчно напрежение преди взаимното свързване, се разкрива специален вид връзка, наречена ,,свят Асия”. Когато създадем още по-голямо напрежение, се създава връзка, наречена ,,свят Ацилут”. Така се изкачваме на духовно ниво. Няма нищо друго.

Ето защо, докато четем “Зоар”, непрекъснато полагаме усилия да открием как да се свържем един с друг с повече сила и каква е нашата връзка. Чрез връзката, която откриваме, постигаме нивото на взаимното поръчителство, и в съответствие с нивото на взаимното поръчителство, започваме да откриваме специална сила, Твореца. Това се нарича ,,от любов към творението до любов към Твореца”.

Това е единственото състояние, за което мислим, защото нищо друго не съществува освен това състояние. На всички нива има само скриване и разкриване на това състояние. До степента, до необходимостта да бъдем свързани, но още не сме, чувстваме страдание: ракети, финансови проблеми, във всичко, без изключение. Всичко, само поради една причина: не сме свързани с другите с достатъчно сила.

От урок по книгата “Зоар”, 22-11-2012

[93671]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - No Comments→

Въпрос: Какво е това молитва?

Отговор: Молитва се нарича работата в сърцето. Но защо това е работа? Нима не знам какво искам? Не. Не знам нито какво искам, нито какво трябва да желая. В това се състои цялата ни работа – да формираме себе си правилно.

Но ако това е желание, какво мога да направя? Новороденото плачe, без да знае причината – просто му е лошо. А човек, преминал през разкриването на различните решимот (информационни гени), опитал вкусовете (таамим) на получаване и отдаване, вече знае от какво му е зле и от какво му е добре. Това не е просто безформено желание, потребност в чист вид, а желание, в което вече има различни образи, вътрешни различия.

Какво се иска от нас? Да не крещим като новородени, а да си изясним точно какво искаме. Да допуснем, искам да обикна другаря си, който ми е неприятен. Тогава трябва да изпитвам потребност от това. Казано е: ”Направи своето желание като неговото”. Но как да го направя, ако нямам никакво желание за това?

Действай – и от действията си ще разбереш колко не желаеш това. Но извършвайки действията, влагаш сили и тези сили ще предизвикат съжаление в теб, че не желаеш това, което всъщност си длъжен да желаеш.

Да кажем, искам да си купя къща, но затова трябва да положа усилия – да ходя на работа, да работя много. Но нямам нито сили, нито желание, а имам само желанието да си купя къща. Това не е правилно. Човек трябва да обработи желанието си така, че то да бъде свързано с целта. И така, какво е това молитва? Молитва – това не е молбата, която сега произнасям. Молитвата е последователността на моите действия, в които формирам молбата, с която после живея. И всеки път все повече обработвам, поправям своето желание, за да става молитвата ми все по-правилно формулирана, стройна и точна.

Молитва се нарича Малхут, желанието, за което трябва постоянно да се грижа. Няма за какво друго да се тревожа, освен за правилно желание. Затова е написано: ”Да даде Бог да се моля през целия ден”. Това не е тази молитва, когато човек пада по лице или чете думи от молитвеника. Не. Молитва е, когато си изяснявам вътрешно, както е казано за Малхут: ”Аз – молитва”. Това означава, че човек казва: ”Това е моята молитва, моето желание!”, а не написаното или наученото, или чутото от някъде.

Затова, за да се очистиш от всякакви външни влияния и да изясниш вътре в себе си истинското си желание, собственото си ”Аз” – това се нарича ”Аз – молитва”. Това всъщност е Малхут. На такава молитва човек получава отговор свише, защото това е изяснено желание.

От урок по книгата ”Зоар”, 19.11.2012

[93411]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - No Comments→

От статията на Рабаш ”Истинска молитва за истинско желание”: ”Във времето, когато човек се стреми да отдава на Твореца, той открива, че неговото тяло не е способно да направи и най-малкото движение, ако не си прави сметка да получи някаква изгода от това. И тук за него започва изгнанието, т.е. страданията, че колкото и да работи, не се забелязва никакъв напредък, а всичко се гради върху егоизма.

Цялото му страдание се състои в това, че не е способен да работи за Твореца. Защото той иска да работи, за да отдава, но тялото, поробено от егоистичните сили, не му разрешава. И тогава той вика към Твореца, молейки Го да му помогне, тъй като вижда, че се намира под робството на егоистичните сили и няма никаква възможност да се освободи от тази власт. Такава молитва се нарича истинска, тъй като сам човек няма сила да се освободи от такова изгнание и да тръгне срещу своята природа, и само Творецът може да го изведе.”

Всички състояния: изгнание и освобождаване – човек изминава вътре в себе си, в своето отношение към собствената си природа и към Твореца. Съществуват две сили, две цели, заради които човек може да работи, да се самонасочва: или към собствена изгода или за благото на Твореца.

Човек инстинктивно усеща какво означава да работи за самия себе си – и работи така по естествен начин. Когато осъзнае, че работи само за собствено благо, започва да се самокритикува. Такова осъзнаване се получава за сметка на работата в група, учението, разпространението, използването на всичко, с което може да се привлече светлината, възвръщаща към източника.

Тогава човек вижда, че всичките му намерения, стремежи и движения са насочени единствено към самия себе си. За сега той само констатира този факт, сякаш е психолог, разбирайки, че природата е такава. Ако започне да не се съгласява с това – това вече е въздействие свише, истински зов свише.

Така човек започва да усеща, че е в изгнание. Колкото повече се опитва в различни състояния да прекрати действията за собствена изгода и да ги превърне в отдаване към ближния, към Твореца, толкова повече усеща изгнанието, властта на Фараона.

И ако действа активно, бори се и се старае да се отскубне от своето егоистичno намерение, за да може през цялото време да не мисли само за себе си, то тъкмо обратното, още повече се потапя в този егоизъм, с една дума, като в блато. Колкото повече опити прави човек, за да излезе от това блато, толкова по-дълбоко то го засмуква.

Той вика, но не получава никакъв отговор! Тъкмо обратното, спускащата се светлина, която като че ли ни възвръща към Източника, все по-ясно му показва доколко е затънал в своя егоизъм, напоявайки всичко, до най-малките обноски, мисли и желания. По-рано не е забелязвал, че до такава степен е егоистичен, а сега разкрива това все повече и повече, във всичките му детайли. Вижда, че изцяло и напълно се намира в Египет, мислейки и грижейки се за самия себе си.

По количеството опити да излезе от изгнанието, той все повече затъва в него. Докато не ”застенаха синовете Израелеви от тази работа”, т.е. ситуацията става нетърпима дотолкова, че остава само да викат…

Човек вика, виждайки, че няма друга възможност да промени своето състояние. Точно това се нарича истинска молитва, в отговор на която получава сила за отдаване, сила за действие с намерение за благото на другите. Точно това той нарича освобождение.

От подготовка към урока, 13.11.2011

[92810]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Въпрос: Как да постигнем толкова силно желание към духовното, че то да ограничи всички останали желания на тялото?

Отговор: Във всеки от нас има ”613” желания, които трябва против своето разбиране да настроим към величието на любовта и отдаването, обединението, взаимното поръчителство. Всичко, което е зад пределите на моите лични интереси, трябва да стане по-важно за мен, отколкото егоистичните желания на тялото ми.

Ако човек разделя вътрешните и външните желания така и се насочва в посока от себе си навън, за сега това е достатъчно. Всяка секунда трябва да се проверяваме отново и да се опитваме да се задържим в същото направление на мислите.

В крайна сметка, навикът става втора природа и за сметка на приложените от мен усилия, към мен се спуска светлината. Още малко усилия – и още малко светлина. От такива мигове започвам да се изграждам, защото ”Няма другo поправяне за човек, освен да се устремява към всички бъдещи мигове, така че да са обвързани и насочени към Неговото велико име” – още и още малко. Тъкмо от такива ”изходи” (от Циона) и излиза Тора.

Защото когато усещам, че съм излязъл от правилното намерение, у мен се поражда желание да се върна и искам светлината, възвръщаща към Източника, която се нарича Тора. Излиза, че тъкмо от Циона, от такива видове (ециот) се ражда Тора: не от подемите, а от паденията, изходите от правилното намерение.

Така, през цялото време прибавям още една и още една ”буква”, докато през мен не премине цялата книга Тора.

От урока на Рабаш, 29.10.2012

[91918]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Въпрос: Как да се уверим, че със своето намерение надеждно подкрепяме другарите си?

Отговор: Трябва да се стараете през цялото време да се самопроверявате: как аз се отнасям към групата? Освен това, друго няма какво да проверявам. Правилният курс е без отклонения, темпото за напредване – всичко това аз проверявам по своето отношение към другарите.

Не е нужно да прехвърлям хиляди параметри и детайли от възприятието, побърквайки се между многото циферблати и датчици, като в кабината на пилот, където погледа ти се разминава между многото прибори. Само след време летецът започва да възприема показанията им във вид на цялостна ” картина” и моментално да открива проблема. В него сякаш е отпечатана контролната снимка на изправното състояние, с която той веднага сверява данните. Тъкмо затова на пилотите  не се поставят прибори със стрелки, а аналогови индикатори със стрелки. Но в духовното нещата са други. Там без да гледам на множеството фактори, трябва всичко да свеждам към една скала, към един критерий – към обкръжението. Аз се споявам с него все по-здраво, докато не се слея напълно и тогава достигам следващото стъпало, и изграждам себе си.

Всеки път се прилепям към групата, влизам в нея, като в ковчег. Старая се със свръхсили да се подложа на въздействието на другарите си. При това, мога да ги анализирам критически, но само при условие, че това усилва моята преданост. И затова първо трябва да се утвърди точката на сливане, подобно на капката семе в матката.

А след това, когато връзката е установена, този зачатък започва да обраства ”с плът” – тъй като постоянно ми добавят егоистични желания. Възникват проблеми, вътрешни възражения, но аз си разрешавам да отварям ”кутията на Пандора” само, ако контролирам ситуацията и я използвам, за да усиля сливането.

Така израства зародиша, предоставяйки на всичките си желания възможността да участват в сливането – над тях, над техните разсъждения, въпреки тях. От една страна, те горят вътре, съпротивлявайки се на самоотричането, а от друга страна, той изисква имено самоотмяна, сливане.

Съответно силите той уравновесява тези две крайности в средната линия и с това подсигурява израстването на ”тялото”. Тъй като тялото – това вече е резултат, средната линия, Тиферет.

От урока по Книга Зоар, 30.10.2012

[91661]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - No Comments→

Намираме се вътре в Силата, която се нарича ”Творец” (Боре). По принцип още не постигаме (бо – ре) ”ела и виж” и затова даваме други имена, съгласно текущата ú величина относно разкриването ú от човека.

Намирам се в полето на тази Сила заедно с останалите. От тук възниква и въпросът: Как да пробудим въздействието и? Тъй като в това се състои работата на човек: как пробуждам тази Сила, за да израстна?

Преднамерено сме се спуснали от духовните висоти в това ”нулево състояние”, и сега от мен зависи как ще се изкача обратно. За да се осъществи това, трябва да привлека светлината, възвръщаща ни към Източника. Няма друга Сила, която да ме издигне в духовното. Разполагам само с онова, което съществува на моето стъпало. Творецът ме събужда от сън с първото ”убождане”, а след това трябва да обработя онова, което ме е уболо, с помощта на специалните средства: група, учител, занятия.

И тогава се обръщам с молба към Светлината, която ме е пробудила изначално. Осмислено и осъзнато аз я моля да ми въздейства. Светлината само ме ”убожда” неколкократно, а аз, изхождайки от това, трябва да изработя пълноценно отношение към нея: какво моля от нея, какво въздействие очаквам, какво искам да постигна и т.н. Като цяло си представям как да достигна подобие с Твореца, кой ме ”боде”? Трябва да търся нейната форма, Нейното подобие и да Я моля:

– Искам да съм даващ!

– Как искаш да станеш даващ? И наистина ли точно даващ? В какво ще се състои твоето отдаване?

– Нима не виждаш? Уча, работя в група, занимавам се с разпространение, извършвам всевъзможни действия, и изхождайки от тях моля.

Ако човек не изпълнява действия за обединение – той няма от какво да моли. Действията образуват онази инфраструктура, на базата на която той може да издига своя МАН, своята молитва. Между мен и другарите изграждам този фундамент, от който се издига МАН – ”молитвата на мнозинството”. Сам никога не ми се удава да измоля връзка. Молитва за връзка може да бъде само съвместна, в краен случай от двама заедно.

От урок по статията ”Скриване и разкриване на Твореца”, 04.10.2012

[89508]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Баал а-Сулам, ”Шамати” 42, ”Елул”: Свише се дава на човек състоянието тъмнина и тогава може да види доколко е безкористна неговата работа. Ако в състояние на тъмнина той е способен да остане радостен, това е признак, че работи за Твореца. Човек трябва да се радва и да вярва, че свише му дават възможността да работи именно за отдаване.

Ако човек пребивава в радост над всичките си състояния, това е признак, че вече се е отделил от своето получаващо желание и може да се предвижва напред. В това винаги се състои нашата проверка: потопили ли сме се в егоистичното желание или можем с лекота да се издигнем над него? Човек не се моли за добро настроение, за да продължи работата – напротив, той дори е доволен от тъмнината, от лошото настроение или от пълното объркване. Над всичко това той е способен на някакво малко усилие.

В каквото и състояние да пребиваваме, не му отдаваме решаващо значение, а се издигаме над него. Ако усещането в получаващите съсъди ни се вижда лошо, а над него мога да работя, за да отдавам, в единство и любов към другарите – това е верен признак, че държа правилния курс. Да усещаш тъмнината в получаващите съсъди и над тях, дори и с най-малко усилие, да се устремяваме към връзка, към отдаване – в това се състои цялата ни работа.

И затова трябва да изпълняваме съответните упражнения, да играем на обучаващи игри. Разбира се, че за новите попълнения са необходими няколко години, за да се включат, но след това те започват да усещат вътре разрив между своите усещания и намерения, т.е. между двете различни системи. На човек ту му е добре, ту му е зле, и той разбира, че това е без значение, единствено трябва да се работи с тези усещания и те всеки път ще му предават различни детайли на възприятието, необходими за запознаване с формите на управление на Твореца. Всички усещания – и добри и лоши – той приема като благо, за да се издигне над тях и постоянно да държи курса към целта.

Тези условия трябва да прилагаме постоянно, стараейки се, да съхраним енергията за подем, позволяваща ни рационално да използваме времето и средствата, дори и при падане. Да, това е много трудно, но в крайна сметка трябва да се стараем. Така постепенно се откъсваме от получаващите съсъди и преминаваме към друга работа, живеейки вече с намерението, а не с усещанията.

От подготовката към урока. 11.10.2012

[90042]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Каквото и да се случва с мен в живота, трябва да разбирам, че това идва от Висшата сила, която безусловно управлява всичко. Но засега тя се проявява пред мен не като такава, а в скриване и затова изпитвам страдания.

Творецът е Добър и твори добро, но Той ми се разкрива, преминавайки през “филтър”, който превръща цялото благо в нещо неприятно и лошо. Дебелината на този “филтър” наричам “единично скриване”. Освен това, Творецът може да постави още един “филтър”, като ме изпрати в “двойно скриване”, което ще е много по-зле.

Как сега да отстраня “завесата”, обръщаща доброто на Твореца в зло? За това аз моля: “Поправи ме! Но не затова да се избавя от лошите усещания. Напротив, те ми помагат, “подкарват” ме. Без тях  въобще не бих помислил за нещо друго. Те ме насочват към Теб, към Източника на това, което ми се струва зло. Затова и моля помощ, за да не чувствам, че от Теб идва нещо лошо.

Искам да се намирам не зад “филтъра”, а пред него, в пряк контакт с Теб. Не  заради добрите усещания, а за да Те позная като Добър. Искам да Те благославям, а сега по неволя Те проклинам. Плътта ми крещи от това – зле ми е и проклинам източника на това зло. А нали Ти си ми дал усещането, че злото идва от Теб. Ти си “играеш” с мен в недомлъвки, в разкриване наполовина със скриване. Но не искам повече да хвърлям проклятия на Твоята страна.”

Въпрос: Къде тук е мястото на групата? За всичко това мога да помоля и без нея.

Отговор: Опитай! Ако започнеш, то ще се заблудиш и ще откриеш, че истинското обръщение е възможно само в група. Там си застрахован от грешки, там наистина се обръщаш към Твореца за поправяне, въпреки своето желание – добро или лошо. В крайна сметка, групата ще ти предаде яснотата: за какво именно молиш, какво именно искаш, към кого именно се обръщаш. Това е цялата работа.

От урок по статията “Скриване и разкриване на Твореца”, 02.10.2012

[89441]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Другарите трябва да се грижат за мен, за да не изпадна, и през цялото време да мислят за мен. Аз трябва да им се отплатя за това, тъй като и те също се нуждаят от същата подкрепа. Само ако ние взаимно се вълнуваме един за друг, нито един от нас няма да изпадне и няма да забрави за целта! Ще се държим един друг!

Нямаме никакъв шанс да достигнем каквото и да е, ако всеки не поддържа всички останали. Иначе няма да излезем от егоизма. В това се и заключва взаимното поръчителство. Ако не съм в състояние да мисля за другите, значи и те не мислят за мен. Това е едновременно и причината, и следствието, съществуващи заедно в условието на нашия общ съюз – и тогава в него присъства Творецът, осъществявайки този договор. Без това непременно ще забравим за него и ще започнем да правим странични сметки, предполагайки, че напредваме, и за това ще минат години.

Човек не е способен сам да удържа себе си на правилния път. Знаете колко мига можем да преброим за цял ден, в които действително напредваме: най-много 3-5 секунди! И те са толкова малко само защото у никого няма вътрешна поддръжка.

Моят съсъд за желания се намира извън мен и трябва да се погрижа за това да го присъединя към мен. Ако никой не действа така по отношение на другите, то не работи правилно и затова и не притегля светлината, възвръщаща към източника. Защото светлината действа само вътре в нашата взаимна загриженост. Тя идва на тази основа, в отговор на такива стремежи.

А ако няма такива стремежи, то светлината се намира около нас в пасивно очакване. С нейното величие е изпълнен целият свят,  но ние сами трябва да я активираме. Нужно е да се позагрижим за следните основни условия: поръчителството е сбор от нашата всеобща зависимост един от друг и задължения по отношение на всички. А без това, нито един от нас не блести с успех, даже ако се оценява от егоистична гледна точка,  а още повече ако говорим за високи намерения.

От беседа за вътрешната работа, 30.09.2012

[89601]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Въпрос: Как да не нанесем вреда със своите действия, тъй като аз все още нямам правилно намерение за отдаване и действам с неправилно намерение?

Отговор: Основното е, че прилагаш усилие да достигнеш до правилното намерение. Да допуснем, че малкото дете е искало да почерпи майка си и хванало чинията, за да и я поднесе, а по пътя я е счупило. Но неговото намерение е било добро, правилно – това означава, че е извършило добра, правилна постъпка, независимо, че е счупило чинията. На чинията никой не и обръща внимание, всички гледат неговото намерение. От къде да знаем защо се е счупила и на какво е трябвало да се научи то?

А ние гледаме своите желания и си мислим, че Творецът ни осъжда според тях. Това съвсем не е така, Той съди по нашите намерения, тъй като предварително е известно, че ще счупиш чинията. Това не е никакъв проблем, тъй като веднага е станало ясно, че не си способен да извършиш това действие правилно. Но основното е, че си работил върху своето намерение.

През духовния филтър преминават само намеренията, а самите действия, т.е. промяната на желанията и тяхната реализация, остават от тази страна на екрана. Отчитат се само намеренията! Аз съм приложил толкова сили да извърша хиляди различни работи, но през филтриращата мрежа са преминали само моите намерения. От страната, където се намирам, мога да работя като луд – това е без значение! А на духовния екран ще са показани само моите намерения.

Затова не разбираме какво се случва. Направили сме толкова много, а къде са резултатите? Но трябва да се види дали тези действия са съпроводени от правилни намерения или не? Може би не си приложил намерение, а това означава, че нищо не си направил!

И това е, което остава на човек, когато приключи жизненият му път. Светът се населява от седем милиарда човека, но колко правилни намерения от всички тях преминават през филтъра и се включват в духовния отчет? Нула. За това е казано: ”Дойдох Аз и не намерих нито един човек”. Човек се нарича намерението, а не физическите действия. Духовният филтър очиства всичко, което се случва, и остава само намерението. Получава се чиста и красива картина, сякаш нищо не се случва в този свят.

И не е страшно, че за сега не умееш да достигнеш правилното намерение. Главно е колко сили си вложил, опитвайки се да се задържиш в него при условия, които не са зависили от теб. Възможно е да е било програмирано ти да сбъркаш. Тъй като не си единствен – трябва да се включиш в общата мрежа, в която действат различни условия. Тоест резултатът не зависи от теб, а само усилията.

Затова този, който гледа нашата действителност с очите на намерението, започва да вижда съвсем друг свят. Той се доближава до картината на духовния свят – светът на намеренията. Всички молби са за намерението, по намерението се определят делата и съединението се случва в намеренията. Всичко се оценя по намеренията – доколко те са силни и чисти, и доколко са объркани с мръсотия.

Намерението е производно от действието: негова много по-вътрешна степен или негов резултат. А самото действие няма какво да се гледа.

От урок по статия от книгата “Зоар”, 12.09.2012

[88235]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Въпрос: Как да проверя доколко молбата ми е правилна?

Отговор: Нямаш такава възможност за проверка, тъй като за такава оценка трябва да знаеш коя молба е правилна, за да я сравниш с твоята, която е неправилна, и да направиш разлика.

Единственото, което можеш, е да търсиш начин за сливане. Сливане означава, че молбата е била правилна. Стреми се да си представяш това състояние и така проверявай. Но това се отнася повече към усещанията, тъй като всяка молитва се заражда от чувствата, а не от разумното разбиране.

Молитва се нарича МА”Н (женски води) и посочва доколко моето желание да се насладя е готово да се съедини с желанието за отдаване в една молба. Произтича само отмяна от страна на желанието за наслаждаване, което се присъединява към желанието за отдаване.

Тъй като с желанието си да се насладя искам това, което е добро за мен. А желанието за отдаване, което мога да намеря в своя свят – това е желанието на групата. И ако желанието на групата става по-високо за мен от моето собствено, това означава, че се издигам както Малхут в Бина. Включвам се в Бина, в желанието на другарите и съм готов с всички сили да действам така, както е нужно на тях. А ако не ми се отдаде, то за това си има молитва.

И е разбираемо, че не мога да го изпълня, тъй като моето желание да се насладя постоянно расте. Затова всеки път издигам молитва, МА”Н. Аз искам да издигна своята Малхут в Бина – да се включа към желанието на останалите и да им служа, за да мога чрез това да достигна до служене на Твореца, от Бина да се издигна в Кетер, но не мога да направя това.

За да се осъществи това, моля в своята молитва. Моля се да дойде светлината, възвръщаща ни към Източника, и да ми помогне да се присъединя към Бина, към отдаването, към вярата над знанието, за да стане за мен сливането със свойството отдаване повече от това с Малхут, по-високо от моите собствени желания и разсъждения.

А ако не чувствам в себе си потребността от такова сливане с групата, това означава, че не съм мислил за това преди и не съм се подготвял за молитва. Добре, с какво съм дошъл на урока? Какво още може да се направи, освен това? Всичките ми желания, мисли, устреми, дела – всичко, което образува моето ”Аз”, преди всичко това, трябва да издигна молба за служене на ближния. Това е най-първото поправяне.

От урока по книгата “Зоар”, 11.09.2012

[88155]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - No Comments→

Съвременното егоистично възпитание заличава уникалността на човек. Филми, вестници, медии и интернет – всичко служи за това. Смяташ, че интернет ти помага да поддържаш връзка с другите, а в действителност той ти помага да бъдеш като всички останали. Той затваря по най-лош начин в себе си целия егоистичен, интегрален свят, в резултат на което всички ние сме взаимосвързани и всички сме едни и същи. Трябва да признаем, че интернет подпомага развитието ни и ни приближава до края на поправянето, тъй като разкрива злото – но по лош начин. От Мрежата получаваме стандартни примери и съставяме стандартен смисъл. „Виртуалната машина“ ни щампова с едно лице, като матрица.

В духовното, напротив, ти по никакъв начин не си подобен на друг. Ти си абсолютно оригинален и никой не може, не е в състояние да се намеси в това. Тъй като всички ние имаме различна настройка, работим на различни честоти и не се пресичаме, не сме във връзка по свойства. Във всеки има десет сфирот, но те се подразделят на десет и на още и още – и в крайна сметка, всеки е огромно кълбо от преплитащи се връзки. Всеки със своя мярка, свое качество. Може да приличаш на другия, но по никакъв начин не си му равен.

Въпрос: Но нали и в духовното обкръжение се въздейства върху човека?

Отговор: Там обкръжението само те насърчава да използваш своята изклюителност – и нищо повече. В нашия свят рекламата постоянно ти натрапва нещо, а в духовния – другарите само те пробуждат, „подбутват“ с помощта на завист, страст и амбиция, а ти действаш сам, вътре в себе си. Все едно ти дават акумулатор, но двигателят е твой, детайлите на възприятие – твои.

Въпрос: В нашия свят в стремежа си също използвам тези желания, които пробуждат в мен. Не е ли така?

Отговор: Не. Тук се се стремиш към шаблонен пример, който показват на всички. Демонстрират ти определен стандарт, а ти волю-неволю го реализираш – в облеклото, в поведението, а най-важното, във вътрешните си представи. Искаш или не, примерът действа.

И затова разработваме интегралното възпитание, където пример ще бъде „кръглата“ система, в която всички сме взаимосвързани. С това трябва да развенчаем всички останали примери. Иначе просто няма да оцелеем.

Въпрос: Но нали и в интегралното възпитание ще искам да приличам на някого?

Отговор: Всеки трябва да се уподоби на някого, който е по-преуспял. Например, като се занимаваш с културизъм, черпиш пример от Шварценегер и стимулиране от обкръжението, което го уважава. Заместваш своите желания под външния натиск и ги реализираш. С други думи, егоизмът те тласка напред и ти „извайваш“ себе си според общопризнатия образ и подобие – по примера на Шварценегер. Казали са ти, че трябва да бъдеш като него – и ти работиш върху себе си, за да приемеш неговата форма.

От друга страна, във вътрешната работа реализираш своите свойства, като ги преориентираш с егоцентризма навън. Това ти позволява да ги използваш по различен начин, да контактуваш с обкръжението по-различно. Придобиваш уникална възможност и изграждаш нещо ново. И въпреки че групата е еднородна, ти се свързваш с всеки един от другарите чрез собствените си свойства и тези връзки при всеки са различни. В крайна сметка, всеки има своя вътрешна памет.

А освен това, тук в теб не е заложена егоистична „картинка“, намерението да използваш другите. Напротив, превръщаш го в отдаване. И това зависи от твоите усилия, от това, доколко се издигаш над себе си. Всичко това е много лично и никой, дори по-висшият парцуф, не може да помогне в това на човек.

Казват ти, че трябва да се уподобиш на Даващия. Но къде е този Даващ? Призовават те да се обединиш с другарите си като един човек, с едно сърце. Но откъде да вземеш пример? Къде е еталонът?

Затова пък, до болка слушаш от обкръжението: „Ако не направиш това, нищо не струваш“. Как да стане? Защото няма модел за подражение. Вече хиляди пъти си прочел всяка статия – и както преди нищо не разбираш.

Всичко това е, за да търсиш сам. Обкръжението само те “подбутва”, и нищо повече. Другарите няма да ти дадат постери за стената, такива като с Шварценегер. Няма нагледен пример и ти не знаеш какво трябва да направиш. Просто беда.

И затова постоянно търсиш: „Може би така? А може би иначе? Как ли изглежда Творецът? Какво е това свойство отдаване? Как да се издигна над разума? Аз нищо не знам! Дайте ми поне нещо да видя, да почувствам!“ Духовното не се отчита от нашите сетива.

Това е истинската самореализация. Без натиск, дори и от Учителя. На урок той може „да се изкаже“, но във връзка с теб лично – никога. Не може да се навлиза във вътрешния свят на човек.

Въпрос: Значи трябва да достигна до отчаяние, не намирайки примери?

Отговор: Търси, не се отказвай. Примерът е заложен в групата и ще го намериш, ако се отдадеш на това търсене: „Трябва да го намеря. Образът на Твореца се крие там, сред другарите, в тяхната взаимна връзка“. Не го виждаш, но ако префокусираш погледа си, той ще се прояви, както в стерео изображение.

Това е твоята вътрешна работа и до нея никой няма достъп. Тук си само ти, изграждащ отношение към това, което се нарича „група“. Присъединяваш се и работиш там, докато не намериш образ, подобие – свойството отдаване: неговите граници, неговата същност, впечатлението, което оставя.

Въпрос: Но защо крият от мен този пример?

Отговор: А как да ти го покажат без подобие на свойствата? Творецът е пред теб. Свойството отдаване, висшата светлина запълва всичко. Поискай да получиш пример, приведи себе си в минимално съответствие, направи усилие (това се нарича молитва) – и Той ще ти помогне.

Тогава ще Го видиш, но вече с вътрешно зрение, много по-ясно, „школа“, проявяващ се във всички усещания, проникващ в далечината, хиляди пъти по-ясно от нашето зрение, което показва само външното и не ни дава  дори най-малка представа за вътрешното…

От урок по статията “Мир в света”, 12.09.2012

[88239]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Писано е, че „краят на действието е заключен вече в първоначалния замисъл“. Така е установено от Твореца и също така трябва да се действа от страна на творението, което иска да достигне целта на своето създаване.

Краят на нашето действие е сливане с Твореца. А сливане е възможно благодарение на подобието по свойства – придобиване на свойството отдаване, за да има съсъдът същите свойства като светлината. Подобие по свойства постигаме благодарение на това, че достигаме до любов към ближния, която реализираме в групата с другарите. В групата има всички условия, за да разкрием тази любов при взаимна подкрепа, разбиране и  участие.

Главното е, че по такъв начин притегляме към себе си светлината, възвръщаща към източника, която влияе на групата в състояния, когато тя се стреми да достигне подобие на светлината. Тоест групата иска да бъде свързана, хомогенна, единна, като един човек с едно сърце, където всички са насочени към една цел и всеки се включва във всички.

В такъв случай съответстваме на светлината. И с колкото по-голяма сила се съединяваме, преодолявайки егоизма си, безразличието, взаимното отхвърляне и търканията, толкова по-силно ни въздейства светлината, разкривайки в нас една единна система. Тогава този общ организъм, желанията и намериенията ни, се съединяват помежду си, превръщат се в тяло на нашата душа. А светлината, напълвайки това общо желание, се нарича светлина на душата. Така разкриваме своя първи духовен парцуф, нашата първа духовна степен.

Нека се опитаме да си представим това състояние и по такъв начин ще очакваме светлината, която ще изпълни това.

Но прочитайки едно изречение, чувстваме, че вече сме се отдалечили от правилното намерение – и сега отново трябва да се върнем в него. Така на всяко изречение трябва да проверяваме с какво вътрешно състояние влизаме в него. При тази форма, постоянно ще генерираме в себе си „вход“ и „изход“ от намерението. И тогава няма да ни се налага да преминаваме през продължителни възходи и падения, а ще напредваме през цялото време в такива постоянни мигновени подеми и падения.

От урока по книгата “Зоар”, 28.08.2012

[87041]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - No Comments→

Конгрес в Харков. Урок №6

Има молитва, има и молба. Молитва е, когато човек се обръща към Твореца с вече готовото си намерение. А молба е, когато отначало моли Твореца да му формулира молитвата.

Например, преди две и половина хиляди години цар Давид е написал в Псалма: ”ле-маан ахай ве–реай”. Това означава: заради моите другари Те моля и заради цялото Ти творение (то се нарича ”домът на Твореца”, защото Той го изпълва). Заради Твоята къща аз Те моля да събереш всичко това заедно, защото Твоят дом трябва да помести всички народи на света, както е казано: ”Тъй като Моят дом е дом за молитва на всички народи”.

Ние с вас търсихме с какви думи да се обърнем към Твореца. А всъщност трябва да получим тези думи отгоре. Светлината трябва да ни научи на своя език, наречен ”светия език”, който е изграден въз основа на свойството отдаване и любов, в противовес на нашите днешни усещания и тяхното изразяване. Така че, всъщност, нашето обръщение започва с молба за поправяне, за промяна на нашата молба.

В нашето движение към Твореца е много важно да се опитваме да намерим, да усетим взаимността. Няма Творец без творение и няма творение без Творец. ”Творец се нарича онова, което се образува вътре в нас – свойството отдаване, което се облича в нас. Това е поле, което се усеща на някакъв материал. А материалът – това сме ние. Затова само ако има подготвена такава ”подложка”, такова място, ще започнем да проявяваме, да разкриваме, да усещаме онова, което ще се нарича ”Творец”. Става дума само за усещане на Него в нас. Затова Творец на иврит означава ”Боре”:  от сричките ”Бо” и ”Ре” – т.е. ”ела и виж”.

Човек трябва да контролира своя стремеж към Твореца. Ако той е правилен, в него човек усеща стремежа на Твореца към него. Взаимност има винаги: ако намерението е правилно, в него веднага започва да се проявява светлината. Понякога се случва обратно, когато Творецът ни поправя, показвайки ни, че не сме се устремили съвсем точно към Него, че това е необходимо да се прави от доста по-дълбока точка на сърцето. Но винаги трябва да се стремим да усетим взаимност.

Всяка случайна молба, всяко правилно обръщение – ако желаем то да бъде в свойството отдаване, задължително трябва да започва с благодарност. В противен случай това е просто егоистично обръщение. Дори ако мислим за молитвата, която искаме да получим от Него, или дори ако искаме да се обърнем към Него заради вашите другари, без значение дали това обръщение е правилно, то трябва да започва с благодарност. Едва след това, на висотата на тази благодарност, може да се моли – и тогава тази молба ще бъде насочена по-нататък, към разрешение за отдаване.

Често ме питат: ”Какво да правя, ако не мога да намеря в себе си нищо, за което да благодаря?”. Защото по правило, когато човек е в състояние наистина да се моли, на него му е лошо, тежко.

Трябва да се сравните с другите и да видите, че сте особени, че Творецът ви е избрал. Виждате какво се случва с другите хора, на които Той не е дал малкото усещане за себе си, наречено “точка в сърцето”.

Това е само точка, защото в нея все още нищо не усещаме, освен определена принадлежност към Висшето. Затова тя ни устремява някъде напред. Ако тя се разшири, в нея ще се образува усещане, осъзнаване, разкриване. За сега това е само точка, но тя ни води напред. А на хората, които не я притежават, за голямо съжаление им е още по-зле.

Значи тук има възможност за благодарност. Не егоистична – затова, че Творецът ме е създал особен, а заради това, че ме насочва да мисля за другите. Самият той се намира в Своето свойство отдаване и не може да се доближи още по-близко до творенията, защото тогава те просто ще се ”залепят” за Него, ще бъдат вързани към светлината, към насладите и няма да могат да преминат към свойството отдаване. Затова с помощта на такива хора като нас, Той ни дава възможност да се доближим към останалите и постепенно да им обясним какво е това контакт с Висшата сила.

Но все едно, каквото и да е, на нас ни е много тежко да напредваме, независимо, че знаем, че всичко идва от Твореца и всичко се поправя от Твореца, от светлината. Но обръщението ни към Него трябва да се формира в нас, а то се формира под въздействието на молбата ни към Него. Това се нарича молитва, предхождаща молитвата: ”Дай ни възможност правилно да се обърнем, правилно да се молим. Дай ни възможност да молим не за себе си – доколкото това е възможно, да усетя останалите, да моля от тяхно име.”

От 6-ти урок на конгреса в Харков, 18.08.2012

[86598]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - No Comments→

Конгрес в Харков. Урок №3

Въпрос: На семинара вчера някои от кръговете не са били в състояние да постигнат взаимно съгласие. Как да достигнем до взаимно съгласие по време на семинара днес. Къде грешим?

Отговор: Не мисля, че допускате каквато и да е грешка, както не може да се каже, че детето е допуснало грешка. Това е естествен растеж и се нарича възпитание на народа (ерата).

Мисля, че се получиха отлични резултати на семинара вчера, независимо от факта, че не всички групи говориха. Може би те са твърде срамежливи, за да споделят своите заключения. Необходимо е да разберем, че въпреки еднаквите фрази на групите, все още мислим по различен начин и си представяме тези думи по свой собствен начин.

В крайна сметка, съединявайки се в групата, стигаме такова състояние, което се нарича ,,Обща молитва”, когато всички общи фрази, които са така различни за всеки човек, се обединяват в общото интегрално желание. Това е необходимо да достигнем.

От 3-тия урок на конгреса в Харков, 17.08.12

[86167]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение, Практическо обединение - No Comments→

Конгрес в Харков. Семинар №3

В нашето състояние искането към Твореца (молитвата) може да бъде само колективнo. В противен случай, Творецът не ни чува. Той чува само когато хората се обединят и достигнат до единно мнение, като един човек с едно сърце, разум, защото те създават групово желание.

Какво искат те? Той да ги поправи, издигне, удовлетвори и т. н.

Сам никой не е достатъчен, такава молитва не означава нищо. Можеш да крещиш колкото си искаш, но това ще бъде гласът на викащия в пустинята. Ако десет човека се съберат, без значение как те крещят, дори и лъжливо, молитвата им ще бъде взета под внимание, тъй като те се опитват да се свържат един с друг.

От 3-тия семинар на конгреса в Харков, 17.08.2012

[86185]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение, Практическо обединение - No Comments→