Entries in the 'Език на кабала' Category

Търпението – това е упорство

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Съществува ли граница, след която търпението по духовния път започва да вреди?

Отговор: “Търпение“ – това не означа, че аз седя и чакам в морето да стане спокойно. Казано е: “Глупакът седи безучастно и се самоизяжда“. Не, “търпение“ означава, че аз непрекъснато, нон-стоп се старая да постигна единството.

Опит след опит аз разкривам, колко далеч съм от това и продължавам да опитвам. Падам отново, и отново се връщам на пътя, изкачвам се по планината, но ме свалят пак и пак. И колкото по-високо се намирам, толкова по-безпощадни са и “стражите“, но въпреки това аз не отстъпвам.

И съм загрижен единствено своето упорство: упорито прокарвам правилната проверка на действията, упорито се вкопчвам в целта всяка секунда, непреклонен в решението да я постигна. И в живота ми не съществува нищо друго освен това.

И вследствие на моята настойчивост, в мен, всеки път стават промени при осъзнаването на добро и лошо, при осъзнаването на това, какво е целта на творението. Всеки път малко по малко се въодушевявам, разкривайки в това нещо ново. Това, което вчера съм смятал за отдаване, за Творец и зло, днес придобива нови, съвсем други очертания.

По такъв начин, че упорството постоянно обновява вътрешните ми определения, моята връзка.

От урока по статията на Рабаш, 20.01.2011

[33222]

Ще звучат под висшата музика

каббалист Михаэль ЛайтманОт урок №2 в Москва

В кабала има много голям проблем: тази наука е написана, използвайки алегоричен език. Написана е по много труден начин. Използвайки странни примери, изрази, кабалистите се обръщат към нас, хората в този свят, като се опитват да ни кажат как да положим усилие, за да влезем във висшия свят. Опитват се да ни кажат нещо за висшия свят, за свойствата, към които трябва да се стремим.

Този език изобщо не е лесен. Ние винаги трябва да се опитваме да го преведем на езика на усещанията, докато всяка дума не започне да отеква с правилното усещане в човека. Всяка дума трябва да „дърпа” някоя струна в мен, извиквайки вътрешен отговор.

Докато стане това, текстът не е ясен за нас. Той е абсолютно външен, не ни докосва и не го възприемаме или преработваме в себе си, и не действаме в съответствие с него. Трябва да открием какво авторът иска да ни предаде. Това е най-важното нещо. Четенето на кабалистичен текст е като настройване на музикален инструмент. Ако се настроим правилно, тогава инструментът ще започне да свири сам.

Написано е, че цар Давид имал арфа, закачена на стената, и в полунощ, когато северният вятър преминавал през стаята, арфата свирела. Ние сме по същия начин. Ако правилно се настроим към външната сила, ще започнем да усещаме нейното влияние и желание й ще съответства на нейните свойства, постигайки резонанс с нея и „вибрирайки” като нея. Това трябва да постигнем.

От урока по статия на Рабаш, 16.01.2011

[33012]

Пулт за управление на душата

каббалист Михаэль ЛайтманКнигата “Зоар”. Предговор. Статията “Водачът на магарета”, п.85: … Работата е в това, че водачът на магаретата, който върви зад тях, е помощ за душите на тези праведници, изпратена им от най-висшето ниво, за да ги издига от стъпало на стъпало.

… Затова съобразено с величината и стъпалото на всеки праведник, Творецът му изпраща висока душа от необичайно ниво, помагаща му по пътя. … Това се нарича „ибур /зараждане/” на душата на праведника.

Въпрос: Кога ни удостояват със зараждането на душата на праведника?

Отговор: Когато желаем да се издигнем. Няма никакъв проблем! Поетапната  стълба не се променя. Силите, действащи на стъпалата, са неизменни. Всичко е достъпно, всичко очаква сигнала за стартиране. А тази система се стартира от нас.

Няма какво да чакаме. Натисни  „бутоните”, дръпни „лостовете” и всичко ще заработи.Ти трябва да стартираш този механизъм. Той се намира в твоя власт – заповядай!

Затова „кога” – зависи от човека. Когато пожелае.

От урока по книгата “Зоар”. Предговор, 11.01.2011

[32506]

Без заблуждения не ще откриеш истината

Книгата Зоар. Предисловие. Статия “И чул Итро”, п.73: Човек с черни коси без жълти – понякога е успешен, добър за общото дело, за съвместно усилие, но за кратко време, не за дълго…

Той ще се сдобие с духовен напредък, ако полага усилия. И други ще се добият с успех, благодарение на него. Не държи тайни за дълго. Той е беден. Ще види падението на враговете си. Не се противопоставя на враговете си.

Така пише в книгата Зоар… Ако човек не се намира в явно усещане на духовния свят, той разбира Зоар буквално, уверен, че тази книга е пълна с чудеса и тайни знания, че по нея може да се гадае, предсказва бъдещето, да се различат добрите от лошите хора, да се дават житейски съвети, и … да припечелва от това.

От една страна това не е правилно, материалното разясняване на тези текстове е послужило за основа на всички заблуждения. От друга страна, гледайки от перспективата на хилядолетията, виждаме че без тази обърканост човек не ще достигне до истината. Той е длъжен да се обърка и да се оправи – така ще придобие знание.

Последните две хилядолетия ние съществуваме в рамките на религията и сме били длъжни да бъдем в нея. И така цялото човечество, във всички свои вярвания и религии. Длъжни сме да преминем през цялата тази обърканост, защото без това не можем да свържем свойствата на Твореца, Бина и свойствата на егоизма, Малхут заедно, на нивото на нисшата малхут, егоизма на нашия свят.

Какво представляват вярванията и религиите? – някаква искра на духовното, която е нужна и възможна именно в такъв вид, да внесе сила в нашия материален свят, в желанието да се насладим и да направят от нея смес, в егоистичното желание да се насладим, в Малхут.

От проявяването на трите линии на светлината, спускането на трите клипот до нивото на нашия свят, са възникнали всички вярвания, трите религии, всевъзможни духовни методи, талисмани и пр… Всички те са продиктувани от желанието да преуспеем в егоизма си, в Малхут, в този или / и в бъдещия свят – за сметка на Бина, Висшите сили, сякаш присъстващи в религиите / в методите.

А без тези „духовни” знания човечеството не би могло да пребивава в смес на Малхут с Бина, дори на нивото на нашия свят. И тъй като Бина трябва да влезе вътре в малхут, да даде всичко, което е възможно на малхут и всичко, което е възможно, да получи от нея в себе си.

След това, когато завърши това взаимовключване на вярванията и религиите (бина от нашия свят) в егоизма на човека (малхут от нашия свят), започва процеса на техния анализ, подбор, разделяне и поправяне.

Това се случва в нашето време, когато от тази смес хората започнат да изясняват същността на религията. Присъединилите се към Авраам, са изяснили това още в Древния Вавилон, останалите – сега.

Затова книгата Зоар, написана на такъв език, може да предизвика абсолютно различни мнения, в зависимост от това, кой я чете…

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 03.12.2010

[31609]

„Лакмусова хартия” за духовното

Книгата „Зоар” специално е написана на такъв, като че земен език, а не с езика на парцуфи и сфирот като ”Учението за Десетте Сфирот”, ”Дървото на Живота” или ”Въведение в науката кабала”.

За начинаещите това е много тежко. Но само като започне човек да влиза в ”работата на Твореца”, тоест желае да види всичко, което е описано в Зоар като поправяне вътре в душата, той на практика вижда, че този език му помага, задължава го през цялото време да си представя духовни действия и свойства.

Той може да провери себе си: ”Намирам ли се в духовното или не? Виждам ли вместо  всички тези лица и събития само духовни свойства? Или аз, все пак ”падам” в някаква земна картина – и тогава, разбира се, още не пребивавам в духовното”.

Ако дори и няколко думи от нашия материален свят пробуждат в нас земни картини – това е признак за това, че пребиваваме в това материално желание. Ако те пробуждат в нас духовни свойства и усещания – това означава, че ние се намираме в духовно желание. Много е лесно – всеки съди според мярката на своето изкривяване или поправяне.

И поради това много е добра проверката, къде се намираме. Освен това, когато ти ще си в духовното, ще ти е трудно да говориш в земни понятия, защото те всички произхождат от духовното. Ще ти бъде сложно да разбереш за какво говори другия човек, защото пред теб ще се явява само духовната картина.

Може да се приведат много аргументи, защо кабалистите са избрали за книгата „Зоар” именно езика на клоните – и всички те ще бъдат  верни.

От урок по книгата „Зоар”, Предисловие, 03.12.201

[31599]

Кодът на духовните светове

Въпрос: Тъй като засега, аз все още не разбирам иврит, какво да правя по време на четенето на «Зоар»? Да гледам буквите или само да слушам думите?

Отговор: Всички останали езици, освен иврит, са предназначени хората да говорят на тях в този свят. Докато иврит, не е разговорен език, а  запис на духовните действия, от ЗАТ на Бина (нейните седем долни сфирот), З”А и Малхут – на материала на Малхут. Тези символи са предназначени за тяхното описание.

Тогава, ти гледаш на текста пред себе си, като на последователност от команди в програмата на компютъра – това е просто запис на духовните свойства, сили и действия, които ти трябва да изпълниш вътре в себе си. Така аз виждам иврит. Не гледам на него, като на литературен език – с плавно движение на текста, както е на другите езици.

Освен това, четейки кабалистични статии, макар и обикновено да не гледаш буквите и техните съчетания, при всички случаи гледаш вътре в думата, в нейния вътрешен смисъл. Ти гледаш символа, тъй като буквата,  във всички случаи е символ.

В иврит има много информационни данни, скрити вътре в езика, което не може да се отрази в превода. Тъй като последователността на буквите в текста описва сфирот, последователността на действията. Как може това да се напише  на друг език?…

Във всяка буква, ние трябва да видим символа на духовното свойство, на действието, което тя посочва.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 30.12.2010

[31257]

Езикът на духовните сили

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Има ли разлика в духовното придвижване, ако четем книгата “Зоар” на иврит или в превод на други езици?

Отговор: Бих казал, че има разлика. Уникалността на иврит се обяснява с това, че той изхожда от духовните корени. И затова формата на буквите, тяхната последователност изразяват съчетание на духовните сили.

За мен това не е роден език и именно поради това, че не съм привикнал към него, аз разкривам в съчетанието на буквите и в тяхната форма истинска математическа логика. Това са разчети, символи, които се изразяват под формата на букви. Буквата е символ.

Зоар толкова много говори за буквите, за тяхната форма и порядъка между тях, че ако го четеш на друг език, ти направо се лишаваш от възможността да го направиш. Същото се отнася и до порядъка на думите, последователността на буквите.

Например на иврит има много неща, от които сякаш би могло и да се откажем – буквите „шин” и „син”, които се пишат еднакво, а се произнасят различно, или „тав” и „тет”, които се пишат различно, но се произнасят еднакво или писането на буквите и думите.

Други езици са се изменяли през цялата история и затова в съвременния език са се съхранили отделни елементи на древния език, като например окончанията във френския език.

А иврита не се е изменял в протежение на цялата история. Силите, създаващи в духовното тези понятия, за които говорят думите, са подредени по такъв начин, че в продължение на хилядолетията е било невъзможно да се изменят нито написаните думи, нито формата на буквите.

В който и да е език има древен и съвременен език, а в иврита – не. Има разговорен сленг, но самият език е неизменен. Той не може да се измени, доколкото е построен на основата на сили, създаващи тези символи, наричани букви и думи.

Този език ще изчезне само при пълното поправяне (Гмар Тикун), когато се повдигаме от ЗАТ (седем долни сфирот) на Бина и З”ОН – към ГАР (трите първи сфирот) на Бина, – там тези букви ще изчезнат. Тогава ще изчезне и цялата материя.

Затова на въпроса „Да уча или да не уча иврит?” аз бих отговорил, че в известна степен това ще е нужно, макар и малко. Ако в човека има възможност и време, струва си да приложи тези усилия.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 30.12.2010

[31260]

Универсалният механизъм на поправянето

каббалист Михаэль Лайтман“Буквите“ в духовното – представляват система за поправяне, шаблон, който трябва постепенно да се вмъкне в нас, придавайки ни своята форма.

Както в типографията – те отпечатват в нас своите контури, в правилният порядък, и с вярното съчетаване на нужните елементи.

Накрая и ние ще приемем точно тази форма, която притежава и висшата светлина на Безкрайността. Духовният отпечатък на буквата се налага върху нашето желание, докато то не стане подобно на светлината.

Системата за поправяне се е сформирала в резултат на разбиването на световете, и  затова в нея се съдържат всички възможни форми на съчетаване между Бина и Малхут, които ние трябва да приемем. Тази система е била построена специално, за да могат да се адаптират душите към поправянето.

А след това душата Адам Ришон се е разбила, така че буквите, т.е. нашите поправени форми, са придобили съответствие с нашия покварен материал. И сега светлината може чрез буквите да премине и да се облече в различните форми, които ние сме в състояние да приемем.

Този механизъм се явява универсалната основа за всички поправяния в световете, включително и в нашия свят.

Ако ние искаме да действаме правилно, и се потопим надълбоко, стремейки се да намерим верния път – накрая  ще достигнем именно до такава система,  която в нещо е подобна на висшата система за поправяне.

Така сме устроени и в нас няма възможност да измислим нещо друго.

Оттук е видно дали ние действаме в правилната посока, разбираме ли истинската си грешка и способа за нейното поправяне. Дори и от първите стъпки можем да проверим себе си по тази система.

От урока по книгата ” Зоар”. Предисловие, 16.12.2010

[29928]

Вие видяхте ли в небето седем небосвода?

Кабала взима всички свои определения от истинското творение – желанието да се насладиш, което стои срещу светлината и трябва да стане подобно на нея.

Ето защо трябва да оценяваме своето желание само по отношение на светлината, а не по своите днешни усещания.

Човекът си е изградил цяла система от критерии за добро и зло, хубаво и лошо, приятно и неприятно и се ползва от нея. И сега ти четеш кабалистична книга, където се предполага нещо съвършено друго, но не искаш да разкриеш нейния истински смисъл. Ти искаш да я преобърнеш така, както е изгодно за твоето его.

Ние четем написаното от кабалистите и мислим, че сме способни да ги разберем, като гледаме с ”днешните си очи” – съобразно своите днешни понятия за: ”добро” и ”зло”, ”отдаване” и ”получаване”, ”горна част” и ”долна част”, ”повреждане” и ”поправяне”. Но на практика, ние съвършено нищо не знаем за техния истински смисъл.

В книгата е написано ”този свят” и аз мисля, че това е този свят, където сега се намирам. Но почакай, ти отначало трябва ”да се облечеш” в автора и да четеш с неговите очи! Например, в книгата ”Основи на намерението” Баал аСулам пише: ”И седем небосвода, които виждаме в този свят” – вие къде сте видели тук седем небосвода?

Тоест необходимо е да се разбере, че става дума за духовни понятия, обратни на нашите днешни представи! И докато не влезем в духовния свят, ние няма да ги разберем – но все пак трябва да се стараем да искаме някак си да се приближим до него.

От урок по статията ”Мир в света”, 23.12.2010

[30634]

Изпреварвайки времето

Въпрос: Какво значи: човек трябва да се съгласи и да пожелае въздействието на висшето върху него?

Отговор: Създадени сме от желание да се насладим и всички действия по поправянето на това желание се извършват от светлината.

Светлината поправя келим/желанията, подрежда ги, кара ги да усещат пропаст между тях и светлините, разрив между стъпалата, усещане за недостатъчно напълване. Светлината възбужда, разтърсва кли/желанието.

Оказва се, че трябва единствено да принудя светлината да се прояви, да работи върху мен. Това е единственото ми действие. Така именно ускорявам своето развитие.

Така или иначе светлините работят като все повече въздействат на решимот (информационните данни) и тогава решимот  излизат от укритията си и се реализират с определена скорост, наречена „беито” (когато им дойде времето).

Когато извършвам специфични действия – в групата, в изучаването, в своята вътрешна работа, в търсенето, пробуждам светлините, принуждавайки ги да ми въздействат с по-голяма сила и скорост. Но нищо повече.

Принципно, всичко произлиза от светлината. Мога единствено да ускоря нейното въздействие върху намиращите се в мен решимот и това развитие се нарича „ахишена” (ускорявайки времето). В това се състои цялата ни работа.

Но това може да се случи единствено при условие, че вместо да напредвам по дълъг и тежък път, когато светлината ми въздейства, носейки ми всевъзможни страдания, от които съм принуден да бягам, постепенно осъзнавайки тяхната цел, аз мога да пробудя светлината да ми въздейства по-силно, ако се съглася с всички неприятни и страшни явления, които тя ми носи.

Нека тя извърши всичко това, аз искам да се издигна над него, използвайки силата на обкръжението. Получавам от обкръжението сила да бъда над страданията.Тогава, ако се подготвям по този начин, висшата светлина ще може да ми въздейства и да напредвам в развитието си.

От урока “Учение за Десетте Сфирот””, 21.12.2010

[30388]

Не форма, а същност

Въпрос: Струва ли си да се четат кабалистичните текстове на иврит, дори когато не се разбира езикът?

Отговор: Тук, преди всичко, е важно доколко човек се въодушевява от самата идея.

Затова си струва да чете книгите на разбираем език. Той трябва да е с нас чувствено, а не граматически.

Геометричните форми на изписване на буквите съществуват само в нашия свят. На малко по-високото, духовно стъпало, това вече не е геометрия, а свойства, които по никакъв начин не са свързани с очертанията, които виждаме сега. Там контурите на буквите се сливат с усещането.

Така че, ако човек не знае иврит, нека слуша урока на който и да е език, който ще му позволи да вникне в същността, в идеята.

А всъщност, тези букви не принадлежат на езика иврит, а са символи на две сили – хасадим и хохма, получаването и отдаването, свързващи се помежду си по различни начини.

На иврит буква (от, אות) –  също така е и символ. Пред нас имаме не буквите на иврит, а геометрични форми, обозначаващи различни съотношения, съчетания на две свойства.

От урока по книгата “Зоар”. Предговор, 19.12.2010

[30165]

Железните правила на духовната граматика

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Свързани ли са очертанията на ивритските букви със свойствата, които те символизират?

Отговор: Разбира се. Тези букви са били открити от Адам Ришон, когато е встъпил в духовния свят, и затова от тогава нататък кабалистичните трудове се записват с тях – на иврит или на арамейски език (буквите са еднакви), а езикът се подбира в зависимост от формата на изразяване действията на Твореца (ако трябва да се изрази действието на светлината, то се изразява на иврит, но когато се описва действието на кли, то се предава на арамейски).

Начертаването на буквите, редът им и тяхната граматика си остават неизменни, доколкото те определят двете светлини: хасадим и хохма, или двете сили – двете желания: получаване и отдаване. Екранът между тях изгражда всички начертавания на буквите.

Тук действат железни правила, абсолютните закони на десетте сфирот. Малхут и Бина се свързват помежду си, така че да достигнат Кетер, и тяхното взаимодействие поражда 22-те форми или начини на свръзка.

Те са обусловени от авиютът, трите линии, свойствата на деветте първи сфирот, на които Малхут желае да се уподоби. А след това, с помощта на всевъзможни комбинации на тези форми, Малхут намира начин да се самоизрази и изцяло се уподобява на Кетер.

Тора от първата до последната буква ни описва светлината – но от положението на съсъдите. И ако ти със своите желание, екран и сили преминеш през всички тези форми, ще поправиш себе си напълно.

От урока по Книга Зоар. Предисловие, 19.12.2010

[30172]

Основата на всички поправяния

Книга „Зоар”. Предисловие. „Буквите на раби Амнон Саба”, п.37: „Влязла буквата бет и се обърнала към Твореца: „Владико на света! Нека ти е угодно от мен да сътвориш света”. Отговорил й Творецът: „Именно с теб ще сътворя света и ти ще бъдеш онова начало, от което Аз ще сътворя света”.

Въпрос: Защо светът е бил създаден именно от буквата бет?

Отговор: Защото тя символизира благословията (брахá), светлината хасадим. В нея няма недостатъци. Освен това, няма друг закон, друго свойство, с което може да започне творението.

Как иначе да направиш разлика между желанията, които служат на Твореца и тези, които не Му служат? Как да се осъществи поправянето, ако не чрез светлината хасадим? Защото тя веднага отделя сремящите се към отдаване от стремящите се към получаване – и тогава ти е ясно как да действаш нататък.

Няма по-точен и по-прост анализ от този, който лежи в основата на последващото изграждане. Без хасадим, без стремеж към Твореца, ние нищо няма да изградим от светлината хохма.

А това свойство е безпределно. Светлината хасадим пронизва всички светове без каквато и да е разлика: от Безкрайността, до края на света Асия. Върху нея няма съкръщаване – за отдаването няма никакви ограничения.

Въпрос: Защо тогава не чувстваме благословията в света?

Отговор: Става дума не за нашия свят, а за духовната реалност. Желаейки да я постигна, аз трябва да се запася със свойството на милосърдието (Хесед). То е точно тази благословия, благодарение на която  изграждам своя свят.

Материалният свят е само една въображаема картина в нашето възприятие, предизвикана от духовно безсъзнание. В безсъзнателното състояние, мозъкът поражда илюзорно усещане за живот. Ето това е нашето битие.

За да дойдем в съзнание, ние трябва да се въоръжим със силата хасадим, свойството на буквата бет, благословията. Тази сила може да дойде само свише – тя не ни е подвластна, не е заложена в нас. Но ако полагаме големи старания, за да я придобием, тогава получаваме желаното.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 19.12.2010

[30168]

Да живееш в два, непресичащи се свята

Въпрос: Защо ни е така трудно да помолим за своето поправяне, ако знаем, че всичко зависи само от това? Изглежда за човека това е естествено – да моли.

Отговор: Да, това е естествено – да моли, но тук ни е необходимо точно да изясним: какво именно да моли, как и кой трябва да дойде при нас с отговора? Молбата – това не е просто вик, а ако са думи – то те са като родили се в сърцето, а не прочетени в книга.

Ако на човек му е лошо, той няма да подбира красиви думи. Проблемът ни е в това, че тази молба не излиза от дълбината на нашето сърце.

Само обкръжението може да ни внуши тази молба – ако то поиска, ти ще помолиш. Защо ни се струва, че ние толкова искаме всичко това и се стараем да си влияем един на друг, но нещо не се получава?! Основното, което не ни достига, е дълбочината на желанието, неговата истинност. Не достига изясняването: какво за мен е важно и какво второстепенно, за да престанем да се бъркаме между желанията: материални и духовни.

Трябва да се научим да гледаме на материалното и на духовното като на два съвършено не пресичащи се погледа, като не ги съединяваме заедно! Този свят е егоистичен и аз засега съм принуден да живея в него. Този свят е за отдаване – и в него искам да започна да съществувам. От това се определя моята молба.

А ние засега не умеем да разделяме едното от другото, въпреки че в това вече се наблюдава голямо издигане след последния конгрес.

От урок по статията ”Слугинята, наследяваща своята господарка”, 16.12.2010

[29964]

Като на екрана на осцилограф

Очертанието на всички букви е строго определено. Всеки детайл от буквите е геометрически символ на определено духовно свойство, породено от комбинацията на отдаване и получаване. Затова писането на иврит е останало непроменено през хилядолетията. Всички останали азбуки са се изменили с времето, понякога до неузнаваемост, но на иврит формите на буквите са определени от комбинацията на духовните сили и затова са се съхранили през вековете.

Хоризонталните детайли на очертанията на буквите символизират влиянието на светлината хасадим, а вертикалните символизират влиянието на светлината хохма. Хасадим принадлежи на силата на Бина, а хохма на силата на Малхут.

 

Това може да бъде сравнено с осцилограф, сигналът на който е винаги изграден от взаимодействието на две скали.

 

В действителност всичките картини в нашия свят са основани на комбинацията на две сили, но върху тях се наслагва и хронологично развитие . Това е причинено от проникването на клипа, която „разтегля” процеса във времето. В резултат се получава разлика между началото и завършека.

Според степента, в която поправяме нечистите сили, те  се присъединяват към единното цяло,  приближавайки началното и крайното състояние, до пълно единство, докато самото понятие време не изчезне.

От урока по статията „Предисловие към книгата “Зоар””, 15.12.2010

[29821]

Подбор на духовните свойства

каббалист Михаэль ЛайтманЗоар, глава „Отиот де Рав Амнон Саба (Буквите на Рав Амнон Саба)”, п.31: Това е играта на Твореца с всяка от двадесет и двете букви, давайки на всяка възможност да покаже своята власт според Неговата воля, докато те не изберат сами – по собствено желание – коя от тях е достойна да управлява света. Затова е казано, че 2000 години преди да създаде света, Творецът ги е разглеждал и си е играл с тях”.

Светлината е създала келим в четири фази на разпространение. Тогава се случва съкращение, чрез което се създава екран и малхут решава да получава наслаждение само заради отдаване. Така тя взаимодейства със светлината, Твореца, ставайки подобна на Него според закона за подобие на формата.

Малхут желае да придобие свойството бина, и в процеса на извършване на тази работа, 22 форми на желанието за наслаждение се формират в нея. Сякаш това свойство е очертано в тези контури, които се натрупват до степента на малхут, която се свързва с бина.

Първоначално желанието е безформено като глина, но когато приема двадесет и двете форми на бина, заедно те предизвикват желанието да е подобно на Твореца. Така, коя от тези форми е достойна да бъде основата, на която се създава светът? Коя от тях свързва началото и края? Коя води всички други форми след себе си? Тук става дума за ключовото намерение, основното действие, разчета за правене на ударно взаимодействие (зивуг де акаа), което винаги се прави в главата на парцуф.

Следвайки обратния ред, тоест от страна на келим, всички букви се появяват преди Твореца или с други думи, издигат МАН, молитва. В отговор всяка от тях получава МАД, отговор, който ù казва дали е възможно да се създаде светът с нея или не.

Ако към отговора не се прилепи някаква нечистота, това означава, че това е формата. Но, ако в отговор на искането от горе дойде сила, успоредно с нея се пробужда и клипа, то светът не може да бъде създаден, използвайки тази форма.

От урока по статията „Предисловие към книгата “Зоар””, 15.12.2010

[29830]

Контурите на духовните съчетания

Въпрос: Докъде достигат буквите в процеса на сътворението на световете?

Отговор: До седемте долни сфирот на Бина (ЗАТ), до ИШСУТ. Тук се намират деветте букви от алеф (א) до тет (ט).

По-надолу, в Зеир Анпин, се намират девет букви от йуд (י) до цади (צ). А в Малхут са четирите последни букви: куф (ק), реш (ר), шин (ש) и тав (ת).

Този порядък произтича от Второто съкращение (Ц”Б), когато Малхут се издига именно до ЗАТ на Бина, внасяйки там своя келим, своето желание. Да се издигне по-нагоре тя не може.

Като следствие свойствата на Бина и Малхут, отдаване и получаване, се смесват и образуват контурите на буквите. Свързвайки се една с друга, включвайки се една в друга, силите на Малхут и Бина произвеждат различни форми на взаимно съчетаване.

Защо всички тези форми са всичко на всичко 22, а не повече? По законите на Второто съкращение ние не използваме самата Малхут, а само нейната връзка с Бина. В Бина и в Зеир Анпин има по десет сфирот, при това сфира Малхут е забранена за използване.

По такъв начин като сбор те имат 18 „работни” сфирот. А освен това четири сфирот на Малхут се обличат в Зеир Анпин. Общо – 22.

Съществуват също така пет форми МАНЦЕПАХ, отнасящи се към парса – други очертавания на определени букви в края на думите.

Целият процес на образуване на букви протича в света Ацилут. Оттук те са призвани да извършват отдаване на световете БЕА и на разбитите души.

От урока по статията “Предисловие към Книгата “Зоар””, 15.12.2010

[29824]

Кабалистите – за езика на кабала, ч.17

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Всички езици се включват в езика на науката кабала

Вътрешната част на науката Кабала представлява не нещо друго, а вътрешната част на ТАНАХ, Талмуд и Агада. А цялата разлика между тях е само в пътят на логиката. И това е подобно на копирането на науката на четирите езика.

Подразбира се, вследствие на изменението на езика, същността на науката Кабала, изобщо не се променила (само се е появил избор в предлагането на материала) и всичко, за което трябва да се мисли е относно това, кое копие ще е най-подходящото за предаване на науката на изучаващия.

Баал а-Сулам. “Науката Кабала и нейната същност“.

[22610]

Духовна математика

Въпрос: Защо има 12 колена и само 10 сфирот?

Отговор: Понякога, когато се отнасяме към сфирот, ние броим 10 сфирот, а друг път, когато се отнасяме към стадия на разпространение на светлината отгоре надолу, ние казваме, че има 5 сфирот, а когато говорим за Зеир Ампин – броим 6 сфирот. В действителност няма нищо друго освен 5 стадия. Ако прибавяме нещо друго, то е защото искаме да подчертаем, че в Зеир Ампин има не повече от 6 сфирот, и в този случай, вместо 5-те общи сфирот, ние броим 10.

Понякога искаме да подчертаем, че тези 10 сфирот са подредени в 3 линии. В този случай казваме, че всяко свойство, стадий или сфира също имат своя собствена връзка с другите сфирот съгласно лявата, дясната и средната линия. Тогава вместо 10 сфирот, ние говорим за 12 – 4-буквеното име на Твореца АВАЯ (Хохма, Бина, Зеир Ампин и Малхут) се умножава по 3-те линии във всяка от тях до сумата 12. Това е просто метод да се подчертае определена характеристика.

Понякога ние говорим за 13, друг път за 7 (Зеир Ампин и Малхут), а друг път за 8 сфирот (Зеир Ампин със своя Малхут и отделения Малхут) и прочее. Но никога не трябва да мислим, че правейки така, ние може да отделим някоя сфирот, някоя част от парцуф. Ние използваме различни изчисления единствено да изразим текущото състояние, в което се намират нашите души – лява линия, дясна линия, три линии, малко (Катнут) или голямо състояние (Гадлут).

Например ние казваме, че в малкото състояние има само Галгалта ве Енайм (ГЕ) без АХАП (Озен, Хотем, Пе), защото просто не е използван, тъй като над него няма сила на екрана. Всички тези названия ни указват само силите, чрез които се задейства едно желание в 10 сфирот.

От урока по Книгата Зоар, 04.10.2010

[22524]

Нима в черният дроб има душа?!

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В книгата си “Основи на намерението“ Баал аСулам пише, че висшата душа (Нешама) се намира в мозъка, духът (Руах) в сърцето, а низшата душа (Нефеш) в черния дроб! Това как да го разбираме?!

Отговор: Кабалистите се ползват с думи от този свят, защото всичко, което съществува в него – се е разпространило от духовния свят.

Затова може с такива думи да се разказва за висшите сили, да им даваме тези имена. Какво да се направи, когато висшият свят няма собствен език – там има само сили. Може да се именуват както им е угодно, дори и да ги номерират. Но тези обозначения трябва да съответстват на това, за което се говори.

Затова кабалистите са намерили просто и много хубаво решение – те са взели названия от нашия свят и с тях са обозначили това, което има горе.

Те са влезли в духовния свят и са усетили силите, явленията и действията му – те живеят там! Те виждат духовния свят чрез този свят, все едно, че той е прозрачен. Зад всички предмети от този свят те виждат силите, които действат зад тях, зад всяка картина.

Все едно когато гледам през прозрачна чаша и виждам зад нея края на същата ос, на същия лъч на зрението – духовната сила. Зад всеки човек и всяко действие на този свят аз виждам силата, която ги движи, затова ми е толкова лесно ги съотнасям – за мен това е едно и също нещо!

Те се различават единствено за този, който ги разкрива – или той ги разкрива в 5-те си телесни сетивни органа, или в 5-те духовни.

Но това са едни и същи явления, защото нашия свят е въображаем, ние просто го възприемаме такъв в нашите усещания. А ако ти получиш допълнителни сетивни органи, виждаш случващото се като че на двата паралелни екрана.

И тогава за теб всичко е много лесно и никога не се объркваш. Ти разбираш какво е това “мозък“, “сърце“, “черен дроб“, и “ибур-еника-мохин“ (зародиш-отглеждане-възрастно състояние).

Всички думи, взети от този свят, ще са разбираеми за теб в духовния: какво значат “подеми“, “падения”, “сливания“, “наляво“, “надясно“. Всичко е толкова еднозначно, че по друг начин не може и да бъде.

Защото духовния свят се постига чрез материалния и се усеща чрез него, като негов корен. Той става все по-понятен и “осезаем“, но езикът ти вземаш изцяло от този свят, сякаш че го наслагваш отгоре върху прозрачна лента.

В теб е имало някакви материални образи, но сега вместо тях са останали само някакви названия, които ти пренасяш паралелно на следващия екран, в духовното, и там те прилягат на своите места.

Ти можеш да ги ползваш и никога да не се объркваш, и не ти е нужно да обясняваш това на другия. Защото и той вижда тази същата картина, също постигайки духовния свят чрез материалния, и разбирайки каква зрителна измама е това.

“Душа в мозъка“ – това означава, че в духовното кли, което се нарича “мозък“, се облича напълващата го светлина, която се нарича Нешама (душа). Няма нищо друго, освен светлина и желания.

От урока по "Бейт Шаар а-Каванот", 25.11.2010

[27672]