Въпрос: Как да се обръщаме към хората в Израел с нашето послание така, че да не ги настроим срещу себе си?

Отговор: Трябва да даваме рационални обяснения и да не излагаме всичко веднага. Баал а-Сулам ни обяснява ясно и конкретно картината, в максимално научен вид, с разбиране за бедите, които могат още да се разкрият, ако народът “не промени курса”. Ние трябва да адаптираме това послание за широката аудитория и да обясним на хората, че само обединявайки се, ще достигнем до благоденствието.

Успехът в такива области като образованието, личната безопасност, взаимоотношенията между хората и др. се осигурява със собствените сили. Държавата не е способна на това, не се отнася към сферата на нейната компетентност. Тя не може да създаде Министерство на любовта, което да реши всички проблеми между нас. Нито една страна не се занимава с нещо подобно. Това е винаги прерогатив на гражданите, на хората.

А от друга страна, в древността, преди разрушаването на Храма, най-висшият държавен институт на народа на Исраел е бил именно “Палатата на любовта”, в нейния истински, а не Оруеловски смисъл. Тя е доминирала над останалите учреждения. Облагането с данъци, възпитанието, безопасността – всички други сфери и ведомства са заемали по-ниски степени от държавната пирамида. А “Министър на любовта” е бил Великият първосвещенник.

Днес, за да преобърнем наредената пирамида и да я приведем в нужния вид, е необходима усърдна работа сред народа.

От урок по “Предисловие към Книгата Зоар”, 04.03.2014

[129090]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

В обичайния живот ние обикновено крием своя егоизъм. Ако изцяло завися от врага, то егоизмът започва да изчезва, омразата се топи. Няма къде да отида и започвам да търся как да го заобичам и да го накарам да ме заобича. Сработва инстинктът за самосъхранение. Не мога да мразя този, от когото зависи животът ми – най-ценното нещо, което имам.

Но в този случай нищо нe може да се получи. Омразата ще се разкрива между всички все повече и повече, в света ще растат сепаратистките движения. Колкото повече нашият свят се проявява като неразделен и взаимосвързан, толкова повече ще израстват в него и противоположни на това тенденции.

Всеки ще се стреми да се отдели и в крайна сметка стигаме до същото състояние, както в древността, когато всеки град, всеки регион е бил отделна държава. Целият свят ще бъде разделен на такива феодални владения.

От една страна, егоизмът расте и всеки точно чувства своите граници, своите владения, отделя себе си от останалите. В резултат на това, в този свят от седем милиарда души се появяват десетки хиляди държави, неспособни да се разбират помежду си.

Дори хората вече са неспособни да се разбират помежду си. Някога членовете на цялото семейство са живели в една стая: родители, деца и внуци. А днес, двама не могат да живеят в мир в един апартамент. Това се нарича омраза.

Според степента, в която се разкрива нашата зависимост един от друг, дотолкова се проявява сепаратизмът, изолацията – желанието да се прекъсне зависимостта, да се разделят, за да се отдалечат. Тези две тенденции няма да изчезнат и постоянно ще растат в човешкото общество все повече и повече и решение за това няма! Двете ще нараснат до небето и ще бъде невъзможно да се разреши конфликтът.

Изкуството на съединение се нарича науката кабала. Накрая ще достигнем такова състояние между всички: деца, възрастни, в училище, на работа, в международните отношения, в рамките на обществото, че няма да можем да говорим един с друг и ще се нуждаем от науката за свързване!

Това ще бъде необходимо, за да се създадат просто нормални взаимоотношения на работното място, в училище, в семейството, в целия живот. Тогава хората ще се нуждаят от тази наука, тъй като омразата, отхвърлянето, невъзможността да говорят помежду си, да гледат другите ще достиге такива страшни размери, че хората няма да могат да прекрачат тази пропаст.

Ще бъде невъзможно да се преодолее нежеланието да виждаш и чувстваш другите. Човек ще търси усамотение, наблизо да няма абсолютно никой. Няма да иска никой да се приближава до него. Но от друга страна, той ще трябва да направи това: да седне в класната стая, в университетската аудитория, да общува с другите хора.

В днешно време, един човек не може да направи нищо, дори и учените извършват научни изследвания в големи групи. Още повече, че по време на работа, навсякъде трябва да бъдат включени в екипи. Но хората губят способността си да си сътрудничат един с друг, дори с още един като него, до такава степен ще нарастне разделението.

Затова науката за съединението ще стане много популярна. Целият свят ще се нуждае от нея.

Човек трябва да разбере, че всички духовни светове: 5 свята, светът на Безкрайността, цялата стълба със стъпала и парцуфим се разкриват в “неестествени” връзки между хората. Съгласно природата, в нас се разкрива омраза и взаимна зависимост. Но ако установим връзка между тези полярни полюси: омраза и зависимост, ако се свържем с други над своя разум, над желанията и всички наши сметки, там ние ще открием нови отношения и ще усетим нов свят.

Сега ние възприемаме света с петте си сетива, тоест в пет вида егоистични връзки между нас, виждайки всичко в своя егоизъм, т.е. във всяко състояние търсим възможност да бъдем уверени и да се насладим. Така за сметка на науката за съединение, на кабала, достигаме до нови над егоистични отношения: любов към ближния като към себе си, и започваме да разкриваме вътре в нашите връзки пет допълнителни сетивни органа: Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин и Малхут.

И в тях ние ще разкрием явления, които се наричат ​​духовни светове – до пълна връзка, която се нарича свят на Безкрайността. Духовният свят се разкрива в отношенията между нас и градацията в нашите отношения от пълно разделяне до пълното сливане – определят стъпките по духовната стълба.

Доколкото се старая над самия себе си, над своя егоизъм и омраза да развия любов, по този начин разкривам етапите на духовните светове. Ето защо няма нужда да търсим духовния свят в каквито и да е други пространства, в книгите, в механичните действия с ръце и крака. Всичко се определя само от работата в сърцето, и доколко в своите усещания мога да се сближа с други, над своето отхвърляне, ненавист, без да желая да я изтрия и унищожа.

Всичко е построено именно над омразата, както се казва: “Любовта ще покрие всички престъпления”. Така че в любовта, построена над омразата, аз ще разкрия един нов свят, който се нарича света на хората. Тъй като в него всички ние сме обединени в едно и придобиваме образа на човек, на Адам (“подобен” на Твореца).

От подготовката за урока, 25.03.2014

[130828]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→

Най-разпространената грешка е да се самообвиняваш за своите собствени недостатъци. И това може да продължи години, ако не можем да се освободим от нея благодарение на поръчителството. За целта е необходим натиск от страна на групата, което да повлияе на разума ми и да освободи главата ми от грижите за самия себе си, от притесненията: какво съм направил, как съм навредил, колко лош съм бил, как съм сгрешил…

Това е такава клипа, която взима човек в плен, и можеш да се отървеш от нея само за сметка на поръчителството. Групата трябва така да ми повлияе така, че да престана да мисля за себе си, тъй като тя ще ме задължи да мисля за нея.

Ние всички преминаваме едни и същи състояния – не едновременно, а поетапно, един след друг, но на всички ще им се наложи да минат през това. Ако видиш, че другарят ти се самообвинява за недостатъците си, то трябва да му кажеш, да не съжалява себе си, а да се грижи за групата. Защото тъкмо в групата се намира неговият духовен съсъд, а не вътре в него самия.

Изобщо, за всичко отминало трябва да се каже ”Няма никой освен Твореца” и всичко се е случило по решение на висшето управление. До този момент аз нищо не съм правил и не съм решавал. А от този момент и нататък мога да си помогна само аз самият.

Но човек не е способен сам да се отскубне от тези мисли. Клипата всеки път ще го стяга в онова същото блато на разкаяния и угризения. А на високите стъпала това е още по-лошо. Само силата на обкръжението може да задържи човека над всички тези разчети, иначе той пада в клипата и дълго и болезнено страда.

От подготовка към урока, 27.03.2014

[131080]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Въпрос: Какви усилия трябва да приложим, за да осъществим духовно действие?

Отговор: Усилията, които трябва да се прилагат, трябва да бъдат само за обединение – това е единственото, което не ни достига. Ние сме следствие на разбиването и затова всички наши действия са насочени само към обединението ни.

В никой от нас няма нещо, което да трябва се поправя! Това е горчива заблуда, че ние през цялото време търсим нещо в себе си и се обвиняваме. Това е клипа, която изсмуква всички сили от човек. Няма какво да поправям в себе си – трябва да поправя само връзката между нас.

Това е съдбовна грешка, която ако бихме могли да избегнем, бихме достигнали много бързо до поправяне. Проблемът е в това, че не обръщаме внимание на онова място, където наистина трябва да поправим съсъда, за да достигнем до Шхина.

Трябва да поправим само нашите връзки. Не трябва да гледаме на себе си и на другите: мога да бъда добър или лош, с ужасни свойства – но това не се отнася към поправянето. На поправяне подлежат само връзките между нас.

С една дума, това е като волейболна мрежа, в която основното е въжето а не възлите. Всички възли – това са егоистите и индивидуалистите. Те се разкриваха в нашия свят до днес и властваха със сила. Но днес вече не могат да властват, тъй като цялата сила премина във въжето. Започна нов подход.

Затова човек няма какво да поправя в себе си, а само отношението си към групата. Само така се реализира неговата свобода на избор и поръчителство. Пренос на акцента от личното поправяне към общото – това е преход от етиката и морала към науката за обединение, към кабала.

Много е важно да се усвои този подход, тъй като ние и до сега действаме като индивидуалисти и гледаме само себе си. Но това въобще не е свързано нито с разкриване на злото, нито с неговото поправяне. Затова е казано, че мнението на Тора е противоположно на мнението на масите, т.е. дори на такива еснафи, които искат да се поправят.

С това се определя подходът ни към която и да е област от живота: към образованието, културата, кардинално различавайки се от общоприетото. Получава се такова противоположно отношение, тъй като не предаваме никакво значение на това, на което всички останали обръщат внимание. Какъв е смисълът да се занимаваме с това, ако то не помага?

Затова, сега целият свят се намира в криза, тъй като цялото внимание е насочено към човека, вместо към поправяне на връзките между хората. Затова всички управляващи губят своята сила и способност да управляват, защото светът става все по-тясно свързан.

От подготовка към урока, 27.03.2014

[131020]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Разпространение на методиката - No Comments→

Ако се стремя към отдаване над знанието, ако прилагам усилия, за да се доближа до останалите и моля висшия за помощ, то всеки път получавам тежест в сърцето. Изгнанието и освобождаването следват едно след друго. Изгнание – това е падение, а освобождаването – подем. Така през цялото време ту се издигам, ту падам.

Но кабалистите ни обясняват, че ние се придвижваме и от паденията, и от подемите, както е казано: ”От Циона (от изходите, от паденията) ще излезе Тора”. Освобождение се нарича, че аз с цялото си сърце се сливам с някой друг, готов съм за връзка с него. И всичко това над своята ненавист и неприязън – аз нищо не туширам, а се придвижвам в средната линия.

А когато ми се отдаде да постигна определено съединение, то веднага усещам хлад в отношенията с човека или групата и те ми стават безразлични. Но трябва да се разбере, че това равнодушие и ожесточаване на сърцето принадлежат вече на следващото стъпало.

Онази вяра и стремеж към обединение, които съм имал преди, сега се превръщат в желание да се отделя. И отново ми се налага да работя, за да мога, с помощта на групата, с нейната подкрепа, поръчителство и светлината, възвръщаща към източника, да се върна към съединение. Но след това отново ме очаква охлаждане.

Известно е, че при нисхождението отгоре надолу Малхут на висшия парцуф се превръща в Кетер на нисшия. Затова веднага след като се издигам, достигам до своя Кетер, който се явява максимално отдаване, което мога да си представя и да си пожелая, той веднага се превръща в Малхут на висшия – в егоистично получаване. На този принцип се осъществява подемът.

Възможно е това да се обясни и от гледна точка на решимот: ако в долния парцуф е имало двойка решимот ”0/1” (решимот де–авиют и решимот де–итлабшут), то на следващото стъпало вече ще бъде ”1/2”, след това ”2/3”. По такъв начин през цялото време се извършва смяна: изгнание – освобождаване, освобождаване – изгнание, с една дума въртележка, тъй като едното се развива за сметка на другото.

Затова за нас най-главното е да не се впечатляваме от своите падения и възходи, а да мислим само за скоростта на промените. Колкото повече промени, толкова по-добре! Исраел – това е, което ускорява времето, ”осветява го”. За нас времето, т.е. скоростта на развитие – това е основното.

Не трябва да обръщаме внимание на състоянията, през които преминаваме. Не трябва да се вглъбяваме в състоянието и да се ровим в него. Тъкмо обратното – основното е повече промени.

От подготовка към урока, 25.03.2014

[130931]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Човек започнал да се разграничава от животинския свят не когато се е изправил на два крака и е проходил, а когато е започнал да развива обществени връзки. Това били връзки, отношения не само вътре в неговото племе, в неговото семейство, където той усещал всички толкова близки, с една дума, като самия себе си. Той започнал наистина да усеща обкръжаващите го хора и да общува с тях.

В средата на животните такова нещо няма. Животните живеят на стада, но различните стада не общуват помежду си. Докато човек се е развил над семейните връзки. Тази връзка е егоистична, естествена, от желанието чрез нея да използва останалите, до колкото е възможно: аз теб, ти мен.

Всичко се определя от това, къде ще получа по-голяма изгода: мога да те хвана и да те изям, да те превърна в роб, да заграбя имуществото ти и да те убия, ако се съпротивяваш, или да сключим съюз. Всичките тези отношения са егоистични и са валидни и до днес. Няма никаква разлика между онова, което е било преди хиляди години, и днес – все същата форма на поведение: максимално да използвам другия за собствена полза, в интерес на своето племе, на своя народ, държава.

Така е било винаги, продължава и днес. Но сега историята достига много интересна точка. Тя все още не се е разкрила до край и продължава с голям натиск и болка, с трагични ситуации, предназначени за нейното пълно разкриване.

Внезапно всички обособени семейства, племена, глутници, държави, народи, започват да усещат, че са взаимно свързани, че зависят един от друг. И тази зависимост ги задължава да се държат коректно. От една страна, от гледната точка на взаимната изгода, аз бих искал да използвам всички. Но от друга страна, разбирам, че съм зависим от тях и се нуждая от всички.

За сега всичко това е само началото на новото развитие. Но в крайна сметка ще достигнем състояние, когато човек ще бъде принуден да възприема всички като едно семейство, тоест да види своята кръвна зависимост с тях.

При това егоизмът няма да изчезне, както е в истинското семейство. Към близките ни хора не усещаме егоистични намерения – обратно, стремим се да направим всичко, което е в тяхна полза. Действаме с абсолютно добро, защото ги усещаме като част от себе си, сякаш сме едно тяло.

Как да действаме, когато разумът ни подсказва, че чуждите хора в крайна сметка се оказват наши близки, тъй като сме зависими от тях на 100%, а от друга страна, егоизмът за сега не е изчезнал, както сред децата ни. Ние се озоваваме между две противоположни сили. Едната сила заповядва: ”Ти трябва да го обичаш!”, а втората констатира: ”Ти го ненавиждаш!”. Може ли да се направи нещо при такова разделение?

В рамките на нашия свят нищо не може да се направи и това е голямата трагедия! Понякога така се случва в семейството и това не може да се поправи. Това е такова неразрешимо противоречие, като даденото указание на Авраам от Твореца: ”От Ицхак ще тръгне цялото ти потомство, а сега го принеси в жертва” – известен парадокс.

Ако такова се случва в семейството, това все още не е най-страшното, можем някак си да се приспособим и да решим конфликта. Но какво да правим, ако самата природа, еволюцията ни води към такъв конфликт, когато животът и смъртта зависят от способността да се сближим с чужд човек до такава степен, че да станем с него едно тяло, като един човек с едно сърце.

Такова откритие предстои на цялото общество, на цялата земна цивилизация от седем милиарда души. Егоизмът ми пречи и не ми позволява да се доближа до друг, а от друга страна, съм зависим от него на 100%.

От подготовка към урока, 25.03.2014

[130832]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Всички революции на човечеството са искали равенство – не на минимално ниво на живот, не равенство между скитници в пустинята, а равенство в нормални условия, които се полагат на народа. Такива, при които данъците да не са в ръцете на малцината ”докопали се” до властта, а в съвременната епоха – до парламента.

Днес животът ни по своята същност е извратен: правителството събира пари от гражданите, а след това правят каквото си искат с тях, никого не питайки нищо. ”Вие сте ни избрали – сега ни оставете да постъпваме така, както ние смятаме за добре”. За нуждите на обикновените хора никой не се грижи. Народът работи и плаща данъци, а правителството ги получава и харчи по свое усмотрение.

Така е навсякъде по света, при всички режими. Всъщност, това не е демокрация и не е либерализъм, а само една голяма корупция.

Как да поправим ситуацията? Само по пътя на човешкото обединение. Но много хора се стараят да се възползват от това, в желанието си да се домогнат до властта, да се възкачат и сами да разпределят средствата.

И това няма да престане. В крайна сметка, корупцията ще достигне такива мащаби, че до народа няма да достигат дори трохите. Целият свят се сблъсква с този проблем.

Ще помогне само всеобща система за просвета, благодарение на която хората ще разберат, какво трябва да направят и какво държавно управление им е необходимо. Тогава вече няма да могат да ги манипулират и на техен гръб да построят поредното корумпирано правителство.

Тъй като те ще видят, ще познаят, че в тяхното единство е заложена мощна съзидателна сила, позволяваща не само да се отърват от ненужното, но и да изградят онова, което им е необходимо. Единствено тогава, в просветен народ, може да се изгради нещо ново.

Нищо друго няма да помогне. Колко умни глави спорят и коментират политиката, кредитите, данъците, бюджета, но всичко това е една голяма заблуда, зад която се крие борбата за власт, за стола и топлото място. И никой няма да има полза от това, освен ”щастливецът”, докопал се до стола.

През цялата човешка история, по времето на всички формации, липсата на масова просвета е бил основен проблем. Ограмотяването на народа без реално обединение – това все още не е необходимото образоване.

От урок по ”Предисловие към книгата Паним меирот”, 20.03.2014

[130730]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Излиза, че смирението не е еднократно действие, а през цялото време трябва да се пречупваш? Когато се натрупа достатъчно количество такива действия, човек ще заживее ли в друго измерение?

Отговор: След няколко такива случая на смирение трябва да се образува пробив. Но никой не знае, колко такива действия ще са необходими. Ако човек е слаб, ще му дадат да извърши неособено големи действия, но в голямо количество. А силният човек може да изпълни това за кратко време, като чук, разбиващ скалата с един удар. Но все едно, това никога не се случва с един удар.

Рабаш описва това като изстрел в каменно сърце, когато всеки куршум оставя след себе си нова пукнатина в камъка, докато не пробие дупка. Колко изстрела ще са необходими – това зависи от мощта на човека, от силата на ударите, на които той е способен.

Ако групата подкрепя човек, то той е способен да издържи повече, без да избяга веднага. В този случай той може да издържи и дори да ”удари по зъбите” егоизма си в отговор на случващото се, което вече се определя като особено преодоляване. Тъй като ти се налага да биеш по зъбите своя собствен егоизъм – не някой стоящ пред теб, а онзи, който е вътре. Но човек постепенно се учи на това – ако не със съветите на учителя, то тогава на собствените си страдания.

От подготовка към урока, 12.03.2014

[130361]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво означава, да се намираш в непрекъснат диалог с Твореца?

Отговор: Човек трябва постоянно да прилага усилия да преведе реалността до правилна форма, вместо да я възприема такава, каквато я вижда или както я усеща в сегашното си състояние.

Дори когато вече се намира на духовно стъпало, той трябва да се старае през цялото време да се вижда на следващото стъпало и да си представя реалността, която съществува там.

За целта той започва да организира всички съставни компоненти: себе си, групата, учението, учителя, Твореца. Има три основни компонента:

• самият човек,
• онова, което е между него и Твореца – целия свят, включително и групата, учителя, всички проблеми и поддръжки,
• Твореца.

Всички стоящи пред мен форми на скритие са с една дума неясни силуети в тъмнината. Но благодарение на тях вече мога да различа, че тук все пак има нещо. Независимо, че ги виждам в неестествена, неправилна, измамна форма, но все пак вече някак ги опознавам. Това означава да се намираш в състоянието ”ло лишма”, което служи вече като подготовка. И сега аз моля тези форми да се превърнат в истински.

Ако ги нямаше тези лъжливи форми, аз не бих приложил тези усилия и не бих пожелал те да се превърнат в истински. Тоест не бих видял истинските форми и не бих разкрил Твореца. Тъй като Той трябва да се разкрие в истинските форми. Това не са Негови форми, а формите, чрез които ми се показва. Тъй като самия Него, самия Източник аз не съм способен да разкрия – трябва ми някаква спомагателна форма, АВАЯ.

Затова трябва да започна от съсъдите, които по-късно се превръщат в милосърдие. Трябва да разкрия всички лоши форми на скритието, а след това да разкрия как те се превръщат в добра, правилна форма – форма на разкриване. Тази преобърната форма е разкриването на Твореца.

Затова ние не искаме сенките да изчезнат от нашия свят. Иначе не бихме имали връзка с Твореца и никога нямаше да можем да Го усетим. Затова е станало разбиването, за да може чрез съединяване на всички форми на разбиването да открием целия разлом между нас – това е най-главното. Ние изучаваме не целия съсъд, а как той се съединява от отделните парчета, т.е. изучаваме цепнатините. Те са като връзка с висшата сила. Трябва да виждаме Твореца пред нас, разговарящ с нас с помощта на всичките тези неприятни форми на скритието, възприемайки ги като покана, призив за вярно обръщение към Твореца. И разбирайки, че когато всички тези връзки се подслаждат и негативните форми се превръщат в позитивни, то в тези форми разкриваме Твореца.

Затова цялата ни работа се състои в това посредством: учителя, групата, книгите, разпространението, да поискаме да заменим формите на скриване, стоящи пред нас, с форми за разкриване. Но във формите за разкриване трябва да се отъждествявам със свойството отдаване, с Твореца. Връзките се подслаждат в зависимост от степента, с която се съотнасям със свойството отдаване.

От подготовка към урока, 17.03.2014

[130135]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Ако всичко зависи от работата на висшето управление, то защо е казано, че науката кабала се е разкрила преди да и е дошло времето?

Отговор: Кабалистите от древността са дали на народите от света да четат и изучават науката кабала, да черпят знания и след това да развият науките в света.

По такъв начин светът ще може да се развива егоистично и ще достигне до разкриване и осъзнаване на злото. Но науката кабала е била скрита от народа на Израел, за да усети изгнанието, в противен случай те не биха го почувствали. И най-малкото съприкосновение с кабала би им послужило като намек.

Затова от една страна, кабалистите разкрили висшето учение на целия свят, а от друга, скрили вътрешната и мъдрост. Станало така, че външната наука все повече се е разкривала за сметка на вътрешната.

Тези процеси са се случвали едновременно: духовното падало и угасвало, а материалното знание непрестанно нараствало. В крайна сметка, днес сме достигнали такова състояние, когато имаме пълно материално изобилие – прави каквото искаш! Но не получаваме никакво удовлетворение и не виждаме смисъл от такъв начин на живот.

От урок по ”Предговор към книгата Паним меирот”, 10.03.2014

[130012]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Цялото творение се намира в постоянно, непроменливо състояние. Но ние възприемаме и разкриваме това творение съгласно своите свойства, както човек може да наблюдава един и същ обект, без очила, с очила, с бинокъл, с микроскоп. Тоест, всичко зависи от нашите инструменти за възприятие, чрез които ние гледаме на творението.

Всичко се оценява спрямо човека. А всъщност, ние се намираме в света на Безкрайността. Помня как през седемдесетте слушах лекция на местния равин от Реховот и той ме порази с това, че разпери ръце и каза: ”Ето тук се намира бъдещият свят, тук се намира духовният свят”. Тогава не разбрах за какво говори и към какво гледа. Той беше кабалист и имаше духовно постижение.

Тогава не разбрах какво имаше предвид той. Как така бъдещият свят се намира просто тук? Той нищо повече не обясни, но тогава това много ме порази и остана в мен.

И така ние с вас се намираме в света на Безкрайността, в единственото създадено състояние и трябва да открием тези инструменти за възприятие. В това се състои цялата ни работа.

От урок по ”Предисловие към книгата Паним меирот”, 13.03.2014

[129858]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Защо по време на четене на Зоар, независимо от всичките ми старания да държа силно намерение и да мисля за другарите, изведнъж изпитвам точно противоположни чувства към тях, чак до ненавист?

Отговор: Получава се, че мисля и се грижа за другарите и изведнъж чувствам, как в мен се събужда ненавист към тях. Това показва, че тази работа засега е нежелана от мен, просто заставям себе си да мисля за тях, а поради това съм обречен на неуспех.

Но това е добре, вече е изяснение, че не ми достига основата. Наистина, защо изведнъж трябва да преживявам за тях? Сякаш са ми подхвърлили чуждо дете и са ме принудили да се грижа за него, а то ми е напълно безразлично и няма никакво отношение към мен. Грижа се за него просто от състрадание, докато се изчерпи търпението ми и искам да го вземат от мен. Дотолкова ме е изморило, че просто започвам да го ненавиждам.

Докато, ако това беше моето собствено дете, всичко бих търпял и бих се грижел за него безкрайно. Тоест, любовта ми дава сили. А ако не ми достигат сили да се грижа за другарите в групата, това показва, че не ми достига любов. Това е забележително откритие!

Ако по време на четене се грижа за това всички другари да напредват и всички заедно да се удостоим с разкриване, ако преживявам с нежност за тях, като за собствено дете, то спрямо това мога да измеря, доколко съм напреднал към целта. Това е много точна скала за измерване. И разбира се, такова отношение към другарите идва, благодарение на въздействието на светлината, връщаща към източника, а не просто така. Затова, незабавно трябва да благодаря на светлината, която ме осветява и поддържа.

От урок по Книгата Зоар. Предисловие, 10.03.2014

[129544]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Какво ще стане, ако успеем да разпространим в света методиката на интегралното образование? В света ще се възцари пълно изобилие – ще има за всички препитание, комфортен живот и няма да се налага да работим повече от 2 часа на ден?

Отговор: Ще достигнем даже повече: ще поправим себе си така, че изобщо няма да ни се налага да работим. Не само, че роботи ще работят за нас, а въобще този материален свят ще се изпари и ние ще стигнем до свят на сили, вместо въображаемия свят на предметите.

Ще започнем да използваме цялото ни знание, цялата наука и сили в полза на човечеството, съгласно взаимните договорености, приети в обществото. Такъв преход ще се извърши постепенно, в зависимост от готовността на обществото.

Въпрос: Значи и кризата в медицината, и неправилното използване на лекарствата, също ще се поправи и ще се превърне в добро използване?

Отговор: Лекарствата ще се използват по добър начин, докато съвсем не отпадне необходимостта от тях. Повече няма да ни потрябват лекарства. На междинния етап, разбира се, ще използваме само лекарства, които носят полза. Не можеш да тровиш с вредни лекарства хората, които усещаш близки.

Въпрос: Не разбирам как може да изчезне кризата в екологията, заплашващите ни явления, които са готови да се случат? Природата също ли е свързана с нашите успехи в разпространението на интегралното възпитание?

Отговор: Ако установяваме равновесие на човешкото стъпало, това влияе на нивото на силите на всички по-ниски степени. Проблемът е в това, че не чувстваме тези сили. Ако преди 150 години ти бях показал електрическа батерия, ти не би повярвал, че в нея има някаква скрита сила. Тогава ти си разбирал силата на огъня, динамичната, потенциалната сила, но не и електрическата.

После започваш да разбираш, че електричеството притежава сила и си готов да повярваш, че чрез акумулатора може да работи по-голяма машина. Ако бях ти показал малка кутийка и ти бях казал, че това е атомна бомба, притежаваща силата да взриви цял Манхатън, ти не би повярвал. Това, разбира се, би те разсмяло, та нали са ти известни размерите на Манхатън?

Днес обаче вече вярваш, че на 5-то авеню може да мине обикновена на вид кола с такава неголяма кутийка вътре, която да се взриви и да превърне целия Манхатън обратно в индианско село. Преди сто години това би ти се струвало невероятно, но днес сме поумнели и такава ситуация изглежда съвсем реална.

И това същото се отнася към нещо още по-тайно – към духовните сили, действащи в света. Те са много по-скрити и милиарди пъти по-силни от атомната енергия. Тези сили не просто “действат“ на този свят – те го управляват!

Въпрос: От това ледниците могат ли да спрат да се топят?

Отговор: Ако се възвръщаме към равновесие с природата, то всички нива под нас също се уравновесяват.

Въпрос: И всички ще могат да видят тези сили?

Отговор: Ще видят тези, които постигнат, които са вътрешно готови, но за това е нужно да построим прибор вътре в себе си.

От урока по “Предисловие към книгата “Паним меирот”, 09.03.2014

[129517]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Защо от страна на природата няма такава защита от вредното използване на външните науки, каквато съществува за науката кабала, която е невъзможно да бъде използвана във вреда?

Отговор: Работата е в това, че науката кабала се намира над махсом, границата на духовния свят. Ако преминеш махсом, ти можеш да се приближиш към тази наука и да я използваш, но само в мярата на твоя екран. Докато всички външни науки не изискват екран за тяхното използване. Защо за външните науки няма такава забрана както за кабала?

Древните мъдреци сами са въвели такава забрана на разпространението на знанията сред обикновения народ. Защо забраната не съществува изначално, по природа, за да може човек само в мярата на духовното си развитие и морал да използва силите на природата, както това е с духовната мъдрост?

Ако такава забрана съществуваше изначално, ние никога не бихме достигнали до осъзнаване на злото, заради което е и създаден този свят. Трябва да се даде определена свобода на егоизма, за да могат, потопени в него, хората да разкрият злото в своето съществуване и да поискат да се издигнат над него.

Ако егоизмът бе ограничен, то човек би останал без избор и без осъзнаване на злото. Просто нямаше да има какво да правим в такъв свят. Представете си, че нямахме възможност да направим нищо лошо, че беше  невъзможно да разкрием своето зло. Тогава бихме живели като животни, като всички останали нива в природата.

В този свят човекът се отличава от останалата природа именно с това, че използва силата на своето зло и достиженията от своята наука. Силата на злото е заключена в неговото сърце, тоест в егоизма, а развивайки науката, той я използва за удовлетворение на егоизма си, тъй като желанието е първично спрямо разума и властва над него. И затова, ако желанието на човек е зло, то и разумът му става зъл, обмисляйки как да използва мъдростта, науката за собствените си користни цели: мислейки, че това е в негова полза и във вреда на останалите.

Целта на развитието на външните науки е само в това да се достигне до осъзнаване на злото. Именно за това и съществуваме – за да си изясним, че нито с помощта на науката, нито с помощта и на най-изключителните постижения не е възможно да достигнем до добър живот. Понятието “осъзнаване на злото“ се състои именно в това – да разкриваме, че всяко явление е в наша вреда, тъй като ние го използваме егоистично,а  да го използваме по друг начин сме неспособни.

Науката винаги е била предмет на гордост за човечеството, защото сме я развивали самите ние. Тя е плод на нашия интелект и вътрешно усъвършенстване: духовно, душевно. Това е, което отличава човека от животното. И изведнъж се оказва, че тази същата наука ни прави жалки, нещастни същества, по-ниски от което и да е животно. Точно това се нарича осъзнаване на злото – резултат, в който е невъзможно да се повярва. След всички титанични усилия, положени в науката, в течение на хиляда години, в надежда да придобием власт над себе си и над природата, ние се оказваме унижени и потъпкани за сметка точно на това зло, намиращо се в нас.

Чувствам се така, сякаш мъкна на врата си удобно седнало там магаре. Затова не желаем повече да се развиваме и да се разочароваме. Ние вече не се отнасяме с такова благоговейно уважение към учените и философите, както беше по-рано. В съвременния човек изобщо и не останаха никакви авторитети и светини – умишлено пренебрегваме всичко, отнасящо се към човешкото стъпало – дори музикантите и писателите. Не ни вълнува каквото и да е, защото разочаровани от всичко, не очакваме от развитието си  нищо, освен вреда.

Това чувство нараства в човечеството. На никого вече не са интересни всички тези регалии: доктор на науките, професор, президент. Няма уважение към никоя длъжност и това е добре, тъй като то означава, че вече сме използвали всички наши добри инструменти, за да доведем себе си до най-жалката ситуация.

Съвременният млад човек не желае да учи, да работи, да поеме на себе си някаква отговорност. 99%  биха предпочели да не стават изобщо от дивана, ако им включат телевизора и ги понахранят с нещо. И това е естествено и добро – така и достигат до осъзнаването на злото.

И така, в развитието на науката има два периода. Първият период – когато древните мъдреци я скриват, което продължава до 16-17 век, докато не започва епохата на просвещението. Тогава науката излиза от  скриването, подобно на това, как след Ари целият свят започва да се пробужда. Времето започва да се движи все по-бързо и по-бързо, докато не ни довежда до днешната криза.

От урока по “Предисловие към книгата “Паним меирот””, 09.03.2014

[129522]

Filed under: Ежедневен урок, Развитие на егоизма, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Можем ли, изучавайки науката кабала, да навредим на света, подобно на вредата, нанесена от външното егоистично използване на науката?

Отговор: С разкриването на науката кабала е невъзможно да се нанесе вреда, тъй като съществува природен филтър, пропускащ само нашето добро въздействие към висшите светове, към системата от сили, управляващи Вселената. Вредното въздействие никога не ще премине.

Но ако е настъпило време, когато вече си длъжен да окажеш полезно въздействие на тази система, а ти не го правиш, то така и влияеш лошо – не пряко, а косвено. Ти вредиш на системата не по свое желание, а даже без да подозираш за това.

Става дума единствено за недостотатъчно поправяне в теб. Ти не можеш да навредиш на висшата система нарочно. Умишлено можеш само да я поправиш. Може да не приложиш достатъчно усилия, да не окажеш достатъчно добро въздействие – но не и лошо въздействие.

От урок по ”Предисловие към книгата Паним меирот”, 09.03.2014

[129499]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - No Comments→

Когато мисля за групата, то не виждам конкретни хора, мога да не помня лица, имена. А още повече, че хората се променят, не външно, а главно вътрешно. Затова виждам пред себе си не конкретни хора, а общото желание на групата,  на което трябва да предам много по-конкретна форма.

Затова трябва да мисля не за конкретни другари, а за цялата група, вече обединена в една интегрална сума. Отделните личности ще останат в лявата част на формулата, под интеграла, а аз мисля за дясната част на формулата, за нейния резултат – от него и нататък започвам да работя.

Въпрос: Но това обобщаване ми се струва като някакво абстрактно понятие?

Отговор: Това не е абстрактно понятие, а е най-живото! Тъкмо в обобщеното понятие група има живот, а всеки отделен човек е мъртъв. Това с една дума е като елементарните частици, атомите, които започват своето съединяване за сметка на някаква висша сила, която те самите не притежават. И изведнъж, от тези атоми се образува нещо живо, движещо се, вътре започва метаболизъм, обмяна на веществата – т.е. заражда се живот!

Една клетка получава от друга, поглъща и изхвърля навън веществата, пречещи на съединението с останалите. А онова, което им помага за съединението, те започват да търсят отвън. Всичко това е следствие на тяхното съединяване, преди което те са били мъртви, неживи, просто частици: електрони, неутрони, протони и т.н.! Това са само елементарни частици, в тях няма никакъв живот, и изведнъж благодарение на съединението помежду си те достигат такова развитие.

А след това за сметка на още по-сложни съединения се образуват вътрешните и външни усещания. Към такава необикновено сложна организация довежда съединението на органите, защото всеки е готов да приеме особена функция спрямо останалите и да не се грижи за нищо друго. Например, черният дроб пречиства кръвта, която сърцето изтласква. Но какво може да направи черният дроб без сърцето, а сърцето без черния дроб? Всички части на организма са достигнали до такова предано съединение, че всяка от тях е готова да се жертва за благото на другите.

Без който и да е от основните органи на тялото организмът няма да може да функционира: без бели дробове, без черен дроб, бъбреци, сърце, мозък. Всеки по отделно, без другия, не струва нищо. Вижте колко са се сближили и са се съединили, че са готови да отдадат живота си на другия. Всеки изпълнява само онази мисия, която му е възложена и се грижи на 100%, смятайки се за отговорен пред всички останали. Ето това се нарича поръчителство.

А дотогава тела няма. Затова общото понятие група не е абстрактен термин, а единственото, което живее и съществува!

От урока по книгата Зоар, 10.03.2014

[129541]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

От статията на Баал а-Сулам “Поръчителство”: Един грешник води до загуба на много блага, както е казано по-горе, човек, който изпълнява заповед между него и Твореца, получава такова вдъхновение, както и човек, който изпълнява заповед между него и неговия ближен.

Тъй като изпълнението на която и да е заповед се прави заради Твореца, без какъвто и да е примес на егоистична любов, без каквато и да е светлина и надежда за получаване в отговор някакво възнаграждение или уважение за положените усилия, когато тук, в тази висока точка, се съединяват любовта към Твореца и любовта към ближния, ставайки едно единно цяло. По такъв начин, това води до определен напредък на цялото човечество по стълбата на любовта към ближния.

От това става ясно, че условията са много точни: отдаването, природата на Твореца, изисква от нас да преминем етапите на развитие на нашия егоизъм до такава степен, докато не потънем напълно в него, не се преизпълним с егоистично зло на висотата на всичките 4 нива. А разбиването, започнало в нашите корени, трябва напълно да бъде завършено и да започне да проявява своите резултати.

Ако човек наистина желае да се издига в духовното, т.е. към отдаване, той постепенно разкрива, че тези условия са необичайно трудни, дори на практика невъзможни и, разбира се, нетърпими. Защото трябва всеки миг да се правят действия, използвайки всеки шанс и даже търсейки допълнителни възможности за отдаване на ближния от любов към него. И при това да се намира в радост и въодушевление, въпреки усещането, че в него самия няма нищо!

Трябва да се разбере, че тъкмо това се нарича духовно: да не получаваш никакво възнаграждение, действайки само за благото на ближния. Ако това беше за благото на Твореца, бихме могли да се съгласим, тъй като Той е велик и властва над всичко.

Почетно е да си свързан с Него, да се доближиш и да Му отдаваш. Но когато става дума за отдаване на ближния, а не на Твореца, т.е. на всеки човек на този свят, на когото трябва чрез своите действия да донеса всевъзможно добро, наслаждение, напълване – това става съвършено невъзможно.

В тази точка аз достигам до разбирането, че само обкръжаващата светлина е способна да направи такава промяна и че тя е необходима, защото на мен нищо не ми е останало и не мога да избягам от това. Това е истинската цел на творението и висшата справедливост и аз се нуждая от помощта на Твореца, доколкото без Него, разбира се, нищо не мога да направя.

В крайна сметка, се съгласявам и разбирам, че в това е висшата справедливост и че така трябва да бъде, въпреки че всичко в мен протестира. Готов съм през цялото време да се обръщам с молба да дойде висшата сила, да ме поправи, да ме промени, да направи така сякаш преставам да съществувам, а само да служа на цялото човечество, по равно, без да ги разделям на приятел и на враг.

Не трябва да има никаква разлика в отношението ми към най-пропадналия, най-лошия човек на света и в отношението ми към Твореца. Само след като достигна до пълна любов към творението, ще достигна до любов към Твореца. Защото Творецът трябва да се разкрие между всички.

От подготовка към урока, 04.03.2014

[129019]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Ако Творецът властва над моето сърце и разум, то как тогава мога да избирам нещо или да променям намерението си?

Отговор: ”Аз” – това е само част от системата, която се включва в групата, и чрез връзката с нея може да участва в общата молитва (МА”Н).

”Аз” не е моето тяло, не е сегашното ми чувство и разум. Всичко това не се зачита, затова този свят се нарича въображаем. Спокойно можем да пренебрегнем всичко, което усещаме в момента – в него няма нищо реално.

Но тогава какво ми остава? Решимо – това също не съм аз, защото е дошло свише. Зачитат се само моите усилия да вляза в групата с цел да я върна към първоначалното и състояние. А това се нарича МА”Н.

Въпрос: Когато работя в групата, в мен пробужда ли се желание от някакъв друг тип?

Отговор: Разбира се, това е друг тип желание. Моето желание да се включа в групата и усилията, които прилагам да се обединя с другарите – това вече е моето старание да достигна до отдаване. Тъй като за това е необходимо да отменя себе си.

От подготовка към урока, 09.03.2014

[129437]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Въпрос: Какво в мен се явява копие на Твореца?

Отговор: Създателят ни дава много мъничко желание. То дори не е достойно да се нарече Негов слаб отпечатък, защото целият ни свят е само една ефимерна сянка. Нещо като аромата на супа, която ни поднасят, за да я помиришем, вместо да ни нахранят с нея. Това е все едно нищо. Но въпреки това, ние започваме от там.

Всичко, което получаваме като допълнение към първоначалното пробуждане, идва от групата и учителя. Без групата и учителя, човек няма никакви шансове за контакт с Твореца и възможност да реализира правилна връзка с Него. Групата е моят духовен съсъд, учител, висше стъпало, а по-нагоре вече е Творецът.

Творецът ни дава от Себе си само началното пробуждане: довежда човек до подходящо обкръжение и му казва: ”Вземи го за себе си!”. Но за да го ”вземе”, трябва да се съедини с групата, с учителя, с книгите и чрез тях – с Твореца. А дотогава, в него има само точка в сърцето – искра, пробудена от Твореца и караща човека да Го търси.

Всичко останало в нас принадлежи на животинското ниво и не е отпечатък на свойствата на Твореца, а просто развито желание за наслаждение. Човек се нарича само онази точка, която е устремена към Твореца. Това е точка – желание за наслаждение, свързана с Бина, с желанието за отдаване.

Ако няма такава връзка между желанието за наслаждение и желанието за отдаване, няма Бина и Малхут, съединени заедно – това създание не се нарича човек, ”Адам”, ”подобие” (доме) на Твореца. Такава връзка може да има само в 4-ти стадий и то не в целия, а само в някаква негова част, която се изяснява с времето. Само човешкото стъпало вътре в нашето желание е предназначено за извисяване към Твореца.

Въпрос: За какво тогава са нужни неживото, растителното и животинското стъпала?

Отговор: Желанието за наслаждение трябва да се развие с помощта на всички тези стъпала, иначе то не може да стане самостоятелно. На първите три нива имаме същото това желание за наслаждение, само че то функционира съгласно заложената в него вътрешна програма. А на 4-ти стадий желанието започва да се пита: за какво да обработвам тази програма?

За развиване на желанието са необходими всичките 4 стадия, тъй като от една страна, то трябва напълно да се отдели от Твореца, а от друга страна, да достигне до подобие с Него. Затова Творецът и творението – коренният стадий и 4-ят стадий са принудени да се отделят един от друг във всички останали стадии, на които се прави точен разчет, какви качества са нужни на творението, за да бъде противоположно и в същото време, подобно на Твореца: в какво то е противоположно, и в какво е подобно.

Противоположно то трябва да бъде в своето желание да се наслади, да остане такова, каквото е било; а подобно – в желанието за отдаване, което то изгражда над своето желание да се наслади. Тези две форми съществуват в него заедно.

От урок по ”Предисловие към книгата “Паним меирот””, 06.03.2014

[129282]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Баал а-Сулам, “Предисловие към книгата Зоар“, п.67: Когато човек от народа на Исраел предпочита своята вътрешна част – “Исраел“, пред външната – “народите на света“, тогава действията му довеждат до това, че народът на Исраел се издига в своето съвършенство все по-високо и по-високо, а народите на света, външната част като цяло, признават и ценят ролята на народа на Исраел.

Въпрос: Съществува вътрешно и съществува външно – това ми е ясно. Но какво означава “предпочитат“ едното пред другото?

Отговор: Има тяло и душа. “Тяло“ не във физиологичен смисъл, а на степента човек, се нарича получаващото желание. Но всъщност какво е това човек?

Отново и тук се няма предвид физическото тяло. Ръце имат и маймуните, крака имат и петлите. Човек се издига над своето животно чрез способността да се пробуди за постигането на Твореца. Намирайки се първоначално на нивото на животинския свят, той придобива добавъчен потенциал – желание, с което може да тръгне към търсенето на Източника.

Ето такава странна “маймуна“ с открити за развитие хоризонти.

– Какво търсиш в гората? – я питат останалите маймуни. – Да не си загубила нещо?

– Братята свои търся – им отговаря тя. – Искам да намеря Баща си.

– Но ето го твоят баща!

– Не, аз търся моя Източник. Липсва ми нещо в живота, искам да знам защо и за какво живея на този свят. Дали работата се ограничава до бананите, или съществува и още нещо. Без това не мога!

– Без кое?

– И аз не знам! Трябва да има смисъл. Живота ми е безвкусен, “няма мая“ в него.

– Опитай тези банани, много са вкусни!

– Не, имам още едно желание, освен за прехраната.

Ето това “добавъчно“ желание и наричаме “Човек“ (Адам), тъй като тази вътрешна потребност е насочена към това да станем подобни (доме) на Твореца, на Неговите свойства, на Неговата природа.

И маймуната започва да търси. Тя не знае и не разбира нищо засега, все още търсенето ѝ е облечено в егоистично развитие.

Такова развитие е устремено към това да заработва повече, да преуспява повече, да има повече. Този процес отнема стотици хиляди години: възниква селското стопанство, след това промишлеността, социалните връзки се усложняват, постиженията не могат да бъдат преброени, и все пак маймуната никога няма да се почувства напълно доволна, удовлетворена.

В плетеницата на нейните желания се таи порив да почувства Твореца. Но засега той не е явен, сякаш е скрит под няколко слоя одеяния – другите желания. На нея ѝ се струва, че влечението ѝ е към нови земи, континенти, че търси знание за света и неговите закони: “Какво има там, в небето? Какво има в земите недра? Какво има в сърцето на приятеля?“ Тя развива науката и техниката, но това са само етапи по нейния път, езикът на еволюцията, както тя го разбира.

А зад всички свои напразни опити, зад науката и философията, зад най-новите технологии, всъщност тя желае да разкрие Източника на действителността.

Така, с времето, маймуната става все по-странна и вече нарича себе си “човек“, докато един ден досега скритото в нея желание не започне да се проявява по-отчетливо. Тогава тя започва да търси някакви властващи сили в природата, впуска се в мистика, астрология, тайнства, търси около себе си някакви знаци, приписва чудодейни свойства на едни, или други явления и предмети и си създава всевъзможни теории за тяхна сметка, но в резултат и тук не намира нищо.

Но през това време, нейното дълбоко скрито желание малко помалко излиза по-нагоре, очертава се все по-добре. И изведнъж, сред хиляда развити маймуни, се разкрива една, на име Адам. Сякаш по случайност родителите му са го кръстили точно така. И той, в своето утвърдило се голямо желание накрая разкрива Висшата сила, която поражда цялата реалност, и всичко, което е в нея.

Този човек се нарича “първи“ (Адам Ришон) понеже той пръв е придобил Човешки образ, подобие с Висшата сила и благодарение на това е разкрил Твореца.

След него в същото направление тръгнали и други. На протежение на двадесет поколения преди Авраам на някои се отдало да стъпят на Човешкото стъпало…

И така, в този вид маймуни е заложена тяга към разкриването на Висшата сила. Всъщност към нея все още ги съпровожда егоизмът. Те търсят по-добър живот и откриват различни средства за това, защото вътрешният позив е все още скрит.

Както ние караме децата да се занимават с полезни неща, прикривайки ги в привлекателни форми, за да напредват в необходимото направление. Така и маймуните – посредством развиващия се в тях егоизъм, малко помалко пристъпват към въпроса за смисъла на живота, подтиквани от проблемите, разочарованията и т.н. Така става напредването.

По времето на Древния Вавилон между тях започнали раздори. Ситуацията се изострила дотолкова, че всички възроптали: “Искаме да познаем нашия Цар!“ Това вече били много развити маймуни, на които били необходими стотици хиляди години развитие, докато не достигнали до вик в желанието си да се запознаят с Висшата сила. Те вече не били примитивни идолопоклонници, построили си пирамида. Кулата им се издигала към небесата и всъщност те правели вече духовни действия – работели със силата на Природата, независимо от това, че било по егоистични подбуди.

С една дума, в онези времена маймуните поискали да разкрият Висшата сила, само не знаели как да го направят. Въз основа на много-хилядолетни тенденции, технологично и социално развитие, те искали да продължават пътя, но се сблъскали с кризата. Тъй като по този начин е невъзможно да бъде разкрит Твореца.

Тук трябва да се подчертае: те живеели достатъчно скромно, имали достатъчно храна, а усилията си насочвали в постигането на Висшата сила, в нейното овладяване.

И може да се каже, че започвайки с Вавилон, маймуните в нещо се приближили към Човешкия облик. В тях нещо се променило, устремило се в направление към Източника, към Висшата сила.

От този момент започнала разработката на методиката за нейното постигане, тъй като това би ни позволило да разберем истината. И няма значение дали тя е приятна или не, удобна или неудобна. Аз не търся удобство, аз искам да знам.

Но да бъде продължен този път водещ към постигането е възможно само посредством още по-голям егоизъм. Следователно, трябва да се премине към следващия етап.

Вавилонската “добавка“ към егоизма позволила на малка част (около пет хиляди от три милиона) да го овладеят, да се издигнат над него, да станат Галгалта ве-Ейнайм и да се присъединят към Авраам. Докато по-голямата част не успяла да се справи със своя егоизъм, забравила за целта на живота, за “кулата до небесата“, т.е. за търсенето на Висшата сила, паднала под петата на себелюбието, и започнала да се разпръсква по целия свят и да се установява материално.

Така, разрасналият се егоизъм ги разделил на две части: вътрешна и външна. Този процес продължава и до днес: малката част, домът на Авраам, “Исраел“ се развива и поправя себе си, а голямата част, АХАП, само трябва да придобие готовност за поправяне, но тя не е способна на това със собствените си сили и го реализира само чрез поправената Галгалта ве-Ейнайм. Ето защо светът също трябва да премине през големи кризи и разочарования, за да успее в края да се включи към Галгалта ве-Ейнайм и да бъде готов да я поддържа.

Тогава, както е казано от пророка Йешайау, “народите“ ще поемат „синовете на Исраел“ на своите плещи и ще ги занесат в Храма. На това те са способни, но на самата реализация – не. Именно Галгалта ве-Ейнайм се явява преходното звено между АХАП-а, “народите на света“ и Висшата сила.

Така, заедно, тези две части и ще достигнат да пълно поправяне.

Как маймуната ще предпочете вътрешното пред външното? Тя си задава въпроси за целта и смисъла на живота: “Защо правя това? Защо живея? За какво развивам промишлеността, науката, културата, образованието, политическата система? Защо откривам нови земи? Защо летя в космоса?“

Днес поне половината от населението на света изпитва отчаяние в една или друга степен. Огромно количество хора приемат антидепресанти, леки наркотици, алкохол и т.н. Всичко това са признаци на безсилие, на безпомощност. В крайна сметка, човек няма отговор на дълбокия въпрос: “Защо живея?”.

Хората не осъзнават това, те просто чувстват опустошение. Лиши ги от телевизия, отдели ги от медиите, които им мътят главите, отдалечи ги от всичко, с което насила ги тъпчат, запълвайки свободното им от сън време – и какво остава?

Принуждават хората да работят много, въпреки че в действителност това на никого не е нужно и по този начин умишлено ги отвличат от главния въпрос, пробуждан от самата природа. Защото този въпрос е много опасен: днес той като кибрит може да разпали световен пожар.

Просто никой не иска да го чуе – хората се страхуват от болката, която ще им донесе. Задай им го – и целият им живот ще се превърне в един болезнен спазъм. На кого е нужно това? Хубаво, ако тук и там мога да намеря поне някаква утеха, а за какво ми е тотално отчаяние?

Затова биха те убили – отвори отново въпроса за смисъла и ще отвориш такава болка в тях, за която няма лекарство.

Какво ли не прави човечеството, за да избегне тази болка! Туризъм, мода, кино и телевизия, развлечения – безбройни “алтернативи“. Прави всичко, което е изгодно на душата, само не се докосвай до тази болка, за която отговор няма!

И въпреки това, въпросът за смисъла се пробужда, независимо от работата на най-добрите политически технолози и прочие специалисти за неговото потушаване. Усилията им не се увенчават с успех, тъй като вървят в разрез с целта на творението.

Само че хората още трябва да се “поварят“, да “узреят“ вътрешно. И разбира се, това зависи от широкия достъп до методиката на поправяне. Методиката, която носи на света не самия недъг на безсмислеността на битието, а готово лекарство срещу него, забележителен живот, проникнат от чувството за вечност и съвършенство, безгранично извисяване.

От една страна, тя предоставя ясно обяснение на сегашната ситуация: защо това става и как по принцип да бъде поправено положението; а от друга страна, обезпечава с ясна методология за практическо поправяне, която веднага дава практически резултати.

От урока по “Предисловие към Книгата Зоар”, 03.03.2014

[129005]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→