Навсякъде вълнения, чак застрашителни, проявяващи се спонтанно и управляващи, никой не може да предскаже изхода от произтичащото. Както и самата криза, вълните от нея преминават през всички, и никой не остава в покой. Богатите са принудени да помагат на бедните, бедните манипулират в зависимост от тях богатите…

Колкото са по света  специалистите – икономисти, толкова са и мненията за причините на произтичащата икономическа криза. Забравяме, че кризата не е икономическа, а на цивилизацията – няма нито една област в човешката дейност, където да не се наблюдава криза.

Кризата е във всички създадени от нас обществени системи – здравеопазване, социална помощ, криза в брака и семейството, във възпитанието и в образованието… Несъмнено, кризата е привлякла вниманието към себе, когато е започнала да се проявява, като икономическа и финансова, доколкото от това пряко зависи нашето оцеляване. Но за разкриване на причините, е необходимо да се разглежда в цяло, като криза на цивилизацията.

Причината за кризата е една – светът става, с всеки ден, по своята природа, все повече взаимосвързан, взаимнозависим, вътрешно в себе си, от природата – и затова, с всеки ден става все по-противоположен на днешните връзки и структура, които сме наложили, във вид на отделни държави, общества, противодействащи системи и др. Именно ежедневното увеличаващо се отличие на все по-проявяващото се единство на света на създаденото от нас структурно разделение,  се явява увеличаващата се криза.

Не сме в състояние да спрем проявата на вътрешна глобалност и интегралност на света  –  това произтича от неговата изначална същност, на която не сме в състояние да влияем.

Наблюдавайки  постоянно растящата конфронтация между вътрешната структура на света, в която се проявява неговото единство, и външната, човечеството, в което се появява неговата раздробеност и противоречия, не можем – това предизвиква в нас многостранна криза.

Единственото решение на проблема на развиващата се криза, на нашата растяща конфронтация с природата, – е в постепенното достижение на цялото човечество до единство, всеобщо поръчителство, равновесие със себе си и природата, разумно потребление.

Това противоречи на нашата егоистична природа – и затова е възможно само при пълно обкръжаващо положително въздействие на всеки човек и неговото обкръжение.

За това трябва формиране на ново обществено и лично съзнание, което може да се достигне при общо глобално образование и възпитание за проявяващата се в света глобална интегрална връзка между всички хора.

Необходимо е решение от всяка държава за формирането на социална среда, среда на възпитателно въздействие.

Създаването на СМИ чрез привличане на учени и специалисти, обясняващи новия глобален свят, неговите обществени закони, необходимостта да се следват заради оцеляването – това е образователната част.

Несъмнено, при първите стъпки в това направление, ние незабавно и явно ще почувстваме отстъпването на кризата.

[57887]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - No Comments→

Когато чета във вестниците за нещастията, които се случват с нас: човек паднал от петия етаж, или в дома на някой се взривила газова бутилка, аз чета не за законите, които хората не спазват, а за техните следствия и не разбирам откъде идва всичко това.

Ученият изучава, че падането от петия етаж е подчинено на закона за земното притегляне с определена сила – при това силата на удара в земята е такава, че човек умира; или, ако доближим нещо горящо към газовата бутилка, тя може да се взриви, защото там се съхранява такъв газ, такава система и т.н. Тоест трябва да изучавам законите и тогава ще мога да предотвратя нещастията.

А за кое пишат вестниците? За следствията от това, че аз не знам законите на природата. Затова вместо цялата тази информация е необходимо възпитание, образование. Тогава всичко ще ми е наред. Аз не само че няма да скачам от петия етаж, да хващам оголен проводник или да възпламенявам газова бутилка, а ще виждам по какъв начин предизвиквам урагани, цунами и т.н. Няма да изсичам горите само за да си направя абсолютно ненужни играчки. Няма да унищожавам кораловите рифове, без които ще изчезне микрофлората на океана.

Ако ти започнеш да обясняваш на всички, че трябва да сме в равновесие с природата, а не да вървим срещу нейните закони и само така ще спечелим,- тогава ти сам, на практика, ще станеш средство за масово възпитание.

От беседата за поръчителството, 25.09.2011

[58075]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Откъде ще дойде промяната: в резултат на натиска, с който народът ще принуди правителството да вдигне бедните до нормално ниво на живот, но това ще бъде принудителна мярка, когато нито едните, нито другите ще разбират защо правят това? Или ще стане промяна на съзнанието на хората?

Отговор: Не е важно по какъв път ще бъде постигнато, но това непременно трябва да бъде първото състояние на нашия път към поправянето,за да не остане и човек, на когото да не му достига хляб, и за всеки да има възпитание в новия свят.

Иначе, няма да престанем да получаваме удари, целият ни път ще преминава в страдания и беди, ако не въведем такова възпитание. А ако обезпечим на всеки хляб и възпитание, то това е достатъчно на всеки човек, за да напредва и постигне своята цел.

Не зная какво ще застави правителството да се обърне в тази страна – възможно е нашето разпространение, а е възможно и общата криза, която все повече ще нараства.

Ясно е, че всичко зависи от вътрешните изменения в човека. Но какво да правим докато хората се променят – не можем да заставим бедните да чакат и да седят без хляб? Затова е необходимо да се погрижим хората да получат необходимото.

И сякаш може да се зарадваме, че хората имат проблеми, които ги заставят да излязат на демонстрации по улиците, и това дава възможност да отидем при тях и да им разкажем за поръчителството? Но не, именно законът за поръчителство ни задължава първо да се погрижим за това, всеки да има хляб!

Затова, на мястото на правителството, аз бих реализирал първо тези две програми. Първо: да се вдигне всеки по-високо от нивото на бедността – това трябва да е икономическа програма. И второ: да се обезпечи на всеки интегрално възпитание и знание за новия свят, което е необходимо на човека днес , за да оцелее.

С това решаваме и всички останали проблеми: възпитанието на децата, разпадането на семейството, отношенията между хората. Всички поправки ще изхождат от общото интегрално възпитание, което ще се раздели на множество частни предмети.

А дотогава, народът ще притиска правителството, и противоположните сили ще играят помежду си, докато не излезем на авансцената и не разпространим методиката на поръчителството така, че тя дълбоко да се внедри в народа.

Сега, всяка страна действа от гледна точка на своята истина, но никой няма да има успех, защото без предварително възпитание за взаимно поръчителство и съединение, нищо няма да помогне. Всеки привежда прекрасни аргументи, и сякаш от своя страна е прав, и заедно с това, нито един не е прав, защото всичко, което те предлагат – не е решение.

Можем да се съгласим само с едно – преди всичко ни е необходимо възпитание. А след възпитанието, ще видим какви промени трябва да се направят в обществото. Защото възпитанието ще ни даде знание за света, в който се намираме. И всеки разумен човек разбира, че е необходимо знание преди да започнем да приемаме някакви решения.

Такива съвместни обсъждания, въпроси, са много полезни за напредъка. След седмица, две, ти изведнъж откриваш, че си друг човек: изведнъж започваш да мислиш по-глобално, по друг начин се свързваш с другите – това вече става твое нормално, душевно състояние.

И такива промени се постигат леко. Вместо това, да получава тежки удари, човек се променя само от това, че е прочел статиите и ги е обсъдил с другите – и вече влиза в новия свят. Ето това се нарича поправяне!

Из урока по статия от книгата “Шамати”, 02.10.2011

[58090]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - No Comments→

Мнение: Писмо, написано от Албърт Айнщайн на 10 юни 1939г., три месеца до началото на Втората световна война: ”Евреите нямат друго средство за самоотбрана, друго оръжие, освен солидарността”.

[57896]

Filed under: Движението "Поръчителство" - No Comments→

Докато още не са се случили сериозни икономически сътресения, ние ненатрапчиво разпространяваме това знание и се подготвяме, изграждаме предприятието и всичките  му отдели, преработваме материала, за да е готов. Засега ще се опитваме да действаме в рамките на възможното, чрез нашите групи и присъединяващите се към нас хора.

Но истинският удар на разпространението по целия свят ще се извърши, когато се разруши икономиката и то наистина потрябва на света. А докато Творецът ни подаде този сигнал, не е необходимо да излизаме навън, защото няма да ни чуят.

Преди това трябва да се случи крушението на предишния начин на живот, за да могат хората да разберат, че по този начин, в тази егоистична система, с такава форма на отношения в икономиката и в човешкото общество, няма да можем да оцелеем.

По целия свят ще започнат народни вълнения и безпорядъk, правителствата няма да могат да овладеят ситуацията, световната банка ще загуби контрола върху финансите. Банките, лихвите, кредитите – всичко това ще спре да работи и с мъка ще “поскърцва” за  да може едва – едва да ни даде възможност да си купим храна и да спечелим някакъв минимум. Ще започне такава икономическа стагнация, която ще изравни всички и ще ги натири под чертата на бедността.

И тогава вече ще може да се говори с хората или малко преди това. Ако не беше кризата, нямаше да имаме никаква  възможност да излезем на улиците и да заявим за идеята на поръчителството. Защото ние знаем, че Баал Сулам се е опитал да направи това даже в условията на приближаващата се война и свързаните с нея проблеми. Но хората още не са го усещали на собствения си джоб и затова нищо не ги е вълнувало.

Днес се случва същото – хората са готови да чуят само толкова, доколкото вече чувстват тези проблеми върху джоба си. Засега протестните демонстрации започнаха от Уол – Стрит и някои други места, но може да не се съмняваме, че през тази година те ще се разгърнат в пълна сила.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 02.10.2011

[57421]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Хората са съгласни с идеята за взаимното поръчителство, но не знаят, какво да правят с нея. Нашите обяснения се приемат благожелателно, а по нататък?

Отговор: Това е достатъчно. Като за начало ти си обяснил на човека ситуацията с интегралното взаимно свързване, той е чул от теб, че в глобалния свят е невъзможно да се поддаваш на протекционизъм и изолация. ”Къщичката ми не е накрая” ние всички по неволя сме свързани като зъбните колелца, и няма сцепителна сила, която да ни раздели един от друг. Друг изход няма, ние просто сме длъжни да се зачитаме един друг, да разбираме същността на взаимното обединение и единната човешка система.

Едва усвоили законите и ще можем да решим какво да правим заедно по-нататък. По-рано бяхме разделени, и аз можех да взема нещо от теб за свои, лични нужди. Но сега когато сме свързани помежду си аз не отнемам от теб ”чувала”, а просто го премествам от едно място на друго в общия склад. И в случая, това ще навреди на мен самия.

Ние още не осъзнаваме, какво е представлява единната система. Ако ти не вземаш предвид всичките и части, то не можеш да действаш. Светът днес ни демонстрира всеобща взаимна връзка – и това е за сега най-малката, близка до нас духовна степен. Ако не стъпим на нея, ние няма да можем в бъдеще да подредим живота си. Ден след ден външния натиск ще се увеличава, гайките ще се затягат все по-здраво, и условията на това първо стъпало ще предявяват все по ясни и отчетливи изисквания.

В случая ще ни се наложи да се запознаем с единната система, да я разберем, да я включим в себе си и да изградим отвътре съответствие на нейните закони. И тогава ще виждаме изобилие навсякъде. Само като достигнем единство, изобилието излиза на бял свят. Навсякъде цари покой и ред – достигнали сме в света на първото духовно стъпало.

А след това се разкрива следващото стъпало и отново пред нас безредица, несправедливост, смут… Така всеки път откриваме своето несъответствие на поредното стъпало към върха.

От урок по статията ”Мир в Света”, 16.10.2011

[57774]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Как да се обясни на хората законът за единната система, в която се оказахме?

Отговор: И в разума, и в чувствата си всеки трябва да осъзнае, че целият свят е неговото семейство.

Вярно, отначало това изглежда като нещо научено или напротив – нещо изтъркано. Но нека погледнем фактите в лицето: имаме ли друг изход? Днес по света се очертава такава ситуация, която изисква от нас ”семеен подход”.

Как да напредваме в това направление? Защото иначе няма да ни се отдаде да вземем и едно правилно решение. Да вземем, например, Европа, която отчаяно и безрезултатно се опитва да се измъкне от проблемите с дълговете. Работата тук не е в недостигът на пари. Те са готови да изложат всичко необходимо, но не виждат, че това не дава никакъв ефект. Същото това се случва и в САЩ. В течение на близките месеци, това ще се проявява все по-ясно: трябва да правим разчети, съответстващи на интегралната аналогова система, която съвсем не следва днешните ни представи и усещания.

Да се действа в полза на целия свят, да се уравновесява бурята с постепенен, всеобщ подем… Неспособен съм да почувствам този подход, да го преброя, защото самият аз не съм такъв. Като следствие, оказвайки се в глобалната, взаимосвързана система, лидерите взимат същите тези тясноегоистични решения. Просто не могат да вземат под внимание факта, че за ”моя полза” повече не съществува, има за ”наша полза”. Това твърде противоречи на човешката природа.

И сами го усещаме. Нима мисля за групата? Преди всичко, мисля за себе си, скъпия. Нима се грижа за другарите, за обединението им? Не, мисля как сам да се добера до духовното. Ето, ще се добера, ще се променя и тогава ще се погрижа за другите.

Дърдорим за единството, вдигаме тост за поръчителството, а вътре всеки преживява за ”себе си”, а не за ”нас”.

Обаче вървим по пътя на свободния избор, и това ни се разкрива ”меко”, а масите го намират за много жестока форма. Ако не им осигурим правилно обяснение, ще ни призоват към отговор и тогава абстрактната вече световна криза ще я усетим на собствения гръб.

От урок по статията ”Мир в света”, 16.10.2011

[57771]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Казваме, че Европа не трябва да допусне разкол заради дълговата криза. В такъв случай какво трябва да направи?

Отговор: Ключът към успеха е – възпитанието. Няма да намериш решение, ако не възпиташ народа, ако не го издигнеш на ниво на взаимното поръчителство. Преди всичко, трябва да се обясни на хората, защо е належаща помощта за Гърция. Защото на никого не му се плащат чужди дългове.

Като цяло, всичките проблеми, цялата съвременна криза се разкрива, за да достигнем на дело взаимното поръчителство, за да може всеки от нас да почувства зависимостта от околните. Задачата на света е – да се стигне до вътрешна взаимна връзка между всичките хора, за да станат те единен съсъд и да разкрият Висшата сила, висшето измерение.

По такъв начин, кризата не е за да се опитваме да я поправим, а за да можем с нейна помощ да се изкачим на по-високо стъпало. И от тук идва необходимостта от възпитание. Веднага щом като престъпим към него – кризата постепенно ще се успокои. Ние даже няма да разберем, защо става така. Цялата работа е в това, че ние ще поведем хората към вътрешни промени, към целта на творението. Тъй като истинското предназначение на кризата е да се промени самия човек, а не финансовата система.

Европейските лидери все още предполагат, че ще могат да се върнат към предишните тенденции: да произвеждат все повече, да нараства потреблението… А всъщност, развитието върви в противоположно направление – и това трябва да се обяснява. Нека Европа да подържа проблемните страни и банки, но основното това са хората. Без възпитание няма да видим светлина в тунела. Светът трябва да знае тази истина.

Ако просто се наливат само пари в длъжниците – ще бъде още по-лошо. Паралелно трябва да се възпитава, да се обучават хората на закона за интегралния свят. Вътрешните промени в тях няма да настъпят веднага, но самото действие, е насочено към поправяне, това ще оздрави ситуацията.

От урок по статията ”Мир в света”, 17.10.2011

[57852]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Баал a-Сулам, “Мир в света”: Напълно естествено е, че всички  не могат да работят еднакво. Винаги ще има някой, който поради слабост ще прилага за един час работа много повече усилия, отколкото друг за два часа или повече. По този начин не е възможно да се базираме на критерия усилия, полагани от човека, защото те не подлежат на оценка.

В търсене на социална справедливост не можем да се опрем на часовете извършена работа, защото всички хора са различни. Също така не сме в състояне обективно да оценим усилията на човека. Успехите на хората не ни говорят нищо, защото един се е родил глупав, а друг – умен, един – ленив, а друг – действен и т.н. Наследствеността не е вина за човека, но не е и негова заслуга.

Излиза, че не можем да съдим за хората правдиво – съгласно категорията истина. Защото тя се определя от корена на душата на всеки, от неговите вътрешни свойства, които е невъзможно да бъдат проверени, претеглени и пресметнати.

Значи, не е възможно да се предявят справедливи искания към хората и справедливо да се оценява резултата от тяхната работа. Всичките ни опити да съизмерим усилията и способностите, всъщност, са абсолютна лъжа. Ние поставяме оценки на децата в училище, поставяме всички под общ знаменател в армията, измисляме произволни граници на производителността на труда – и всичко това нарушава естественото развитие на човека.

Напоследък специалистите вече осъзнават този проблем, след като се сблъскват с кризата във възпитанието. Обаче ситуацията не се е променила. Просто не можем да оценяваме човека правилно, в съответствие с категорията истина.

От урока по статията “Мир в света”, 06.10.2011

[56715]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Сега не става дума за това, да се отстранят всичките различия в нивото на живота на най-богатите и най-бедните слоеве – това е задача на бъдещето. Сега пред нас стоят на преден план две основни задачи. Първата – да се повдигнат всички над нивото на бедността. Втората – да задължим всички да се обучават на онова, което се нарича поръчителство, нов свят, нова икономика, нови отношения между хората – към какви промени ни задължава природата.

Трябва да се построи такъв университет и да се задължи всеки да учи! Това трябва да бъде закон, както закона за задължително средно образование за децата.

Аз смятам, че тези две условия са необходими, тъй като е казано ”Ако няма хляб – няма и Тора”. Но от друга страна, ако няма Тора (знание за новия свят) – то няма да има и хляб. Затова трябва да се обучи човека и да му се даде хляб, тоест необходимия доход. И за сега друго не трябва. Често питат, какъв на практика съвет може да се даде на човек, който вече се е настрадал и е готов да се съгласи на поръчителство – как той би влязъл в новия свят?

Това е възможно само чрез постепенно възпитание. Не е възможно като с вълшебна пръчка утре да се озовем в новия свят. Всичко започва от вътрешното поправяне на човека. Той трябва да се учи, да се променя – за сметка на обучението и обкръжението. Ако много хора започнат да се учат, то те ще достигнат такова състояние благодарение на това, че ще се променят и взаимно ще си влияят един на друг.

Това е задача на правителството номер едно, да даде две неща: хляб и възпитание. Именно това трябва да поиска народа от правителството: всички да са над нивото на бедността и да даде на всеки възпитание в духа на поръчителството. Без това няма да можем да продължим.

Не знам откъде правителството ще вземе необходимите средства. Нека вземат от най-богатите или започнат режим на икономиите, да съкратят наполовина своите служители – това е тяхна работа. Нека да направи разчет, колко пари ще са необходими – Може това да не е такава голяма сума. Така или иначе, ще им се наложи да обезпечат населението с най-необходимото. То повече няма да си играе с хората както преди – по добре ще бъде своевременно да започне напредването.

Аз не мисля, че това ще се излее в някакви нереални суми. А след това може да се направи разчет и всеобщо обсъждане, на кого да бъдат увеличени данъците, а на кого намалени. Възможно е да трябва някакъв особен данък, който да се заплаща от всички, освен онези които са под нивото на минимума. Но трябва да се направи това. Как е възможно, да има хора на които да не им достига храна.

А освен това, е необходимо обучение за пестеливо водене на домакинството – популярни икономически програми по телевизията или домашни кръжоци. При случаен доход не е разумно да се живее неразумно, да правиш всичко каквото си поискаш.

Човек трябва да се научи разумно да използва средствата, а хората обикновено не умеят да го правят. Затова има специалисти: учени, икономисти, психолози, които могат да обяснят, как да се разпоредят с парите. Ако ти знаеш предварително, че имаш определена сума пари, да преживееш месеца с цялото си семейство, то те трябва да пресметнат, колко можеш да изхарчиш и за какво. Съществува цяла наука – икономика на домакинствата.

Послушай и малко по малко ще започнеш да схващаш за какво става на въпрос. Изведнъж ще започнеш да се отнасяш към живота по-иначе, защото хората не се замислят какво ще стане с тях след няколко дена. Ние това не го усещаме, никой не ни е научил на това. Училището дотолкова е откъснато от живота, че не обучава децата на такива задължителни неща: как да се отнасят към хората, към бъдещия мъж или жена, към децата, как разумно да водим домакинствата, за да стигат парите до края на месеца. На всичко това трябва да се научим.

От урока по статия от книгата ”Шамати”02.10.2011

[57522]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Устройството на света може да се изобрази като пирамида, в която има няколко пласта. Отгоре са хората с „точка в сърцето”. Такива хора е имало във всички времена и ги е привличало отдаването, защото в ”сърцето” им, тоест в желанието за наслаждение, има ”точка” – духовно желание. С помощта на тези две ”юзди” могат да напредват, използвайки обкръжението, за да притеглят към себе си силата на отдаване.

Във всички останали няма точка в сърцето, желанията им са насочени към обикновено самонаслаждение. Обаче след като се напълним със светлина, също така тя преминава към следващия пласт.

Тук има разни хора, в това число и учени, които по-бързо могат да приемат посланието за интегрален свят. От изследванията си разбират вече правотата ни и трябва да ги приемем като партньори. Знаещият човек вижда и разбира, че трябва да се поддържа интегрален подход, понеже Природата ни е поставила пред факт от който няма да избягаме. И подобни хора са хиляди: учени, икономисти, социолози, политолози и така нататък. С тях трябва да си сътрудничим по всякакъв начин.

Освен това, просто има ”силните на деня”- политици, магнати и други. На тях опосредствано трябва да им чукаме, докато ни отворят, с помощта на същите тези учени, които ще потвърдят стоящата пред света дилема: от една страна войната и фаталните ”размирици”, а от друга – обединение по необходимост. Така се появява още една аудитория, с която може да се разговаря – финансово-политическият елит, който има какво да губи.

По-нататък, при политиците и богаташите се появява нов проблем: започнаха да ги ненавиждат. Защото по улиците има криза, а те стоят на власт. Неотдавна още богатството предизвикваше уважително отношение, а сега предизвиква ненавист. Това явление скоро ще се обостри до бруталност и те ще почувстват тежкия му натиск.

И тук, заедно с учените можем да им предложим решение: понеже няма друг изход, трябва да се пристъпи към постепенни промени в обществото. Не правете никакви резки движения, само въвеждайте глобално възпитание. Днес то е насъщно необходимо.

Така се доближаваме до основния пласт на пирамидата – до народа, до масите, които трябва, както се казва, да се сложат на учебната скамейка, тоест да им се предостави система на обучение по законите на новия свят.

Може това да е просто да се направи. Защото за много кратки срокове безработицата ще удари тавана и икономиката ще се изправи, с изключение на механизмите, обезпечаващи базовите нужди. Сега много хора вече престават да харчат излишни пари. Огромен брой  няма да имат какво да правят и трябва да се отпратят да учат. За тях това също ще е работа. Човек, работещ в сферата на базовата необходимост, по нищо няма да се различава от този, който получава интегрално възпитание.

Постепенно ще се построи система: да допуснем, че половината от деня всички ще работят, а другата половина ще я посвещават на занятия, и изхождайки от това, ще се начислява заплата.

Така всяка пирамида ще постигне съответствие с изискванията на глобалната мрежа, в която светът се превръща.

От урок по статия ”Една заповед”, 07.10.2011

[57519]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Означава ли, че с нарастващата криза по света, е време да престанем да играем на кукли и да започнем да се грижим за настоящето на ”детето”?

Отговор: Разбира се. Дошло е времето да се отиде при народа – при всички онези, които се противопоставят на съществуващото състояние в света. А от друга страна, трябва да се разработи и да се поднесе на света методиката за поправяне.

Защото днес целият свят крещи, само че всеки вика по своему. Икономистите крещят за икономическата криза по форумите си, а обикновените хора, усещащи тази криза непосредствено в стомасите си, излизат на демонстрации. Но в продължение на броени месеци тази криза ще бъде достатъчно усетена от всички – и от богатите, и от бедните.

Защото за човека не е важно, колко  и какво количество ще бъдат – всеки измерва чрез усещанията си, оценявайки себе си спрямо обкръжението. Живеем с усещанията си и не сме способни да се оценим по друг начин.

Затова всички ще почувстват, че губят живота и надеждата си. И най-главното – това е загуба на надежда за бъдещето. Защото, ако сега ми е зле, но утре ме очаква нещо по-добро, това ми го допълва светлината. Вътрешната светлина плюс обкръжаващата светлина, утрешното очакване – двете неща заедно ми създават усещане за живот.

И обкръжаващата светлина – тук даже е по-важно, защото не съм ограничен от желанията си. Днес мога да съм беден студент, който няма нищо, и който се препитава с хляб и вода, наемайки ъгъл в чужд дом. Но знам, че утре ще се изуча и ще стана ценен специалист и ме очаква светло бъдеще. Тази надежда ме огрява.

В основни линии, живеем с надежда за бъдещето – обкръжаващата светлина. Защото не сме животни, живеещи само за днешния ден – човек живее за бъдещето. А ако няма бъдеще, то за мен е по-добре да умра, отколкото такъв живот. Животът се измерва с това, което ще бъде, започвайки от следващия миг и по-нататък, а не с това, което е точно сега. Само животното се успокоява с това, което има в дадения момент и не проверява запасите си. Това добавяне на богатство, което донася обкръжаващата светлина, се намира извън физическото тяло. Животното или малкото неосмислящо дете не чувстват това.

Затова най-главният проблем на днешния ден е загубата на обкръжаващата светлина, а не вътрешната светлина на текущото ни състояние в този свят. По тази причина, главното заболяване на днешния свят е депресията, разочарованието, усещането за безсилие. Интересното е, че в състава на хомеопатичните лекарства за депресията влиза златото.

Светът ще бъде, само това не разбираме, че трябва и нашата помощ. И ако не я предоставим своевременно, то той ще обърне погледа си към Израел и ще я изиска, както е написано от пророците. И тогава ще започне голям смут и война, защото инстинктивно хората ще усещат, че тук се намира коренът на проблема.

Всичко зависи от това, ще ни се отдаде ли по-рано да обясним на света, що за състояние е това и че имено тази точка открива нови възможности за разцвет – само в друго разбиране. Защото сме порасли и е време да заменим парцалената кукла с истински неща, притежаващи дълбоки ценности. И на нас предстои да открием така очите на цялото човечество – хората сами няма да могат да прозрат, защото в тях няма светлина, възвръщаща към източника – тази сила, която развива малкото дете. Тази светлина не може да достигне до другите по друг начин – само чрез нас.

Трябва да се погрижим за това и колкото е възможно по-скоро, на всички места, на които можем да се обърнем към народа – от участието в демонстрации до икономическия форум, формулирайки обръщение за тях. Независимо от това, доколко ще бъде прието – трябва да се направи всичко възможно.

От урок по статия на Рабаш, 11.10.2011

[57324]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Развитие на егоизма, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Защо законът за поръчителството е скрит от нас? Защо учените не могат да го въведат?

Отговор: Ти би искал да поставиш човек пред факта: ще помислиш лошо за съседа – върху теб ще падне камък; ще причиниш някому вреда – ще получиш страшно уведомление от банката. На теб ти е необходим незабавен отклик на всяко действие – награда или наказание. Ето какъв би бил законът на природата, неоспорим факт.

Работата е в това, че човек трябва да има свобода на избора. Ако действахме инстинктивно, то не би имало проблем. Природата би ни натиснала и би ни сляла в едно цяло. Това е много просто: достатъчно е нагледно да ми се демонстрира, че ще загубя от разединението – и ето вече се усмихвам на всички и съм съгласен с всички. Имам приятелско отношение, грижа се затова, дали всички са получили добавка наравно с мен, проверявам дали някому не е дадено по-малко. Дай ни поръчителство ”чрез факти” – и с радост ще изпълняваме програмата му.

Обаче трябва да пристъпим към него чрез свобода на волята, трябва сами да построим в нас човешката степен. Ето защо новината за единството е обвита в мъгла и сме изгубени в нея, лишени от твърди ориентири. Само напипваме, разбираме нещо – и отново всичко изчезва зад пелена. Защото иначе не би сформирал човека в себе си.

В крайна сметка мъглата не е важна. Глупав или умен, непохватен или сръчен – това няма значение. От теб се изисква само едно: построявай обкръжението. Като дете правещо къща от кубчета, трябва да построяваш изкуствено обкръжение – по примера на това, какъв би искал да станеш, ако би могъл да поискаш.

А ако бездействаш – ще те задължат към това косвено, с помощта на беди и страдания. Обаче и бедите никога няма да подчинят твоето естество, няма да ти ”извъртят ръцете” – защото тогава ще се върнеш на ”животинската” степен и ще построиш обкръжение инстинктивно, за да се спасиш. Това би бил социализъм по съветски модел, само че вместо зад гърба ти да стои КГБ, ще стои Творецът. И би станал животно, обединен с други животни в стадо. Нима това е творение? Нима така може да се достигне степента на Твореца?

От урок по статия ”Мир в света”, 12.10.2011

[57435]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Свобода на волята - No Comments→

През цялата ни история на развитие, когато Израел е съществувал като духовен народ, след периода от изхода от Египет и до разрушаването на Храма, през всички изминали 2000 години кабалистите са образували малки групи помежду си и това е било достатъчно.

Но сега трябва да изградим нова система на взаимно отдаване по абсолютно осезаем начин като всички връзки и системи, действащи в този свят. И днес трябва да я изградим не само във вътрешни връзки между нас, както са го направили групите кабалисти, които са разкривали свойството отдаване помежду си, а свойството отдаване трябва да се реализира в материята на този свят!

Това трябва да бъде цялостно и осезаемо приложение на духовното свойство в нашия живот, отпечатано във всички народи, индустрията, търговията, отношенията на човека със света и обществото, във всички системи. То трябва да се разкрива на всеки етап, във всеки елемент и част от материалните връзки, в целия ни ежедневен живот, свързан с храна, секс, семейство, чест, власт и знание. С други думи, всичко, което съществува в този свят, трябва да съществува с намерението за отдаване.

Преди всичко е нужно ново възпитание и едва след това можем да започнем с поправянето, защото ако започнем да поправяме обществото преди да поправим себе си, ще го разрушим дори повече. Светът ще стане дори по-лош, за да ни покаже нашия недостатък!

Ако днес не осъзнаете, че сте не поправени отвътре и възнамерявате да промените нещо отвън, всички промени, които ще наложите, нарочно ще бъдат обърнати вътрешно така, че да се върнат обратно и първо да поправят вас. И основавайки се на вътрешното поправяне, ще можете да излезете с външни промени – отвътре навън. Това е единственият начин да поправим реалността.

От урок по вестник „Народ“, 06.09.2011

[53822]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Защо всичко е устроено така, че вестта за единството трябва да дойде в света от някаква непонятна организация, още повече – разположена в Израел?

Отговор: Тя произлиза от хора, чието вътрешно желание доведе до необходимост – те искат да знаят защо живеят!? Благодарение на този стремеж те разкриват програмата и целта на творението – и я реализират. Точно те се наричат „Исраел“ –  „устремени направо към Твореца“. Това название е вече на пет хиляди години, а то се е появило още преди това, когато е възникнал народа на Израел.

И ето тези хора разпространяват в света посланието за единство. Така е станало.

Светът ще трябва още да разбере – неговият антисемитизъм е предизвикан от това, че в този народ е заложена сила, която обединява всички. Хората не искат да се обединят и именно затова ненавиждат народа и страната Израел. В това е същността на тяхната ненавист и тя тепърва ще излиза на бял свят.

Самите ние все още трудно приемеме и усвояваме думите на кабалистите. Неуспели да ги чуем ние отново и отново ги забравяме. Всичко това трябва да се има предвид, когато тръгваме на разпространение.

Обяснението ни трябва да бъде шлифовано, сладко на вкус, достъпно и понятно на човека, към който се обръщаме. Не трябва да питаме за неща, на които ние самите още не можем да си отговорим.

„Светът трябва да се обедини. Не ние сме казали това. Това откриват днес специалистите и учените…“ Ние като рекламно агентство на известните експерти разказваме за това, което става вече очевидно. Цитираме думите на специалисти, на известни хора, на видни деятели, политици, журналисти, теле- и радио- водещи… Ние сякаш говорим от тяхно име, без да излагаме на показ това вътрешно съдържание, което ще напълни тази форма.

Главното е хората да започнат да се изменят. А след това те все едно ще намерят път към нас. Веднага щом изпитат необходимост от това.

От урока по статията “Мир в света”, 12.10.2011

[57433]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Днес човечеството преживява родилни мъки – ражда се нов свят. Но тези външни условия разкриваме ние самите. А в света нищо не се изменя. Днес в света има хора, които се самоубиват заради икономическата криза или поради други страхове и проблеми. Но едновременно с това, могат да се срещнат и такива хора, които не се вълнуват от нищо и не забелязват никаква криза.

Всичко зависи от това как човек открива света . А самият свят няма собствена, независима форма. Затова можем да пребиваваме в спокойствие, приемайки че всичко е добре и очаквайки, че обичайнито течение само ще ни отнесе нанякъде. А можем да доведем себе си до такова състояние, когато ще почувстваме, че не сме съгласни повече да оставаме така. И сме длъжни накрая да се съединим и да разкрием духовното, което се разкрива само в съединението.

Всичко зависи от натиска, който сами оказваме. И тогава обичайната спокойна реалност, в която живеят всички останали хора, ще ни се стори като египетска тъмнина. Ще почувстваме, как ни гонят враговете, войската на фараона и сме длъжни да скочим в духовния свят, като във вълните на Червено море.

Всичко зависи само от това, как човек възприема своето състояние и с това не оставя за себе си никакъв изход, освен да се съедини с останалите.

От урока по статия на Рабаш, 14.10.2011

[57575]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: По време на социалния протест в Израел хората за първи път почувстваха, какво означава да са заедно. И сега не им достига това усещане. Обаче те не знаят, какво да правят по нататък: да се заемат с благотворителна работа? Да станат обществени активисти?

Отговор: Ние сме длъжни да разсейваме техните илюзии. Възможно е те да поискат да раздават подаръци в болниците или да събират пожертвования за бедните. Ние не ги спираме, но важно е те да разберат: човек трябва да се поправи сам отвътре. Да се променят не външните действия, а вътрешното състояние. Ние разкриваме злото в света не за да го поправим направо, а за да поправим себе си. И тогава то ще изчезне. Злото за нас е индикатор за вътрешните промени.

Това е сериозна разлика в подхода. Тук трябва да ”превключим лоста на възприятията” да го преместим в противоположна посока. Винаги съм търсил възможност да променя света, да привнеса в него благотворителността, да създам още някаква вспомагателна система, да помогна на някого, за да стане обществото по добро, за да могат моите деца спокойно да се разхождат вечер, да не страдат старците – тъй като и аз някога ще остарея …Обаче всичко това се е отнасяло към поправката не на моята собствена природа, а на външния свят, чиято картина съм подслаждал.

Сега всичко е обратно. И затова демонстрациите в различните страни, независимо че са ясни, са безполезни. Вечният проблем – не е в магнатите. Външните условия са променени, светът стана глобален – ето в какво е същността на кризата. Сапунени мехури и по рано се надуваха, правителствата и сега продължават да правят това, поради липсата на други решения. Те вече усещат, че са се озовали в задънена улица.

Истинското и единствено решение, което те за сега не виждат – е във вътрешната промяна на човека. Наистина е много трудно да се види това, а още по-трудно е да повярваш, че то е възможно. Никой не спори, че ако бяхме по-добри, ако се бяхме обединили и мислехме в унисон, то нямаше да замърсяваме Земята, въздуха и водата и въобще, всичко бихме правили както трябва. Но ние не сме способни на това. И Природата за сега не ни принуждава към това. Независимо, че всичките данни сочат, че ние експлоатираме Земното кълбо, но това не ни прави особено впечатление – тъй като края няма да настъпи днес.

Ние използваме международните организации с егоистически цели. По принцип, ако ООН приеме твърдо решение за която и да е държава, то лесно може да я принуди да се подчини. В съвременния глобален свят достатъчно е да се спре кранчето на експорта, импорта и паричния поток – и ето ”пациента” започва да се задушава.

Та защо да не може да се въведе световен ред? Тъй като всичките краища на конците са в наши ръце, даже да се воюва няма за какво. Обаче ние все още не сме се натърпели достатъчно и след всяка беда пак се хващаме за старото…

От урок по статията ”Мир в Света”, 12.10.2011

[57438]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: От една страна, хората излизат на улицата с искания за равенство и справедливост – с увереност, че могат да го достигнат. От друга страна, наричаме тези изисквания утопични и нереални. Как да обясним, че да се добиеш с желаното може не със сила, а по пътя на възпитание, обединение и поръчителство?

Отговор: За тях социална справедливост означава да разграбваш сейфовете на богатите и да раздаваш съдържанието. “Нахвърляме се на магнатите и приключваме с тях”.

Вече говорим: не, отначало, трябва да се разбере в какво е причината на произтичащото. Пред очите ни се разгръщат световни тенденции и работата тук не е просто в разслояването на богати и бедни, а в разноликата мулти-криза. Хайде да разберем какво представлява тя. И сами виждате, че с революции и изкуствено разпределение на ресурсите нищо не се добива. Реални примери – съвременен Египет, Русия в миналия век, израелските кибуци. Нарушавайки естествения ход на нещата, никога няма да се добиеш с успех.

Затова нашият отговор е – обединение. Още повече, днес става въпрос за социална честност и справедливост. Как да се обединим? Нека изучим този въпрос и нека се научим да го правим правилно. Ако нашите начинания са насочени към справедливост, равенство и всеобщо равновесие – дали това може да се реализира без сплотяване между хората? В такъв случай средството не съответства на поставената задача.

Искаш да направиш всички равни? Първо доведи твоето желание, твоите основи в съответствие с това. Ти с твоята група от хиляда човека искаш да установиш собствена социална справедливост, но има друга група от две хиляди човека, в която има свои планове за справедливост. Обозначават се всички нови групи, в процеса се въвлича армията, правителството, профсъюзи, магнати, а враговете през това време хищно настъпват към границата и в тях има техни представи за справедливост.

И как ще завърши всичко? Какво искаш да направиш? Можеш ли да достигнеш целта преди да си уравновесил всички противоречия, не достигайки поръчителство? Можеш ли да построиш нещо здраво, докато всички не разберат, че зависят един от друг и трябва да се потдържат? Само в такова поръчителство ще разкрием справедливост.

Не може просто така да се раздават пари на някого. Нима това е справедливо? Необходим е обществен консенсус, общо съгласие. И затова говорим: преди всичко, трябва да започне обсъждане, да се приемат в разчет интересите един на друг, да се обединим. Взаимното поръчителство – то ни е нужно. Ако го достигнем, тогава можем да продължим нататък. А дотогава ни чакат конфликти и взаимни стъпки.

Въпрос: Да, това звучи логично. Но понятието поръчителство все още изглежда нещо ефимерно. Неясно как ще се осъществи…

Отговор: Означава, че докато не успееш да убедиш хората, без това условие не трябва да се обръщаш към нищо друго. Сам за себе си не си го изяснил и не си го продемонстрирал на другите като нерушима основа, без която нищо няма да построим.

Нека всички да се опитват да те опровергаят – въпреки това трябва да направиш акцент само на това условие: няма да минем без пълното взаимно съгласие, че всеки зависи от всеки. Когато всички се съгласим с общите принципи, тогава ще можем да намерим правилното решение.

Какво и да искаме: социална справедливост, равенство, взаимност, обединение – всичко това е възможно само при условие, ако всички се съберем зад кръглата маса, ако зад нея седне целият народ и достигне всеобщо съгласие. Без това за никъде.

В отговор ще ти кажат: “Но това е невъзможно!”. Не знам, докато никой не е пробвал. Но така или иначе, без това сработват само диктаторските методи.

В действителност е невъзможно единствено заради това, че не ни достига възпитание, въздействие на обкръжението. Него трябва да формираме.

Ако решаващото условие за бъдещия разцвет е неизпълнимо днес, значи трябва да водим разпространение, обяснявайки на народа какво е взаимно поръчителство и как да го достигнем. Трябва да задействаме СМИ, да използваме всички възможни канали на влияние и да показваме на всеки, че за нас това е най- важното. Това е и интегрално възпитание, благодарение на което ще достигнем съгласие, единство, взаимно разбиране – и тогава ще направим следващите крачки.

Трябва постепенно да строим етапите на пътя, доказвайки на хората, че по друг начин е невъзможно да се действа. Без началния период на възпитание е невъзможно да се премине към реализация на поръчителство. Хората трябва да бъдат вътрешно готови за него.

От урока по статия “Мир в света”,10.10.2011

[57112]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Човек расте под влияние на обкръжението. Всеки строи собствено обкръжение, в което се облича и получава висшата светлина . Не пряката, тъй като за нея все още няма съсъди, а под формата на обкръжаваща светлина. Ние получаваме обкръжаващата светлина от групата. А целият свят я получава от нас, ако станем за него обкръжение. Тогава светът получава тази светлина, която започва да го отглежда.

Не е нужно да ядосваме и да дразним хората – на тях и така им е достатъчно. Трябва да им дадем малко просветление, за да израстнат в усещанията и разбиранията си. Да разкрият нови желания. В тях вече има ненапълнено желание, но благодарение на светенето на висшата светлина, това желание ще придобие правилна форма.

Затова трябва да се тръгне към хората, които са излезли на улицата. Няма значени за какво крещят . Самите те не знаят точната причина. А ние трябва да вземем участие в това и да разпространим материали, които обясняват  какво става и къде е решението на днешната криза . Защото това е възможност да се издигнем на следващата степен.

И за да се вслушат сами в това, което им е нужно. Защото тези желания са вече по-качествени. Това вече е не просто желание за хляб, а нова форма на живот. Придобиване на загубена надежда, на обкръжаващата светлина. Точно това в човечеството го няма днес.

Тези вълнения се разпространяват като вирус по целия свят. Ако то беше просто желание за хляб, познато на тялото, то не би се разпространявало от държава на държава. Ти не можеш да предадеш на човек своя животински глад – това е чисто телесно усещане. Но страданието, че нямаш бъдеще – се предава абсолютно ясно от един човек на друг.

Както при гледане на филм – ние не се впечатляваме особено от това, че хората гладуват. Но ни впечатляват сложните човешки преживявания, не животинското тяло, а човека . Загуба на бъдеще, отчаяние, крах на всички планове и надежди на човешката степен. Тези страдания впечатляват всички, тъй като са близки на всички. Такива преживявания са отделени от животинското тяло и затова така лесно се предават и разпространяват по виртуалната мрежа. Всички мигновено се запалват именно от такива впечатления – усещането за загубено бъдеще.

Това отчаяние ще нараства все повече, светът все по-силно ще го усеща. И тук само ние можем да помогнем! Донасяйки на света обкръжаващата светлина чрез нашето разпространение. С това ще можем да привлечем хората към нашето послание и тогава те ще изпитат нужда от него, ще се устремят към него, както младенец се устремява към гърдата на майка си!

Ние виждаме, че хората възприемат много добре нашите изказвания „на кръглата маса“. Защото, ако умеем да обясняваме и да свързваме обясненията си с актуалните събития, хората носъзнато ще започнат да чувстват, че обкръжаващата светлина може да се прояви . Но само при условие, че се обединим „в един кръг“, като се стремим към единство, към връзка. И тогава те ще се съгласят на нея.

От урока по статия на Рабаш, 11.10.2011

[57320]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Какви промени трябва да осъществим на дадения етап?

Отговор: Основното, което трябва да се направи, е да се промени погледа на човека към света, неговия подход. Да кажем истината и нищо повече от това не се изисква. Без това не трябва да се престъпя към практически крачки.

Тъй като още не сме се разбрали със случващото се. Преди всичко, хората трябва да се съгласят с необходимостта от вътрешни промени, устремени към единството. Достатъчно е първоначалното съгласие, предизвикано от тоталното отчаяние, от тоталното пресъхване на източниците за напълване – и хората ще придобият ново разбиране, проникнати от нови чувства, ще започнат да осъществяват нови замисли, още преди да са им дошли на ум. Благодарение мощта на глобалното обединение масите придобиват мъдрост.

Въпрос: Какво означава да се ”съгласиш на обединение”?

Отговор: Хората вътрешно ще се съгласят с онова, което е ново, доброто бъдеще на света – същността на единството на всичките. Това вече е друг поглед върху света. Аз повече не се съпротивлявам, съгласен съм да узная това, вливам се в тази програма, разбирам това послание. Аз вече разбирам, че кризата е предизвикана от огромния егоизъм, който ни е разделил, във времето, когато пред нас се разкрива единната насочена система.

Ето това е съгласието: вместо да следим за курса на долара и текущите ставки, хората започват да променят пътя на своите мисли. ”ние ще подредим света, ако повече се обединим помежду си, защото такова е днес условието за всеобщия успех, заложено от самата Природа. Собственика на завода, доктора в поликлиниката – където и да се намира човек, с каквото и да се занимава, той вече знае, че може да преуспее само по пътя на обединението. Безполезно е да се краде от някого, да забогатяваш за нечия сметка, да изпреварваш някого на завоя и т.н. Променя се самото отношение към живота.

Днешната финансова система е построена на печалбата за чужда сметка. В началото всичко беше наред: хората пестяха и инвестираха в промишления сектор. Но след това започнаха спекулативните игри и надуване на цените. За чаша струваща 5$ започва наддаването: един дава 20$, друг 30$, и по тези цени ние построяваме цялата индустрия, давайки си вид, че цената се базира на реални пари. В случая, долърът от златен, стана книжен и ние изпуснахме контрола върху икономиката. Това вече не е икономика, а една голяма лъжа – и затова днес тя се разрушава.

Трябва да преминем към съвършено друга система и главното тук е – задачата която си поставяме. Световната икономика и световните финанси трябва да ни помагат за уравновесяването на общата система. Ние ще оперираме не с раздути, а с трайни парични ресурси, съответстващи на реалната мощ на световната икономика – и с това ще поведем света към равновесието. Всички заедно ще обсъждаме как по-добре да се вложат наличните средства, за да постигнем максималния баланс.

Такъв е подходът на новата икономика: Да се печели не от пари, залегнати в банката, а от усилването на връзката и равновесието между всичките системи.

От урока по статията ”Мир в света”, 11.10.2011

[57338]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→