Въпрос: Хората по света се пробуждат и започват да говорят за обединение. Защо се случва това?

Отговор: Това произтича от вътрешното усещане. Човек може да учи 10 години, всеки ден да чува за важността на обединението и въпреки всичко, това да е напразно. Ако не усеща нужда, няма да чуе нищо.

Но изведнъж той започва да го разбира отвътре по естествен начин. Неочаквано започва да осъзнава, че всички сме свързани заедно, че се нуждаем от обществена справедливост и справедливо разпределение, и че всички трябва да постигнем баланс между нас и Природата. Иначе животът ни свърша.

Днес няколко хиляди луди хора изсмукват последните запаси на земята и с помощта на рекламата ни подтикват да купуваме каквото те правят само за да добавят още една нула към своята банкова сметка. А ние следваме техните указания като покорни роби: преследваме материалните блага.

Достатъчно от това, всичко се срива. Ние съзряваме, защото нашето желание за получаване расте всеки ден и докато се развива, то започва да пита: „За какво живея? Какво се случва с мен? Защо страдам? Защо не мога да постигна напълване?“.

Безработицата в САЩ се е увеличила извънредно, удряйки и младите, които срещат трудности в намирането на работа. Има огромна пропаст между богатите, които работят на Уол Стрийт, и младото поколение. На 20-25 години човек не вижда никакво бъдеще пред себе си. Без работа той не иска да се жени и да има деца. Какво бъдеще очаква неговите деца, ако неговите перспективи са неясни.

Случва се спонтанно пробуждане. Хората излизат на демонстрации в резултат на техните вътрешни импулси; просто не могат да си седят кротко вкъщи. Това е чиста анархия: човек не знае какво ще се случи с него утре или дори в следващата секунда, а по такъв начин той се успокоява и се отърсва от негативните емоции. Природата му го задължава да направи това. Хората започват да протестират без да имат ясен поглед върху ситуацията, без да знаят своята цел и без да приготвят програма. Просто се чувстват зле.

Постепенно превратностите на живота ги принуждават да поумнеят и те започват да схващат какво всъщност се случва.

Целият свят се пробужда днес. Ще видим какво ще се случи в Китай, Япония и Индия… Светът става „кръгъл“. Хората по своята природа изискват промяна. Интуитивно те чувства, че трябва да бъдат свързани, че трябва да бъдат в баланс помежду си и с Природата. Така се разкрива общата Сила на вселената: подсъзнателно внезапно усещаме, че точно това ни липсва.

И тогава всички започват да се противопоставят на неравенството и да изискват нещо: самотни майки, пенсионери, лекари и учители. Това не е съвпадение. Това е общата тенденция, общото изискване за баланс. Някой се чувства добре, някой друг – зле, а ние искаме всички да получават поравно. В нашия глобален, интегрален свят се разкриват силата на обединение и нов подход, който ни задължава да мислим така.

Въпросът е как да постигнем това състояние? Само мъдростта на кабала предлага решение. Тя обяснява как да постигнем справедливо разпределение, да постигнем баланс и да получим компенсация за вредите, причинени от нашия егоизъм.

Човек все още иска да бъде повече от всички други; иска да постигне, да напредне. Значи, ако всички достигнем състояние, където всеки получава само необходимите неща, какво следва? Как да компенсираме хората за това, което са загубили? Кабала обяснява, че това е възможно само чрез духовен подем, когато земното тяло получава само колкото му е нужно, а останалото се използва за развиването на душата.

От урока по статията „Една заповед“, 07.10.2011

[56865]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Конгресът в Арава. Урок N:1

Въпрос: Когато се случва някаква беда, война, тогава целият народ се обединява, всички си помагат един на друг, пускат пострадалите да живеят в дома си – сякаш между нас вече съществува взаимното поръчителство. Как да се обясни, че поръчителството трябва просто да бъде между нас, а не срещу някоя трета страна?

Отговор: Мисля, че сега се разкрива нашата взаимозависимост не затова, че ни обединява обща беда.

По-рано сме усещали поръчителството  под натиска на обкръжаващата ни заплаха и затова се притискаме един към друг, като орехи в чувал. Макар и да не сме искали да се обединяваме помежду си, но чувала ни свързва заедно и по неволя сме били принудени да съществуваме в него.

Но днес ситуацията се променя. Сега имаме работа с природата, с висшата сила, а не с някакъв материален враг, намиращ се около нас, който можем да убием и да унищожим.

Природата ми показва, че съм зависим и свързан с всички останали. И ако бих живял просто с някой свой ненавистник, това още не би било проблем. Но работата е в това, че съвършено завися от него. Завися от него така, че не мога да му направя нищо лошо. Защото в тази степен, в която му причиня вреда поради ненавистта си, ще навредя на самия себе си.

Разкрива се такава взаимнозависима система, че във всяко място по света, във всеки детайл, във всяко направление, където бих причинил някому зло – така вредя на самия себе си. Така се разкрива общата интегрална система. Всъщност, всеки човек по света е част от самия мен, и чрез него цялото зло се връща към мен съвсем осезаемо!

Нима Германия не би могла да отхвърли Гърция и да се отдели? Но не може! Те не могат просто да отрежат нито нея, нито Италия, нито Испания. Защото вече е възникнала такава връзка, че ти зависиш от всички. И не можеш просто да ги възненавидиш, защото ще изстреляш ненавистта  право към нозете си.

Такова нещо преди никога не е било. И затова всички се чувстват ужасно безсилни и не знаят какво да правят. Това просто е смях през сълзи: ненавиждам го смъртоносно и не мога даже да се докосна до него, защото ударът незабавно ще се върне към мен. И нямаме никаква възможност да ”поправим” ситуацията и да скъсаме връзките си – невъзможно е!

Ако вредя на някой друг, то този ущърб ще се върне към мен в мащаб няколко пъти повече, отколкото бих навредил на самия себе си. И същото това се случва и в обратния случай: ако отдавам на ближния, то това добро се връща към мен 613 пъти в повече от първоначалното, вместо Нефеш де-Нефеш – НАРАНХАЙ.

Не дай си Боже, да кажа или да помисля нещо лошо за когото и да било, макар и половин дума. Така се разкрива в крайна сметка това. По-добре вече да проклинаш самия себе си. И това ще стане очевидно за всички – в такава форма тази глобализация ще ни задължи да се променим.

Но към това ни води дългият път на страданията, докато науката кабала ни го разкрива доста по-бързо.

От 1-ви урок от конгреса в Арава, 27.10.2011

[59057]

Filed under: Движението "Поръчителство", Конгреси и събития, Криза, глобализация - No Comments→

Баал а-Сулам, ”Мир в Света”: Цялата трудност се състои в промяната на нашата природа: от желание за получаване за себе си в желание за отдаване на ближния, тъй като тези две неща взаимно се отричат. И затова тази програма се приема като фантастична…

Тази трудност ние още не осъзнаваме истински. Попитай хората от улицата, и те ще ти кажат: „”Какво сложно има в това? Ние умеем да помагаме на другите”. Някои си признават, че егоизмът в някаква си степен е свойствен за човешката природа – но не повече. Ние все още не усещаме нужда, да преминем от получаване към отдаване.

Обаче кризата в случая ще ни покаже, че просто сме задължени да го направим. Иначе няма да оцелеем – ще загубим дори онова, което имаме днес, и ще се самоубием. Безизходицата ни принуждава все пак да анализираме ситуацията: имаме ли възможност да се обединим в единна система, както това го изисква Природата? Или не? Възможно ли е да не сме в състояние да се справим с това условие и да се обречем на гибел?

В края на краищата, може и това да се случи. Някога динозаврите не са съумели да се приспособят към новите условия, а сега и ние се озовахме в подобно положение. Пред очите ни изчезват много видове растения и животни. Та можеби и на човешкия род да е съдено да изчезне. Разсъждавайки, ние населяваме една малка планета в задния двор на галактиката и е възможно по плана на Природата, да трябва да отстъпим място на някакъв друг вид с по-голям потенциал и тегло, който ще се впише по-добре в тази мащабна картина.

И така се оглеждаме в ситуацията: нашето естество е еоистично, а Природата ни поставя условия за взаимно отдаване и изисква да се сплотим в едно цяло. Това изискване на общата система ще се проявява все по-ясно. Притиснати между желанието и действителността, ние се подлагаме на тежко ”пресиране”.

И ето, на помощ ни идва науката кабала. Нея сякаш я ”спускат отгоре”. Ако нямахме тази методика, позволяваща ни да призовем силата за поправяне и за изкачването на ново стъпало, ние наистина бихме измрели като динозаврите. Тъй като не бихме имали и най-малко понятие за това, което се случва и каква е в действителност програмата на Природата.

Има условие, което на пръв поглед е неизпълнимо. Ние не можем да се обединим. Какво можем да направим? Остава само да развържем войните и конфликтите. Когато човек няма друг изход, той е готов на всичко – само и само да изчезнат съмненията. Неопределеността за нас е нетърпима. По-добре е да започне война и да умрем. В края на краищата ние се движим в някаква посока и това е главното. Щом сме приели такова решение, то вече е без значение, ще останем ли живи или не – процесът е започнат. Това е много по-лесно, отколкото да се лутаме в мъглата. Неопределеността ни разкъсва на части и да се изтърпи това е просто невъзможно.

Ето защо в света, днес се разкрива науката кабала – разкрива се ”изкуствено”, отгоре, по веригата на кабалистите, посредством някои паралелни програми. По пътя на естественото развитие нямаше да ни се удаде да я разкрием и да извършим поправянето. Тъй като в сегашната ситуация прехода от получаване към отдаване в действителност ни се струва за нереален.

От урока ”Мир в света”, 25.10.2011

[58659]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Как да доведем до хората необходимостта от обединение, ако те още не виждат неговите реални плодове? Защото това е лудост – да работиш, без да виждаш резултати.

Отговор: Разбира се, науката кабала не предлага да се действа без гориво и далеч от резултатите. Трябва да построим такова обкръжение, такова общество, което ще обезпечава на човека гориво за неговото отдаване. Обкръжението трябва да ми влияе така, че аз да поискам да се присъединя към него и да се насладя на отдаването на него. Именно обществото ще ме зареди със силите, които са необходими за това.

Кой ще построи такова общество? Това е наше задължение. Ние, представляващите един процент от човечеството, трябва да сформираме обкръжение за себе си и за целия свят, утвърждавайки в него такива ценности, за да иска човек да служи на другите и да получава удовлетворение от това. Няма да му бъде трудно – напротив, отдаването ще му стане необходимо, той ще открие в него своя прелест и възможност да заслужи всеобщо уважение. Това е много по-висока отплата, отколкото паричната награда или друго „бонбонче“. Защото тази духовна награда се дава от признание, почит и поощрение от страна на обкръжаващите.

Излиза, че човек има гориво и той се наслаждава на всеки миг на отдаване – много повече, отколкото се наслаждаваме днес от получаването. Още повече, това го подтиква да приложи още повече усилия за благото на обществото. Защото това си заслужава, той веднага чувства колко е хубаво това. Духовната светлина – това е светлината на наслаждението, разпространяваща се в даващия, когато той извършва отдаване. Така че, науката кабала не те оставя опустошен – ти излизаш на такова ниво, когато наслаждението те напълва по време на действието.

Тук може да се зададе въпросът за намерението, но за масите сега той не стои. Засега става дума за егоистичното намерение ло-лишма. Обществото може буквално да задължи човека към отдаване – при това не със силата, а с нравите.

В своя живот много от нещата, които правя, са за да заслужа уважението на обкръжаващите. Заради това прилагам огромни усилия и харча много пари. Да вземем за пример моят гардероб: на кого е нужно всичко това? Лично на мен ли? Не, това е моят дан към общоприетите норми. А нима не мога да си купя прост, евтин автомобил, който не изисква няколко години каторжен труд? Но не, избирам си престижна марка, за да може да събирам очите на съседите си.

И така е във всичко, било то покупка на жилище, брак, раждане на деца, във всеки детайл от живота. Ако само знаехме своите истински потребности…Винаги се проверявам по ценностите на обкръжението, като роб съм на другите. Какво представлява телевизията, тя просто ме зарибява със старанието на тези, които искат да спечелят от мен.

Но нима извършвам отдаване, купувайки техните стоки и услуги? Те ме разрушават. Вечно мисля за какво да похарча пари – на кого ги давам? А ако умеехме да отдаваме за благото на обкръжаващите, за благото на общата система, то бих се наслаждавал на това, както сега се наслаждавам, изпълнявайки егоистичното желание на поредния търговец, който ми се натрапва. Бих влагал усилия в обкръжението и то би ми отговаряло с взаимност, поддържайки ме в моменти на слабост обезпечавайки ме с необходимото…

Какво получаваме днес от магнатите, които ни засипват със стоки? Нищо. Отвори си очите и виж какво става в света. 99% от твоите усилия отиват за егоистичните желания на обкръжаващите. Затова пък в общество на поръчителство ти би служил на обкръжение, построено на принципа на равенството, ще изпитваш увереност и покой, ще получаваш в отговор топло, сърдечно отношение.

Трудно е да се опише картината на днешния разпад в сърцата и ума. Попаднали сме в най-лошото робство, дословно сме хипнотизирани, програмирани върху безкрайната конкуренция: още не всичко е купено, още не всички са останали назад – заставят те да работиш не отстъпвайки и не отхвърляйки този закон. Обществото те притиска ежесекундно. Струва ти се, че се трудиш заради семейството, заради децата, заради себе си – какво ти! Това е само илюзия.

Ако погледнем от страната на това, което сме изградили – ще  открием ужасни неща. Всички тези системи се базират само на егоистичния натиск един на друг.

От урока по статията “Мир в света”, 25.10.2011

[58634]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

В статията ”Мир в света” Баал а-Сулам разбира същността на предстоящия преход, който издига човечеството на нова степен:

“Макар на пръв поглед програмата да е фантастична, но, ориентирайки се, ще разберем, че всяко противоречие между получаването за себе си и отдаването на ближния се явява единствено психологическо. Получаването за себе си, макар то да ни се представя в различни форми, се определя от една дума: наслаждение.”

Днес това вече е ясно. Естеството ни, разумът и чувството, всяка клетка на тялото ни се стреми към напълване. Това може да се усеща просто като прилив на жизнени сили, но може да приеме и други форми, докато не излезе на психологическо ниво, където го определяме като наслада. Ако ръката ми лежи неподвижно на масата, то не се наслаждава тя, а аз. Така или иначе напълването за нас е винаги наслаждение. Само това искаме всички ние.

Оттук и въпросът: ако материята ми иска единствено да напълни себе си, за да изпита наслаждение, то способен ли съм да поддържам връзка с другите? Способен ли съм, по волята на Природата, да участвам в живота на общата система и заедно с това да се наслаждавам? Ако това е осъществимо, ако Баал а-Сулам казва, че това е психологически момент, то възможно е да се объркам, да надхитря себе си. Защото психологията, както се нарича – е житейско дело. В крайна сметка, изпълнявайки изискването на Природата, ще се наслаждавам сам и ще наслаждавам другите на нова, глобална степен на битието.

“Какво човек получава за себе си в нашия свят? Ако се предположи, че за своя живот достига 20% наслаждение в сравнение с 80% страдание, то при съпоставката на едното с другото ще остане 60% страдание без всякаква отплата”.

Правейки правилния разчет, човек не би понесъл такъв живот. По най-естествен начин веднага би решил да приключи с него. Аритметиката тук е проста:”наслаждение, минус страдание, е равно на…” – след което следва решение и незабавна реализация. Но не правим точния разчет и затова продължаваме да живеем.

“Обаче всичко, казано по-горе, се отнася към личния разчет, когато човек работи за себе си. При разчет в световен мащаб индивидът, напротив, ще произвежда повече, отколкото получава за собственото си съществуване и наслаждение. Ако посоката се промени от получаване за себе си на отдаване, човек ще се наслаждава от всичко свое изработено без многочислените страдания.”

Ако правим разчет: колко можем да получим в отговор от целия свят затова че му даваме – тогава си заслужава да се живее.

По такъв начин, всичко зависи от ясния, точен, прозрачен разчет: какво имам от получаването и отдаването. При което Баал а-Сулам говори тук единствено за материалния разчет, поставяйки в скоби духовния. В нашия свят всеки така или иначе страда и се примирява с това. Обаче ако нагледно се демонстрира на човек всички негови ”доходи” и ”разходи”, ще разбере, че го обират до кости. От друга страна, в духовен смисъл, може да се запише за сметка на вечния живот, несравним с жалкото животинско съществование.

И така, пред нас е психологически проблем и в този източник трябва да го разглеждаме като поправяне на света. Всички тези разчети, а дори и възможности, откриващи се благодарение на кабалистичната методика, са обусловени от възпитанието. И означава, че трябва да създадем система на просвещение и възпитание – и тогава светът, намиращ се в отчаяно положение, ще разбере, че в крайна сметка се оказва в точката на старта, по пътя на ново начало.

От урок по статия ”Мир в света”, 25.10.2011

[58639]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Ще може ли всеки човек да продължи да се занимава със своите дела, превключвайки ги за общото благо? Или ни се налага да съкратим полето си на действие?

Отговор: Разбира се, няма да мине без съкращения. Защото кризата продължава и все повече хора ще попълнят редиците на безработните. Трябва да се внесе в системата обучение за новия свят и принципите на обединението, което иска Природата.

Нашата работа е посредством разпространение и възпитание да привлечем светлината, възвръщаща към Източника. И тогава, ако всичко мине по оптимален начин, светът меко, като на въздушни възглавници, ще се промени в сферата на заетостта– така че хората, услугите, на които не трябват за обезпечаване на базовите потребности, плавно да преминават към обучение. То и ще стане тяхна основна работа.

Техническото изпълнение сега не е толкова важно – светлината ще ни даде разум и чувства, тя ще направи всичко, тя сама ще направи разпределянето. Ние трябва само да я привлечем, предизвиквайки промени в себе си и в света, а от друга страна, да следваме външния натиск на силите на Природата. Така, постепенно, ще започнем да произвеждаме по-малко безполезни неща, по-малко да замърсяваме обкръжаващата среда, по-малко да си натрапваме един на друг ненужни услуги и ще излезем от старите рамки на производство. Промишленост, търговия, власт – всичко ще се “отвее” до базовото ниво, до нормалните условия на живот за човешкия род.

А всички хора, с помощта на новата система на възпитание, ще пристъпят към обединението, в което ще започнем да разкриваме своята следваща, духовна степен – степента на човека. Защото в духовен смисъл, всички ние до сега се намираме на “животинската” степен на развитие.

От урока по статията “Мир в света”, 23.10.2011

[58425]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Как да свържем схемата на мирозданието, която изучаваме, с развитието на сегашната криза?

Отговор: Малхут на света на Безкрайността се е разделила на огромно количество отделни егоистични части, които сега трябва да придобият своята обща схема.

По какъв начин? Тази схема не я знаем и не можем да я знаем – тя е много сложна. Впоследствие тя ще ни се разкрие. Но между нас съществува огромно количество връзки и ние, все едно, трябва да възстановим тези връзки. Когато работим един с друг, разпространяваме, обединяваме се, ние по този начин ги възстановяваме.

Именно това трябва да правим. В това е нашата задача и за това говори науката кабала.

Днешната криза е разкриване, от една страна на системата на всеобщата взаимовръзка /червеният цвят на рисунката/, а, от друга страна, – на това, че сме егоисти и не желаем да сме свързани един с друг. Всеки от нас е отделен егоист.

Какво трябва да се прави? Кризата възниква от това, че ние сме отделни егоисти, а самата система е алтруистична. Къде да се дянем един от друг? – Не можем да отидем никъде. Няма да можем с никакви подпиралки да оправим тази криза, макар в Европа вече дълбоко да са се замислили как да намерят изход. Но те няма да могат да измислят нищо, защото единственото, което може да се направи е да се възстанови интегралната система на взаимовръзка между нас. Ако не я възстановим, нищо няма да постигнем.

Целият проблем е в това, между нас да функционира Висшата светлина и ние да можем да му открием пътя чрез себе си един към друг. Ето това се нарича “взаимно поръчителство”. Аз откривам светлината за теб, –  ти за мен и така я разкриваме един за друг, докато светлината не запълни целия обем на света на Безкрайността.

Днес ние се намираме в началото на пътя. Всичко това трябва да го правим ние с вас. За това съществува науката кабала. Затова ние излизаме по улиците и се опитваме да го обясним на хората.

В степента, в която те се включват към нас, на нас ще ни е по-лесно да отворим всички пролуки, всички клапани по пътя на Висшата светлина. Надявам се, по този начин много бързо да се доближим към решаването на кризата. Ние имаме лекарство, средство лекуващо това. Трябва само напълно да го разкрием за себе си и другите и да започнем неговото прилагане.

Желая ви успех по този път. Надявам се, че ще видим светлината не в края на тунела, а преминаваща през нас.

От виртуалния урок, 16.10.2011

[58498]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→

Родени сме с такива свойства, които не ни позволяват да създадем балансирано, здраво, обединено общество. Колкото и да се стараем, самата ни същност ни лишава от тази възможност.

Даже ако цялото човечество поиска истински да въведе ред със собствените си сили, изначалният порок, който ни е въведен, ще осуети всички старания. Може милиони години да се въртим около идеята за единство, но няма да ни се отдаде да я реализираме.

Само висшата светлина може да направи това. Собствените ни “инициативи” само ще ни добавят проблеми.

Ние сме седем милиарда, за цялата ни история егоизмът ни е израствал и накрая сме станали “кръгла” система, която обединява нашия егоизъм. Днес виждаме как “гайките” в тази система все повече се затягат, как тя се свива, ставайки все по-тясна и проявявайки нови и нови връзки помежду ни.

По рано тази взаимовръзка не се е проявявала, а сега става явна. Ще обозначим началото на този процес от 1995 година, макар Баал Сулам вече през 40-те години е писал за това, че светът е станал едно семейство.

Скоро ще настъпи 2012 година и системата пред очите ни се оплътнява. Проявяват се нови връзки, неразривни и специфични. А специфичността – това е поръчителството, в каквато и форма да се проявява то, положителна или отрицателна.

Така природата ни задължава да се обединим и ще продължи да действа, съгласно сроковете си посредством страданията. Въпроса е в това, каква компресия, какъв натиск ще е необходим за да кажем: ”Стига, с обществото нещо трябва да се прави”. А засега съвсем леко сме притиснати в менгемето.

Така или иначе, само висшата светлина, която ще дойде от своя Източник, може да ни даде мир. Само тя ще ни разкрие правилната взаимовръзка и ще ни промени така, че да поискаме да се обединим и по-точно, да признаем това, което вече съществува.

Защото ние сме взаимосвързани, но по неволя – и това е причината на кризата. Световната криза – това е проява на разрива между желаемото и действителното. Всеобщата взаимовръзка е факт. За нея свидетелстват специалистите и изследовотелите, за нея пише Баал Сулам. Тя е действителна, но нежелателна. И само висшата светлина ще ни даде нужното желание. Нищо друго няма да помогне на човека да измени природата си.

От урока по статията “Мир в света”, 18.10.2011

[58242]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Думите на Баал а-Сулам звучат като утопия. Ясно е, че ако всеки работи за общото благо, то на всички ще е добре. Но имаме ли средства да създадем такова общество?

Отговор: Разбира се. Съществува сбор от елементарни средства, позволяващ да направим това лесно и бързо, проникнати с ентусиазъм и обезпечавайки си огромно възнаграждение. Дори от чисто егоистична гледна точка това си струва . Тъй като ще се избавиш от всички беди в този свят, ще установиш добри взаимоотношения с другите хора и в тях ще придобиеш нов свят, пълен с блага. Какво повече от това?

Питаш : „Как да го направим?“ Чрез прилагане свободата на избора си . Създавайки обкръжение около себе си, което постоянно да ти промива мозъка и да оказва натиск върху чувството за изгодност в отдаването.

И в какво е проблема? Всичко е много логично. А ако не искаме това, то няколко бедствия в най-близко време ще изменят приоритетите ни. Когато загубиш работата си, когато хладилникът ти остане празен, когато децата искат неизпълними неща, когато жена ти започне да те притиска. Тогава, не намирайки друг изход, ще откриеш, че светът все пак може да се поправи.

Всъщност ти сам предизвикваш жестокото отношение на Природата. Ти си в конфликт с нея, не отговаряш на изискванията и към тебе. А изискванията и са ясни: глобално, интегрално, равно обединение с всички. Длъжни сме да вземем пример от Природата. По този път ни чака успех, а по другия – страдание. Така се проявява закона за подобие на свойствата, действащ във физиката, в биологията и във всички други области. До сега единствено човешкото общество се явяваше изключение от него. Но днес настъпи времето за съблюдаване на този закон и в обществото . И то по наше желание.

А ти опитай! Няма да можеш. Ще страдаш от нарушаването на закона, докато това не те принуди да го изпълниш. Така става винаги в хода на естественото развитие. И по рано си получавал различни по сила удари, които без да знаеш са те тласкали напред. Изпитвал си натиск от различни страни, решавал си възникналите проблеми. Понякога са ти били нужни войни и революции , по-силни пориви да се успокоиш, когато е ставало непоносимо.

Така си се развивал до сега, така ще се развиваш и по-нататък. Винаги ще има място за следваща крачка. Защото си чувствителен материал, желание за наслаждение. А с желанието можеш да направиш всичко. Само натисни на нужното място с необходимата сила и то вече крещи – „Искам!“ Крещи, защото не иска да страда. В това бягство от страданието можеш да се научиш на ум и разум. И да достигнеш до отдаването като до желано избавление.

Знаем от собствен опит, че лесно можем да изменим мнението си в зависимост от обстоятелствата. Достатъчно е те да се изменят и ние мигновено преизчисляваме, извеждайки на пиедестал новата истина.

– Каква ти истина?! Просто тук печелиш повече.

– Няма истина! – заявяваш искренно, въпреки ,че е искреността на корема ти , който те е заставаил да размислиш. Така действа желанието за наслаждение във всеки от нас.

И затова, ако не искаме смислено и осъзнато да напредваме, то Природата ще ни задължи на това. С несъгласието си с нейната програма за развитие ние сами създаваме бъдещи неприятни състояния. По-рано еволюцията ни е водила „на къс повод“, но сега всичко е различно. Теб сякаш са те привели в режим на очакване, предоставяйки ти възможност да вървиш самостоятелно. Опитай да направиш нещо, задействай свободния си избор, започни да организираш обкръжение.

Ако не го направим, то след известно време в обществото ще се появи негатив, който ще ни застави да се помръднем от мястото си. Например, днес откриваме, че хората не могат да пристъпят към обединение, не могат да ни чуят. За това сме виновни и ние, защото все още не сме се научили да разпространяваме материалите си така, че да са понятни и да сгреят сърцето на всеки. Като следствие се разкриват следните условия – на света му е зле, а на нас още по-зле. Защото в крайна сметка, работата е възложена на нас.

Ако не се обединим с добро и не се обърнем към света със силата на единството си, то след това трябва по трудния начин да го направим. Няма къде да избягаш от тази мисия. И Пророк Йона не е успял да избяга от предназначението си.

От урока по статията “Мир в света”, 24.10.2011

[58529]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: Вчера бяха публикувани резултатите от изследванията, които откриха ядро от 147 водещи световни корпорации. Те тясно са преплетени помежду си, поддържат се един друг и за мнозинството отразяват понятието глобализация в неговия негативен смисъл – както онези които заграбват властта над света. Трябва ли тук нещо да се промени в резултат на нашето обединение?

Отговор: Аз не мисля, че ръководителите на тези корпорации са били толкова умни, че да инсценират подобен план. Конците е дърпала природата, която ги е довела до тази ситуация. Човек нищо не избира, той е движен от егоистическото желание, развило се в глобален мащаб.

В действителност работата не се ограничава със 147 – те компании. Ако се извърши подробен и задълбочен разчет, едва ли ще намерим каквото и да е извън тази мрежа. Но частта и ”над водата”, свързваща всички части може да се представи и по такъв начин.

От друга страна, тук се крие съществен проблем, който едрите играчи надушват. Мащабното взаимно свързване с останалите им предава сила, но заедно с това – и огромна слабост. Тъй като те са ”вързани” и нищо не могат да направят. Никой от тях не е в сила да се помръдне даже на милиметър. Конците между тях са се заплели и не е възможно да се освободят.

Излиза, че глобалната мрежа, вместо да дава власт, сама властва на всичките 100%. Светът вече не може да разкъса тази връзка и като следствие, не може да я промени за да подобри по някакъв начин своето положение. Никакви предложения няма да променят ситуацията с помощта на средствата, с които разполагат. Тъй като тези средства повече не действат, което и наблюдаваме с очите си през последните години.

Световните лидери са безсилни. Глобалната мрежа в дадената ситуация, по скоро ги принуждава към бездействие, доколкото обичайните методи, както икономическите, така и силовите, не носят полза. Наливай пари в банките, сменяй диктаторите – нищо няма да помогне. Светът се управлява сега от тази мрежа, и нейното движение не може да се спре.

Единственото, което можем да направим е да се погрижим за възпитанието на хората, за вътрешния напредък. Трябва да се сменя качеството на ”материала”, който свързват конците на тази мрежа. Самата нея няма да промениш, но качеството на съставните и части може да се подобри – и тогава връзката им ще се подобри. Само така може да се издигне цялата система на ниво взаимодействие и процъфтяване.

Това вече ще бъде нещо ново, съвсем не онова, което планираха власт имащите. Но то ще подсигури живота ни, а иначе мрежата ще започне да умъртвява онези, които се намират в нея. Светът трябва да разбере, че има само една възможност, един поход към съвременните проблеми – да се погрижи за световното възприятие на хората, да издигне тяхното съзнание, тяхното нравствено ниво. Тогава връзката им, обхващаща тяхната мрежа се издига от негатива на егоизма и протекционизма към единство, сплотеност и взаимно поръчителство.

Всички останали планове няма да помогнат. Към новото възпитание трябва да се привлекат хора с точка в сърцето, които привличат светлината, завръщаща ни към източника – а иначе няма да се получи нищо. В днешните условия ще проработи само ясното и тясно насочено направление на действието.

От урока от статията” Мир в Света“, 24.10.2011

[58526]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Икономическата система на сегашния свят е най-нагледната демонстрация на връзката ни един с друг. Тъй, като ние основно сме свързани чрез икономиката, промишлеността и търговията. И виждаме, че в света има няколко хиляди корпорации, свързани помежду си и по такъв начин, покриващи цялата земя, без да ни дават възможност да се помръднем.

Но и те също не могат да се помръднат! И те с голямо учудване откриват това сега, без да знаят какво да правят. Те нямат никаква свобода на движение един спрямо друг.

Така ни се разкрива общата глобална система на поръчителството. Само, че тя не е желана от нас, ние от своя страна не се стремим към нея – но природата, Творецът ни показва това поръчителство, връзката ни един с друг. С какво ще ми помогне разумът в такива условия?

Разумът трябва да ми помогне само в едно: да изоставя своя животински ум, тъй като той е личен, индивидуален. Той ми помага да съществувам в този егоистически свят, посочвайки ми как повече да спечеля и какво да направя в своя полза, смятайки че другите са създадени, за да ми прислужват.

Но сега, когато се разкрива системата, с която съм свързан много здраво и съм напълно зависим, моя предишен разум престава да работи. Трябва да се приспособя към тази нова система! Сякаш пристигам на някое непознато за мен място, и се опитвам да се огледам, да изуча обичаите, за да се приспособя. А когато вече добре съм го опознал, то мога да започна да действам и да подобря своето състояние.

Но как да се запознаем с тази глобална система, в която се озовахме, щом не можем да се ориентираме в нея със своя земен разум? А също и всичките тези огромни корпорации, които сякаш управляват света –а всъщност те нищо не управляват. И това сега ни се разкрива – не действа нито разума на отделния човек, нито корпоративния разум.

Така се получава, че практически трябва да изхвърля своя животински ум и да придобия нов разум – интегрално мислене. То вече ще бъде съзидаващия разум, разум на общата система, т.е. разум на Твореца.

Няма да ни бъде никак лесно да го придобием. Затова ще трябва да разбием самите себе си, да направим от нас едно свързано цяло, да се постараем да се усетим като един човек, като една система. И когато опознаем тази единна свързана система, с това ще сгънем своите собствени егоистически желания и ще се съединим помежду си. Ще изграждаме постепенно нашия общ съсъд, присъединявайки обратно частите на пръснатото лего.

А във връзката между нас ще се разкрие висшият разум, програмата, нейната същност и тогава ще разберем, какво се случва! Само в този случай положението ни ще се поправи.

От урока по статията”Създаващият разум”, 21.10.2011

[58353]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Положението ни ще се поправи не от това, че ще построим сами нещо ново. Ние само ще приведем себе си в съответствие с разкриващата ни се, вече свъществуваща система на взаимно поръчителство.

Нашето поправяне, единственото ни действие – е да се съединим. И когато се съединяваме, разкриваме, че се включваме в единна висша система и всичко се подрежда.

Ако до сега икономистите трябваше да строят най-сложните системи от връзки и да сключват договори – то повече това няма да се налага. В тази нова система има вече всичко ! Трябва само да построим под нея нашите човешките взаимни връзки – това е всичко. Нищо повече не е нужно – всички борсови брокери могат да отидат да си починат.

Изведнъж ще открием, че е пропаднала необходимостта от всички професии, освен тези, които обезпечават най-необходимото за живота. В тази нова система на взаимна връзка няма да съществуват никакви други професии, тъй като тя ще се разкрие вече съединена, съвършена, съгласувана, вече построена.

Това не са тези системи, които трябва постоянно да строим за сметка на егоизма си – да правим революционни преобразувания, да установяваме нови връзки. Нищо такова няма да е нужно. За сметка на това, че поправяме отношенията помежду си, свойствата си, ние ще се включваме във вече съществуващата идеална система.

Тя съществува и днес. Просто не знаем как да се включим в нея, затова се случва и такава криза.

И така човечеството ще открие, че всъщност нищо не трябва да се прави! Целият този минал, животински разум трябва да се изхвърли – с него нищо повече не можем да направим. А всичко, което ни е нужно, е да поправим себе си във взаимното поръчителство, с което да влезем във висшата система, която ще се разкрива все по-ясно. Вече готова и съвършена. И ние ще се включим в нея и така ще продължим да съществуваме.

Докато не ни се разкрие, че тази система е вътрешният разум на творението, природата или Твореца, което е едно и също. Ние ще разкрием вечния и съвършен живот вътре в тази система, навлизайки по-дълбоко в нея. Животинските ни тела ще умират и изчезват, но ние въобще няма да го чувстваме и ще съществуваме в тази система слети с разума на Създателя.

Тази система от връзки, която днес откриваме помежду си, е разкриването на висшата, духовна система. Затова се случва и икономическата криза – т.е. криза на отношенията между нас. Защото именно икономиката ни свързва един с друг. Както е написано в Тора – „Вървете и печелете взаимно“.

Това и трябва да разкрием – какво можем да спечелим  от това, че ще отдаваме един на друг. Настъпва съвършено особен период, в който встъпваме в наши дни.

От урока по статия “Съзидаващия разум”, 21.10.2011

[58348]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Европейските страни предположиха, че създавайки обща валута и обединявайки се срещу Америка и Русия, ще станат третата сила. Но се оказва, че обединението предвижда още и доверие, и усещане за общност, взаимно участие, общи финанси, туширане на границите, тоест културно – всичко по-общо.

Границите между страните още могат да се оправят, но не бива да се създава обща ”кесия”. Ами че това е най-главното! Това отразява чувствата и отношенията ни. Кога се смята, че хората живеят заедно? Когато у тях има ”общ котел”. Така е било и в древността, и в наше време.

Ако и жените, и мъжете имат различни сметки в банката, отиват на ресторант и всеки плаща за себе си – нима това е семейство? Но днес това се счита за норма, аз плащам за това, а ти за онова и така си живеем.

Еволюционният прогрес е довел до това, че днес се оказваме свързани един с друг не само в Европа, но и по целия свят. Макар че по различните места се усеща различно. Светът трябва да стигне до състояние, когато хората ще се отнасят добре един с друг. Ето в какво е проблемът!

Не можем просто дипломатично да се договорим един с друг. Това например се вижда в Европа. Не могат! Необходимо е да се разрушат егоистичните връзки и вместо тях постепенно да се създадат алтруистични, тоест общи връзки. Трябва да има общност! И тази общност да стои най-високо над всичките ни различия. Няма се в предвид тук противоречията. Те трябва да се унищожат, а различията да се оставят, и над тях  да създадем общност, която ще се нарича ”общ народ” – европейци. Това е всичко. Нищо друго.

Защо испанците, италианците, гърците, французите, немците и т.н. трябва да се чувстват като отделни народи? Защото говорят на различни езици ли? Постепенно тях ще ги замени един език или смесица от езици, да речем –  есперанто. Не е важно! Природата ни принуждава към това, иначе няма да можем да се оправим.

От беседа за поръчителството, 25.09.2011

[58081]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - No Comments→

Масовите медии са средства за „промиване на мозъка“, за създаване на напълно програмиран човек. Резултати от психологични, социологични и психиатрични изследвания потвърждават, че масовите медии влияят на поведението на хората. Това не са масови медии, а средство за „масова манипулация“.

Това, което ние правим, се нарича „средство за масово възпитание“. Възпитание! То трябва да може да даде на хората усещане за общност и зависимост. Осланяме се на нормалния, здрав егоизъм, който ще покаже на хората, че са напълно зависими от всички останали. Още повече, ние не ги подвеждаме. Просто им показваме реалната картина, която егоизмът скрива от тях.

Ако аз наистина завися от всички други хора в света, но не взимам това под внимание и нямам желание да го направя, то е само защото моят егоизъм целенасочено ме подвежда. Той ми пречи и ме кара да се чувствам зле, което ми причинява страдание.

Средството за масово възпитание увеличава усещането за моята зависимост от другите и започвам да усещам, че завися от всички други. Точно както обясняваме на едно дете, с кого трябва и с кого не трябва да играе, така и аз, получавайки това влияние, ставам по-чувствителен към моите връзки с другите и започвам да ги изграждам според напълно различна система.

Тогава ще мога да вляза в напълно различна финансова и икономическа система и да преодолея кризата. Наистина ще можем да облекчим обединението на Европа, вместо да бъдем в ситуация, където някой заема нещо на някого, за да може последният да оцелее, въпреки че накрая колапсът е неизбежен.

Трябва да усещаме по-голяма зависимост един от друг, не формална или въображаема, а истинска, която съществува в природата и се проявява пред нас като все по-голяма връзка всеки ден. Има голяма разлика между начина, по който сме били свързани преди 100, 50 или дори 5 години. Непрекъснато се движим към дори по-голяма зависимост.

Трябва да получа необходимата информация, влияние от всички страни, през всички мои усещания, така че вместо информация и влияние, трябва да възникне усещане и възприемане. Трябва да увеличим усещането ни към зависимостта един от друг и тогава ще изградим напълно различни социални връзки.

От беседа за поръчителство, 25.09.2011

[58077]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - No Comments→

Човечеството не ще може да се съхрани като вид, не ще успее да продължи съществуването си, ако не унищожи съществуващия между нас егоизъм. Само това ще ни позволи да се отнасяме към Земното кълбо като към наш общ дом.

Създадохме помежду си егоистична система на взаимосвързаност, която се нарича „икономика и финансии“. Това е много ясна, правилна система – ти на мене, аз на тебе! Колкото заработиш, толкова ти се полага. Аз съм по-умен от тебе и съм заработил повече – полага ми се повече. Ти си по-слаб, по-ленив – полага ти се по-малко. „От всекиго според способностите, всекиму според труда“ – това е демокрацията. Цялата.

Откъде накъде трябва да даваме на всекиго според потребностите?! Аз съм против това. Всеки ще заявява за потребностите, които трябва да му се обезпечават?! Не. Всекиму според труда – в съответствие с вложеното. Всичко е нормално и върви добре…

Само че се оказва, че не е достатъчно. Оказва се, че с това нарушаваме помежду  си някакъв баланс. Днес не сме в състояние да свържем двата края. Между нас се появява нова връзка, която нарушава всички икономически разчети, всички финансови мрежи. И ние не знаем какво да правим с това!

Виждаме че става някакво странно, ново продължение на еволюцията? Какво? „Ефекта на пеперудата“ – всеки влияе на всички.

Как да оцелеем в свят, в който зависиш от всички  и всички зависят от тебе? Да купя гранатомет и да се добера до вишката и така да прекарам целия си живот, без да мигвам с очи – и тогава няма да ме прострелят? Това е невъзможно! Значи, трябва да се сдобием с някакви други връзки между нас.

Идваме до състояние, когато егоизмът ни ще унищожи не само обкръжаващата среда, но ще започне да поглъща сам себе си. Да унищожава семействата, спокойствието, живота.

Поради егоистичното си отношение към света човек сам си строи затвор. От работа – в къщи, от къщи – на работа. И това е – няма друго. Към това се добавя телевизора, хамбургерите и това е цялото ми съществуване. След работа сядам пред екрана на телевизора, по време на работа – пред екрана на компютъра. Пред мен са два екрана, нищо друго няма.

Днес не можем да устроим живота си, ако не оправим общочовешките си отношения. В това е проблема.

От беседата по  поръчителството, 25.09.2011

[58079]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Еволюцията на човечеството, движението напред през цялото време се осъществява на основата на развитието на нашите желания. В нас постоянно възникват нови желания: искахме да разработваме технологии, селското стопанство, науката, културата, откривахме нови земи и т.н. Като цяло, човек се опитваше да ”погълне” този свят, и на практика това му се отдаде. Той стигна до там, че успя да осакати природата – може би даже безвъзвратно.

Но сега в природата се извършва съвършено друго действие – в нас вече не се развиват нови желания, а всички развили се желания, свойства, взаимоотношения започват да придобиват съвършено нови по своето качество връзки.

Ние вече не сме свързани просто егоистически, когато можем да регулираме своите отношения с юридически, практически, с обществените закони, даващи ни възможност някак си да съществуваме, без да се изяждаме един друг. Днес започваме да се усещаме извън всякакви закони, приети в човешкото общество.  Ние започваме да усещаме, че по неволя сме свързани един със друг – ето кое е лошото. Не искам с никога да съм свързан, не мога!

Ние излязохме от пещерите, построихме градове, откъснахме се от земята и образувахме човешко общество, в което всичко толкова е объркано и взаимно свързано, че аз не мога да съществувам без хилядите други хора, а днес и без целия свят. Зависим съм от различни страни: едно е произведено в Китай, друго –  в Япония, трето – в Америка. Колата ми е японска, телевизорът  – немски и т.н. Като цяло, всичко което имам не е мое, а неразбираемо от къде.

Така съм вързан с целия свят в получаване и отдаване, доколкото трябва да отдавам. Това е, което засяга икономическите, финансови и търговски отношения.

А ако се вземе под внимание всичко останало: здравеопазване (лекарства материали) образование, възпитание, не споменавайки книгите и средствата за масова информация? Днес нищо не може да съществува в отделно взета държава. Светът е толкова взаимно обвързан, че всички сме задължени един към друг.

И тук възниква проблемът: нашият егоизъм желае да си остане индивидуален: ”Не ми пука за нищо, оставете ме на мира! Какво общо имам с вас и вие с мене?! ” Но това вече е невъзможно – аз съм зависим от всички. Всички искат нещо от мене, а аз по неволя също трябва да получа нещо от тях.

А тази връзка вече противоречи на нашия егоизъм. Готов съм да използвам всички в света, а да отдавам? Моля заповядайте аз съм готов да купувам – да давам. Не! Тук се разкрива съвсем друга връзка: Ние влияем един на друг с нашите мисли, свойства, чувства – всичко се предава един на друг, целия свят е станал някакъв си общ!

Аз пристигам в случайна държава и не усещам, че съм в друга държава: хамбургерите са същите, пиците също, колата и тя – всичко е едно и също. Ако знаеш езика, а днес международен е английския, то няма никаква разлика, къде живееш. Влизаш в супер маркета и т.н. – навсякъде едно и също: стоки, машини, фирми. Т.е. светът е станал едно цяло.

Дотолкова съм обвързан с целия свят, че изведнъж се чувствам задължен към останалите. Ето това е лошо! Моят егоизъм това не търпи!

Оказва се, че създадената от нас система – финансова, търговска, световна – не предвижда такава възможност, която се нарича взаимно поръчителство и се базира на нормалното, доброто отношение един към друг. Това не е предвидено в договорите. И възниква такова състояние, когато от мен се изисква някакво волево, чувствено, нравствено взаимодействие с останалите. Аз не го искам! А светът и цялата система ме принуждават. В това се състои кризата.

От беседата за поръчителството, 25.10.2011

[58083]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: По целият свят нараства безработицата. Тя обхваща и наши другари от различни групи и региони…

Отговор: Светът не разбира пред каква беда стои. Скоро без работа ще остане половината от населението.

И затова първият пункт от предлаганото от нас решение се състои в това, да не гледаме на безработицата като катастрофа, с която трябва да се справим, за да работят всички пак по 10-15 часа на ден. Не, всички трябва да работят толкова, че да си обезпечат храна, дрехи и прочее базови продукти.

Защото встъпваме в такова време, в такъв период, когато може смело са забравим за всичко, което е било преди. Трябва мислено да превключим на нов режим, защото връщането към стария е изключено. Много скоро ще се наложи да се погрижим само за необходимите вещи. Наближаващият етап ще промие целия свят, като цунами, и ще ни се наложи да направим прост икономически разчет: какво трябва да направим, за да си обезпечим малко или много нормални базови условия, и не повече.

С други думи, това означава: да поддържаме равновесие с природата. Висшето управление няма да ни позволи да правим каквото ни се прииска, както не позволява на вълка да се запаси с месо за няколко месеца, за да бъде спокоен за бъдещето си. Светът ще се измени кардинално, и Творецът ще ни задължи да живеем, както се нарича, на “вяра”: ако всички се грижат един за друг – ще имаме ред, а ако не – глад, разруха, война.

Разчетът ще бъде прост: работим само за това да обезпечим необходимото на всеки. Нищо освен това, никакви излишъци.

Разбира се, това изобщо не означава, че всички ще умират от глад. Забравили сме какво е това нормален живот, какъвто е бил преди 200-300 години.

И тук работата не е в безработицата – просто по такъв начин човечеството ще се избави от излишните занимания, които само разрушават и замърсяват Земята. “Безработни” – това е неправилна дума. Става въпрос за хората, които най-накрая престават да се занимават с безполезни дейности. Сега те трябва да започнат да учат, което наравно с обединението и разпространението ще стане най-важната работа, докато производството ще се ограничи до необходимите продукти.

Не си струва да се надяваме на това, че тенденцията ще се промени. Хората ще губят все повече работата си, а не да я намират. Трябва да изменим своето отношение към живота и тогава ще видим, че тези, които са се лишили преди от работното си място, съвсем не са безработни. Лишавайки се от излишния, вреден за всички труд, те са готови да се захванат с истинската работа, работата по поправянето. Това е и „служенето на Твореца“.

От беседата за икономическата ситуация в света, 20.10.2011

[58246]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - No Comments→

Баал а-Сулам, “Мир в света”:  Строителите са тези, които желаят съзидание и блага на обществото. Заради това често са готови да отстъпят своето достояние на другите.

Тези, които, по своята природа, са склонни към разрушение и беззаконие, им е изгодно заради лична полза да се държат за категорията истина, тоест на принципа “моето – е мое, а твоето – твое”. Никога не са искали да жертват нещо свое за другите, независимо от заплахата за съществуване в обществото, доколкото, по своето естество, се явяват разрушители.

Две тенденции към разрушение и съзидание виждаме в света и днес. При което съзидателният аспект касае не само отделни хора и организации, извършващи благотворителна дейност, но и държави, които създават специални спомагателни механизми за нуждаещите се, макар че законите  не ги задължават за това. Така се подслажда предизвиканото от нашия егоизъм отсъствие на порядък, честност и справедливост в човешкото общество.

Носи ли полза? Всъщност, ако не е целта на творението, подобни средства биха достигнали нужния ефект. Проблемът е, че днес промените подлежат не само на вътрешни обстоятелства, но и на външни условия. Ако се променяше само нашето егоистично желание, проявявайки все по-голям напор, – бихме компенсирали тези необходими поправяния и съжителствали в обществото повече или по-малко комфортно. Така, по същност, сме живели в последно време, внасяйки в нашите взаимоотношения определена степен на справедливост, честност и общо съгласие.

Обаче  в съвременната епоха се разкрива нещо ново – променят се обкръжаващите условия. Иначе казано в добавка към нашия егоизъм се разкрива, че по неволя сме взаимосвързани и не можем да се откъснем един от друг. Ето, това  ни създава проблем. Ако не беше тази взаимовръзка, предизвикваща глобална, интегрална криза, на нас ще са ни достатъчни социалните механизми на взаимопомощ, обновяващи се от време на време. Бихме подържали старците и младите, самотните майки и нямащите.

Обикновено държавата не действа праволинейно, предпочита да не оставя човека на улицата без средства, дори всичко да е напълно законно. Винаги сме се старали да смекчим жестоките порядки – в някаква степен да поправим недостатъка, предизвикан от Твореца, който ни е направил различни. Удобства и стипендии за постъпване в университет, налогови намаления и т.н. – всяко общество, всяка страна предприема подобни мерки, защото “инстинктивно” иска да запази своето благополучие.

Но ето беда: до сега това работеше, а вече – не. Работата е там, че днес между нас се проявява, взаимна връзка, и в същото време сме лишени от взаимно поръчителство. Като следствие, се създава отрицателен разчет: аз завися от всички и съм в дълг пред всички.

Въпросът сега е, как да живея в съответствие с новите условия.

От урока по статия “Мир в света”, 12.10.2011

[57441]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: Как поръчителството може да отчете коефициента във формула? Нима могат да се измерят човешките отношения: 50% поръчителство или 75% поръчителство…

Отговор: Разбира се, отношенията могат да се измерват: съществуват 125 степени на поръчителство ( тези същите 125 духовни степени, за които навярно си слушал). Всичко се поддава на точно измерване, нали всяка душа се състои от рош-тох-соф (глава, вътрешни части на тялото и окончания) съгласно отношението на човека към другите – има такива части, които той съкращава, други използва частично, наполовина или на четвърт.

В духовните светове няма никакъв проблем да се измери поръчителството – то съответства на твоята степен. А ти питаш, как да оценим поръчителството вътре в икономиката на нашия свят? Но в нашия свят няма поръчителство и не може и да има. Първата степен на поръчителство – това е първата духовна степен.

Сега се намираме в преходен период, който се нарича “времева подготовка” за встъпване в духовния свят. Когато говоря, че поръчителството трябва да внесе коефициент във формулата на икономиката, имам предвид, че целият проблем на разбиването и усещаната сега криза е в това, че  не ни достига един параметър от по-висока степен. Ако го получим, то за някакво време достигаме покой и насита, равновесие.

И всеки път ще се чувстваме като загубили това равновесие – недостатък на поръчителството и нестабилността на икономиката. Така ще произтича на всяка нова степен – докато не достигнем такова състояние, където всеки човек ще се удовлетвори на необходимите за живота нива, които той сам ще си назначи.

При това, всеки ще отдава максимума в степента на своите способности – и този максимум ще бъде определян от самия него. Доколкото всичко бъде поправено.

Но ако човек още не е достигнал това поправяне, тези желания, с които още не може да работи, те се намират под охрана. И тази охрана се произвежда не от неговите собствени сили, той не е способен на това – а за сметка на обкръжението, което му оказва натиск. Бал а-Сулам обяснява, че обществото на бъдещето ще проверява, колко е необходимо да се даде на всеки, също да се поощрява с награди, да се влияе на човека с поощрение или присъда.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 02.10.2011

[57526]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - No Comments→

Въпрос: На какво ще завижда егоистът, намиращ се в общество на поръчителство?

Отговор: Той ще почувства, че в обкръжаващите има нещо, от което е лишен. Те се наслаждават на живота си, на взаимоотношенията си, а той не подържа такива взаимоотношения и не се наслаждава.

В крайна сметка, става въпрос за желание и наслаждение. Ако по някакво чудо твоето отношение към ближния се измени, ще усетиш вечния свят, ще почувстваш, за какво си струва да живееш, получавайки при това в милиарди пъти повече, отколкото получаваш в този свят. Целият е задвижен от искра, която го е създала, излязла от висшия свят. Всички наслаждения тук са само искра от висшия свят, който разкриваш в духовното.

Да се предаде това е невъзможно, обаче постепенно човек осъзнава, че тук е заложена огромна печалба: разкривам пътя, и излизам извън себе си, никога не боледувам, издигам се над живота и смъртта, и целият съм потопен в безкрайността, в безкрайно напълване, в съвършенство. И за всичко това трябва само вътрешно да се превключи от режима “за себе си” в режим “за другите”.

Всъщност, човек не страда малко през живота си, сам не осъзнавайки това. Вече сме свикнали към надпреварване без край, към натиск, към задължения от всякакъв род, към страхове. Дали може да се живее без опасения, без ограничения, без тревоги? Не знаем, какво означава това – да бъдеш свободен, когато всички блага са пред теб и нищо не те ограничава.

Ако само са доведе до човека, какво може да намери в сравнение със сегашния живот, той и сам ще види, че се намира в най-лошото от състоянията, в най-лошия от всички светове. И изходът е отворен – достатъчно е само да превключиш вниманието от “себе си” на “нас”.

В края на краищата, всичко зависи от нашето разпространение – от “агитацията”, както го нарича Бал а-Сулам.

От урока по статия “Мир в света”, 18.10.2011

[57978]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство, Разпространение на методиката - No Comments→