Време за щастие
Търсенето на щастие съпътства човечеството от самото му създаване, а напоследък това се превърна в тенденция. По тази тема има огромен брой книги, курсове, семинари, но за повечето хора щастието си остава непостижима мечта.
В книгата си „Еклесиаст“ цар Соломон казва, че търсенето на щастие винаги върви ръка за ръка с търсенето на истина. Но на кого днес е нужна тази истина? И за каква истина можем да говорим, ако всяко поколение създава за себе си правила, според които определя какво се нарича истина и какво лъжа, кое е добро и кое е зло, какво е удоволствие и какво е страдание?
Преди 100-200 години да имаш работа, дом, семейство и деца се считаше за щастие. Ако човек можеше да осигури за семейството си храна и покрив над главата, той беше щастлив. Не искаше нищо друго, освен това. И ако освен ежедневните дрехи имаше допълнителен костюм, това беше просто прекрасно!
После, за дрехите имаше нужда от гардероб. В началото малък, по-късно личен, а накрая и отделен гардероб в своята стая. И не само това, много хора вече се нуждаят от гардеробна стая!
Каквото е било, такова и ще бъде.
Всъщност, днес на практика сме стигнали до предела на задоволеност, а човек все още е зает с консуматорство. Животът ни се превърна в безкрайна гонка. Преследваме удоволствията, но къде намираме време за тях?
Живея в район, чието население е от средната класа. И виждам как в 7 часа сутринта съседът тича към колата си с детето, в едната ръка и с чаша с кафе в другата. Поставя кафето на капака, настанява детето в колата, води го на детска градина и бърза за работа.
Връща се в вкъщи най-рано в 8 или 9 вечерта. Кога той се чувства щастлив? Когато излиза с приятели веднъж седмично? Или когато веднъж в годината отива на почивка в чужбина за една седмица? Къде всъщност е онова удовлетворение, което търси през целия си живот?
Преди 3000 години цар Соломон е го формулирал много точно: „Каквото е било, това и ще бъде, и няма нищо ново под слънцето“. Което означава, че ако ти искаш просто да се наслаждаваш на този свят, винаги ще усещаш празнота.
Къде е щастието?
И така, какво излиза, че на света няма щастие ?
Не бързайте с изводите. Наистина всичко зависи от моето отношение. Всъщност светът, който съществува извън мен, практически аз не познавам. И ако отношението ми е такова, че постоянно искам да “отхапя” от него нещо за себе си, то той ще стане безвкусен. През цялото време търся какво още да взема за себе си, а в резултат на това се чувствам празен. Полученото удоволствие е толкова временно, че по никакъв начин не води до усещане на щастие.
Все пак какво представлява удоволствието? Нас ни удовлетворява не конкретното напълване, а факта, че то е ново, всеки път. Жаден съм, гърлото ми е пресъхнало – първите няколко глътки ми доставят огромно наслаждение, а след това удоволствието става все по-малко и по-малко. Тоест наслаждението възниква при съприкосновение между напълване и желание. Началото на напълване на желанието – в това се състои целият ни живот и се усеща само в момента на обновяване.
А ако обновяването липсва, ако просто има само само повторения ? Тогава възниква разочарование от живота, усещане за празнота и ние тръгваме към следващите удоволствия, които също се изпаряват като дим. На новата кола се наслаждавам един месец, на новото жилище – няколко месеца и после всичко това престава да ме радва, както преди. Дори отношенията с любимата съпруга изискват обновяване, затова отиваме на почивка, на екскурзия, накрая просто отиваме на гости у някого.
Да живееш с широко отворени очи.
Как да подредя живота си така, че моето желание постоянно да се обновява и да се напълва с нещо ново? За да се събуждам всеки ден като дете с широко отворени очи!
Като дете живеех в къща с голям двор. В двора растяха дървета, цветя, там живееше и куче. От вечерта си представях, как на сутринта ще скоча от леглото и ще изтичам в двора, за да се срещна с приятелите си. Ето в такова настроение искам да живея постоянно!
Възможно ли е това? Да, напълно е възможно. Всеки от нас неведнъж е отчитал, че ако той не получава, а отдава на другите, картината напълно се променя . Колкото повече даваш, толкова повече се наслаждаваш. Не раздаваш собствеността си, а даваш на другите топлината на своята душа. За това няма никакво ограничение и винаги се намира време.
Създавайки общество, в което всички се грижат за всички, ние всъщност ще създадем верният източник на щастие. И този източник никога няма да пресъхне. Обновяването на отношенията между нас ще носи усещане за щастие. То винаги ще бъде тази сила на живота, която опъва платната на нашия кораб, докато се движим към по-светли хоризонти.
Предстои такъв живот, когато излизам извън себе си и чувствам всички останали. Сякаш се разделям с животинското си тяло, отделям се от него и влизам в духовно състояние, извън себе си. Живея вътре в другите и в това усещам безкраен живот и безкрайно щастие. Това е напълно различно измерение, над усещането за живота, смъртта и времето.
Формулата за постигането на този живот е дадена от кабалистите отдавна : „Възлюби ближния както себе си“.