Съобщение: Можем да бъдем щастливи, благодарение на прости удоволствия, но тези „празни калории“ не ни помагат да развиваме способностите си и да подобрим физическото си състояние. На клетъчно ниво нашият организъм реагира по-добре на щастие, основано на чувството за общност и цел в живота.

Изследователите различават две форми на щастието: 1. Получаване на кратковременни положителни емоции и 2. Стремеж към благородни цели, излизащи зад рамките на удовлетворение на собствените желания, към придобиване на смисъл на живота.

В първите (егоисти) работят гени, отговорни за възпаленията, а активността на гените, свързана с производството на антитела, е била понижена. Такава е била реакцията и на стрес.

Във втория случай (алтруисти) учените открили, че се изменяла работата на гените в имунните клетки на организма, активирали се механизми за изработване на антитела, потискала се работата на гените, свързана с възпалителните процеси.

Начинът на живот, ориентиран изключително към получаване на удоволствие от живота може да има негативни последствия за здравето, заключват учените. Постоянното активиране на съответните гени може да доведе до хронично възпаление, а то, от своя страна, може да послужи за сърдечно-съдови, невро-дегенеративни и други заболявания, отслабва защитата от инфекции.

Реплика: Природата е единна и стремежът към нейното цялостно състояние влияе на всички системи, телесни, духовни, на човека и света. Колкото на по-висше (духовно) стъпало човек прилага усилия да преведе природата към единство, толкова по-силно той въздейства на нейните низши (телесни) стъпала.

[113441]   

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Здраве - No Comments→

Въпрос: Казахте, че с помощта на разума може да се пробуди чувство, а чувството пробужда силата на любовта. Като чух това, изпитах радост, която остана с мен през целия ден. Вечерта изобщо не се чувствах уморена, макар и да работих до късно.

Нещо повече, на занятията, които провеждах, духът на любов и радост се предаде на учениците. За няколко часа те направо се „заразиха“ от моите усещания. Изобщо всички, с които контактувах през този ден, се проникнаха с този дух. И тогава ми се наби на очи явната връзка между любовта и радостта. Що за връзка е това?

Отговор: Радостта е като удостоверение, като свидетелство, че се намираш в правилно, добро състояние. Може, разбира се, да се изпита радост и от злодеяние, но ако тя произлиза от добро дело, то направо сякаш го обобщава, потвърждава, че то е приключило правилно.

Въпрос: Позволява ли разумът да се пробуди силата на любовта, способен ли е да предизвика в нас страст?

Отговор: Всичко зависи именно от разума, от разсъдъка. Всичко е в главата ни. Тъй като ние идваме на бял свят като малки „зверчета“, а след това започваме да приемаме ценностите на обкръжението, или от родителите, от детската градина, училището, телевизията, Интернет и прочее външни източници. Сформираните от тях ценности, които по-нататък ще определят всички мои радости и разочарования.

В крайна сметка, всичко е изкуствено, всичко е обусловено от оценки, получени отвън. По начало те са били мисловни, но след това под въздействие на обкръжението са станали критерии, по които оценявам състоянието си, и като следствие изпитвам радост или печал. Ако съответствам на критериите на обкръжението – ми е приятно, а ако не – унивам.

По такъв начин всичко в мен се строи на основата на разума, който се включва към първичното, идентифицирано, „младенческо“ възприятие и формира от него определена вътрешна картина, позволяваща да оценя себе си: добре ми е или ми е зле. В мен няма нищо основно, базисно, „свое“ – всичко се съотнася с мнението на обкръжението. Ето защо отшелниците, живеещи в гората, които нямат почти нищо, в сравнение с нас, могат да се радват на живота – тъй като по техните критерии, те имат всичко, което им е нужно. За нас това е жалка участ, а те се радват на съдбата си.

Точно тук е заложен ключът към щастието.

Въпрос: Силата на привличане между партньорите, която се е проявила спонтанно, с времето отслабва…

Отговор: Действително, изначалните „кълнове“ стигат за кратко. По данни на биолозите, произвеждането на съответните хормони продължава до три години. Между другото, можем и да ги приемаме и изкуствено, и по този начин „да слагаме дърва в огъня“. Това е възможно. Но естественото „гориво“ стига максимум за три години. Казват, че това е достатъчно, за да може мъжът да поддържа жената до раждането, а също и в следващите две години на кърмене на малкото. С други думи, по-нататък природата не свързва повече бащата с майката и детето.

Разбира се, в наше време, в следствие на всевъзможни външни действия, ситуацията се изменя. Но такива са базовите параметри на човешката биология. (more…)

Filed under: Възпитание, Мъжът и жената - No Comments→

Първият етап при търсенето на партньор в живота е очистването на самия теб от всички външни наслоявания: изкуствени ценности, светоглед, получени отвън в течение на живота. Вторият етап е възвръщане обратно към възрастта 12–15 години, когато изведнъж за първи път си се влюбил и си открил в себе си някаква пустота, която може да бъде напълнена само за сметка на някаква насрещна реакция, взаимност.

Въпрос: С какво да започна това свое „очистване”?

Отговор: Трябва да започнем с обсъждане в група на самотни хора, в която се опитваме да изясним какво в нас се явява натрупване, не принадлежащо към нас изначално, а получено в течение на този живот от различни общества, изкуствени връзки, Интернет, шаблони, определящи цялото ни поведение: как трябва да изглеждаме, как да се държим. Девойката смята, че трябва да изглежда уверена и арогантна, като принцеса. А момъкът – че трябва да изглежда като мачо, като победител: висок, силен, успешен, самоуверен.

Но е необходимо да се изчистим от всички тези натрапени ни от обществото стереотипи, заставящи ни да изглеждаме по един, а не по друг начин, и да си изясним, къде е нашата истинска потребност от такава връзка, при която аз мога свободно да се проявя, без да се страхувам от нищо. И ако аз действително се изчистя от всички натрупвания и се отворя, ще се превърна в същия онзи подрастващ младеж, но няма да има от какво да се боя, че някой ще ми навреди с нещо.

Трябва да разбера, че се изправям срещу обществото, точно като срещу природата, която има свои закони. Ако се включа в нея, в тази много по-чиста, проста и открита форма, мога да се чувствам защитен. Точно за сметка на моята откритост, която разбира се съм длъжен да държа под контрол, мога да изясня кой е готов за взаимовръзка с мен.

От тази гледна точка си избирам другари сред обкръжаващите ме мъже и жени, съдейки по това, доколко те ми подхождат, разбират ме и плуват в същата тази вълна. Предаваме все по-малко значение на външното, а след това обръщаме все по-малко внимание даже на пола – за нас става важен преди всичко човекът, намиращ се във всеки един.

Когато достигнем такова усещане благодарение на целенасочени дискусии, семинари, издигащи ни над животинското ниво на човешкото, виждаме кои са ни близки по душа, а не привлекателни телесно или удовлетворяващи нашите изкуствено изградени стандарти, получени от обществото. Следвайки душата си, своя вътрешен глас, трябва да различа тези, които са ми най-близки: и приятели, и любими.

Тоест преди всичко, аз изчиствам от себе си всичко наносно, не принадлежащо към същността ми. Затова ние разговаряме, водим беседи в нашата група, желаейки да достигнем някакво обединение, да си помогнем един на друг. А след това, когато съм изчистил всичко това, оставам истински – моят чист природен потенциал, съществувал до момента, в който съм го покрил с тази външна обвивка. Но това вече няма да е онова малко дете, а моето реално желание, вътрешната пустота.

Първото желание за връзка с другите хора аз съм получил отвън, като естествен стремеж. Но вторият път, желанието излиза вече от мен самия, отвътре, „отдолу нагоре” – аз пробуждам тази сила и затова тя ми принадлежи. Затова мога да я управлявам, да я разбера. Това вече не е някакъв природен инстинкт, спуснат ми отгоре надолу, а идва от мен самия, тоест „отдолу нагоре”.

Първото желание е този младеж, който за първи път в живота си се влюбва. След това той се е сдобил с егоизъм, животът му е навлякъл разни егоистични одежди. Сега трябва да се постарая да изчистя от себе си всички тези покривала, всички наносни слоеве, скриващи истинския мен, и да се върна към природното желание. Но това вече няма да бъде този младеж.

Първата любов за нас  символизира потребността, жаждата за вътрешна, душевна връзка с някакъв идеален образ, в който ни се представя любимата девойка, сливане на душа с душа. И сега аз някак си се връщам към това състояние, но изчистен от всякакви изкуствени слоеве и затова получавам две линии. В едната ръка, имам чисто природно желание, а в другата – цялото очистване, целият ми егоизъм, цялото зло.

Изчистил съм се от всички приети от обществото представи за това, какво да смятам за хубаво и какво за лошо, които не са произлезли от мен самия, от ценностната система, придобита в училище: как да изглеждам и да се държа. Та нали всички играят някакви роли.

Бях гледал откъс от американски филм, където осмиват такова изкуствено поведение на детето в клас. Децата през цялото време играят  някакви роли, подражавайки на известни актьори, познати им от филмите. И е ясно от кой филм и коя роля играе всеки в дадения момент. А в следващия миг той започва да играе вече съвсем различна роля, и така постъпва всеки.

Необходимо е да се изчистим от всички тези натрапени ни образи, заставящи ни да играем през цялото време. Изведнъж се улавяш, че мислиш в каква поза стоиш, как красиво подпираш глава. Аз виждам по своя внук, как той съвсем точно имитира всички движения на своята учителка в детската градина.

Зрелият човек е вързан за ръцете и краката от множество такива стереотипи на поведение, образи, приоритети. Започвайки от тези, които е приел в своето детство, до 6-8 години, съвсем естествено подражавайки на възрастните. След това той започва вече сам да ги натрупва поради своя егоизъм, от желание да изглежда добре, защото обществото му показва, че възприема такова поведение за достойно.

От 198-ма беседа за нов живот, 20.06.2013 г. 

[111864]

Filed under: Възпитание, Интегрално възпитание, Мъжът и жената - No Comments→

Въпрос: Как да си намерим спътник в живота, за да не се повтарят миналите неудачни опити, а да се научим да изграждаме правилна, добра и стабилна връзка, която да се съхрани за дълго време?

Отговор: Преди всичко, трябва да се разбере, че истинската връзка не преминава. Аз ще съм заинтересуван, тя през цялото време да продължава, защото за нейна сметка ще мога да достигна такова мощно съединение, толкова дълбоко и широко да разкрия себе си, че чрез тази връзка да започна да виждам света по различен начин. Построяването на моята връзка със съпругата се превръща в нов инструмент за възприемането на реалността, за възприемането на света.

По такъв начин развивам и разкривам себе си, превръщам се в човек, разполагащ с нови инструменти на възприятие. Благодарение на това ново пространство, което откривам в своите отношения със съпругата, получавам нови, допълнителни усещания. И затова не съм съгласен да я загубя. Постоянно се нуждая от нея, заради вътрешната взаимна връзка, която градим и развиваме, за да получим друг поглед на света – по-вътрешен.

Започваме да се докосваме до дълбоките отношения на всички части на творението, на връзката между хората, на цялото човечество. Нашата семейна връзка се усъвършенства. Учим се как трябва да се отнасяме към децата, а те – към нас. В призмата на своите отношения един към друг, започваме да осъзнаваме, какво е природа. Узнаваме, че в природата съществуват такива сили, които се наричат ”баща”, ”майка”, ”деца”. Всички същества се съединяват в двойка за продължаване на рода, “плюсът” винаги се съчетава с “минуса” в неживата природа, растенията, животните, в човешкото общество.

Такива полярни връзки възникват не само между отделните мъж и жена, но и сред определени слоеве, вътре в обществото, различните групи. Виждам цялата Вселена, която ми се представя като система от взаимни връзки. Благодарение на моето разбиране за самия себе си, чрез себе си, започвам да виждам целия свят вече в правилна форма. Тъй като природата преднамерено е пробудила в мен тези сили, за да мога в такава форма да успея да я постигна.

В зараждането на моята връзка с жената, виждам основа за разгадаване на тайните на живота, тайните на нашето съществуване. Мога да разбера и видя всичко, което има в моя живот, в най-дълбоката, правилна форма и никога да не сгреша! Излиза, че моят вътрешен, личен успех се превръща в мой успех в обществото и изобщо в целия живот.

Затова много сериозно ще се отнеса към отношенията в семейството и ще търся такава жена, която ме разбира, чувства така, както аз, за да действаме ”в един диапазон на честота”. Необходимо ни е да получим възпитание в ново общество, където се събират всички неженени мъже и неомъжени жени и където ще имаме повече възможности да се опознаем по-добре един друг.

По време на обсъжданията, на семинарите, на различните мероприятия, всеки трябва да се вгледа и да намери тази, която най-много му подхожда и е най-близо по възгледи, мнения, отношение, възприятие. Започваме да звучим като един музикален акорд, сякаш свирим заедно на един инструмент, постоянно допълвайки се един-друг.

Трудно е това да се предаде с думи – повече се отнася към вътрешното усещане. Нещата вървят в две плоскости. От една страна, очистваме от себе си всички изкуствени слоеве, получени за времето на своя живот от външното общество, всички измислени ценности. А от друга страна, по степента на това, как се освобождаваме от тези стереотипи, можем да започнем да свирим вътрешно един на друг, както на музикален инструмент.

Ще видим как се допълваме един друг и ще отделим тази обща, възникваща между нас област, в която аз я напълвам, а тя – мен. Дотолкова се сливаме там в един образ, че е невъзможно да се различи, къде съм аз и къде е тя – всичко става общо, единно. По това, доколко ни се удава да създадем и да разширим такова единство, вече мога да съдя кой ми подхожда и кой не.

Необходимо е да се разбере, че се намираме в енергийното поле на природата, в което всичко е свързано, освен хората. Но ако се стремим към съединение, то влизаме в хармония с природата и на човешката, ”говоряща” степен, достигайки подобие по свойствата с нея. И тогава, ще започна да виждам, какво подобие, какъв ефект на резонанс достигам с природата в двойката с тази жена, за която възнамерявам да се оженя.

С нея се превръщаме в един общ дипол, състоящ се от “плюс” и “минус”, който се намира в баланс с природата. И чувстваме как вътре в нас започва да звучи някаква мелодия. Това е усещането на нашето съответствие с общата сила на природата, със силата на съединението, с взаимното отдаване и любов. Тази сила се проявява вътре в нас и трябва да послужи като доказателство за това, че си подхождаме един на друг и можем да продължаваме заедно.

До момента, докато не достигнем такова чувство, е невъзможно нищо да се каже. Нито един човек не може да предскаже подхождаме ли си един на друг или не: никакъв мъдрец или наставник. Самата двойка трябва да разкрие това. Ние сме като цигулката на цар Давид, която висяла на стената, но започвала да звучи, когато духал северният вятър и преминавал последователно  нейните струни. И затова трябва да се постараем този вятър да задуха и да засвири на нашата обща цигулка.

От 198 беседа за нов живот, 20.06.2013

[111799]

Filed under: Възпитание, Мъжът и жената - No Comments→

Изследване: Съвсем не е лесно да изменим навиците си. Но има начин. По време на експеримента студентите поставяли призиви за изключване на климатиците, когато не са нужни. Имало три вида призиви:

1. Спестявайте пари

2. Пазете планетата

3. Бъдете добри граждани

Но никой не изключвал климатика си по-често от преди.

Но на призива:

4. Съседите ви правят това по-добре от вас – хората започнали да изключват климатиците си.

Това е потвърждение на феномена „социално доказателство“.

Хората се отзовават положително, ако ги убедите, че останалите правят така. Ние се намираме под влиянието на други хора и затова най-лесният начин да убедите някой човек да измени поведението си е използването на силата на обкръжението.

Реплика: Кабала използва това велико свойство влияние на обкръжението върху човека за неговото поправяне. Под влияние на обкръжението човек е готов да извърши дори алтруистични действия. И затова, ако бъде поставен в правилна среда, той ще е готов да и се подчинява без каквото и да е предварително съгласие. Затова вместо въздействие върху човека, ние трябва да създаваме около него правилното обкръжение.

[111041]

Filed under: Възпитание, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: Следващият етап от развитието на човечеството е по-чувствен. Съществуват няколко тенденции, потвърждаващи това. Първо, съвременните деца са много по-чувствителни към приема на информация. Второ, виждаме, че по телевизията се появяват десетки шоута, свързани с екстрасенси и поява на множество хора с много тънка, явно не информационна чувствителност.

Създава се усещане, че човечеството се променя вътрешно, ако не на нивото на  вида, то на равнището на организацията на биологичното тяло или на метода за обработка на информацията. Дали има някаква закономерност?

Отговор: Всички тези проблеми започнаха да се появяват още преди стотици хиляди години при прехода от маймуната към човек. Слязохме от дърветата, постепенно престанахме да ловуваме, започнахме да се занимаваме със земеделие, преминахме към робовладелски строй, започнахме да издигаме градове, цивилизации, да печатаме пари, изобретихме писмеността и т.н. Всичко това е способствало за развитието на човека.

Затова в наше време в човечеството се появява потребност за усещане на управляваща сила, която би ни дала възможност да узнаем за какво живеем, възможност да усетим тази цел и да я достигнем през живота си в този свят, а не в света на бъдещето, както ни обещава религията. Трябва да достигнем следващото, висше състояние извън зависимостта от живота и смъртта на тялото, когато съществувайки във физическото тяло, всъщност се намираме сякаш извън него, близо до него, само асоциирайки себе си с тялото.

С помощта на особени занятия по интегрално обучение, помагащи на човек да отработи навиците как ”да излезе от себе си”, да усети другия, да живее в него, да го обича, да се включи в него, човек отработва технологията на психологическия изход от себе си.

И когато започне да я реализира, вижда, че той не е тяло, а дух, желание, разум, които не съществуват в тялото. Тялото се явява само негов временен носител, но този носител може да се премества, където е удобно, както всяка информация от един носител на друг, от един комютър на друг.

Когато човек започне да разбира, че той може да ”премести себе си”, тогава в него се появява усещането за свобода. И вече, изхождайки от нея, може да решава съвсем други задачи.

От програмата ”През времето”, 20.03.2013

[109251]

Filed under: Възпитание - No Comments→

Съд и милосърдие неотлъчно ни съпътстват в семейните отношения и те трябва винаги да бъдат уравновесени. От една страна, като всеки егоист, искам да използвам партньора, смятайки, че жена ми трябва да прави това, което искам от нея – и това в мен се нарича съд. А милосърдие означава, че абсолютно изключвам себе си, вземам под внимание това, което иска жена ми, и се опитвам да построя такъв идеален модел: как бих се отнасял към нея, ако не съществуваше егоистичният ми интерес, а целият съм устремен към това да и услужа.

Сега трябва да намеря равновесие между тези две крайности: съд и милосърдие, което се нарича „средна линия“. За това е нужен опит, взаимна работа, процес, в който всеки обучава другия на това. Но ние вече започваме да работим с новото творение – с човека в себе си, който умее да се съобразява с партньора, да усеща ближния, да го обича като самия себе си.

Така ти можеш да се сближиш не само с жена си, но по този начин започваш да чувстваш и другите хора. След такова упражнение с партньора си, където и да се намираш: на улицата, на работа, на което и да е място, ще почувстваш, че навсякъде можеш да се съединиш с хората и да ги управляваш. Те ще започнат да се поддават на въздействието ти, тъй като се отнасяш към тях, намирайки се в средната линия, в правилните пропорции: доколкото другият върви към теб, толкова и ти се доближаваш до него.

Автоматично достигаш до равновесие със света и започваш да чувстваш, че можеш да го управляваш. Тъй като средната линия е основен закон в природата, съгласно който действа цялото мироздание, освен човешкото общество, тъй като човек е създаден егоист. А сега ти поправяш това и уравновесяваш егоизма си. Като се научиш да се съобразяваш с жена си, ти точно така започваш да се съобразяваш с всички останали, строейки обща средна линия в своите отношения с тях.

Първата линия се нарича „съд“ – това, което искам от другия за себе си. Втората линия се нарича „милосърдие“ – което означава, че предоставям на жена си всичко, което тя иска от мен, изключвайки напълно собствените си желания. Сякаш я включвам в себе си.

Ние сме двама егоисти, изправени един срещу друг. Ако обезпечавам егоизма си, това се нарича съд по отношение на съпругата, а ако обезпечавам нейния егоизъм – се нарича милосърдие. Трябва така да съгласувам двете линии, че да възникне трета, средна линия. Точно това означава да достигнеш до сливане, до съюз. Нашата задача е да сближим тези егоисти и да ги доведем до съединение. Първото задължително условие, без което е невъзможно да започнем работа, е готовността на всеки да почувства желанията на партньора.

Равновесието се основава на това, доколко всеки може да отмени себе си. Ние не можем напълно да удовлетворим тези две егоистични желания, намиращи се едно против друго. Само при условие, че едната страна снизи малко своите претенции,  ще можем да напълним втората страна.

Въпрос: Но как да узнаем къде е границата, до която трябва да отстъпваме? Нали казахте, че това не трябва да бъде абсолютна любов без каквито и да е ограничения? Аз трябва да покажа, че реагирам на отношението на партньора и че си правя сметката?

Отговор: Трябва да намерим точката на равновесие, подобно на това, когато караш кола и управляваш, ориентирайки се към целта, до която искаш да достигнеш. Така трябва да проверяваме дали се доближаваме към целта: ставаме ли по-близки един с друг. Виждаме ли, че партньора реагира правилно на нашите усилия за сближаване.

Аз въртя семейния волан надясно, като се опитвам да внеса в отношението си повече милосърдие, и виждам до какъв предел се получава добре и кога навлиза в прекалено голямо отклонение от курса и трябва да изправя волана. И жена ми управлява волана точно така, т.е. започваме да управляваме, сами себе си „да въртим“. Работим вече над своята природа! Ставаме хора, които се издигат над своите естествени инстинкти.

От 46-а беседа за новия живот, 01.08.2012

[110313]

Filed under: Възпитание, Мъжът и жената - No Comments→

Въпрос: Във всеки човек има психологическа матрица за възприемане на лидера. Когато човек вижда някого, стоящ “отделено” от групата, той психологически го възприема като нещо отделно. Явява ли се открояването на фанатични лидери следствие от това, че така ги възприемат масите? Как може да стане хармоничен преход, за да може не фанатиците и не управителите, а именно мъдреците да идват на власт? Тоест, в психологическата матрица на хората те трябва ли също да бъдат лидери?

Отговор: Да. За това са необходими две условия. Първо, мъдрецът трябва да разбира какво му е необходимо, за да стане лидер, или даже, в някакъв смисъл, диктатор на своята идея и да я наложи на обществото, в името на неговото благо.

Трябва да излезе от тясното си пространство, да се спусне до такова ниво, че обществото да го разбере, и да започне да работи в широки кръгове на обществото. Той трябва да създаде малка група от единомишленици, ученици, които ще могат да проповядват неговите идеи.

Всъщност това са същите тези пророци, които идват в света и пророкуват, т.е. проповядват идеите на мъдреца. По принцип ние вече някога сме наблюдавали това в историята при възникването на религиите.

От една страна, това е сериозна, голяма работа, която трябва да проведе мъдрецът. От друга страна, той може да работи само при особена подготовка на обществото, в което трябва да се прояви социална, еволюционна необходимост, говореща за това, че обществото се нуждае от предлаганите от него знания.

Затова мъдрецът и обществото трябва да се пресекат: обществото трябва да “разбере” предложенията на мъдреца, неговата концепция, като необходима за оцеляването. И тогава ще стане тяхното съвместно взаимодействие: обществото е съгласно да се учи при мъдреца, да бъде “под него” или под неговите ученици.

И това зависи не от хората, а от нашето еволюционно развитие. Затова нашето развитие и се нарича кризисно, защото то е съвършено непрогнозируемо от нас и става неочаквано, разрушавайки нашия предишен начин на живот.

Скоро ще видим как ще лъснат противоречията между това, което е възможно, и това, което всъщност има в човека и в цивилизацията. В свят, пълен с изобилие, ще има глад. При безграничните възможности да бъде здрав, целият свят ще е болен. Независимо от наличието на огромни източници на енергия, ще страдаме от техният недостиг и т.н.

Объркано, обезкървено от междуособици и всевъзможни проблеми, обезсилено, на неспокойното човечество ще е непонятно: “Защо се случва това с нас? Към какво ни води всичко това?”. Но от друга страна, в него постепенно ще възниква вътрешен въпрос: “За какво съществувам? В името на какво страдам?”.

Така сме устроени в своето еволюционно развитие, че нашите вътрешни желания постепенно се трансформират, и в крайна сметка в човечеството възниква въпросът за разкриване на смисъла на живота. Затова нашият следващ етап се явява познанието, разкриването на смисъла на земното съществуване и съществуването на цялото мироздание.

В такъв случай на обществото няма да му е трудно да определи кой може да го ръководи – човекът, който ще напълни живота им със смисъл. И тогава се появява мъдрецът със своите пророци, ученици, ръководители, възпитатели, които като лидери на обществото ще могат да организират човечеството. Тази група, подобна на библейският Синедрион, ще стане духовният връх на света.

От ТВ програмата “През времето”, 18.03.2013

[108847]

Filed under: Възпитание, Интегрално възпитание - No Comments→

Въпрос: Живеем в потока на времето. Има хора, които изразходват много сили, докато се научат да планират времето си. От какво зависи доколко ще успее човек да направи това?

Отговор: От желанието му. По принцип, вътрешната организация на човек зависи от неговата психическа настройка и всеки си има своя.

Има хора, които вътрешно са много организирани: отрано планират всяка крачка, задължително планират деня си, понякога планират дори много преди да реализират замисъла си, и така всеки път. Това е, както се казва, „в кръвта им“. Но при желание, може да бъде и научено.

За всеки конкретен човек има ясно поставената задача. Изискването да я изпълни, желанието да я достигне, влиянието на обкръжението върху човека – трябва да бъдат организирани така, че той да работи вътре в това.

От друга страна, виждаме, че съществува световна тенденция, еволюционно развитие, което води до това, че нашите желания и ценности се изменят. И затова, дори и да заставяме човекa да работи над минали ценности в достигане на целите, които днес вече не са важни, ще ни бъде много трудно да получим от него добра производителност на труда.

Това зависи още и от времето. В наши дни се извършва много сериозно преустройство на човека и обществото. Във всеки народ, във всяка цивилизация (днес в света съществуват шест-седем цивилизации) има своя особеност: свое усещане за време, своя ценностна система за време и трябва да взимаме това под внимание.

Например, жителите на Африка, Китай или Южна Америка възприемат времето не съвсем така, както народите на Северна Европа или Северна Америка. Те имат съвършено различен подход, вътрешно усещане за време, за ценност на времето. За едни времето е като парите, като огромен, даден ти потенциал, който трябва да реализираш, за други – времето тече спокойно, а и те заедно с него.

Въпрос: Ако представителите на различни цивилизации чувстват времето различно, означава ли това, че количеството действия, които те извършват ще бъде също различно?

Отговор: Естествено! Ако взема на работа човек от Индия, с неговото ментално отношение към времето или човек с скандинавски характер, то те имат съвършено различни изисквания към себе си, към обкръжението – към всичко.

Необходимо е да разберем, че усещането за време в различните съвременни цивилизации е различно. В съответствие с това ние трябва да проектираме взаимоотношенията си, отношенията към обща връзка, съюз и т.н.

От ТВ програмата “През времето”, 18.03.2013

[108688]

Filed under: Възпитание, Възприемане на реалността, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: Някои субкултури водят полу-растителен начин на живот. Те живеят в колиби по бреговете на Индийския океан и водят “натурален, природен живот”. Така скоростта на протичането на времето за тях се забавя значително…

Отговор: За онзи, който се снижава да животинското ниво, е възможно времето да изчезне напълно от сферата на усещанията му. Животните инстинктивно усещат кога трябва да се хранят, да спят и да се размножават. Може да си организираш подобен живот някъде на юг в Индия или в Африка и спокойното да си съществуваш.

Въпрос: А дали е изпълнимо, човек да се научи вътрешно да управлява този процес, без да заминава за Индия: да ускорява времето – да го съкращава, да го ускорява – да го съкращава…?

Отговор: Смятам, че човек първо трябва да разбере с каква цел съществува и да узнае, че в живота му има начин да се изкачи до следващото ниво.

Сега човечеството наближава такова състояние, при което получаваме възможност да преминем от животинското ниво на нивото “човек”.

Човекът – това е състоянието, при което се издигаме над тялото си и достигаме такава цивилизация, такова ниво на развитието, когато абсолютно преставаме да се грижим за материалното си съществуване. Практически стигаме до това, че можем спокойно да си осигурим всичко, без каквито и да са проблеми. При това, материалните ни желания стават много незначителни, свеждат се до това, да сме задоволени само с всичко необходимо. Повече от това не ни трябва. Защото всички тези желания се намират на животинското ниво и се отнасят до поддържане на  животоспособността на тялото.

А останалите желания постепенно се издигат до нивото, на което искаме да постигнем абсолютно различно усещане, новата виртуална реалност, по-висока от нас, каквито сме днес. – Заради какво съществуваме? Накъде се сме се запътили? В какво се състои смисълът на живота? Каква е висшата система, която ни управлява? И така нататък.

Тоест ние желаем да опознаем някое божествено ниво (не става дума за нищо, свързано с религиозния подход). В наше време човек започва да се стреми към това да излезе на ново ниво на съществуване, към това се  устремява и цялото течение на нашата цивилизация. Въпросът е в това дали ще можем да го направим или не? Защото имаме възможност да се развиваме по два начина – сякаш се намираме на кръстопът.

Ако се развиваме правилно, след десет-двадесет-тридесет години бихме могли да достигнем състояние, при което до такава степен ще сме подсигурени с робототехника, че човечеството практически няма да работи физически и само малък процент от населението на Земята ще участва в производствените процеси и в развитието на технологиите.

Хората ще бъдат сменени с роботите, 3D-принтерите и т.н., и човек ще бъде абсолютно свободен от физическа грижа за себе си. Тогава той наистина ще може да организира времето си по правилен начин, защото ще разполага с него в неограничено количество. Продължителността на живота на човек ще се увеличи двойно, така, както от даден момент до днес продължителността на живота е станала два пъти по-дълга, отколкото във времената на Пушкин.

И освен това, човекът ще знае с какво да напълни живота си. Постепенно, в течение на живота си, той ще преминава в следващото измерение, което се нарича “човек”, “Адам”. Ние вече се намираме на преходния етап на това развитие. Мисля, че след няколко десетки години ще стигнем до него.

Въпрос: На стъпалото “Адам” времето съвсем ли изчезва или много се забързва?

Отговор: По същество това е едно и също. Със сигурност: то или се забавя до спиране, или се ускорява до изчезване.

[108774]

Filed under: Възпитание, Възприемане на реалността, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Съвременната цивилизация се основава на това, че всяка задача се решава само от групи хора. Обаче, по отзивите на специалистите, опитите хората да се съединят в такива групи често водят до противоположен резултат. След три-четири месеца групата се разпада, от нея остава само основната част от хората, предани на идеята, а другите се разбягват. В какво е причината?

Отговор: Причината е в това, че на хората не им достига обединяващ стимул, затова и се разбягват.

Ако преди 20-30 или дори преди 10 години колективът е могъл да се обедини в група, то днес това е много тежко – хората нямат стимул да работят. За какво? Поради какво? Защо? Не е възможно да ги включиш нито в комсомолските редици, нито в нещо друго.

Човечеството отклонява всички програми. Къде е стремежът към покоряване на космоса? Нищо не е останало. Всичко е концентрирано върху това само да грабне, да открадне, да се отдели далече от цивилизацията и да се топли там на слънце. Хората нямат мотивация, още повече за такива сериозни неща.

Когато хората са се запалвали от големи идеи, са се старали да ги осъществят за себе си, за своите деца, за Отечеството, за Родината. Днес са открити всички граници, и отношението на човека към мястото, където живее, е станало особено потребителско, впрочем, както и към своята държава и своя народ. Разселили сме се по целия свят, предишните ясни граници са изчезнали.

Изчезнало е и понятието семейство – то се разпада. Няма я отговорността на родителите пред децата и на децата пред родителите. Децата, в най-добрия случай, изпращат родителите в старческите домове. Да, и родителите спокойно реагират на това, че децата си тръгват от тях и водят самостоятелен начин на живот.

Рушат се традиционните рамки на семейството, на колектива, на района, на  държавата и т.н. В човек не е останало нищо свято, т.е. изчезнал е идеалът, заради който си е струвало да живееш, да работиш, с някой да се съревноваваш, нещо да постигнеш.

Такова отсъствие на мотивация започна да се проявява през 20 век, но още беше много слабо и го ”подтикваха” или комсомолските редици, или страхът, както при Сталин, или промиването на мозъци, както при Хитлер. Но това е можело да се направи само в отделни случаи, за кратко време и при специални народи.

А днес, пътешествайки много по света и посещавайки различни страни, общества и цивилизации, виждам, че всичко това престава да работи.

Единственото, което може да даде стимул на човек, е напълването, което той получава непосредствено от работата в колектив, когато чувства, че именно в съюза с останалите намира някаква почивка.

Но за това трябва така да събереш, да съединиш и да издигнеш колектива, за да покажеш на хората как на нивото на сътрудничеството и взаимната поддръжка те започват да получават очарование от живота. Те създават помежду си изкуствено малко съобщество, даващо им чувство за живот, за съпричастност, за взаимно съединение, за съучастие, за грижа и за любов.

Ако всичко това се създаде в колектива, хората никога няма да си тръгнат. Те ще се връщат отново и отново, опитвайки се да работят, именно заради това. Не заради достигане на тези цели, които са нужни на тяхното началство или на стопанина, а защото, работейки по такъв начин помежду си, чувстват, че живеят, че съществуват, че се намират в някакво приповдигнато, възвишено състояние – над нашия еснафски живот.

От ТВ програмтаа ”През времето”, 20.03.2013

[108994]

Filed under: Възпитание, Интегрално възпитание, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Вие казвате, че в наши дни се ускорява количеството действия на човек за определен период от време. Очевидно това е свързано с количеството информация, в която се намираме?

Отговор: Това зависи от вътрешното изчистване на човек, от това дали може да приеме и преобразува себе си, в съответствие с напълно новата парадигма, с новото отношение към себе си и към обществото, към обкръжението, към света. Ако човек, вместо да се опитва да попие всичко в себе си, на себе си, за себе си, се пренастрои в обратно направление – тогава ще може да намери себе си „извън себе си“, в обкръжението.

А днешния себе си ще усеща само като предавателно, предано на него животно, което съществува дотогава, докато той не премине в следващото измерение – в „извън себе си“. А после това животно (нашето физическо тяло) изобщо пропада, изчезва от усещанията. Към това отиваме.

От ТВ програма “През времето”, 18.03.2013

 [108772]

Filed under: Възпитание, Възприемане на реалността - No Comments→

Въпрос: Днес болшинството хора смятат, че в субективната реалност времето е започнало да тече много по-бързо. Ако по-рано им се е струвало, че времето се протака, то сега седмиците минават толкова бързо, че дори хората не ги забелязват. Защо се получава така?

Отговор: Продължителността на живота на човек, живял преди двеста-триста години, средно не е превишавала 35-40 години.

Времето за тях се е движело бавно, отмерено, макар че са живели два пъти по-малко, отколкото ние. А на нас за нищо не ни достига време – то бяга и изведнъж вече сме старци, и изведнъж вече умираме.

Ние имаме друго усещане за времето, защото ценността на времето е друга. Променило се е количеството на действията, които можем да включим във всеки момент на времето. Затова и времето е толкова наситено – компресирано.

Това не е свързано нито със страховете, нито с напрежението, нито с някакви очаквания на човека, проблемът е много по-сложен. Развивайки се, отиваме все по-далеч от животинския свят.

Животното може да живее спокойно. To няма понятие за време: ако му е необходимо – то лежи; ако му е необходимо – ловува и т.н. Тоест, при него всичко е разпределено, всичко е по сезоните на годината, всичко е пресметнато. Природата ясно му показва, какво да прави и то няма проблем с времето. Животното никъде не закъснява.

А колкото повече в нашето развитие ставаме хора, толкова по-голям проблем имаме с времето. Нали желаем, като цяло, да анулираме понятието “усещане за време”.

От ТВ програма ”През времето”, 18.03.2013

[108682]

Filed under: Възпитание, Възприемане на реалността, Развитие на егоизма - No Comments→

Изследване (Бизнес-школата към Чикагския Университет): Жените нахлуха в бизнеса, започнаха да завоюват позициите на мъжете в ръководството, заплатите им и статусът им нараснаха. Това стана възможно, поради достъпността на образованието, изобретяването на противозачатъчните средства и други места, където жените могат да бъдат конкуренция на мъжете. Жените вече изпревариха мъжете по постижения в образованието, но за труда си получават 25% по-малко.

Това е така не защото жените са недооценени. В обществото съществува стереотип, че мъжът трябва да печели повече от жената. Затова и жените се отказват от високо заплатената работа и не реализират себе си, за да не причинят страдание на мъжа.

По-рано статусът на жената като домакиня, а на мъжа като на хранещ, са били свързани с ниското ниво на доход на работещите жени. Изследванията показват, че при увеличаване на заплатата на жените, рискът от развод се увеличава. Двойка, в която жената получава повече, е по-малко щастлива. Жените преднамерено снижават своя потенциал, за да не започнат да печелят повече от мъжа. Жена, чийто доход превишава дохода на мъжа, често си остава у дома или работи по-малко часове, за да не създаде проблем за брака си.

Жените винаги предпочитат партньор с по-висока заплата, а мъжът цени дохода на жената, когато той не превишава неговия собствен доход. Веднага щом жената започне да печели повече от мъжа, нейният доход става пречка. Такава е и ситуацията с амбициите и с интелекта.

Дори ако жената работи повече от мъжа, мъжът не започва по-активно да се занимава с домашните дела. Жената се опитва да компенсира удара по неговото самолюбие, нанесен от нейната заплата, и взема върху себе си още повече задължения по дома. След това на жената и омръзва да работи в дома си „втора смяна“ и сама си тръгва от мъжа.

Учените са уверени, че вината за разводите в САЩ е в отстъпването от традиционните роли на половете. Намаляването на нивото на заплатата и кариерата между мъжете и жените в Корея и Япония също е довело до намаляване на броя на браковете и раждаемостта сред образованите жени.

Реплика: Веднага след като установим равновесие с природата, т.е. като работим само толкова, колкото да поддържаме рационален начин на живот, изчезва понятието заплата, кариерата ще стане понятие, носещо благо на обществото, всеки ще може да отдава и да получава без да предизвиква завист, ще изчезне основата на неравенството.

[108141]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Криза, глобализация, Мъжът и жената - No Comments→

Въпрос: Работейки над създаването на интегрално общeство, ние трябва да играем на него. При това, цялото взаимодействие между нас ли трябва да се случва на мисловно ниво?

Отговор: Абсолютно! Повече не ни е нужно. Ние влизаме в система, в която работи само една мисъл: началото на действието, самото действие и неговият резултат – всичко това е мисъл.

Реплика: Прилича на мисловен конвейер, където много хора изпълняват прости действия в общ резултат.

Отговор: Не е като мисловен конвейер, а затворена мисловна верига, да допуснем, група от десет човека, в която всички са съединени помежду си интегрално. Тоест всички те организират помежду си такова пространство, в което техните мисли, желания, насочване един от друг стават общо интегрално пространство.

Техните разнородни мисли се обединяват в една, защото положителното въздействие ще изхожда от всеки, а целта се явява тяхно общо състояние на интегрално ниво.

Това общо състояние съвсем не е задължително да е материално. Говорихме вече за такова общо състояние, което рисуваме в себе си, което си представяме. И изведнъж започваме да разбираме, че вече можем да го реализираме и че това състояние в действителност е чисто мисловно. Това е мислообразуваща система, в която можем да съществуваме. При това, нашият физически свят може дори да излезе от нашите усещания и ние можем да го загубим. Просто преминаваме в друго състояние, на следващото ниво на съществуване.

Тъй като във физическия свят ние съществуваме само благодарение на нашите тела и те се отнасят към животинското ниво. А интегралното ниво е действително човешко. Тъй като човек е тази затворена система от мисли и желания, отношения един към друг, която се намира на следващото ниво, над нашите тела.

Затова неживата, растителната и животинската природа, която съществува в нашия свят, е само база, основа, за да развием това следващо ниво, в което съществуваме. Това ниво на взаимовръзката между нас не е на нивото на телата, а на нивото на мислите и желанията.

От ТВ програмата “Мъдростта на тълпата” – 2, 14.05.2013

[107991]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Практическо обединение - No Comments→

Въпрос: Променяйки себе си, хората навярно биха престанали напразно да изразходват сили и енергия. Днес, само за въоръжаване, годишно се изразходват два трилиона долара. При това, се произвеждат огромно количество отпадъци и боклуци, които трябва да се преработват, изразходвайки много енергия. Хората продължават да живеят на неприспособени за живот места, продължават да изчерпват от Земята ресурси, които не се възобновяват. В човечеството не съществува ясна концепция за живота. Основната маса хора не желаят да говорят на тази тема, защото мислят не за това, а за насъщния…

Отговор: Това се случва, защото ясното решение на всички проблеми е скрито от хората. А то съществува и за да се разкрие, трябва да се променят лидерите, господстващият елит, които могат да вземат в своите ръце организацията на новото човечество.

Въпрос: Вие уверени ли сте, че тези хора няма да поискат да се възползват от своята власт над умовете и не създават нов кръг елит, ново преразпределяне на силите и на богатствата?

Отговор: Не, защото нашите желания се трансформират в други. В човека изчезва предишното отношение към живота – безкрайно да трупа и да купува. В резултат, се появява безкрайно разочарование от всичко.

Трябва да се променя човекът и нищо друго.

Според оценката на Червения кръст, повечето хора в европейските страни като Гърция, Испания, Италия, Португалия и Румъния, гладуват. И то при положение, че се изхвърлят милиони тонове продукти!

Обаче проблемът не е в това, че не достига храна, проблемът е във взаимоотношенията между хората. Ако поправим отношенията между нас, то с това ще уравновесим всичко в света. Но без грижата на всички за всички, това няма да стане.

Интегралното възпитание дава това усещане за броени седмици. Ако преди да се организира общ пазар, в тези Европейски страни бяха въвели интегралното възпитание, всичко щеше да бъде по-различно.

Трябваше да се започне не с единната валута, не с единните икономически правила, а с единното възпитание, осъзнавайки това, че човечеството се явява едно цяло.

Като начало е трябвало да създадем определена взаимност между хората, съвместно да интегрираме характерите си, разбирането, общуването. Както в семейството: всички са различни, но като цяло – това е едно семейство. Ето в това е и проблемът на Европа.

Абсолютно същото е било в съветска Русия, когато без предварително възпитание на населението са започнали насилствено да налагат новия режим. А сега това може да се повтори в Европа, ако започнат да действат със силови методи. За съжаление, засега вървят по този път и ту тук, ту там, се прилагат различни икономически санкции. Сталин е правел това много по-просто – червен терор и толкова.

Виждаме какво се случва в Кипър. Това също е един вид терор против желанието. Но в човечеството има съвършено точна програма за развитие. Ние сме задължени да достигнем следващото ниво на развитие и ще го достигнем. Проблемът е само в това, как да достигнем до това по мек, добър и бърз път. А това зависи от подготовката на човека, от възпитанието.

От ТВ програмата “Глобална криза”, 19.03.2013

[107725]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Говорите за това, че в съвременния свят трябва да се откриват „курсове по любов“, а не да разчитаме на нейното случайно появяване. С какво започва такова обучение?

Отговор: Преди всичко, група от пет-десет двойки трябва да бъдат обучавани на основите на човешката природа. Трябва да им се обясни какво представлява егоизмът ни сам по себе си и как се развива, какво е било и как е еволюирало семейството в древни времена, в Средновековието, в епохата на Новото време и съвременното постмодерно време.

По същество, нашето егоистично желание за наслаждение се явява двигател на този процес, изменяйки се и предизвиквайки за живот нови форми на семейни отношения.

По-рано не са очаквали някакви особени прояви на чувства, доколкото егоизмът е бил малък и не е изисквал да се удовлетвори до висотата на любовта. Било му е достатъчно простото участие, удовлетворявал се е от привичния начин на живот, съгласно който мъжът вземал жена от родното племе или от родното село, или следвал волята на родителите и никой не виждал в това какъвто и да е проблем.

Но днес в това вземат участие факторите на съвременната култура и средствата за масова информация, а младежта е развита както никога до сега – тя с всичките си фибри усеща широкия свят и не може да се размине със случайни стечения на обстоятелствата. Многобройните произведения на изкуството, Интернет и телевизията демонстрират толкова много примери за търсене на партньор и взаимоотношения с него, измени и разочарования, стълкновения и съревнования на това поприще, че съвместният живот придоби много сложен аспект.

Егоизмът ни нарасна до такава степен, че ни обърква и ни върти както си иска. Не знаем вече как ще я караме с него. И затова трябва просто да се научим да го управляваме, да го обуздаваме, без да го намаляваме, което по принцип е невъзможно, а да го удовлетворяваме по такъв начин, че не той да се разпорежда с нас, а ние с него.

За това е необходимо всеки да се приповдигне над своята природа, да бъде психолог сам на себе си, а също и да разбира партньора си, който на свой ред действа по същия начин. И тогава ние с него взаимодействаме на две нива:

• От разум към разум, на висотата на Човека.
• От сърце към сърце, на нивото на егоизма. Тъй като „сърцето“ е хранилището на желанията и страстите ни.

Ние разбираме, че притежаваме разум и чувства – системи, които трябва във всеки да се уравновесяват така, че умът да надделява над сърцето. Тогава всеки ще знае как правилно да взаимодейства и да се взаимовключва с другите, по пътя на взаимното разбиране и сближаване на желанията.

Ако именно така пристъпваме към работата, то ставаме зряла двойка изследователи. При това не става дума за възраст или опит, а за самия подход, който предава уравновесен вид върху нещата дори на ученик от горните класове. Това е истинската зрялост.

А между другото, днес има и 40-, и 50-годишни двойки, които се държат като деца и предявяват един на друг нереални, „детински“ претенции, подобно на малчугани, които могат само да искат от майка си развлечения.

Не, ние трябва да познаем предела, ограниченията на всеки, да се запознаем с неговата вътрешна система. Тогава ще мога да разбирам доколко мога да се сближавам с партньора, къде трябва да се спра, да запазя дистанция, а къде мога да се включа в него или истински да се слея с него. Като правило, се учим на това след многобройни жизнени беди, на основата на печалния опит на грешките, показващи ни, за какво е по-добре изобщо да не говорим между нас, с какво можем да се разминем и в какво с него сме действително заедно.

Нашето общо поле може да бъде разделено на тези три части, на тези три вида отношения. Аз се старая да се приповдигна над егоизма си и трояко да се отнасям към естеството на ближния:

• Там, където не се съприкосновявам с него;
• В нещо намираме точки на съприкосновение;
• В нещо достигаме до сливане на сърцата.

Но по-нататък се появява въпросът: как да възприемем това наше поле? Как да съчетаем тези три части в мен и в него? Как да се грижим постоянно за все по-осъзнато, по-смислено сближаване и съединение? Как да развиваме любовта по „сметка“ – т.е. въз основа на отчитане на интересите един на друг? Тъй като любовта е нашият общ „питомец“, който отглеждаме чрез взаимните ни отстъпки.

Отговори на тези въпроси даваме заедно.

Въпрос: Какво усеща партньорът в това общо поле, на своята обща „територия“?

Отговор: Първо, да оставим частната “територия”, тя лежи зад всеки от нас – нещо много съкровено, дълбоко, сякаш родствени от детството си хора или врязали се в душата спомени. Не засягаме тази област един в друг.

Второ, нашата обща „територия“, където можем да обсъждаме, е мястото на избора, което засега е неутрално, и което трябва да подобряваме през цялото време.

И трето, на „територията“ на любовта ние сме включени един в друг, там ни свързва общо чувство.

Що се отнася до общата „територия“, ние искаме да продължим сближаването, за да я присъединим в бъдеще към „територията“ на любовта. При това от самото начало трябва да осъзнаваме, че всеки един от съпрузите е абсолютен егоист, не желаещ нищо да дава на другия и стремящ се да извлече от него наслаждения на 100%. Изначално всеки буквално си „присвоява“ другия. А след това тези две полета, два кръга на интересите ни започват постепенно да се кръстосват.

Повтарям, сближаването се строи на основата на взаимни отстъпки, които се опитваме да правим всеки път с все по-голямо преодоляване. Ние си поверяваме непрекъснати разумни разчети на това, до каква степен можем още да се сближим помежду си. Ако има чувство – много добре, а ако е изчезнало, разумът продължава да следи за случващото се. Това е безспирен механизъм, „компютър“ в мен и в партньора, и двамата знаем, че вървим към все по-голямо сближаване, взаимовключване и сливане един с друг. Всеки път още и още, доколкото това е възможно.

Такива са плановете ни, и каквото и да правим в живота, всички негови ситуации приемаме не като случайности, а като възможности, шансове за постепенна консолидация.

При това, разумът развива в нас чувство. Аз чувствам колко е важен партньорът ми, колко е уникален. И той се отнася така към мен. Заедно можем да обобщаваме отношенията си, ние сме взаимно свързани и верни един на друг. Партньорът за мен е особена личност, открояваща се сред всички останали. С него се намирам в такава връзка, която не съм имал с никого досега. Между нас цари такава взаимност, че ние ставаме едно цяло.

Оттук произтичат взаимопомощта, взаимната поддръжка, взаимното разбиране, постоянните старания да покажа на партньора си, колко ми е приятно да се склоня, да му отстъпя, да му оставя повече пространство. Така напредваме.

Това изисква постоянна работа над собствения егоизъм, но всеки получава поддръжка от партньора. Има за какво да говорим, има на какво да се учим един от друг.

И главното тук е да действаме разумно, под контрола на разума. На това трябва да се упражняваме. Защото като правило, човек се стеснява да включи разума си и в същото време се стеснява да прояви любовта си. Бои се да си открие душата, за да не плюят в нея, бои се, че чувствата му ще бъдат осмени.

И затова трябва да изучим човека, както трябва: кой е той и какъв е. Едва тогава взаимоотношенията ни ще бъдат естествени и ще престанем да се стесняваме от собствената си природа. Напротив, ще се стараем да работим здраво и зряло с нея, между нас няма да остане недоразбиране, недомлъвки и „детски“ нелепи заобиколки, свойствени за младите двойки, които често попадат в мрежата на гордостта и надменността. Напротив, дори младата двойка ще бъде „възрастна“ по своите разсъждения, по подхода си към живота.

Поради липсата на такова обучение по любов, ние губим много, не знаем как да построим отношенията си и предаваме същите тези неверни шаблони на своите деца. Безусловно, ако им покажем верния път, то поне подрастващото поколение ще получи неоценим подарък, който ще му обезпечи щастлив живот.

Въпрос: Една част от полето Вие нарекохте „територия на любовта“. Какво е това?

Отговор: Тук между нас цари съгласие. Вече сме преодолели съвместната работа, всеки над себе си и над другите – и сме станали пълноценни партньори. До такава степен, че различията между нас изчезват. Обикновено хората чувстват нещо подобно по отношение на общото имущество, към внуците, към децата – към нещо такова, което произтича от двамата, в което са станали единни.

Например, заедно сме създали деца. Това се отнася към нас двамата, и това вече не е имущество, което по принцип можем да разделим. Изобщо, дори от философска гледна точка е интересно, защо продължението на любовта на двама става нещо единно, включващо и двамата. Но така или иначе, децата са областта на нашите общи интереси и съответно, общи чувства. Оттук, каквото и да се случи, ние можем да възобновяваме нашата връзка, наново да завързваме обсъждания и да пускаме общи филизи.

Ето ви пример за обща „територия“: любов, която ми е на сърцето, и я има и в партньора ми. Нашето дете е като трети фактор, където можем заедно да отгледаме своята любов.

А освен това ние не се ограничаваме от такъв „трети фактор“ и отделяме в сърцата си място един за друг. Както я чувствам в сърцето си, така и тя ме чувства в сърцето си. Там, в тази обща „територия“ в нас има някакво общо усещане, разбиране, съгласие, там между нас вече е сключен „съюз“, „договор“ за в бъдеще. Аз не мога да я отделя от тази “територия” и тя не може да ме отдели. Там с нея сме „вкоренени“, здраво „вкопани“ в земята и това чувство вече няма къде да се дене.

Ето какво чувство трябва да достигнем. То се нарича „абсолютна любов“ или съюз. И в нашите беседи трябва понякога да правим акцент на реалността на тази взаимна любов.

От 43-та беседа за новия живот, 30.07.2012

[107853]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Мъжът и жената - No Comments→

Съобщение: Работодателите започнали да откриват свободни места за менажери за добро настроение – специалистите трябва да следят за физическото и психологичното здраве на сътрудниците, да поддържат благоприятна атмосфера в колектива и по този начин да способстват за успешна работа на цялата компания.

Кръгът от задълженията на такива специалисти е доста широк. Той включва провеждане на корпоративни вечеринки, занимания с физкултура и спорт, консултации по здравословно хранене и психологични тестове, помощ по възстановяване на работоспособността на сътрудниците, поддържане на приятна атмосфера във фирмите и дори грижа за цветята в офисните помещения.

Корпоративните вечеринки сближават. Тяхното организиране е задължение на менажера по доброто настроение. С една дума, менажерът по доброто настроение трябва да бъде специален работник, наставник, психолог, специалист по фън-шуй, инициативен, администратор по организиране на събития в една длъжност. А значи – креативен, открит за експерименти, общителен, чувствителен, способен да взема решения и да разрешава конфликти. И разбира се, да бъде винаги в добро настроение.

Реплика: Интегралното възпитание говори за това, че именно специалисти в тази област ще бъдат най-търсените хора в света. Именно те знаят как да създават колективи по подобие на все повече проявяващата се интегрална зависимост между хората. Именно и само в такива колективи на хората ще им е добре, а извън тях – винаги ще им е зле!

[107575]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Известно е, че мислите се предават на разстояние. Според науката, достатъчни са само 10% от общия брой хора, които мислят и се усещат по определен начин, за да започне това да се разпространява като вирус между останалите.

Отговор: Става дума за егоистичните мисли. Естествено, може да се направи така, че в хората да се появи усещане за онова, за което вие си говорите във вашите кръгове, дори те изобщо да не са запознати с онова, което ще чуят. Те просто започват да чуват.

Така се случва обикновено с всички мисли – хората започват сами да се досещат. Онова, за което сега ние говорим, след няколко месеца те започват да чуват от различните медии или от хората на улицата.

Това се случва, защото се намираме в единна система. Но това не означава, че хората ще се заинтересуват от това, което са чули. Те постепенно ще свикват с това, като напредват активно. Това ще им отнеме доста време, това е дълъг период на развитие – тъкмо това и наблюдаваме сега. Разпространяването на мисли в света, дори от егоистични подбуди – това е естествен процес, който всъщност винаги е имал своето място.

От ТВ програмата ”Мъдростта на тълпата”, 06.05.2013 

[107477]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Възприемане на реалността - No Comments→

Въпрос: Нужно е да се подготви специална инструкция за разпространение на интегралната методика за хора с различни заболявания. На основата на кои източници трябва да се създаде тази инструкция?

Отговор: Инструкциите за взаимодействие между хората трябва да изхождат от усещането/ постижението на интегралността на света, на интегралността на човешкото общество вътре в света.

Неживата, растителната, животинската и човешката природа представляват сфери, сякаш вкарани една в друга. Човешката сфера е най вътрешната. Тя зависи от всички и в същото време, влияе на всички обкръжаващи я отвътре навън.

Да допуснем, че сме десет човека и през цялото време се опитваме да играем на интегралност, на всеобщо взаимно свързване, на аналогова система, подобна на общ организъм. “Хайде да се разделим между нас: ти си десният палец, а ти – левият, ти си десният крак, а ти – левият и т.н. А сега трябва да се съберем в единен организъм. Как ще взаимодействаме помежду си?”

Разбираме, че всичко се управлява от единен източник, затова трябва да се чувстваме помежду си: аз не мога да мръдна ръката си в една посока, а ти – в друга, тъй като всичко произтича от една мисъл и трябва да бъде съгласувано. Това трябва да постигнем.

Постигаме съгласуваност като се обединяваме един с друг, и сме доброжелателни един към друг, всеки трябва да се принизява съгласно общия организъм, защото всеки един орган се подчинява на цялата система. Няма такъв орган, който да не действа в унисон с останалите. Дори мозъкът, който управлява всичко, се намира под подчинението на останалите органи тъкмо затова, че е задължен да се грижи за всички и да взема всичко под внимание.

Така обясняваме на болните хора какво означава взаимна връзка. Както обясняват на децата нещо нагледно, конкретно, така и ние им обясняваме всичко, давайки им за пример техния организъм, който те познават добре, защото в повечето случаи са заинтересувани от нюансите на заболяванията си. По такъв начин, ние изграждаме от всички болни един единен здрав организъм.

Тъй като ако те бъдат правилно свързани помежду си, то всеки от тях ще оздравее за сметка на правилната връзка. Тоест тази обща система, този един единен организъм, едно единно тяло, представено в такъв вид, ще излекува всяка една своя част.

От ТВ предаването ”Медицината на бъдещето”, 07.04.2013

[106579]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Здраве - No Comments→