Въпрос: Защо е нужна цялата тази игра между силите на доброто и злото? Не би ли било по-добре, ако имаше само една сила  на доброто?

Отговор: Точно с това и егоизмът разваля целия ни живот, тъй като иска само едно: на него да му е добре. Той не разбира, че силата на злото трябва да бъде използвана така, както и силата на доброто, но привеждайки  двете в равновесие. На егоизма това не му е удобно.

Въпрос: Какво означава равновесие между силите на злото и доброто? Аз искам да бъда в хармония с доброто, но как бих могъл да съм в хармония със злото?

Отговор: Не може да има хармония само с доброто или хармония само със злото. Хармонията съществува само между двете, в тяхната взаимовръзка, в равновесие. Затова животът ни трябва да се състои от добро и зло, в противен случай това не е живот.

Въпрос: Но представяте ли си колко би било чудесно, ако в света имаше само едната сила –  на доброто?

Отговор: Трябва да престанем да наричаме едната сила добро, а другата зло.  Доброто и злото са относителни понятия. Ти им залепяш едни етикети, а аз мога да им залепя точно противоположните.

Има две противоположни сили, които са ни дадени от природата. Това, което възниква между тези две сили, се нарича „живот”, съществуване. Камъните, растенията, животните, хората съществуват само, защото са създадени от преплитането на тези две сили, взаимно уравновесяващи се една с друга. Такава е природата.

Ние съществуваме в този свят в животинско тяло, и ето защо трябва да съхраняваме този баланс, към който природата заставя всяко едно животно.  А това, което е над животинското ниво, което получаваме благодарение на човешкия си разум и чувства, трябва също да уравновесим, но не, за да го използваме на животинско ниво, а като хора.

Човешкото стъпало предполага съвършено различно равновесие между силите на доброто и злото. Като човек, аз трябва да се отнасям обективно към силите на доброто и злото и да призная правото на съществуване и на двете сили, решавайки какво може да бъде между тях. По такъв начин формирам своето възприемане за света, осъзнавайки, че трябва да използвам и едната, и другата сила в тяхното взаимодействие, в баланс, в правилна взаимовръзка.

За мен не съществува добро и зло. Когато се съчетаят помежду си, тези две сили ще произведат моето добро състояние, т.е. по-напредналото, по-висшето състояние. Хармонията между тези две сили се превръща за мен в добро. Не някаква си една или друга сила – а връзката между тях.

Въпрос: Това вече е добро и зло в своя абсолютен вид, спрямо нашето развитие. Но аз, обикновеният човек ще възприема ли това развитие като добро, или не?

Отговор: Това зависи от човека, от неговата подготовка, образование, възприемане на света. Докато не порасне, новороденото до определена възраст, не разбира нищо, и върви след своето желание, просто като животно. То по естествен начин избира това, което му харесва или не му харесва.

Затова ни се налага да го ограничаваме, защото то, вече от самото си раждане – не е животно, а малък човек. В животното е заложена вътрешна програма, позволяваща му правилно да използва силите си.

Животното няма да падне от високо, няма да изяде това, което е вредно за него, няма да увреди себе си. Докато при човека – още от първия ден на раждането, ние сме длъжни да започнем да го възпитаваме.

Животното няма нужда от възпитание. Ако малките му са захвърлени в гората, но наблизо има храна, те могат да оцелеят. Те самите знаят какво могат да ядат, какво не трябва да вкусват, от какво трябва да се пазят и – ще останат живи. Но новороденото човече няма да оцелее само.  Трябва през цялото време да го обучаваме на това, какво е добро и какво е лошо за него, и как трябва да използва вещите, за да може да порасне.

А детето трябва и да расте не само физически, въпреки че и на това да трябва да го учим. Когато поотрасне и се научи да живее в този свят, да се грижи за своето тяло, тогава трябва да го обучаваме ментално, вътрешно, психологически.

Разбирането за доброто и злото означава, че детето умее да използва тези две сили, които се намират около него, вътре в него и в другите, съхранявайки постоянното си  равновесие със своето обкръжение. Всъщност животът – е вътрешно равновесие и равновесие със заобикалящото ме. На това трябва да научим малкия човек: как да постигне вътрешно равновесие и баланс с обкръжаващата го среда на животинско ниво, където се намира нашето тяло, и на човешко ниво – в обществото, във връзката с останалите хора.

От „Беседа за новия живот № 392“, 03.06.2014

[149276]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Въпрос-отговор - 2 Comments →

Страданието е от недостиг на равновесие

Въпрос: Защо изобщо съществува лошата сила? Нима нe е можело да се направи така, че в живота всичко да е добро, без всякакви страдания?

Отговор: Страданието свидетелства за някакъв недостиг: липса на кислород, на хлад, на топлина, на храна. Страдаме от отсъствието на пълнота, на съвършенство, на равновесие. Това страдание ни принуждава да отстраним неравновесието, да добиваме недостигащото, за да допълним себе си.

Постоянно усещаме страданието, даже ръката, спокойно поставена на масата, страда от нейния натиск. Но ако това е малко страдание, то ни помага да усещаме предметите и да ги използваме, тоест да реагираме на околния свят.

Но има такива реакции, които вече преминават прага на приятното чувство и започват да се усещат като истинско страдание и болка. Болката също е полезно явление. Болката предпазва, заставя ни да бягаме от опасността, принуждава да лекуваме своята болест. В света не съществува, просто така зло, а всичко зависи от това, как се отнасяме ние към него.

Въпрос: Ще дам пример: вчера, по време на моето отсъствие, са разбили прозореца на колата ми и са откраднали чантата с парите и документите. Как ще отстраня този недостиг и неравновесие? Какво мога да допълня тук и да уравновеся?

Отговор: Това е прекрасен пример. Ти, разбира се, страдаш и това доказва, че си болен. Цялото ни общество е болно.

Още не осъзнаваш, но по такъв начин са ти показали, че си болен: всеки гражданин на тази страна и всички ние, заедно сме болни. А сега, се опитай да намериш лекарството.

Не мисли, че се е случило без някаква причина, като детето, изпускащо чашката и твърдящо, че сама се е счупила. Във всяко явление има причина и е необходимо да я изучим, за да не се повтаря отново.

Въпрос: Получава се, че още от по-рано сме обречени на болест, ако светът е създаден от недостатъци и болка?

Отговор: Не, самите ние създаваме болестта. Болката се дава само, за да ни покаже, къде се изисква допълване. Ако си сложа ръката в огъня и не чувствам болка, то тя ще изгори. Това е полезната болка.

Страданието се преобръща в зло не от това, че ме боли, а от това, че не реагирам правилно на болката. Това зло се намира само в мен, а не другаде.

Ако иска да ме изяде лъв, то не трябва да го обвиня, че е лош. Той действа съгласно своята природа, своите вътрешни инстинкти. Прегладнял е и му изглеждам достатъчно вкусен. Лош е не лъвът, а самият аз, защото съм се поставил в такова положение, че може да ме нападне.

Затова следва да се отдалеча от това зло, за да не попадам повече в такива лоши ситуации. Повече няма да отивам в джунглата или ще поставя лъва в клетка.

Няма зло! Ако един път сгреша, то ми е за урок. Ако повторя грешката, вече е глупост.

От 392-та беседа за нов живот, 03.06.2014

[150829]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Здраве - 2 Comments →

Въпрос: Как да обясним на хората, какво е това светлина, която ни възвръща към Източника? Никой няма да ми повярва за нея.

Отговор: Въвлечи ги в такова действие, че те сами да почувстват тази сила. По-малко думи – главното е човек да получи усещането, че тъкмо в съединението между нас може да се създаде добро състояние.

Трябва да се постигне единство и да сближим сърцата си, и тогава хората ще почувстват, че вътре в това съединение на сърцата присъства общата, висша за всички сила, която може да вземе връх над тях и да ги напълни до съвършенство.

Ако дадем на хората тези преживявания, то няма да има нужда от обяснения, както на лекция в университета, от гледната точка на логиката. Но тук няма никаква логика – това е напълно ирационална вещ.

Ирационално явление, което означава, че в него не може да се види ясно системата, действаща между началното състояние и резултата. Системата е скрита, защото ние нямаме сетивни органи и органи на разума, позволяващи ни да я видим.

Това е вътрешната система на Природата, която е невидима за нас. Но приближавайки се към нея, започваме да я различаваме и този свят ще ни се стори прозрачен. Ще се появят връзките между всичките ѝ части, и тогава ще се вижда как сме свързани, ние, Израел, всички хора и всички случващи се с нас събития.

Тогава ще ни стане ясно, че за нас друг изход от това състояние няма: първо, ние като притежатели на тази методика, сме задължени да излезем и да започнем да я обясняваме. И трябва да се обяснява не спрямо разума, а спрямо чувствата на хората, превеждайки ги през определено състояние и да изпълняваме с тях упражнения, от които те ще получат разбиране.

Хората сами ще си изяснят отговора, обсъждайки нашите въпроси в кръга. Ние не трябва да им подсказваме отговора – нека сами да го намерят и така ден след ден те ще напредват.

Това е игра! Така малкото дете се учи от живота. Може да му обясняваш хиляди пъти, но това няма да му помогне, докато то само не се постарае, и накрая успее. По този начин, то се учи. Не може да се размине без усилия, без да са вложени сили в нашето дело. Така ние се учим и растем.

Организираме семинари и задаваме въпросите в кръга, а кръгът трябва да достигне такова състояние, че вътре в него, в това състояние на единство, на всички да им стане ясен отговорът.

Това е естественото, истинско обучение, с една дума, като при малките деца. По такъв начин ние се разкриваме, развиваме, растем, а не повтаряме безсмислено нечии думи или мнения, като някаква мантра. Само така човек израства.

Без да обръщаме внимание на създалото се положение, на ракетите, ние трябва да достигнем до всяко кътче, където можем да бъдем чути, дори в бомбоубежищата и да направим всичко, което се изисква от нас в това време.

От програмата ”Мисията на народа на Израел”, 08.07.2014

[140082]

Filed under: Възпитание, Практическо обединение, Разпространение на методиката - No Comments→

Ние, както и цялото творение, сме изградени от материал, който представлява желание за получаване. Но човек, за разлика от всичко останало, умее да разделя  нещата на две: на действие и на намерение.

Може да се действа така, както цялата нежива, растителна и животинска природа или като малките деца, в чиито постъпки няма никакъв скрит умисъл и, действайки направо, изразяват своето намерение: вземам това, което си искам.

Но когато детето порасне и приеме образа на човек от този свят, то по неговите действия вече е невъзможно да се съди за намеренията му. Действието може да бъде отдаващо, а зад него, както винаги, да стои егоистично намерение. Тоест нашето отдаване си търси компенсация и ние винаги действаме заради своята изгода.

Ние може да говорим красиво и като че ли да отдаваме на другите, сякаш нищо не отделяме за себе си, а по същество, целият ни разчет е да получим. Ако думите и действията не изразяват точно нашето намерение да получим и да се напълним, това означава, че намерението е обратно на действията ни.

От това става ясно, че ако ние не се променяме, то винаги действаме егоистично. А доколкото егоизмът постоянно расте, то всяко наше действие е въз основата на нов егоизъм и намерението става все по-егоистично. Така ние напредваме, докато разривът между нашите действия и намерения не стане толкова голям, че ние започнем да го забелязваме.

Когато гледаш стар филм, от преди петдесет години, то той ти се струва детски. Независимо, че там са показани силни и героични хора, но всичките им разкази и действия ни се струват наивни, както при децата. Защото егоизмът е бил все още малък, не такъв, както например сега, тяхното поведение ни се струва наивно и примитивно. Действието и намерението са много близки едно до друго: каквото е намерението, такова е и действието, с една дума, както при децата. Зад всичко това не стоят никакви хитри политически сметки.

Днес егоизмът дотолкова се е развил, че ни обрича на отчаяние и ние виждаме, че всяко случайно действие в този свят се случва само за собствена полза. Ние вече не вярваме нито на рекламата, нито на красиви обещания, на никакви думи или действия – не вярваме на никого: нито на политици, нито на най-обикновените хора.

Не вярваме дори на чистотата на намерението даже на членовете на семейството. Тъй като се убеждаваме доколко всеки е егоистичен и се грижи единствено за себе си: така е и при децата, и при родителите. И по тази причина се разделяме. На всички е ясно, че всички действия извършваме за себе си, а останалите дори не ги вземаме под внимание.

Ако се грижим за друг, то е само заради това, че усещаме връзката с него, от което неговото страдание става наше. Затова сме способни да се съобразяваме с него, сякаш се отнася за самите нас. Но всъщност, целият този разчет си е егоистичен, и друг няма. Така достигаме до осъзнаване на своето зло по природа, разбирайки, че тя егоистична.

Егоизмът дотолкова израства, че не ни позволява с никого да се съединим. В предишните поколения егоизмът още не е бил дотолкова развит и ние не сме го използвали така грубо, както днес. Но в наши дни, човек вече не се вълнува от нищо, и той не изпитва никакъв срам от това, а дори се гордее със своя егоизъм.

Политиците и бизнесмените вече не се опитват да маскират своите действия, за да се покажат добри и красиви. Всеки действа в своите рамки така, както му се иска, опасявайки се единствено от възмездие, водейки най-прост егоистичен разчет.

И това е добре, признак, че нашето поколение е достигнало до разкриване на истината за самите себе си. Накрая разбираме, кои сме ние и в какъв свят съществуваме, и каква е връзката между нас. Всички връзки станаха прости и разбираеми: между държавите, между хората, във всеки град, във всяко семейство. Докато ми е добре с тях – аз оставам, а щом стане зле – хвърлям всичко и бягам.

Други разчети няма. Никой вече не говори за патриотизъм, за саможертва в името на родината или в името на хората. Героят на днешния филм се прославя с това, колко народ е убил на екрана, а не колко е спасил.

Въпросът е в това, възможно ли е да продължаваме да съществуваме в такава форма? Ако и по-нататък развиваме своята егоистична природа, в основата на която стои желанието за наслаждение, то ще загубим всякакъв срам и ще започнем да използваме егоизма си чисто инстинктивно, както животните.

Но животните действат инстинктивно съгласно заложената в тях програма, хората могат да съществуват само установявайки някаква връзка помежду си – като мравките в мравуняка. Нека сме седем милиарда мравки, но на всеки трябва да му е известно неговото място, предназначение, задължение. И така взаимно работейки, ние ще построим сигурен живот.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 13.07.2014

[139347]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Цялото човечество е едно общо тяло. Независимо, че нашият егоизъм расте и ни кара да правим само егоистични сметки, но въпреки това все повече се разкрива нашата връзка и зависимостта ни един от друг. Няма нито един човек в света,  който да не е зависим от останалите, от целия свят.

Ако днес тази връзка още не е проявена, то непременно ще се разкрие след няколко години. Ние вървим към това разкриване.

По такъв начин, съществуват едновременно две противоположни тенденции, водещи ни към неприятни кризи. От една страна, аз завися от цялото човечество и не мога да си осигуря дори най-необходимото за съществуване, ако не се свържа с всички.

Виждаме, че така взаимосвързан се изгражда и нашият живот, и този процес не може да бъде спрян. Ако проследим всяко парченце пластмаса, книжка, клечка, парче от кабел, ще видим, че са преминали през целия свят, докато не са попаднали при нас. И тази взаимозависимост нараства от ден на ден.

Нашата връзка става все по-интегрална. Но от друга страна, характерът на тази връзка става все по-егоистичен, по рязък, агресивен. Така достигаме до кризата, до точката на бифуркация, до критичната точка на поврат. Достигайки тази точка, ние можем да решим да разрушим своите връзки, щом те са толкова лоши, сякаш се развеждаме, или късаме връзката с останалите хора, които се отнасят лошо с нас.

Но ако такъв разрив още е възможен между няколко човека или в семейството, то в голям мащаб, когато става въпрос за цели държави, това води до война. Ако желаем да скъсаме със старите връзки и да създадем нов ред, то войната е неизбежна. Или трябва да намерим някакво средство, някаква уловка, с помощта на която да усилим нашата връзка, да я направим по добра.

Ние виждаме, че връзката между нас е взаимна, интегрална. Затова трябва да поправим самите себе си, за да съответстваме на тази разкриваща ни се връзка. Така, ще се почувстваме не само свързани, но и сами ще пожелаем тази връзка, ще бъдем готови доброволно да участваме в нея. И тогава вместо да воюваме и да се опитваме да разкъсаме тази лоша връзка, ние ще я поправим на добра.

Връзките между нас, укрепващи от ден на ден, могат да бъдат поправени с помощта на методиката, която ни се предоставя от науката кабала – методиката за интегралното образование.

В крайна сметка, от цялото изследване на процеса за развитие на човека и неговата природа трябва да си направим извод, че или трябва да поправим отношенията помежду си, или ще стигнем до насилие, до голям сблъсък, до ужасна война, огнищата на която вече се разгарят на различни места по света.

Затова в света се разкрива методиката за интегрално образование, в която се казва, че човек трябва да се промени. Тъй като за сега той изхожда от своята егоистична природа и винаги ще действа и работи за себе си. Каквото и да говори и колкото великодушен да се представя, всичките му намерения ще бъдат користни: за собствена изгода и във вреда на околните.

Но трябва да се обясни на хората, че днес вече е невъзможно да се действа в името на собствената изгода и във вреда на другите, ако всички сме свързани. Ако аз съм зависим от теб, а ти от мен, то аз съм длъжен да се грижа за твоето благо, а ти за моето. Нашата връзка ще работи по такъв начин, че навреждайки на теб, аз ще вредя на себе си. И същото се отнася за добротата: правейки добро на другите, аз го правя за себе си.

От урока по статия от книгата ”Шамати”, 13.07.2014

[139341]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Съвкупността от хора в интегралния кръг образуват нова сила – интегралност, т.е. разум и чувства на хората, поставени заедно?

Отговор: Те не просто са поставени заедно, а с взаимно допълващи се разум и чувства. Затова те образуват нова физическа интегрална сила. И това не просто е сума, а сума от всички усилия да се издигнат над себе си, за да се съединят с другите, т.е. духовна сила.

Духовна – означава, „откъсната от егоизма“, тъй като всеки трябва да се издигне, за да започне да се съединява с останалите.

Всички наши малки усилия се събират заедно и тогава в резултат на съединението между нас ние започваме да усещаме нещо ново – много хубаво, добро, приятно, безопасно.

Да допуснем, че в кръга седят десет човека, но при обсъждането се получава не просто комбинация от десет човека, а безкрайно пъти повече. Защото ако аз отменям себе си, за да се съединя с един, с втори, с трети, и те на свой ред правят същото и всеки от нас по такъв начин получава интегрално желание и затова с това интегрално желание ние отново „влизаме“ един в друг, в едно съпреживяване, то се получава многократно самоумножение – сякаш издърпваме себе си за косите си от нашия свят в духовния.

От ТВ програмата „Кадрови секрети”, 10.02.2013

[139151]

Filed under: Възпитание, Практическо обединение - No Comments→

Въпрос: Какво е абсолютното определение за добро и зло?

Отговор: Добро – това е равновесие, хармония, взаимно допълване между силите на природата. А злото – тъкмо обратното, дисбаланс на някоя от силите, та чак до войни и кръвопролитие. Казано иначе, добро без зло – също не е добре. Струва ни се, че слънчевият ден е по-добър от лошото време, но при прекалено усилване, то би се превърнало в изпепеляващ ад.

И така, благото се крие в равновесието. Това означава, че трябва да поддържам баланс на три нива на своето съществуване: телесно (”животинско”), човешко и духовно. Телесното ниво – е здравето, домакинството, здравото хранене, здравият секс, здравото отношение към семейството. На всичко това човек трябва да се учи, защото за разлика от животните той не унаследява подобни умения във вид на инстинкти.

Човешкото ниво – са моите взаимоотношения с обществото, обкръжението.

А духовното – това е моето духовно търсене: целта на живота, възприемане на реалността, представата за Висшето.

Заедно тези три нива изискват балансираност.

Въпрос: Как да изградим равновесие на човешкото стъпало, във взаимоотношенията с обкръжаващите ни?

Отговор: Ние не усещаме разлика между нас, ние сме съпричастни с единната общност, към единния човешки организъм и се отнасяме към единната система. И помежду си искаме да създадем балансирани отношения на взаимен обмен.

В крайна сметка, нас нищо не ни заплашва, ние сме едно цяло. Ние зависим един от друг и дори не усещаме тази зависимост – тъй като отзивът на всеки мой въпрос следва мигновено, веднага ми осигуряват не достигащото, а аз самият с радост давам на другите онова, което не им достига.

Ето това е равновесието в човешкото общество – взаимният обмен, базиращ се на две противоположни сили, които съществуват във всеки. Един за всички и всички за един. И ще ни се наложи да постигнем това.

Въпрос: Как да прокараме този път? Как да държим вярната посока към целта?

Отговор: Първо – на това трябва да се обучим. Ако се старая така да организирам своя живот в семейството и в другите кръгове, то започвам да усещам това равновесие, хармонията между мен и обкръжаващите ме. И в това обкръжение се разкрива някаква съвместна сила, която е добра и твори добро.

От една страна, ние я създаваме, а от друга, тя е заложена в природата, тя е над нас. Излиза, че не я създаваме самата нея, а условията за нейното разкриване. И тогава ние сме съпричастни с нея: тя ни изпълва, а ние формираме нея, още и още, до пълна хармония между нас и тази сила. Такава е Целта, името на която е ”Абсолютно благо”.

Въпрос: Това означава, че моя “компас” – това е добрата сила, проявяваща се във всяко взаимодействие между мен и обкръжаващите ме?

Отговор: Да, тъкмо между нас. Ние сме равни, сякаш изчезваме, оставяйки само единното желание – трябва единствено да поддържаме равновесие в тази хармония. И съобразно с общото интегрално състояние между нас, сега аз определям понятието за добро и лошо. Равновесието наричам добро, а дисбаланса – зло.

Повтарям: същността е в това, да достигнем хармония с ближния, с обкръжението в контекста на самообмен. Тук се сблъскват ”плюса” и ”минуса”, отдаването и получаването. Това е подобно на обмяната на веществата, протича обмяна на чувства, отношения. Същото, което протича на неживото, растителното и животинското ниво – но вече на ментално стъпало.

На него развиваме ”усет” да усещаме злото, способност да осъзнаваме това зло на базата на универсалните критерии: равновесието между хората, взаимната любов, обединението – това е хубаво, а изходът от единството, отделянето от него – това вече е лошо.

Ето кое трябва да стане жалон във възпитанието на човека. Всъщност на него повече и не му трябва. Това ще му подсигури бъдещия успех в живота.

От 393-та беседа за новия живот, 10.04.2014

[139000]

Filed under: Възпитание, Криза, глобализация - No Comments→

След хилядолетно развитие, човек достигна до осъзнаването на злото в своята природа. Ние най-накрая си даваме отчет за случващото се и виждаме, че целият ни живот е изпълнен със страдания, цялата ни история – това е история на голяма болка.

Мислехме се за умни, прогресивни, просветени, високо развити – в крайна сметка, си оставаме редом със счупеното корито, без всякакви надежди и без всякакво бъдеще. Стигнахме до там, да съжаляваме за раждането на идните поколения.

И ето в такова тежко, критическо състояние, аз съм готов да се замисля за методиката и образа на новия живот. Живот, който ще произтича не от моите вътрешни егоистични пориви, от поколение на поколение, свеждащи се до използването на ближния за свое благо, а от съвсем друга позиция – да използвам себе си за благото на ближния.

Такъв избор стои пред нас, единствената парадигма, продиктуваната от самата природа, дилема с две начала: егоистично или алтруистично. Друг вариант няма.

Хиляди години човек се е развивал, желаейки да използва обкръжението: неживата, растителната, животинската природа и хората. Всичко – за себе си, и само за себе си. Сега остава само едно – този модел да се промени на противоположен. С други думи, да постигнем равновесие с обкръжението.

Тъй като аз страдам от това, че всички са като мен, всички искат да експлоатират другите. В крайна сметка ние опустошаваме себе си, опустошаваме се един други, живеем с опънати нерви, безпомощни и беззащитни. С една дума, в задънена улица.

Друг изход просто няма, ние трябва да си направим самоанализ, да разберем какво трябва да се промени в нашето отношение към живота. И тогава ни става ясно: единствена възможност – вместо всеки да дърпа чергата към себе си, нека да се договорим, да си партнираме, за равновесие между нас.

Земното кълбо може да ни подсигури с всичко необходимо. Но ние в своя егоизъм, подобно на глупави деца, се крадем едни други – в резултат на което никой не е удовлетворен и никой не получава истинско удоволствие от живота. Така че единственият изход е да балансираме и уравновесим отношенията между всички нас.

С това и започваме: как да се променим?

Днес аз искам да смета всичко под себе си, дори и да не ми трябва – само и само да не попадне в другите. Тъй като аз се наслаждавам не само от самонапълването, но и от опустошаването на околните. Не стига, че имам повече от другите – аз желая те да нямат нищо. Самият факт на техните имоти ме засяга, доколкото аз винаги съпоставям и измервам своето състояние в сравнение с ближните и виждам щастие в това, да имам колкото се може повече, а те – да имат по-малко.

Следователно, трябва да разберем, че има благо и че има и зло в природата ни – и как може да я компенсираме, да я поправим.

Въпрос: Дори да искам да постигна равновесие, какви са признаците, чрез които да оценя своите действия? Как да разбера, кои от тях могат да ми помогнат, а кои да ми навредят?

Отговор: Ще помогне това, което е добро за ближния. А ближният нека мисли за онова, кое е добро за мен. Ние еднакво се стараем да правим добро един на друг – противоположно на това, което се случва днес.

Въпрос: Всеки ближен си има свои желания. Това означава, че аз всеки път трябва вътрешно да се променям, да обслужвам другите? Това изисква много голям усет за хората…

Отговор: Главното е желанието да се отнасям добре към ближния. Първо, има влечение към това поради липса на друг изход. А след това работим над него, провеждаме семинари, игри, мероприятия, обсъждания – докато вътрешно не се убедим, че наистина може да се живее така – взаимно, с доброта, извисявайки се над егоизма, който никъде не изчезва, а остава и се усилва.

Тъкмо над него, над конфликтите, противоречията, ние налагаме взаимност, изграждаме добри отношения между нас и се обединяваме в равновесие. С това изграждаме ново ниво на живот, ново стъпало, наречено ”Човек” (Адам), оставяйки предишния ”ред”.

Въпрос: Това означава ли, че недостига принципно съгласие. Само по себе си то не е ли “бутонът”, който включва механизма на взаимодействието?

Отговор: Този “бутон” е в мен, в моето сърце. И за да го натисна, аз пускам всичките си добри пориви, използвайки ги за благото на ближния. А всички лоши пориви прикривам, съкращавам, замразявам.

Разбира се, за това трябва да се създадат спомагателни системи за новия свят – да ги създадем със собствените си ръце. С тяхна помощ ние ще се научим да различаваме доброто от злото – отдаването на ближния и получаване от него, използвайки себе си за негово благо и тях за мое благо.

От 393- та беседа за новия живот.10.04.2014

[138995]

Filed under: Възпитание, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: Съдебната система е призвана да определи какви действия са правилни и какви не, да отдели доброто от злото, да защитава обществото ни и да ни мотивира за положително поведение. Как правилно трябва да бъде построена съдебната система и каква е нейната функция в обществото?

Отговор: Съдебната система е образователна система. Задачата на съдиите във всяко едно произшествие е да обяснят на народа същността на случилото се, неговите положителни и отрицателни страни спрямо човека и обществото, спрямо животните, растенията, природата, Твореца. Съдиите трябва да обясняват на човека същността на едно или друго действие.

Действие може да бъде произведено в желанието, в мислите или на практика спрямо самия човек, неговите родственици, народа. Съдия е човек, разбиращ дълбината на смисъла на творението, законите на природата и обясняващ на човек отклонението му от вътрешното и външното поведение, което трябва да поправи.

Защо е нужна съдебна система? Работата е там, че неживата природа, растенията и животните действат инстинктивно, под управление на вътрешната система, която не ги пита за техните желания и не им предоставя каквато и да е свобода на избора. Те действат така, както им каже системата.

Не можем да обвиняваме лъва, че е нападнал елена, тъй като такава е неговата природа – нито лоша, нито добра, а просто инстинкт. Но за човека можем да кажем дали той е извършил добра или лоша постъпка. Затова можем да го съдим за неговите мисли, желания и действия.

По тази причина, човек се нуждае от обучение, от възпитание. Цял живот трябва да се обучава. Докато животното няма защо да учи – достатъчно му е да се храни и според нарастването му, едновременно с добавянето на килограми, то започва да придобива правилно отношение към своята среда и може да съществува в нея.

Никое животно не изпраща потомството си да се учи в училище – такава потребност има само в човека. Защото той специално е създаден такъв, че да се нуждае от удовлетворение на тази празнота в него, която природата е оставила. Да се запълни тази пуста област в него означава – да се възпита. В това се състои задачата на семейството, на обществото, които са длъжни да дадат на човек тези сведения, които не му достигат от природата.

Затова човечеството през цялото време е отваряло училища под всякакъв вид, призвани да обучат децата на всичко, което възрастните знаят, за да оцелеят и да станат пълноценни членове на обществото.

А ако след такова обучение човек продължава да се държи неправилно спрямо стандартите на това общество, то него го съдят и мислят какво да правят с него, за да запълнят това възпитание, което той не е получил в детството си.

Да допуснем, че съм заболял от грип и не съм отишъл на училище в този ден, когато са ни учили, че не трябва да крадем. Така аз съм пораснал без да знам за тази забрана. И изведнъж, след няколко години в мен се появила възможност да открадна – и аз вземам нечий чужд портфейл, но ме залавят.

Аз съм в шок и не разбирам какво искат от мен. Портфейлът просто си е лежал там и аз съм го взел. Тук започват да ми запълват липсата на възпитание. Тъй като в действителност аз не съм знаел за тази забрана. Затова съдията казва: „С такива и такива действия този човек може да бъде поправен и да му се допълни липсващото му образование“.

Човек, който обяснява с какви действия и под каква форма трябва да се запълни недостига в моето възпитание, се нарича съдия. Тоест съдията се занимава с поправяне. Ясно е, че той самият не поправя – зад него стои цяла една поправяща система. В САЩ затворите така се наричат – „заведения за поправяне“ (Correction Institution).

Човек попада в затвора, за да се поправи. Тоест, съдът трябва да изясни точно какво не достига на човека, за да стане доблестен член на голямото общество, на целия народ и за сметка на какво този недостиг може да бъде компенсиран.

Може би трябва да му възложи някоя особена работа или да го изпрати в зоологическата градина да се грижи за животните, или да го изпрати на училище да се учи заедно с малките деца, ако не му достигат основни знания. Съдът трябва да намери правилно решение.

Казано е: „Постави съдии и пазачи на всяка от вратите“ – т.е. на вратите, които водят към формирането на човека. С това ние допълваме човека, превръщаме го в полезна част на обществото.

А ако престъпникът е преминал през системата за поправяне, избрана от съдиите, и отново се е върнал на престъпния път, то трябва вече да се пита съдията. Очевидно е, че той е сгрешил и не е определил правилно, в какво е бил проблемът на човека и как може да бъде поправен.

Съдията произнася присъда подобно на лекар, изписващ рецепта. За сметка на изпълненото „наказание“ човек трябва да оздравее. Наказанието е поправяне, а не отбиване на ограничение в затвора. Съгласно Тора – няма такова наказание като затвор. И ние виждаме колко помагат затворите. Човек се поправя за сметка на глоба, на специална работа и запълване на празнини. Ако не се е поправил, значи е нужно поправяне на съдията.

Задачата на съдията е да разбере, защо човек е извършил престъпление, какъв недостатък във възпитанието му е повлякъл такова лошо поведение и как трябва да се допълни, така че той повече да не се връща към такива постъпки.

Съдията трябва да бъде психолог, да знае природата на човека и да разбира как му влияе обкръжението. Недопустимо е човек да бъде поставен в затвора, където той попада в ужасно обкръжение и единственото, на което се учи, е как да стане още по-лош. А ако човек все пак го затварят в затвора, не трябва изобщо, никога повече да го пускат навън. Тъй като след излежалия срок заключеният престъпник става още по-лош. Затворът е школа за престъпници.

От 409 беседа за новия живот, 17.06.2014

[138661]

Filed under: Възпитание - No Comments→

Цитат: “Великата грешка на индивидуалистичната психология се заключава в предположението, че сякаш човек е този, който мисли…

Вътре в човека, съвсем не мисли той, а неговата социална група: източникът на мисълта му съвсем не е в него, а в социалната му среда, в която той живее, диша, той може да мисли само така, както се концентрират в неговия мозък влиянията на обкръжаващата го социална среда”.

(Основи на социологията, 1885) Професор Ludwig Gumplowicz (1838-1909) – икономист, юрист, един от основателите на европейската социология.

[138152]

Filed under: Възпитание, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: На какво трябва да се науча от опита на вчерашния ден?

Отговор: Аз трябва да видя, че вчера съм бил в лоши отношения с останалите и каква вреда съм си нанесъл с това. Без осъзнаване на злото не може да има добро продължение.

Аз трябва да видя, как със своя късоглед егоизъм съм си самонавредил. Защото аз съм навредил на другите без да усетя, че аз и те сме едно тяло.

От сега нататък, аз решавам, че ще правя само добро, както на себе си, така и на всички останали, както е казано: ”Възлюби ближния като самия себе си”. Аз достигам осъзнаване на злото на своята егоистична природа и решавам да се издигна над нея. Така аз се издигам над себе си и преминавам в другите, т.е. включвам в себе си желанието на ближния, който става за мен толкова важен, колкото аз самият.

Както майката, която чувства желанието на своята рожба и живее в него, до такова състояние трябва да достигнем и ние и да започнем да живеем в другите. В такава форма се доближавам до понятието вечност, издигайки се над времето.

Въпрос: Ако виждам, че вчера съм се държал егоистично по отношение към другите, то как да не се коря и самоизяждам?

Отговор: Но аз виждам, че това не зависи от мен, това не е моя вина – аз съм създаден такъв от природата, с желание да се наслаждавам.

Реплика: Но така всеки може да каже: аз не съм виновен, такава ми е природата!

Отговор: Тук въпросът е в това, съгласен ли съм с тази природа или не. Ако си изясня това, съгласно правилното образование, методиката за обединение, то разбирам, че това нарочно е направено така, за да пожелая да се променя. С помощта на различни действия аз трябва да се включа в ближния така, че моето и неговото желание да се слеят в едно желание.

Ние сякаш живеем в една чиния. Няма никаква разлика между ”добре им е на останалите” – ”добре ми е на мен”, или ”на другия му е зле” – ”на мен ми е зле”. Трябва да достигна до това усещане.

С това променям миналото, настоящото и бъдещето, тъй като включвам цялата реалност, всички хора в едно желание и то цялото става мое. В това човешко желание се включват също така неживата, растителната и животинската природа. Излиза, че цялата Вселена – това съм аз! Тогава започвам да разкривам, че животът е вечен и времето не съществува, няма минало, нито настояще, нито бъдеще. Има само едно постоянно, силно включване във всички останали. Това вече е съвсем друго време – като смяна на състоянието все по-дълбоко включване и все по-пълно усещане на живота.

Аз виждам, че мога да разкрия своето желание безкрайно за сметка на съединението ми с останалите и да се наслаждавам с всички заедно и за всички – като майка, която има милиарди деца и всичките може да ги напълни.

От 353-та беседа за новия живот, 17.04.2014

[137089]

Filed under: Възпитание, Възприемане на реалността - No Comments→

Мнение: Човек – е социално животно. Но все повече хора признават, че се чувстват самотни и неспособни да създадат продължителна връзка. С разцвета на социалните мрежи проблемът само се задълбочи. Установяването на контакт не еособено приятна задача.

Приятели може и трябва да се създават по формулата на дружбата:

Дружбата = Близостта + Честота + Продължителност + Интензивност.

Близостта – е готовност да допуснеш друг човек в своето лично пространство. Близостта се повишава, когато човека не чувства заплаха.

Честота и продължителност – колкото повече време провеждаме с човека, толкова повече го опознаваме и толкова е по-силно взаимното влияние.

Интензивност – до каква степен сме способни да удовлетворим потребностите на другаря.

Тази формула отразява създаването на отношения – на нас ни се предлага да подхождаме към него осъзнато, без усложнения. Вместо да очакваме милост от съдбата, по-добре да научим своето тяло да изпраща дружески сигнали ( зрителен контакт, кимане с глава, усмивка, умение да се слуша, да наричаш събеседника си по име, да водиш разговор в кръга на неговите интереси, да уважаваш гледната му точка и т.н.) и да посещаваш места, където може да срещнеш интересни за нас хора.

Хората нямат приятели защото ги мързи да създават и поддържат приятелска връзка.

Реплика: Никакви методики, освен Методиката за Интегрално Възпитание, не могат да ни създадат топла и дружеска атмосфера, защото егоизмът ще постави всеки в изолиран пашкул. И само висшата велика цел – вечният и съвършен живот, напълнен със светлина, с разкриването на Твореца – ще ни подтикне към обединение.

[135532]

Filed under: Възпитание - No Comments→

Нашият напредък в съвременния свят се различава от всичко до сега с това, че вече не ни се налага да се борим за прехраната, за покрива над главите ни, за медицинските услуги и т.н. Ние вече сме организирали необходимите условия за материалното съществуване. Затова, ударите ще дойдат от неправилната връзка помежду ни, размириците в обществото, сред народа.

Това вече няма да е особен материален недостатък – няма да е чувство на глад или неудобство, а тягостно усещане на празнота в живота ни, което хората ще се опитат да заглушат с алкохол и наркотици. Животът ще се обърне в съвсем друга посока, ако ние не започнем правилно образование и възпитание.

Проблемът е в това, че човек не вижда целта пред себе си.

Въпрос: Какви цели ще имаме в новия свят?

Отговор: За да ги видим, са ни нужни нови осезателни органи – ”групови”. Това усещане ще се разкрие в резултат на връзката между хората. Ние навлизаме в такъв етап на развитие, когато няма да виждаме никаква достойна цел пред себе си, ако не се въоръжим с групови, обществени сетивни органи.

Трябва да виждам не с моите очи, а с очите на групата, да чувам не с ушите си, а с ушите на групата. Трябва да се образува образ на един човек, състоящ се от много хора, желаещи да се съединят заедно в едно цяло. И чрез този общ образ аз започвам да виждам живота, неговата цел и средствата за постигане – всичко само през този общ орган за възприемане.

Въпрос: Ще ми останат ли някакви лични цели?

Отговор: Лични цели ще останат само ако се вписват в целите на групата. Аз не мога да ги реализирам отделно от останалите. Личната цел може да съществува само вътре в групата и да се постига само с нейно участие.

Въпрос: Но нали групата се състои от отделни хора?

Отговор: Отделните хора изчезват вътре в групата, имайки обща цел. Разбираемо е, че всеки ще се грижи за това, което му е необходимо за преживяване: дом, семейство. Но ако става дума за целта на живота, към която се стреми неговата душа и са насочени всичките му помисли, въжделения, то тя ще е вътре в групата.

Тъй като само през групата човек ще постигне живот на по-високо стъпало. Той ще започне да отделя живота, усещан вътре във физическото тяло, и живота, усещан чрез обединението с останалите, т.е. с душата. Този живот е друг, на друго ниво на съществуване, цели, постижение и сили.

Подобно на това, как котката не може да разбере човека, така и ние сега не можем да разберем този общ образ, който ще създадем всички заедно, при нашето правилно обединение.

От 364 беседа от “Нов живот”, 29.04.2014 

[135025]

Filed under: Възпитание, Духовна работа, Духовна работа в група, Разпространение на методиката - No Comments→

Filed under: Възпитание, Интегрално възпитание, Клипове - No Comments→

[ 86734]

Filed under: Възпитание, Интегрално възпитание, Клипове, Образование - No Comments→

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Въпрос-отговор, Интегрално възпитание, Клипове, Образование - No Comments→

Проучване: Анализ на генотипове, проведен от учени в Университета на Калифорния и Харвардския университет, сред десетки стотици ученици-приятели е показал, че хората се срещат, влюбват се и се сприятеляват на генетично ниво.

Реплика: Разбира се, всичко се командва от Природата, а всичко ”човешко” в нас е не повече от нейната програма, която ни управлява ”свише”, както GPS, да допуснем, би управлявал колите без водач. Целият егоизъм, т.е. цялата материя в нашия свят напълно се управлява от Природата или Твореца.

И само ако човек желае да ускори своето духовно развитие, т.е. да върви против своя егоизъм, в единение с групата, единствено неговите силови действия в това се явяват самостоятелни. И затова само за тях отговаря: доколко правилно е използвал възможността за своето самостоятелно духовно (антиегоистично) развитие.

[116188]

Filed under: Възпитание, Здраве, Мъжът и жената - No Comments→

Изследване: В човек е заложено чувството за подобие на другите. В случай на различие, разминаване с мнението на тълпата, мозъкът подава сигнал.

Трябва да разберем колко лесно е да бъдем манипулирани. Обичайно дори и не осъзнаваме влиянието на обкръжението върху нашето поведение, посредством сравнението с другите. Ние постоянно сравняваме своето поведение с поведението на обкръжаващите ни и очакваме да се окажем подобни на тях.

В противен случай мозъкът ни създава дискомфорт, включвайки системата за обучение по подобие на обкръжението. Този стремеж за подобие на обществото се явява стратегия за човешкото оцеляване. Но усещането за различие зависи от величината и качеството на обкръжението: ако  изпитвате симпатия към него – вие се стремите да му се уподобите, а ако обкръжението не ви се нрави – сте склонни да се различавате.

Реплика: В кабала това се нарича правило за подобие по свойствата: в полето на духовните свойства отдаване и любов, в които ние съществуваме, в светлината на Твореца, подобните се сближават-привличат, а противоположните се отдалечават-отблъскват. И независимо, че засега ние все още изобщо не чувстваме това поле, все пак всички наши постъпки (физически и морални) стават в това поле и спрямо Него.

[116435]

Filed under: Възпитание, Здраве, Криза, глобализация - No Comments→

17 юли 2012 г.

Оживяващата картина на съвършенството

Хармоничните семейни отношения се изграждат на два обикновени принципа:

• Връзката между партньорите се формира по пътя на взаимните отстъпки.
• “Любовта ще покрие всички престъпления”.

Това е достатъчно, за да се върви към щастлив семеен живот, само ако у съпрузите има такова желание, дори не силно, но искренно. Те вече са се настрадали, вече са разбрали, че поединично няма да се справят и затова са готови да се вслушат в посланието на интегралната методика. А повече не е и необходимо, защото методиката е изградена по такъв начин, че човек да влезе в правилно обкръжение, в атмосфера, която постепенно сама ще го промени, дори без усилие от негова страна.

Тук е важно постоянно да проверявате себе си: не се ли отклоняваме от средствата за напредване? Средството – това е група от няколко брачни двойки, дошли на курс, а у дома е партньорът, който също така играе ролята на обкръжение. В резултат, познавайки и чувствайки се един-друг, партньорите ще са достатъчно подготвени, за да проявят взаимни старания, да си оказват взаимна поддръжка, да вървят към взаимни отстъпки и тогава между тях възниква истинска връзка.

Каква е тази връзка? Какво е това единство на върха на този триъгълник, основата на който преминава между съпрузите?

Тук е важно да се помни, че съпрузите не се игнорират и не “се поглъщат”, а именно допълват, поддържат се един-друг до такава степен, че престават да различават в своите взаимоотношения някого поотделно. Като че ли те се разтварят един в друг. Всичко, което е важно, добро и скъпо за жената, е важно, добро и скъпо и за мен, именно защото това е важно, добро и скъпо за нея. И обратно.

Всъщност, за това има два метода:

* Първият се състои в това заедно “да уловят” върха на триъгълника и да живеят, изхождайки от тази точка на единството, без да се отпускат в своя “ъгъл”. Не обръщайте внимание на нищо – само се дръжте заедно в точката на вашата сплотеност. Защото където човек иска да попадне, там в крайна сметка и попада. В себе си и в обкръжението пробуждам такива сили на природата, които действат по съответстващия начин и ме довеждат в точката на предназначение. Ако искам да се задържа на това ниво, то ще се удържа при условие, че постоянно ще си го представям и ще постъпвам съобразно с него. Моето отношение към жената, към себе си, към света, към каквото и да е ще произтича от тази висша точка, която ни обединява.

* А вторият метод е спускане към първоосновите, “детските” упражнения, на които се учим да си отстъпваме един на друг, да изясняваме защо и за какво са необходими тези постъпки и по малко да се сближаваме помежду си. Този път е по-труден, тъй като действайки от личния “ъгъл”, съм подложен на смените на настроението, както на своето, така и на обкръжаващите, и изобщо се сблъсквам с многобройни проблеми. Затова да използваме този метод може при условие, че се намираме в силно обкръжение. Първият метод също изисква обкръжение, поддръжка, но не в такава степен.

Да разгледаме по-подробно първия начин. Ние си рисуваме някаква “розова мечта”, картина на пълна хармония, точка, в която се допълваме един-друг, изпълняваме изискванията един на друг и чувстваме, че без това, нас просто ни няма. Постоянно си представяме съпружеското обединение, в което мъжът и жената стават едно цяло и живеят щастлив живот. Добавяме към нашата фантазия все нови детайли и ги поставяме в списък, за да е всичко реално, “осезаемо”, за да знаем точно върху какво стоим.

В точката на единството всичките ни изисквания един към друг трябва да намерят правилното приложение. Това не е лесно и може би ни се налага да задействаме втория начин. Например, жената ми казва: “Не мога да си представя твоето присъствие в картината на моя идеал, на моята цел”. А аз й обещавам да се променя диаметрално, отказвайки се от всичко, и моля, все пак, да ме въведе в нейната идилия. Същото става между нас и в противоположната посока. Както в математиката, търсим общия знаменател, който да ни помири, макар и не веднага, но все пак, стъпка по стъпка.

А по-нататък, обрисувайки тази единна за нас картина, виждаме доколко трябва да си отстъпваме един на друг, за да се впишем в нея.

По такъв начин, на върха на триъгълника намираме нещо общо, което се нарича “поправени”. Във фантазиите си се повдигаме към тази точка и тогава се спираме. С други думи, фиксираме състояние, не си позволяваме да слезем от върха и продължаваме да се отнасяме един към друг така, сякаш се намираме там. Аз правя всичко за жена си, а тя всичко за мен, всичките ни действия и желания са обърнати един към друг.

Необходимо е в нашите фантазии да има само един позитив. Като че ли седя на розов облак и гледам отгоре Земята, наслаждавайки се на идеалния съпружески живот. Ето в това усещане, разбира се, без да лъжем себе си и помежду си, ние и живеем.

А освен това, тогава ще разбера защо Природата ни е създала такива: оказва се, че ми е необходимо да отстъпвам именно там, където съм натоварен в своя егоизъм.

Въпрос: Няма ли да ни попречи театралността, изкуствеността на случващото се?

Отговор: За да се издигнеш на следващото стъпало, ти трябва да му се уподобиш. Така децата играят, искайки да бъдат възрастни. Ние някак се отстраняваме от текущите проблеми и искаме да живеем в това желано, съвършено състояние. И тогава мнимото съвършенство става истинско.

Filed under: Възпитание, Интегрално възпитание, Мъжът и жената - No Comments→

Изследване: Импулсивните личности са много по-доброжелателни в сравнение с изглеждащите външно спокойни. При семейните двойки ”скандалният” съпруг, с нисък самоконтрол винаги е готов да отдаде на партньора си много повече, отколкото иска за себе си. Такива хора ще пожертват време и енергия за близките си повече, отколкото онези, които остават спокойни в проблемни ситуации и обмислят всевъзможни варианти за вземане на определено решение, преди да се спрат на най-подходящото. Но импулсивният много трудно прощава на партньора си, дори и най-незначителните прегрешения.

Реплика: Това са два типа егоизъм и двата са порочни. За продължителни отношения за предпочитане са спокойните, а за кратки – импулсивните, на младини – импулсивните, на старини – спокойните, а така също зависи и от другата страна, но винаги трябва да се търси баланса. А в духовния напредък тези два типа личности се проявяват още повече външно, а вътрешно се уравновесяват в самия човек, придобил втора природа.

[113833]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Здраве, Мъжът и жената, Развитие на егоизма - No Comments→