Приказка за деца

Някога на една планета живял зъл крал. Той обиждал децата и възрастните, ненавиждал всички, бил подъл и зъл тиранин.

В един летен ден кралят погледнал през прозореца и видял до стените на своя дворец един странник, около когото се била натрупала тълпа. Странникът разказвал нещо, а хората се смеели в отговор. На злия крал не се харесали смеха и радостта. Той заповядал на стражите да хванат този човек и да го хвърлят в затвора. Заповедта веднага била изпълнена.
Денят свършил и кралят отишъл да спи. След като си легнал на шикозното легло, той затворил очи. Тъкмо съня започнал да разгръща своите картини, когато изведнъж кралят видял странника. (още…)

Filed under: Възприемане на реалността - Коментарите са изключени за Невидимата връзка

Справедливостта… Човечеството е започнало да се стреми към нея още в зората на своето съществуване. В първобитно общинния строй, като, че ли всичко е било по-справедливо и се е разпределяло поравно, но на първобитно ниво. Преразпределяли сме помежду си, като сме се продавали един на друг в следващия, робовладелчески строй.
От феодалите справедливост не би могло да се очаква. А при капитализма „справедливостта“ е била сведена чрез експлоатацията до критична точка. С други думи историята е правила своите спирали, а участниците в историята – своите.
Кампанела е искал да построи „Град на Слънцето“, Ленин е искал да построи „Държава на Слънцето“, Сталин и Хитлер са се готвили да построят „Планета на Слънцето“… Днес човечеството започва да разбира, че всички тези „строителства“ на справедливо общество са обречени на провал. Защо? (още…)

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

В Кабала – науката за щастието – щастието престава да бъде загадка. Това изплъзващо се понятие, би могло да се раздели на съставните му части и да бъде разбрано. И по подобие на формулата e=mc², съществува и формула за постигане на вечно щастие.

„Бързо: помисли за нещо, което би могло да те направи наистина, ама наистина щастлив.“

Това беше водещата реплика на заглавната статия на Нюзуийк от месец май 2007 година, посветена на въпроса за щастието. Видни психолози, социолози, биолози и икономисти се опитаха да дадат отговор на вечния въпрос: „Каква е тайната на щастието?“ или по-точно, „Какво би могло да ни направи щастливи? (още…)

Filed under: Възприемане на реалността, Духовност, Наука - Няма коментари→

„Целият живот? Не, не може да бъде“. Така си мислех аз, гледайки как моят татко стои в антрето, вече с празнична шапка, в габардиненото палто, и мърмори: „Цял живот в търсене!“,  а ние се суетим из апартамента, в търсене на забутаните някъде билети за театър, или пък на подаръците и адресите на нашите познати, при които трябва да заминем сега.

Да наречем целия живот търсене! Не, това не беше за неукрепналото съзнание на растящо същество. Търсенето не доставяше удоволствие, животът в настоящето ми се струваше само едно малко преддверие, през което можеше, ритвайки вратата, да влезеш в светлия, движещ се напред вагон на живота, пълен с интересни хора, седящи в удобните купета. Там нищо не трябва и да се търси – всичко е под ръка и всичко е завинаги. (още…)

Filed under: Възпитание, Мир, Образование - Няма коментари→

Отдавна е известно, че ако по даден научен проблем се издигат едновременно няколко противоречиви едно на друго твърдения, то това означава, че просто не е намерено удовлетворително решение.Точно такава картина ние виждаме днес при обсъждане на въпроса за глобалното затопляне. Както се вижда, единна теория, едно обяснение на този проблем няма. Някои, които са мнозинство, се позовават на стопанската дейност на човека, с която замърсява атмосферата с парникови газове, или го обвиняват в изсичането на горите. Малцинството се позовава на естествените причини, една от които е нарастващата активност на Слънцето. Подозренията също падат и върху цикличните промени на земната орбита, на океанските течения и даже на промяна на местата на полюсите. (още…)

Filed under: Възпитание, Криза, глобализация, Образование - Няма коментари→

Преди петнадесет години някакъв програмист-изобретател намислил да си създаде приятел. Виртуален, спокоен, тих, напълно съответстващ на неговите идеи. Така се е появил първият изкуствен интелект (ИИ), а след това и малката, струваща ни се безопасна играчка за деца – Тамагочи. Играчка, която за разлика от всички останали умира, ако навреме не нахраниш или забавляваш. В следствие на това стотици деца по целия свят, щастливи притежатели на Тамагочи или попадали в болници за хора с психични отклонения, или приключвали живота си със самоубийство. Тамагочитата вече са забравени. Разочарованите децата бяха преориентирани към нови играчки. Минаха няколко години и вече идва нова вълна Тамагочи за възрастни или с други думи – Емо.

Емо вече не е виртуална животинка, която трябва да храниш, поиш и разхождаш. Това е мини бомба със забавено действие, защото Емо заменя децата на хората! (още…)

Filed under: Егоизъм, Образование - Няма коментари→

Буквите имат сила, буквите имат смисъл. Всяка от тях представя особено духовно състояние. По пътя към Твореца, стъпка по стъпка, буква по буква – ни се разкрива духовната реалност.

Какво се крие в името? Както и да наречеш розата – ароматът и ще остане същия. (още…)

Filed under: Зоар - Няма коментари→