Мнение (У Цзян Мин, посланик): Преминахме от взаимно гарантираното унищожение към икономическа взаимозависимост. Харесва ли ни или не, глобализацията набира обороти и прави нашия свят дълбоко взаимозависим.

Човечеството няма друг избор, освен да се обедини в името на оцеляването.

Войната е престанала да бъде средство за разрешение на конфликти. Миналият век е бил най-кървавото столетие в историята на човечеството. Днес в света съществуват паралелно две противоположни тенденции. Това е стремежът към мир и развитие, от една страна, и жаждата за студена война, конфронтации и конфликти, от друга. Те се борят една с друга, и от изхода на тяхната опозиция ще зависи като цяло съдбата на човечеството през  XXI век.

Реплика: В това се и състои свободата на волята – по какъв път се стига до подобие с Природата, към единно човечество – принудително, чрез войни, или съзнателно, чрез интегрално възпитание. Все пак, след края на войната ние по неволя ще изберем методиката на подход към сближаване на хората и стремежът към обединение, като необходимо и важно според  законите на Природата.

[106931]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Утре ще се състои Международният ден за безопасен интернет. Той ще бъде посветен на проблемите във виртуалната среда, в която са потопени онлайн потребителите. Днес разхождането из интернет сайтовете е изпълнено с много заплахи както за децата, така и за възрастните. Можем ли да хвърлим светлина върху този лабиринт с всички негови тъмни „задни улички”?

Отговор: Става дума за родилни мъки. Интернет – това действително е общо място за срещи, „общ пазар” за всички. Мисля, че той трябва да премине през осъзнаването на злото и очистването, длъжен е да разбере себе си по-добре: за какво и защо е създаден. Засега виртуалната мрежа прилича на Дивия запад, но постепенно хората ще пораснат и ще сортират, систематизират тази „територия”.

Изобщо в мрежата човечеството се запознава със себе си. Интернет – това е огледало. Като цяло, предполагам, че това е позитивен процес. Възможно е да бъде ускорен – но само да не го нарушаваме. Смущенията по пътя ще донесат само нови проблеми.

Хората искат да получават удоволствие от този инструмент и не могат да го подобрят. В резултат на това те ще осъзнаят злото и ще разберат какво точно е нужно да направят.

Ако по старому ограничим и регламентираме мрежата или ако въобще я изключим, това няма да помогне. Човечеството е свикнало да налага външни ограничения, точно както твърдим, че е необходимо да възпитаваме хората. Ограничението трябва да дойде по естествен път, отвътре, а не изкуствено, отвън. Докато не се разбере това, никакви мерки няма да донесат полза – интертет все едно ще бъде мястото, където хората изливат един върху друг всичкото си зло. И обратно, ако се погрижим за хората, то и цялата мрежа ще се подобри.

Няма никакъв друг начин, това е единственото решение. Да се надяваме, че ще достигнем до него възможно най-бързо – тогава интернет ще стане наистина безопасен.

От урока по „Статия в заключение на книгата Зоар”, 04.02.2013

[99599]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: В днешно време се проявява новият холистичен подход към системата на мирозданието, новата картина на света, в която всичко е свързано. Това, разбира се, внася голям принос към науката. Но при това, в нея винаги остава огромен разрив между човешкото общество и природата. Тоест обществото  е едно, културата – друго, а природата – трето…

Отговор: Това е проблем на егоизма ни, защото смятаме себе си за изключени от природата, а не за нейни части. Ако можехме да погледнем отстрани Земното кълбо или цялата природа, то бихме започнали да възприемаме себе си като части на природата, намиращи се под нея, вътре в нея, а не като част изключена от нея.

Независимо, че имаме възможност да мислим, да разсъждаваме, да изследваме, да правим изводи, това не означава, че се намираме извън законите на природата – тях просто малко ги познаваме, особено законите на човешкото общество. В това е цялата работа.

Или поставяме себе си над природата и правим каквото ни е угодно – господари, и в крайна сметка, вършим такива неща в света, които ни вкарват в задънена улица.

Или поставяме себе си вътре в природата, включвайки се в нейната интегралност и тогава трябва да изучаваме тази интегралност, защото се намираме вътре в нея и трябва да се подчиняваме на нейните закони. Това е основната точка на отблъскване – в което ние вярваме.

Но ако това е малък, нищо не способен и не знаещ човек, който е под робството на най-смелите си желания, мотиви, поставя себе си над природата – това просто не е сериозно!

От ТВ програмата „Интегрален свят“, 26.11.2012

[95939]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Много хора смятат, че е по-лесно да повярват в Бога, отколкото на методиката за взаимно поръчителство…

Отговор: През цялата ни история вече видяхме, че сляпата вяра в Бога нищо не дава. Възможно е това да облекчава нечий живот, но не е това, което се изисква от нас.

От нас се изисква ясна, здрава, разумна намеса в природата. Трябва да създадем допълнителна добра сила в природата, за да балансираме злата, която е специално създадена така, че човек сам да може, уравновесявайки своята зла, егоистичната природа, да създаде в нея добро, равновесно състояние и по такъв начин да се развива и да израства.

Трябва да действаме съзнателно: в добавка към егоистичната си природа да построим втора и да ги съединяваме заедно в равновесие. Именно в равновесието между тях, без да унищожаваме егоизма си, да го използваме такъв, какъвто е, ние добавяме към него положително отношение към другите, като по този начин го уравновесяваме.

Това е цялата система, която започва да ни издига над нашия свят. Надявам се, че това ще се получи, просто защото не виждам друг изход. В крайна сметка, това ще ни изведе до вечно, съвършено и добро ниво на съществуване.

Но колко страдания още ще трябва да изтърпи народът ни, за да започне да се вслушва в това, да отвори, да речем, страницата на сайта и поне малко да вникне в този метод. Тъй като това е против нашия егоизъм и веднага отблъсква хората, те не вярват в него. Струва им се, че това е глупаво, неразумно – къде са тук ракетите, въоръжените сили? Хората винаги са се надявали на сила. Но едва сега започваме да разбираме, че това не е решение. За първи път през последните години от нашето съществуване започваме да виждаме, че решението не е във военните действия.

В крайна сметка, хората ще разберат истината, но жалко за тези страдания, които ще се стоварят на плещите им, за да докоснат поне малко сърцата им, да предизвикат страх в човек за неговото бъдеще, да го заставят да се вслуша.

От беседата за ситуацията в Израел, 22.11.2012

[94706]

Filed under: Движението "Поръчителство" - Няма коментари→

Въпрос: Сърцето, като орган на тялото, се е развивало в продължение на милиони години. Първата необходимост от него е възникнала, когато клетките се обединили помежду си и станали многоклетъчен организъм. До тогава едноклетъчните нямали нужда от сърце. Какъв парарел може да бъде направен тук с човешкото общество?

Отговор: Именно в наше време достигаме до необходимостта от „сърце“ за човешкото общество. До сега не чувствахме нужда от него, защото не бяхме взаимосвързани. В действителност, ние самите представлявахме отделни клетки и макар и да печелехме един от друг, то не беше вътрешно, а външно, егоистично: аз на теб, ти на мен.

Обаче, от края на 20-ти век, цялото човечество се превръща в единно тяло, в едно семейство. И тъй като сме едно тяло, то между неговите клетки трябва да има връзка. И затова се нуждаем от общо сърце, от общ разум, от същите системи, които са характерни за тялото. В близко бъдеще човечеството ще трябва да ги създаде – в противен случай то просто няма да може да функционира.

Чрез страданията или по пътя на разбирането, съгласявайки се на обединение, то ще намери начин да се организира по аналогия с живото тяло, на което са необходими общи органи, такива като мозък, сърце, черен дроб, бъбреци, както и системи, които да осигуряват жизнената дейност на цялото… Без това, подобно на физическото тяло, общочовешкият, универсален организъм няма да може да съществува.

От 80-а беседа за новия живот, 10.10.2012

[90110]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: 99% от населението искат да знаят какво реално трябва да направят, за да настъпят социални промени в обществото? Как да им предадем усещането за увереност, безопасност, единство в процеса на разпространение?

Отговор: Струва ни се, че правим нещо в този свят: управлявам чрез банките, предприятията, международната търговия, военната техника; въртя всичко, което става в нашия свят – всичко това става пред очите ми, давам разпорежданията и движа тази машина. Единственото, което не разбирам, е, че движат мен.

Имаме клип, на който едно дете си играе с количка в супермаркета, бутайки я: „буууу“.

Ето така не разбираме, че всъщност ни движат, че сме изпълнители на Висшата воля на най-ниско равнище.

Сега навлизаме в нов период, когато Висшата сила не ни диктува непосредствено какво да правим, а се отделя от нас, дословно флиртува с нас: с това тя желае да ни привлече към себе си. Отделяйки се от нас, тя предизвиква недоумение, неразбиране, какво става, как да се устроя в този свят; изведнъж не искам нито семейство, нито деца; не ми е ясно какво да правя с живота си; наркотици, отчуждение, и от тук – огромна криза. Когато Висшата сила се отделя, не ме управлява, и изведнъж чувствам , че не знам накъде да вървя, какво да правя – не знам нищо, не искам нищо. Тази криза е призив към нас да се устремим сами напред, на среща с тази сила. На среща – това е по-голямо подобие с нея.

А хората мислят, че още могат да действат по старому: „Ще управлявам всички!“ Е, и какво могат да направят правителствата? Днес нищо няма да могат да направят. Единственото, което могат да направят, е да напечатат още малко пари, но и това вече нищо не дава. Те само пускат печатната машина и сякаш имаме повече пари, а всъщност – пак е същото. Разбираемо е, че покупателната способност на всеки не се променя от това, само раздават хартийки на населението и това е всичко.

Затова нито политиците, нито икономистите, нито социолозите, нито психолозите, нито родителите – никой на никого не може да окаже никакво влияние, нищо не може да направи.

Разбира се, хората още не са дозрели до такова състояние, че да почувстват всичко върху себе си, но светът се движи към това. И виждаме, че мнозина учени в своите изследвания разкриват това.

Това е проблем за света. Той ще трябва да се съгласи с това, защото е физически закон, проявяващ се в това, че силата, която по-рано ни е управлявала отвътре и ни е диктувала всички наши желания, всички наши мисли – и в сърцето, и в разума, сега тихо се отдръпва. Тя иска всеки сам да поеме тази роля, да се поучи от нея и сам да управлява себе си. И това е проблемът. Трябва да се запознаем с това и да го реализираме.

А ако разни умници все още говорят: „Трябва реално да направим нещо…“ – е, и какво правим реално? Те просто не усещат как все още Висшата сила ги командва.

От беседата на трапезата в Торонто, 19.06.2012

[82041]

Filed under: Криза, глобализация, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→

Намираме се в глобална, интегрална природа. Тя винаги е била такава, но не сме се замисляли за това – не сме го взимали под внимание, докато животът не ни принуди. А напоследък той ни принуждава все по-силно: започнахме да получаваме удари и шамари от всички страни. С други думи, със своя егоизъм, не можем да създадем живот и няма да успеем в нищо: нито в семейството, нито с децата, нито със самите себе си, нито със света, нито с безопасността. Не сме сигурни вече дали сме съхранили нещо за черни дни. Да, и пенсионната система се руши.

Всички системи, които обезпечаваха на човек удобство, комфорт и увереност в бъдещето, които му помагаха – на него и на неговите близки, осигуряваха подкрепа в моменти на слабост, болест или старост – всичко това се обезценява и се разпада. Кой знае, може би утре ще останем на улицата без стотинка в джоба и в сметката.

Тези проблеми предизвикват размисъл в хората.  Иначе не бихме се замислили, защото всички ние сме едно егоистично желание за наслаждение. Така че, се чудим: „Какво всъщност се случва?“

Ако направим правилен анализ, то тогава ще видим, че сами сме построили системата неправилно. В крайна сметка, намирайки се в природата, не мога да правя каквото пожелая, не мога да върша произволия, без да отчитам действащите в реалността сили. Според степента на своето развитие, разкривам все по-мащабни и все по-деликатни неща в природата. Те са били скрити, а сега се откриват пред мен отново и отново – и аз откривам здрава взаимовръзка между всички части на природата, а също и взаимовръзка между хората в многостепенно взаимодействие един с друг и с природата, която на свой ред, въздейства на нас.

Така че, може би не взимам под внимание данните, законите и отношенията, които съществуват в природата, в мен и в човешкото общество, но са скрити от мен? Никога не съм се интересувал от тях, безгрижно съм използвал за удоволствие това, което ми е било под ръка.

Оттук и проблемът: как да изучаваме тези закони? В крайна сметка, без значение какво сме учили за природата, било то физика, химия, биология, зоология, ботаника или астрономия в макро- и микро- мащаб, на всички нива на съществуване, виждаме закон, който обхваща всички стъпки и царуващ между тях закон за равновесието. Цялата природа се стреми към равновесие. В това число и нашата малка система – Земното кълбо.

Така че, ако искаме да живеем в мир и покой, в добро единство с ближния, с другите хора, със семейството и т.н. – трябва да поддържаме равновесие. Формулата ни трябва да бъде такава, че всички положителни и отрицателни действия на получаване и отдаване да се уравновесят и нито едно от тях да не превъзхожда другото, за да може всяко да се запълни.

В такъв случай всеки ще има право да съществува и никой няма да има предимство пред другите, знаейки, че всички ние трябва да запазим цялостния баланс. Това се отнася за участниците, за силите в природата, за силите, желанията и мислите на човека… Здравето на всяка система – частна, малка или глобална, интегрална – зависи от вътрешното равновесие между всички нейни компоненти.

Виждаме това като изследваме глобалния характер и функционирането на всички системи, в това число компютърни, кибернетични, социологически, психологически, физиологични… Дори ако дадена система се развива – тя винаги се уравновесява динамично, тъй като е чувствителна към дисбаланса, който трябва да бъде коригиран. И затова нейното развитие и нейното действие винаги ще бъдат успешни – защото тя винаги изпълнява закона за равновесието между всички свои части, негативни и позитивни. Било то в атома, в който протоните и електроните трябва да се намират в равновесие, или живите клетки, или космическите системи – всичко се подчинява на този принцип.

В такъв случай, разбира се, и в семейството, и в човешкото общество, и в образованието, и като цяло във всичко, което се отнася до човешкото ниво, трябва да проверим своето съответствие с този закон.

От урока по статията „Мир“, 13.01.2012

[66297]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Всичко ново в света се ражда от усещането на конфликт в себе си, несъвместимост на противоположности в един обект.

Такова усещане е непоносимо и именно затова то ни тласка към решаване на конфликта, на проблема. Човек не е способен да търпи противоположности заедно.

Това произтича от състояниянието преди Първото Съкращение, когато творението е усетило себе си получаващо от Твореца и негова противоположност. Затова, когато разкриваме две противоположности заедно, това е непоносимо.

Сега човечеството ще разкрие това и ще се ужаси: от една страна, ние сме свързани помежду си, а от друга се ненавиждаме един друг. Ние сме задължени да разрешим проблема.

И затова, разкриването на наличие на противоположности е начало на революционни действия, трамплин за скок, нали това усещане ни потиска с такава сила, че не ни остава друг изход, длъжни сме да се измъкнем от това състояние.

Ето защо, колкото по бързо се разкрият в нас, в обществото, противоположните сили, ненавистта в нас и необходимостта да се съединим с любов, заложена в природата, толкова по бързо те ще задължат човечеството да разреши този проблем.

Нали тази раздвоеност е причина за всички кризи, които преживяваме сега. И така ще разкрием преимуществото на светлината над тъмнината.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Хората мислят, че Твореца ни наказва, така както е прието между нас в този свят – извършиш нещо лошо и получаваш наказание за това.

Но не е така. Аз създавам своето наказание сам – когато не поправя своето желание да се насладя, то самата неизправност на моето желание, неполучила поправяне на това ниво, където това е трябвало да стане, се превръща в наказание на следващото ниво.

Например, ученик не се е учил, както се изисква в 3-и клас и все пак е допуснат в 4-и. И целият този материал, който не е научил в 3-и клас, му е необходим в 4-и за да се придвижи по нататък.

И затова той чувства тежест и всевъзможни проблеми в учението, които за него са просто наказание. Но кой е създал това наказание? Самият той влачи това наказание след себе си.

И така ниво след ниво то все повече се увеличава, като снежна топка и се превръща в такава тежка кола, с която е невъзможно да се придвижва. Но няма на кого да се оплаква, трябва просто да поправи миналото.

Така сега чувства себе си цялото човечество. Ние влачим след себе си тази кола с не извършени навреме поправяния, и в крайна сметка достигаме до световна криза. И тази ситуация е за програмирана свише.

Но сега е нужно да започнем поправяне. Не е важно, в какво състояние съм попаднал, какво съм преминал, кога и къде съм мързелувал и не съм извършил поправянето си.

Длъжен съм сега, без да обръщам внимание на цялата тежест, която непрекъснато нараства, да започна да се издигам и да поправям миналото. Миналото се поправя в настоящето.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Завистта е пряко следствие от разделянето. По-рано ние сме били свързани и сме отдавали един на друг всичко от себе си. Нали между нас е имало светлина, която ни е свързвала и не е позволявала да почувстваме, че се отнасяме към различни части.

Изведнъж това тяло се е разпаднало на отделни органи, на части. Всеки орган, когато го подготвят за присаждане е законсервиран и поставен в хранителен разтвор, поддържащ живота му, за да не загине, докато не се появи възможност да бъде присъден в друго тяло и отново да се съединят всички части заедно.

Ето, така живеем днес, като разпаднало се на части тяло. Всяка част се съхранява, поддържайки в себе си малка искрица живот, за да не умре и да може да се присъеди обратно. В това състояние се намира сега човечеството.

Filed under: Криза, глобализация - 1 коментар →