Любопитно ли ви е да разберете накъде се движи светът, без да прибягвате до помощта на хороскопи, гадатели, предсказатели и др.? Защото всичко, което е описано в науката кабала, се сбъдва точно чак до наши дни. И това не са фантазии и дори не е научна фантастика в стила на Жул Верн, който е успял да предвиди много неща. Кабалистът вижда бъдещето, вече съществуващата форма и я проектира в нашето време, за да знаем, как се променя тя.

Научният прогрес и природните катаклизми, революциите и промяната на климата – какво очаква човечеството и планетата като цяло през 2018 година?

Уебинар с Михаел Лайтман на 24 декември 2017г.

Filed under: Интегрално възпитание, Криза, глобализация, Природа, Развитие на егоизма, Разпространение на методиката, Уебинари - Няма коментари→

С помощта на науката кабала можем да достигнем до правилните отношения в семейството, с децата, в колектива, държавата, обществото, между държавите и в света. Това е огромна система от поправяния, която трябва да овладеем.
След като тя бъде поне частично реализирана между нас, светът ще изглежда съвсем различен. Дори началото на прилагането на методиката за повдигане над егото вече ще избави света от страдания. А след това тя ще повдигне човечеството на следващото стъпало.

[174946]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Клипове - Няма коментари→

Винаги сме мислили, че се развиваме посредством собствените си сили, без да осъзнаваме, че тази инициатива не е наша, а идва от природата. Сега тази вътрешна сила сякаш се е обезценила и човек не знае, какво да прави.

Това се вижда добре по младото поколение, което не се суети много, не се нуждае от някакви постижения, много-много не се интересува, а предпочита просто да минава времето.

Младите хора не притежават някогашната сила, позволяваща да се изграждат и извършват велики дела. Не им достига енергия, заинтересованост и всичко това се обяснява с вътрешните причини: с това, че висшата сила не действа вътре в тях, не пробужда човека, а само организира външните обкръжаващи условия.

По такъв начин, сякаш природата ни казва, че трябва сами да разберем в какъв свят живеем. Сами трябва да се замислим: как искаме да се развиваме и в каква посока? Как да получим тази сила за развитие, разум и как да я реализираме?

Преди, това се е осъществявало от само себе си в разума и в сърцето на човек, карайки го да действа инстинктивно. Благодарение на това, ние виждахме как трябва да се развиваме, как да изградим живота си, да се учим, работим, да учим децата. Но днес това не се случва автоматично, а ни е дадено да си го откупим.

В резултат, започваме да чувстваме и да разбираме, че по-рано ни е развивала силата на природата и ние сякаш знаехме накъде трябва да вървим. Това желание само се е пробуждало вътре в нас.

Но сега то не се пробужда и започваме да осъзнаваме, че наистина е настъпило някакво ново време. Ние не разбираме, какво искат от нас, защото ние не искаме нищо. Тоест вътре в нас не се пробуждат никакви желания и какво да правим?

Обкръжаващите ни условия стават все по-тежки. Скоро ще разберем, че няма да има какво да ядем и пием, все по-малко са възможностите за нормални жизнени условия. Външните условия ще се влошават все повече, за да накарат човек вътрешно да избере някаква цел и метод за развитие.

Човек става сякаш стопанин на своя живот и съдба, но откъде да знае, как да я управлява в нашия свят, при положение, че всичко е така свързано едно с друго: държави, народ, общество.

Това ни води до необходимостта да имаме методика за управление на нашия живот. Във всички отминали поколения човек е бил умен заради пробуждащите се в него сила, желания, стремеж. И независимо, че се е обърквал и грешил по кой път да тръгне и как да се развива, той е решавал това инстинктивно и е знаел, как да изгради живота си.

А в наше време, в това ново състояние, ние трябва да получим всичко свише, но вече за сметка на собствените ни усилия. Само че не знаем как да получим свише вътрешната част, необходима за нашето развитие: разума, чувствата, посоката. Ние само усещаме, че нещо не ни достига и че без методиката, която ще да получим свише, няма да се разминем.

Преди тя е действала инстинктивно, отвътре. Но сега, за нейното получаване е необходима предварителна работа, усилия, молби, молитви, МА”Н. И затова се нуждаем от науката кабала.

Но това осъзнаване е по пътя на естествения ход на нещата (беито) – дълъг и труден път. Това са така наречените ”400 години на изгнание”, докато не преминем докрай всички стадии на своето вътрешно развитие: 1-2-3-4, за да може с помощта на болката и ударите да разкрием желаната форма.

Но успоредно с това, в света вече не случайно методиката на кабала съществува, тя вече е дадена на хората, адаптирана и преведена на много езици. И затова ние можем да я използваме, изучавайки и организирайки я в правилна форма. Тогава ще напредваме по пътя на ускорението, т.е. по пътя на ахишена.

По пътя на ”ахишена” ние трябва да достигнем чрез страдания онази част от пътя, която би трябвало да изстрадаме съгласно естествения ход на развитие на всичките 4 стадии.

Тези разбирания ни се дават без страдания, както е казано, ”праведникът взима със себе си в Райската градина не само своята част, но и частта на другаря си”. Всичко това идва при нас за сметка на нашите усилия и обединение. С това ние значително съкращаваме времето и страданията. В това се състои работата ни.

Затова трябва да развием широко разпространение: преди всичко за народа, намиращ се на земята на Израел, а след това за целия свят. И всичко това, за да не позволим на човечеството само, слепешката да търси пътя на развитие, защото това ще доведе до огромни нещастия. Това ще бъде такова развитие, както по-рано, за сметка на непрестанни войни.

От урок по статията ”Удостоил се – ахишена”, 25.04.2014

[133547]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Конгрес по интегрално възпитание. Семинар 2

Групата ни предоставя средства, които ни позволяват постоянно да се стремим към вярното усещане: целият ми живот, мисли и чувства, всичко произлиза от Твореца и всичко е заради това, съединявайки се, ние да се обърнем към Него.

Изобщо светът се дели на две части:

• Хора, които получават пробуждение от Твореца, за да се движат към Него. Такива хора Творецът довежда в групата, поставя ръката на човека на неговата съдба и му казва: „Избери това”. А всичко останало зависи от човека, да избере или не, да се включи ли в групата, да се отдаде ли на това общо течение въпреки своя егоизъм, или не. Това е нашият избор.
• А останалото човечество живее индивидуално, всеки сам за себе си, хаотично, като при брауновото движение. Разбира се, в него се развива егоизмът, но постепенно, не като в груповото движение.

От тези, които са в груповото движение, се изисква да го укрепват и съзнателно да го създават. Най-важното за тях е да осъзнаят, че от момента, от който са причастни към някоя от нашите групи или към общата група, за тях вече няма нищо лично, нищо индивидуално. Каквото и да става с тях, то е следствие на това, че те се намират в нашето общо движение. И сега всичко, което получават, го получават чрез центъра на групата. Осъзнато или не – няма значение.

А след това всичко се разпределя между всички: всеки получава толкова, колкото е длъжен да внесе в общото движение за обединение, в центъра на групата.

Същото се отнася и за нашето придвижване към Твореца. Всичко, което желаем да му отдадем, да му кажем, да го помолим, да привлечем въздействието му върху нас, въздействието на обкръжаващата светлина и т.н. – също така може да дойде чрез центъра на групата.

Това означава, че за нас е много важен този център на групата – като точка, от която ние се издигаме в своята връзка с Твореца, отдаваме и получаваме всичко посредством нея, като пъпна връв.

Нека си представим тази наша духовна пъпна връв, чрез която получаваме и отдаваме всичко. Само посредством нея ние сме свързани с Източника на живот. Представете си зародиша в майчината утроба. Посредством тази пъпна връв, чрез центъра на групата ние получаваме целия живот, всичката духовна сила, всичко, което сме и ни трябва.

Усещайки включването си към тази пъпна връв, започваме да разбираме как всичко е устроено, как наистина всичко се спуска към нас от висшето управление. Нашият свят – това е само свят на следствието, в него нищо не се ражда. И започваме да разбираме как да въздействаме на висшето управление, стремейки се към максимално издигане.

По този начин заедно стигаме до осъзнато развитие – именно благодарение, че откриваме връзката с нашия Източник, започваме да взаимодействаме, искайки всичко от него и реагирайки правилно на даденото. И независимо, че „Няма никого освен Него“, оказва се, че Творецът е пасивен източник. А всичко, което става, става само чрез нашето въздействие, по наша воля.

Как да въздействаме на Източника чрез тази пъпна връв?

Естествено чрез центъра на групата. Иначе няма да има контакт. Ние разкриваме тази връзка, за да издигнем нагоре своите желания, обединяваме се, за да получим отгоре отговор, чувстваме въздействието и връзката ни с Твореца чрез тази „тръба“, посредством тази „линия“. Изучаваме я в кабала: тя минава като канал от света на Безкрайността до нашия свят.

А за външната аудитория ние, на свой ред, се явяваме по-високата степен и трябва да използваме тази „тръба“ така, че хората да могат да се „хранят“ от нас и постепенно да се издигат нагоре.

Ние с вас, като че ли, напипваме точката на контакта със светлината, с Твореца, с висшето ниво. Но някак не бързаме много да я намерим, и да започнем да провеждаме отгоре надолу и отдолу нагоре енергията: отрицателната енергия от нас нагоре, а положителната от горе към нас.

За да ни се помогне в това, около нас се разраства криза. А изводът е, че ако не се събудим и не действаме правилно, кризата ще ни застигне също и нас и не само духовна, а и обикновената, „земна“ криза. А кризата ни се дава само за това, ние да се пробудим за бърз контакт с огромната енергия, с изобилието, с висшата светлина, която носи в себе си всичко: за да я предадем чрез себе си на външния свят.

Ако не направим всичко това навреме, то ще получим много лошо отношение към нас от целия свят. Именно към нас, към кабала, защото ние сме длъжни за извършим това поправяне.

По принцип, ако ние всичко правим навреме, то няма да усещаме кризата или изобщо някакви негативи. Винаги предварително ще лекуваме болестта с лекарство.

А ние закъсняваме, но засега не толкова много. Надявам се, че е така и че по-нататък ще започнем да осъзнаваме нашата отговорност пред света и ще разберем, че кризата е недостиг на тази висша енергия, която чрез нас трябва да стигне до света.

По какъв начин да се опомним, така че да влезем в контакт с Твореца и с външния свят и да станем проводник на висшата светлина и изобилие? Защото това е решението на кризата във всичките ѝ прояви. Ето какво трябва да направим – да се усетим посредници, които съединяват висшия и низшия свят.

Казано е, че от низшето може да се постигне висшето. Тръгвайки от интегралното разпространение, от интегралното възпитание, обръщайки се към масите, трябва да разберем как да се обръщаме към Твореца. Точно по този начин сами ставаме родители и накрая започваме да разбираме и ценим отношението на родителите към нас.

Започвайки да обединяваме потребностите на масите с интегралните, глобални решения, с духовното издигане, което очаква Творецът от всички нас, ние включваме в себе си тези две части:

• от една страна, масите с техните обикновени, житейски нужди;
• а от друга страна, тази висша ценност, която Творецът поставя пред нас – обединението, достигането на единна система, в която Той се проявява като оживяваща, проявяваща се Сила, носеща в себе си всичко.

По принцип, така и растем – за сметка на това, че се намираме в тази „ножица“: от една страна – светът, а от друга – Творецът. Трябва винаги да търсим взаимност: въздействията на Твореца, подтикващи към обединение, които слизат надолу към масите и се реализират в тях, в техните потребности и нещастия, а ние чрез себе си издигаме тези прости потребности и нещастия на по-високо ниво на обединение с Твореца, по-високо от времето и пространството, над всичко, което вече имаме в духовен план.

Ето в това е нашата особеност – в това, че ние започваме да обединяваме в себе си двата свята, затваряйки ги в себе си. Това е изключителното свойство на групата, която може да извърши тази работа, може да съедини, да включи, да интегрира в себе си тези два противоположни свята. Явявайки се интегрална част, ние винаги, по всяко време, включваме в себе си цялото човечество и отгоре над него поставяме Твореца. Така ние постигаме усещането, намиращо се между двете противоположни системи на мирозданието. Това е нашата особеност и нашата крайна реализация.

И така, творението, неговата крайна цел, се реализира именно в групата, т.е. в обединението на човечеството, започвайки от епицентъра, от нас, и разширявайки се в кръг. Тези, които вече са зад нас, ние привличаме, каним ги да се присъединят към нас. Но не ги дърпаме на нашето ниво, а действаме единствено в развитието на тяхното желание и разбирането на кризата като зов за обединение.

Ние възприемаме настоящата криза само духовно. Те я възприемат материално. Но по-принцип, решението е едно – да се уподобим на Твореца и да намерим контакт с него, така че Той и ние да се слеем съгласно условието за подобие на свойствата.

Такава е методиката.

От 2-я семинар на конгреса по интегрално възпитание, 02.02.2014

[127002]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Интегрално възпитание, Конгреси и събития, Образование - Няма коментари→

Мнение (Проф. Я. Гилински, д. ю. н.): Немотивираният страх, апокалиптичните прогнози, депресията днес са най-често срещаните психиатрични диагнози. Усещането е такова, сякаш самолетът лети без екипаж към летище, което все още не е проектирано.

Най-добрите представители от рода Homo Sapiens винаги са се стремили да представят и реализират проект на идеалното общество. Но с осъществяването на надеждите за светло бъдеще делата на практика не са обнадеждаващи. Разрастващите се мащаби на насилие създадоха серия антиутопии.

Човечеството с бързи крачки върви към самоунищожение. Насилието съпътства човечеството през целия му път. То е елемент на обществения бит, носител на тотален характер (социално насилие, спортно, образователно, възпитателно…).

Реплика: Ако осъзнаем своето безизходно състояние, ще можем с негова помощ да преминем към вземане на решение, предлагано ни от кабала: да, светло бъдеще, но не с нашите ръце, а с висшата сила на природата.

[126217]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Ако постоянно се случва обезценяване на човешкия живот, то докъде ще стигнем?

Отговор: Ценността на човешкия живот се състои не в количеството живеещи на Земята, а в нашето отношение към всеки човек. За съжаление, ние не усещаме никакъв недостатък от това, че човек си отива от този живот. Дори собственият си живот ценим много по-малко, отколкото би трябвало, защото не виждаме неговия смисъл.

Някога животът е бил уважаван. Уважавала се е и смъртта. Хората ги оплаквали. Тъй като това се цени само от човека.

Сега, когато имаме възможност да осигурим на всеки човек дълъг и относително здрав живот, да бъде добре възпитан, да бъде здраво стъпил на крака, да направим от него задоволен и познаващ живота човек, ние загубихме желанието да живеем. Ако можехме да поговорим откровено с много хора на Земята, то те биха казали: ”Ние живеем по неволя. Разбира се, страшно е да се мисли за това, да си легнем и да не се събудим. Но ако ни бяха предложили такъв безболезнен край, бихме се съгласили на това.”

Много хора си мислят за своето безсмислено съществуване, не им се иска да преживяват и да усещат онова, което сега се усеща от тях като живот. Това говори за преоценка на смисъла на живота.

Днес страдащите от депресия преминават от антидепресанти на леки наркотици, които постепенно се легализират, за да се поддържа човек в добро състояние на духа. Намиращ се под наркоза, той няма да тежи на ръцете на обществото, няма да има нужда от наглеждане и от някакво цивилизовано убиване. А с помощта на наркотиците ти го убиваш красиво.

За елита, това е най-добрия, евтин и прост изход. Те вече са си разделили промишлените гиганти за производство на тютюн и цигари, и решението за легализиране на наркотиците вече е взето на по-високо ниво.

Реплика: Но това не е поправяне.

Отговор: Властите нямат никакви инструменти и средства за поправяне на човека, а и в името на какво?! Те нямат такава цел, нямат никакво виждане за бъдещето. Те ще достигнат до необходимостта от поправяне само тогава, когато няма да имат друг изход.

Изход за тях също е и войната, която ще почисти Земята, оставяйки на нея един милиард жители и нормална екология. За тях това би било идеалното решение, и те биха направили това, защото за тях основното е да властват в нормален и благоустроен свят. А да се седи горе и да се управлява това безумие  няма смисъл.

Но проблемът е в това, че днес, в света на разкриващата се глобална взаимовръзка нищо не може да се предвиди и всеки ден се разкрива, че им остава все по-малко и по-малко време да управляват.

Те не могат да осъзнаят, че ние се управляваме от Природата, която е абсолютна любов и отдаване и проявява своята противоположност, за да ни привлече към себе си, да ни отблъсне от сегашната ни егоистическа природа. Те нямат това, затова не разбират причината за сегашната криза.

Силните на деня смятат сегашната криза за криза на свръхпроизводството и не разбират, че тя е предизвикана от спускащата се над нас висша сила и нейното приближаване към нас. А тя е абсолютно добро и любов и затова се проявява в нашите егоистични желания като сила, противоположна на нас. В крайна сметка това трябва да предизвика в тях осъзнаване на необходимостта за поправяне. Но това осъзнаване те могат да получат от Висшата сила само чрез нас, а нас засега не ни чуват.

Висшата сила постепенно спускаща се в нашия свят ни кара да виждаме, че има едно управление, една цел, един път, едно, целенасочено движение в природата. Но в мнозинството този въпрос все още не възниква: ”Къде е тази целенасоченост? Към какво ни води? По какъв начин?”. Но днес вече се усеща, вече схващат, че това е една сила, една идея, че това е зададено свише – всичко това е разбираемо, само още не е ясен самият процес и осъзнаването на неговата цел.

Мисля, че това е работа на близкото бъдеще. Ние трябва много да се постараем да обясним на масите, колкото се може по-бързо. Това е много по-важно, отколкото да покажем, че можем нещо да поправим. Затова ние се занимаваме основно с това.

Главното е да разпространяваме.

От ТВ програмата  ”Тайната на вечната Книга”, 19.08.2013

[125754]

Filed under: Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Мнение: Все по-често можем да чуем диагноза в политиката, икономиката, обществото: инфантилизъм. В западната психология и социология говорят за възрастни деца. През последния половин век психофизиологичните граници на възрастта силно се измениха.

Новото поколение не се стреми да порасне. Социолозите предлагат да се отнемат 10 години от реалната възраст, за да се получи действителната психофизиологична възраст. 40-50 годишните са все още „млади хора“.

Действителността за тях се превръща в забавна игра, всичко, което се случва, не се подлага на сериозен анализ. Всичко – Facebook, пристрастието към бърборене и безцелното ходене насам-натам, от площад на площад. За обществените групи от млади „фенове“ е важен не резултатът, а процесът на игра!

Чудовищата са: корумпирани чиновници, бюрократи, крадци и задачата е една – да унищожат това или онова чудовище, осъзнавайки, че всичко това е само въображаемо унищожение и си струва само да се впуснат в нова игра, в която чудовищата ще се появят живи и невредими. Навлязохме в период, в който с всяка изминала година животът все повече се превръща в игра, а предишните закони и способи за решаване на задачите не работят.

Реплика: Проявява се единната схема на всичко съществуващо, в което всички ние сме напълно взаимосвързани. Ние не разбираме нейното влияние върху всеки от нас, а само виждаме върху себе си резултата от нея, без да можем да го оценим. Намираме се в преходен процес, за който е още рано да съдим. Но доколкото той се случва с нас, то ние сме сякаш отключени от реалния живот и оттук възниква детското отношение към света, като към нещо, което се случва само… всичко за нас ще правят роботи, а ние ще продължим да си играем.

[113023]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

В наши дни Творецът преднамерено дава на целия свят усещането, че висим във въздуха. Човек не знае, какво да очаква, какво ще се случи по-нататък. Наводнение в Европа, тайфун в Америка, пожар или масово убийство. Тресе се целият свят: арабска пролет, турска пролет, протести и вълнения в Сирия, Либия, Египет. И всичко това, когато със съвременните технологии и възможности, които имаме, бихме могли да решим всякакви материални проблеми и да превърнем земята в райска градина.

На всички е известно това: на политолозите, учените, социолозите. Достигнахме такива нива на развитие, че лесно можем да обезпечим цялото население на земята с всичко необходимо: храна, облекло. Нямаме друг проблем, освен с човека – това е единственото, което трябва да се поправи.

Сега имаме възможността да си осигурим пълно материално изобилие, без да се лишаваме от нищо, да разрешим всички проблеми, и в същото това време, половината от човечеството умират от глад, а другата половина се разболяват от депресии и губят интерес към живота, както в Европа, където няма проблем с прехраната, но затова пък има други проблеми.

Единственото, което може да ни спаси, е промяната на човешката природа. Всички трябва да разберем това и да си го поставим като основна цел. Нямаме избор, в нищо няма да видим успех, ако не се погрижим за промяната на нашата природа. Това трябва да стане ясно на всички, както и на нас, занимаващите се с кабала.

Можем да оставим всички други опити за поправяне на положението, всякакви достижения за осигуряване на прехраната, облеклото, тежката и леката промишленост, технологиите, това ни най-малко не ще подобри положението ни. Технологически можем да правим чудеса, но не можем да се ползваме  от тях за благото на човека.

Можем да създадем лекарства за всякакви заболявания. Вече има лекарства срещу рака, лекарства за лекуване на сърце и бъбреци, и разбира се, ще има много по-добри от тези в момента – но тяхното производство е неизгодно и затова не се изнасят на пазара. Много по-изгодно е да се произвежда скъпа апаратура, да се създава по-голяма суматоха, да бъдат назначавани повече лекари и медицински персонал – около всичко това е създадена цяла промишленост. Системата за здравеопазване е фабрика за здраве.

Затова нищо не можем да подредим, докато не поправим човешката природа. Трябва да вложим всички сили в това направление, и тогава ще реализираме успех. Иначе нищо няма да се получи.

Неотдавна ми се счупи почти новият принтер. Успях да отпечатам не повече от 50 страници и той престана да работи. Всичко преднамерено се произвежда така, че не след дълга употреба да се счупи и ние отново сме принудени да си купим ново. Нашата природа ни кара нарочно да правим всичко наопаки. Като че ли се развиват новите технологии, напредва техническият прогрес, а в крайна сметка, по всички направления произтича реакция назад. И всичко това се случва, за да осъзнаем своето зло.

Затова не трябва да се учудваме, че няма добра, хубава среда и безопасност за нашия живот и живота на нашите деца. В крайна сметка, ще стигнем до там, че няма да можем да предвидим какво ще се случи в следващия момент и ще се превърнем в малко плашливо зайче, скрило се под някое листо. Такъв ще бъде животът: от сутринта ще мислиш, как да оцелееш до вечерта, а през нощта ще чакаш кога ще съмне.

За съжаление не може, не е възможно да се живее без страх. Защото ако аз съм егоист, то може да ми се въздейства само със страх. Съществуват хиляди видове страх: добър страх или лош, страх от този свят и от бъдещия, страх, че няма да достигнеш до Твореца, или страх, че не можеш да Му отдаваш. Но във всеки случай, страхът е най-действащият стимул. Страх, да не достигнеш до желаното, т.е. производната от желанието. Искам да постигна някаква цел и се страхувам, че няма да я постигна, т.е. получава се страх от страха – това е истинският движещ мотив, така наречения ”трепет”.

От урока по статия на Рабаш, 11.06.2013

[109781]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Във всеки човек има психологическа матрица за възприемане на лидера. Когато човек вижда някого, стоящ „отделено“ от групата, той психологически го възприема като нещо отделно. Явява ли се открояването на фанатични лидери следствие от това, че така ги възприемат масите? Как може да стане хармоничен преход, за да може не фанатиците и не управителите, а именно мъдреците да идват на власт? Тоест, в психологическата матрица на хората те трябва ли също да бъдат лидери?

Отговор: Да. За това са необходими две условия. Първо, мъдрецът трябва да разбира какво му е необходимо, за да стане лидер, или даже, в някакъв смисъл, диктатор на своята идея и да я наложи на обществото, в името на неговото благо.

Трябва да излезе от тясното си пространство, да се спусне до такова ниво, че обществото да го разбере, и да започне да работи в широки кръгове на обществото. Той трябва да създаде малка група от единомишленици, ученици, които ще могат да проповядват неговите идеи.

Всъщност това са същите тези пророци, които идват в света и пророкуват, т.е. проповядват идеите на мъдреца. По принцип ние вече някога сме наблюдавали това в историята при възникването на религиите.

От една страна, това е сериозна, голяма работа, която трябва да проведе мъдрецът. От друга страна, той може да работи само при особена подготовка на обществото, в което трябва да се прояви социална, еволюционна необходимост, говореща за това, че обществото се нуждае от предлаганите от него знания.

Затова мъдрецът и обществото трябва да се пресекат: обществото трябва да „разбере“ предложенията на мъдреца, неговата концепция, като необходима за оцеляването. И тогава ще стане тяхното съвместно взаимодействие: обществото е съгласно да се учи при мъдреца, да бъде „под него“ или под неговите ученици.

И това зависи не от хората, а от нашето еволюционно развитие. Затова нашето развитие и се нарича кризисно, защото то е съвършено непрогнозируемо от нас и става неочаквано, разрушавайки нашия предишен начин на живот.

Скоро ще видим как ще лъснат противоречията между това, което е възможно, и това, което всъщност има в човека и в цивилизацията. В свят, пълен с изобилие, ще има глад. При безграничните възможности да бъде здрав, целият свят ще е болен. Независимо от наличието на огромни източници на енергия, ще страдаме от техният недостиг и т.н.

Объркано, обезкървено от междуособици и всевъзможни проблеми, обезсилено, на неспокойното човечество ще е непонятно: „Защо се случва това с нас? Към какво ни води всичко това?“. Но от друга страна, в него постепенно ще възниква вътрешен въпрос: „За какво съществувам? В името на какво страдам?“.

Така сме устроени в своето еволюционно развитие, че нашите вътрешни желания постепенно се трансформират, и в крайна сметка в човечеството възниква въпросът за разкриване на смисъла на живота. Затова нашият следващ етап се явява познанието, разкриването на смисъла на земното съществуване и съществуването на цялото мироздание.

В такъв случай на обществото няма да му е трудно да определи кой може да го ръководи – човекът, който ще напълни живота им със смисъл. И тогава се появява мъдрецът със своите пророци, ученици, ръководители, възпитатели, които като лидери на обществото ще могат да организират човечеството. Тази група, подобна на библейският Синедрион, ще стане духовният връх на света.

От ТВ програмата „През времето“, 18.03.2013

[108847]

Filed under: Възпитание, Интегрално възпитание - Няма коментари→

Въпрос: Съвременната цивилизация се основава на това, че всяка задача се решава само от групи хора. Обаче, по отзивите на специалистите, опитите хората да се съединят в такива групи често водят до противоположен резултат. След три-четири месеца групата се разпада, от нея остава само основната част от хората, предани на идеята, а другите се разбягват. В какво е причината?

Отговор: Причината е в това, че на хората не им достига обединяващ стимул, затова и се разбягват.

Ако преди 20-30 или дори преди 10 години колективът е могъл да се обедини в група, то днес това е много тежко – хората нямат стимул да работят. За какво? Поради какво? Защо? Не е възможно да ги включиш нито в комсомолските редици, нито в нещо друго.

Човечеството отклонява всички програми. Къде е стремежът към покоряване на космоса? Нищо не е останало. Всичко е концентрирано върху това само да грабне, да открадне, да се отдели далече от цивилизацията и да се топли там на слънце. Хората нямат мотивация, още повече за такива сериозни неща.

Когато хората са се запалвали от големи идеи, са се старали да ги осъществят за себе си, за своите деца, за Отечеството, за Родината. Днес са открити всички граници, и отношението на човека към мястото, където живее, е станало особено потребителско, впрочем, както и към своята държава и своя народ. Разселили сме се по целия свят, предишните ясни граници са изчезнали.

Изчезнало е и понятието семейство – то се разпада. Няма я отговорността на родителите пред децата и на децата пред родителите. Децата, в най-добрия случай, изпращат родителите в старческите домове. Да, и родителите спокойно реагират на това, че децата си тръгват от тях и водят самостоятелен начин на живот.

Рушат се традиционните рамки на семейството, на колектива, на района, на  държавата и т.н. В човек не е останало нищо свято, т.е. изчезнал е идеалът, заради който си е струвало да живееш, да работиш, с някой да се съревноваваш, нещо да постигнеш.

Такова отсъствие на мотивация започна да се проявява през 20 век, но още беше много слабо и го ”подтикваха” или комсомолските редици, или страхът, както при Сталин, или промиването на мозъци, както при Хитлер. Но това е можело да се направи само в отделни случаи, за кратко време и при специални народи.

А днес, пътешествайки много по света и посещавайки различни страни, общества и цивилизации, виждам, че всичко това престава да работи.

Единственото, което може да даде стимул на човек, е напълването, което той получава непосредствено от работата в колектив, когато чувства, че именно в съюза с останалите намира някаква почивка.

Но за това трябва така да събереш, да съединиш и да издигнеш колектива, за да покажеш на хората как на нивото на сътрудничеството и взаимната поддръжка те започват да получават очарование от живота. Те създават помежду си изкуствено малко съобщество, даващо им чувство за живот, за съпричастност, за взаимно съединение, за съучастие, за грижа и за любов.

Ако всичко това се създаде в колектива, хората никога няма да си тръгнат. Те ще се връщат отново и отново, опитвайки се да работят, именно заради това. Не заради достигане на тези цели, които са нужни на тяхното началство или на стопанина, а защото, работейки по такъв начин помежду си, чувстват, че живеят, че съществуват, че се намират в някакво приповдигнато, възвишено състояние – над нашия еснафски живот.

От ТВ програмтаа ”През времето”, 20.03.2013

[108994]

Filed under: Възпитание, Интегрално възпитание, Криза, глобализация - Няма коментари→