Entries in the 'човек' Category

Неоспоримата правота на Природата

Хармонията на природата

Наблюдавайки обкръжаващия ни свят, ние може да помислим, че имаме работа с множество хаотични и противоречиви сили на природата: водата и вятъра разрушават горите, в пшеничното поле израства трева, лъвът изяжда агнетата. Така са мислили древните гърци, възкачили на Олимп множество богове, всеки от които отговарял за определен аспект на тези сили .
Много по-широкия и дълбок поглед на нещата позволява да се види, че в природата всичко е взаимно свързано .
Обкръжаващия ни свят представлява себе си набор от взаимно зависими , само настройващи се системи. Неживата природа, растенията, животните и дори човекът, като биологически организъм, са склонни самостоятелно да намират тази точка на равновесие, която в науката е прието да се нарича хомеостаза. Процесите на адаптация и подържане на динамическото равновесие работят през цялото време, но се забелязват най-много при вмешателството на човека . Много от нас помнят за екологическите катастрофи, които по това време са довели до унищожаване на комарите в Русия или врабчетата в Китай. Комарите – са малък и както се казва вреден елемент в природата, но без тях биха загинали рибите и жабите, които се хранят с техните личинки, реките и езерата биха се превърнали в блата и почвата ще започне да се променя, горите ще загинат. Примерите за равновесие и само адаптация на природните системи са множество, но кое се явява тази основа, която обединява природата и я подържа в хармонично равновесие?

Човече! Не търси друг виновник на злото. Този виновник – си ти самият.
Жан Жак Русо

(още…)

Кризата – предвиждане и прогнози


Въпрос: Ученият А. Д. Панов в своята работа „Кризата на планетарния цикъл на Универсалната история“ по пътя на интерполация на времето на цивилизованите революции, идва до извода, че поредната и най-значителна криза в развитието на природата и човека трябва да бъде в 2027 година (вертикала на Снукс-Панов), след която, цялото развитие на човешката цивилизация трябва коренно да промени своя облик. Вашето мнение за това предвиждане, а именно, че това е 2027 г, а не 2239?

Отговор: Има много догадки за кризата. Предчувствията са оправдани. Но има ли разбиране за причините за кризата, нейното протичане и нейните цели? Дати да се предсказват е неоснователно, защото ние не можем да съобразим нашето участие в осъзнаването на процеса и съзнателното ни изправяне, – а това веднага предизвиква положителни изменения в процеса и ускорява целия процес.
Нали „кризата“ е процес на възстановяване на нашето равновесие (подобие) с Природата (относно свойството отдаване и любов). Откакто излязохме на нивото на глобалния егоизъм, започна да ни действа общата сила на природата (глобалната взаимовръзка между всички части в нея), принуждавайки ни да и се уподобим (като части на едно тяло, да бъдем всички в хармония). Ако осъзнаем това изискване на Природата, и се устремим към съответствие с него, ние, според нашия стремеж да станем хармонична част от общата система на природата, не се нуждаем от нейните отрицателни коригиращи въздействия, усещани от нас като страдания (войни, глад, унищожения).
Тъй като е невъзможно да преценим, доколко ние самите вземаме участие в своето изправяне, не можем да предскажем протичането на целия процес. Пророците, кабалистите от древността, описват този процес, не включвайки в него човешката съставка. Затова процесът е пълен с ужасни страдания в световен мащаб. В нашите възможности е да изменим неговото протичане. Затова ни е дадена и Кабала. Затова до наши дни тя е била скрита. И затова сега тя се разкрива за всички.

Любов-само това и повече нищо

Казано е, че Творецът желае само едно – да носи благо на Своите създания.
Тогава защо страдаме? Отговорът е прост: „За да цениш доброто е нужно самият ти, макар и отчасти, да бъдеш добър“. Ставайки подобни на Твореца, ние ще възприемем, ще почувстваме абсолютната любов.
Кабалист – това е човек, който сам по опитен път разкрива добротата на Висшата сила.
В основата на тези сили е безпределната любов на Твореца. Цялата реалност е сътворена от любов. Но какво се крие зад общите фрази?
Висшата сила е съвършена и неограничена. Нейната любов към творението произтича от съвършената добрина и затова кабалистите я наричат „даряваща изобилие“ или просто „отдаващ“. Творецът – това е най-високото ниво на реалността и желанието на Твореца се проявява напълно едва тогава, когато творенията сами достигнат до тази степен на развитие.
Как се осъществява издигането? Способно ли е Творението да се изравни с Твореца? Нали за това то трябва да бъде такова, какъвто е Творецът, или в краен случай, Негово идеално подобие.
Подобни въпроси ни водят към едно от ключовите понятия в науката кабала: подобие на свойствата. (още…)

Най-рационалният

Произхода на човека от маймуната – това е едно от тези научни открития, за които ние узнаваме още в детството си. Много нагледно този процес можем да проследим на картинката, която изобразява превръщането на малката невзрачна маймуна в строен, гордо крачещ напред човек. Факта, че между човека и маймуната има роднински свръзки става толкова естествен, че всякакви други предположения, например, произхода от крава, предизвиква само смях. Но всичко това вече остана в миналото.
Днес съмнението за истинността на теорията на Дарвин, отдавна витае във въздуха, в началото проникна в пресата, а след това прерасна в тема, която се обсъжда на най-високи нива. Като пример ще приведем няколко фрагмента от откритото писмо, адресирано до президента на Украйна В.А. Юшченко: „… науката, която по времето на Дарвин е съдържала в себе си постулата на натурализма, т.е. изискването да се обясняват всички неща без да се прибягва до идеята за Висшия разум, се оказа все по-безсилна за да обясни възникването на живия и неживия светове…“ И по-нататък : „Инструмента наречен „наука“ се оказва безсилен да обясни произхода на битието, въпреки че този инструмент е много подходящ, когато трябва да се разпознава структурата и устройството на битието“. (още…)

Търсене на справедливостта

Справедливостта… Човечеството е започнало да се стреми към нея още в зората на своето съществуване. В първобитно общинния строй, като, че ли всичко е било по-справедливо и се е разпределяло поравно, но на първобитно ниво. Преразпределяли сме помежду си, като сме се продавали един на друг в следващия, робовладелчески строй.
От феодалите справедливост не би могло да се очаква. А при капитализма „справедливостта“ е била сведена чрез експлоатацията до критична точка. С други думи историята е правила своите спирали, а участниците в историята – своите.
Кампанела е искал да построи „Град на Слънцето“, Ленин е искал да построи „Държава на Слънцето“, Сталин и Хитлер са се готвили да построят „Планета на Слънцето“… Днес човечеството започва да разбира, че всички тези „строителства“ на справедливо общество са обречени на провал. Защо? (още…)

Под знака на Вавилон

Думата „философия“ в превод от древногръцки означава „любов към мъдростта“. Известният германски хуманист Йохан Райхлин (1455 – 1522) в книгата си „Изкуството кабала“ пише: «Моят учител Питагор, бащата на философията, все пак е получил своите познания не от гърците, а по-скоро от евреите. Затова следва да го наречем кабалист… И той е първият, който превежда думата «кабала», неизвестна на съвременниците му, с думата «философия»

Кабала не ни позволява да прекарваме живота си в прахта, но въздига разума към върховете на познанието (Йохан Райхлин. «De arte cabbalistica») (още…)

Кодът на Щастието – Разшифрован

В Кабала – науката за щастието – щастието престава да бъде загадка. Това изплъзващо се понятие, би могло да се раздели на съставните му части и да бъде разбрано. И по подобие на формулата e=mc2, съществува и формула за постигане на вечно щастие.

„Бързо: помисли за нещо, което би могло да те направи наистина, ама наистина щастлив.“

Това беше водещата реплика на заглавната статия на Нюзуийк от месец май 2007 година, посветена на въпроса за щастието. Видни психолози, социолози, биолози и икономисти се опитаха да дадат отговор на вечния въпрос: „Каква е тайната на щастието?“ или по-точно, „Какво би могло да ни направи щастливи? (още…)

Е, къде си ти, мой ангеле?

От самото си раждане ние попадаме в система, която непрестанно ни задължава да се развиваме. Ето го новородения младенец, мокър, червен, надаващ първият си вик. Това е началото на неговото самостоятелно развитие в света, където той внезапно е попаднал. След това той се учи да суче, седи, ходи, говори и придобива много от необходимите му навици. После детска ясла, детска градина, училище, университет… А след това?

Завършвайки университета, много продължават тихичко да съществуват, използвайки вече създадените навици и мечтаейки да достигнат накрая до пенсия. Други пък, виждат върха на своето развитие в служебните задължения и се хвърлят в кариерните висоти, разбивайки съперниците си. А някои спят и виждат себе си президент. Обаче рано или късно дори най-активният политик започва да мечтае за почивка, отдих и спокойствие. Но, за съжаление спокойтвието само ни се присънва… (още…)

Раждане на ново желание

– Вие не обичате котки? Вие просто не умеете да ги сготвите добре!
(народна мъдрост)

Съгласно спецификата на моята работа (развитие на мотивационната система на персонала) на мен ми се налагаше да споря с много хора по повод на свойството алтруизъм. Едни ме уверяваха, че то им е присъщо едва ли не по рождение, други, че подобно свойство е само идеал, зараждащ се в болните мозъци на не съвсем нормални хора. Дори никой не може да посочи точното определение за алтруизъм извлечено от многото интернет енциклопедии. Ето няколко от тях:

«Алтруизъм – нравствен принцип, предписващ състрадание и милосърдие към други хора, безкористна служба и готовност за самоотричане в името на тяхното благо.» (още…)

Разкошът на идеалните отношения

Развитието на езика винаги съпътства развитието на обществото. Ако у нас се появява ново понятие, ние трябва или да измислим нова дума, или да използваме стара дума с ново значение. В българския език думата  „духовно“ има две основни значения. Първото – духовно, свързано с религията, второто – културно явление, не свързано с религиозните направления – също наричат духовно действие. Но в последните години тази дума придоби още едно значение, за което и искаме да поговорим.

Отдалечаването от религиозното мислене през последното столетие предизвика ново отношение към духовното. Ако за религиозния човек понятието за Твореца е абсолютно непостижимо и се приема като даденост, то човекът на науката, на техническия прогрес, не е съгласен да приема информация без проверка. Той сам открива, сам иска да бъде творец. Именно затова стана изместване на смисъла на понятието  „духовно“ от религиозните насоки към културното творчество. (още…)