Въпрос: Казвате, че народът на Израел е бил избран от Твореца, за да помогне на цялото човечество да се приближи до Него. Но вече не живеем в древните или средновековните времена и не виждаме днешния свят да се нуждае от Твореца. Само религиозните хора говорят за Твореца, а обикновените хора не и никой не чувства нуждата от Твореца.

Отговор: Творецът е равен на природата. „Творец“ се нарича цялата огромна система на природата, необхватната сила, която включва и поддържа цялото творение. Това определение е напълно различно от религиозното.

Проблемът е, че тъй като нашият разум и чувства са толкова ограничени, не можем да признаем факта, че висшата сила също има чувства, разбиране и план и че организира процеса, водещ до дадена цел.

Представяме си тази сила като нежива, както е силата на гравитацията, която просто притегля и нищо повече. Мислим си, че само хората имат разум и мисли, а природата не.

Но днес има много научни статии, които говорят за висшата сила, която развива цялата материя. Тази сила има план и цел, които са предопределени и които ни движат съобразно този план. Ситуацията ни не е случайна и в света нищо не се случва случайно.

Дори обикновената еволюция, която ни изглежда своеволна, всъщност е предопределена. Всеки път различни желания се съединяват и воюват помежду си – те точно изпълняват предопределения план. Само че не го знаем, но днес учените вече започват да говорят за това.

От 485 беседа от „Нов живот“, 28.12.2014

[150971]

Filed under: Възприемане на реалността, Природа, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Има ли някакви шансове за успех човек, който учи просто по инерция? Той не изоставя съвсем материалния живот, макар че той също не го привлича. Но от друга страна, вижда че кабала за него е твърде голямо предизвикателство и не вярва, че ще може някога да стигне до разкриване на Твореца.

Отговор: Не е възможно да се учи по инерция. Всеки преживян миг изисква разход на енергия. Когато човек се учи, му въздейства висшата светлина и го удържа. Явно за него е нужно да премине през такъв период. Има периоди, когато човек въобще се превръща в безжизнено тяло: в материалния свят той вече се е отучил да живее, а в духовния още не е започнал.

Въпрос: Имам впечатление, че с години може да бродим на границата на духовния свят и така и да не достигнем до молитва?

Отговор:  Не, това зависи от теб, от обкръжението. Повярвайте, говоря на основа на практическия ми опит: не може периодът на подготовка да продължава безкрайно. Няма състояние което да продължава вечно.

В действителност всеки миг, в който ти съществуваш, някак е свързан с духовно напредване, светлината ти въздейства, и капка по капка ти влива духовна сила. Само че, тя трябва да се натрупа до необходимото ниво, а за това е нужно  време.

И ако искаш бързо да достигнеш до разкриване, трябва да го ускориш. Но не може да бъде така, че чашата никога да не се напълни. Това не се случва. Всъщност е необходимо да се знае само едно: как да се свърже групата с целта.

Аз искам да ям супа, а на мен ми казват: „Тогава си донеси чиния!“ Но аз нямам чиния, къде тогава да ми налеят супата? Чинията – това е групата. Ако не се включа в групата, нямам в какво да получа духовното. Трябва неразривно да свържа групата с постигането на целта, с разкриването на Твореца. Още…

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Системно форматиране

Въпрос: Не за първи път наблюдаваме, как нов чoвек попада в политическата система с искрено желание за благотворни промени, но се оказва в порочен кръг.

За да постигне резултати, той трябва да действа по правилата на системата – и тогава тя започва да го „форматира“, докато духът на нововъведенията в него не се замени със застоялата атмосфера на старите рамки. Може ли да се избегне това? Може ли да бъде иначе?

Отговор: Не. В рамките на старата система ние нямаме никакви шансове. Попадайки тук, човек преминава през неизбежно „прекрояване“ и вече не поражда нищо качествено ново.

Въпрос: В последния, 19-ти Кнесет, (Израелското Народно събрание – б.п.) влязоха 53 нови депутати – почти половината от състава му. Първоначално те бяха мощна сила, стремяща се към промени. Но, в крайна сметка, принципно, нищо не се измени. Това е нелогично?

Отговор: В егоистично, развалено общество политическото ръководство е егоистично и развалено повече от всички. Нали лидерите са избрани по критериите на точно това общество като най-успели негови представители. Те са огледалото на народа. „Те” това сме ние, само че в прогресия.

Системата ги „поглъща“, подобно на машина за унищожаване на документи, и ги „изплюва“ вече други. Човек трябва да общува, да играе своята роля, да се занимава с дела, да се изказва в медиите, да заседава, работи, съблюдавайки всички съществуващи норми. Друг изход няма за него – така или иначе, той попада в много твърда система и е принуден да се адаптира към нея. Иначе тя „не го слуша“, не може да се съобразява с него.

Отначало го приветстват горещо, а после, когато повдигне дума за нещо конкретно, му казват: „Не, при нас редът е друг. Да, разбира се, нужни са промени, но трябва да се действа по правилата, да се отчитат различните интереси и сфери на влияния…“

В крайна сметка системата прави от човека това, което и е нужно, не оставяйки и камък върху камъка така, както са били по-рано. „Преформатират“, „смилат“ го, като дървена кукла: била една кукла – станала друга.

След половин година от такава аклиматизация в системата, човек забравя, какъв е бил по-рано. Той вече не е същия, вече не помни грандиозните замисли – да кажем, за поевтиняване на жилищата или хранителните продукти. Още повече, че му дават да управлява тези структури, в рамките на които може да намали цените и той, оглавявайки някое министерство, нищо не може да направи. Още

Filed under: Възпитание, Израел днес, Криза, глобализация - Няма коментари→

Тора, „Левит“, 19:35: Не извършвайте несправедливост на съда с измервания, тежести или течности.

Тора води човека до целта и всичко, което той прави е само за да напредне още малко по пътя. Неправилното равновесие между дясната и лявата линия се нарича „неправедност на съда“. Равновесието се измерва „с тежести или с измервания“, т.е. по вътрешните човешки свойства и по външните отношения между хората. Затова трябва винаги да следвате средната линия, златния път, съединявайки правилно дясната и лявата линия.

Тора, „Левит“, 19:36 – 19:37: Трябва да имаш верни везни, верни тежести, верни ефа и верни ин. Аз съм Господът твой, който те доведе до земята на Египет. Трябва да съблюдаваш всички Мои закони и всички Мои укази и трябва да ги изпълняваш. Аз съм Господа.

За да превърнем отрицателната егоистична сила в положителна, т.е. за да облечем лявата (егоистичната) сила на дясната (алтруистичната), за да могат те да действат заедно, трябва правилно да ги уравновесим. Тоест доколкото имаш в дясната ръка алтруизъм, свойството на любов и отдаване, дотолкова можеш да използваш егоизма, за да бъде присъединен към свойството отдаване. Това общо действие създава средната линия, която определя и служи като връзка на двете линии.

Колкото повече напредвате към съединяването, любовта и отдаването, толкова повече Творецът разкрива егото във вас, за да може да имате какво да балансирате. Затова егоизмът на всеки издигащ се нараства все повече и повече. Това напълно противоречи на логиката на нашия свят: ние вярваме, че ако сме поправени, ставаме по-добри.

В духовния свят човек напредва по две линии, укрепвайки средната линия с помощта на двете, постоянно ставайки все по-добър в дясната линия и по-лош в лявата. Той непрекъснато преминава от едната линия в другата и е ту прекрасен, ту ужасен, и всичко това е само за да се научим да работим в правилното съединение на двете свойства.

Казано е: „верни везни, верни тежести, верни ефа и верни ин.“ „Верни“ се отнася до средната линия, т.е. до правилното съчетаване на двете свойства.

Реплика: В нашия свят за верен човек, който е лоялен, се казва, че е „добър човек, който не е егоист и който непрекъснато отдава и винаги мисли за другите“!

Отговор: Такъв човек просто не се е развил достатъчно, и е наивен, подобно на малко дете. Той все още не е събрал и не е изкарал всичко, което е в него.

Хората, които следват духовния път поглъщат целия вселенски егоизъм. Те разкриват невероятен егоистичен потенциал вътре в себе си, но той се държи под капака на масаха (екрана) и това е причината за техния огромен духовен потенциал. Това е така, защото всички сили на егото са съсредоточени на отдаване в духовна посока.

Затова е много трудно да се изкачат духовните висоти. Егото непрекъснато притегля надолу, а вие трябва да се издигнете нагоре. Затова е казано, че всичко във вас трябва правилно да бъде отмерено.

Въпрос: Може ли състоянията, през които преминават кабалистите, да се видят с просто око?

Отговор: Кабалистите представят духовни и телесни състояния, които, следователно, не са очевидни за обичайния човек. Аз знам през колко много състояния преминаваше денем моя учител Рабаш, които обикновения човек не би ги разбрал.

Въпрос: Какво почувствахте от тях? Как, усещайки човека във всички негови проявления, може да не забравите, че пред вас стои велик учител?

Отговор: Това са двете страни на една монета: отношението към тялото и отношението към духа. Аз лесно мога да ги различа, защото тялото е физическото състояние и знам как мога да се справя с него, тъй като знам нещо от медицината и съм израснал в семейство на доктори. Но що се касае до духа, то тук се опитвам да не се намесвам.

От ТВ програмата „Тайната на вечната книга“, 16.04.2014

[150626]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Конгрес в Грузия Семинар №1

Намираме се под постоянното въздействие на една, единствена сила на Твореца – няма никой, освен Него. Защо Творецът през цялото време ни обърква? Ту спим, ту изведнъж скачаме, вдъхновяваме се, радваме се, ту отново не знаем къде да отидем. По-добре ли е да сме по-близо до другарите или по-далече от тях, от групата, настроението ни ту е добро, ту изведнъж става лошо. Какво иска Той с това, че ни хвърля от една страна на друга? Защо не ни даде правилната посока, за правилно развитие, навсякъде и на всички?

В религиите, например, се казва: „Прави така и всичко ще е наред. А ако правиш иначе, ще стане лошо.“ Всичко е ясно. Така учим и малкото дете: „Това не трябва, това е лошо, прави така и ще бъде добре.“

В света всичко е малко или много ясно, освен нашата духовна работа. При нас се случва нещо много странно. Винаги сме в пълна бъркотия: това, което вчера разбирахме, днес вече не разбираме, дори не можем да се върнем към това, което е било вчера.

Защо Творецът прави от нас хора, мятащи се от едно състояние в друго, от едни изводи в други? Ако Той е един, единствен, единен, ако Той от начало до края е като единна сила, която ни контролира, от къде се вземат толкова различни състояния, ако ни управлява само Той? И второ, защо прави така, че да ни доведе до напълно объркано, неразбираемо състояние, в което нито желанията, нито мислите могат да предложат нещо?

Въпрос: Защо Той прави това? Ако допуснем, че това е единствената сила, способна да ни прехвърля от една страна на друга, то защо Той предизвиква такова състояние в нас, че колкото повече напредваме, толкова повече съмнения и трудности имаме?! Той не иска ли да напредваме към Него. Той не иска ли да ставаме по-умни и по-силни. Има цел, има методика, има всичко. Защо всеки път се появяват все нови и противоречиви чувства, мнения? Какво изобщо става?! Защо Му е нужно това?!

Отговор: Творецът постоянно ни дърпа, за да разберем своята безпомощност и в крайна сметка да се обърнем към Него. Защо Той ни тресе през цялото време като в пералня? – За да загубим опора под краката си и да се вкопчим за Него.

От 1-вия семинар на конгреса в Грузия, 05.11.2012

[92896]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Практическо обединение - Няма коментари→

Трябва да се обединим във всички наши желания, за да постигнем целта, обединението между нас, от което нямаме никаква представа. Това е като пъзел, който Творецът е създал за нас, а ние трябва да се опитаме да го съберем.

Стараем се колкото е възможно повече да се приближим един към друг, но връзката между нас, така че да сме в контакт, е възможна само при условие, че Творецът ще го направи. Самите ние не сме в състояние да влезем в контакт един с друг, още по-малко да се съединим. Творецът трябва да бъде свойството отдаване между нас, което да ни свърже.

Тъй като колкото повече се приближаваме един към друг, толкова по-голямо отхвърляне възниква между нас, както между два положителни или два отрицателни магнитни полюса – колкото повече се опитваш механически да ги приближиш един към друг, толкова повече те се отблъскват взаимно от магнитното поле.

Какво да се прави? Творецът трябва да бъде като лепило тук. Тоест силата на отдаване трябва да бъде повече от силата на получаване и тогава те ще се слепят помежду си, при това без да отменят силата на отхвърляне, а ще започнат да я използват. В нашия свят няма пример за това. А в духовния дори силата на отблъскване се превръща в сила на привличане.

Не разбираме как е възможно това. В теб остава силата на отхвърляне, егоизмът с неговото желание си остава, но работи по обратен начин. В нашия свят няма нищо подобно на това и ние не разбираме как силата на отблъскване може да действа като сила на привличане. За това е нужно особено свойство, наречено „светлина, възвръщаща към източника“, което изведнъж дава на силата на отхвърляне способност да се добави към силата на привличане и свързване, при това без да отменя себе си, без да се превръща в противоположна сила, а да остане себе си.

От урок по книгата „Зоар“, 18.10.2012

[90572]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Изисква се много дълго време за това, в противовес на всички свои желания и пориви, човек да убеди себе си в необходимостта да изгражда отношения с другарите. Ще мине много време, докато той си изясни всичко това, и достигне вътрешното съгласие, след много подеми и падения.

Постепенно, чрез опита от всички преминати от него състояния и действия, проверявайки себе си, той започва да разбира, кое за него е добро и кое лошо. Преди е мислел, че добро е, когато получава нови усещания, разбира и чувства повече, смята себе си за уважаван и силен. Но сега постепенно започва да разбира, че всички тези приятни усещания съвсем не служат като признак за духовен напредък. Обратно, те означават, че той все по-дълбоко потъва в своя егоизъм, в желанието да се наслади, в материала на творението.

Отначало той мисли, че напредването се състои в изучаване на теорията, в знаенето на материала. Той “захапва” книгите, стремейки се да ги разбере, и предполага, че по този начин ще може да се приближи към целта. След това той “се хвърля” да разпространява това знание, надявайки се, че ще получи възнаграждение за своите усилия. Опитва се да пробие в различни направления, въртейки се около една, най-важна точка – любов към ближния.

Той тръгва към нея едва, след като не остава друг изход, от пълното отчаяние да постигне нещо със свои сили. Благодарение на светлината, която му проблясва от всички тези действия, той започва да осъзнава и да усеща, че явно входът в духовния свят се отваря именно там, където неговото сърце се съединява със сърцето на другаря.

Чрез тази точка, където сърцата се докосват, аз излизам от своето сърце и прониквам в сърцето на ближния, за да може там – вътре в ближния, да се разкрие това, което се нарича мой духовен свят. И така постъпва всеки от нас в отношението си към другарите.

Изисква се много време, за да се извърши тази работа, защото тя трябва да отиде в сърцето, а не в разума. Разумът става само спомагателен, външен инструмент. Така човек започва да напредва в правилната посока, към най-далечното и омразно състояние от всички, които съществуват в този свят.

Преди той дори не е могъл да си представи, че целта на живота може да се състои в това. Но именно това трябва да достигне, за да стане смисъл на неговия живот съединяването на сърцата на всички обитатели на този свят в едно сърце.

Трябва да се запаси с търпение и по отношение и на самия себе си, и на другарите, преминавайки различни полярни състояния. Всеки изисква свое време и свои форми на развитие, докато накрая не открие, че нямаме друга работа, освен любовта към другарите.

И колкото по-късно човек достигне това осъзнаване, толкова той е по-успешен после. Хората, които са готови веднага да се “хвърлят” в тази работа, обикновено бързо “прегарят”. Това осъзнаване изисква време за адаптация, за откъсване от всички други работи, за да може човек от опита си, и в резултат на положените усилия, да достигне разочарованието. И тогава ще разбере и ще почувства, с помощта на светлината, връщаща към източника, че нищо няма да му помогне освен съединяването. И тогава вече започва неговата работа на правилното място.

А тъй като сме свързани в една обща мрежа с всички обитатели на този свят, то предаваме на всички това усещане и разбиране. Така светът започва да говори за необходимостта от по-голяма връзка между хората, която може да спаси човечеството. По степента на нашата работа над себе си, всички наши усилия, привлечени от нас съгласно закона за подобие със светлината, също така се изплискват във външните съсъди, в цялото човечество и така това знание достига всички.

От урок по статия на Рабаш, 11.10.2012

[90034]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Целта на групата е да ни издигне на стъпалото на човека. И това е възможно само за сметка на величието на Твореца, което е невидимо за нас, поради  нашата тъмнина. Но именно в тъмнината можем да изградим помежду си новите ценности, които не се базират на никаква егоистична основа.

И знаем, че тези ценности са напълно неосъществими, защото иначе те биха произлезли от нашия егоизъм. Но духовната основа се намира над егото като сфирата Есод, която се намира над Малхут. Затова всичко зависи от това, каква основа избираме за себе си: просто прах, неспособен на никакъв живот, или прах, излизащ от земята (афар ми-адама), вече приемащ подобие на висшето, както човека (Адам), подобен на Твореца.

Всичко зависи от това, какво ще поставим за главно и приемем за най-важно. Започваме да играем с важността на Твореца, на учителя, на групата, на учението, на целта и това става нашата най-сериозна и важна игра в групата. Защото във вътрешността на своето его, на своето желание виждаме тъмнината. И нашият егоизъм постоянно расте, усилвайки все повече тази тъмнина. Но ако сме отгоре, над тази тъмнина, ще развиваме величието на нашата обща цел и така всички в групата ще получават горивото и енергията за придвижването именно през тъмнината.

Това означава, че вместо да напредваме с помощта на палката, подгонваща ни отзад, избираме сами да се теглим напред към величието на висшето, към величието на свойството отдаване, на взаимната помощ, на връзката, на любовта към всички висши ценности, характерни за природата на Твореца.

Именно с тази цел се основава кабалистичната група и в такъв вид тя трябва да се съхранява, като постоянно, все по-точно изяснява своето предназначение, основата. Кабалистичната група е силна с качеството си, а не с количеството. И в нея трябва да влизат само тези хора, които действително са способни на такова напредване. В това се изразява и нашата сила, защото трябва да достигнем, колкото се може повече, подобие на светлината – израствайки на височина, а не на ширина.

“Затова сме се събрали тук, за да основем група, в която всеки от нас може да следва духа на отдаване на Твореца. А за да достигнем отдаването на Твореца е необходимо преди това да се започне с отдаване на човека – и това се нарича любов към ближния”. (От статията на Рабаш “Целта на групата”)

От урока по статия на Рабаш, 09.10.2012

[89843]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Мир в света“:  Строителите са тези, които желаят съзидание и блага на обществото. Заради това често са готови да отстъпят своето достояние на другите.

Тези, които, по своята природа, са склонни към разрушение и беззаконие, им е изгодно заради лична полза да се държат за категорията истина, тоест на принципа „моето – е мое, а твоето – твое“. Никога не са искали да жертват нещо свое за другите, независимо от заплахата за съществуване в обществото, доколкото, по своето естество, се явяват разрушители.

Две тенденции към разрушение и съзидание виждаме в света и днес. При което съзидателният аспект касае не само отделни хора и организации, извършващи благотворителна дейност, но и държави, които създават специални спомагателни механизми за нуждаещите се, макар че законите  не ги задължават за това. Така се подслажда предизвиканото от нашия егоизъм отсъствие на порядък, честност и справедливост в човешкото общество.

Носи ли полза? Всъщност, ако не е целта на творението, подобни средства биха достигнали нужния ефект. Проблемът е, че днес промените подлежат не само на вътрешни обстоятелства, но и на външни условия. Ако се променяше само нашето егоистично желание, проявявайки все по-голям напор, – бихме компенсирали тези необходими поправяния и съжителствали в обществото повече или по-малко комфортно. Така, по същност, сме живели в последно време, внасяйки в нашите взаимоотношения определена степен на справедливост, честност и общо съгласие.

Обаче  в съвременната епоха се разкрива нещо ново – променят се обкръжаващите условия. Иначе казано в добавка към нашия егоизъм се разкрива, че по неволя сме взаимосвързани и не можем да се откъснем един от друг. Ето, това  ни създава проблем. Ако не беше тази взаимовръзка, предизвикваща глобална, интегрална криза, на нас ще са ни достатъчни социалните механизми на взаимопомощ, обновяващи се от време на време. Бихме подържали старците и младите, самотните майки и нямащите.

Обикновено държавата не действа праволинейно, предпочита да не оставя човека на улицата без средства, дори всичко да е напълно законно. Винаги сме се старали да смекчим жестоките порядки – в някаква степен да поправим недостатъка, предизвикан от Твореца, който ни е направил различни. Удобства и стипендии за постъпване в университет, налогови намаления и т.н. – всяко общество, всяка страна предприема подобни мерки, защото „инстинктивно“ иска да запази своето благополучие.

Но ето беда: до сега това работеше, а вече – не. Работата е там, че днес между нас се проявява, взаимна връзка, и в същото време сме лишени от взаимно поръчителство. Като следствие, се създава отрицателен разчет: аз завися от всички и съм в дълг пред всички.

Въпросът сега е, как да живея в съответствие с новите условия.

От урока по статия „Мир в света“, 12.10.2011

[57441]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Ние не можем да вървим направо, но сме способни да построим обкръжение, което ще ни влияе и от положителната страна, и от отрицателната. В положителната страна: обкръжението разкрива в човека допълнителни желания, завист, стремеж да достигне това, което имат другите.

А в отрицателната страна: обкръжението показва на човека, колко той е по малък от останалите, колко не може да бъде заедно с другите, колко е против всички, колко го измъчват усещанията за неговата нищожност и тревогите за това, какво ще бъде с него.

Тоест обкръжението подтиква човек от положителната страна и от отрицателната, придвижвайки го напред по „зиг-заг“, срещу вятъра – по направлението към целта. Така, той разкрива допълнителен стремеж, в допълнение към първоначалното желание, което е заложено в него от страна на самото творение, в информационните гени (решимо), пробуждани в него от Твореца. По такъв път преминава неговото напредване.

Основно, тази работа се състои в построяването на обкръжение, влияещо върху човека. Получава се, че той сам строи това влияние, и в тази степен – разкрива себе си за това влияние на обкръжението. Ако той не влага своите сили в групата, то няма да се открие пред нея.

Това се вижда от пример с човек, грижещ се за деца или домашни животни. Колкото повече влагаме в някого, толкова по-близък и по-любим става той за нас. И ето защо, ние започваме много чувствително да реагираме на неговото обратно въздействие, откривайки себе си за любовта и връзката.

Точно така става, и с обкръжението – колкото повече влагаш в него, толкова по-скъпо ти става то. И тогава, ти ще отвориш себе си за въздействието на обкръжението, като построиш средствата,  които ще накарат да напреднеш на зиг-заг срещу твоя егоизъм – към целта на творението.

С това ние завършваме своите усилия до пълната степен, за която е казано: „Не вярвай, че някой е полагал усилия, но не е намерил желаното!“

От урок по статия от книгата „Шамати”, 21.09.2011

https://www.laitman.ru/group/55280.html

[55280]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→