Въпрос: Получава се, така че следващото стъпало в еволюцията е духовното, тоест, развитието на душата в нас?

Отговор: Следващото стъпало в нашето развитие се нарича висш свят.

Въпрос: Но еволюцията на природата става извън нашето желание и не предполага свобода на избора?

Отговор: Свобода е дадена само в избора на пътя, по който ние вървим към целта. Но всеки човек трябва да развие душа.

Това е както в училище, където има деца които се учат добре и се наслаждават на живота. А има такива, които не искат да учат и получават наказания и страдат. Но, в края на краищата, те също завършват училище: с добро или с наказания. Така и ние можем да вървим към развитие на душата по всевъзможни пътища, но крайният резултат вече е предопределен.

Въпрос: Значи, трябва да развия душа през живота си в този свят? Тя не е някаква абстракция, съществуваща някъде в друг свят?

Отговор: Развиваме своята душа в този свят, защото душата, това е силата на отдаване и любов, съединение с другите. Затова мога да я развия само в това време, когато съм егоист, преодолявам своето его и се приближавам към другите хора. Само с такова действие, с такива стремежи, развивам в себе си нова сила на единство и съединяване с другите, която се нарича „душа“.

Въпрос: Излиза, че развитието на душа е просто развитие на нови свойства?

Отговор: Душа означава развиване на нови, алтруистични свойства. Душата е силата на отдаване в човека, която сега я няма в него. Има само нейният зародиш, малко зрънце, потенциална сила.

Но аз мога да развия този потенциал така, че той да се превърне в действена сила. Според това как този потенциал ще се реализира в действие, започвам да разкривам пред себе си нов свят.

В новото свойство ще видя нов свят, както днес виждам този свят в своя егоизъм. А висшия, духовен свят се вижда в свойството отдаване.

Толкова реално, както сега виждаме само този свят и живеем в него със своите тела, ние ще започнем да живеем в духовния свят със своите души.

От програмата по радио 103FM, 01.02.2015

[154886]

Filed under: Без категория, Възприемане на реалността, Свобода на волята - Няма коментари→

Мнение: „Щастието“ като понятие е достойно за критика. Мисълта, че всички действия трябва да бъдат насочени към неговото постигане е много опасна. Вследствие, в съвременното общество се появи нова болест – страх от тъга.

Призивите – „напишете всички събития, които днес те направиха щастлив“, „щастието е право, което ни е дадено с раждането ни“, „Ободри се, не обръщай внимание на всички неуспехи“ – звучат диво.

Ние възпитаваме децата си в стандарт, който определя, че те са длъжни във всички случаи да бъдат щастливи. Каква глупост! Цялостност – това е състоянието към което трябва да насочим действията си, а частта от цялото – е разочарование, страх, усещане за тъга, безсилие и разбити надежди. Именно тези неща ни правят такива, каквито сме в действителност.

За разлика от страданията, усещането за щастие, победа и блаженства – са преди всичко приятни изключения. И това се случва, но практически на нищо не ни учи. Трябва да заменим думата „щастие“ в смислово значение с „цялостност“ и да направим призива по-точен. Това, което се случва в момента с мен ми помага да стана цялостен човек, цялостна личност! Имали сте лош ден? Отговорът е – да!

Реплика: Кабала предлага отношение към света по средната линия. Да определяме всичко според ползата, която допринася за постигането на целта на съществуването. Която се доближава при съединяване на щастието и трудностите. Но затова е необходимо да разкрием истинската цел. Която може да бъде само по-голяма от живота. Какво ни води към тази цел? Трябва да съпоставяме всичко, което се случва с доближаването към целта.

[154908]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - Няма коментари→

Безсмислено търсене

Въпрос: Всеки от нас, поне веднъж на някакъв етап в живота си, си е задавал въпроси за Бога. Когато настъпи беда, когато ни притиска отчаяние, ние инстинктивно търсим Неговата помощ и се обръщаме към Него. И от друга страна оставаме опустошени, не намирайки контакт с Него.

Някои търсения на Бог дават сила, други виждат в тях проявление на слабост, но така или иначе този въпрос, както и отношението към него, играят ключова роля за човека в частност и за човечеството по-специално.

Според вас съществува ли в нас връзка с Бога? Свързва ли се Той по някакъв начин с нас?

Отговор: Темата е много сложна. Струва ни се, че трябва да бъде проста, интимна, лаконична, но в действителност е точно обратното.

Можем да кажем: „Ако има Бог, той ще ни се покаже. Защо Висшата сила ни ражда и развива, а в същото време отхвърля, отстранява и не показа публично своята загриженост.

Нашият живот ни показва, че ако има Бог, той ни е отхвърлил: „Правете каквото искате”. Това не подхожда на висшата, съвършена Сила. Защо тя да не ни се разкрие и да ни каже как да живеем? Защо не ни обучава в тайните на щастието?

Нали ако тя съществува, всичко в мен произхожда от нея. Въпреки това, имайки възможност да се върна обратно, бих променил всичко в собствения си живот и обкръжение…

Ако Бог очаква от нас правилно да устроим своя живот, в крайна сметка следва да ни обясни какво се разбира под правилно устройство. Да ни обясни каква е целта на живота, за какво живеем в този свят, от къде идваме и отиваме ли някъде? Причината за раждането, причината за смъртта, причината за това, което се случва между нас – всичко това остава без отговор.

Виждаме как нашият свят се спуска все по-ниско, докато хората не се разбират без Бог или го търсят във всички религии и вярвания. От зората на света Той остава скрит зад завесата на невежеството.

Възможно ли е този зов да е безперспективен? Защо ми е да му се отдам? Защо да хабя сили, ако за хиляди години съществуване на човешката цивилизация ние така и не сме се срещнали с Бога? Може да вярваме във всичко, но къде е ясното постижение, проявяващо се в усещане? Къде е реалният контакт – материален или вътрешен, рационален или духовен?

В последно време по подобен начин търсихме извънземни цивилизации. А днес вече не сме уверени, както преди, че тяхното съществуване е реално. Изяснявайки, че на Земята има уникални условия, които е възможно да не съществуват никъде другаде във Вселената – единствен по рода си комплекс от фактори, обезпечаващи нашето съществуване. Идеята е, че ако този набор е бил различен, ние бихме съществували по друг начин. Обаче никъде не намираме никаква друга форма на живот. Още

Filed under: Творец - 1 коментар →

На сърцето не можеш да заповядваш

Началото е в постинг Боговете на нашето време, ч.1

В света има много наставници, всеки от които устремява своето паство към божество от един или друг род. Те са навсякъде – в религиите, в различните практики от типа йога, във вярванията на южноамериканските индианци…

Към тях следва да добавим психолозите от различни школи и направления, а също новите концепции, проявяващи се през последните петдесет години.

Но, изследвайки този спектър, видях по мое време, че на сърце ми е друго и не може да се сближи с техните богове.

Струваше ми се, че Бог е необходимо да се « обрисува», да се формира в себе си, а ми предлагаха нещо изкуствено, изискващо от човека спазване на различни външни условия, било то физически действия, словесни „мантри“, танци, особен хранителен режим, особено дишане, особен начин на живот и др. Всичко това се отнася до нашето съществуване в материалния свят и не мога да го приема.

Преминавайки през „много ръце“, така и не повярвах на никого. Почувствах, че това няма да ме напълни. Една-две срещи са достатъчни, за да направя този извод. Отначало откриваш новото и то леко те обърква, подхваща те, увлича те, но последвалия анализ и проверка откриват, че не ти е по сърце.

Наука на науките

В резултат на това, стигнах до науката кабала и веднага почувствах, че тя говори за това, пред което моето сърце капитулира. Тук наистина мога да намеря контакт с Бога, с други думи, с Висшата сила, при това самата тази, която съм търсил.

Науката кабала определя Бога по следния начин: „Няма никой освен Него“, „Добър и Творящ добро“, „Напълващ света“. Той е всичко и човек придобива възможност да Го постигне, съгласно закона за подобие на свойствата, но само при условие, ако се издигне до Неговата природа.

Казано по друг начин, можеш да Го разкриваш само в степента на своето равенство на подобието с Него.

Бях на 33 години, когато открих за себе си науката кабала. Преди се занимавах професионално с научна дейност и видях, че кабалистичната методика съответства на традиционната наука, също на психологията и философията. Кабала обхваща всички сериозни, солидни концепции и постижения на човека в този свят и правилно ги използва.

Като цяло, кабалистичната методика е научна, базира се на емпиричното наблюдение: „Можеш да се ръководиш само от това, което виждаш“, „Което не разкрием, това няма да познаем по име и по дума“.

Тук няма вяра, в общоприетото разбиране на тази дума. Всичко е обусловено от постижението, а постижението е максимално ясно, дълбоко и достоверно знание, което придобивам.

Готовност за промени в себе си

Въпрос: И все пак, може ли да се установи връзка с Бог без методика?

Отговор: Не. Точно обратно, цялата кабалистична методика е предназначена за това, да установи връзка с Него.

Въпрос: Но, нали е казано, че Бог пряко е говорил с Авраам?

Отговор: За да разберем първоизточниците, е необходимо първо да се научи езика, на който са написани. Имам предвид, не иврит, а така наречения „език на клоните“. Човек трябва да промени вътрешните си свойства, своето отношение към живота, към обкръжението. Необходимо е да приема целия свят като средство за промяната в себе си: „Всички са създадени за мен, за да се изменя с тяхната помощ, съобразно Бога“.

И ето тогава, правилно използвайки целия свят, постепенно  уподобявам на Бог своите желания, свойства, устремления и ще вляза в контакт с Него.

И обратно, ако връзката с Него не се базира на вътрешни промени, то тя е мнима, въображаема.

Защото живеем в свят, подчиняващ се на твърди закони. И общият закон на Вселената се нарича „Закон за подобие на свойствата“ – способен съм да възприема всяко нещо, в което и да е, от петте си усещания или извън тях, в „шестото чувство“, само ако то е подобно с нещо на усещаното явление. Аз улавям всичко и всекиго, а този външен фактор ме усеща само в този случай, когато имаме, макар и отчасти обща природа с него.

Но не всички са готови за това. Мнозина биха били готови да разкрият Бог, понеже това ще открие целта за тях и ще измени целия им живот, ще покаже какво е добро и какво е лошо в него. Ще се промени цялата скала с техните приоритети, ще се прояви резултата на техния живот в този свят…

Но кога делото ще достигне реалната равносметка на изискваните усилия за това? Защото 99 процента се завръщат към обикновения живот и едва единици продължават пътя, докато не достигнат подобието на свойствата, разкривайки така Твореца.

Тогава, накрая, аз и Той се оказваме заедно.

Следователно, има Бог. Наистина съществува Висша сила, властваща над всичко. На всеки от нас е предоставила възможност да опознае, да разбере себе си, по пътя на промяна на собствената природа. Програмата за това изменение се нарича “науката кабала“.

От 515-та беседа за нов живот, 05.02.2015

[153972]

Filed under: Език на кабала, Творец - 1 коментар →

Да не допускат на главата си плешивост, да не бръснат края на своята брада, да не правят прорези по своето тяло. [Тора, „Левит“, „Емор“, 21:05]

Човек не трябва да променя своите желания, трябва само правилно да ги насочва. Казано с други думи, аз не трябва да се ограничавам в своите желания, да ги прекършвам и потискам, а само точно да ги направлявам посредством тяхната съвместимост към единната цел.

Преди всичко, взимам две желания и анализирам, как мога да ги обединя, така че те заедно да стигнат до следващото стъпало и на него да се обединят в едно цяло, а на следващото стъпало да намерят още желания с които могат също да се обединят, така че в своето единство да достигнат на по-следващото стъпало. И така по йерархията до най-висшето единно желание, което съединява в себе си всички останали така, че в него може да се прояви Твореца.

Независимо че желанията са свързани помежду си и са устремени към единство, то те са различни. Получава се мозайка от допълващи се едно друго до съвършенство желания. От една страна, в нея се проявява целостта, а от друга страна виждаме различните части, цветове, форми.

Можем да четем тази мозайка, разбирайки нейното единство, защото тя се състои от множество части. Ако това беше просто проява на единение, да допуснем само бял цвят, щеше да ни е много по-трудно. А когато мозайката на желанията проблясва в цялата палитра на цветовете, ние я възприемаме като мелодия.

Въпрос:  А нима това разноцветие не преминава по-нататък в един цвят?

Отговор: Възприема се като единно цяло, но именно защото се състои от много нюанси. В противен случай ние нищо няма да усещаме.

Ние усещаме хармонията в музиката, независимо че тя се състои от различни тонове и преходи. Но това се възприема от нас като обща хармония, като единство. А ако разкъсаме цялата партитура на съставните ѝ части, то няма да имаме никакво единство.

Именно затова хора от различни националности, с различни професии и различна менталност, събирайки се заедно, могат да достигнат единна цел, единно желание. И колкото по-високо се издигаме към обединението, толкова по-голямо разнообразие ще се проявява у нас, така че да го реализираме.

От ТВ програмата „Тайните на вечната Книга“, 21.05.2014

[153718]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Често наблюдаваме как сред хората се разпространява определено състояние на духа. Стремеж за промяна, за отслабване, усещане за щастие или угнетеност – всичко това се предава като по въздушно-капков път. В такъв случай как трябва да възприемам своите усещания: като свои лични или като натрапени от обкръжението?

Отговор: Колкото повече се задълбочаваме в системата на природата, толкова по-ясно виждаме, че всичко зависи от всеки. Това е дълбока взаимна връзка, която се състои от хиляди отношения между нас. Разбира се, че това не го осъзнаваме, но връзката остава, тя е постоянна и аз не мога да я игнорирам.

Мога чувствено да се отделя от нея, да се скрия на самотен остров или в гъста гора. Но, по степента на отделеност от обществото, се обричам на ограничен, нещастен живот. Например, ако се окажа сам в космоса, много скоро ще открия, че всички мои чувства са атрофирали – като клетки или малък орган, отрязан от тялото.

Много е важно да изучаваме степента на свързаност между нас, тъй като това ни поставя в действителното ни положение спрямо обкръжението. Преди всичко, това се отнася до човешкото общество: как трябва да бъда свързан с тях?

Как да разкрием тези връзки и да се научим да ги усещаме? В каква форма да даваме и да получаваме? По принцип, такава е нашата цел, което означава, че трябва да изучим интегралната система – средството за достигане на щастлив живот.

Въпрос: Когато нещо в нас не е поправено и ние чувстваме причината, инстинктивно започваме да се грижим за себе си.

Отговор: Няма физиологични или психически болести, лични, семейни, общи или глобални проблеми. Има само неизправна система, в която се намираме всички ние. Затова виждаме, че политиката, икономиката, финансите, животът на народите и различните страни, всичко е смесено и всички зависят един от друг.

Ако се опитвам да господствам над някого, то обязателно ще получа обратна реакция. Някога Европа искаше да управлява Африка и Азия, а сега самата тя е под властта на емигрантите оттам.

Въпрос: Следователно, ако нещо в мен не е поправено, трябва да търся причината в себе си?

Отговор: В мен няма причина – ето това е интересното! Аз не съм виновен, че съм такъв, виновна е общата система  Но аз мога да направя така, че да изменя системата и тогава тя ще ми въздейства. Всъщност методиката за интегрално възпитание дава на човека знание за това как е устроен светът и как можем да го управляваме.

Въпрос: Да предположим, че съм разбрал собственото си състояние, предизвикано от системата. Какво да правя с това, което съм разбрал?

Отговор: Отиваш в група от хора, които като тебе искат да повишат качеството на живота си. Например, ние сме група от 10 човека и започваме да се свързваме един с друг чрез различни упражнения и игри.

Ако се съединим правилно,  започваме да чувстваме свързаност над егоизма си, над личните подбуди и навици. Това усещане понякога възниква в група от хора, които имат обща мисия, или в семейство, в което личните интереси отстъпват на колективните.

В момента, в който се свързваме и ставаме като един, този „един“ се превръща в интегрално чувство. Чрез него започваме да долавяме намиращата се в света интегрална сила, така както сателитната „чиния“ поглъща сигналите от космоса.

Въпрос: Как може тази информация да ми помогне в живота?

Отговор: Обществото е затворена система. Ако  бъдат уравновесени малките части – десятките, за които вече говорихме – това непременно ще заздрави цялото човешко общество. Постепенно хората ще видят, че всички човешки недостатъци могат да бъдат поправени с помощта на такъв подход.

От 250-та беседа за новия живот, 12.11.2013

[153593]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как да придобием власт над късмета? Може ли да превърнем лошия късмет в добър жребий?

Отговор: Хората си мислят, че могат да правят всякакви манипулации със своята съдба, със ситуациите, през които трябва да минат в своя живот. И дори нещо да им е предначертано, те си мислят, че могат да променят това на основата на своята свободна, случайна, ежеминутна воля. Приискало ми се е и го променям в една или друга посока.

Това не се нарича власт над късмета. Преди всичко, такава няма. Виждаме в нашия живот, че даже силните в света, най-богатите и влиятелни хора, управляващи промишлеността, армията и всичко друго, също действат, изхождайки от определена система от закони. Не е възможно по друг начин. Те не могат да правят каквото им се иска. Всички са с достатъчно вързани ръце.

Необходимо е да се разбере, че да владееш късмета е възможно, но съгласно условието записано в Тора: „Исраел е над звездите и знаците на късмета“. Под понятието Исраел се има предвид не националността записана в паспорта, а стремежът на човека към целта, предопределена предварително („Исра-Ел“ – в превод „Право към Твореца“).

Ако той всеки път проверява посоката си към целта и е готов целеустремено да се предвижва напред, всеки път, на всяка крачка, тогава идващата към него сила на късмета, „капка на късмета“, (късмет – на иврит „мазал“, от думата „нозел“ – „стичам“), ще го направлява в правилната посока, съобразявайки се с неговото и нейно добро желание, т.е. посоката на човека и посоката на тази сила ще е една и съща. И тогава той ще напредва леко.

Исраел е този, който изяснява за себе си целта на творението и извършва всички действия, за да я приеме със цялото си сърце и душа. Той започва да вижда, че да я желае е най-доброто за него, дори и срещу неговата природа, срещу възпитанието получено в детството му, срещу общия егоизъм в него.

Целта на творението е да постигне всеобхватна любов, отдаване на ближния, обединение с цялата реалност, с цялото човечество за благото на всички. Тази цел е пълно отдаване и любов на принципа „възлюби ближния като себе си“, а от „любовта към ближния – към любовта към Твореца“, и за това тя е противоположна на нашата природа.

Това са достатъчно отдалечени от нас категории, неразбираеми за нас, и за това сме длъжни да си ги изясняваме. Но най-важното е да изясним целта. И тогава, във всеки миг от нашето съществуване, ще усещаме как получаваме пулсациите на някаква сила от различни страни. Ако правилно се насочвам към целта, те идват и ме побутват с добро към целта. Ако не съм се насочил правилно към целта, то ще разпозная под какъв ъгъл съм спрямо действащата върху мен сила, и съгласно това мога да коригирам своята посока.

Тогава моят живот става подобен на този на летец в кабината на самолета. Той през цялото време управлява и насочва самолета съобразявайки се с данните които вижда на контролното табло и по указанията на диспечера, като постоянно проверява своята посока.

Това много прилича на начина по който напредваме, ако искаме да напредваме правилно, възприемаме всички сили идващи свише – „капките на късмета“ и целта, като идващи за наше добро. За добро, защото всеки път ние променяме себе си, за да получим направляващо въздействие за постигане на тази цел.

Затова е казано „Исраел е над звездите и знаците на късмета“ – това е този, който всеки миг се устремява „право към Твореца“, т.е право към това свойство, което е присъщо на висшата сила, на общата сила на природата – добрата и творяща добрини, към силата на отдаване и любов.

[153122]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Как да получа пропуск до пулта за управление  на „филма на живота“?

Отговор: За това е необходимо да се издигнем над своя егоизъм, там където се намират твоите мисли, желания, сили, действия, насочени към отдаване, а не в своя полза.

Живот на такава висота изисква от теб да направиш съкращение на своя егоизъм и да имаш антиегоистичен екран, да се покриеш с щит, гарантиращ, че никога няма да помислиш за някакво действие заради себе си.

Ако бъдеш защитен срещу егоистичните намерения, то ще ти позволят да влезеш там.

Въпрос: За чия полза ще мисля, ако не за своята?

Отговор: Ще мислиш за ползата на общата програма, за нейната правилна, добра и бърза реализация за доброто на всички творения. Ако мечтаеш именно за това, то ще можеш да стигнеш до него. Понеже тогава ще се присъединиш към силите, които се наричат „ангели“, за да участваш активно в тяхната работа.

Въпрос: Страшно ли е да разкриеш ангелите?

Отговор: Няма нищо страшно в това. Просто ангелите са сили, като всички сили на този свят. Ти се учиш да ги използваш и те започват да те слушат. Силите на природата се наричат ангели. Силата на гравитацията също е ангел.

Влизаш в контролната кабина за управление на цялото творение, за участие в неговото управление, заедно с всички други сили на природата, в полза на човечеството, придвижвайки го  към желаната цел. Защото влизайки там, си задължен да се въоръжиш със силата на любовта. Тогава ще използваш всички намиращи се там сили, за благото на цялото човечество.

Въпрос: Аз получавам власт не само над своята съдба, но и над съдбата на всички други ли?

Отговор: Теб няма вече да те интересува твоята лична съдба. Ще се грижиш за цялото човечество, за всички души. Ще получиш контрола над цялата програма на творението, за да напредва по пътя на светлината, тоест да се насочва към добро развитие.

От 497-ма беседа за нов живот, 11.01.2015

[152906]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Има такива необикновени сънища, които като че ли ни предават някакво съобщение. Възможно ли е да се разчитат сънищата?

Отговор: Никога не съм придавал значение на сънищата ми и не съм се опитвал да си спомня какво ми се е случило през нощта.

Има два типа хора. Едните се замислят за смисъла на живота, а другите просто живеят и толкова. Тях не ги вълнува защо живеем, с каква цел: просто изживяват своето време и умират, като че ли освен това няма нищо друго. За тези хора е много важно какво ще им се случи утре или вдругиден, след десет години, защото те се намират в ръцете на съдбата.

Затова се надяват, че ако научат нещо за своето бъдеще, ще могат да се предпазят от ударите на съдбата или да я променят. И тук възниква въпросът: възможно ли е това? В края на краищата, ако не е възможно, по-добре е да не знаеш своето бъдеще. Защо сега трябва да се тревожиш за нещастията, които ще ти се случат след три години?

Ако ми предскажат нещо хубаво, тогава съм съгласен. Но аз нямам контрол върху своята съдба и могат да ми пророкуват всичко. Обикновено с годините животът не става по-добър.

Само кабалистите разполагат с инструменти за промяна на своята съдба. И затова те не се нуждаят от пророчески сънища и тяхното тълкуване. Във всеки момент си изясняват как правилно да реализират своя живот, с каква цел и по кой най-добър и кратък път. Затова съдбата им е в техните ръце и за тях не е важно какви са били сънищата им.

Представи си, че сега на теб ти се показва цялата книга на твоя живот като дневник, написан по дни. И можеш да прочетеш какво ще се случи с теб днес, утре, вдругиден. Това добре ли ще е?

Реплика: Разбира се! Ние живеем в пълна неизвестност, незнаейки какво ще се случи утре.

Отговор: Неизвестността е най-хубавото нещо. Ако в този дневник е написано: във вторник ще те нагрубят, в сряда ще те уволнят от работа, в четвъртък ще си счупиш крака, в петък синът ти ще направи пакост в училище. Целият ни живот е пълен с такива събития.

Защо трябва да знаеш за тях предварително? Как ще живееш днес, ако знаеш за всички неприятности, които ще ти се случат след седмица, месец, година? Ти ще се отчаеш до пълна безнадеждност. Затова не трябва да се разкрива бъдещето.

Друго нещо е ако можеш да промениш записите в този дневник. Това е, на което ни учи науката Кабала. Това е истината за разгадаване на всички ваши сънища.

От 497-та беседа за нов живот, 11.05.2015

[152576]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Хората обичат да си фантазират по-добър живот. Някои през цялото време се отдават на такива сладки мечти, откъсвайки се от реалността и живеейки като в сън.

Може ли човек да развие в себе си способността да държи средната линия и правилно да съедини положителната и отрицателната сила на природата, подобно на Яков и Йосиф, за които се разказва в Тора? Ще има ли възможност да си представи желаната картина на бъдещето и наистина да я постигне?

Отговор: Възможно е, ако човек развие в себе си силно желание към някаква цел, определяйки я като цел на живота си. Трябва само да си изясни откъде в него се е появило такова много силно желание? Възможно е, той да се намира в този свят с особена мисия.

Предназначението на един човек е да стане голям лекар, на друг – премиер, на трети да достигне високо духовно развитие. Такива стремежи идват от нашата най-коренна точка, наречена точка в сърцето. Тя пробужда във всеки човек своето съответстващо желание да стане нещо.

Също така можем да получим тези стремежи от обкръжението, оказвайки се под определено въздействие. Около нас има много хора, но всеки се впечатлява от нещо свое. Всички тези данни получаваме от общата програма на природата.

Въпрос: Ако съществува висша програма.определяща моята съдба, то как мога да я променя, така че бъдещето да бъде такова, каквото аз искам? Как да направя така, че да се изпълнят моите мечти? Как да променя тази скрита програма?

Отговор: Всичко, което е написано в тази програма, все едно ще се случи – независимо от това, знаеш ли за него или не. Общата програма трябва да се реализира. А от къде всяка секунда към теб идват мисли, как се появяват хора, с които встъпваш в контакт, случващите се изведнъж събития, всичко това става съгласно общата програма. Ние действаме вътре в нея, като послушни марионетки.

А ако искаме да се издигнем над тази програма, то трябва да достигнем това ниво, на което действат силите, управляващи целият ни свят. Днес науката кабала ни позволява да направим това, но ни трябва много силно желание.

От 497-та беседа за новия живот, 11.01.2015

[152835]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→