Въпрос: След преминалия Песах се чувствам ужасно от осъзнаване на злото. Как да се справя с това? Какво да правя?

Отговор: Ние сме длъжни да опознаем своята природа. Човек е поработил през празниците, приложил е усилия в стремежа си да разкрие Твореца в себе си, да излезе от егоизма и сега му се разкрива част от големия егоизъм – за това се чувства безсилен, уморен, липсва интерес към висшето… Какво да се прави?

Да се радва – за това, че му се е разкрило злото и може „да скърца със зъби”, да се обърне към групата, към ученето, към Твореца, – когато няма нито сили, нито желания, когато очите се затварят, мозъкът не работи, всички чувства са затъмнени – точно сега!

Това е прекрасно! Именно това е състоянието, в което трябва да бъде „работника на Твореца”. Точно тогава може да се помоли за милост свише.

Това не означава да плачеш и да умоляваш Твореца, за да те съжали. Това няма да помогне! Ние се намираме в система, в която всичко е стриктно премерено – мислите, усещанията, силата и слабостта, които ни трябват в даден момент.

Длъжни сме да съберем всичко в едно и да разберем, че за това ожесточение на сърцето е казано: „Аз ожесточих неговото сърце!”.

Творецът ни хваща за ръка, приближава ни до Фараона и ни показва колко е ожесточил сърцето ни. Сега изборът е наш. С кого сме ние – с Моше(точката в сърцето) или с Фараона(сърце)? Ако стенем: „Аз съм уморен, повече не мога, всичко ми дотегна…”, тогава сме под властта на Фараона, негови роби сме.

Ако все пак хванем Твореца за ръката, Той ни предлага: „Да отидем до Фараона”. Това означава, че Творецът е до нас и сме задължени да го разпознаем. Тогава ще имаме сила да се противопоставим на Фараона.

Постарай се да се хванеш за Твореца! Опитай! Ще видиш колко близо е Той до тебе! Казано е: „Творецът е близък до разбитото сърце!”.

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 07.04.2010

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Защо е трудно да си призная, че съм егоист и да намеря злото в себе си?

Отговор: Тъй като човек е живо същество, в него има защитна сила, нали е длъжен да защитава себе си, своя живот, своята природа, своето собствено «аз».

Така, както кората (клипа) защитава ябълката, докато расте. Ако кората е повредена, ябълката загнива, без да узрее. Кората трябва през цялото време да пази плода.

Егото- това е клипа, и трябва да го пазим, докато в него расте желание.

Когато желанието «узрее», можем да махнем клипата и да го използваме, да изядем ябълката, която е вътре.

Затова, докато растем, нашият егоизъм през цялото време ни защитава, като не ни дава да осъзнаем злото. Това зло още е недостатъчно. Ако я нямаше клипата, аз бих викал като дете, което плаче и вика майка си за всяка дреболия, която му се случва.

Затова нашето его ни затваря вътре в себе си, прави от нас «каменни сърца», за да не искаме да молим: «Аз съм мъж и няма да Те моля! Аз съм упорит, и Ти ще правиш каквото аз поискам!»

Ние се противопоставяме на Твореца и се борим с Него за власт, както е казал Фараона: «Кой е той -Твореца, че да слушам Неговия глас?»

Искаме Творецът да изпълнява всичко, което си пожелаем. Аз се обръщам към него не с молба, а с изискване. Изискване трябва да има, но идващо от пълното его, от «злото начало». Минава време и на човек му е много трудно да се съгласи, че е егоист.

Но в последствие, под въздействието на светлината човек достига до такова състояние, че се пречупва. Това се нарича «вратата на сълзите», когато човек чувства, че няма вече нищо, и е готов на всичко.

«Прави каквото искаш! Нека да не получа нищо, нека да нямам нищо, нека да не бъда самия себе си! Изтрий всичко, само ме извади от това състояние! Не мога да го търпя, защото съм противоположен на отдаването!»

Това е точката на вътрешна криза, която е длъжна да се разкрие в човека.

Откъс от урока по книгата «Зоар», 03.03.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Необходимо е да разберем, каква сила се крие в книгата “Зоар”. Тя е оръжие, средство за спасение дадено в ръцете ни, единственото, което може да извърши духовна и материална революция в света.

Ако проумеем цялата и важност, то с нейна помощ ще успеем да променим себе си, действителността и да повлияем върху съдбата си, и лична, и обща, на всички заедно.

Всичко това е в нашите ръце. Това е един особен ключ, който притежава човек към системата от управляващите го сили.

Ние само трябва да знаем, как с този ключ да отключим заветната врата, вратата водеща към духовната система. Но работата е там, че ключът трябва да отключи самите нас!

Всяка дума от книгата “Зоар” трябва да се възприема така, като че ли се намира вътре в самия мен, вътре във всеки един от нас. Става дума единствено за нашия вътрешен свят.

Аз чета: “Да отидем при Фараона” и си представям, че и Твореца, и Фараона, и аз(Моше) – всички те заедно се намират вътре в мен.

Трябва да почувствам, какво означава “да отида” и към какво желание се приближавам, към какво свойство, наречено “Фараон”, “злото начало”, с помощта на силата, която се нарича “Творец”.

Не съм способен да вървя направо към него, виждам доколко този “Фараон” е велик и властва над мен.

Единствено благодарение на това, че се държа за Твореца, което се нарича да се държиш за дясната линия, отдаването, Тора (Висшата светлина), аз мога да се приближа към лявата линия в мен, зла и егоистична и да не я разрушавам, а засега само да се измъкна от нейната власт и да се издигна над нея.

После я превръщам в добра сила, за да може вместо зло начало да стане добро.

Всичко това е възможно само за сметка на изучаването на книгата “Зоар”. Всяка нейна дума показва някакво мое качество, сила, отношенията между тях, протичащият в мен процес.

И изучавайки тази своя вътрешна, духовна анатомия, аз съм длъжен да си представям всички части от тялото на моята душа.

А моите усилия ще привлекат към мен Висшата светлина, връщаща ме към своя източник, към доброто.

С такава надежда нека четем книгата “Зоар”!

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 06.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Filed under: Клипове - Няма коментари→

Не е нужно да се стремим да поправим света, в действителност сами ще поправим себе си, трябва само да изучаваме действията, които изпълнява над нас висшата светлина. Както е казал Твореца на Моше: „Да тръгнем към Фараона!”.

Моше е млък, изплашен, това свойство в човека е много слабо. А срещу него стои огромно чудовище – цялото творение, целият свят, в ръцете на което е цялата власт, всичката храна, всичкия кислород.

Всичко това аз получавам от Фараона, това е цялата моя реалност! А срещу нея въстава някакво неголямо свойство, мъничко желание, което иска да избяга и да излезе из-под тази власт и да започне да живее в друг свят!

Ние почти не усещаме в себе си такава възможност да се издигнем и излезем от своя егоизъм. Ние не знаем, къде въобще да излезем, къде да избягаме от това египетско робство?!

Но Твореца ни говори: „Да тръгнем към Фараона“ – заедно! И Моше, като малко дете, взема за ръка възрастния и те вървят заедно.

От страна на човека е нужно само съгласие, молба, искане към Твореца за помощ. На него не му е необходимо сам да се бори със злото.

Но хората не разбират това и мислят, че сами са способни нещо да направят. Това е глупак, който нарича себе си герой…

В това се спъват всички религии и като че ли и „духовните“ методики, защото лявата страна (егоистичните желания) ни е дадена именно за това, за да се прилепи към дясната – нали в това се и състои общата цел.

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 11.01.2010

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Ние не сме способни да надвием нашите желания. Способни сме единствено да заменим едно желание с друго, по-добро. В крайна сметка човек представлява желание и не е в състояние да тръгне срещу себе си.

Единственият начин да се надвие едно желание е чрез използване на външна сила – силата на Светлината. Светлината ще започне да води войната, която човек води. Затова Твореца каза на Мойсей: „Нека да отидем при Фараона! Аз ще го преборя, за да демонстрирам Моята силата и мощ върху него. Аз ще ти покажа всичко това!” Затова Твореца каза, „Аз създадох злото начало и Тора за неговото поправяне, защото Светлината която е скрита в нея връща човек към първоизточника.”

Затова, човек нетрябва да се бори срещу себе си, а да направи опит да привлече Светлината с помощта на Кабала. Необходимо е само да вижда собственото си зло от далеч и да има желание да се слее с него. Тези действия напомнят на историята на Мойсей, който израснал в къщата на Фараона, но след това я напуснал.

Получи ли сме точката в сърцето, наречена Мойсей. Сега трябва да привлечем Светлината, Твореца, за да се изправи срещу това зло – Фараона.

Съществуват три компонента, съответстващи на текущото състояние:

1. Човешкото зло, неговият егоизъм, който е скрит вътре в него. Това е човешката природата наречена Фараон.

2. Ново съзнание, което започва да се формира в човек, точката в сърцето, Мойсей. Това е осъзнаването, че човек трябва да поправи злото си начало, в противен случай не би достигнал духовното.

3. Източникът на Светлина, Твореца. Това е книга която описва по какъв начин се поправя егоизмът под влияние на Светлината. Книгата е средството, позволяващо на човек да привлече Светлината, за да поправи егоизмът си, да го промени и трансформира в добро.

Злото начало се намира вътре в човек – Фараонът. Силата на Светлината, която човек привлича по време на уроците е силата на Твореца. Човекът, Мойсей, заема средната линия, в която непрекъсната води тази война. И както е написано, „Човекът трябва непрекъснато да поставя доброто начало срещу злото начало.”

Точката в сърцето (Мойсей) израства в къщата на Фараона. Мойсей сяда в скута на Фараона играейки си с брадата му и неговата корона. Мойсей беше като осиновен внук на Фараона и осиновен син на дъщерята на Фараона, Батя. С други думи, той беше принц.

Но веднага след като човек се отделил от злото начало, той започнал да чувства, че те са противоположни и се мразят един с друг. Фараонът повече не разговарял с човек, като към свой близък приятел. Той разговарял сякаш с някакъв странник или враг.

По този начин човек се отделя от егоистичната си природа, отвратен от нея и мразейки я. Неговата единствена надежда е Светлината да дойде по време на изучаване на Кабала и да промени неговата природа.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Въпрос: Започнах да изучавам Кабала преди половин година, омъжена съм, имам 4 деца, мъжа ми не одобрява особено заниманията ми с Кабала, ние не сме ортодоксални вярващи. От това което прочетох във вашите книги, разбрах, че сега са настъпили други времена и че е настъпило време за духовно пробуждане. Аз вече се примирих с това, че в мъжа ми все още не се е „събудила точката в сърцето“, но в последното съботно издание на списанието за младежи имаше въпрос към рав Авинер дали може да се изучава Кабала в „бейт Кабала ле Ам“ (Кабала за Народа, или Бней Барух) и бях удивена от отговора му, че „не може!“. Отговорът му не само ме отблъсна от ученето, което бях започнала. До сега усещам, че това е правилният път, но излиза, че проблемът се състои в това, че аз изучавам нещо, което е забранено.

Оригинал на въпроса към рав Авинер и отговора му, както е публикуван в списанието:

Mоже ли да се изучава Кабала в „бейт Кабала ле Ам“ (Бней Барух), който се ръководи от Рав Д-р Михаел Лайтман?

Отговор на рав Авинер: Равините забраниха това категорично поради 2 причини:

1. Организацията Бней Барух има структура на секта, вижте в сайта „יד לאחים“ (Яд ЛеАхим).

2. Няма никаква богобоязън към изпълняването на мицвот (заповедите)

Отговор: За рав Авинер можете да разберете от сайта https://aviner.net. Той желае да се прослави като защитник на Тора и затова излиза против Кабала, и против нас, в частност. А за самите наши занятия, разбира се, нито той, нито който и да е друг, не могат да кажат нищо, защото разбират, че нямат представа от Кабала. Освен това, аз съм известен като особен ученик на РАБАШ. Обикновено те отговарят, че ние: (още…)

Filed under: Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Неотавна в списание Yant бяха публикувани материали от анкета, в която са участвали 140 000 души от 150 страни и 89% от тях са отговорили, че са доволни от живота, настроени са оптимистично и вярват, че кризата ще свърши и бъдещето ще е по-добро. В такъв случай има ли смисъл да се разказва на света за науката Кабала?

Отговор: Нашата работа е да разпространяваме знание за науката Кабала, правейки всичко възможно. А когато след няколко месеца дойде следващия удар, хората ще започнат да обръщат внимание на тези материали, които вече ще бъдат готови за всички. А това, че сега всички се радват, се нарича „ обременяване на сърцето“, както е станало с Фараона.
Евреите в Египет са говорили така: „Всичко е прекрасно! Ето, получихме малък удар, но сега отново всичко е добре. Имаме пълни съдове с ядене! Никой не ни безпокои, всичко върви нормално. Само Моше ни създава проблеми със своето отношение към Фараона. Ако не беше той, нямаше да имаме никакви проблеми! Ако ние не дразним Фараона (нашия егоизъм), ще живеем нормално. Разбира се, че ще се наложи да се съгласим с някои неприятни ограничения, но това е напълно търпимо.
Така нашият Егоизъм ни заблуждава и ни въвлича все повече в тази криза. Ние сме длъжни да видим това, иначе няма да узнаем цялата дълбочина на нашия егоизъм, този „помощник срещу самия себе си“. Той е длъжен да ни залъгва и убеждава, че още не е така страшно. Човекът и миг преди смъртта си мисли, че все още не е така лошо и всичко ще се нареди. Стар анекдот: Човекът пада от покрива, преминава край осмия етаж и на въпрос на съседа: Как е работата?, отговаря: „За сега всичко е наред“ – това прилича на ставащото с нас ….
Откъде ще се вземат държавните средства за осигуряване на хората с хранителни продукти, медицинско обслужване и други необходими услуги? Но за сега продължава празника на живота, преминавайки край осмия етаж.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Може ли Кабала логически да обясни връзката между определени удари и отсъствието на връзка между хората?

Отговор: В резултат на египетските наказания мъдреците на Фараона са дошли до извода, че наказанията произлизат от Твореца: «Това е Божия пръст!» – казали те. И макар Фараона да се противил: «Кой е Твореца, че да го слушам?» но в резултат на ударите се предал и пуснал робите на воля.
Фараонът – това е създаденият от Твореца егоизъм. Наказанията, това са страданията, които се разкриват поради използване на егоизма. От ударите ние започваме да ненавиждаме егоизма си и да усещаме, че ударите идват от Твореца. Именно Той ни изпраща тези удари – за да пожелаем да излезем от Египет и от Фараона, от властта на егоизма над нас. В началото осъзнахме, че нашата природа не е наша, а е външна власт над нас.
Но като получавам удари от това, че аз съм егоист, аз съм длъжен постепенно, чрез стремеж към висшето, чрез «Моисей» в себе си, да разкрия, че ударите произлизат от Твореца, да разкрия Твореца в неговото скритие – иначе аз ще Го възненавидя.
Човек е длъжен да премине през процес на развитие от ненавист към своя егоизъм, отблъскване от него, раздяла с него, към сближаване със свойството отдаване – тези етапи сега и преминаваме.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как се обясняват в Кабала 10-те египетски наказания? Ако под наказания се разбира довеждането да катастрофи и бедствия, то кое от тези десет наказания ни наказва сега? И какво ни заплашва занапред, ако не се поправим с помощта на това наказание? Може би те са ни дадени като страхове, за да ги победим чрез помощта на вярата в Твореца? Ако се преборим със страховете, тогава и наказания ли няма да има?

 Отговор: Наказанията – това е осъзнаването на своя егоизъм като зъл Фараон, от който има само един път – бягство, в тъмнината, дори в пустинята (отсъствие на напълване), по-добре смърт (пустота), хвърляйки се в Червено море (Последното море, на границата с духовното), само за да не се остава с него (в него). Тъй като ние се състоим от 10 части на егоистичното желание (10 нечисти сфирот), сме длъжни да осъзнаем злото на егоизма във всяко от 10-те желания – това са и 10-те наказания. Осъзнаването може да бъде леко, чрез изучаването на Кабала и отказ от егоизма в група, получавайки от нея подкрепа – и наказанията се усещат като наша обща атака срещу своите болки.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→