Въпрос: Какво означава да благодаря на Твореца?

Отговор: След всички усилия, които се изискват от мен в разпространението, ученето и групата, аз достигам до отчаяние и тогава започвам да възприемам своето егоистично желание отделно от себе си. По същия начин, болният човек чувства мястото на заболяването и неговият източник – болезнената зона вътре в него, която той различава и иска да изолира.

Тогава той започва да работи над изхода от Египет, над изолиране на егоистичното желание. Човек се опитва да отдели себе си, но не може. Така преминават първото и второто Египетско наказание.

След това човек започва да чувства, че всички тези изменения по отношение на злото му начало са предизвикани от Твореца. Както пише Тора, Творецът известява Мойсей, че Той е дал сили на Фараона, за да се издигне и прояви Себе си над него.

Човек започва да вижда и разбира, че Творецът извършва цялата работа в него. Той води човека нагоре, над егоистичните разчети, а след това го спуска, и той пада. Тогава Творецът още веднъж го извежда, а по-късно човек отново пада. Така, отново и отново, човек придобива знание и усещане за факта, че ако Творецът не извърши над него тези действия, той завинаги ще остане в Египет, вътре в егоистичното желание.

Тези впечатления се натрупват, стават по-ясни и по-силни, докато човек не закрещи, готов на всичко – дори на най-големия мрак за своя егоизъм – всичко, за да избяга от него. Това е „Египетската тъмнина”, нощта на изхода от Египет. Няма по-голяма тъмнина от тази, но ако той знае, че следва Твореца, тогава човек предпочита тази тъмнина. Разбира се, той не я предпочита в желанието за наслаждение, а защото Творецът върви пред него.

А ние достигаме това, чрез прецизна работа.

От урока по статия на Рабаш, 23.01.2011

[33461]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Готвейки се за конгреса в Берлин, ние изпитваме трудности при получаването на сили от обкръжението. Как, занимавайки се с физически действия, да не загубим връзката с вътрешната цел?

Отговор: Преди всичко хубаво е, че хората чувстват недостиг на намерение, защото без вътрешната съставка, т.е. намерението за отдаване, външното усилие не може да бъде успешно за достигане на разкриването на Твореца. Откъде да вземем правилното намерение за обединение, в което да действаме?

Трябва да се стараем, както се старае малкото дете да бъде голямо, с всички сили да удържаме намерението и да не забравяме, че изпълняваме всички външни действия, изхождайки от вътрешното усилие. А доколко ще се получи, това вече не се отнася към нашия успех.

Възможно е да искат да ни покажат, че ние наистина сме малки и неуспешни, за да спрем да се гордеем със себе си и да почувстваме, че без помощ свише намерение в нас няма да се установи, че със собствените си сили няма да можем да се обединим.

Ако можехме да се справим сами, нямаше да имаме нужда от Твореца и нямаше да стигнем до състоянието „да вървим при фараона”.

Всъщност човек никога не трябва да се оплаква за получаваните от него състояния. Те се разкриват като следствие от напредването и затова във всеки един миг се явяват правилни. Въпросът е в това как да съумеем с помощта на групата да построим правилното отношение към тях.

В болшинството случаи се укоряваме за миналото: направили сме нещо неправилно, недобро, изпуснали сме, не сме съумели и т.н. Такова е въздействието на нечистата сила/клипа, която ни връща в миналото. Същото се отнася и за разочарованието в собствените свойства: какъв е смисълът да обвиняваш себе си, ако е ясно, че сме егоисти и всеки път само разкриваме това? Върху това състояние трябва да формираме своето правилно отношение.

Затова всичко зависи от усилията. Възможно е човек да е недоволен и да иска нещо друго – това няма значение, тъй като усещането снизхожда отгоре. На начинаещите им показват колко са успешни, ободрявайки ги и поощрявайки ги, като малки деца. А на онези, които напредват, им показват техните недостатъци и неуспехи, за да… не се поправят сами, а да поискат поправяне. При това всички реакции са в наша полза.

Следва да се отдели вътрешната работа на човек относно групата от действията по организацията на обучението, конгресите, разпространението. Едното не се отнася към другото: вътрешните полети и падения не трябва да оказват влияние на външната работа. Има програма за деня и ние действаме съгласно нея, независимо от желанията.

Във вътрешната работа ние полагаме усилия, доколкото сме способни, а какво усещане получаваме – хубаво или лошо – зависи от това какво именно ни се полага да почувстваме. Ако не усещаме въодушевление, възторг и обща поддръжка, значи чрез тези усещания ни помагат да се откопчим от егоизма.

Разочарованието в преминаваните състояния показва на човек, че егоистичното желание не го поддържа и той по естествен начин се отвръща от него. Самият егоизъм способства за това да се откажем от него и това се нарича „помощ против себе си”. Неприятното усещане в работата, съществуващо в нас, се явява помощ от противоположната страна, докато ние не успеем да се издигнем над своята природа и да погледнем на нея отгоре заедно с Твореца. Това е с други думи, когато аз с Твореца стоим срещу фараона. По този начин аз се издигам над него и преминавам махсом.

От урока по статията на Рабаш, 24.12.2010

[33000]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво да направя, за да може «Зоар» да проникне дълбоко в сърцето, в желанията и мислите ми?

Отговор: Да отвориш сърцето си. Повече нищо не е необходимо. Главното е да не се отчайваш и да не се успокояваш, а да полагаш усилия точно когато е тежко.

Статията „Водачът на магарета“ (книгата «Зоар». Предисловие) точно обяснява, че когато вървиш и твоето „магаре“ (на иврит „магаре“/„хамор“ – от думата „хомер“/материал, желание за наслаждение) повече не може да тегли своя товар, ти изпращат «водач на магарета», който помага на твоето „магаре“ да се изправи.

Разбира се, този водач боде „магарето“ с остра пръчка и това е неприятно – но ти вървиш напред. Затова, ако си съгласен на такъв водач – ще го получиш. Но трябва да помолиш за тези «убождания»…

Въпрос: Може би мога да помоля за нещо хубаво. Но как мога да моля за «убожданията» на водача на магарета?

Отговор: Ако не отъждествявам себе си със своето его и искам да се освободя от него, тогава напротив – смятам, че колкото повече „убождания“ получа, толкова повече ще мога да се отдалеча от него, да избягам от него, да се издигна над него.

Тези „убождания“ ще наранят не мен, а моето его. И ако се откъсвам, отделям от него и ни разделя разстояние, тогава не усещам върху себе си «убождането», което минава през него. Тъй като убождането идва само за да се разделя със своето его. И тогава не приемам тези удари на свой гръб. Те отиват към моя «Фараон», а през това време аз се издигам.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 09.01.2011

[32291]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да достигнем до „молбата от дълбините на сърцето”?

Отговор: Задълбочаване се нарича слизане от сегашното състояние в по-дълбоки вътрешни/висши, в които се засилва връзката между нас, докато не се образува „едно сърце”. Това се нарича „дълбина на сърцето”, защото в духовното всяка по-вътрешна степен се нарича по-високо стъпало.

Ако в работата си се стремим да достигнем „дълбините на сърцето си”, то там ще разкрием обединението. И това не е просто някакво желателно допълнение, а кли, поправяне. Нищо друго не е в наша власт, защото напълването, съгласно закона за подобие на свойствата, ще се разкрие в кли в степента на напълване.

Затова следва да се грижим единствено за обединението. А то зависи от взаимното съгласие на групата и оказва положително въздействие, дори ако се установява за кратко време. Доколкото навикът става втора природа, струва си  договорката в течение на известно време всички да мислят за обединение.

В нашия свят всяко явление отслабва с времето и изчезва, защото в него действа категорията време. Тъй като ние не сме стигнали до такова поправяне, когато времето не влияе, то си струва да положим усилия в течение на няколко часа непрекъснато да удържаме мисълта за обединение – до такава степен, че всеки да почувства, че всичко зависи от него, а останалите вече са свързани.

И тогава той започва да разкрива нови явления, които вече са близки до светлината – това е напълно възможно. Най-вероятно по пътя той ще открие отблъскване, нежелание, неспособност за обединение. Заедно с това може да почувства, че посредством някаква външна сила е способен да се издигне над себе си и да се обедини, като че ли извисил се над материята. Ако тази сила се прояви, то той реално ще я почувства.

Той нищо не може да направи вътре в материята , но доколкото страстно желае да се издигне и да се обедини с другите, той чувства, че трябва да съществува някаква сила, способна да му помогне! Преминавайки през верига от разкрития и усещания, човек чувства къде и какво трябва да преминава. Той разбира причината на случващото се и разкрива стъпка по стъпка.

Нашата природа, фараонът, седи в нас и не позволява обединение. За да се издигнем над него, са необходими сили и ние всеки път трябва да молим за тях. В резултат на тези разкрития, ние пожелаваме да се обърнем към Твореца, за да създаде връзка в нас. Първото ниво на връзка се нарича „изход от Египет“.

От беседата „Въпроси относно обединението“, 31.12.2010

[32205]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Аз искам да изляза „от Египет“, от своето его. Как да се задържа, за да не падна от страх отново в егоистичното си желание?

Как мога да изграждам  всеки път по-силен екран, способен да се противопостави на огромните наслаждения на отдаването, за да не се превърнат отново в получаване?

Отговор: Колкото се може повече влагай в светлината! Това значи – влагай в обединението с другите. Защото светлината се проявява в единството между душите.

Някога сме били в напълно различно състояние. Обитавали сме заедно системата на единната душа, където нашите души са били изцяло свързани помежду си, а светлината на Безкрайността ги е напълвала безгранично.

Това състояние се е наричало „свят на Безкрайността“ – едно желание, наречено „една душа“, изцяло напълнено със светлина.

След това, желанието се разбило и разпръснало на малки частици – като парченца от счупена чиния. И между тях няма никаква връзка. Затова, цялото съдържание, намиращо се в тази „чиния“, цялата светлина е изчезнала. Ако започнеш да съединяваш тази „чиния“, чак тогава ще започнеш да усещаш напълване в нея.

Целият проблем е, че няма съсъд/кли, в който да разкриеш напълването. Светлината се намира около „чинията“, но не може да се открие, защото няма свързване между нейните части и те не могат да я задържат.

Затова, цялата ни работа се състои  в съединяването. Аз трябва да съм готов да се обединя с другите и тогава ще почувствам светлината, която се проявява вътре в нашето единство.

Как да постигна единство? Само мисълта за това веднага ме лишава от всякакво желание. Да допуснем, че ми се струва, че искам да се свържа с другите.

Тогава започвам да откривам, че моето желание изобщо не е насочено към това. Преди всичко трябва да открия, до каква степен се намирам в разбиването, колко съм далеч от единство с другите – не го искам и дори го ненавиждам.

През целия този процес, до самия «край на поправянето» (Гмар Тикун), ние откриваме, колко противоположни сме на единството, колко го ненавиждаме и сме готови на всичко само не и на това! Дори, ако вече се намираме в духовното, след махсома, на всяко стъпало се разкриват такива състояния (клипа), че ти ненавиждаш Твореца, единството и светлината.

Затова, разкриването на злото е задължително и необходимо состояние на всеки етап. Когато разкривам злото, това значи, че се включвам в него. Аз не мога да го видя отстрани – длъжен съм изцяло да се потопя в него. Трябва да усетя в себе си и Фараона, и Моше, и борбата между тях.

Затова нашата работа се състои само в привличането на светлината, връщаща към Източника.

От урока по статия на Рабаш, 24.12.2010

[30694]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо са нужни египетските наказания, ако човек вече е решил да върви по духовния път?

Отговор: Така вече е решил? След секунда ще го привлече нещо друго. Нима може да разчитаме на желанието на човека? Достатъчен е лек тласък и той, без да мисли, ще се устреми към нова примамка.

Казано е: „не вярвай в себе си до деня на своята смърт”. Не вярвай, докато не преминеш през десетте египетски наказания и не решиш, че си длъжен да излезеш от Египет. Не вярвай, докато Фараонът в теб не чуе: „Пусни народа Мой, за да Ми служи!”. Не вярвай, докато не се издигнеш над своите желания.

А дотогава човекът е машина, управлявана от желанията вътре в нас и наслаждението отвън. От разказа на Тора ние виждаме какво трябва да премине той. Поначало синовете на Яков се съпротивляват на Йосиф, който ги събира (осеф) заедно за особена работа.

В Египет седемте сити години се сменят със седем гладни, след това започва гневът на Фараона, а после – наказанията, т.е. бедствията, биещи по егоизма. Едва тогава човек престава да отъждествява себе си с него, откъсва се от него, строи екран.

Наказанията ни разделят от нашето желание, а ние получаваме възможност да го погледнем отстрани. Защото човек по природа се отдалечава от това, което му носи страдания. А до египетските наказания той още не чувства, че неговото желание и той самият – не са едно и също.

Става дума не просто за беди. Казано е: „Да вървим при Фараона”. До теб се появява Творецът и казва: „Присъедини се към Мен, а не към своето желание, и заедно ще вървим при Фараона”. Ти излизаш извън желанието, издигаш се над него – това е и изходът от Египет: едно след друго, наказание след наказание, докато не бъдат отработени всичките десет сфирот.

Аз няма да се откъсна от егоизма, докато не почувствам, че той е зло. Едва тогава ще започна да се освобождавам от неговите обятия, все по-добре ще виждам колко той е чужд, лош, противоположен – и накрая ще дойда до пълен мрак, в египетската тъмнина.

Желанието повече няма да ме прелъстява. Как ще живея занапред? Аз съм се отделил, отказал съм се от всичко, което съм бил, от всичко, с което съм живял, от всички свойства, мисли и желания. Издигнал се, аз гледам над всичко това и не знам какво да правя сега. Това е и началото на откъсването, нощното бягство от Египет.

След това ние получаваме силата на Тора и започваме последователно да работим със светлините, поправяйки желанието. А след това в своето намерение ние получаваме светлината хохма, облечена със светлината хасадим – с други думи, пристъпваме в земята Исраел.

От урока по статията на Рабаш, 24.12.2010

[30707]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: С какво се отличава осъзнаването на злото като нежелание да се съединиш с другите, за което пишат кабалистите, и това зло, което усеща обикновеният човек в този свят?

Отговор: За да се достигне до духовно усещане за злото, трябва доста да се поработи – тъй като духовното зло се разкрива единствено след махсома. А по-ниско от него няма никакво зло начало, сега в теб все още няма никакво его, както в малко бръмбарче!

Злото начало – това е сила, открито противостояща на Твореца – Фараонът! То се разкрива, когато искаш с всички сили да се съединиш с Твореца и с другите души, но откриваш, че в действителност това ти е ненавистно и те отблъсква. Фараонът стои срещу Твореца, злото начало – срещу доброто.

Двамата се намират в теб и се разкриват единствено противопоставени един на друг. Не може единият да съществува без другия.

А това че сега, желаейки духовно да напреднеш, преживяваш лоши усещания – това не е духовно осъзнаване на злото. Съществуват много хора в света, които се чувстват още по-зле. Нека ти се струва, че това е духовно преживяване, заради това, че не  чувстваш духовния свят и не разбираш – но всичко това все още е вътре в егоизма.

Разбира се, това вече не е обичайният егоизъм на еснафа, а страдания, причинени от неспособността да се съединиш с другите, от отблъскването, нежеланието дори да  мислиш за това, несъгласие да се поправиш. Защото за теб засега духовното е нещо привлекателно за егоизма ти.

Това е вече време за подготовка за навлизане в духовния свят, но докато не владееш правилните духовни понятия – всичко това не е духовно. Духовно може да бъде единствено „за” или „срещу” самия Творец, за Негова полза или за моя. Но трябва да се намирам срещу Него!

Духовно – това е или Фараонът или Творецът. А аз се намирам по средата между тях в Клипат Нога и избирам: добро или зло, „за” или „срещу” Твореца.

Друго няма! Този свят, който сега виждаме около нас, в духовното не съществува. Това е нереална реалност – живеем във въображаем свят. Неживото, растителното, животинското и човека в този свят съществуват единствено вътре в нашите егоистически желания.

Защо този мой свят е въображаем? Защото в него няма никаква връзка с Твореца! Той живее от малка искра светлина, която някак си го оживява. Затова тук няма нито добро, нито зло.

Усещането за зло, което изпитваш, е единствено от недостатъчното животинско, егоистическо напълване. Всички твои възвишени мисли и желания, фантазии и мечти са измислици на развитото ти и раздуто его, което си иска своето и те принуждава да страдаш.

От урока по статията „Мир в света“, 23.12.2010

[30630]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да намерим сили да напредваме? Тъй като с течение на времето усещаме все повече съпротивлениe и все по-малко сили…

Отговор: Това е прекрасно! Ако чувстваш всe по-малко сили – това е помощ свише, за да не си мислиш, че можеш да направиш каквото и да било.

Ако усещаш все по-силно съпротивление – това също е помощ свише, за да видиш, че никога няма да можеш да преодолееш преградите сам.

Това е помощ! Фараонът, египетският Цар, егото, злото начало – това е противоположността на Твореца, Неговата обратна страна – Творецът, специално ти създава този образ.

Защото твоята природа, твоят егоизъм – това е обратният отпечатък на Твореца.Творецът се въплътява в теб и действа, за да те спре. Всичко е от Него! Няма нищо освен Твореца.

Когато говорим, че „Няма никой друг освен Него”, това не означава, че аз съществувам и някой съществува срещу мен. Аз също не съществувам!

Тъй като всички сили в мен, действащи „за” и „срещу”, злите и добрите – всичко това е Той. А кой съм аз? Аз съм точката на изясняването, аз само изяснявам, кое е за и кое е против. От двете Негови форми аз изяснявам с кого желая да бъда.

Творецът – актьор, играещ всички роли, последователно се преобразява ту в добро, ту в зло. Така ти играеш по различен начин с малкото дете, за се научи то да различава едното от другото, да разбере какво си заслужава да бъде. Защото то ще се запознае с доброто само в степента, в която ще опознае злото.

Затова, ако сега усещаш тежест, това го прави Творецът. Ако чувстваш, че не си способен да направиш нищо сам – Той ти дава това усещане. Защо? За да се обърнеш към Него.

Ако искам да науча малкото дете, че трябва да се объща за помощ към мен, аз специално ще правя  нещо да не му се отдава и да се нуждае от мен. Така ние постъпваме във  взаимоотношенията помежду ни.

Да приемем, че искам да ми станеш приятел, да ме уважаваш. Тогава предприемам нещо зад гърба ти, за да почувстваш, че дори и да не искаш, без връзката с мен не можеш да успееш.

Изведнъж разбираш, че аз съм велик, че си длъжен да ме уважаваш, да ме молиш, вече знаеш, че съм велик и че ти зависиш от мен. Аз съм ти създал такъв живот, че ти нямаш избор – идваш при мен и молиш.

Така Творецът постъпва с нас. Разбира се, Той се ръководи не от егоистичното намерение да ни накаже, а от желанието да ни научи и да ни издигне на Своето ниво, в най-доброто състояние, защото Той е наречен „Добър, Творящ добро”.

Но Той действа именно по този начин, създавайки ти всевъзможни беди и проблеми, безпорядък и объркване – постоянно, в света, във всички сфери на живота и във всички светове – за да може накрая ти да поискаш да отидеш при Него, да поискаш помощ и по този начин да се сближиш с Него.

Тогава ще пожелаеш да станеш такъв, какъвто е Той. Защото, когато виждаш че някой е велик, мъдър или притежаващ власт, ти искаш да станеш като него. Не ти е достатъчно просто да получаваш от Него – ти искаш  да си на Неговото място. Именно това прави Творецът с нас.

От урока по Книгата Зоар, 16.11.2010

[26698]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→

„Светлината на егоистичните желания (клипот) – това е, когато ни се струва, че ако имаме милиони долари, ще бъдем щастливи”

От книгата „Точката в сърцето”

Въпрос: Написано е, че клипот съблазняват душата. Какво означава това на практика, в усещанията? В какво се състои тук съблазънта?

Отговор: Желанието за наслаждаване ни призовава: „Отиди! Направи! Спечели! Вземи! Открадни! Преуспей!” И всичко това е в егоистичните келим/желания, изразено в ясна и проста форма, където изгодата е разбираема за всеки.

Това е работа на клипот. Много голяма работа! Необходимо е да се разбере, че клипот ни помагат – това е помощ, насочена срещу нашето его. Тяхната работа е благословена.

Ако всички се намираме в разбито състояние, кой може да ни повлияе? Висшата светлина не може да ни подейства, тъй като има закон за подобието на свойствата. Аз не я чувам, не я усещам – тя не ми влияе. Въздейства ми „зад кулисите”, защото присъства навсякъде, но на мен ми влияе индиректно.

А на практика, на мен ми въздействат, движат ме клипот – аз ги разбирам, намирам се във връзка с тях.

Затова, има система на нечистите светове (клипот) – моето развалено обкръжение, в което също се намирам в непоправено състояние, и затова между нас цари разбиране – какво си струва да направя и какво – не, за какво и защо да спечеля, да подчиня целия свят, да използвам всички.

Аз разбирам света и той ме разбира – и няма никакъв проблем. Не можем да предявим претенции към никого, защото самите ние сме също такива, а и целият свят е такъв.

Намираме се в разбито състояние, откъснато от висшата светлина и противоположно на нея, в което светлината не може да ни въздейства. А всички действия, с помощта на които все пак се пробуждаме и стигаме до поправяне, стават за сметка на клипот. Кажете им: благодаря! Казано е, че Фараонът е приближил Исраел до Твореца. Това е негова работа. Той наистина работи много усърдно..

Нима, със своето обикновено егоистично желание бихме се помръднали от мястото си? Аз изобщо нямаше да се движа! Дори песъчинката не е възможно да бъде преместена, ако енергията не й подейства.

А за да бъде преместен човекът от мястото му, за да бъде приведен в действие – не механично, като животно, а да се пробуди за развитие, е необходимо да му се даде мотивация, сила, която да го подтиква. Това прави клипа – системата, която никога не си почива.

Вижте какво прави тя с целия свят, как придвижва всички към поправянето! Святостта не е способна на това, защото нямаме никаква връзка с нея.

Едното се намира срещу другото: разбит съм и се намирам в разбит свят – като се поправя, разкривам поправения свят. Светът около мен веднага се променя – в зависимост от степента, в която съм непоправен или поправен.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 14.12.2010

[29752]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо Творецът не преведе Мойсей през Махсом (бариерата разделяща ни от духовното) на последния Конгрес и остави Фараона да събира столовете?

Отговор: Къде беше нашият Мойсей, когато трябваше да помолим за изхода от Египет? Къде беше нашият вик към Твореца? Няма никой друг освен Фараона.

Ние не изисквахме от Твореца да разбие стената между нас. Всички чакаха: „Кога най-накрая Той ще се разкрие? Аз искам да бъда напълнен!” Ние все още бяхме подвластни на Фараона. Освен това, ние видяхме какво седи на пътя ни, какво спира нашето обединение.

Неслучайно аз веднага подметнах на публиката думите за необходимостта да мислим за нашето общо съединение, потапяйки се в него и намирайки разкъсаните нишки, за да ги свържем. Никакви танци, никакво говорене, оставете всеки да погледне вътре в себе си и да мисли само как да се обедини с всички останали.

И какъв беше резултатът? Ние заседнахме. Оказа се, че не мога да го направя. И това е добре, защото трябваше да открия нещо важно – аз съм напълно отделен от другите, няма никаква връзка. Всички нишки и канали са отрязани. Няма ни най-малък импулс. Аз ще направя всичко освен да се обединя с другите, да попия техните мисли и желания така че, не дай Боже, да станат като мои.

Това е силата на Фараона. Но къде е викът? Да, ние сме отрязани, изолирани един от друг. Но къде е молбата да се обединим? Защо Ти не идваш да ни обединиш?!

Ние все още нямаме нужда за подобна молба. Ние все още мислим, че можем сами да се обединим: „Ние ще положим усилие и ще успеем”. Но как е възможно да постигнем това с нашите егоистични желания?

Потребността от Твореца трябва да бъде родена от нашата съвместна работа, когато групата ще задължи всеки един да използва този метод и да го убеди, че Творецът ще поправи състоянието. Ние се нуждаем от работата на Твореца, а не от работата на Бней Барух. Ние трябва да се погрижим само за молбата. Когато постигнем това колективно, световно искане Той да ни поправи, тогава действително ще се издигнем на следващо стъпало.

От урока на тема „Въпроси и отговори”, 19.11.2010

[27268]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→