Състоянието, което се нарича Песах – това е първото обединение, което ще ни се удаде да достигнем, след като разкрием разделянето, омразата и отблъскването, които са между нас.
Ако не обръщаме внимание на нищо, а се стремим да се съединим и разберем, че сме неспособни на това – виждайки как набира сила Фараонът, който стои между нас като стена и ни разделя, тогава ще започнем да се нуждаем от силата на Твореца. Ние желаем Той да властва между нас и да ни позволи да се съединим един с друг.
Тъй като само съединени заедно ще можем да излезем от “Египет“ – състоянието на разобщаване, и да се издигнем в състоянието, където ще бъдем свързани заедно. Този преход от нивото на разединяване към нивото на съединение се и нарича “изходът от Египет“.
Разбираемо е, че за такъв изход е необходима много голяма светлина, тъй като сами, ние не сме способни да се свържем един с друг – дори и много да го желаем. Но благодарение на това желание за единство, и разкриваме Фараона – това огромно зло. И то ни се струва толкова по-голямо, колкото по-голяма е силата, с която ние искаме това обединение а –   не можем да го осъществим. Както и да се опитваме да достигнем до това свойство отдаване – неспособни сме на това.
И тогава, както е казано: “Застенаха синовете на Исраел от тази работа“ и завикали към Твореца: “Спаси ни!“ – обръщайки се към тази висша сила на отдаване и любов, която скрито управлява целия свят. Нека тя се разкрие и се възцари в нас – в противоположност на нашата егоистична природа. Нека воюва с нашия егоизъм по наша молба – само така ние можем да го победим. А всъщност – Твореца е, който побеждава, но – само, когато Го помолим за помощ.
От такава гледна точка трябва да се гледа на всички събития, разгръщащи се сега в света, на всеобщо нарастващата криза, на разобщаването между хората и стрмежът им да властват един над друг. В противоположност на целия свят, ние в нашата група трябва да действаме заради съединението и единството.
И въпреки че, по количество не можем да се сравняваме с тях, както е казано,  “Исраел (хората, стремящи се към Твореца) – е най-много численият сред всичките народи“, – но ние сме силни, заради качествата ни, защото зад нас стои висшата сила, ако ние се присъединим, отнесем се към Нея и искаме да работим с Нея.
Затова, цялата тази криза и проблеми, всички плашещи ни събития, които се случват са предназначени за това, да ни помогнат да се обединим и за сметка на това да изменим също така и този материален свят, и човешкото общество. В нашата ситуация и материалната и духовната сфери работят заедно.
Не трябва да се отчайваме, когато не виждаме незабавен резултат от всяко наше действие – всички те оставят своята следа. И всяко грошче се прибавя към общата сметка – дотогава, докато не израсне тя дотолкова, че да ни позволи да се склоним към висшата сила, да Я застави да подейства и измени човешката природа.
Целият свят мисли, че трябва да се поправи самия свят, тоест за сметка на нашите действия в този свят може нещо да се промени. Но ние разбираме, че да се промени трябва човекът – и тогава също и целият свят ще се промени, ще се измени нашето възприятие на реалността. Затова, нашият подход, нашите действия, отношениети ни към действителността  са противоположни на приетите в света, и естествено – светът не може да ни разбере! Но по-малко той ще се присъединява към нас, спрямо това, как ще разбере той това, че иначе в него няма никаква надежда за
бъдещето.
Така ние постепенно ще успеем да приведем светът към поправяне – цялото човечество ще направи тази крачка, излизайки от своя егоизъм, което ще бъде нашия празник Песах – празникът на освобождението.
От урока по статията от книги „Шамати“, 14.04.2011
[40641]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

За хората Песах е исторически празник, свързан с излизането от Египет: „Някога сме били роби, построили за Фараона няколко града и пирамиди, а след това сме се освободили”.

Но в действителност ние не празнуваме датата от календара на историята. Защото днес ситуацията е много по-лоша от тогава.  Достатъчно е да сравним положението на народа на Исраел в Древния Египет със сегашното му състояние – и веднага ще се втурнеш да целуваш ръцете на Фараона, само и само да те пусне да се върнеш обратно.

Евреите живеели в земята Гóшен – най-благодатния край на Египет, с най-плодородните земи и охранени стада. Прави каквото искаш, защото Фараонът не само властва, но и те пази. Никой няма с пръст да те докосне – каците са пълни с месо, мрежите – с риба, а в хранилищата има плодове. Ти си „роб”, само защото трябва да слушаш Фараона. А това означава: действай така, както ти заповядва твоят егоизъм и нищо повече.

Евреите живеели добре и неслучайно роптаели пред Моше: „Къде са месото и рибата, лука и чесъна, които ядяхме в Египет!? Беше ни добре, къде ни заведе?

За какво си спомняме на този празник? Нима тогава сме били заобиколени от ненавистници, както е сега? Напротив, възползвали сме се от всички блага, а властта на Фараона ни е защитавала от враговете. В своята страна той ни е позволявал да живеем както искаме – на отделна територия, според собствените си закони. Какво лошо има в това, в сравнение с настоящата ситуация?

Днес, както пише Баал а-Сулам, ако евреите можеха да се преселят в други страни, в Израел нямаше да остане почти никой.

Трябва да разберете: Египет се превръща в затвор, когато се замислиш за духовното изгнание, когато не ти достига Твореца. Ако не е необходимостта от духовно спасение, Египет, сам по себе си, е земя, в която текат мляко и мед. Тук имаш всичко, освен Твореца, освен отговора на въпроса за смисъла на живота. Всичко останало е в изобилие – живееш царски живот, но не ти достига само едно: „Искам отдаването и любовта към ближния”.

Когато започнеш да искаш точно това, тогава ще видиш Египет като изгнание. Само това го няма тук – любовта към ближния. И ето, излиза, че празнуваме Песах в памет на хубавия живот в Египет, а не за спасението, от което никой няма нужда. Защото да излезем от Египет означава, да захвърлим всичко, което имаме, освен любовта.

Усещаме ли в себе си изгнанието? Напротив – хората не разбират за какво става дума. А любовта към ближния трябва да стане единственото ти желание. Моше иска от Фараона:

– Пусни моя народ! Искам да напусна!

– Какво не ти достига, Моше? Израсна в ръцете ми. Остани принце египетски. Защо правиш революция? Заради любовта към ближния ли? Да не си полудял!

Само в края на пътя Египет става за нас страна на изгнанието. А дотогава имаме достатъчно от всичко, освен отдаването.

Излиза, че празнуваме в чест на това, че някога не ни е достигала любовта към ближния. Само ако можехме действително да го обясним на народа и да покажем истинското положение на нещата в наши дни. Нима днес сме съгласни да оставим сития живот заради любовта към Твореца, към ближния, към другарите, заради взаимното отдаване, взаимното участие? Близо ли сме до това? Заслужено ли празнуваме празника на освобождението!

Защото става дума за освобождаването от егоизма, когато той има всичко, а аз искам да избягам от това, ненавиждам изобилието, не го искам. Не ми е нужна обилната храна, нито безопасността, нито комфорта и здравето – нищо. Готов съм да се задавя с водата в Граничното море или да изсъхна от жажда в пустинята, само и само да се измъкна от оковите.

Така че искаме ли да бъдем на свобода?

От урок по статия на Рабаш, 13.04.2011

[40588]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Кабалистите ни съветват да не умуваме, защото целият наш ум е егоистичен и може само да ни спре, а да хвърляме повече сили  в действията.

Разбираемо е, че в мислите и желанията си аз ще остана в моя егоизъм, а с действието мога да извършвам отдаване. И нека да отдавам, защото възнамерявам да получа изгода за себе си, защото иначе нищо не бих отдал.

Но ако извършвам такива действия, каквито ме съветват кабалистите, значи в това вече има духовна добавка. Това вече не е само заради самия себе си, но е възможно да даде също и някакъв духовен резултат, за който аз не мога да мисля направо. Това работи по такъв „обиколен път”.

Тоест, нашето напредване не става направо. И с всяка работа, която извършваме, ние строим прекрасни градове за своя егоизъм, които се обръщат в бедни градове за Исраел („яшар-кел” – вървящият „право към Твореца”).

И тук се крие още едно допълнително препятствие. Ако аз работя за Фараона, строейки градове за него, но видя, че едновременно, постепенно достигам свойствата  отдаване, вяра, любов, единство, съединение, като „допълнителни резултати” от своята егоистична работа – тогава все още би било хубаво и разбираемо! Аз щях да знам, че надявайки се на егоистичната изгода, постепенно ще придобия желанието за отдаване.

Но не става така! Аз не само не придобивам желание за отдаване – аз виждам двойна загуба! В своето его виждам, че съм спечелил прекрасни градове – и не съм ги искал, но не съм имал избор. А за Исраел, който е в мен, съм загубил двойно – вместо това да напредна, аз съм получил бедните градове.

Ако заедно с прекрасните градове на Фараона, израснеха такива прекрасни градове и за Исраел – би разцъфтял успешен духовен „бизнес”, то тогава добре. Но няма нищо такова! Аз виждам, че моето его, моят Фараон е спечелил – а моят стремеж към Твореца е загубил и само ме е отделил от Него.

И тогава се обърквам и смайвам – що за път е това?! За сметка на какво ще мога да се приближа към отдаването? И тук лежи  крайъгълния камък, който може да спре човека от пътя.

Защото от тази точка нататък, човек трябва да напредва  с молитвата – със своя вик към Твореца. Той ще разбере, че сам няма да може да воюва с Фараона и да се избави от бремето на робството, а тук е необходима трета сила.

Преди не е чувствал потребност от Твореца и затова е забравял за Него. Той е мислел, че това е нещо съпровождащо, добавъчно, разкриващо се в самия край на пътя – но не го е считал за първа необходимост. А от историята с Моше виждаме, че Творецът му казва : „Да отидем при Фараона” – Творецът сам му се разкрива чрез горящия храст. Тоест от страна на човека все още съществуват огромни препятствия, пречещи му да се свърже с Твореца и да се обърне към Него, за да работят заедно, като партньори, против Фараона.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 12.04.2011

[40427]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

По статията на Рабаш „Докато не паднал владетелят на Египет”, „Шлавей Сулам”, 1989/90.

„Трябва да се работи заради небесата, т.е. заради отдаването. По време на изгнанието, този разчет бил под властта на Фараона, царя египетски”.

Не знам какво е истинско отдаване, как мога да дам нещо на човек, който е напълно откъснат от мен, когато нямаме „общи основания” за добротата: общоприети нрави, уважение на заобикалящите или нещо друго.

Някои хвърлят пари или пропиляват богатството си – и все пак изпитват удоволствие от това, получават достатъчна компенсация за „отдаването”. Един изпитва задоволство от добрите думи, друг от славата, която ще получи в бъдещите поколения, трети – от самоуважението.

На запад има нова тенденция, наречена „долар на ден”. Човек жертва ежедневно по един долар, за да нахрани гладуващо африканско дете, което никога няма да научи за него. И всички подобни дарения също носят удовлетворение – защото дарявам на някого живот. Какво е един долар в сравнение с чувствата, предизвикани от това в мен?

Но тук става дума за пълно откъсване от самонаслаждението. В нашия живот не можем нито да си го представим, нито да го почувстваме. Не разбираме, как можем да дадем нещо на някого без каквато и да е ответна реакция – нито в мислите, нито в усещанията. Това е скрито от нас.

Ето какво е изгнанието при първото приближаване: оказва се, че не знам какво е чисто отдаване. Именно това ме отделя от духовното.

„Египет (мицраим) означава теснина (мецер), а „теснина“ означава оскъдност на милосърдие, когато човекът може само да получава, а не дава нищо”.

Все още ни предстои да разкрием, че сме лишени от каквито и да е зачатъци на отдаване и умеем само да получаваме. Ако получа, тогава отдавам. Всъщност това изобщо не е отдаване, но го наричаме така, защото в нашия свят съдим за човека по неговите действия, а не по намеренията. Намеренията се отнасят към науката кабала, а действията – към мнението на този свят.

„Широтата” е щедрост, голямо отдаване. А „теснината” е обратното – отсъствие на отдаване. Така че властта на Египет се състояла в това, че всеки е можел да извърши действие само срещу отплата”.

Ето това сме ние. Истината е, че много не го осъзнаваме и затова състоянието ни още не се явява изгнание. Добре си живеем. Вярно, египтяни сме – но какво от това?

„Той не позволява да се изпълни нито едно действие без отплата, само заради отдаване”.

Това е нашият Фараон. Дори не осъзнаваме, че ни управлява. Властта на Фараона се разкрива само тогава, когато искаш да направиш нещо заради отдаване и откриваш, че не си способен. Именно тогава се проявява Фараонът, царят египетски. А дотогава самият ти седиш на трона и правиш каквото искаш.

„Това означава, че Египет бил теснина за Исраел”.

Казано по друг начин, той препречвал посоката право към Твореца (яшар Ел).

От урока на тема „Подготовка за излизането от Египет“, 11.04.2011

[40382]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Фараонът в теб трябва да израсне. Отначало той е малък, що за цар е това? Йосеф чувства, че може да управлява целия свой Египет, с целия свой егоизъм в своя полза. Той предвижда бъдещето и знае, какво трябва да прави. Моето его разцъфва, аз достигам „седемте сити години”.

И даже, когато започнат „седемте гладни години”, все още не чувствам това. Аз продавам своите запаси на Фараона. За мен е изгодно, че на египтяните им е зле – аз ги продавам на Фараона с всичко, което имат. А Исраел в моята страна Гошен въобще не страда – там няма глад.

Вижте как последователно трябва да се разкрият тези състояния в човека, едно след друго – докато той не започне да разбира, че Фараонът – това е неговият ангел на смъртта и нищо не трябва да се прави с него. Тогава той започва да осъзнава, че всичко това идва от същия източник – от Твореца, и Фараонът го приближава към Твореца („приближава” и „принася в жертва” – това е едно и също), все едно ни помага „от противоположното”.

От получаването аз вече не получавам наслаждение, а от отдаването – все още не получавам, и какво ми остава тогава – нямам нито това, нито другото! Това се нарича: „И застенали синовете на Израил от такава работа”. Аз съм излязъл от егоистичното получаване и не виждам в него никаква радост – тези „прекрасни градове” са хубави само за Фараона, а на мен нищо не ми дават. Тоест, аз вече съм отделил себе си от Фараона.

Но тези градове за мен така са и останали бедни – защото нищо не съм получил за тях. Къде е отдаването, постижението – няма нищо. Защото искам отдаването и духовното постижение егоистично! Аз искам да отдавам заради себе си. А как да достигна до чисто, безкористно отдаване?

На мен ми е необходимо да се издигна над тези „бедни градове”, за да не чакам отникъде никаква компенсация за своите действия. И само тогава съм готов да се издигна на степента на вярата, която съвсем не е свързана с моето желание и днешните ми свойства.

Аз не мога сам да достигна това състояние, но на мен ми е необходимо желание да се докосна до него – поне малко да се отделя от мислите за самия себе си. А това е голям проблем. И когато, все пак, идвам до това чрез прекрасните градове за Фараона и нещастни за Исраел, то започвам да разбирам, че е невъзможно да напредна по-нататък – освен, чрез ударите свише. А никога няма да успея да се отделя от своя егоизъм и да забравя за всякаквите последствия от своето отдаване.

А вече мисля за отдаването, но как да не чакам никаква полза за себе си от него? За това са ми необходими истински удари, за да страдам, заедно с Фараона от егоистичното използване на своето отдаване.

Тогава идват египетските наказания, и за сметка на тях, искам да се издигна по-високо от всеки свой собствен интерес, от всяко последствие от своето отдаване за самия себе си. Тоест, започвам да се стремя да отдавам, заради отдаването – в мен се формира потребност да се избавя от своето его. Тези 10 удара ми разкриват образа на това, което се нарича освобождение. Защото, иначе няма да мога да премина в следващото състояние.

Изгнанието и освобождението се определят от недостига и присъствието на Твореца. И трябва да разбера: какво се нарича Творец, за да се прояви Той на мен някак, в моето изгнание и да изляза към освобождението. Нека Той се прояви от страната на своя недостиг, но да има в мен някакво усещане за Него. За това и се случват последните удари.

Когато идва ударът, чувствам, колко е полезен той за мен , защото става много силно разкриване на злото. Но от друга страна, тези удари са много болезнени и преминават през мен като вътрешни, душевни сътресения. Но те много укрепяват човека, точно както солта, която „консервира” месото. Тези удари донасят оздравяване.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 11.04.2011

[40340]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Нашият егоизъм е „помощ срещу противното”, която трябва да използваме, за да се издигнем до нивото на Твореца. И тя работи в две сфери.

Първата е връзката на човека с групата, когато неговият егоизъм работи срещу онова, което се нарича „Исраел” (намерението „право към Твореца”).

Втората е, когато егото се противопоставя на единствената сила, управляваща света, тоест срещу Твореца.  Нашето его се бунтува срещу тези две сили и им оказва съпротива с всички средства и всеки миг – затова цялата работа е насочена само към това.

Колкото повече се стремим да постигнем връзката между нас в отдаването, в любовта, във взаимното поръчителствo, толкова по-бързо ще разкрием, че не сме способни на това! И тогава ще ни се наложи да се обърнем към Твореца и да си имаме работа с Фараона, намиращ се срещу Него.

От историята за египетското робство е известно, че Моше – водачът на народа на Израел, разговарящият с Твореца, не се появява веднага. Всичко това се случва след дългите години на изгнание в Египет, когато народът на Израел вече стене от  тежката работа и се обръща с вопли към Твореца. Едва тогава една еврейска жена ражда момче – Моше, и цялата тази история започва да се развива – издига се нова сила в човека, която се нарича Моше .

Именно тук започва работата срещу Фараона – изясняваме си, дали си струва да привлечем висшата сила, за да създадем такава връзка в групата, която ще ни сплоти като един народ с едно сърце, дотолкова че в това единство да разкрием Твореца. Тоест работата се извършва в две области. Преди всичко това е тежката работа, от която „започнали да стенат синовете на Израел”, когато искаме да изградим своя духовен съсъд (желание) и не сме способни да го направим. И тогава крещим, защото не знаем какво да направим.

И тук започва вторият етап: но на кого да крещим и как? Необходимо е да разкрием висшата сила, искаме тя да присъства вътре в нашия съюз –  и не само, за да осъществим връзка един с друг. Цялата наша връзка е била с цел да разкрием силата на Твореца – силата на отдаването и любовта.

Именно на тези два етапа работим, и докато напълно не ги завършим, обединявайки целия Исраел и привличайки вътре в нас Твореца вместо Фараона, няма да можем да излезем от Египет. А това излизане става като бягство в тъмнината със страшна бързина.

Има няколко крачки, които трябва да направим по посока на излизането. А светлината, която ги осветява – това е съзнанието, че съществува само една висша сила: „Няма никой, освен него”. Само Той действа върху нас и ни превежда през всички тези стъпки, състояния – всички наши усещания, мисли, желания идват към нас свише. А от нас самите зависи само една единствена точка на свободата – да отнесем всичко случващо се към Твореца.

И този свой свободен избор реализираме в групата – обединявайки се като един човек, за да Го разкрием – намиращият се вътре в групата. Така се подготвяме за излизането от Египет, за да се издигнем над своето его и да преминем под властта на силата на отдаването.

Това е най-великото събитие в живота на човека. И неслучайно цялата Тора започва с Изход, а месецът, в който се случва, се нарича начало на всички месеци. Началото се отброява от излизането от Египет и само на тази основа е изградена цялата Тора и целият духовен живот – „човекът”, който започва да израства от животинското съществуване, нарастващана сила на вярата, наричаща се сила на Твореца, която се издига над земното, животинско знание. Всичко това започва с излизането от егоистичния Египет…

От урок по статия на Рабаш, 10.04.2011

[40225]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако излизането от Египет става много бързо, защо е нужна подготовка?

Отговор: Едното няма отношение към другото. Подготовката е необходима, за да съм способен да стигна до напълването. За тази цел трябва да изпитвам недостиг. Защото ние не излизаме от Египет с краката си, а с желанията – от едно желание в друго.

Ако не изпитвам потребност от новото състояние, значи не съм се подготвил за излизането от Египет. Трябва да поискам да стигна до отдаването – до такава степен, че пред себе си да виждам само него. Нека силата на отдаването да ни обедини в едно цяло – ето какво искам.

Нека всички се разтворим и слеем там, без каквито и да е различия – няма никой, който е отделен, а има само една обща сила на отдаването. И тогава висшата светлина ще ни напълни.

Изпитвам ли потребност от това? Ако не, тогава не съм готов за излизане от Египет. Възможно е още да не чувствам в себе си изгнанието, още да не съм завършил „седемте плодородни години”. При мен всичко е наред: групата учи, прави общи трапези, пикници, конгреси…

Само когато състоянието стане нетърпимо, когато почувстваме необходимост да се обединим помежду си и точно това бъде за нас спасението – тогава се подготвяме за излизането от Египет.

Въпрос: Тогава защо излизаме много бързо?

Отговор: Човек не може предварително да знае, кога ще се напълни чашата на неговите усилия. В духовното няма време. В момента, в който чашата се напълни, когато е проявил своето желание в достатъчна степен, веднага става скок и ти преминаваш към действие – към бягството от Египет. Но дори миг преди това, все още не знаеш, че още малко – и чашата ще бъде пълна. Напротив, предишният миг може да ти се стори като най-отдалечен от излизането – египетската тъмнина, бедствията, които те мачкат…

Защото до последно, докато не се откъснеш от Фараона, ти се асоциираш с него. И затова изпитваш много силни и тежки удари, без да виждаш възможност да се спасиш от тях. Всеки удар само ти показва колко си слаб и неспособен на нищо.

И внизапно, именно в тази тъмнина се разкрива силата, посредством която можеш да избягаш от Фараона. Разкрива ти се мракът и това ти помага при бягството. И веднага – в мига, в който желанието най-накрая се е проявило – започва спасяването.

От урок на тема „ Подготовка за излизането от Египет”, 10.04.2011

[40280]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как групата противостои на Фараона и излиза от Египет?

Отговор: В духовния свят всички процеси произтичат един от друг, по веригата на причините и следствието. Затова, всеки следващ етап – това е разкриване на предходния. А засега следващият етап не се е разкрил, той въобще е незабележим и е невъзможно да го разгледаш и да си го представиш.

Винаги, съвършено неочаквано, идва ново усещане, нова мисъл, ново разкритие, и човек изведнъж започва да разбира къде се намира и, че сега е получил свише някакво ново състояние.

Затова е нереално отрано да разказваме за всички тези етапи, които ни предстоят да преминем – освен това, което разказва историята за изхода от Египет. Но всички те са насочени към съединяването между нас за сметка на висшата сила. Това е всичко, което засега може да се каже.

А всички тези етапи ще се разкриват в зависимост от нашите усилия да ги осъществим – опитите да се съединим благодарение на висшата сила, силата на отдаването.

Невъзможно е чувствено да си представим тези състояния по моите словесни описания, докато не се приближим до тях. Вие ще ги почувствате когато вече бъдете практически готови за тях. Аз мога да давам само обяснения за ума – на това, което ние преминаваме в усещанията, за да може разумът да въведе ред в чувствата. Но, ако в човек засега няма такива чувства и впечатления, моите думи ще му се сторят сухи и изкуствени, лишени от жив смисъл. Той няма да може там да се захване за нищо, с нищо да ги свърже. Преди всичко ние трябва да преминем и натрупаме в себе си различни впечатления.

От урока по статията на Рабаш, 10.04.2011

[40218]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако ние сега със своя земен разум и все още не привлекли достатъчно светлина, започнем да изясняваме къде в нас се намира злото, това ще бъде просто философия.

Ние действаме само в светлината, затова тук не са необходими никакви изяснения и проверки, и трябва да мислим само за съединението. Ние сега просто не сме в състояние да направим това.

Необходимо е да притеглим много светлина, преди действително да получим силата, разбирането и разума, за да почувстваме какво е това „зло начало” (ецер ра). Защото това е ангел, това е сила на Твореца, само че обратна на Него! Само Моше се е удостоил със среща с Фараона! Само след целия този дълъг път ние стигаме до планината Синай (планината от Ненавист).

А как искаш ти с твоите земни чувства и разум, нямащ никакво отношение към духовното, да разпознаеш злото начало? В нашия свят няма зло начало (ецер ра), в нито един човек! Ако човек има лош характер – това все още не е зло начало, а просто природно свойство, точно както при бодливата крава. Отначало трябва да се разкрие човекът в нас – а това вече са духовните стъпала, духовните свойства.

„Едното против другото е създал Творецът” – нечистотата и светостта, които се разкриват вече като две линии, дясната и лявата.

Затова в периода на подготовка ние не правим никакви разчети, само се стремим да се съединим. И само след цялата тази работа ние идваме към планината Синай – към такова състояние, когато накрая сме готови да получим силата за поправяне. Именно затова, че сме разкрили планината на ненавистта – истинското зло начало.

Това е едва най-първото разкритие, а след това ни предстоят още 40 години в пустинята и завоюването на „земята на Израел” – все по-високи и по-високи стъпала на разкриване на злото, и така, до самия край на поправянето.

Затова е необходимо да се мисли само за светлината, за съединяването и за нищо повече! Когато на нас ни въздейства силата на светлината, това вече е съвършено друга енергия, при която ние започваме да действаме като „перпету-мобиле”, на външно гориво. Сякаш в нас, изведнъж, отнякъде се появяват и разбиране, и сили за работа, които нямаме в нас. Тоест, те не са дошли от нашия егоизъм.

Затова, каквото и да учим, над всички мисли за парцуфим и сфирот, трябва да мислим за съединението – за поправянето на разбиването. Защото, злото начало – това е, което е останало вътре в келим след разбиването.

От урок на тема „Аз създадох злото начало и Тора, като средство за неговото поправяне“, 17.03.2011

[38315]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Злото начало” – това не е просто желанието да навредиш на някой, присъщо ми по рождение. Това природно качество все още не се нарича зло начало.

Злото начало ние разкриваме, само когато започнем да се занимаваме с Тора, притегляме светлината, възвръщаща към източника, и искаме да се съединим с помощта на тази светлина.

Тоест, то се разкрива не на просто битово ниво, а само на хората с духовен ген, с „точка в сърцето”, които се включват в кабалистичната група и започват да работят в нея, за да излязат от своята егоистична природа, от намерението „заради себе си”.

Те преминават целия предварителен път на развитие, вътрешните състояния: Авраам, Ицхак, Яков, египетското изгнание, и се отчайват, разбирайки, че не са способни да се съединят – както е казано: „И завикаха синовете на Исраел от тази тежка работа”. Тогава на тях постепенно им се разкрива това зло начало, което се нарича Фараон.

Но това все още не е всичко. Те бягат от Фараона, някак се издигат над него, и тогава стигат до разкриване на злото. Благодарение на това, че те са се отделили от злото на егоизма, преминавайки Червено море, те могат сега да разкрият, че това зло е точно като планината Синай (планината от Ненавист). И само при това условие на тях им се разкрива методиката за поправяне на злото, която се нарича „Дарованието на Тора”.

Тогава те достигат втората половина на условието: „Аз създадох злото начало и създадох Тора за подправка, като средство за неговото поправяне”. Ако ти действително разкриеш в себе си силата на разбиването, която се нарича „зло начало”, то можеш да я поправиш. Това е силата, разделяща те с другите, и тя се разкрива само при условие, че ти много искаш да се съединиш, отдавайки всичко, което е в твоите сили заради съединяването.

Тогава на нас ни се разкрива „злото начало”, и това е много високо състояние на разкритие. На нас ни се разкрива условието, че ние трябва да бъдем като един човек, с едно сърце, във взаимно поръчителство (а дотогава, е невъзможно да се разбере какво е това).

И сега ни става необходима Тора – средството за поправяне. Защото ние вече разбираме, че е невъзможно сами да направим никакво действие, и всички наши достижения – са само благодарение на светлината, възвръщаща към източника, който ни е разкрил злото, а сега може да го поправи на добро.

Когато светлината установява между нас мир и добро, това означава, че тя добавя намерение за отдаване към нашето зло начало, и тогава „ангелът на смъртта” постепенно се превръща в „свят ангел”.

Затова е казано: „Аз създадох Тора като подправка” към злото начало, тоест ние само добавяме към злото начало отдаващо намерение, точно като подправка, и не го разрушаваме. Цялата ненавист остава, и всеки път тя се разкрива все повече и повече, за да ни даде възможност да построим над нея все по-голям екран.

И така ние растем – от малката точка, която е в нас, всеки може да порасне до света на Безкрайността и да придобие цялото това огромно желание/кли, от самото начало на създаване от Твореца. Именно с помощта на злото начало ние ставаме подобни на Твореца, израствайки над него, точно като тестото повдигано от маята.

От урока на тема „Аз създадох злото начало и Тора като средство за неговото поправяне“, 17.03.2011

[38329]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→