Принципът е много прост: всичко зависи от важността от гледна точка на нашето желание за наслаждаване, на нашата природа. Ако аз срещна важен човек, то в мен възниква желание да се приближа до него дотолкова, доколкото го ценя.

И тогава гледам на този важен за мен човек, без да се откъсвам от него, като майка, която не може да отдели поглед от своето новородено, защото това е най-важното за нея. Аз ще вървя след този важен за мен човек и дори ще се стремя да оценя и обикна онова, което му харесва, постепенно променяйки своя вкус, за да се оприлича на него. Да се доближа до него – това означава, да обикна онова, което той обича, да се държа като него. Такъв е законът за отдаване и любов, с висока оценка.

Затова, условие номер едно е: ”Направи си Учител”, за сметка на това, че Творецът става важен за нас, Неговата цел на творението, законът за близостта съгласно подобието по свойства, които трябва да постигнем. Над всичко това трябва да се работи.

Творецът е скрит, за да не Го преследвам егоистично, като важния човек в нашия свят, близостта с когото ми носи някаква изгода. Аз трябва да се стремя към Твореца само така, както ще бъде най-изгодно за моите алтруистични желания, за да бъдат връзката ми с Него и моето отдаване безкористни, само заради Него самия, заради подобието с Него, а не за напълване на моя егоизъм.

Защото напълвайки своето его, аз се откъсвам от Твореца и искам само да получавам от Него. А за да ни бъде дадена възможност да тичаме след Твореца, за да се прилепим към Него за сметка на промяната на нашите свойства подобно на Неговите свойства – Творецът се скрива. Ние трябва да променим себе си с помощта на обществото.

Според степента, до която обкръжението ми представя и рисува величието на Твореца, дотолкова мога да мисля за своите изменения, за промяната на своите свойства като Неговите свойства. Тогава сметката ”Направи си учител”, т.е. правейки Твореца важен в своите очи, аз постигам: ”Купи си другар” и се обединявам с Него, сравнявайки се с Него по свойства.

В това се състои целият процес, който мъдреците са изразили в кратък съвет: ”Направи си Учител и си купи другар!” Без да възвеличим Твореца в своите очи, не е възможно да започне доближаването до Него и нашата самоотмяна.

Затова няма такива хора, които да не могат да достигнат до успеха заради вродените си слабости в характера, поради недостиг на разум, чувственост или сила. Всички неуспехи се обясняват само с недостиг важността на целта, а нея винаги можеш да си я закупиш от обкръжението.

От подготовка към урока, 31.01.2013

[99275] 

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Новосибирски конгрес, урок 2

Въпрос: С какво духовността се различава от душевността? Има душевни, симпатични, приятни хора, а един духовен човек може и да не бъде много приятен. В какво е разликата между тях?

Отговор: Душевни наричаме хората, които са ти приятни във всекидневието, които са готови на някакво съчувствие. Такъв човек ще те разбере, ще ти стане близък, той може да помага, да съчувства и т.н.

А духовният човек – това е този, който чрез жестока работа над себе си, „трошейки зъби“, въпреки сeбе си, чрез и под огромно напрежение, прераства в нещо абсолютно различно от това, което е човекът в нашия живот – преминава в свойството отдаване, което не съществува в нашия свят.

Това свойство се изработва чрез огромен стремеж, огромно намерение, огромна концентрация на усилията, внимание, постоянна работа и възможно най-силен контрол над себе си.

Когато човек достигне това състояние, в него се появява особено отношение към другите – не душевно, не ласкаво, не любящо в нашите очи, защото той мисли как да направи от нас одухотворени хора, тоест притежаващи душа. А това е съпроводено със сериозно насилие над себе си, с напрежение, с напрегната работа. Затова такива хора не са от приятните. Мисията им ги задължава да се отнасят към нас като към малки, слаби хора, целеустремено.

Знам това по себе си. Моят учител гледаше на мен като на глина, от която той трябва да извая нещо, и оценяваше доколко тази глина ще издържи, ще започне да стене, докъде той ще може да извайва. Така се чувствах. От една страна, това е огромна любов, вътрешно участие и разбиране. Но в действителност външните проявления са много специални. Може да ги оцени само този, който разбира поставената цел, свойството на ученика и работата на учителя.

От втория урок на конгреса в Новосибирск, 07/12/2012

[95038]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Как трябва да се отнасяме към материалните наслаждения?

Отговор: Не е нужно да се мисли за нищо друго, освен, да обърнеш главата си и да се включиш в правилното обкръжение. В края на краищата, ние затова сме предназначени, за това сме се родили и съществуваме в този свят. И това особено се отнася за нашето време!

Затова, в нашия живот няма никаква друга цел, действия, разчети, освен да се прикрепим максимално към обкръжението, което може да ме доведе до такова съединение, което се нарича взаимно отдаване или поръчителство.

Ако изведнъж намеря такова обкръжение, ако изведнъж ме въведат в него – това е организирано свише. Както, когато Творецът е помогнал на Аврам да събере хората и да създаде народ. Такъв пример за построяване на обкръжение и общество получаваме от своите учители, от кабалистите, то се строи отгоре, сами не можем нищо да направим. Но когато вече съществува някакво начално състояние, на нас ни е нужно да го укрепим и да вложим в това общество своите сили.

По този критерий  оценяваме и проверяваме себе си. Цялата ни работа е само спрямо обществото – доколко искам да извлека от него силата на отдаване, която ме променя.

Сам човек нищо не може да промени в себе си. Проблемът е, че  се объркваме и се надяваме сами да се изменим. Човек мисли: „Сега проверявам себе си, ще събера всичките си сили и ще се променя!“ Но това е нечиста работа, която се нарича идолопоклонство, защото виждам в себе си такива сили, каквито има и Твореца, и предполагам, че сам мога да направя нещо без Него.

А всъщност, в мен има свобода само в едно – да се прилепя към правилното обкръжение.

От урока по статия на Рабаш, 28.09.2011

[56025]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Къде е границата между реализацията на вашите съвети и сляпото поклонение?

Отговор: Границата е критичния анализ. Човек, който работи правилно, който не се съгласява с учителя, изпитва към него ненавист, антипатия и най-голямо презрение – и едновременно с това го преодолява, издига се над себе си, с душа и сърце приема величието на учителя и се самоанулира напълно пред него.

В поклонника медалът има само една страна, той се прекланя без каквато и да е критика. Той бяга от всяка неодобрителна мисъл като от огън. Но вътре в самите нас нещата не стоят така. Това не значи, че трябва изкуствено да предизвиквате в себе си протест и отблъскване.

Просто започни да се сближаваш с ближния и ще видиш колко много го ненавиждаш. Ненавистта трябва да се проявява съобразно потребността от любов, в противен случай тя няма да бъде съзидателна. Ние не я разпалваме, тя сама идва.

В това се състои проверката: любов и ненавист действат заедно, паралелно една на друга, а човек работи в средната линия, над тях двете.

От урока по статия на Рабаш, 09.09.2011

[54691]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Как да изградим скриване през периода на подготовката и как самите ние да скриваме Твореца, ако изобщо не Го чувстваме?

Отговор: Ще отговоря кратко: цялата работа се извършва само с другарите, в групата. Другарят също е скрит от нас и никой от нас не знае истинското ниво на другия. И учителят, и групата в нейния истински вид – също са скрити.

А нашата задача е да изградим скриване, тоест да започна най-накрая да си изяснявам, че виждам всички в степента на своята непоправеност.

Затова е необходимо да направя съкращаване на своя егоизъм и да си представям всички като велики хора на поколението, намиращи се в недостъпно за мен състояние. Трябва да постигна такова състояние, в което ще започна много да уважавам скриването – за да се превърне то в мое отношение към всички останали.

Върху този екран на скриването трябва да изградя новата картина на света! И цялата тази картина ще бъде нарисувана, слепена от важността, която придавам на това явление.

Ако правя така, постепенно ще започна да работя срещу своето его и ще се уча да възприемам духовното – тоест да рисувам картината на духовния свят. Защото отвън го няма – намира се само вътре в мен.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 21.07.2011

[48820]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Сутрешен урок от Москва

Въпрос: Какво е близостта до Рава, а също и обучението от уста в уста?

Отговор: Близостта до Рава не означава, че човек е близо до него – това няма никакво значение. Близост до Рава има, когато човекът усеща, че учителят може да му предаде всичко, което има и желае да му предаде всичко, което има, но само в степента, в която човекът разкрива себе си за това. Защото при контакта, при комуникацията е необходимо да има връзка между предаващия и получаващия.

Така че, първото е: вяра в това, че Рав постоянно предава и има какво да се вземе от него – това зависи от ученика. И второ: ученикът трябва да разбере, че може да получи само в степента на неговата чувствителност към онова, което излиза от Рава.

Като цяло, разбира се, всичко зависи от ученика. Само от ученика! Практически, от учителя нищо не зависи. От друга страна, ученикът трябва изцяло да се настрои за получаване. Какво значи за получаване? За връзка. Тоест той трябва да има мисли и чувства, посоки, които са по нещо подобни на учителя – макар и един процент. Трябва да желае да възприема от него, да бъде настроен на същата вълна. И тогава при него нещата ще се получат.

Обучението се състои от две нива:

1. „От уста в уши” – вербално общуване, когато аз говоря с уста, а ученикът възприема с ушите.

2. „От уста в уста” – под уста се има предвид общия екран, който се намира в устата на духовния парцуф.

Тъй че, когато общуваме така, че ученикът не желае или още не може да бъде на едно ниво с учителя – тогава той слуша. Може да слуша без да го желае, без особено да полага усилия, може дори да бъде против учителя – и все пак ще чуе нещо от него.

Това, все още не е един екран, не е един стремеж, не е някаква обща връзка, когато са свързани заедно макар и 1%. Ако са свързани заедно, тогава в степента на тази връзка, той получава информация от уста в уста, тоест в зависимост от големината на общия екран, на общия стремеж. Към това трябва да се стреми. Това не е лека работа над своя егоизъм, но е възможна – и тогава всичко, което е в учителя, потича в ученика.

Въпрос: Имате ли възможност да избирате кой да Ви бъде близък и кой – не?

Отговор: От учителя не зависи кой ще му бъде близък и кой – не. Онзи, който постави себе си на нивото на ученика – той е и ученик. Понякога, учителят много иска някои конкретни хора да му бъдат ученици, защото имат особена предразположеност и чрез тях, може би, ще бъде възможно по-бързо и по-ярко да предаде на човечеството идеята, а тези хора не са способни, пренебрегват възможността – и пропускат шанса.

От урока по статия на Рабаш, 16.06.2011

[45684]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Сутрешен урок от Москва

Всички статии от книгата „Шамати“ са предназначени да настроят човека на правилното отношение към себе си (към моите вътрешни възможности, способности, сили, свойства) и към намиращото се извън мен (към хората, обществото, групата, учителя, Твореца, природата), за да разбера, как се изменям, за сметка на какво, по какъв начин трябва да действам, да се приведа в съвършено състояние.

Нашият проблем е в това, че, от една страна, ние нищо не можем да направим сами, защото ние сме само желание: желание за напълване, желание за наслаждение.

От друга страна, ако ние нищо не можем да направим сами, и представляваме само едно желание, което е създадено противоположно на Твореца, на светлината, то как можем да молим да променим себе си, да молим да се изменим, да изискваме, да действаме самостоятелно или чрез други системи?

Тоест, ние се намираме в двойствено положение. От една страна – аз нищо не мога да направя сам. От друга страна – трябва да доведа себе си до такова състояние, когато моята молба, моето желание ще предизвикат върху мен такова въздействие, с помощта на което аз ще се изменя.

Ето тази точка е много сложна за нас. В нея и става неразбирането на човека за неговото правилно взаимодействие със създалата го Висша сила.

Тоест, аз трябва да достигна такова състояние, в което усещам своята пълна несъстоятелност да поправя себе си, осъзнавам и разбирам, че моето изменение може да стане само под влиянието на външна сила.

От друга страна, тази външна сила, която се намира извън мен, е постоянна, и аз по никакъв начин не мога да й влияя. Тя е абсолютна. Аз мога да влияя не на нея, а на себе си, поставяйки се под нейното въздействие именно със своята молба.

Моята молба – това е и моето действие, когато аз променям своето отношение към тази Висша сила и по такъв начин изменям нейното въздействие върху себе си, и тя ме поправя. Тоест, практически, работата става вътре в човека и зависи от неговото желание, от неговото намерение, от силата, от направлението. И при това той се намира в абсолютно, съвършено, неизменно поле. Но работата извършва именно това поле, въздействайки на човека. А той се поставя под въздействието на това поле.

От гледна точка на желанието да се поправи, човекът – е активният елемент. А от гледна точка на поправянето на самия човек, той се явява пасивен – поправя го тази светлина, която се намира извън него, обкръжава го и е непроменлива.

Да се говори за това състояние може много, но то трябва постепенно-постепенно да се образува в нас като определено, точно, вътрешно състояние между мен и светлината, Твореца.

Статията на Баал а-Сулам „Ли шма – това е пробуждане свише, и защо е нужно пробуждане отдолу“ е една от тези, които говорят за правилното съотношение на човека с Твореца, на човека с висшата светлина. Под човек се има предвид нашето желание – по какъв начин то може да се измени, ако правилно насочим себе си под въздействието на светлината.

Свойството отдаване, което ние можем да достигнем и към което постепенно се приближаваме под въздействието на светлината, се нарича „ли шма“ – „заради Него“. А обратното му свойство се нарича „ло ли шма“ – „не заради Него“, тоест заради себе си.

Желанията възникват в нас независимо от нас, не можем да ги регулираме, а ние можем да регулираме само намерението – какво ние желаем във всеки момент, към какво се устремяваме.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 15.06.2011

[45560]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес ”UNIDOS”, Мадрид, урок N: 2

Кризата, която преживяваме сега, показва разединеността между нас. Защото всъщност, тя разкрива, че ние, абсолютните егоисти и индивидуалисти, – се намираме в глобален свят. И в това са всички проблеми. Глобалността на света ни разкрива Природата, а егоистичното ни естество е съвършено противоположно на нея.

Това различие, тази пропаст между нас, ние усещаме като криза и затова във всичко, което правим усещаме болка, обърканост, преследват ни болести и неуспехи. Това произтича от липсата на подобие на егоистичните ни желания и висшата светлина.

Затова в днешната криза ние трябва да видим отправната точка за подема на цялото човечество, в това особено състояние, от което ние някога сме излезли по програмата, заложена в информационната частичка, родена от светлината. Ние сме се развили тук, в нашата Вселена, и сега се връщаме отново към това съвършено състояние.

Част от човечеството, в която се е проявила точката в сърцето, се развива с помощта на две сили. Необходими са само условията: група, учене, учител. А другата част на човечеството, в процеса на развитието си, достига до такова състояние, в което кризата става непоносима. И тук възниква въпросът: какво означава непоносима?

От усещането за ужасни страдания, човечеството може да пристъпи към войни, унищожения, различни проблеми. Имено това и се случва: част от населението пропада от наркотици, други замислят терор, трети въобще нищо не ги вълнува: те напълно са затънали в кражби. Егоизмът е проникнал във всички направления. От липсата на вътрешно напълване, човек не знае какво да прави със себе си.

Тези отрицателни явления оголват всички степени на отчаянието и безизходицата, усещани днес от човечеството. И хората, всъщност – не са виновни. Те чувстват огромни вътрешни въздействия, които ги довеждат до избухване на насилие. Какво да се направи, за да се облекчи състоянието им?

Ние вече говорихме за разпространението на науката Кабала – в това е спасението. Ако ние разпространим знанието на науката Кабала преди егото им да избие навън, то ще опазим света от големи беди. Така че, всичко зависи от хората с точка в сърцето.

От света нищо не зависи – не си струва да очакваш някакви действия от останалите хора, които нямат точки в сърцето, те нямат тази положителна сила, която е способна да напълни егото им. Те са само носители на огромно егоистично желание и само ни добавят собствената неудовлетвореност и болка.

А ние трябва да обработим това огромно желание, да се включим в него, заедно с тях да се устремим към съединение, да продължим да учим, и в отговор да увеличим разпространението, отделяйки особено внимание на необходимостта от обединение между нас.

Имено ние трябва да съединим в едно нашето общо, разбито желание – нашия общ, духовен съсъд. Макар и разбит, в него има такива части, които са свързани помежду си, независимо от съвършено различните свойства на желанието. Затова, ако всички останали се присъединят към тях, – те също ще се включат в тази връзка.

По такъв начин, една част от човечеството активно строи връзката помежду си, а другата негова част участва в този процес пасивно.

От 2-я урок на конгреса „UNIDOS“, Мадрид, 04.06.2011

[45046]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Международен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №6

Въпрос: Как може човек да разбере, че е готов да бъде учител, и има ли подготвителни курсове за това?

Отговор: Преди всичко, човек трябва да има склонност към преподаване, т.е. не да поучава (всеки човек може да прави това по егоистичен начин), а да обяснява, да наблюдава как работи ученика и дали зачита мнението на учителя. Преподавателят също трябва да притежава способността да се учи от учениците, да приспособява и обяснява съгласно измененията.

Аз не мисля, че всеки е способен да направи това, но съществуват много сфери във възпитанието. Някои хора не обичат да говорят и обясняват, но изведнъж се разкриват като добри практически лидери. Те играят с децата, организират групи и ги водят на екскурзии.

Нашето възпитание е различно с това, че ние, на първо място, искаме да учим децата за живота. Ние им показваме музеи, заводи, болници, разбира се в зависимост от възрастта. Те се запознават с работата по летищата, железопътните гари и банките. Ние правим предварително договори с ръководителите на предприятията, и когато децата пристигнат им се обяснява производственият процес.

Ние отрано им казваме къде отиваме. Върнат ли се, децата сядат заедно в кръг и обсъждат какво са разбрали, как действат определени механизми и тяхната цел и т.н. Ние искаме те да знаят всичко за живота: как работят ресторантите, болниците, фабриките и зоопарковете. През цялото време на екскурзията те си водят записки, а след това съставят разказ и го обсъждат заедно със своите възпитатели. Това разширява техния мироглед.

Правим много неща в рамките на взаимната договореност. Когато някой се скара с някого, възникне спор или има неразбирателство, то това се обсъжда между всички. Понякога дори устройваме съд: избираме от децата съдия, адвокат, съдебни заседатели, свидетели и зрители. Следващият път ролите се разменят.

Така всяко дете се научава да вижда себе си отстрани: как то изглежда от гледна точка на съдията, обвинителя, зрителите и т.н. Детето започва да се развива и вижда един по-широк от своето виждане свят.

Съществуват други примери, но главния елемент е беседата в кръг. Не съществува клас, който седи и гледа напред – всички са равни в кръга, включително и учителя.

Възпитателят принизява себе си до общото ниво и се намира между децата, не е отделен. Той ги насочва по много незабележим начин, който те не усещат. Ние ги учим те да бъдат отговорни: съдията, защитника, обвинителя. Децата имат огромна способност да попиват и ние трябва използваме това.

Всеки човек, който може да преподава или ръководи група, да подготвя материали или да разработва методи, може да стане учител. Ние се нуждаем от различни специалисти да работят с децата – и момчетата и момичетата. Обикновено те учат отделно, но понякога ги обединяваме.

От 6-я урока на конгреса „We!”, Ню Джърси, 02.04.2011

[41084]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития - Няма коментари→

В кабала не е прието да се говори за лични усещания. Говорят за любовта към другарите, но само общо – като не говорят за себе си и като не изричат конкретни имена.

Трябва да говорим за величието на учителя, величието на Твореца, групата, другарите, важността на целта, защото без това, да се въодушевим един друг, ние няма да напреднем. Това ни дава сили за работа, и именно в това е целия смисъл на групата. Но за всичко това се говори не от първо лице, като не разкриваме своите собствени чувства, желания (келим).

Защото останалите още са непоправени до степента Бина (хафец хесед), за да „не правя на другия това, което е ненавистно на теб самия“ и могат да те повредят със своите мисли. Затова съществува такава забрана.

Ти разказваш за това, колко е велика духовната цел – но не за това, как ти или някой друг е вдъхновен от духовното. Необходимо е да се разказва за закона, действащ в мирозданието, за формулата, съществуваща в системата от сили, а не да се показва на някого лично.

Цялата наша работа е вътрешна и скромна. Аз трябва да видя групата не както конкретни хора и лица, а както сили, стремящи се към Твореца, към отдаване, и обединяващи се, за да достигнат заедно тази цел. Тази връзка между нашите желания, тази мрежа, която и ни свързва се нарича група.

Затова, когато аз говоря за групата, не споменавам имената на хората. В нея сякаш няма хора – има само желания, свързани във взаимно поръчителство! Ако тези желания достигат такава връзка, която да стане действително отдаваща съгласно първото духовно стъпало, то те я разкриват и я напълват със светлината Хасадим, с взаимното отдаване.

От урока по статията на Рабаш, 26.05.2011

[44033]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→