Да се сближиш с другите означава, да ти станат близки техните желания и мисли –  дотолкова, че да ги усещаш като желанията на собствените си деца. Ето така, целият свят трябва да стане важен за мен –  като че ли всички са мои роднини.

След това усещам тази „роднинска“ връзка все повече и повече, докато не започна да чувствам, че те са части от самия мен – и дори не части, а че всъщност съм аз! Това е чисто психологичен проблем.

И според степента на своето сближаване с тях, чувствам силата, която запълва пространството между нас – там се разкрива Творецът. Колкото повече ме е грижа за всеки човек в света, толкова повече се приближавам до Твореца, и толкова по-големи шансове ще имам да Го разкрия.

А ако отблъсквам осталите и възможността да се сближа с тях, ограждайки се със своите егоистични интереси – с това сам закривам от себе си и от всички останали Твореца, доброто и благото, предизвиквайки цялото зло и страданията в света.

Ако не започнем да използваме науката кабала, в човечеството ще започне отдалечаване един от друг – и на отделните хора, и на цели държави. И тогава, над нас ще започне да се сгъстява тъмнината, която ще бъде много по–силна, от сегашната.

Творецът ще започне все повече да се отдалечава от нас, и когато Той, издигайки се стигне до критичната точка – ще започне световна война. Всичко зависи само от приближаването или отдалечаването на висшата сила, С това, тя предизвиква всички взривове, катастрофи, епидемии и войни – включително и световна война.

Засега се намираме просто «в изгнание» (загубили сме усещането за Твореца). Той е доста близо до нас и нарочно се приближава още повече, за да ни разкрие глобалната свързаност на света. Докато не е късно, трябва да разберем, че сме отговорни да доведем това знание до всички – и тук всичко зависи от нашето желание.

От урока по статията „Характер на науката кабала“, 13.01.2011

[32729]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Съществува висш принцип, че Творецът е Един, Единствен и Единен.

Една единствена висша сила е създала цялото творение – тя е съществувала преди него, съществува заедно с него и ще съществува след него, т.е. във всички състояния.

А ние можем да говорим за нея от гледна точка на различните подходи, което показва нашето несъвършенство и затова ние я определяме като Една, Единна и Единствена.

Но всички тези различни определения на висшата сила, Твореца, съществуват само по отношение на нас самите.

Един – означава, че няма друга сила, която би действала в мирозданието. Както е казано: „Няма никой освен Него”.

Единствен – означава, че Той се обединява във всички тези свои действия и няма никакво друго намерение.

А Единен – означава, че дори ако тези действия ни се сторят несвързани и доста противоречиви, това е защото ние самите се намираме в различни и противоположни на Него състояния. Затова ни се струва така: „Всеки съди според степента на собствените си недостатъци”. Но според степента, в която се поправяме, всички тези разнообразни състояния и свойства, различаващи се изцяло по смисъл, постепенно се съединяват заедно в едно понятие.

„Един” означава съвършенство. Защото ако има двама, става така, че те се различават по нещо и в единия не достига свойство на другия. Двамата се допълват взаимно.

Ако има не двама, а милион, то всеки от тях е доста по-несъвършен. В него има само една милионна част съвършенство, и във всеки не достигат останалите 999.999.999 части.

Ако говорим, че няма повече от един, то означава, че всичко е в него!

Но на мен не ми се струва, че в Него има всичко, защото аз съм противоположен на Него. Така значи, проблемът не е в него, а в мен.

Ако Той е един и всичко е заключено в Него, то не е важно, как Го усещам: като добро и зло, светлина и тъмнина, студено и топло – аз трябва да разбера, че тези различаващи се свойства ги няма в Него. В Него няма нито добро, нито зло – тези различия съществуват само в моите усещания.

Дори ако казвам, че Творецът е добър, това също не се включва в определението: „Един“. Един означава, че в него няма нищо! Нито лошо, нито добро.

Това е само моя оценка на различните Негови проявления по отношение на мен. А Той е сам, Един – нещо съвършено абстрактно, абстрахирано даже от доброто. Защото и това е само мое лично усещане.

Човек вдъхновява това понятие „Един” чрез своето съвършенство на усещанията и постиженията. В този Един – и сърцето и разума се обединяват.

От урока по статията „Характер на науката кабала“, 13.01.2011

[32726]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Конгрес в пустинята Арава, Израел. Урок 1.

Въпрос: Как да усилим нашето въодушевление, така че да не ни изостави, за да не изчезне светлината?

Отговор: Мъдростта идва с опита. Казвам ти за своя опит: ти преминаваш многобройни състояния, като желаеш на всяка цена да удържиш светлината.

А после се замисляш: ”Какво е това светлина? Светлината – това е, когато ми е хубаво, или когато аз мисля за ближния? Защото тези състояния могат да се различават, не е ли така? Светлината – това е, когато всичко разбирам, или просто, когато аз усещам тъмнината? Защото тъмнината е свързана със светлината, от която аз съм толкова далече. Голямото разстояние между нас ми се струва тъмнина, но на практика това е светлина, която ме заставя да почувствам, че аз не съм тя.”

През теб ще преминат голямо количество впечатления и в резултат ще те доведат до нов етап. Ти ще почувстваш, че за теб не е важно в какви състояния се намираш. Светлина и тъмнина, блаженство и много неприятно усещане, когато си скован, изтръгнат от живота, внезапен подем, когато си готов да излетиш без крила, и пронизителната ясност, когато всичко се разкрива пред теб, като при рентгенови лъчи, а после изведнъж изпадаш в апатия, забравяйки как се наричат твоите роднини…

И ето, постепенно се открива, че ти е все едно какви състояния изпитваш. Важното е само едно: ”Мога ли аз в настоящето състояние да отдам, да се построя по вектора, който води навън от мен самия?”

Ето до каква степен всичко ще се промени. Да се надяваме, че вече скоро ще се случи.

От 1-ия урок на конгреса в Арава, 30.12.2010

[31335]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Желанието придава вкуса на напълването. Всяка глътка вода е така мъчителна, когато съм жаден. Нека напълването да е само частично, затова пък желанието е огромно – и разликата между тях извиква усещането за живот.

Значи, животът се оценява не по желанието и не по наслаждението като такова, а по тяхната противоположност. Колкото по-голямо е напрежението, прехода между тях, толкова повече в мен има живот, енергия.

Лошо е когато моят съсъд е празен, както между впрочем и когато е пълен. Цялата работа е в това, да доведа празния съсъд до напълване и да уловя мига на тяхната среща.

Как да задържа този миг? Защото даже най-големите наслаждения от храната, секса, славата, достигането на върха, отслабват и гаснат. Аз живея от миг към миг, моят живот едва мъждука, излизайки от небитието и отново потъвайки в него.

Както се пее в песента, „има само миг между миналото и бъдещето” – между избухващата пред мен светлина и тъмнината, която всеки момент ще я погълне. Текущото наслаждение не успява да свърши, а аз вече трябва да се готвя за следващото – за да не загубя усещането за живота.

Но желанията растат през цялото време, и отчаянието завладява света. Бъдещото наслаждение повече не свети на хората, „преходът” на насладата не заслонява натрупващата се тъмнина, и животът става безсмислен.

Нашият живот угасва, защото ние не можем да задържим краткия миг на наслаждението. На това трябва да се учим – да се учим да бъдем над своя егоизъм, да работим против него. Тогава човекът преминава през „десетте египетски наказания”, оставяйки своите желания долу и се изкачва към „планината Синай”, т.е. към светлината, способна да му даде екран.

Духовното постижение е изградено от особен съсъд, кли, позволяващ да се удържим над желанието, в отдаването. Изграждайки даващо кли, човек придобива възможност постоянно да бъде в контакт с наслаждението и в същото време да не гаси желанието – защото напълването не е самото то, а възвишаващото се над нас намерение за отдаване.

Човек придобива съвършенство, когато отдава, когато излиза от самия себе си и живее в наслаждението, което възвръща на другите. Неговият живот, е вечен живот – не в собствените си желания, а в отразената светлина, напълваща техните желания и доставяща радост на Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 24.12.2010

[30718]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как можем да бъдем уверени, че повече няма да има разбиване?

Отговор: Ние се намираме на последната, най-ниска степен. Няма къде да падаме повече, няма по-лошо от нашето състояние.

Оттук и по-нататък може да има само подем. Не може да има разбиване. Какво още в нас трябва да се разбие, ако сме откъснати от духовното? Разбило се е духовното, намерението заради отдаване, екранът, съзнанието за Твореца.

Намираме се в състояние на пълна тъмнина, но понеже не усещаме духовното, не чувстваме и къде сме му противоположни. Докато само различаваме, че ни е лошо. Но лошо ни е не от това, че Творецът е скрит, че ние не можем да Му отдаваме. Лошо ми е лично на мен, а Той не ме вълнува.

Това състояние на разбиване и падение е във властта на клипот. И затова ако в теб и се пробужда някаква мисъл за Твореца, то е само за това, как да Го използваме, а не да Му доставим удоволствие. Ти предявяваш претенции: ”Кога ще ми бъде хубаво?!”.

Колко още може да се разбием от такова състояние, ако пребиваваме в такава летаргия без всякакво движение? Ние разкриваме нашето най-лошо състояние – по-лошо от клипот. Защото клипот – това е злото начало, което аз изяснявам чрез светещата ми светлина.

И тогава аз мога да различа какви желания в мен се отнасят към клипот – ”ураганен вятър” (руах сеара), ”голям облак” (анан гадол), ”всепоглъщащият огън”(еш митлакахат), където е клипат Нога, където е светостта. Пред мен ясно се представя строежа на моята душа. За да достигна такива изяснявания, трябва да се издигна на много високо духовно ниво.

А в нашето сегашно състояние ние нищо не сме способни да различим, всичко е блудкаво и празно. Ние четем какво пишат кабалистите и за нас това са само думи с различна последователност от букви. И какво от това?

Затова разбиване на нас не ни предстои, по-ниско да падаме няма къде.

От урок по ”Учение за Десетте Сфирот”, 22.12.2010  

[30494]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Струва ли си да помня наизуст чертежите от ТЕС или е по-добре повече да се старая да ги усетя вътре в себе си, без разбиране?

Отговор: Ако отидете в нашия архив, ще видите чертежите на Рабаш. Ако отворите книгите на другите кабалисти, дори книгата „Ецира” или ръкописите на Ари – също ще видите чертежи. А ако отворите книгата „Зоар”, там няма чертежи, но има всевъзможни таблици.

Защото кабала е наука. Разкриваме нов свят, а там действат сили и ние искаме да знаем каква е формулата, по която тези сили се съчетават помежду си – във всяко място, във всяко състояние. Ако познаваме това съчетаване на силите, когато придобием екран, ще можем да постигнем същото състояние.

Да допуснем, че имам екран, имам сили или сила на желанието да помоля силите. Тогава, аз получавам знание, сили и пример от висшето. Трябват ми тези три съставни – знание, сили, пример. Пред мен, нисшия, се намира висшият парцуф. Той ми дава пример, спускайки към мен долната част на своя парцуф (реглаим, крайници).

Както е написано в статията „Съчетаване на степените на милосърдие и осъждане”, висшият ми дава тъмнина, но по нея, аз мога точно да определя какво трябва да допълня, за да засвети тя като светлината. Така работим ние.

Намираме се в пространство на сили, действащи по определени закони и трябва много точно да работим, знаейки колко да вземем от тази или от другата страна, как да се издигнем и спуснем, как да установим връзка, с какви свойства. И всичко това е съпроводено от изключително силни усещания, впечатления, разкрития, но едновременно с това – с ясно и точно знание.

В нашия свят, мога просто да се наслаждавам на хубавата музика – и нищо повече. Но не е възможно да сравня моето впечатление от нея с това на истинския музикант, който я възприема не само в чувствата си, но и в разума, потапяйки се много дълбоко в нея.

Ако хората подходят правилно към това, а не егоистично, стараейки се да принизят произведенията на другия, тогава колкото повече разбират от обекта, толкова повече разум присъединяват към своите чувства, и разумът увеличава усещането. Но в нашия свят, като правило, разумът измества усещането, защото изхожда от нашето его и ние искаме да принизим другия.

Докато в духовното, това става по друг начин. И затова, ние можем да гледаме чертежите и едновременно с това да се впечатляваме от тях. При всички случаи, чертежът ми дава възможност да разбера съотношението между духовните сили и свойства – сам по себе си, той не изразява обект.

Гледайки чертежа, където Аба ве-Има се обличат от пе до хазе на Арих Анпин, аз не получавам впечатление от това. Но то ми дава възможност да се впечатля, ако знам какво е Арих Анпин, какви са неговите свойства от пе до хазе, защото аз ги усещам. Освен това, какви са свойствата на Аба ве-Има, какво могат да получат те от Арих Анпин, обличайки се в него, как могат да реагират и т.н.

Чертежът е като формула, която сама по себе си не е жива, защото това са само букви. Но всичко зависи от това, какво внасяш вътре в тези букви, каква същност.

Затова, ние сме длъжни да знаем основните чертежи. Баал а-Сулам пише, че така, както не можем да съществуваме в този свят без основните знания за ставащото в него, така човекът не може да съществува в духовния свят без базисните знания за него.

И затова, както в този свят сме длъжни да завършим училище и тогава можем правилно да контактуваме със света и хората, само по същия начин можем да влезем в духовния свят и да се ориентираме в него. Невъзможно е да стане по друг начин! Всеки е длъжен да има минимален набор от знания. Това му дава входен билет за духовното.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 15.12.2010

[29848]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Ти не можеш веднага да попаднеш в окончателното състояние – тогава няма да имаш самостоятелност.

Ти си длъжен сам да пресъздадеш, да построиш връзките между душите. Те изчезват, изтриват ти цялата картина, а ти я възстановяваш отново и отново. Така ти строиш своята независима личност.

Важна е не окончателната поправена картина – тя вече съществува! И не сегашната повредена – тя е въображаема. Важни са единствено твоите усилия, желанието да изградиш тази система и да я пуснеш да работи, както при детето, играещо си на възрастен. С тази игра ти строиш своето „Аз”.

Състоянието, в което през цялото време те хвърлят, се нарича „този свят”. А поправеното състояние зависи от това до какво ниво на връзка си се издигнал: Асия, Ецира, Брия, Ацилут, свят на Безкрайността…

И всеки път ти влизаш в духовния свят и излизаш – даже на най-високите степени, където ти става ясна цялата система и остават някакви дребни и дори незабележими за теб детайли. И изведнъж те изхвърлят изцяло, в пълна тъмнина, и ти трябва да се върнеш обратно!

И работата става все по-сложна и по-сложна, както и трябва за големи хора. Защото кой се счита за голям специалист – онзи, който умее да изпълнява сложната работа и да решава такива проблеми, които никой не може да реши.

И това значи, че той се труди повече от останалите – но и повече от всички печели: пари („кесеф” – покритие, екран), почитане, статус!

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 13.12.2010

[29650]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

За да достигна светлината, аз трябва много силно да го поискам. А тъй като съм егоист, то това искане трябва да е строго – на границата с ненавистта.

Аз буквално няма да понеса тази светлина, не я желая, обвинявам я за всичко ставащо! Но нали и действително всичко идва от нея.

И тогава, като чувствам своята пълна противоположност на светлината, разбирам, че именно тя ме е направила обратен на себе си, че тя извиква в мен лоши усещания и започвам от това да достигам тъмнината.

Само след усещането на пълната тъмнина като преимущество (ивр. итарон) на светлината, аз започвам да възприемам нещо по-голямо (ивр. етер) от тъмнината – постигам светлината.

С други думи, трябва да съм твърд, жесток, ”голям грешник”, за да достигна състояние противоположно на светлината и тогава мога да постигна цялата нейна мощ.

А ако тъмнината се усеща само малко, е невъзможно да се постигне всичко това, което носи в себе си светлината. Това трябва да бъде истинската ”египетска тъмнина” – моето истинско егоистично желание.

Но за да се почувства тъмнината, също е необходима светлина! Този, който не се занимава с учение, не влиза в тъмнината. Всичко е наобратно! Благодарение на това, че по време на учебните занятия човек привлича върху себе си висшата светлина, той разкрива доколко се намира в тъмнина.

Наистина цялото ни развитие става под въздействието на светлината и тя ни превежда през всичките тези етапи: непременно човек усеща ту светлината, ту тъмнината – и така се издига.

Усещането на тъмнината е добро усещане: тъмнината е междинен етап между състоянията в процеса на моето развитие – както деня и нощта.

От програмата ”Кабала за начинаещи”, 08.12.2010

[29223]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Творецът действа само със Своята светлина. Светлината въздейства на желанията/келим, които, в зависимост от своето състояние, усещат себе си по-зле или по-добре, според своето равенство със светлината. Това се нарича закон за подобие на свойствата.

Ако аз съм повече подобен на светлината, то се чувствам по-добре. А колкото по-малко съм подобен на нея, толкова усещам себе си по-зле –  дотолкова, че чувствам удар. Но всичко това е действие на Висшата светлина.

Да, и тъмнината, която усещам е също въздействащата на мен светлина! Само заради противоположността на моите свойства, тя ми се разкрива като тъмнина. Вместо светлината – ”ор”, чувствам тъмнина – ”орта”.

Но при Твореца няма тъмнина. Просто когато Той едва-едва добавя светлина – на нас ни е вече лошо. Поради това, че в тази светлина ние разкриваме още повече егоистично желание – и тогава настъпва тъмнината.

Светлината стои срещу желанията. С други думи, с помощта на светлината аз разкривам огромни желания, срещу тях в някакво скрито от мен място се намират големи наслаждения, но аз се чувствам зле!

Това може да се изрази и в проблеми със здравето, и в недостиг на хранителни продукти, и в лошо настроение, във вътрешно безпокойство, чак до нежелание да се продължи да се живее. Но всичко това е резултат от въздействието на светлината!

Ако светлината идва в подготвени желания (келим), то тя се усеща като наслаждение – нали тя ги напълва. Ако келим не са готови, то това е удар.

От урок по писмо на Баал Сулам, 26.11.2010

[28123]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Аз съм в падение след края на Конгреса. Страхувам се, че съм загубил желанието за отдаване. Работя в група, но не усещам това да помага, а възможно е и да пречи. Мисля си да напусна само и само за да разкрия отново желанието. Правилно ли е това?

Отговор: Какво желание ще разкриеш, ако напуснеш? Желанието да отидеш в бар или на футболен мач? Получаваме необходимостта за духовното само от обкръжението. Напускайки го, ти ще тръгнеш точно в противоположната посока.

Написано е за разкриването на егоизма: Грешниците ще паднат, където праведниците ходят. Това е твоята дилема: да станеш праведник или грешник.

Скриването, което последва след Конгреса, разкри в теб ново, силно, егоистично желание, предназначено за работа и поправяне. Но ти искаш да избягаш от тази работа вместо да направиш нов старт имено от мястото, на което е нужно.

Ние винаги напредваме от „противоположното” – от разкриването на нова, непоправена част на желанието за наслаждение. В това място ти трябва само да различиш твоята връзка с целта. В действителност тази непоправена част въобще не ме разделя от целта, а напротив, дава ми възможността да се предвижа напред притегляйки я към поправяне.

Но в процеса аз изпитвам лоши усещания, тъмнина и безсилие. Върху мен се спускат тежест и безразличие и всички пламенни речи замират. Какво трябва да направя? Как мога да не избягам?

Тук навикът, задължението и установеният ред ми помагат. Моите усилия се натрупват, стотинка по стотинка, до достигането на огромна сума. Без значение какво се случва, ти не можеш да напуснеш пътя.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 21.11.2010

[27165]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития - Няма коментари→