Въпрос: За какво са били необходими всички тези хилядолетия, кръгообороти, страдания? Нали главното се случва сега.

Отговор: Желанието за наслаждение е трябвало да премине  всички тези етапи и на всеки от тях, даже на най-малкия, да реши за себе си, че това състояние е лошо, че трябва да продължи пътя, да добави още един грам желание и да излезе на милиметър по-високо към новото качество.

На новото стъпало всичко ни се струва забележително, но минават няколко мига – и ето, че вече нещо не достига, нещо не е така. Отново се разкрива злото – чак до това, че е невъзможно да го понесем. Отначало всичко е било така прекрасно, а сега всичко е нетърпимо и се налага да се издигнеш на следващото стъпало.

По такъв начин ние преодоляваме огромно множество стъпала, умилявайки се в началото и мъчително кривейки се в края. Без тези впечатления у мен не възникват усещания за контраста между светлината и тъмнината, в мен няма да има съсъд, построен от тези два противоположни детайла на възприятието. А без съсъд няма да имам, в крайна сметка, с какво да се обръщам за светлината на Безкрайността.

И затова, аз трябва да премина целия този път, многото хиляди стъпала, усещайки цялата прелест и цялата нетърпимост на всяко от тях. Така ние стигаме до последното стъпало на стълбата и даже тук, в отдаването и любовта, падаме, подобно на раби Шимон, който е станал „пазарен търговец“, преди да достигне края на своето поправяне.

Какво е това състояние? Къде е паднал той? На предпоследното 124-то стъпало той е открил, че то е по-лошо от всички стъпала – като „Шимон от пазара“. И тогава, сравнявайки го със следващото стъпало, той се е издигнал до съвършенството.

Колкото по-високо си се издигнал, толкова по-лошо ти се струва стъпалото, от което е дошло време да се изкачиш на следващото. По-лошо до такава степен, че не е по силите ти да го понесеш.

В крайна сметка, събирайки всички позитивни и негативни впечатления, ти ги повдигаш на върха. Негативните стават дълбочината на твоя съсъд, а позитивните – твоя отклик на отдаването, и в теб се появява целият съсъд.

Ние се надяваме на някакъв „скок“, а скокове не се случват. Детето, което е на една година, не може да подскочи изведнъж към петгодишната възраст. Нима ще успее да отмине без бавното, постепенно развитие? Тези загубени години няма да му достигат после цял живот. Неговото възприятие във всички сфери ще бъде ощетено. Подготовката на съсъда е необходима и от това няма къде да се денеш.

От урок по статията „Свобода на волята“, 13.05.2011

[42961]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо е било нужно да се отделяме максимално от Твореца, за да се поправим и да постигнем сливане?

Отговор: Не е било достатъчно да се спуснем през всичките светове до този свят – трябва да се спуснем още по-надолу. Само когато идваме в групата, ние започваме да постигаме кой е този ”раздробен човек”. И тогава падаме все по-ниско и по-ниско, много по-дълбоко, отколкото в онзи момент, в който сме дошли да учим.

Тъй като до тогава не ни е било известно нашето зло начало, ние не сме се отнасяли към него лошо. Още сме си мислили, че притежаваме добри желания. И колкото повече растял в нас егоизмът, толкова повече енергия ние давал за нашето предвижване.

И само когато сме решили да се съединим с другите и да разкрием същността на групата, през цялото време живеем за това, да намерим тази вътрешна връзка между нас, която съществува, само че е скрита от нас – тогава откриваме, че през цялото време забравяме за нея, отхвърляме я, ненавиждаме я. Така постепенно човек започва да опознава природата си.

Засега това е все още падение, тъй като той не е реализирал всичкото свое зло, а всичките подеми и падения се определят само от усещанията на самото творение. Засега човек открива себе си отдалечен от Твореца. Всичките му разбирания и усещания са изградени според степента на неговото отделяне – той сякаш се отдалечава все по-нататък и по-нататък.

Затова той усеща все по-голяма пустота и горчивина, разочарование. Той не разбира как толкова много се учи и работи, а всъщност усеща себе си все по-лош и светът за него става все по-тъмен.

Но накрая той разбира какво е това – разкриването на творението, което трябва да премине. И всъщност се съгласява с него – това се нарича ”приемане без каквито и да е условия”. Той е готов на всичко и мисли: нека да усещам себе си като без изход, но най-важното е да не избягам!

Тогава той получава още по-голямо отегчение на егоизма, но едновременно с това възможност за поправяне. Тук напредъкът е основан на противоположностите, защото когато започва да поправя себе си, да се уподобява на Твореца и да се приближава към Него, на него му трябва всеки път отначало да разкрива обратната си природа, в ”лявата линия”. И тогава съответствено на това той ще поиска светлина от ”дясната страна” и ще поправи себе си в ”средната линия”.

Тоест през целия път на подем до Малхут на света на Безкрайността, до самия последен миг, до сливането, което се нарича ”Рав паалим у-мекабциел”, той ще разкрива все по-голямото си зло. Без това е невъзможно.

А иначе ние няма да разкрием в себе си потребност към светлината. Нужно ни е място, в което да изградим Твореца в себе си. Тази област трябва да е обратна на истинските свойства на Твореца и тогава аз сам ще решавам какво да правя в нея.

Затова ние разкриваме тъмнината и всичко, съставящо това място, всичките му части – разпокъсани, противоположни и отстранени едно от друго. Като начупено на парченца лего. А ние започваме да го събираме и подреждаме по свойства, търсейки частиците, подхождащи си една на друга, съгласно правилния ред на причината и следствието. Така че да съберем всичките пръснати парченца.

И с това аз разкривам отношението на Твореца, Добрия, Творящ добро, Създалият, ”точката от нищото”, която трябва да поправя в себе си. Това осъзнаване, че съм създаден ”от нищото”, ми дава да разбера кой е този ”истински от истинското” (еш ми еш ), който ме е създал.

Целият този процес, създадената от Него точка, преминала през светлината на Безкрайността, е необходим само за това, за да постигнем този Безкраен свят. Всичките тези етапи били предвидени още в замисъла на творението, предшестващо създаването на тази точка ”от нищото”, както е казано: ”Краят на действието е заложен в изначалния замисъл”. Така тя идва до постигане на силата, която я е сътворила – в което е същността на целият този процес на поправянето.

От урок по беседи на Баал а-Сулам, 08.05.2011

[42523]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, статията „Мир в света”: „Обществото и личността – това е едно и също. За личността не е лошо, че е подчинена на обществото, тъй като свободата на обществото и свободата на личността са едно и също нещо. Те си поделят благото и по същия начин си поделят свободата”.

Това се разкрива постепенно – от отрицанието, от негатива. Разкрива се в тъмнината като не принуждава към поправяне, т.е. под формата на страдания, за да ни позволи чрез собствен избор да разберем и осъзнаем, да се съгласим с онова, което трябва да направим и да премем законите на природата.

Не трябва да ги приемаме инстинктивно и от безизходица, както е на неживото, растително и животинско ниво, а като се съгласим с тях, по желание. Трябва да поискаме това до такава степен, че дори ако страданията не ни принуждават, да се стремим към него.

Ето защо ни се разкриват страданията. Те ни отвеждат до празно място, където започваме да търсим и по този начин, в тази празнота изграждаме Божествената система. Оказвайки се във вакуум, намирам нишките и взаимната връзка – тухлите на бъдещата постройка и започвам да ги поставям по местата им.

Изграждам сграда и в процеса на строителството чувствам до себе си Природата като вече съществуваща. Но сякаш сам формирам нейната система – проявявам я в отдаването, в тъмнината.

По този начин създавам, придобивам цялата система на мирозданието. И тогава, до последния детайл, разбирам цялата действителност, разбирам и усещам Силата, която я е сътворила и се приобщавам към Твореца – до пълното съвършенство.

Но процесът на изграждане усещам като страдание. Оказват ми натиск, за да започна да мисля: с какво да запълня празнотата, каква трябва да бъде структурата на системата. Необходимо е да търся формата на всяка връзка. Кабалистите пишат за намерението заради отдаване. На уроците говорим умни неща за правилния подход към живота, но не знаем как да осъществим всичко това. Можем да научим наизуст всички текстове – това няма да помогне.

Само привличайки светлината, връщаща към Източника, ставам малко по-мъдър в своите поправени свойства и разбирам как трябва да изградя системата. Именно аз съм нейният материал и затова започвам да се отнасям правилно към другите – точно в това се състои моето строителство. По този начин се поправям и със себе си изграждам системата.

Затова и сега, и в бъдеще, ще получаваме само отрицателни импулси – само страдания. Не трябва да ни дават нищо друго, освен страдания – в противен случай ще ни лишат от възможността сами да сглобим системата.

Така че, разпространявайки науката кабала и обяснявайки на света тези неща, ние ще можем да намалим степента на страданията и да съкратим времето, което се изисква, за да изпреварим въздействието им върху нас. И въпреки това, колкото и човек да слуша, колкото и знания да натрупа, това никога няма да го лиши от възможността за лично участие в изграждането на системата.

Трябва сами да съберем заедно всички части на света на Безкрайността. Не можеш просто да крещиш: „Дайте ми съвършенство!” Трябва да знаеш точно какво е необходимо за тази цел, какво точно искаш, съобразно своето стъпало. На различните етапи по пътя, крещиш по различен начин – крещиш да ти дадат сили.

От урока на тема „Глобализацията – живот в интегрален (единен) свят“, 15.03.2011

[38114]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Ние сме управлявани от егоистични желания, съсъди за получаване, въпреки че не знаем какво е това. Това е така, защото всичко се постига от сравнение – преимуществото на светлината е постигнато от тъмнината.

Въпреки това, когато получим малко светлина, ние започваме да чувстваме, че има друга форма на съществуване освен развитието в егоизма – има живот в отдаването.

Само светлината създава в нас тези желания или келим и вътре в тях се заражда това очакване или слабо усещане. Тогава започваме да формираме някакво очакване за отдаването. Но то се проявява само при условие, че човек може правилно да постави себе си пред тази картина.

Сега това егоистично желание ме дърпа към своите недра. Затова аз трябва да поема от обкръжението важността на целта, привличайки светлината и правейки стъпки към нея, въпреки своето желание.

След това пред мен изникват препятствия от всякакъв вид – показва ми се какъв вид наслаждение е скрито в отдаването. Тогава трябва да бъда спасен от друга опасност – от попадане в клипа, която казва: „Нека се наслаждаваме на отдаването. Направи нещо заради отдаване. А сега направи и още малко и още малко…” Така надминавайки предела на своите възможности, аз започвам да чувствам егоистично удоволствие от отдаването. В крайна сметка, ми се разкрива огромно количество светлината, вместо слабата искра, която чувстваме в нашия свят.

Така аз съм обладан от състоянието, което кабалистичните книги наричат „нечистота” или „огън на преизподния”. Днес нашият егоизъм ни дава само малко предизвикателство, като не ни позволява да се приближим до отдаването. Но по-късно ще се окажем в световете на нечистотата, която трябва да бъде поправена на отдаване. Там ще разкрием коварна сила, огромно егоистично желание, което противостои на Твореца. То ни казва: „Отдавай, направи както Твореца. В това действие има огромно наслаждение.” Ще устоим ли пред него?

Сега ние поставяме „екран” (масах) срещу нашето получаващо желание, а по-късно ще изградим истински екрани против светлината, против удоволствието от отдаване, а не от получаване.

От урока по статия на Рабаш, 02.03.2011

[36819] 

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как работи информационният ген в процеса на развитието (решимо)?

Отговор: В мен се разкрива следващият информационен ген (решимо), и аз започвам да усещам неговия потенциал – отношението на светлината (решимо де-итлабшут) и желанията (решимо де-авиют).

Решимо напълно съответства на духовното състояние, в него е цялата негова светлина и желания – не стига само екранът, който би свързал едното с другото, т.е. не стига реализацията!

Аз започвам да усещам някакво духовно състояние, само че нереализирано. И затова усещам с всичка сила горчивината от противостоенето между светлината и желанията, които не могат да се съединят и да влязат едно в друго. Това се усеща или като духовно страдание, или като материално – епидемии, катастрофи, болести, нещастни случаи, войни, всичко, по всякакъв начин.

По този модел става, ако аз не съм готов за идването на решимо. Ако аз сам предизвиквах неговото идване, бих се радвал на разкриването му, възнамерявайки да го реализирам. Но ако то идва към мен неочаквано, без аз да съм подготвен, когато аз не възнамерявам да получа екран и да превърна това решимо в духовно състояние, тогава то ми се разкрива като огромно страдание – това е противопоставянето на светлината от желанието, където светлината и тъмнината стоят една срещу друга, а аз се оказвам по средата между тях.

Защото се получава, че аз съм този същия недостатък на екрана, който е трябвало да ги свърже! В това и се състоят всичките разлики между пътя на светлината и пътя на страданията.

На пътя на светлината аз сам приготвям себе си и желая идването на новото решимо:  дано само да се разкрие! Приготвям си обкръжение, уча се, подготвям себе си, така че да мога да използвам това решимо – и чакам, къде се бави то! Аз припирам това развитие и разкриването на решимо. И в мигът, в който аз съм вече готов – решимо се разкрива.

Но ако не го припирам, то ще се разкрие съгласно неговата собствена скорост – в този момент, когато аз ще съм готов да приема това страдание, решимо ще се разкрие и ще ми добави тази болка. И с това то ще ме застави да бягам в тази или онази страна, само да се разкрие.

Но е възможно това страдание все още да не ми помогне да достигна до кабала и в групата, до методиката за поправяне, и аз само ще се мъча от него – ще боледувам, воювам, умирам и отново ще се раждам. Но през това време страданията ще ме “прекопават“ и окопават почвата ми, което се нарича “страданията смекчават егоизма“. Аз неосъзнато ще плащам със своите страдания и ще смекчавам разликата между светлината и желанията в решимо.

Така се осъществява неосъзнатото развитие в началните степени, но след това на мен все пак ще ми се наложи да застана на пътя на светлината.

А и на пътя на светлината понякога аз сам вървя и припирам решимо, както е казано: “Стремящият се към Твореца (Исраел) ускорява времето“. Но, понякога се случва така, че аз не съм в състояние да припирам времето и по този начин също встъпвам на пътя на страданията. И затова този среден път се нарича “пътят на земята“.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 28.02.2011

[36590]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

В седмичната глава „Веякел” се разказва как Моше събира целия народ на Израел и им предава указанието на Твореца: всеки с „мъдро сърце” трябва да Му направи приношение: злато, сребро, мед, скъпи тъкани, кожа, масло, благовония.

И тогава всички мъже и жени заедно донасят тези приношения, а Моше зове Бецалел и Олиава да започнат святата работа по строителството на Скинията на Завета.

Тази глава разказва за особените събития, които стават след прегрешението със златния телец и които са призвани да изкупят и поправят този грях.

Науката кабала учи, че Творецът е създал света вече съвършен, свят на Безкрайността, в който ние се намираме точно сега в единство и пълна хармония. Но, доколкото ние се намираме там изначално за сметка на действията на Твореца, висшата светлина, то не чувстваме това съвършенство, безкрайно напълване и сливане с висшата сила, равенството си с Него. На нас не ни достига това осъзнаване.

А осъзнаването може да дойде в творението само от съчетаването на двете противоположности: усещането за отделяне от Твореца и усещането за сливане с Него. Само, преживявайки тези две усещания заедно, ние започваме да разбираме техния смисъл.

От нашия свят знаем, че ако не си гладен – не получаваш наслаждение от храната. Както е казано: „Преимуществото на светлината се познава от тъмнината”. Доколкото ние сме творения, то да почувстваме нещо като лошо или хубаво сме способни само от контраста с неговата противоположност. И в науката, и в ежедневието, ние винаги измерваме едното относително другото. Така се определят всички наши ценности.

Затова, за да постигнем съвършеното състояние, в което ни е създал Творецът, отначало трябва да разберем неговата противоположност. А това е ужасно състояние, обратното на съвършенството – безсилие, слабост, тъмнота, непрестанно страдание – как е възможно да го издържаме?

И за да вкусят всички по малко от това усещане, ние го приемаме на малки порции. Затова ни превеждат през прегрешението със златния телец и разбиването на първите скрижали на завета – за да ни дадат да усетим състоянието, противоположно на съвършенството.

Всички тези събития е трябвало да се случат и това е било ясно от самото начало. Затова веднага, след като се разкрива нашата природа, противоположна на Твореца, в прегрешението със златния телец и разбиването на скрижалите на завета – става поправянето. Творецът учи Моше, как да направи Скинията на Завета, свещените одежди, да подготви всички за служението, да принесат дарове, маасер.

„Дарове за Твореца” (трума) означава, че Малхут се издига към Зеир Анпин, тоест душите се издигат към своето съвършено състояние, към своя корен.

След разбиването нашите разбити души са паднали в този свят и се намират в него, разделени от взаимна ненавист и не желаещи нищо духовно. Но съществува методика, с помощта на която ние можем да се поправим. И за това ние вече действително се нуждаем от силата на „Тора”, от силата на светлината. А такова поправяне може да направи само този, който върви „в сянката на Твореца” – Бецалел („бе-цел-ел”).

Във всеки от нас съществува такава сила, защото Тора говори не за някакви отделни личности: Бецалел, Моше, Аарон – а за един човек, в който присъстват всички тези сили и свойства.

И когато ние разкриваме в себе си силата на разбиването, и колко сме далеч от целта, заедно с това разкриваме, че в нас има сили, за да поправим тази грешка – разликата между нас и духовния свят. Всичко това се разкрива благодарение на свойството в нас, което се нарича „Бецалел” – даващо ни способността да се намираме в „Бе цел Ел” – в сянката на Твореца.

От програмата „Седмичната глава“, 23.02.2011

[36415]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

“Първият човек“ (Адам Ришон) е бил сътворен като ангел в малкото състояние. И чак след прегрешението с Дървото на Познанието на добро и зло, той започнал да става човек.

Тогава вече се проявяват тези двете сили: на получаването и на отдаването, свиване и разширяване, между които започва борба, и в резултат се развиват всички нива в природата: неживо, растително, животно и човек.

В крайна сметка се появява това същество “човек“ – стоящо между доброто и злото, отдаването и получаването, светлината и тъмнината, което усеща себе си независимо творение относно тях. И ето това сме ние!

А дотогава не е съществувало това “третото“ – просто са действали тези две сили на природата, като единна висша сила. Но когато те достигат финала на своето развитие, от тях се ражда някой трети, обладаващ способността да съществува и да се развива, започвайки от неживо ниво, а след това на растително, животно, и достигайки осъзнаването за самия себе си и Твореца – тоест да стане “човек“.

Всичко това е резултат от грехопадението, след което двете противоположни, разбити сили започват да си взаимодействат и да се включват една в друга.

Затова Баал а-Сулам пише, че когато се е формирало нашето земно кълбо, то е преминало редуващи се периоди от по 30 милиона години – в които ту се нажежавало и е избухвало с огнена лава отвътре, ту се охлаждало и застивало. И е продължавало така докато не е достигнало до стабилно състояние, даващо условия за развитие на неговото следващо ниво: растенията, а след това и животните.

Но цялото това развитие е ставало благодарение на тези две сили. Затова едва сега ние достигаме до неговото завършване и започваме работата на човека – а всички поколения преди нас са съществували условно като “ангели“. Едва в наши дни ние вече действаме като следствие от разбиването и смесването на народа на Израел с всички други народи. Ние сме първите – които сега започват поправянето.

“Първият човек“, Адам Ришон е бил духовен парцуф, от когото се развива човек,  както от капка семе. А вече от резултата на цялото развитие и нашата работа, на него е съдено да стане създание, което да се уподоби на Твореца. В името на това бъдещо състояние, той се и нарича “човек“, Адам (“подобен“ на Твореца).

А дотогава това е ангел, създаден от ръцете на Твореца, не притежаващ никаква самостоятелност.

При създаването на човека, ангелите попитали Твореца – защо създава това зло начало? Но Творецът отговорил, че зло е необходимо, тъй като то ще позволи именно за негова сметка да се постигне съединението на двете сили: ненавистта и любовта, и да се постигне Твореца. Както е казано: Всички ще ме познаят – от мало до голямо. Защото наслаждението на Твореца е в това – творението да постигне Неговото съвършенство, универсалност и величие.

От урока по „Учението за  Десетте Сфирот““, 16.01.2011

[35526]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Рабаш, „Шлавей Сулам“, 1990 г, статия 7, „Човекът и животното”: „Творецът изпраща на човека подарък – „бедняк”, т.е. оскъдност на разбирането, когато тялото не разбира как може да работи за благото на Твореца. Защото това е срещу природата.

И тогава, човекът вижда, че е беден не само откъм разум, но и откъм дела:  не извършва нито едно действие за благото на Твореца, а всичко само за своята изгода.”

Въпрос: Запазва ли се усещането за бедност постоянно, до самия край на поправянето?

Отговор: Очевидно е, че то нараства всеки път.

Но проблемът тук е следният. Да допуснем, че се чувствам опустошен и нищо не ми се прави. Съгласявам се с това състояние, „погребан” съм в него и не намирам никакви сили, за да напредвам. А и не страдам много от това.

Но може би, вече ме „понаболява” и се опитвам да предприема нещо.

А може и да не се отнасям към ситуацията като към наказание свише, като към препятствие, което е необходимо да преодолея, а приемам тези неща в качеството им на нови келим.

Това е много важен момент.  Ако виждам в даденото състояние „обременяване на сърцето”, тогава ми е тежко да се измъкна от него – не знам какво да направя и изобщо, защо това се е стоварило върху мен.

А от друга страна, мога да разкрия това състояние с радост, като трамплин към ново познание. В натрупващата се върху мен тежест, Творецът е внесъл самия себе си: „Искаш ли да Ме познаеш? Моля, заповядай”. Разбира се, стоя пред нещо, което засега е неизвестно – но вече предусещам пробива.

Науката кабала се различава много от всички подходи, които човекът е разработил за себе си. В кабала изучаваме правилното, еднакво отношение към двете страни на медала: към „ангела на живота” и „ ангела на смъртта”, към Твореца и Сатаната, към светлината и тъмнината. Защото всичко идва от Твореца – няма никой, освен Него.

Не е възможно нито в едно действие да се разпознае пряко или косвено влияние – всичко е от Него и всичко е в целите на поправявето. Само нашето възприятие придава на този „поток” пряка или косвена форма. Но човекът, във всяко състояние е длъжен да си каже, че то еднозначно изхожда от Твореца.

Човечеството, потопено в тъмнината, е заимствало някаква информация от науката кабала и е започнало да разделя единството на „добро” и „зло”,  да прави разграничение между тъмнината и светлината, между Твореца и Сатаната. Така са се появили митовете за битката между „добрите” и „лошите” сили. Тук, на първо място, човекът трябва да разбере, че отвън няма нищо – всичко се случва в него.

А на второ място – че няма разлика между „доброто” и „злото”. Само в кривото огледало на моя егоизъм, общата картина се пречупва и раздробява на две части. А онова, което ми се струва зло, което наричам „скверно”, всъщност може да е светлина.

Въз основа на какво излагам своето мнение? Ако вече се намирам в светлината и виждам приближаващата се тъмнина, тогава мога да говоря така.

А по принцип, в духовната работа, с човека никога не се случва да не отнася, които и да е свойства, сили или действия за сметка на Твореца.

Възложено ни е само едно: правилно да съберем и изградим детайлите на нашата небалансирана картина, за да стигнем до единството между Исраел, Тора и Твореца, до принципа: „Няма никой, освен Него”.  По този начин, всеки миг и във всяко състояние допълваме себе си с онова, което сме получили този път от Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 09.02.2011

[34869]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книга „Зоар”, Статия „Тора и молитва”, т. 182: „Виж – това е съвет за човека, когато се изкачва през нощта на ложето свое: той трябва да приеме над себе си висшето царстване (Малхут) с цялото си сърце и предварително да предаде душата си на Твореца в залог”.

… И когато постъпва така, никое нощно управление не може да му навреди и да го откъсне от радостта от служба на Твореца, тъй като при него вечерта и утрото вече са един ден. И няма нощ, а само неразделна част на деня.

И затова, той веднага бива избавен от всички лоши болести и зли духове, които не властват над него. Тъй като неговата нощ вече е излязла от владенията на нечистите/егоистични сили (ситра ахра)  – защото няма нищо повече, което да го разделя от стената, Шхина/малхут. И силите ситра ахра вече не властват над него.

Ако човек се подготви правилно, тогава е свързан с Шхина, с Твореца, дори в онези състояния, когат в него настъпва тъмнина, под въздействие на силите, разделящи него и Твореца, групата, науката кабала и целия процес на учене, напредване и поправяне.

Всичко зависи от подготовката. Ако той се подготвя правилно, никога няма да се случи разрив. Напротив, чрез правилната подготовка ще бъде способен да обърне всички сили на нощта в сили на още по-голямо сливане, когато „тъмнината ще засияе като светлина” и той ще постигне много повече в светлината на утрото и деня, който ще дойде след нощта.

Какво означава „ще дойде след нощта”? Човекът сам обръща тази тъмнина в ден. Нощта не се сменя сама с ден, според часовете – както е в нашия свят. В духовното смяната става под въздействие на промените в човека, когато той, сам в себе си, обръща тъмнината в светлина.

А ако не се подготвя правилно да срещне тъмнината, тогава тя си остава тъмнина. Той забравя за деня, за Твореца, и се откъсва, спускайки се към състоянието на  „смърт” , към пълно отделяне от духовното, когато вече нищо не усеща, както е казано: „Мъртвите са свободни”. И тогава, постепенно отново се пробужда, сякаш тръгва от самото начало, за първи път.

Паденията, тъмнината, идваща към човека, се оценява в противовес с онези възможности, които са му били дадени преди да се е подготвил за тази тъмнина и да я е обърнал в ден.

Например, ако нивото на авиюта/дебелината на желанието, което трябва сега да получа е „10” кг ожесточение на сърцето, на желанието, тогава ми се дават всички възможности, за да съм готов да обърна тези „10” кг. в „+10” – от сила на разделяне, в сила на сливане. Всичко зависи от подготовката. Тогава, след нощта настъпва ден.

А ако не се подготвя правилно, идва тъмнината, настъпва нощта – и аз обръщам тази нощ в пълно отделяне и „смърт”. Защото, за мен е нощ, когато усещам силата на разделянето, отделяща ме от свойството отдаване, от Твореца. А след това, вече не желая нито свойството отдаване, нито Твореца като свойство отдаване – нищо! Мисля само за себе си – кога ще ми бъде добре. Тогава излизам от състоянието нощ и тя се сменя със смърт, а после дори и с ниво, което е по-ниско от нея, когато не усещам абсолютно нищо.

Трябва напълно да вярваме на мъдреците, че Творецът, светлината, винаги ни подготвят чрез стъпки по системата и в тези стъпки, всички падения и подеми, сили на разделяне и сили, които са ни дадени за използване, са премерени така, че винаги можем правилно да използваме силите на разделяне, за да ги обърнем в сили на сливане. Човекът е длъжен да вярва в това.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 07.02.2011

[34719]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

От урок №4 на конгреса в Берлин

Баал а-Сулам, „Шамати“, „Няма никой освен Него„: Казано е: „Няма никой освен Него“ – което означава, че не съществува никаква друга сила в света, която да може да направи нещо срещу Твореца.

Съществува една единна единствена Сила, от която низхожда всичко. Всички останали сили, дори противоположните ѝ, се включват в тази Сила и се подразделят на множество въздействия, за да ни „разтресат” хубаво и да ни доведат до определянето, усещането и разкриването на тази единствена Сила.

А какво ако човек вижда, че в света има неща и сили, отричащи съществуването на тази единна Висша сила – това е желанието на тази Сила, за да усещаме всичко в противоположности: в разбиране и обърканост, в потвърждаване и отричане на съществуването ѝ.

Този метод на поправяне се нарича: „лявата ръка отблъсква, а дясната привлича” – и това, че лявата отблъсква, също влиза в рамките на поправянето.

Тоест между пръчката и курабийката, тъмнината и светлината, усещането на доброто и усещането на злото – по такъв начин в човека постепенно, последователно се изработват необходимите усещания. Между взаимно противоположните чувства възникват нови отношения, нови определения, ново осъзнаване. В резултат човек разбира и знае повече.

Това означава, че в света има неща, които съществуват от самото начало и идват при човека с намерение да го отклонят от правия път.

Специално.

Струва ни се, защо пък да не ни се покаже, че има само един Творец, една Висша сила, която е създала всичко? Защо да не ни се покаже, че тя ни въздейства и ние нищо не можем да направим с това, бидейки зациклени, завързани за нея?

Ако ни бяха дали такова разбиране, то ние с вас бихме станали „марионетки”. Ние просто бихме изпълнявали всички заповеди на Висшата сила и нищо друго не бихме могли да правим, дори не осъзнавайки това, че се явяваме марионетки. Или дори ако се осъзнавахме като марионетки, бихме били съгласни с това.

А Творецът иска да създаде човека равен на Себе си, свободен като Него, чувствен, разбиращ, управляващ всичко вместо Себе си, по-високо от Себе си. Затова Той създава в човека противоположни на Себе си свойства. И човек се мята между тия две противоположности, плюс и минус: малко усещане на Твореца – малко Негова противоположност.

В човек през цялото време възникват такива усещания. Затова е и казано в статията, че всичко това е направено, за да „бъде отклонен човек от пътя”, за да не бъде той изпълнител на онези сигнали и указания, които възникват в него.

А Творецът ни предава указания постоянно. По какъв начин? Желанията, които възникват в мен, откъде са? От Него. Мислите, които възникват в мен – откъде са? От него. Ето че се получава, че аз постоянно изпълнявам указанията на Твореца.

Всеки от нас в нашия свят постоянно изпълнява повелите на Твореца. И в този смисъл всеки от нас е абсолютен праведник. Каквото и да правя, убивам ли, крада ли, одобрявам ли или поддържам – и в единия случай, и в другия аз изпълнявам указанията на Твореца.

Също „праведни” можем да наречем неживото, растително и животинско нива на природата. Защото те също напълно изпълняват указанията на Твореца, или Природата, със своите желания и инстинкти.

Хората, които съществуват в нашия свят неосъзнато, също изпълняват всички указания на Твореца.

Праведници и грешници, крадци и лъжци или обратно – хора, които се занимават с добри за човечеството дела – всички те са абсолютни марионетки, изпълняващи указанията на Твореца. Те не могат да бъдат обвинени в нищо – нито най-големия грешник, нито най-големия праведник. Нито за единия, нито за другия ще има наказания или възнаграждения, защото всички те инстинктивно, в задължителен порядък се управляват от Твореца.

От 4-ия урок на конгреса в Берлин, 29.01.2011

[34276]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→