„Любовта към ближния, както към самия себе си е основното правило на Тора”. Проблемът е само в това какво мислим, че ни говорят тези думи: „любов”, „обединение”, „другари”, сякаш сме деца в детска градина, призовавайки ни да не се караме и да бъдем добри деца.

Хората си мислят, че става дума за обикновения живот, който можем да си уредим и без кабала. Но това е абсолютно неправилно. Науката кабала съвсем не говори за това, а за разкритието на висшия свят, както е казано: „Своя свят ще видиш приживе”.

Каква може да бъде връзката между разкриването на света, тайните на вселената и природата, вечния живот, който е над смъртта, с това, че ще се обединим и ще станем добри приятели, както послушните деца, започвайки да се обичаме един друг?

Обединението изглежда толкова просто и тривиално – може ли то да послужи за разкриването на висшите светове, за проявлението на по-рано скритите огромни сили, за проникването в скритите сили на природата, за разкриването на огромните възможности на човека?

Но работата е в това, че по този начин разкриваме интегралната система, свързваща заедно неживата, растителната, животинската природа и човечеството.

Въпрос: Ако бъда доброжелателен в отношенията си към хората, ще разкрия ли всички тайни на природата?

Отговор: Да, но не веднага и с ограничено разбиране за доброто. Опитай се да бъдеш доброжелателен във всяка ситуация, която би се случила – разбира се, при теб това няма да се получи. И тогава ще ти потрябват други хора около теб, които също се стремят към такова обединение и не могат да направят това сами.

Ние ще започнем да се съединяваме помежду си, стараейки се да си помогнем един на друг, както се казва: „Да помогне човекът на ближния си”. В крайна сметка, ще достигнем връзка, която се нарича взаимно поръчителство, когато всеки поддържа другия, за да не му даде да падне и през цялото време се старае да поддържа добри отношения помежду им.

Така ние изграждаме мрежа от 10-15 души, поддържащи се един друг и помагащи си да запазят най-добрите, идеални отношения. Вътре в тази мрежа разкриваме втората, скритата, висшата сила на природата – силата на отдаването, на любовта, на обединението. Това е силата, която помага на всеки да излезе от своя егоизъм и да живее вътре в другите.

Тази природа сега не съществува за нас. Когато в нас се появява такава тенденция, ние разкриваме, че в природата има скрита сила, която се нарича Творец. За сметка на добрата връзка между нас, придобиваме вечност и съвършенство, живот над смъртта. В това и се заключава науката кабала.

Въпрос: Какво значи вечен живот?

Отговор: Това означава да се издигнеш над времето. Ние достигаме такова вътрешно усещане на връзката между всички части на творението, че чувстваме вътре в нея безкрайния живот.

Тъй като животът ни се разкъсва само заради нашия егоизъм. Получаваме, и получаваме, до тогава, докато повече не сме способни да получим, и затова умираме. В това е цялата тайна на биологичния живот и смъртта.

Но ако се издигнем над получаването и присвояването за себе си, тогава ще престанем да живеем вътре в тялото си, а ще излезем от него и ще започнем да живеем извън тялото си, а такова съществуване е вечно.

От програмата на радиостанция 103 FM, 08.03.2015

[155692]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Когато говорим за духовна работа, имаме предвид абсолютно осъзнато поведение на човека в реализацията на неговата егоистична природа, за да достигне висшата цел (единство с другите и чрез него – сливане с Твореца).

Към това се отнася всяко ниво на неговите желания, в това число и неживото. Затова, ако се стремя да достигна до целта на творението, да разкрия движението си към Твореца, то, най-напред, трябва да настроя всичките си желания на начално, нулево ниво.

Аз трябва да сметна себе си за нула и през цялото време да се старя да поддържам това ниво. Това означава, че си правя съкращение (цимцум) и така определям началната си позиция.

И тогава Творецът започва да работи над мен. Той постоянно ще променя различни мои параметри, условия и отношения. А аз трябва да удържам тази позиция.

Поддържайки за определен период тези условия, вече мога сам да започна да изменям себе си и да премина на растителното ниво, без да чакам Той да ме хвърля от една на друга страна. Така трябва непрекъснато да държа правилната цел. Сега сам ще мога да видоизменям всевъзможни условия в мен, за да напредвам.

С други думи, ще напредвам не по скорост, а по нейното производно, по ускорение, всеки път превръщайки се в система от по-висш порядък, умножен по десет.

Неживото ниво е ниво, при което съхранявам себе си напълно насочен към целта на творението каквито и външни параметри да въздействат върху мен. По този начин всичко започва, както е казано: „всичко ще израсте от земята“.

Човекът расте от земята. Да допуснем, че повече не искам да бъда егоист във взаимоотношенията си с моето обкръжение – това е неживото ниво, защото аз удържам постоянство на качеството във връзката си с тях. Каквото и да правят с мен, аз държа своята линия.

Например, с приятелите ми непрекъснато поддържаме един с друг непроменливи доброжелателни отношения, въпреки случващите се между нас бури, семейни трагедии или условията на общочовешки изменения в обществото. При това тези изменения могат да бъдат на всяко ниво: неживо, растително, животинско или човешко.

Ние трябва да се държим за това, без да обръщаме внимание на различните външни фактори, отделящи ни един от друг: клевети, сплетни и т.н. Всичките ни проблеми се покриват с любов.

Това е и неживото ниво, в което се проявяват пречки на неживо, растително, животинско и човешко ниво. Но, независимо от всички видове пречки, ние все пак оставаме в постоянна връзка, и именно благодарение на тях, се издигаме и завършваме работата си в света Асия.

Това не е лесно. Човек получава от всички страни огромно влияние, но трябва винаги да работи за издигане величието на целта, иначе няма да се удържи в нея. Всички състояния, през които ще премине, ще го хвърлят от една на друга страна.

Въпрос: Тоест аз поставям всичко под нулата и казвам на Твореца: „Ти няма да ме принудиш да получа повече, отколкото това ниво: аз мога да взема само 20%“.

Отговор: Не, аз нищо не мога да взема. Земята нищо не получава, с изключение, когато трябва да нещо да порасте на нея. Това е вече следващото, растителното ниво, което се отнася към земята.

И тук пред мен възниква дилемата: аз поправям земята, за да може тя да произведе растителното ниво, или искам да работя на растително ниво и затова да използвам земята?

Или се намирам в света Асия и използвам света Ецира за света Асия. Или се намирам в света Ецира и използвам света Асия, за да се изскача по-нагоре. Баал а-Сулам пише за това в „Предисловие към книгата Зоар“.

В това се заключава работата със земята, с неживото ниво.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 16.07.2014

[155177]

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Тора, „Левит“, 23:01 – 23:02: И заговорил Бог, обръщайки се към Моше: „Говори със синовете на Израел и им кажи: Божиите празници, които трябва да нарекат свещени събрания, това са Моите празници…“

 Свещени събрания на различни нива – това са празниците.

Преди да се съберат заедно, хората трябва сериозно да се занимават с духовна работа, опитвайки да се обединят. Този период се нарича разстояние между празниците. А периодът на обединяване на масите към ново по-високо ниво на единство между себе си олицетворява празника.

Тора описва какви жертви са направени, т.е. над какво ниво на егоизъм хората трябва да се издигнат, за да създадат определен стил на свещено събрание, което се нарича Песах, Шавуот, Сукот и т.н.

Въпрос: От духовна гледна точка, към какво водят човека веригата от празници?

Отговор: Към достигане на пълно съвършенство.

От всички празници има два най-незабележими: Шавуот и Пурим. Струва ни се, че има нещо особено в празникът Шавуот (получаването на Тора). Той продължава само един ден, през който се четат много малки откъси от молитви и се ядат млечни храни. Но получаването на Тора е огромен празник! Какво би могло да е по-важно от това?! Обичаят да се яде млечна храна на този ден произлиза от факта, че той символизира свойството отдаване, свойството разпространение на Тора.

А към Пурим ние се отнасяме като към някакъв детски празник. Това са двата най-скрити празника, защото трябва да бъдат достигнати чрез много сериозни вътрешни усилия. Като правило, колкото по-високи, по-дълбоки и духовно по-силни са някой състояния, толкова те са по-дискретни, скрити и скромни.

Реплика: Ние винаги говорим много за празника Песах, изходът от Египет, но това е само началото…

Отговор: Това е началото на всички духовни състояния. А също е и началото на годината, началото на месеца и началото на всяко изчисление в духовната работа.

От ТВ програмата „Тайната на Вечната Книга“, 28. 05. 2014

[154327]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

И казал Бог, обръщайки се към Моше: „Когато се роди бик или овца, или коза, то седем дни животното трябва да преживее под своята майка, а от осмия ден и нататък, ще бъде годно за жертвения огън към Бога. Но не колете бик или овен в един ден с потомството“. [Тора, „Левит“, „Емор“, 22:26 – 22:28]

Става дума за животинската част от желанието на човека, по какъв начин е възможно да я издигнем и поправим, във връзка с предишното стъпало.

Отначало става вътреутробно развитие, а после е периодът на отглеждане. За животното е достатъчна седмица, за да възприеме пълната степен ХАГАТ НЕХИМ, понеже животното преминава седем стъпала на развитие, а не десет като човека.

За седем дни (седем стъпала) животното възприема всичко от своята висша степен и се откъсва от нея. Неговият живот протича по инстинктивни закони, затова човек, намиращ се на „животинско“ ниво, работи инстинктивно.

Погледнете целия свят – всички се учат от другите как да живеят и повтарят същото. Животните нямат трите горни сфирот, олицетворяващи главата, затова тяхната глава се намира на нивото на тялото и не се извисява над него.

Това същото, става и със света, който сега се намира на животинско ниво на развитие. Неговата „глава“ е изпаднала преди няколко хиляди години, когато са изчезнали истински велики умове.

Човечеството се развива абсолютно автоматично, каквото и да говорят учените, философите, правителството, банкерите или народните маси. Те само прилагат своите мизерни колебания върху цялото движение на природата, но това съвсем не променя парадигмата на развитие.

Критичният момент е настъпил тогава, когато човекът е започнал да произвежда и да печели повече, отколкото му е необходимо. От тук нататък е започнал да се развива капитализмът, до възникването, на който всичко е било просто и натурално. Човекът е живял, изхождайки от необходимите потребности, не защото се е стремил към това, а защото тогава още не е имало нови технологии.

Но когато е изобретил плугът, даващ възможност дълбоко да оре земята, започнал да се занимава с грънчарство и с обработка на метали. Тогава се е появила възможност да печели повече от необходимото.

Добавената стойност е започнала да вдъхновява егоизма, а егоизмът е започнал да стимулира добавената стойност. И вместо вътрешно, морално-етично развитие на човека, светът се е обърнал по посока на технологичното развитие. Това е била и преломната точка, решаваща по какъв път да тръгне човечеството.

Но днес се намираме в края на този път, когато технологичното развитие търпи крах и ще останем с „пробито корито“. Трябва да разберем, че е нужно да намалим всички наши желания до нивото на достатъчното, но достойно съществуване, както в математиката:  необходимо и достатъчно условие. Това означава, всичко да се сведе до рационалното потребление, а цялата енергия и възможности да се насочат за достигането на висшата цел – цялото човечество да формира от себе си човека.

Реплика: Получава се, че изход няма, както е в приказката на Пушкин „За рибаря и рибката“. След лукса и дворците е трябвало да се спре, а старицата не е могла и в резултат е останала с “пробитото корито“. Така и ние, сега се намираме в тази точка…

Отговор: Но имаме възможност за плавен преход. Можем нормално, рационално, с помощта на разпространението на кабалистичната методика да покажем на човечеството какво ще се случи, ако не приемем тази методика. Понеже тогава, все едно, ще стигнем до нейната реализация, но по тежкия път на революции, войни, проблеми.

Виждаме как изведнъж, на пусто място избухват конфликти, става само с поднасяне на клечка кибрит. В света цари огромна ненавист на всички към всички. Затова най-малката искра предизвиква пожар.

По всякакви начини трябва да се постараем светът да разбере, че Тора говори за усъвършенстването на човека, за гладкия, добър, здрав, безопасен път на неговото хармонично развитие. Нима не се настрадахме достатъчно, за да пожелаем това? Или е необходимо хубавичко още да пострадаме, за да се устремим към положителния път на развитие? В това се и състои нашият проблем.

От ТВ програма „Тайната на вечната Книга“, 28.05.2014

[154220]

Filed under: Духовна работа, Развитие на егоизма, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Казахте, че науката кабала е вътрешната част на Тора. Значи ли това, че кабала се отнася към религията?

Отговор: Благодарение на изучаването на кабала, човек променя съвършено своето възприемане на реалността и започва по друг начин да се отнася към привичните за него понятия. Под Тора се разбира използването на силата на вътрешната светлина за своето поправяне и подем над днешното възприемане на реалността.

С това, че човек достига любов към ближния, той извежда себе си от своя тесен и ограничен свят в просторния и вечен, висш свят. Тази методика позволява на човека действително да започне да живее в съвършено нов свят, а не просто психологически да се успокоява. Той преминава от един свят в друг, променяйки своите сетивни органи, рисуващи му цялата картина на света.

От програмата по радио 103FM, 08.02.2015

[154436]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Най-вълнуващият въпрос за човека е: ”Какво е Творецът, който се разпорежда с целия ни живот?” Само няколко избрани хора, през цялата история на човечеството, са могли да разкрият Твореца. Как да се направи така, че повече хора да могат да постигнат висшата сила и да се насладят на това разкритие?

Отговор: Творецът е разкрит за всички, но за да Го усетим, трябва да променим природата си. Затова е и казано, че „не всеки, който пожелае да разкрие Твореца, може да го направи”. За това е необходима сериозна работа.

Въпрос: Какво е това Творец? Всеки народ си Го представя по своему. Тора Го описва ту като такъв, който ни се сърди, ту като любещ и милосърден. Има ли Творецът някакъв образ или характер, по който да прилича на нас?

Отговор: Преди всичко, трябва да си изясним какво е нашето възприемане на реалността. Нали ако усещаме някакво явление, това съвсем не означава, че то в действителност съществува извън нас. Ако вече съществува, възможно е да е в друг вид, а не така, както ни се представя .

Сега виждаме някаква картина на света, но ако обладавахме други свойства, бихме усещали тази реалност в съвсем друг вид. Тя цялата се представя само вътре в нашите сетивни органи.

Всеки човек има зрение, слух, обоняние, вкус и осезание. Най-важните са зрението и слухът. Чрез тези сетивни органи на възприятие улавяме и изграждаме картината на реалността. Тя се определя от нашите собствени свойства.

Ако в нас не са заложени модели за възприятие, определени свойства, не бихме усещали реалността. И обратно, възможно е около нас да има множество допълнителни форми в различни измерения, а не само в триизмерното пространство.

На нас ни се струва, че се намира стена, зад която няма нищо, а в действителност, редом с нас могат да съществуват цели светове, напълнени с всевъзможни обитатели, но ние нищо да не знаем. Тези светове не ни засягат, не се улавят с нашите сетивни органи и затова за нас те сякаш не съществуват.

От цялото безкрайно многообразие на форми и светове за нас съществува само този свят. Тъй като улавяме само него от цялата безкрайна реалност.

Творецът е висшата сила, която се намира над нас, т.е. по-силна е от нас, по-могъща, по-умна. Как тогава да Го уловим? Нали ако дори Го почувстваме, това става само в собствените ни свойства?

Първият етап е да се насочим към възприемането на висшата сила. Затова трябва да променим свойствата си – да придобием допълнителни органи за възприятие, позволяващи улавянето на Твореца.

След като Го усетя, от този момент и нататък, аз продължавам да подобрявам и усъвършенствам свойствата си, за да мога все по-добре да улавям Твореца, да Го усещам, разбирам, докато не Го постигна изцяло и напълно.

От 516-а беседа за новия живот, 05.02.2015

[153813]

Filed under: Възприемане на реалността, Творец - Няма коментари→

Мидраш, „Бешалах”: Защо евреите не продължили странстването си? Защо са лагерували в Питом, въпреки че това тяхно решение е било съпроводено с допълнителен риск? Отговорът е, че те са били блокирани, защото пред тях е било морето, а и не са могли да избягат в пустинята, тъй като дивите зверове са ги чакали.

Но народът на Египет не се съгласил с плана на фараона: неотдавнашните загуби са били още свежи в техните мисли. Затова фараонът е използвал всички средства за убеждение и различни трикове, за да принуди египтяните да се съгласят. „Знайте – казал им той – въпреки царските традиции, според които за да се предпазя аз трябва да бъда в задната част на армията, в тази битка ще стоя най-отпред!”

„Защо ще действаш по такъв необичаен начин?”, попитали фараона. „Защото тази война не е срещу евреите”, казал фараонът. „Тя е срещу техния Бог! Затова аз ще оглавявам битката!”

Става дума за много сериозна степен на отделяне от тези, които се занимават с Тора по религиозен начин, които го правят заради себе си, т.е. заради фараона.

Фараонът не е против Твореца, тъй като и двамата си помагат, за да се разкрият един друг. Това обяснява защо фараонът казва: „Благословен е Творецът, а аз съм грешник…“. Има много интересни стадии на развитие, които са противоположни на това състояние, но най-важният от тях е фараонът да попречи на човека да извършва алтруистични действия, като се отделя от егоистичното напълване.

Обичайните егоистични подбуди, които изначално са заложени в нас, не се взимат под внимание, тъй като са ни дадени по природа. Те не се считат за „Египет“. Взимат се под внимание само действията, споменати в Тора, в Петокнижието, които човек прави заради себе си.

Това обяснява, защото при излизането от Египет (при подем от егоистичното намерение), действията се анулират и египтяните умират в резултат на десетте египетски наказания. Желанията и хората, спазващи „заради себе си“ указанията на Тора, остават под властта на фараона, защото се стремят към тази власт. Те се занимават сериозно с Тора и се придържат силно към всички материални заповеди заради собствено удовлетворение. Именно те остават в Египет и преследват желаещите да избягат от тук.

Фараонът казва: „Аз ще оглавя армията“, т.е. в този момент се проявява тяхната противоположност: или заради себе си (ло лишма) или заради Твореца (лишма). „Заради себе си“ означава заради фараона; „заради Твореца“ са тези, които искат да излезнат от Египет. Така между тях възниква борба.

Обикновено фараонът следва войската, т.е. всички егоистични действия го подхранват. Когато започне противоречието му с Твореца, той оглавява армията, тъй като най-важното тук е идеологията: дали го правиш заради себе си или го правиш, напълно отделен от себе си, заради Твореца. Затова за фараонът това е свещена война, насочена „именно срещу техния Бог“.

Веднага след това Египет пресъхва, тъй като фараонът се подхранва не от египтяните, а от стремящите се да бъдат с Твореца, но които все още не са. Затова антисемитизмът се проявява. Но такова „презареждане“ е необходимо.

Фараонът става по-силен с помощта на желанията, които се „страхуват от Твореца и работят за фараона“, т.е., тези, които следват всичко, което им е заповядано, но правейки го заради себе си. Когато искат да изменят намерението си и започнат да работят заради Твореца, фараонът веднага започва да чувства, че това може да бъде краят му и започва да воюва с Бог.

Но тук егоизмът ни се сблъсква с огромен проблем: какво ще се случи, ако Творецът победи? Фактът че има хора, излезли от Египет, а след това върнали се обратно, раздразнило фараона, тъй като нашият егоизъм се страхува, че намерението заради отдаване може да победи. Егоизмът няма друг път, освен да се разкрие и да се опита да оцелее – в противен случай фараонът спира да бъде фараон, няма повече да бъде намерение „заради себе си“.

За да избягаме от фараона е достатъчно да избягаме някъде в тъмнината, без значение как. Най-важното е да се освободим от намерението „заради себе си“, защото то задушава народа и е невъзможно да останем в него.

Реплика: Но те се връщат и ядосват фараона.

Отговор: Те не се връщат в Египет! Това е вече различно ниво, въпреки че те са достигнали до градовете Питом и Рамсес, построени от фараона. В определен момент те са работили „заради него“, а сега се върнали на същото ниво, но с намерение „заради Твореца“. Затова фараонът (нашият егоизъм) не може да приеме, че хората се връщат свободни и нападат владенията на фараона, т.е. техния собствен егоизъм.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 23.04.2014

[151718]

Filed under: Духовна работа в група, Тора - Няма коментари→

Страх от неизвестното

Въпрос: От древни времена всички народи и култури „са си имали работа“ със свръхестествени сили. Магията и гадаенето са били част от ежедневни ритуали и особени церемонии.

Тази тема е съпровождала човечеството през цялата му история, приемайки най-различни форми, включително и негативни, като гонения на вещици или проучвателски, като опитите на алхимиците да намерят някакви закономерности в прилагането на тайнствени закони.

И днес немалка част от хората вярват в свръхестествени сили, а друга част е против това, като по този начин все пак проявяват заинтересованост по въпроса.

Филмите също внасят своя дял – да кажем, врязалата се в подсъзнанието на деца и възрастни сага за Хари Потър, който се учи в училище за магове.

Как бихте охарактеризирали това явление, което хората наричат магия?

Отговор: Живеем в свят, който не познаваме, не разбираме, не чувстваме в пълен обем. Внезапно в него ни се разкриват нови явления, които до сега са били неизвестни. Ние не ги очакваме, не ги предизвикваме осъзнато и дори и да не са страшни, самото поставяне под въздействие на неизвестното ни плаши, тъй като то свидетелства за това, че не ние контролираме околната среда, природата,  в която се намираме.

Виждаме ограничеността си. Не знаем какво ще ни се случи след секунда или утре. Дори животните се намират в по-подходящи условия в сравнение с нас. Те чувстват предварително природните явления, такива като цунами или земетресения и се ориентират свободно в естественото си обкръжение.

В резултат на това те отрано се спасяват от поредното бедствие, а ние се оказваме под неговите удари, като до последно нямаме представа за надигащата се катастрофа. Ние нямаме вътрешна връзка с Природата, ние не чувстваме нейната мощ и дълбочината на причините за случващото се.

Тази неопределеност, характерна само за хората, но не и за неживата, растителна и животинска природа, в крайна сметка ни довежда до страхове и тревоги, до усещането за безпомощност. И разбира се, на хората би им се искало по някакъв начин да компенсират вълненията си, да намерят покой, за да не живеят в постоянен страх.

Илюзия за удовлетвореност

В резултат на това човекът отдавна изпреварвал ежедневните си дела в стремежа си да влезе в контакт със свръхестествените сили, да ги облагороди, да им угоди, да ги подслади, за да не бъдат толкова строги към него. На това поприще човечеството е създало най-богатата умозрителна база.

Всичко е започнало дори много преди античния свят. Древните гърци и римляни са съчинили цяла митология за скритата действителност. Но техните възприятия били все още материалистични в сравнение с християнството, което в своята експанзия използвало Тора, еврейското учение, взаимствайки основно от науката кабала различни термини и названия. „Този свят“, „бъдещ свят“ „рай“, „ад“, „зли сили“ , „бесове“ и пр. – всичко това е залегнало в основата на новия модел на реалността, породил огромна и едва ли не логична картина.

И до днес хората й се доверяват и оперират с познатите ни от кабала понятия така, сякаш те са част от тяхното възприятие. Християнството ги е приело в значително по-голяма степен, отколкото ислямът, и е разнесло по целия свят своите представи за „райската градина“ и „преизподнята“ с всички съпътстващи ги атрибути.

Вследствие на това, религиозните хора вярват в тези сили, в тяхното влияние върху нашия свят, както и в способността ни да укротяваме, уговаряме и да смекчаваме тези сили, за да не ни закачат или за да ни помагат. В западния свят цели канцеларии се занимават с тези въпроси и ние виждаме как в 21 век всевъзможни гуру поучават масите чрез каналите на средствата за масова информация.

Продължението следва…

От 502-а беседа за новия живот, 18.01.2015

[152262]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Магьосническа измама

Въпрос: Представата ни за магии и магьосничество широко се разпространила в началото на нашата ера. Не малко хора и днес вярват в тези неща или напълно ги отричат, което също свидетелства за техния интерес към тази тема.

Как науката кабала се отнася към този въпрос? Можем ли с помощта на магиите и магьосничеството да задействаме добрите и положителни сили? Можем ли да направим живота си по-добър чрез тях?

Отговор: Преди всичко, ако не беше науката кабала, то никога не бихме имали съвременните разбирания за това, какво представляват магьосничеството и свръхестествените явления. Те са “взети”, а след това са изменени, от изследванията на кабала, основаващи се на това как да се използват желанията, явяващи се силата на човешката душа.

Мрежовото привличане

А сега по същество. Ние сме взаимосвързани помежду си по неправилен начин. Като цяло, нашата връзка е напълно егоистична. В резултат, злите сили задействат общата система на човешките взаимоотношения: всеки от нас преследва лична изгода и не се грижи за обществото. През цялото време се опитваме да се възползваме от всичко, което ни заобикаля.

Хората не сме виновни, че сме егоисти, защото сме напълно потопени в егоистичната природа.  Виновни сме, че не използваме науката кабала. Евреите трябва да понесем по-голямата част от вината, защото пренебрегваме науката кабала, с нейна помощ бихме могли да изменим мрежата ни от взаимовръзки от зли на добри.

Съгласно кабала, това е положителен начин за използване на “свръхестествени сили”, т.е. изменение на взаимоотношенията между нас от отрицателни на положителни. Ние не можем да ги “преобърнем”, защото говорим за външна по отношение на нас система. Днес, начинът по който сме свързани, ни кара да се отнасяме лошо един с друг.

За да изменим сегашното състояние и за да установим добри взаимоотношения между всички нас, трябва да използваме една особена сила наречена “Висша сила”, “Творец”, “Бог” или “Природа”. Нейното въздействие, което се опитваме да възбудим, в науката кабала се нарича “светлина”.

Казано е: “Аз създадох злото начало и създадох Тора за неговото поправяне.” С други думи, егоизмът ни управлява; но въпреки това, можем да се възползваме от система, която поправя взаимоотношенията ни. Силата на светлината се спуска към егоистичната ни структура и я поправя. В резултат, между нас възниква мрежа от добри взаимовръзки.

Именно по този начин трябва да използваме науката кабала и Тора, чиято същност лежи в принципа “обичай ближния както себе си”, т.е. в създаването на благотворни връзки между всички хора.

От Тв предаването “Нов живот”, 503-а беседа, 18.01.2015

[152646]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Кабалистите разказват за духовния свят с думи от този свят и по този начин човек още повече се обърква. Той чете в текста на Тора, че Творецът е заповядал да се построи шатра и отива в магазина за строителни материали. Изпълнява всички указания в материален смисъл и се получава още по-голяма неразбория.

По-рано нищо не е знаел за духовния свят. А и сега нищо не знае за него, дори още по-лошо, защото сега той си представя материалния свят вместо духовния. Защо да се пише за него?

Но кабалистите казват, че в крайна сметка ще успеем да открием духовното, ако четем тези книги и с всички сили се опитваме да се доберем, какво всъщност се крие зад всяка дума.

Въпрос: Значи, Муше не е белобрад старец с брада и бастун?

Отговор: В никакъв случай! Моше е свойство. Става дума не за хора и предмети, а само за свойства. Не човекът е зъл, а злината, не е човекът алчен, а алчността. Духовният свят са свойства в чист вид.

Затова, четейки текста, трябва да си представям духовно състояние, висшия свят. Ако е написано, че е нужно да се построи „шатра на откровенията“, то трябва да си изясня що за духовен съсъд е това, в който се разкрива Творецът. Какви свойства в мен съответстват на това, което трябва да има в него: ковчегът на завета с херувими, свещенослужители – коени и левити, народът на Израел, стоящ наоколо.

Започвам да търся тези свойства само в себе си – всичко се случва вътре в човека. Целият свят се намира в мен, както е казано: „Човекът – това е малък свят“. Даже целият свят, който сега виждам около себе си, всъщност се намира в мен.

Нужно е през цялото време да се старая правилно да си го представя и накрая ще се извърши правилното преобръщане, когато ще започна да чувствам, че всичко действително се намира в мен. Тогава ще разбера как да построя шатрата на откровенията и в какво се заключва работата на коените и левитите и народът на Израел около тях, как да напредват моите дванайсет колена израелеви в пустинята.

Нужно ми е да изградя от своите свойства и желания всички детайли, споменати в Тора. Пред мен лежи купчина от мои желания и аз трябва да ги взема, да ги сортирам по сили и свойства, да разбера как да ги съединя помежду им, за да ги построя в тази форма, в която се говори в Тора.

От програмите „Глави от Тора с Шмуел Воложний“, 02.02.2015

[153608]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→