Нито един човек в нашия свят не притежава душа. Душата е една за всички. Тя е това пространство между нас, което е запълнено с алтруистични отношения един към друг, изградени над предишните егоистични. Това е полето на взаимно привличане, в което ние усещаме Твореца, висшия свят…
[146962]
Съобщение:Съществува възможност за промяна на гените на човека още на зародишно ниво, като се вземе най-доброто от бащата и майката и се добавят необходимите качества интелект. В крайна сметка такива генетически модифицирани хора ще имат IQ от 1000 и над него – с показател за умствено развитие 100 пъти по-силно от средното.
Но някои държави могат да узаконят генно модифицираните деца по-рано от други държави. Очевидно е, че достъп до технологията първи ще получи елитът, който ще може да дари себе си и децата си със свръх разум. Но да се надяваме, че всеки желаещ ще може да се възползва от плодовете на инженерната генетика. В противен случай нас ни очаква такова неравенство, каквото не е имало до сега в човешката история.
Реплика: На човека му трябва малко щастие, иначе както е казано в Тора „Допълващият знанията си, увеличава и страданията си” (мосиф даат, мосиф маков). Освен това, изпреварвайки природата, ние предизвикваме страданията. Тъй като ако не уравновесяваме знанията с възпитание, с грижа за хората и природата, то IQ, способностите и знанията ще се превърнат в зло!
Ние сме интегрална част от света и трябва да следим нашите знания да не бъдат над нравственото ни ниво – в противен случай падаме до нивото на съществуване, изпълнено със страдание. Знанията трябва да се уравновесяват с възпитание! Иначе ще се наплодим с умни уроди!
[153547]
Кабала говори само за това, което се извършва вътре в човека: „Исраел, народите на света” – всичко това са наши вътрешни свойства. Използвам такива думи, сякаш говоря за този свят. Но никога нямам него предвид, а винаги мисля за вътрешните свойства на човека.
Кабалистите използват обикновените земни думи, за да опишат духовния свят, защото ние нямаме други думи! Ако ти би видял духовния свят, не би намерил никакви думи, за да изразиш впечатленията си. Не би знаел, как да наречеш тези явления, които произтичат там.
Можем да напишем на листове хартия названията на всички предмети, намиращи се в стаята, и да им залепим етикети: „лампа”, „врата”, „стена”, „прозорец”, „библиотека”. Всеки предмет си има наименование. Но ако поправиш своите свойства, според степента на това поправяне, преместиш стената, която ни отделя от духовния свят и видиш висшия свят, ти няма да знаеш как да наречеш това, което се намира там.
Не би намерил никакви думи, за да опишеш съществуващите там сили и техните действия, произтичащите явления. И как би обяснил на другия това, което виждаш в духовния свят? Аз бих те попитал: „Е, разкажи макар и малко, какво има там? Аз също искам да погледна, макар и с едното око!” Но ти не би имал никаква възможност да ми обясниш.
Кабалистичните книги са тези, които обясняват това, което не подлежи на обяснение. Затова кабалистите са намерили решение. Ние всички живеем в този свят: и кабалистите, и обикновените хора. Всички сме запознати с този свят.
И кабалистите казват: Ние ще ви разкажем за духовния свят. Ще напишем за него книги: Тора, Вавилонският и Йерусалимският Талмуд, Мишна, Зоар, Учение за Десетте Сфирот. Всички тези книги се наричат „святи” – това не са обикновени книги, тъй като разказват за висшия свят.
Но ние не можем да разкажем за духовния свят с духовни думи, защото там няма думи. И затова ви разказваме историята, сякаш тя би се случила в нашия свят, обаче тя цялата се отнася към висшата реалност.
Духовният свят е паралелен на нашия свят. Той е свят на силите, желанията, впечатленията, усещанията – свят на чувствата! Но тези чувства не са егоистични, както при нас на земята, а излизащи от свойството отдаване, което не съществува в нашия свят. Това е усещането на любовта, отдаването, съединяването, взаимността – само положителни чувства.
Из програмата „Глави на Тора с Шмуеле Виложни“, 02.02.2015
[153482]
За да стане първосвещеник, коенът трябва да притежава пет качества.
Какви качества трябва да притежава коенът, за да има право да изпълнява службата на първосвещеник?
1. Мъдростта е най-главното изискване.
Извършвайки служба, първосвещеникът представлявал целия народ. За изпълнението на тази задача, той трябва да бъде голям в Тора. [„Да бъде светлина“, Книга Ваикра, „Емор“]
Да бъдеш голям в Тора, означава да умееш да използваш висшата светлина за поправяне на егоизма. Когато човек получава светлината хохма (светлината на мъдростта) не за себе си, а за поправянето на всички останали души, тогава той се нарича мъдър.
2. Приятен външен вид
Независимо, че външната красота не се явява съществено и важно качество, подобава на първосвещеника, от уважение към Твореца и Храма, да бъде приятен на външен вид. [„Да бъде светлина“, Книга Ваикра, „Емор“]
„На външен вид“ се има предвид, всички външни свойства на човека, намиращи се на определено ниво, да са насочени за доброто на другите.
От духовна гледна точка „красив човек„ е човекът от когото сияе светлина. При това се има предвид не тялото, а свойството. Тъй като в Кабала се говори само за свойства, поправени или непоправени желания, както и за нивото, на което са направени подправянията.
От ТВ програмата „Тайната на вечната книга“
[153416]
Въпрос: Как да придобием власт над късмета? Може ли да превърнем лошия късмет в добър жребий?
Отговор: Хората си мислят, че могат да правят всякакви манипулации със своята съдба, със ситуациите, през които трябва да минат в своя живот. И дори нещо да им е предначертано, те си мислят, че могат да променят това на основата на своята свободна, случайна, ежеминутна воля. Приискало ми се е и го променям в една или друга посока.
Това не се нарича власт над късмета. Преди всичко, такава няма. Виждаме в нашия живот, че даже силните в света, най-богатите и влиятелни хора, управляващи промишлеността, армията и всичко друго, също действат, изхождайки от определена система от закони. Не е възможно по друг начин. Те не могат да правят каквото им се иска. Всички са с достатъчно вързани ръце.
Необходимо е да се разбере, че да владееш късмета е възможно, но съгласно условието записано в Тора: „Исраел е над звездите и знаците на късмета“. Под понятието Исраел се има предвид не националността записана в паспорта, а стремежът на човека към целта, предопределена предварително („Исра-Ел“ – в превод „Право към Твореца“).
Ако той всеки път проверява посоката си към целта и е готов целеустремено да се предвижва напред, всеки път, на всяка крачка, тогава идващата към него сила на късмета, „капка на късмета“, (късмет – на иврит „мазал“, от думата „нозел“ – „стичам“), ще го направлява в правилната посока, съобразявайки се с неговото и нейно добро желание, т.е. посоката на човека и посоката на тази сила ще е една и съща. И тогава той ще напредва леко.
Исраел е този, който изяснява за себе си целта на творението и извършва всички действия, за да я приеме със цялото си сърце и душа. Той започва да вижда, че да я желае е най-доброто за него, дори и срещу неговата природа, срещу възпитанието получено в детството му, срещу общия егоизъм в него.
Целта на творението е да постигне всеобхватна любов, отдаване на ближния, обединение с цялата реалност, с цялото човечество за благото на всички. Тази цел е пълно отдаване и любов на принципа „възлюби ближния като себе си“, а от „любовта към ближния – към любовта към Твореца“, и за това тя е противоположна на нашата природа.
Това са достатъчно отдалечени от нас категории, неразбираеми за нас, и за това сме длъжни да си ги изясняваме. Но най-важното е да изясним целта. И тогава, във всеки миг от нашето съществуване, ще усещаме как получаваме пулсациите на някаква сила от различни страни. Ако правилно се насочвам към целта, те идват и ме побутват с добро към целта. Ако не съм се насочил правилно към целта, то ще разпозная под какъв ъгъл съм спрямо действащата върху мен сила, и съгласно това мога да коригирам своята посока.
Тогава моят живот става подобен на този на летец в кабината на самолета. Той през цялото време управлява и насочва самолета съобразявайки се с данните които вижда на контролното табло и по указанията на диспечера, като постоянно проверява своята посока.
Това много прилича на начина по който напредваме, ако искаме да напредваме правилно, възприемаме всички сили идващи свише – „капките на късмета“ и целта, като идващи за наше добро. За добро, защото всеки път ние променяме себе си, за да получим направляващо въздействие за постигане на тази цел.
Затова е казано „Исраел е над звездите и знаците на късмета“ – това е този, който всеки миг се устремява „право към Твореца“, т.е право към това свойство, което е присъщо на висшата сила, на общата сила на природата – добрата и творяща добрини, към силата на отдаване и любов.
[153122]
Въпрос: С каква цел кабалистите са написали святите книги: Тора, книга на Пророците, Писанията?
Отговор: Кабалистите са писали за своето разкритие на висшата сила. Но науката кабала обяснява, че те са зашифровали всичко с особен код, който се нарича „език на клоните“.
Книгата сякаш разказва за случващото се в нашия свят, за отношенията между мъжете и жените, човека и обществото или човека и природата, а всъщност това е само външната обвивка.
Струва ни се, че тази история се разиграва в нашия свят и затова ни се струва малко странна и необичайна. Но работата е в това, че това е само код, описващ духовни действия, които се случват между силите, които въздействат и управляват нашия свят.
Въпрос: Но независимо от това, тези събития действително ли са се случили?
Отговор: По никакъв начин не свързвам тази книга с историята. Историята за мен е напредък на човечеството към разкриването на Танаха, към разкриване на висшата сила, т.е. извисяване до нивото на тази сила.
Въпрос: Но всички тези персонажи, живели ли са в нашия свят: Авраам, Моисей? Реални ли са събитията, които са описани там?
Отговор: Разбира се, че всички тези хора са съществували. Или те сами са написали за това, или други са писали за тях. Ако се изкача на същата тази висота, където се намират праотците ни: Авраам, Ицхак, Яков, то ще мога да напиша за тях нещо, което не е описано в книгата.
Ако постигна всички действия на това духовно ниво, на което те са работили, ще узная това, което е говорил Авраам, Ицхак или другите духовни сили: Навуходоносор, цар Давид и другите. Ще мога да напиша днес за това, тъй като тази информация се намира в системата на висшето управление. Ако познавам тази система, разкривам всичко, което е там.
Днес можем да добавим още нови книги към Танаха. Аз се съединявам с тези хора, които са постигнали духовния свят и са писали за постиженията си и придобивам същата тази сила на осъзнаване на висшето управление и ще погледна на случващото се вече от съвсем друг, нов аспект. Тъй като гледам от своя гледна точка, след изминалите две хиляди години, т.е. последната дълга верига действия, случили се в развитието на човечеството.
Затова има много коментари на Танаха. Откъде се вземат те? Нима хората, които са написали Танаха са знаели по-малко от последователите си? Изобщо не! Но доколкото ние вече сме минали през допълнителни етапи на развитие, можем да добавим към направените от тях открития.
От 507-а беседа за новият живот, 22.01.2015
[153067]
Въпрос: Всеки от нас има свой начин на мислене, свой поглед за живота. Има теоретици, има и практици сред нас. Толкова сме различни, че на практика не сме способни да водим диалог „на една честота“. Как да постигнем взаимно разбиране?
Отговор: Не е нужно всички да са „под една черта“. Именно благодарение на това, че всички сме различни и сме способни да се допълваме един друг, можем накрая да станем единно цяло. Това следва от казаното в Тора: „Вървете и спечелете един от друг“.
Правилната връзка между всички части на обществото се явява залог за неговия разцвет. Представете си обкръжение, в което всеки получава и отдава това, което му се полага. Означава, че имаме здрав организъм, който сам поддържа своя живот.
Въпрос: Как да разбера какво изисква от мен обкръжението? Нали това не винаги е очевидно?
Отговор: Зависи от правилната взаимовръзка. Всеки от нас трябва вътрешно да чувства и да разбира какво иска от него обкръжението. Подобно на това, както майката чувства децата си.
Става дума за законите на балансираното интегрално общество. Да речем, има малко градче, отделено от целия свят, където всеки дава на другия толкова, колкото е по силите му да даде и получава от другите толкова, колкото му трябва. В това няма нищо възвишено, а именно тази норма на живот, към която през цялото време ни подтиква природата.
Въпрос: А ако не искам да съм част от това общество?
Отговор: А кой си ти без него? Ти си негов продукт, негово следствие. Целият си жизнен път си преминал вътре в това обкръжение, което те е отгледало. Отначало в майчината люлка, после в детската градина, в училището и т.н.
По степента на израстване си попивал свойства от различните обкръжения. Например, в детската градина неволно си повтарял моделите на поведение на своите родители. После, когато си тръгнал на училище, ценностният ти багаж е натежал видимо.
С други думи, всеки път сякаш правиш обновяване, upgrade на това обкръжение, което се нарича „дом“. И така се развиваш, опознавайки все по-усъвършенствани общества, и всички те се обединяват за теб в разбирането на това човешко общество, в което живееш. А какво става извън този социум, не виждаш. Още
Рай и ад
Въпрос: Казвате че „магьосничеството“ е психологическо явление. Но по какъв начин то се отразява на тези, които дори не знаят че са „под ударите“?
Отговор: Така действа в света желанието на човека, обърнато към другите. Защото нашите желания заедно, съставляват тази мрежа от сили, която влияе на всички нас. Със своето отношение към обкръжаващите или към света като цяло, човек задейства собствените си сили в общата система.
Въпрос: Значи, „магьосничеството“ е желанието на човека, задействано в определена посока: в полза или вреда на някой?
Отговор: Желанията са действени, но защо да ги наричаме „магьосничество“? Човек действа в общата мрежа на сили, разгъната между нас. Тя е много-много сложна, всеки от нас се явява източник на комплекс от непоправени, лоши сили, които като цяло се наричат „его“. И тези сили ние трябва да поправим от зли на добри – за благото на ближните.
А значи от стремежа за получаване, да вземем колкото се може от другите, трябва да преминем към отдаване, обърнато към всички. И съответно, ключовият принцип, всеобхватното правило на науката кабала гласи: „Възлюби ближния като самия себе си“, за да се напълни мрежата на нашите взаимовръзки с позитив. Всички сили, излизащи от всеки, трябва да носят благо на другите. Така и се създава добрата мрежа.
Започвайки да я изграждаме, влизаме в свят, който целият е благо – с други думи, „райска градина“. По такъв начин „рай“ е състояние на душата, в което човек мисли само за благото на другите. Тогава той действително се оказва в „Едем“.
И обратното, „ад“ е когато изпитваме ненавист един към друг, и всеки страда от това.
Как да се защитиш от негатива?
Въпрос: Ако някой обръща против мен лоши сили чрез общата мрежа, мога ли да се защитя от това?
Отговор: Да, предизвиквайки въздействието на положителните сили.
Въпрос: Върху кого?
Отговор: Върху всички. Нека дори да не зная кой ми изпраща негатива, не е важно. Моят позитив, доброто ми отношение към другите, става щит за мен, през който не могат да пробият лошите сили.
Механизмът е прост: мога да пострадам, само ако пребивавам в егоистичните желания, ако се грижа само за себе си. Ако извършвам отдаване на всички, добавям, дарявам, раздавам, обичам, то е невъзможно да ми навредят. Неуязвим съм, защото целият живея в другите.
Това е много силна психологическа защита. Благодарение на нея, колкото и да се опитват да ми навредят, ще бъде напразно.
Още повече, с това аз неутрализирам всички вредители. Тъй като ние се намираме в обща система, и затова, със своето искрено отношение към човечеството, с желанието да донеса на всички благо, привнасям в мрежата позитивна сила, която сама обезврежда целият насочен към мен негатив. Не само че никой няма да може – никой даже и няма да започне.
Така е устроена системата, и Тора, а особено науката кабала, ни я обяснява. И тогава виждаме, че ако човекът донася благо на другите, то към него не може да се приближи злото.
От 502-та беседа за новия живот, 18.01.2015
[152360]
Въпрос: Какво представляват сънищата? Около сънищата съществуват множество митове и приказки. Това явление е вълнувало човечеството през цялата негова история. Още древните римляни и гърци се опитвали да разшифроват сънищата. Но и до днес това явление е загадка.
Една трета от целия си живот човек прекарва в сън и през цялото това време той вижда сънища, макар и да не помни голяма част от тях. По такъв начин мозъкът ни преработва и въвежда в порядък цялата, получена през деня информация.
Но има такива сънища, които сякаш ни предават особено послание, разкриват бъдещето. От къде изобщо се вземат сънищата?
Отговор: За сънищата се разказва дори в Тора: сънят на Яков, сънищата на Фараона и неговите министри. Сънят е естествено явление, но понякога възприемаме сънищата като нещо несериозно, като нереалните мечти.
Но науката кабала счита, че в съня мозъкът сумира цялата получена през деня информация и именно това ние възприемаме като сън. Тези данни, определени флуиди, възникващи в мозъка без всякаква връзка с реалната материя, получават особени форми, поради което ние виждаме необичайни картини: хора, животни, странни събития.
Всичко това е следствие на това, че в съня, за разлика от реалността няма материална основа и затова всичко сякаш се случва във въздуха, без връзка с конкретните ни желания. А освен това, в съня могат да се проявят тези желания, които бихме искали да реализираме, но не можем, или измъчващи ни страхове, от които не сме в състояние да се освободим, всевъзможни фантазии, преживяни приятни и неприятни впечатления.
Сред тях има такива, които бихме искали да забравим. И е възможно в реалния живот да ни се е отдало, но подсъзнателно те все още живеят в нас. Затова, когато спим, откъсвайки се от реалността и обкръжаващата ни среда не ни влияе, всички тези страхове и преживявания се пробуждат в нас и оживяват в съня ни.
Сънищата могат много да разкажат за човека: за вътрешното му състояние, желанията, мислите, всевъзможните планове, страховете, пречките. Когато се намира под хипноза, можете да го изследвате и да извлечете доста информация от него. В такова състояние човек губи контрол над себе си и се разкрива за изследване.
Следва продължение…
От 496-а за новия живот, 11.01.2015
152253
Началото е в постинга Свят, който няма място
Въпрос: Казват, че в буквите на Тора има особени сили. Една от силите, която свързват с буквите е изцеляващата сила. Как лекува тя?
Както разбрах, всички тези букви заедно съставляват части от код, който ме управлява (и всеки човек) във всеки миг, и определя всичко случващо се с мен, но в този код има промеждутъци. Ако съм достатъчно развит и умен, то ще мога да пиша сам в тези промеждутъци, и тогава ще изменя хода на процеса?
Отговор: Казано е за Тора:“Ще изцели всяка плът“. Сами по себе си тези букви са сили. Но става въпрос не за буквите, които пишеш на хартията. Със всяка буква, която възприемаш, се изменяш. Трябва да се измениш съгласно всяка буква, за да дадеш на тези букви да се отпечатат върху теб.
Целият ни проблем е в това, че ние пребиваваме в егоистично състояние, постоянно желаейки да получим за себе си. А това е обратно на материала, върху който Тора може да се отпечата. Тя може да се отпечата само на материала, който е напълно отдаващ, любящ, даряващ – противоположен на нашето его.
Всяка буква е символ, форма или способ за това как аз дарявам благо на другите. И формата на буквите, тяхното съчетание помежду им, говори за това, че ние вземаме материала – желанието за наслаждение, и правим от него желание за отдаване, работим с желанието за наслаждение във форма на желанието за отдаване. И тогава от желанието да се насладиш се образуват буквите.
Да кажем, имал си безформена купчина желание за наслаждение, като планина от пясък, и сега, добавяйки към този пясък вода и цимент, ще направиш планина от твърд материал. А от него вече можеш да направиш формата на буквите.
Но какво символизира всяка буква? – Че твоето желание, бидейки преди това егоистично, сега в такава форма желае да отдава на другите, да им донесе нещо, да им помогне в нещо, да организира нещо. Както и Творецът, с тази обща програма, за да може тя да се осъществи и на всички да бъде хубаво. Това правиш от своя природен материал.
Следва продължение…
От 479-та беседа за новия живот, 21.12.2014
[151315]